Решение № 8357 от 7.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 47856/2025 г.

Предявен е установителен иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 52, ал. 2 ЗЗО Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД срещу М. П. Г. след развило се производство по ч. гр. дело № 32810/2025 г. по описа на СРС. Предявен е иск за признаване за установено, че М. П. Г. дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив сумата от 242,15 евро /473,60 лева/, представляваща стойността на предоставената й медицинска помощ и услуги по време на болничния й престой за времето от 25.08.2024 г. до 26.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2025 г. до погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.06.2025 г. по ч. гр. д. № 32810/2025 г. по описа на СРС, 33 състав. Ищецът УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу М. П. Г. за сумите от: 473,60 лева (четиристотин седемдесет и три лева и 60 стотинки), представляваща главница за цена на предоставена медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение, проведени за периода от 25.08.2024 г. до 26.08.2024 г., ведно със законна лихва за период от 01.06.2025 г. до погасяване на задължението, както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева). След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че в 21:08 часа на 24.08.2024 г. М. П. Г. постъпила по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив. Транспортирана била от екип на ЦСМП. По данни, снети от пациентката, лекар от СМП и неин близък в същия ден била паднала без загуба на съзнание, консумирала е твърд алкохол и вино, посочила е, че си е ударила главата и след това е била със силно главоболие, болки в шията и шум в ушите. Поради невъзможност състоянието й да бъде преодоляно в спешен сектор, пациентката била насочена за хоспитализация в Клиника по нервни болест на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. Твърди се, че М. Г. е хоспитализирана в клиниката 25.08.2024 г. в 00:05 ч. На същата била оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека /КП/ № 62.1 „Диагностика и лечение на епилепсия и епилептични пристъпи при лица над 18 години“, чиито изисквания са посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2023 г.- 2025 г. /НРД за МД 2023 г.- 2025 г./. Сочи още, че при постъпване на пациентката била съставена История на заболяването /ИЗ/ № 59731/2024. За лечението била издадена епикриза, в която са описани извършените медицински дейности, включени в диагностичнолечебния алгоритъм на КП № 62.1. Пациентката била дехоспитализирана на 26.08.2024 г. по нейно желание. Твърди се, че към датата на постъпване в лечебното заведение и по време на болничното й лечение, М. Г. е била неосигурена по смисъла на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Тя не е възстановила правата си на здравноосигурено лице до изписването си от болницата, поради което ищецът счита, че същата дължи да му заплати стойността на оказаната й медицинска помощ, която е в размер на претендираната сума и е опредЕ. съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис платените медицински услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги” EАД, гр. Пловдив. Сочи още, че всички медицински услуги са изчерпателно изброени в приложената към исковата молба „Сметка на пациент“, връчена и подписана от пациентката. Поради тези и останалите изложени съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски. В срочно постъпил отговор на исковата молба, ответницата чрез назначения й по делото особен представител, оспорва основателността на предявения иск. Счита, че с оглед отразяването на текста „в момента не е в състояние“ в История на заболяването в графата „лице за контакт“, то счита, че не следва да се вземат предвид полагани от пациента подписи, тъй като същата не е била в адекватно състояние. Допуска същото и за подписа, положен в „Сметка на пациента“. Ето защо счита, че не е надлежно уведомена за сметките и извършените начисления, поради което не е поставена в забава. Счита за недоказан и обема на положената медицинска грижа, респ. задължението на ответника да заплати посочената сума. Поради изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното: От приетата по делото медицинска документация - Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури от 24.08.2024 г. и История на заболяването № 59731/2024 г. се установява, че на посочената дата ответникът е насочена от ЦСМП за спешен прием в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив. Същият е хоспитализиран в Клиника по нервни болест на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД на 25.08.2024 в 00:05 часа, приета е от д-р Кв, с приемна диагноза: други и неуточнени гърчове. На същата дата ответникът е подписала Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури от 25.08.2024 г. С посочената декларация Г. в деня на хоспитализацията е декларирала, че е информирана за диагнозата и характера на заболяването /т. I/ и за естеството на лечение /т. II/, с условията, при които НЗОК заплаща изпълнението на клиничната пътека, по която е постъпил /т. III/, и с ценоразписа на медицинската помощ и услуги, предоставяни от ищеца /т. V/, като е приел да заплаща същите в случай че лечението му не се заплаща от републиканския бюджет, от бюджета на НЗОК или от друг източник на финансиране, както и е запознат с цената на ден престой /леглоден/ в клиниките и отделенията на лечебното заведение /т. VI/, заявил е, че е съгласен с предложените му медицински грижи и диагностични и лечебни процедури /т. VIII/, че в наясно, че в случай на прекъсване на здравноосигурителните му права, ако същите не бъдат възстановени до края на болничния му престой, дължи стойността на предоставената му медицинска помощ и услуги съгласно ценоразписа на лечебното заведение /т. XVIII, последно изречение/. Видно от справка от ТД на НАП, направена в момента на хоспитализацията му – на 25.08.2024 г. в 00:49 часа, ответницата е била с прекъснати здравноосигурителни права, като не са платени здравните й осигуровки за различни месеци за три години назад – 2022 г., 2023 г. и 2024 г. Здравноосигурителният статус на пациентката се установява и от постъпила по делото справка от Национална агенция по приходите, от която се установява, че към 25.08.2024 г. лицето е с прекъснати здравноосигурителни права. В хода на хоспитализацията му е оказана болнична помощ по клинична пътека /КП/ № 62.1 „Диагностика и лечение на епилепсия и епилептични пристъпи при лица над 18 години“, чиито изисквания са посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2023 г.- 2025 г. /НРД за МД 2023 г.- 2025 г./. Били проведени медицински процедури и изследвания по посочената клинична пътека, което се установява и от представената медицинска документация - листове за преглед на пациент, резултати от образно-диагностично изследване, резултати от клинична лаборатория, резултати от кръвно – газов анализ, снета анамнеза, кардиограма, температурен лист и т.н. Всичко това е видно още и от епикризата на ответницата, в която е обобщена извършената медицинска дейност. Установява се, че пациентката е напуснала УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив на 26.08.2024 г. по собствено желание. До ответницата е изпратена покана за доброволно плащане изх. № 5759/10/18.12.2024 г. за сумата от 473,60 лева. Писмото е върнато в цялост с отбелязване, че пратката е непотърсена. Приет по делото е и Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД и Заповед № 89/05.02.2015 г. за утвърждаването му, като са посочени изрично цените на конкретно извършените спрямо ответницата дейности и услуги. Приета е и сметка на пациент, издадена на ответника от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за сумата от 473,60 лева и отново съдържаща всяка предоставена му медицинска услуга и нейната стойност Други относими доказателства в производството не са ангажирани. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1/ че ответницата е бил хоспитализиран в Клиника по нервни болест на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД за времето от 25.08.2024 г. до 26.08.2024 г., по време на който й е оказана медицинска помощ по посочената клинична пътека; 2/ вида и обема на извършените медицински услуги и дните престой в клиниката; 3/ стойността на всяка услуга съгласно действащия Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД; 4/ че за същия период пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права. При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже по делото, че е заплатил процесните суми. С доклада по делото, допълнен в проведеното открито съдебно заседание на 23.04.2026 г., като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е отделено обстоятелството, че оказаната медицинска помощ на ответницата е била наложителна. Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 52, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставените им медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето /ЗЗ/. Настоящият съдебен състав приема, че ответницата е сред лицата, които подлежат на задължително здравно осигуряване по смисъла на чл. 33 вр. чл. 34 ЗЗО, като е следвало да внася за своя сметка здравните вноски, тъй като същата, видно от служебно изготвената справка, не е имала сключен трудов договор. Установено е, че за посочения период ответницата е била хоспитализиран в Клиника по нервни болести на болничното заведение – ищец, както и че към датата на хоспитализиране, както и към датата на изписването й от болничното заведение, е била с прекъснати здравноосигурителни права, тъй като не е внесла повече от три месеца дължимите месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ /чл. 109, ал. 1, изр. първо ЗЗО/. От представените документи са установени и всички извършени на ответника медицински изследвания и манипулации - образна диагностика, лабораторни изследвания, изследване на кръвни показатели, консултативен преглед при специалист, медикаменти, компютърна томография на глава, един ден престой в клиниката и други. Остойностяването им е извършено по действащия към момента ценоразпис на болницата, както изисква чл. 52, ал. 2 ЗЗО. Изложеното обосновава извода, че е изпълнен фактическият състав, а именно – на пациента е оказана медицинска помощ от страна на лечебното заведение и пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права към момента на приемането му за лечение. Неоснователно е възражението, че на ответницата, че сумата е завише, тъй като се касае само за едно денонощие. От подробната сметка на пациент и резултати от различни видове изследвания, се установява, че за този кратък период от време са проведени множество и различни консултативно – диагностични и лечебни дейности по отношение на Г., като отразените цени на всяко от тях съответстват на утвърдения ценоразпис на ищеца. В случая не е налице и изключението по чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗ, според което извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни състояния. Това е така, тъй като при прегледа на ответника в отделението по спешна медицина е констатирана необходимост лечението му да се осъществи в болнично заведение, поради което същият е насочен за прием в Клиниката по нервни болести при ищцовото дружество. Съгласно чл. 7 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, държавата поема разходите по оказване на спешна медицинска помощ на пациента, но до неговото хоспитализиране. Предвид посочената правна уредба, безплатна е единствено спешната медицинска помощ, оказана на пациента до неговата хоспитализация, като след хоспитализирането му в съответното отделение, болничният престой и лечение се заплащат от НЗОК, ако пациентът е здравноосигурен, или от самия пациент, ако е с прекъснати здравноосигурителни права поради незаплащане на дължимите вноски, какъвто е настоящият случай. Съгласно чл. 109, ал. 1 ЗЗО, здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Чл. 52, ал. 2 ЗЗО предвижда, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 82 ЗЗ. Сред изключенията, към които препраща разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ЗЗО, е и медицинската помощ при спешни състояния – чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗ. Свързаните с нея медицински услуги са извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани и на основание чл. 82, ал. 5 ЗЗ се финансират от държавния бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването. Спешни състояния са състояния, при които остро или внезапно е възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ (чл. 99, ал. 2 ЗЗ). Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на смърт, тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи или усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода (чл. 99, ал. 3 ЗЗ). Разпоредбата на чл. 100, ал. 2 ЗЗ задължава всяко лечебно заведение да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. Следователно и с оглед всички цитирани по-горе правни норми, всеки пациент, намиращ се в състояние, изискващо незабавна медицинска помощ, транспортиран до съответния Център за спешна медицинска помощ или до Спешното отделение на съответното лечебно заведение, има право на пълния обем медицински дейности, от които да бъде установено какво е неговото здравословно състояние и има ли нужда същият да бъде хоспитализиран. Тези прегледи и изследвания са напълно безплатни за пациента, независимо от неговия здравноосигурителен статус, и се финансират от държавния бюджет чрез Министерство на здравеопазването, дори когато се окаже, че при конкретния пациент няма нужда от хоспитализация. Ако обаче състоянието на пациента налага същият да бъде приет за лечение в съответното лечебно заведение, тогава извършваните медицински дейности се заплащат по съответната клинична пътека. Следователно, оказаната на ответника спешна медицинска помощ до хоспитализирането му в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД е била безплатна за него, тъй като се финансира от държавата. Извършените след това обаче медицински дейности се заплащат по общия ред – в случая от ответника, тъй като същият е с прекъснати здравноосигурителни права. Относно реалното извършване на медицинските дейности, за които се търси плащане, по делото са приети медицински документи. Медицинската епикриза като официален писмен документ/изготвен от длъжностно лице, в кръга на службата му, удостоверяващ факти с правно значение по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК/ има обвързваща формална доказателствена сила за съда /вж. Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Същото важи и за направлението за хоспитализация, историята на заболяването, протоколите за извършени интервенции, които също представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение. Официалните свидетелстващи документи доказват с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документите, са се осъществили така, както се твърди в документа. В представените такива е отразено, че на ответника са извършени описаните медицински изследвания и интервенции – по време, вид и резултат. Установява се, че пациентът е получил медицинска помощ в посочения в исковата молба обем. По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че оказаната медицинска помощ е била наложителна. Видно от Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури от 25.08.2024 г., подписана от ответницата, същата е декларирала, че е информиран за диагнозата и характера на заболяването /т. I/ и за естеството на лечение /т. II/, с условията, при които НЗОК заплаща изпълнението на клиничната пътека, по която е постъпил /т. III/, и с ценоразписа на медицинската помощ и услуги, предоставяни от ищеца /т. V/, като е приел да заплаща същите в случай че лечението му не се заплаща от републиканския бюджет, от бюджета на НЗОК или от друг източник на финансиране, както и е запознат с цената на ден престой /леглоден/ в клиниките и отделенията на лечебното заведение /т. VI/, заявил е, че е съгласен с предложените му медицински грижи и диагностични и лечебни процедури /т. VIII/. Пациентът е бил наясно, че в случай на прекъсване на здравноосигурителните му права, ако същите не бъдат възстановени до края на болничния му престой, дължи стойността на предоставената му медицинска помощ и услуги съгласно ценоразписа на лечебното заведение /т. XVIII, последно изречение/. С оглед на така декларираното от ответника, следва да се приеме, че ищцовото дружество е изпълнило надлежно задължението си за предоставяне на информация по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ. Декларацията представлява частен диспозитивен документ и се ползва с формална доказателствена сила, досежно обстоятелството, че изявленията, изхождат от лицето, сочено като техен автор. В този смисъл така представената декларация удостоверява изявлението на пациента, че последният е запознат с цената на предоставените услуги, както и че следва да заплати последната, в случай че тази цена не се заплаща от бюджета на НЗОК. Освен това, неоснователно е направеното от ответницата, чрез особения й представител възражение за недействителност на положения подпис от Г. поради нейното неадекватно състояние. Действително от историята на заболяването се установява, че ответницата е приета в болницата след прием на различни видове алкохол. Това обаче не означава задължително невъзможност да разбере информацията, която подписва, а и не се установи по делото да е била налице такава невъзможност. На следващо място обаче следва да се отбележи, че на следващия ден, 26.08.2024 г., когато ответницата вече не е била под влиянието на алкохол, същата е подписала приетата по делото сметка на пациент, в която е налице подробен опис с всички извършени манипулации и изследвания и техните цени. Неоснователно е възражението на ответницата, че не е поставена в забава за плащане, тъй като реално не й е връчена поканата за доброволно изпълнение, изпратена за връчване преди образуване на настоящото производство. Този въпрос щеше да е относим при предявен иск за лихва за забава, какъвто не е предявен в случая, поради което не следва да се обсъжда. С оглед всичко гореизложено, искът е основателен и следва да бъде уважен. Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 01.06.2025 г. По разноските: При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца. С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив. В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в размер на 25 лева – платена държавна такса. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноските в заповедното производство в размер на 12,78 евро /25 лева/. В настоящото производство ищцовото дружество претендира присъждане на разноски, като по делото се съдържат доказателства такива да са сторени, както следва: държавна такса в размер на 12,78 евро, депозит за особен представител в размер на 205 евро и платено адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски за исковото производство в общ размер на 422,78 евро съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и представени доказателства за сторени разноски. По изложените съображения и на осн. чл. 235 ГПК, съдът