Решение № 19 от 24.4.2026 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 65/2025 г.

Делото е образувано по искова молба на „Агро АР 1“ ООД, гр. Разград, ЕИК 203249165, представлявано от управителя Анатолий Атанасов, чрез адв. Д. Д. от САК срещу „Агро Стоп“ ЕООД, гр. Шумен, ЕИК 203721356. Ищецът твърди, че, в изпълнение на своята обичайна стопанска дейност дружеството сключило с ответника неформален договор за покупко-продажба на амониев нитрат, за което има издадена фактура № 0000010091/19.03.2025 г.. Продажната цена по фактурата е 28 034.78 лева с ДДС, от които 23 086.80 лева – за амониевия нитрат и 325.52 лева – за транспортни услуги по доставяне на стоката. Уговореният падеж на задължението е 31.07.2025 г.. Фактурата е осчетоводена и от двете страни, като ищецът е начислил и внесъл в бюджета дължимия ДДС по извършената доставка. Преди подаване на исковата молба ответникът е извършил частично плащане по посочената фактура в размер на 2 787.98 лева и остава да дължи сумата от 25 246.80 лева с ДДС. Позовавайки се на изложеното, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди „Агро Стоп“ ЕООД, ЕИК 203721356 да заплати на „Агро АР 1“ ООД, ЕИК 203249165 остатъчната продажна цена в размер на 25 246.80 лева с ДДС по сключен неформален договор за покупко-продажба на амониев нитрат, за която доставка има издадена фактура № 0000010091/19.03.2025 г., ведно със законната лихва от образуване на делото до окончателното заплащане на дълга и извършените по делото разноски. В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „Агро Стоп“ ЕООД, гр. Шумен, ЕИК 203721356 не е депозирал отговор на исковата молба. В първото по делото заседание страните представят доказателства за извършено на 24.03.2026 г. плащане по фактура № 0000010091/19.03.2025 г., в размер на 5 000 евро или 9 779.15 лева, от които 4 000 евро или 7 823.32 лева – внесени от С.Н.К. и 1 000 евро или 1 955.83 лева – внесени от К.И.К.. В тази връзка ищецът заявява, че приема плащанията на посочените суми като валидно изпълнение от страна на ответника и, на основание чл. 76 от ЗЗД, погасява със сумата от 5 000 евро извършените по делото разноски в размер на 1 979.33 евро; цялата лихва за забава върху главницата от 12 908.48 евро, считано от 21.10.2025 г. до 24.03.2026 г., в размер на 609.48 евро и част от главницата в размер на 2 411.19 евро, като прави частичен отказ от иска по отношение на погасените суми и не претендира разноски, но поддържа претенцията си за сумата от 10 497.27 евро - главница, ведно с лихва за забава върху нея, считано от 25.03.2026 г. до окончателното погасяване на задължението. С оглед изявлението на ищеца, с протоколно определение от 25.03.2026 г., което не е обжалвано и е влязло в сила, съдът е прекратил производството по делото поради частичен отказ от иска, досежно претенциите за заплащане на сумите от 2 411.19 евро главница и 609.48 евро – лихва за забава върху главницата от 12 908.48 лева за периода 21.10.2025 г. – 24.03.2026 г.. В съдебно заседание ответникът заявява, че не оспорва задълженията си по процесната фактура и признава първоначално предявените искови претенции, но счита, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като през есента на 2025 г. между управителите на двете дружества са били водени преговори, при които той е предложил на ищеца да получи вместо плащане на дълга земеделска техника или да изтегли авансово субсидията си, която се изплаща в края на м. декември, за да погаси задължението си. Принципно е имало договорка плащането да стане след авансовото теглене на субсидията, но, поради здравословни проблеми на управителя на ответното дружество такова не е било осъществено, съответно ищцовото дружество е предприело действия за образуване на настоящото делото, въпреки уговорката. Освен това един ден преди датата на съдебно заседание между страните е било постигнато споразумение за уреждане на отношенията им във връзка със спора, но ищецът се отказал от него в последния момент. Поради изложеното и на основание чл.78, ал.2 от ГПК, моли съдът да постанови деловодните разноски да останат в тежест на ищеца. На следващо място, моли да бъде оставено без уважение искането на ищеца за погасяване на част от задължението със сумата от 5 000 евро в поредността, посочена в чл.76 от ЗЗД, тъй като в случая има изрично направено уточнение, че се погасява част от задължението по процесната фактура. Моли и, на основание чл.241 от ГПК, съдът да допусне разсрочване на остатъка от задължението, поради сериозни временни финансови затруднения на ответното дружество и постанови изпълнението да се извърши на вноски в рамките на 5 месеца, като всеки месец ответникът да заплаща сума в размер на 2 000 евро, а евентуалната разлика да бъде изчистена с последната вноска. Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.327, ал.1 от ТЗ, който е предявен с редовна искова молба, от и срещу надлежно легитимирани лица и подлежи на разглеждане по реда на гл. ХХХІІ от ГПК. По същество от събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява и се признава от ответника, че между страните, в качеството им на търговци е бил сключен неформален договор, съгласно който ищецът продал на ответника амониев нитрат, във връзка с което е била издадена фактура № 0000010091/19.03.2025 г. на обща стойност 28 034.78 лева /14 333.95 евро/ с ДДС, от които 23 086.80 лева /11 804.09 евро/ – цена на 25.04 тона амониев нитрат и 325.52 лева /166.43 евро/ – за транспортни услуги по доставяне на стоката, с уговорен падеж за плащане на задължението е 31.07.2025 г.. Фактурата е била осчетоводена и от двете страни, като ищецът е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на ЗДДС. Преди завеждане на исковата молба ответникът е извършил частично плащане по фактурата в размер на 2 787.98 лева /1 425.47 евро/, като към датата на предявяване на исковата претенция – 21.10.2025 г. остатъчната неиздължена продажна цена е била 25 246.80 лева /12 908.48 евро/. След завеждане на исковата молба, на 24.03.2026 г. ответникът е заплатил по посочената фактура, чрез трети лица и сума в размер общо на 5 000 евро /9 779.15 лева/, което плащане е прието от ищеца като частично погашение задълженията на насрещната страна при спазване поредността по чл.76, ал.2 от ЗЗД , както следва: 1 979.33 евро – разноски по настоящото дело, съгласно представени списък по чл.80 от ГПК и доказателства, а именно: 1 227.10 евро – платено адвокатско възнаграждение, 516.70 евро – платена държавна такса върху цената на иска, 27.86 евро – държавна такса за издаване на 2 бр. обезпечителни заповеди и такси към ЧСИ за привеждане в действие на обезпечителна заповед, 7.67 евро – такса за вписване на обезпечителна заповед и налагане на възбрана и 200 евро – за депозит на вещо лице; 2/ 609.48 евро – лихва за забава върху главницата от 12 908.48 евро, считано от 21.10.2025 г. до 24.03.2026 г. и 3/ 2 411.19 евро – главница. При така установените факти, съдът приема за доказано с категоричност, че между страните е бил сключен валиден договор за търговска продажба на стоки и услуги, по силата на който ищецът, в качеството на продавач е предоставил на ответника, в качеството на купувач 25.04 тона амониев нитрат с цена 23 086.80 лева /11 804.09 евро/ и услуга за транспортирането му с цена 325.52 лева /166.43 евро/, по повод на което е издал фактура № 0000010091/19.03.2025 г. на обща стойност 28 034.78 лева /14 333.95 евро/ с ДДС, с датата на плащане на задълженията 31.07.2025 г.. Преди датата на завеждане на исковата молба ответникът е извършил частично плащане по фактурата в размер на 2 787.98 лева /1 425.47 евро/, като при предявяване на иска – 21.10.2025 г. е останал да дължи сумите от 25 246.80 лева /12 908.48 евро/ - главница. След завеждане на исковата молба, на 24.03.2026 г. по посочената фактура е било извършено плащане от трети лица в полза на ответника в размер на 5 000 евро /9 779.15 лева/, като ищецът е заявил, че приема плащането и погасява с него следните задължения на ответника, а именно 1 979.33 евро – разноски по делото, съгласно представени списък по чл.80 от ГПК и доказателства, от които 1 227.10 евро – платено адвокатско възнаграждение, 516.70 евро – платена държавна такса върху цената на иска, 27.86 евро – държавна такса за издаване на 2 бр. обезпечителни заповеди и такси към ЧСИ за привеждане в действие на обезпечителна заповед, 7.67 евро – такса за вписване на обезпечителна заповед и налагане на възбрана и 200 евро – за депозит на вещо лице; 609.48 евро – лихва за забава върху главницата от 12 908.48 евро, считано от 21.10.2025 г. до 24.03.2026 г. и 3/ 2 411.19 евро – главница, по отношение на които вземания прави отказ от иска. Ответникът възразява, че ищецът необосновано прилага правилото по чл.76, ал.2 от ЗЗД при определяне поредността за погасяване чрез частично плащане на задълженията, като заявява, че посоченото от него основание за внасяне на сумата от 5 000 евро е по фактура № 0000010091/19.03.2025 г. В тази връзка съдът взе предвид тълкуването по т.1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което „Условията за поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най - напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според поставения за тълкуване въпрос - от главница и лихви. По отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви - възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. Неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви. Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение за разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването му. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви. Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл. 66 ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора - първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата. При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението. Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно - всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.“. Като съобрази горното и, че ответникът има две еднородни главни парични задължения по посочената фактура – за заплащане цена на амониев нитрат и транспорт, които са възникнали по едно и също време и при заплащане на сумата от 5 000 евро на 24.03.2026 същият не е посочил кое от двете погасява, а ищецът претендира общо вземане за тях, съдът приема, че страните са се съгласили в отношенията си, че главното задължение на ответника към датата на завеждане на исковата молба е в размер на 25 246.80 лева /12 908.48 евро/. Предвид договореното между съконтрагентите, че това задължение е с падеж 31.07.2025 г. и на основание чл.309а от ТЗ, вр. чл.86, ал.1, вр. чл.82, ал.1 от ЗЗД, следва, че към 24.03.2026 г. за ответника е съществувало и акцесорно задължение за заплащане на лихва за забава върху главницата от 12 908.48 евро за периода от предявяване на иска 21.10.2025 г. до датата на извършеното частично плащане в размер на 5 000 евро, възлизащо в размер на 609.48 евро. Освен това, от представените от ищеца доказателства и списък по чл.80 от ГПК се установява, че към 24.03.20206 г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, за ответника е възникнало и задължение за разноски по делото в размер общо на 1 979.33 евро. С оглед на изложеното и, че посочените задължения за главница, мораторна лихва и разноски не са еднородни, намира, че погасяването им от платената от длъжника сума в размер на 5 000 евро следва да се извърши при условията на чл.76, ал.2 от ЗЗД, в какъвто смисъл е и изявлението на кредитора. Ето защо, достига до извод, че с извършеното от ответника плащане на сумата от 5 000 евро след датата на завеждане на исковата молба са били погасени чрез плащане изцяло задълженията му за разноски в производството в размер общо на 1 979.33 евро и за лихва за забава върху главницата от 12 908.48 евро за периода от предявяване на иска – 21.10.2025 г. до датата на извършеното частично плащане в размер на 5 000 евро – 24.03.2026 г., както и частично задължението му за главница до размер на 2 411.19 евро, като същият остава да дължи на ищеца сумата от 10 947.29 евро, ведно със законната лихва от 25.03.2026 г. до окончателното й плащане. Що се отнася до възражението на ответника, че не дължи разноски по делото, тъй като не е дал повод за завеждането му, съдът приема, че е изцяло неоснователно, предвид безспорния факт, че същият е бил в забава за плащане на дълга, предмет на предявения иск и липсата на представени от негова страна доказателства в подкрепа на твърденията му, че е предложил изпълнение на ищеца, но той е отказал да го приеме без основания за това. Ето защо, счита, че не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, както и, че за ответника е съществувало задължение за разноски по делото в размер на 1 979.33 евро към ищеца, което е погасено чрез плащане. По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за сумата от 10 947.29 евро – главница е изцяло основателен и следва да се уважи. Досежно искането на ответника за разсрочване изпълнението на задължението на основание чл.241 от ГПК, съобразно трайната практика на съдилищата, преценката за наличието на предпоставките по чл.241, ал.1 от ГПК следва да се извърши с оглед на конкретно установените обстоятелства по делото, касаещи личното и имуществено състояние на лицето, което е поискало отсрочване или разсрочване на изпълнението, в чиято тежест е да представи доказателства, обосноваващи необходимостта от уважаване на искането. Предвид горното и, че ответникът, който е търговско дружество не ангажира каквито и да е доказателства по делото относно имущественото си състояние и финансова възможност за извършване на разплащания с контрагенти, а ищецът категорично се противопоставя относно искането за разсрочване изпълнението на задължението му, както и разпоредбата на чл.66 от ЗЗД, съгласно която кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, намира, че искането на ответника по чл.241 от ГПК следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Водим от горното, съдът