Решение № 1614 от 7.10.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 4/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124, ал. 1, вр. чл. 90, ал. 1, т. 5, вр. чл. 89, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Административното дело е образувано по жалба от Т. С. П., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Й. Ц. Й. от АК – Велико Търново, с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 6, офис 18, против Заповед № РД-05-01-24/19.12.2025 г., издадена от директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) – Ловеч, с която на основание чл. 3, ал. 3, т. 21 от Устройствения правилник на Областните дирекции „Земеделие“, чл. 97, вр. чл. 89, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от ЗДСл, чл. 28 от ЗДСл, вр. чл. 2, т. 1-4 и т. 8, чл. 11, ал. 1 и чл. 17 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) и чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжност началник на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) – Луковит. В жалбата са наведени твърдения, че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Сочи се, че заповедта е издадена извън сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, както и че в нарушение на чл. 97 от ЗДСл дисциплинарното нарушение не е описано и индивидуализирано съобразно нормативно установените изисквания за съдържание. В заключение се иска съдът да отмени оспорваната заповед, както и да бъдат присъдени разноски. В съдебно заседание жалбоподателят Т. С. П. се явява лично и с адв. Й., който поддържа жалбата и претендира разноски съгласно приложен списък. В допълнително представена писмена защита развива подробни съображения по съществото на спора. В съдебно заседание ответникът – директорът на ОДЗ - Ловеч се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заявен от оспорващия. В допълнително представени писмени бележки излага доводи по същество. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, а е видно и от доказателствата по делото на л. 9, л. 225, че жалбоподателят Т. С. П. към датата на издаване на обжалваната заповед е бил държавен служител на длъжност началник на Общинска служба по земеделие – Луковит, като тази длъжност е заемал от 01.10.2016 г. С искане с вх. № ПД-01-32/29.08.2024 г. в ОДЗ Ловеч (л. 15 и л. 230) от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) е изискано заверено копие от длъжностната характеристика, заповеди и актове за встъпване в служба на лицето Т. С. П., във връзка с ДП № 441/2024 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 1449/24 г. по описа на Окръжна прокуратура – Ловеч за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, вр. чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Със Заповед № РД-04-200/29.08.2024 г. на директора на ОДЗ – Ловеч (л. 19) е разпоредено да се свика дисциплинарния съвет при ОДЗ – Ловеч на заседание на 30.08.2024 г. по повод изясняване на фактите и обстоятелствата относно действията на държавния служител Т. С. П. – началник на ОСЗ – Луковит, както и да се образува дисциплинарно дело № 1/2024 г. срещу него. Видно от Протокол № 1/30.08.2024 г. по дисциплинарно дело № 1/2024 г. (л. 21-23), дисциплинарният съвет при ОДЗ – Ловеч е образувал дисциплинарно дело № 1/2024 г. срещу Т. С. П.. Със Заповед № РД-05-02-72/30.08.2024 г. на директора на ОДЗ – Ловеч П. е бил временно отстранен от заеманата от него длъжност (л. 24-25). На 02.09.2024 г. до Т. П. била изпратена покана от директора на ОДЗ – Ловеч за даване на писмени обяснения на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл (л. 43) във връзка с привличането на П. като обвиняем за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, вр. чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и относно извършени от П. деяния, представляващи тежко нарушение на служебната дисциплина, нарушаване на етичните правила и уронване престижа на държавната служба, станали известни на останалите служители от ОСЗ – Луковит и ОДЗ – Ловеч и на обществеността чрез публикация в медиите и официален брифинг на окръжния прокурор на Ловеч - В. В. на съвместен брифинг със заместник-директора на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) старши комисар Б. Р. и Д. К., началник отдел в ГДБОП от 30.08.2024 г., нарушение на чл. 28, ал. 1 във връзка с разпоредбите на чл. 2, ал. 3, чл. 2, чл. 5 и чл. 17, ал. 1 от КПСДА. Покана с идентично съдържание е изпратена до П. и на 06.12.2024 г. (л. 45). На 16.12.2024 г. жалбоподателят е представил писмени обяснения с вх. № ЧР-14-48-1/16.12.2024 г. (л. 47-48), в които е посочил, че не е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем, както и че от поканата не става ясно за кои извършени от него деяния, представляващи тежко нарушение на служебната дисциплина, нарушаване на етичните правила и уронване на престижа на държавната служба се искат обяснения. С писмо с вх. № РД-12-02-2000-1/21.01.2025 г. от Окръжна прокуратура – Ловеч (л. 62) директорът на ОДЗ – Ловеч е бил уведомен, че досъдебното производство № 441/2024 г. все още не е приключило. В допълнение към него с писмо с вх. № РД-12-02-2001-2/27.06.2025 г. от Окръжна прокуратура – Ловеч (л. 66) ОДЗ – Ловеч е уведомена, че копия от документи по досъдебното производство не могат да бъдат предоставени. На 08.12.2025 г. до Т. П. била изпратена покана от директора на ОДЗ – Ловеч за даване на писмени обяснения на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл (л. 49) във връзка с виновно нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 от ЗДСл и чл. 28 от ЗДСл, чл. 2, т. 1-4, и т. 8, чл. 11, ал. 1 и чл. 17 от КПСДА. От служителя са представени обяснения с вх. № ЧР-14-42-1/15.12.2025 г. (л. 51). На същата дата П. е бил изслушан и от дисциплинарния съвет и от дисциплинарно наказващия орган, видно от Протокол от 15.12.2025 г. (л. 52). В Протокол № 2/16.12.2025 г. по дисциплинарно дело № 1/2024 г. (л. 79-86) дисциплинарният съвет при ОДЗ – Ловеч е изложил факти и обстоятелства, отразяващи: постъпилото искане с вх. № ПД-01-32/29.08.2024 г. в ОДЗ Ловеч от ГДБОП, официален брифинг на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура - Ловеч - В. В., описание на изисканите писмени обяснения от П., както и на изисканите обяснение от служителите в ОСЗ – Луковит, отговор с вх. № РД-12-02-2000-1/21.01.2025 г. и отговор с вх. № РД-12-02-2001-2/27.06.2025 г. от Окръжна прокуратура – Ловеч, цитиране на представените от П. обяснения от 15.12.2025 г. Дисциплинарният съвет приел, че е налице установено нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от ЗДСл, чл. 28 от ЗДСл, вр. чл. 2, т. 1-4 и т. 8, чл. 11, ал. 1 и чл. 17 от КПСДА, както и че дисциплинарното наказание следва да бъде наложено за нарушение на етичните правила, регламентирани с КПСДА, а не за извършено от служителя престъпление. В заключение, дисциплинарният съвет взел решение с пълно мнозинство да предложи на дисциплинарно наказващия орган на Т. С. П. – началник на ОСЗ – Луковит да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и да се представи на дисциплинарно наказващия орган протокола от заседанието, ведно с цялата дисциплинарна преписка. Последвало е издаването на обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № РД-05-01-24/19.12.2025 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, с която на основание чл. 3, ал. 3, т. 21 от Устройствения правилник на Областните дирекции „Земеделие“, чл. 97, вр. чл. 89, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от ЗДСл, чл. 28 от ЗДСл, вр. чл. 2, т. 1-4 и т. 8, чл. 11, ал. 1 и чл. 17 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжност началник на Общинска служба по земеделие – Луковит (л. 87-92). За да постанови този резултат ответният административен орган възприел напълно изложените от дисциплинарния съвет мотиви в Протокол № 2/16.12.2025 г. по дисциплинарно дело № 1/2024 г. (л. 79-86). Заповедта е връчена лично на жалбоподателя срещу подпис на 22.12.2025 г., според отбелязаното в нея (л. 92), а жалбата е депозирана чрез ответния административен орган на 05.01.2026 г. и е заведена с вх. № РД-12-05-1/05.01.2026 г. в ОДЗ - Ловеч (л. 5). По делото е представена административната преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт. При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения: Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, и съобразен ли е с целта на закона. Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. В хипотезата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, а според чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител бъде дисциплинарно уволнен. В случая, орган по назначаването по отношение на жалбоподателя се явява директорът на Областна дирекция „Земеделие“ - Ловеч, който по силата на чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“ е орган по назначаване на държавните служители в ОДЗ. Видно от Трудов договор № РД-15-1286/27.11.2024 г. (л. 94), за директор на ОДЗ - Ловеч е назначена А. М., която е и издател на процесната заповед. Предвид изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата материалноправна компетентност. Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при съществено нарушение на изискуемата форма на специалния закон – чл. чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. В нарушение на императивното изискване на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл заповедта не съдържа конкретно описание на извършените нарушения, датата, където са извършени, обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават. Нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, нито в становището на дисциплинарния съвет от 16.12.2025 г. е описано конкретно поведение на служителя, с което същият е допуснал визираните в процесната заповед дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от ЗДСл, чл. 28 от ЗДСл, вр. чл. 2, т. 1-4 и т. 8, чл. 11, ал. 1 и чл. 17 от КПСДА, като в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание липсва каквато и да било конкретика относно конкретни служебни задължения, които са нарушени виновно, което е нарушение и на императивното изискване на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Смисълът на императивните изисквания на специалната норма на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл е да бъдат сочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието (неговото съдържание; време, място и обстоятелствата, при които е извършено), по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение, т. е. заповедта следва да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение към релевантните юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на някоя от хипотезите на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. Това е от съществено значение за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение по критериите на чл. 91 от ЗДСл. В конкретния случай не са посочени нито определена дата, нито място на извършване на сочените от органа нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от ЗДСл, чл. 28 от ЗДСл, вр. чл. 2, т. 1-4 и т. 8, чл. 11, ал. 1 и чл. 17 от КПСДА, нито в какво конкретно се изразяват същите, като е извършена препратка към брифинг на Окръжна прокуратура – Ловеч, в който обаче не се посочва името на конкретно лице. Дисциплинарно наказващият орган не е формулирал собствени съждения относно това кое точно е укоримото според него поведение на служителя, като е изброил под формата на преразказ съдържанието на Протокол № 2/16.12.2025 г. по дисциплинарно дело № 1/2024 г. Не са посочени ясно и точно извършените от П. конкретни действия или бездействия, представляващи всяко от визираните от органа дисциплинарни нарушения, като единствено е възпроизведен текста на цитираните в заповедта разпоредби. Действително, съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното -/дисциплинарното/ производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗДСл функция на такъв подготвителен документ притежава решението на дисциплинарния съвет. В настоящия случай, в решението на дисциплинарния съвет от 16.12.2025 г. също липсва позоваване на конкретни дати на извършване на нарушението, както и изложение на конкретни действия или бездействия, представляващи всяко от визираните от органа дисциплинарни нарушения. Фактическите действия и бездействия, приети от дисциплинарно наказващия орган за нарушения, са подведени общо и бланкетно под разпоредбите на чл. 89, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от ЗДСл, чл. 28 от ЗДСл, вр. чл. 2, т. 1-4 и т. 8, чл. 11, ал. 1 и чл. 17 от КПСДА, без да са посочени конкретни задължителни правила за поведение, чието нарушаване да обоснове ангажиране на дисциплинарната отговорност. Самото позоваване на правни норми не може да замести излагането на фактически и правни мотиви. Отделно от това следва да се посочи, че оспорващият не е бил запознат със становището на дисциплинарния съвет от 16.12.2025 г., като същото не му е било връчвано. С оглед на това, П. е бил възпрепятстван да се запознае с констатациите на дисциплинарния съвет, да изрази становище по тях, респ. да даде обяснения и в този смисъл е бил лишен от възможността да организира адекватно защитата си. С оглед изложеното, съдът намира, че е нарушена формата на издадения административен акт. Нормата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл е императивна, предвидена е като гаранция за законосъобразно упражняване на предоставената на дисциплинарно наказващия орган, дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. Ето защо, нарушението на това изискване съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, нарушението на формата води и до немотивираност на акта, което във всички случаи съставлява основание за отмяна на издадения административен акт. Съдът намира, че е допуснато и нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. При определяне на наказанието от страна на дисциплинарно наказващия орган са взети предвид заличени дисциплинарни наказания, наложени със Заповед № РД-05-02-54/16.11.2022 г. на директора на ОДЗ - Ловеч („Забележка“) и Заповед № РД-05-02-11/18.07.2023 г. на директора на ОДЗ - Ловеч („Порицание“). Съобразно чл. 98, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарните наказания се заличават с изтичането на една година от налагането им. Заличаването на дисциплинарното наказание означава премахване на неговите правни последици. От това следва, че неправилно от органа са отчетени като отегчаващи вината обстоятелства наложените през 2022 г. и 2023 г. дисциплинарни наказания, тъй като към датата на издаване на процесната заповед - 19.12.2025 г., очевидно и двете наказания са били заличени по силата на закона. Позоваването на заличени наказания като мотив за налагане на най-тежкото наказание - уволнение съставлява съществено нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл и също обосновава незаконосъобразност на акта. Така и Решение № 12623 от 21.11.2024 г. по адм. д. № 6602/2024 г. на ВАС. Следва да се посочи, че дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност; да е установен правнорелевантен резултат /вреда/ и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, същият следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях, като материалната законосъобразност на заповедта се определя от установяването на изложените в нея фактически основания. Така и Решение № 10318 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2801/2024 г., II о.; Решение № 8471 от 08.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5102/2024 г., II о. и Решение № 6311 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3170/2024 г., II о. Съдът намира, че процесната заповед е издадена и при отменителното основание на чл. 146, т. 3 от АПК, като са допуснати следните съществени нарушения на административнопроизводствените правила: Споделят се от настоящия съдебен състав изложените от процесуалния представител на оспорващия доводи за нарушение на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, съгласно който дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Двата срока са преклузивни и изтичането на който и да е от тях лишава органа по назначаването от възможността да наложи дисциплинарно наказание. Обжалваната заповед на директора на ОДЗ - Ловеч е издадена след изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението. Както вече се посочи, в заповедта не е посочена конкретна дата на извършване на нарушението, но видно от изложението в същата, П. е наказан заради деяния, за които против него е образувано досъдебно производство, за които той е привлечен като обвиняем. Видно от данните в самата заповед, досъдебното производство против П. е образувано през 2024 г., а на 29.08.2024 г. той е бил привлечен като обвиняем. Дори да се приеме, че действията на П. са станали обществено достояние на 30.08.2024 г., когато е проведен брифингът от Окръжна прокуратура – Ловеч, едногодишният преклузивен срок от извършване на твърдяното нарушение (датата на извършване на което не е посочена в заповедта), е изтекъл най-късно на 29.08.2025 г., респ. 30.08.2025 г. Оспорената заповед за уволнение е издадена на 19.12.2025 г. - близо четири месеца след изтичане на едногодишния преклузивен срок. Едногодишният срок по чл. 94 ал.1 от ЗДСл не е свързан с момента, в който органът по назначаването е узнал за нарушението, поради което аргументите на ответника в този смисъл са неоснователни. Ответникът не може да черпи права от разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от ЗДСл, според която, когато дисциплинарното нарушението е и престъпление, сроковете текат от влизане в сила на присъдата. Дори в самата заповед изрично се сочи, че в случая дисциплинарното наказание се налага за нарушение на етичните правила, регламентирани с Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, а не за извършено от служителя престъпление (л. 90). При издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е допуснато и нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, доколкото не е спазена разписаната в тази норма процедура. Липсва задължителното изслушване от дисциплинарно наказващия орган след приключване на дисциплинарното дело, респ. след запознаването с решението на дисциплинарния съвет от 16.12.2025 г. и преди да бъде наложено дисциплинарното наказание. В настоящия случай, П. е дал писмени обяснения на 16.12.2024 г. (л. 47-48), както и на 15.12.2025 г. (л. 51), като е бил изслушан от дисциплинарно наказващия орган на 15.12.2025 г. (л. 52), а становището на дисциплинарния съвет, в който документ за първи път в хода на дисциплинарното производство е изготвено предложение за вида дисциплинарно наказание, което следва да бъде наложено, е издадено на 16.12.2025 г. (л. 79-86), като от данните в представената от органа административна преписка не се съдържат данни това становище на дисциплинарния съвет да е било сведено до знанието на П.. Горното е извършено едва със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, доколкото в същата е възпроизведено съдържанието на Протокол № 2/16.12.2025 г. на дисциплинарния съвет. С оглед на което, жалбоподателят е бил лишен от възможността да се запознае със съдържащите се в него констатации и да даде обяснения, респ. да бъде изслушан по отношение на дисциплинарните нарушения, които му се вменяват, респ. да изрази становище досежно предлаганото дисциплинарно наказание. На следващо място, в изпратената до П. покана от 08.12.2025 г. (л. 49) също не е посочено в какво се изразяват вменените му нарушения на изброените в поканата нормативни разпоредби. Съгласно императивната норма на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните по делото доказателства се установява, че П. е дал обяснения преди вземане на окончателното решение от дисциплинарния съвет на 16.12.2025 г., с който акт е предложено на дисциплинарно наказващия орган да наложи процесното дисциплинарното наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В този смисъл е и Решение № 10008 от 23.10.2023 г. по адм. дело № 6693/2023 г. на ВАС, II о. Даването на обяснения в хода на образуваното дисциплинарно производство не замества изслушването и даването на обяснения пред дисциплинарно наказващия орган и то непосредствено преди налагане на наказанието. Съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗДСл, дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства. Законът предвижда задължително изслушване и предоставяне на възможност за писмени обяснения от дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание, след образувано дисциплинарно производство, което изискване е различно от възможността за изслушване от дисциплинарният съвет. Съдебната практика приема, че изслушването от дисциплинарния съвет не може да замести това по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, чиято цел е след като са събраните доказателствата в дисциплинарното производство и е изготвено становището на дисциплинарния съвет, държавният служител да има възможност да изрази своето становище по тях и да даде конкретни обяснения по разследваното нарушение пред дисциплинарно наказващият орган с оглед крайната му, решаваща, оценка на всички обстоятелства, относими към преценката за налагане на дисциплинарното наказание. Целта на императивното изискване по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е след като са събрани доказателствата в дисциплинарното производство и е изготвено становището на дисциплинарния съвет, държавният служител да има възможност да изрази своето становище по тях и да даде конкретни обяснения по разследваното нарушение пред дисциплинарно наказващия орган с оглед крайната му, решаваща, оценка на всички обстоятелства, относими към преценката за налагане на конкретното дисциплинарно наказание. Изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е въведено като особено важна гаранция за ефективно упражняване правото на защита на държавния служител и неспазването му има за задължителна последица отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание (чл. 93, ал. 2 от ЗДСл), без да бъде разглеждан по същество въпроса относно възникването на дисциплинарната отговорност. Тази разпоредба, съгласно трайната съдебна практика, е достатъчно основание за незаконосъобразност на процесната заповед, без да се обсъжда наличието/отсъствието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Така и Решение № 4944 от 18.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2139/2024 г., II о. и Решение № 12306 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4912/2024 г., II о. Съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДСл, когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. На следващо място и доколкото във всеки отделен случай органът по назначаването следва да посочи конкретни факти, които изпълват съдържанието на разпоредбата на конкретната хипотеза на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл, съдът приема, че не са налице посочените в оспорената заповед правни основания по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл за налагане на процесното дисциплинарно наказание на жалбоподателя, при което оспорената заповед се явява и материално незаконосъобразна и е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. В оспорената заповед наказващият орган е приел за доказано, че Т. П. е осъществил „съзнателно, умишлено и целенасочено деяние, приемайки парични суми от трети лица на работното си място в ОСЗ - Луковит в рамките на работно време“. От една страна, липсва каквато и да било конкретика за времето на извършване на твърдяното нарушение, както и за това какви са тези суми и от кого са получени, а от друга - този извод е формиран при пълна липса на доказателства в дисциплинарната преписка. В административната преписка не се съдържат доказателства, установяващи получаване на пари или искане на облаги. Изводите на дисциплинарно наказващия орган почиват единствено върху факта на образуваното досъдебно производство № 441/2024 г. по описа на ГДБОП, на постановлението за привличане като обвиняем от 29.08.2024 г. и на медийните публикации. Изводите на наказващия орган на практика се основават на предположения, че жалбоподателят е извършил деянието, за което е задържан и за което е образувано досъдебното производство, без да са налице надлежни доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство. Съгласно трайната практика на ВАС (Решение № 6555/2017 г. по адм. д. № 5868/2016 г. на ВАС, Решение № 14627/2017 г. по адм. д. № 1053/2017 г. на ВАС) административният орган не може да основава изводите си на доказателства от досъдебното наказателно дело. Привличането на служителя като обвиняем е акт на разследващите органи, който не установява виновно извършване на деянието. Приемането на обвинението за безспорен факт в дисциплинарното производство съставлява грубо нарушение на презумпцията за невиновност по чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16 от НПК. Съдът съобрази и практиката на Върховния административен съд по аналогични случаи, а именно – Решение № 1355 от 9.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5275/2025 г., II о., Решение № 10573 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6505/2025 г., II о., Решение № 13662 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9757/2024 г., II о., Решение № 4941 от 25.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 369/2022 г., V о., Решение № 277 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8300/2018 г., V о. В обобщение на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна, а процесната заповед на директора на ОДЗ – Ловеч, като издадена в нарушение на чл. 146, т. 2-5 от АПК, е незаконосъобразна и следва да се отмени. При този изход на спора, претенцията, заявена от пълномощника на жалбоподателя за разноски, като основателна следва да бъде уважена, но при съобразяване на релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност. Съгласно представения списък на разноските на л. 246 от делото, оспорващият претендира 1 533,88 евро (равностойни на 3 000,00 лева) – адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие (л. 247-гръб и л. 248), както и 5,11 евро – държавна такса (л. 100-гръб). Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението [рег. номер]. (равностойни на 511,29 евро). Настоящият съдебен състав счита, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1 533,88 евро следва да бъде редуцирано до 750,00 евро. Предвид § 1а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съдът съобрази, че по делото е проведено едно открито съдебно заседание, упълномощеният от жалбоподателя адвокат е взел активно участие, в т. ч. и с ангажиране на подробни писмени становища по същество, като всеки от развитите доводи е подкрепен с цитирана съдебна практика. Предвид изложеното, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“, следва да се осъди Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, адрес: [населено място], [улица], като юридическо лице, в чиято структура е издателят на отменения индивидуален административен акт, да заплати на жалбоподателя сумата от 755,11 евро, представляваща сторени по делото разноски. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът,