Решение № 1 от 9.2.2026 г. на Районен съд - Трън по дело № 53/2025 г.

наказателно дело № 20251740200053 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано по жалба рег. № 1932 от 11.12.2026 г. по описа на Районен съд – град Трън, подадена от И. Р. Б., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••••••••••, срещу Заповед № 4372зз-170/26.11.2025г. на Г. С. Г., на длъжност ст.полицай при ГОДГ към ГПУ Трън, с която на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа в поделенията на МВР“. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на административно-производствените правила и приложимите материалноправни норми. Моли съда да отмени оспорената заповед. В проведеното съдебно заседание на 05.02.2026 година жалбоподателят редовно призован не се явява, вместо него се явява адвокат С. М. от САК, която поддържа жалбата и моли съда да я отмени, като незаконосъобразна по подробно изложени доводи. Ответникът – полицейски орган при РУ Трън – Г. С. Г. редовно призован не се явява, чрез процесуалният си представител юр.к.А. В. представя писмена защита, в като моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна по подробни изложени доводи. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Ответникът Г. С. Г. и свидетеля Б. Д. Г. са служители на ГПУ-Трън. На 26.11.2025 година двамата в състав на полицейски патрул изпълнявали задълженията си на кръстовището на път 813 в района на с.Врабча, разклона за село Проданча, общ.Трън. Към 12.50 ч. спрели за проверка лек автомобил марка „Ф.“ модел „П.“ с рег. № СВ 5717 ВР собственост на Р. Г. Б. с посока на движение от гр.Драгоман към с.Врабча. Водач на автомобила бил жалбоподателят И. Р. Б.. При проверката служителите на ГП установили още двама мъже, две жени и едно бебе, всичките с профил на нелегален емигрант - същите били от Афганистан. Спрямо майката Z. M. и бебето й бил съставен предупредителен протокол и съпроводена от патрул до РПЦ „Военна рампа“ в гр.София. Спрямо останалите пътници било започнато досъдебно производство. В хода на тези действия бил задържан и въззивникат за 24 часа. Ответникът Г. С. Г. съпроводил с полицейския автомобил жалбоподателя до ГПУ-Трън. Тъй като били налице данни за извършено престъпление ответникът Г. съставил на Р. Г. Б. заповед за задържане на лице и обявил същата. Изготвени били необходимите документи във връзка със задържането, като ответникът Г. издал атакуваната принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа в поделенията на МВР“ рег. № 4372зз-170/26.11.2025г. с начало 12:50 ч. на 26.11.2025 г., в която като фактическо основание за задържането посочил: "Има данни за извършено престъпление“. Като правно основание цитирал разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Жалбоподателят бил освободен в 12:20 ч. на 27.11.2025 г. Жалбоподателят подписал оспорваната заповед, като му е било връчено копие от нея. Ведно с посочената заповед, И. Р. Б. попълнил декларация (приложение № 1 към чл. 14, ал. 2) на 26.11.2025 г. в 12:50 часа, в която е посочил, че е запознат с правата си при задържането, както и че желае адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ; не желае адвокат по негов избор; няма здравословни проблеми; не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка; желае да се уведоми член семейството му или друго заинтересовано лице за неговото задържане; уведомен е за правото на свиждания, да получава колети и храна, както и че няма нужда от специална хранителна диета. Подписал е декларацията. Към административната преписка е представен протокол за личен обиск на жалбоподателя, в който са описани личните му вещи. Същите са върнати срещу подпис при освобождаването на лицето. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото писмени доказателства Обстоятелствата по задържането на жалбоподателя и издаването на заповедта се изясняват посредством информацията, съдържаща се в писмените доказателствени източници. Посредством последните се установят действията на полицейските органи, проведени по време на задържането, а именно задържане поради данни за извършено престъпление, но не е описано за какво престъление по кой текст от НК се подозира лицето. В 24-часов срок И. Б. бил освободен. По отношение на заеманата от ответника Г. длъжност към момента на издаване на процесната заповед по делото не се спори. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от активно легитимирано лице с правен интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото липсват специални правила относно последното. Жалбата е депозирана в 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. В заповедта, издадена в законоустановената писмена форма, са посочени името, длъжността и местоработата на издалия я служител, посочено е правното основание за задържането - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата му по чл. 72 ЗМВР, правото да обжалва пред съда законността на задържането, правото на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ и на телефонно обаждане. Жалбоподателят е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т.1 ЗМВР - поради данни за извършено престъпление от общ характер. Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на защита на оспорващата страна и да са препятствали възможността й адекватно да я организира. Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането. С декларацията, съставена на 26.11.2025г. е заявено запознаването с правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане. В конкретиката на казуса обаче е налице противоречие на материалноправните разпоредби – от събраните по делото доказателства не се установяват данни за извършено от страна на лицето престъпление, поради което не са изпълнени предпоставките за приложение на материалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Налице е отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. В обжалваната заповед освен, че е записано „има данни за извършено престъпление“ липсва описание на фактическата обстановка, както и на обстоятелствата, при които задържаното лице е извършило някаква противообществена проява или престъпление. Това води до невъзможност за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на заповедите за задържане. Преценка за законосъобразност на един административен акт е възможен само тогава, когато той съдържа минимални реквизити съгласно изискванията на АПК. Императивно предвиденото изискване за мотивираност на административните актове има за цел да не бъде нарушавано правото на защита на лицето, адресат на акта, както и да не бъде преградена възможността му адекватно да я организира. Независимо, че в настоящия случай административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, същия е следвало да изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане. В този смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР № 4/2002 г., съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяна на издадения административен акт. Вярно е, че мотиви на административния акт може да се съдържат най-късно в съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, но видно от приложените по делото писмени доказателства, органът не се е възползвал от и от тази си възможност. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗМВР принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Същата се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 1 от НПК, от които да може да се направи основателно предП.жение, че конкретно лице е извършило престъпление. С други думи, данните следва да са налични преди постановяването й, респ. преди задържането на лицето, а не да се установяват след това. Обратното би довело по скоро до произвол при прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта й, която не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на заподозрения в извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. В случая не е ясно защо е задържан жалбоподателя, има ли достатъчно данни за негово участие в извършване на престъпление и какво. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая това не е извършено. Т.е предпоставките за нейното налагане, в случая данни, че лицето е извършило престъпление, следва да са налице към момента на задържането, а в конкретния случай, от страна на административния орган не са представени никакви доказателства за връзката на задържаното лице с твърдяно престъпление. На следващо място, според настоящия съдебен състав се установява и несъобразяване с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Със задържането е нарушен принципът на съразмерност, приложим в административното производство - чл. 6 от АПК. Задържането за срок от 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен характер. Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, пар. 1, буква "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укрИ.е след извършване на престъпление. Със задържането правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава административният акт. По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител на въззивника за присъждане на направени разходи по делото – заплатен адвокатски хонорар в размер на 1000 лева или 511,29 евро. Предвид възражението за прекомерност съдът намира, че не е налице основание за намаляване на така заплатения адвокатски хонорар. Същия следва да бъде уважен в договорения и заплатен от жалбоподантеля размер. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът