Решение № 37 от 5.3.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 79/2025 г.

Ищец в процеса е К. Н. А., ЕГН ••••••••••, адрес гр. •••, в качеството на съдружник и управител на „•••“ ООД, ЕИК •••, седалище и адрес на управление гр. •••. Претенцията е насочена спрямо „•••“ ООД, ЕИК •••, седалище и адрес на управление гр. •••, представлявано от •••. В исковата молба и допълнението към нея се твърди, че на 29.10.2019 г. е било учредено „•••“ ООД, в което учредители и съдружници били К. Н. А. и •••. В това дружество те притежавали равни дялове от капитала. Представителната власт също се осъществявала от двамата заедно, видно от дружествения договор. Името на дружеството не било избрано случайно - то отговаряло на възнамеряваната при учредяването му дейност - производство на бутилирана изворна вода и безалкохолни напитки, заявена за вписване и като негова основна дейност. С цел реализиране на инвестиционните намерения и уреждане на имуществените отношения, на 07.12.2022 г. било сключено споразумение за прехвърляне на чистите активи на фабриката /сграда, съоръжения, оборудване, разрешителни, търговска марка и активи по производство и разпространение/ с търговска марка „•••“, от ЕТ „•••“ на новосъздаденото дружество, срещу цена от 1 600 000 лева, платима от ЕТ „К. Н. А. - •••“. ЕТ „•••“ прехвърлил на „•••“ ООД само сградата на цена от 51 111 лева, като същевременно получил плащания от 760 000 лева, признати с изрично волеизявление още при сключване на споразумението, както и общата сума от 110 000 лева, преведени по банков път. Инвестиционните намерения на •••, ако изобщо били съществували при учредяване на дружеството, се променили в много кратък период от време, тъй като дружеството официално преустановило дейност и не извършвало добив, бутилиране и търговия с изворна вода. До ищеца, в качеството му на съдружник, било отправено предупреждение от 17.02.2025 г., от •••, в качеството й на съдружник и управител на „•••“ ООД. В предупреждението било посочено, че А. е извършвал еднолични действия по управление и разпореждане с имуществото на дружеството, вкл. добиване и продажба от собствената на дружеството фабрика на изворна вода, което било част от основната дейност на дружеството. Посочено било също така, че той е извършвал разплащания от името на „•••“ ООД по издадени към него и от него фактури за стоки и услуги, както и че от сметката на дружеството са заплащани осигурителни вноски за назначени по трудов договор лица без съгласието на другия управител и съдружник. Твърдяло се, че дружеството е със задължения към доставчици в размер на 51 000 лева за 2023 г., както и че загубата от 7000 лева за 2023 г. не кореспондира с движенията по банковата сметка. ••• предупредила А., че може да бъде изключен като съдружник, но не посочила срок, в който последният може да отстрани определени нередовности или пък да преустанови действия, с които се осъществява съставът на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ. ••• въобще не се уверила дали „нарушенията“ са извършени, дали са протИ.правни и дали продължават. С покана до ищеца от 17.03.2025 г., в качеството му на съдружник, ••• го информирала, че свиква събрание на съдружниците, което да се проведе на 02.04.2025 г. Дневният ред за работата на свиканото събрание включвал: т. 1 - Изключване на съдружника К. Н. А. от „•••“ ООД, на основание чл. 126, ал. 3 от ТЗ, т. 2 - Поемане на освободените в резултат на изключването на съдружника К. Н. А. дялове от капитала на дружеството от •••, т. 3 - Освобождаване на К. Н. А. като управител на „•••“ ООД, т. 4 - Приемане на учредителен акт на „•••“ ЕООД, и т. 5 - Разни. На 02.04.2025 г., на посоченото в поканата за свикване място, се провело събрание на съдружниците в ответното дружество, съобразно дневния ред, посочен в поканата. Всеки от съдружниците довел нотариус за удостоверяване на провеждането на събранието и взетите от същото решения. Съставени били 2 протокола за събранието, като според единия били взети решенията по т. 1-4 от дневния ред, а според другия - не. Ищецът твърди, че взетите решения са незаконосъобразни и протИ.речат на повелителните разпоредби на закона и на дружествения договор. Предупреждението не съответствало на императивни правни норми от ТЗ. То трябвало да съдържа ясно и конкретно посочване на действията и бездействията на съдружника. Твърденията в същото били общи, абстрактни и не попадали в хипотезата на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ. С отправеното предупреждение не била дадена възможност на съдружника за коригиране на неговите действия. Смисълът на чл. 126, ал. 3 от ТЗ бил съдружникът да поправи поведението си по начин, указан му в самото предупреждение и отговарящ в найпълна степен на интересите на дружеството. Предупреждението губело смисъл, ако след него веднага се пристъпи към изключване, тъй като целта на предупреждението била поправяне на поведението на съдружника, докато изключването било последица, която можела и да не се приложи. Свикването на събранието било действие по управление на дружеството, което следвало да бъде извършено само заедно от двамата управители. Процесното събрание от 02.04.2025 г. било свикано еднолично от единия съуправител, което обуславяло извод за незаконосъобразност на взетите на него решения. За да бъдело свикано общо събрание, следвало да има решение и от двамата управители, което в случая не било налице. Имало и протИ.речие с повелителната норма на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ. В самото предупреждение не бил посочен срок за преустановяване на конкретни действия на ищеца, който срок да е подходящ съобразно естеството на действията. А. отговорил на полученото от него предупреждение и представил достатъчно доказателства, които да обосноват извод за законосъобразно поведение. Реално нито от предупреждението, нито от поканата, нито от протокола от проведеното събрание станало ясно с какво поведението на ищеца е увредило интересите на „•••“ ООД. Реализирането на загуба не можело да го направи, защото загубата била финансов резултат и той бил логичен при всяко начало на нова дейност. Загубата подлежала и на пренасяне и приспадане от печалбата през следващите години. В чл. 14, ал. 1, т. 2 от дружествения договор на „•••“ ООД изрично било предвидено, че решенията за приемане, освобождаване и изключване на съдружници се вземат с мнозинство ¾ от капитала /чл. 14, ал. 3 от дружествения договор/, но било предвидено също така, че докато съдружниците са само двамата учредители, всички решения да се вземат с единодушие. При изключване изключваният съдружник не гласувал и неговият дял се приспадал от капитала при определяне на мнозинството. От посоченото се налагал изводът, че в случаите на изключване на съдружник, какъвто бил настоящият, след приспадането на капитала на изключвания съдружник, който не гласувал, оставащият капитал - ½, не може да формира мнозинство за изключване на съдружник, доколкото в дружествения договор е предвидено именно капиталът /повече от ¾/ да е критерият за вземане на решение. Това също давало основание да се приеме, че решението на събранието е незаконосъобразно. Действията, извършени от К. А. и описани в предупреждението за изключване, всъщност представлявали действия по управление на стопанската дейност на дружеството, насочена към извличане на печалба от същото. Сред тези действия нямало такива, които да съставляват нарушение на дружествения договор във връзка с осъществяване на стопанската дейност. Извършеното изключване било в нарушение на чл. 141, ал. 1 от ТЗ, както и на чл. 15, ал. 2 от дружествения договор. Протоколът от проведеното събрание на съдружниците в „•••“ ООД, удостоверен от нотариус •••, не отговарял на обективната действителност. Действията на А. били в полза на „•••“ ООД и не увреждали неговите интереси. Никакви доказателства, че е осъществен съставът на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ, не били посочени в предупреждението за изключване и по време на събранието на съдружниците. Банковата сметка на дружеството била захранена с лични средства на съдружника и управител К. А. - над 16 000 лева, поради липсата на оборотни средства в „•••“ ООД и без да е било поето такова негово задължение към дружеството. Всички описани в предупреждението действия били насочени към развитие на търговската дейност, а не против интересите на дружеството. Ответната страна не обосновала наличието на предвидените в чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ предпоставки, за да е налице законосъобразно решение за изключване на К. А. като съдружник в дружеството. Имало протИ.речие с чл. 14, ал. 8 от дружествения договор, защото липсвал подпис на лицето, което е водило протокола за събранието. Адвокат ••• не бил надлежно оправомощен да води същия на проведеното на 02.04.2025 г. събрание. Той бил председател без гласуване и с мандат само от единия съдружник. Налице бил съществен пропуск, тъй като не ставало ясно кой и как е документирал направените изявления и взетите решения на проведеното събрание. Нотариусът ••• заверила подписите на съдружник, на председател и съдържанието, но не ставало ясно кой е създал това съдържание и кой носи отговорност за неговата достоверност. Налице били много и съществени разминавания в текста на съставените за събранието 2 протокола, като в заверения от нотариус ••• такъв били пропуснати редица важни изявления на А. и адвоката му. Липсвали доказателства относно твърдението за продължаващи действия. Видно от партидата на дружеството в ТР, там били вписани ГФО за 2022 и 2023 г., което било задължение по закон и нямало доказателства да е извършвано бутилиране на вода от поканата до провеждането на събранието. Единствените актове, които били обявени без знанието и съгласието на ••• •••, освен задължителните по закон, били запорът на дружествения й дял заради неуредени финансови взаимоотношения между съдружниците и спирането на вписването на решенията от процесното събрание поради настоящия правен спор. Решението за поемане на дружествените дялове не отговаряло на поканата и било дописване на т. 2 от дневния ред. То не можело да съдържа въпроси, които не са били поставени за обсъждане. Дори обаче въпросът да се съдържал в поканата, тя пак щяла да бъде в протИ.речие с императивните правни норми на чл. 125, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3 от ТЗ и взетото решение за остойностяване на дяловете било незаконосъобразно. Решението да се заплатят дяловете по номинал било в протИ.речие с императивни норми на ТЗ. То целяло да ощети и дружеството, и ищеца. Иска се отмяна на решенията, взети от събранието на съдружниците, проведено на 02.04.2025 г., както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който излага твърдения и аргументи за нейната неоснователност. Приетите решения на проведеното на 02.04.2025 г. в гр. Благоевград събрание на съдружниците в „•••“ ООД били изцяло законосъобразни и съобразени с дружествения договор и установената съдебна практика по въпросите за изключване на съдружник в ООД. Ищецът не отричал да е допуснал и извършил напълно съзнателно визираните в предупреждението за изключването му нарушения, заключаващи се в конкретно посочени действия против интересите на дружеството. Той оспорвал да е извършвал еднолични действия по управление и разпореждане с дружественото имущество, което твърдение протИ.речало на установените факти и обстоятелства, конкретно описани в предупреждението за изключването му. От счетоводната документация по несъмнен начин се доказвало, че ищецът еднолично, като управител на „•••“ ООД, без съгласието и знанието на другия съдружник, добивал и търгувал с минерална вода. Това било видно от оборотите и извлечението от банковата сметка на дружеството, с която той отново еднолично оперирал. Ищецът игнорирал другия съдружник и управител и започнал да управлява и да се разпорежда самостоятелно с дружеството. Установени били 297 банкови операции по сметката на дружеството в „•••“ АД, извършени в периода 20.06.2023 г. - 14.01.2025 г. Тази цифра била показателна за това, че К. А. по никакъв начин не зачитал другия управител и съдружник. Ищецът издавал и приемал фактури за различни стоки и услуги без подписа на ••• като управител. От сметката на дружеството, лично и единствено по нареждане на ищеца, били заплащани вноски по ДОО, УЧПФ и ФГВРС, назначено било лице по трудов договор и били изплащани трудови възнаграждения. Имало и други сериозни нарушения на дружествения договор и императивните разпоредби на закона. Ищецът подал сам ГФО за 2023 г. в АВ-ТР, който бил обявен, без да е одобрен с подписа на втория съдружник. Приложените с ГФО за 2023 г. баланс и ОПР били подписани единствено от ищеца. Името на управителя ••• ••• дори не фигурирало, а съставител на отчета се явявало юридическото лице „•••“ ЕООД, което не било упълномощавано за тази дейност от двамата управители, а отново било избрано еднолично от ищеца. Пълномощното от двамата управители към лицето В. Х. Х. нямало никаква връзка с действията на „•••“ ЕООД, което очевидно договаряло отделно само с ищеца. Обявеният в ТР ГФО за 2023 г. бил подаден чрез адвокат •••, упълномощена отново само от ищеца. Всички тези еднолични действия се обяснявали с необходимостта от съблюдаване на законовите изисквания за отчитане на дейността, каквато практически не съществувала. Тя била възобновена единствено по личната преценка на ищеца. От всички тези документи ставало ясно, че ищецът сам е преустановявал и възобновявал дейността на „•••“ ООД като единствен управител и съдружник. Дружеството се управлявало като ЕООД, собственост на К. А.. Ищецът очевидно имал нужда да оправдае собственото си протИ.правно поведение. Проблемът обаче бил в това, че всички тези незаконосъобразни действия са извършвани от името и за сметка на общото им с другия съдружник дружество. В отправеното до ищеца предупреждение за изключване изрично били посочени нарушенията, в които той е обвинен от другия съдружник, и били изискани конкретни документи и обяснения. Предупреждението не било общо и абстрактно. В 8 точки били описани документите, които съдружникът следвало да представи и да даде обяснения за действията и поведението си. Видно от отговора на същото, ищецът не отричал да е извършил визираните в предупреждението нарушения. С изключение на задължаването на дружеството с 51 000 лева към доставчици, всички останали нарушения били доказани по несъмнен и категоричен начин. За да бъде възобновена дейността на дружеството, било необходимо решение на двамата съдружници, а такова липсвало. Нямало обоснована причина и законна възможност ищецът еднолично да започне да осъществява дейност от името на „•••“ ООД през 2023 г., което да наложи обявяване на ГФО. Обясненията на А. представлявали признание за извършените нарушения на закона и дружествения договор на „•••“ ООД. Необосновано било и твърдението му, че в предупреждението до изключвания съдружник следвало да се определи подходящ срок за отстраняване на допуснатите нарушения. Това било потвърждение от самия ищец, че е допуснал описаните в предупреждението нарушения. Даването на подходящ срок не било задължителен елемент от процедурата по изключване на съдружник. Срок за коригиране на поведението в конкретния случай не бил необходим, тъй като извършените от ищеца нарушения на закона и дружествения договор били толкова съществени, че не подлежали на корекция. Нямало обективна възможност и нужда на ищеца да бъде даван срок за отстраняване на нарушенията, защото нямало как да бъдат заличени с обратна сила визираните тежки правонарушения, които вече били настъпили в обективната реалност. Предупреждението за изключване по чл. 126, ал. 3 от ТЗ можело да бъде отправено както от всеки съдружник, така и от управителя, и не следвало да бъде отправено по решение на събранието, каквото правомощие то, съгласно чл. 137 от ТЗ, нямало, и защото подобно изискване щяло да блокира правото на събранието да изключи съдружник, притежаващ повече или 50 % от капитала. Ако се приемело, че изключваният съдружник следва да подпише поканата за изключването си /когато дружеството се представлява и от него/, то това също щяло да осуети провеждането на самото събрание. Ищецът твърдял, че бил захранил сметката на дружеството с лични средства в размер на 16 000 лева, но по този начин на практика го задължил към себе си. Това представлявало вид самоинициатива, която демонстрирала несъобразяване с изискванията на закона и дружествения договор и доказвала още едно правонарушение от страна на ищеца, обосноваващо изключването му. В случая нямало съгласие на другия управител за ползване на паричен заем от другия съдружник, нито решение за допълнителна парична вноска по чл. 134, ал. 1 от ТЗ, за което се изисквало мнозинство повече от ¾ от капитала /в случая това означавало единодушие на двамата съдружници/. Ето защо захранването на дружествената сметка с лични средства на ищеца следвало да се разглежда като поредното негово нарушение и действие против интересите на „•••“ ООД, а не като съдействие за осъществяване на дейността. Не било налице и твърдяното протИ.речие с чл. 14, ал. 1, т. 2 от дружествения договор, защото самата въпросна разпоредба протИ.речала на чл. 137, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, според което изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Този запис всъщност фигурирал и в текста на чл. 14, ал. 3 от дружествения договор, но очевидно за ищеца било изгодно друго тълкуване. Не можели да бъдат споделени твърденията в исковата молба, че ищецът търпи санкция за това, че е изпълнявал задълженията на управител и съдружник с личен труд. Изпълнението на задължения в нарушение на императивни норми не можело да се счита за правомерно поведение, тъй като подобно изпълнение не се допускало от закона. Съгласно чл. 142, ал. 2 от ТЗ, при няколко управители, всеки от тях можел да действа самостоятелно, освен ако дружественият договор предвижда друго. В процесния случай това било предвидено в чл. 15, ал. 3 от дружествения договор - когато в дружеството е избран повече от един управител, управителите го управляват и представляват заедно. Неверни били твърденията за съществено разминаване на съдържанието на съставените за събранието 2 протокола. Не било спорно, че на проведеното на 02.04.2025 г. събрание са присъствали и двамата съдружници, всеки от които с адвокат, както и че са били поканени различни нотариуси да удостоверят събитията. Липсвало законово основание единият нотариален протокол да се счита за по-достоверен от другия. И в двата протокола приетите от събранието решения били отразени по идентичен начин. Съдържащите се в протокола на нотариуса, поканен от ищеца, изявления на А. и неговия адвокат не водели до различен извод от този, че ищецът е бил изключен като съдружник и че решенията, предмет на иска по чл. 74 от ТЗ, са били приети с гласовете на съдружника •••. Моли се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски по делото. С допълнителната искова молба се оспорват твърденията от отговора на ответника. Банковата сметка била открита от двамата съдружници, които били и управители и всеки от тях имал достъп както до информацията, така и до възможността за опериране с нея, с оглед на осъществяване на основната дейност на дружеството, и в този смисъл броят на банковите операции бил само статистическа величина. Нищо не било крито от знанието на другия съдружник - нито оборотите по сметката, нито търговската дейност, нито сключването на трудовия договор. ТР бил публичен и действията по обявяване на актовете също били видими. Липсата на издадени разрешителни не можела да се вменява във вина на К. А., тъй като да снабди дружеството с необходимите му разрешителни за производство и бутилиране имала задължение ••• •••, по силата на споразумението от 07.12.2022 г. Соченото в предупреждението за изключване еднолично скрито от другия съдружник управление на дружеството било невярно. Всички изисквани по предупреждението документи били налични със свободен достъп на съдружника и управител ••• ••• или в банката, или при счетоводителя, стига тя да искала да се възползва от правата си по закон и дружествен договор, изпълнявайки задълженията си на съдружник и управител. Както представянето на поисканите документи, така и даването на обяснения за несъставомерни деяния било недължимо, защото при полагане на дължимата грижа, съдружникът и управител можел да се снабди със същите и да анализира каква е информацията в тях. Твърдените нарушения на К. А. при осъществяване на основната дейност на дружеството не били доказани с влезли в сила актове на надлежни контролни органи. Пълномощното на счетоводителя не било оттеглено от ••• ••• и към момента. Предупреждението било общо и абстрактно. ••• ••• изискала информация, до която имала свободен достъп, а ако нямала такава информация и доказателства, обвиненията без доказателства в предупреждението били хипотетични. Това нарушение било особено съществено, тъй като засягало правото на защита на ищеца. Твърдението за възобновяване на дейността на дружеството било неоснователно - дейността не била възобновявана, а започнала през 2023 г. и това било видно от действията по откриване на банкова сметка и упълномощаване на лица за обслужването й, и изразената воля за това на съдружника и управител ••• •••. Срокът бил дължим за коригиране на поведението, а не за изправяне на допуснати грешки, каквито в случая нямало, поради което и този срок бил винаги дължим. Страните уговорили и конкретните фактически състави, при които било мислимо изключването на съдружник /чл. 12, ал. 1 от дружествения договор/, нито един от които в случая не бил налице. Събранието било ненадлежно свикано. Обстоятелството, че ищецът финансирал дейността на дружеството с личните си средства, не свидетелствало за нарушение, а за намерение то да може да осъществява дейността си, за което била необходима и текуща издръжка. Видно и от сключения договор за банкова сметка, и от подписаното на счетоводителя пълномощно, ••• ••• била наясно, че към всички останали текущи разходи се прибавят и тези за специализирано административно обслужване и представителство пред институции. Разходите за това, заедно с останалите текущи разходи за издръжката на дейността, при липса на средства в дружеството, в т. ч. оборотни, били поети от К. А., без той да носи задължението за това. По изричен запис в дружествения договор /чл. 14, ал. 3/, страните по него установили изрични правила „докато съдружниците са само двамата учредители“, различни от тези в ТЗ, и това било факт. Както било видно от разпоредбите на чл. 141, ал. 1 и 2 от ТЗ, първата засягала управлението, а втората - представителството. „Заедността“ в управлението и представителството не можела да се абсолютизира, тъй като по различни причини който и да е от управителите можел да не може да бъде „осигурен на място“ във всеки един случай, затова дейността по управлението се различавала от оперативната дейност. В случая действията по предупреждението засягали оперативната дейност, а не дейността по управление и представителство на дружеството, за която дейност съдружникът и управител ••• ••• била винаги в течение. Производството по изключване на съдружник се основавало на твърдения за виновно поведение, изводими само от съвместното представителство на управителите, и пренебрегнало напълно правата и добросъвестното изпълнение на задължения на К. А. по дружествения договор в качеството му на съдружник, което било напълно незаконосъобразно, тъй като упражняването на членствените права на съдружник не можело да бъде протИ.поставяно или ограничавано от правата на управител, а и в поведението следвало да има повторяемост, което предполагало „нарушенията“ да са били констатирани преди предприемане на действия по изключване - поне веднъж, а не заради изключване, както било в случая. Представен е отговор на допълнителната искова молба, в който се изтъква, че твърденията за допуснати сериозни нарушения на разпоредбите на дружествения договор и закона от страна на ищеца се потвърждават от самия него. Последният сам влязъл в обяснителен режим, с цел да оправдае извършените и установени от другия съдружник нарушения с „организиране на оперативната дейност на дружеството“, „оперативна самостоятелност“, „задължение за съдействие с личен труд“, че всеки от управителите имал достъп до възможността да оперира с банковата сметка и в този смисъл броят на операциите бил само статистическа величина, защото правата на съдружниците и управителите били равни, както и др. подобни - все принципни положения, които обаче самият ищец нарушил. Ищецът се опитвал да прехвърли отговорността върху другия съдружник, но делото се водело за неговото изключване и за извършени конкретни нарушения от самия него, а не какво е трябвало да направи или не е направила ••• •••. В този смисъл тези възражения били ирелевантни за спора. Срок за коригиране на поведението му в конкретния случай не бил необходим, тъй като извършените от ищеца нарушения не подлежали на корекция и даването на допълнителен срок не опорочавало предупреждението, но за сметка на това му бил определен срок да даде обяснения и да представи доказателства, от което той се възползвал дотолкова, доколкото преценил за необходимо. Ищецът продължавал да диференцира действията си по управление със задълженията си на съдружник, но когато съдружникът бил и управител, действията му срещу интересите на дружеството в качеството му на управител следвало да се отчитат и като нарушения на дружествените задължения. В процесния казус имало множество нарушения от страна на изключения съдружник, което говорело за повторяемост и постоянство в действията му срещу интересите на дружеството, а не за изолирани случаи. Ищецът до такава степен пренебрегнал задълженията си на управител и съдружник, до такава степен се „вживял“ като едноличен мениджър, че започнал само той да взема решения и да управлява дружеството според собствените си разбирания, без да отчита факта, че има равноправен съдружник и управител, с когото действат само „заедно“. Правната квалификация на претенцията се съдържа в нормите на чл. 74, чл. 126, ал. 3, т. 3, чл. 138, ал. 1 и чл. 141, ал. 1 и 2 от ТЗ, и чл. 9, чл. 12, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 2, ал. 3 и 8 и чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от дружествения договор. Исковата молба е редовна и допустима. Тя е подадена от правен субект, имащ качеството на съдружник и управител. Спазен е 14-дневният срок за сезирането на съда. Събраха се писмени доказателства. Прие се експертно заключение. Анализът на приобщения доказателствен материал налага извод за неоснователност на претенцията, която подлежи на отхвърляне. Съдът дължи произнасяне само по тези пороци на решенията на общото събрание, които са релевирани с исковата молба. Обратното ще бъде в протИ.речие на диспозитивното начало в гражданския процес /т. 6 на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, докладчик съдията •••/. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че К. А. и ••• ••• са учредили дружеството с цел производство и реализация на бутилирана минерална вода и безалкохолни напитки. В тази връзка е било сключено споразумение от 07.12.2022 г., което е част от доказателствата по делото. Самото дружество е вписано в ТР на 25.11.2022 г. В споразумението от 07.12.2022 г. се уточняват редица права и задължения на страните във връзка с функционирането на „•••“ ООД. Страни по него са съдружниците в качеството им на еднолични търговци и юридически лица, в които същите са еднолични собственици на капитала и управители, както и самото „•••“ ООД, представлявано от двамата си управители. Основната цел на споразумението е да се създаде възможност „•••“ ООД да започне осъществяване на търговска дейност, свързана с бутилиране на минерална вода, като се определят правата и задълженията на съдружниците за постигане на тази цел. При преценката на посоченото споразумение и неговите клаузи за решаването на настоящия казус, следва да се държи сметка за обстоятелството, че отношенията между съдружниците и дейността на всяко дружество се регулират от закона, дружествения договор/устава и актовете на дружествените органи. Въпросното споразумение не е нито едно от трите, поради което не може да се счита за задължително за съдружниците и дружеството при осъществяването на дейността му. Установи се, че ••• ••• е изпратила предупреждение до другия съдружник и ищец по делото, получено от него на 17.02.2025 г. чрез ЧСИ •••. В предупреждението се твърди, че в нарушение на дружествения договор другият съдружник и управител извършва търговска дейност самостоятелно, като представлява дружеството пред трети лица, извършва действия в протИ.речие на чл. 65-66 от ЗХ, доколкото на дружеството все още не е издаден задължителен сертификат и не може да добива и бутилира минерална вода, еднолично сключва търговски сделки, извършва плащания от банковата сметка на дружеството и назначава лица на трудов договор, на които дружеството е плащало заплати, както и е подал ГФО за 2023 г. без подпис и съгласие на •••. В исковата молба се поддържат тезите, че предупреждението за изключване не отговаря на законовите изисквания за съдържание, не съдържа срок, в който съдружникът да съобрази поведението си с него, не са посочени действията или бездействията на съдружника и като цяло твърденията са абстрактни и не попадат в хипотезата на чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Тези оплаквания не намират опора в събрания по делото доказателствен материал. Съгласно чл. 21, ал. 1 от дружествения договор, двамата съдружници са и управители на дружеството, като го представляват само заедно. Същият начин на представителство е посочен и по партидата на дружеството в ТР. В чл. 141, ал. 2 от ТЗ е предвидено, че когато дружеството има избрани няколко управители, всеки един има право да го представлява, освен ако в дружественият договор е предвидено друго. В случая дружественият договор е предвидил друго, а именно - съвместно представителство от двамата управители за всички действия без изключение, което обстоятелство е вписано в ТР. Тук е мястото да се посочи, че съвместното представителство при няколко управители е единственото ограничение в представителната власт на управителя, което законът допуска. Съгласно чл. 141, ал. 2 от ТЗ, управителят на ООД разполага с обща представителна власт, която не може да бъде ограничавана, било с дружествения договор, било с решение на общото събрание, освен в хипотезата на установено с дружествения договор съвместно представителство при назначен повече от един управител /така и Решение № 50105 от 14.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1234/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията •••/. В случая е безспорно, че дружеството, съгласно дружествения договор и вписването в ТР, се управлява и представлява от двамата съдружници само заедно. Действия от единия управител, изразяващи се в представителство на дружеството пред трети лица и сключване на сделки от негово име, дори и да са включени в предмета на дейност на фирмата, са в нарушение на дружествения договор, щом са осъществени еднолично. Още по-важното в случая е, че поради законово ограничение дружеството не е имало право да добива и бутилира вода. Това е изрично отбелязано в предупреждението нарушение, което само по себе си представлява и административно такова и поставя дружеството в състояние на реална опасност от санкциониране. В предупреждението ясно са посочени действията, извършени в нарушение на дружествения договор, същите са и конкретно изброени, като тези по извършване на търговска дейност чрез бутилиране и продажба на минерална вода няма как да бъдат откроени поединично, тъй като са многобройни, а останалите са надлежно индивидуализирани. Фактът, че бутилирането и продажбата на минерална вода е част от предмета на дейност, не може да послужи като оправдание за дружеството да извършва същото без необходимото разрешение. Ищецът не отрича извършването на това нарушение, но прехвърля вината за това на другия съдружник, като се базира на правата и задълженията, произтичащи от споразумението от 07.12.2022 г. Както вече се посочи, това споразумение не може да има действие за дружеството, тъй като нито е акт на негов орган, нито е част от дружествения договор. Извършването на административно нарушение несъмнено е действие, което застрашава доброто име и интересите на дружеството и попада в хипотезата на чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Обстоятелството, че нарушението не е санкционирано от държавен орган, съвсем не означава, че то не е осъществено и че не е поставило под заплаха интересите на дружеството. Без значение е дали от същото са настъпили реални вреди /„•••“ от •••, „•••, стр. 57/. К. А. е пълноправен управител и съдружник и е поел задължение за законосъобразното функциониране на дружеството заедно с другия управител. Липсата на разрешение за водовземане и водоползване е отговорност и на двамата управители. Опитът на ищеца да прехвърли цялата отговорност за неналичието на лиценз само върху другия управител е незаконосъобразен. Когато безспорно установените действия по бутилиране и продажба на минерална вода при липса на сертификат и разрешение за водовземане по чл. 65 от ЗХ, са извършени само от единия съдружник и управител без съгласието на другия, то те изцяло попадат в пределите на неговата собствена отговорност. Дружеството, като всеки стопански субект, е длъжно да съобразява дейността си с действащото законодателство. Отделен е въпросът, че лицензи, разрешителни и сертификати по принцип не могат да се прехвърлят и това е нещо, което ищецът, като опитен търговец, е трябвало да знае. По отношение на твърдението, че с предупреждението не е дадена възможност на съдружника да коригира дейността си, значение има характерът и видът на нарушението, както и поведението на съдружника след получаването на предупреждението. Видно от становището в самата искова молба, както и от отговора на предупреждението и от нотариалната покана от 26.02.2025 г., представена с допълнителната искова молба, ищецът не намира, че действията му нарушават дружествения договор и закона, счита поведението си за напълно законосъобразно, доколкото е било насочено към извличане на печалба за дружеството, като твърди и внасяне на негови парични средства за осигуряване на дейността на дружеството. Когато основанията за изключване касаят извършени от съдружника действия или бездействия, които не могат да бъдат коригирани, както в процесния казус, не е необходимо да се предоставя срок за отстраняването им /„•••“ от •••, „•••, стр. 107, Определение № 120 от 04.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 83/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията •••, Определение № 106 от 26.11.2008 г. на ВКС по т. д. № 379/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията •••, и др./. Целта на предупреждението е чисто уведомителна. Съдружникът е извършил нарушение, което вече се е проявило, и е възникнало основание за неговото изключване по чл. 126, ал. 3 от ТЗ /„•••“ от ••• г., стр. 285/. В случая предоставяне на срок за коригиране на поведението на съдружника очевидно е безпредметно, доколкото същият, от получаването на предупреждението до провеждането на оспореното общо събрание, а и в хода на настоящото съдебно производство, поддържа тезата, че не е извършил нарушение и поведението му е в съответствие със закона и дружествения договор. Неоснователно е и оплакването, че общото събрание е ненадлежно свикано, тъй като поканата за свикването му е отправена само от единия управител, при условие, че дружеството се представлява от двамата управители само заедно. Действително, дружеството се представлява от двамата управители само заедно, но под представителство на дружество се разбира представителството му единствено за действия спрямо трети лица. Дружеството волеобразува чрез двамата управители, когато волеизявлението е насочено срещу трети на дружеството лица - тогава, всъщност, има представителство. В отношенията между съдружници не може да има съвместно представителство, доколкото те действат като орган на дружеството - било като общо събрание, било като общ управителен орган, и в този случай чисто практически не може да се осъществи представително правоотношения, при условие, че няма трето на дружеството лице. Отправянето на покана за свикване на общо събрание не е действие по представляване на дружеството в правоотношение към трето лице. Това е смисълът на органното представителство - то да е насочено към трети лица. Няма логика това правило да се прилага във взаимоотношенията между двамата съдружници и управители. Доколкото всеки от двамата съдружници е и управител, той може да свика общо събрание, за което действие, доколкото не е насочено към трети лица, съвместното представителство не е необходимо. Този извод се налага и по аналогия с чл. 137, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, където е предвидено, че изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. След като изключваният съдружник не гласува, по силата на закона, за собственото си изключване, нелогично е той да има право да участва в свикване на общо събрание, на което ще се гласува самото му изключване. По този начин се избягва конфликт на интереси /„•••“ от •••, „•••, стр. 114/. Задължително е обаче редовното уведомяване на изключвания съдружник в седемдневен срок преди провеждането на събранието, което условие е спазено. Поканата е връчена на К. А. на 17.03.2025 г., а събранието е проведено на 02.04.2025 г., поради което то е редовно свикано. К. А. е присъствал на събранието заедно с адвокат и не е оспорил редовността на неговото свикване. И в двата представени по делото протокола, решенията, приети на общото събрание, са идентични по съдържание. Разлика има в протоколираните разисквания, както и в това, че единият протокол е с нотариална заверка на подписите и съдържанието, съгласно изискването на чл. 137, ал. 4 от ТЗ, а другият представлява констативен протокол по чл. 593 от ГПК. ТЗ, в частта си за ООД, не допуска режим, аналогичен на този по чл. 232, ал. 4, за удостоверяване от нотариус, присъстващ на общото събрание, на определени обстоятелства чрез изготвяне на констативен протокол. Чл. 232 от ТЗ не намира приложение за протокола от общото събрание на ООД. Следователно съставеният констативен протокол по чл. 593 от ГПК се явява нищожно нотариално удостоверяване, доколкото не е предвидено със закон, но същият може да се цени като писмен документ, съдържащ волеизявления на съдружник в дружеството относно приетите решения на общото събрание. Между решенията, отразени в двата протокола, няма разлика, те са идентични и могат да служат като доказателства за съдържанието на приетите решения. Решенията на общото събрание са гласувани от съдружника ••• •••, като в съответствие с чл. 137, ал. 3 от ТЗ, е суспендирано правото на изключвания съдружник да гласува. Правилото е императивно /Определение № 1311 от 17.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1483/2023 г., I т. о., ТК, докладчик председателят •••, Определение № 270 от 19.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1579/2020 г., II т. о., ТК, докладчик председателят •••, Определение № 565 от 29.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2670/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията •••, и др./ и не може с дружествения договор да се установи различен от законово установения метод на определяне на мнозинството. В този смисъл неоснователни са изложените от ищеца аргументи, че всички решения следва да се приемат с единодушие на съдружниците. Суспендирането на правото на глас на изключвания съдружник е установен принцип на института на изключването не само по нашия ТЗ, а е широко разпространен и в други европейски държави /„•••“ от •••, „•••, стр. 144/. Действията на управителя и съдружник К. А. могат да се приемат като такива, които осъществяват състава на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ - „действия против интересите на дружеството“. Тук следва отново да се подчертае, че задължението за снабдяване на дружеството с необходимите документи от компетентните държавни органи, осигуряващи правомерно добиване и продажба на минерална вода, е и на двамата управители. Дори да се приеме, че споразумението от 07.12.2022 г. има действие в отношенията между съдружниците в дружеството, то записаните в него задължения за прехвърляне, наред с недвижимия имот, и на всички лицензи и разрешителни за добив на минерална вода, са неизпълними, защото, за разлика от недвижимия имот, те не могат да се „прехвърлят“. Задължението за снабдяване с тези документи лежи и върху двамата управители и очакването на К. А. някой да ги „прехвърли“ на дружеството е в очевидно протИ.речие с правния ред. След като е предприел действия по добив и продажба на минерална вода, при това многократно, той е осъществил, чрез дружеството, административно нарушение, което очевидно е действие против интересите на дружеството. По същия начин могат да се квалифицират и действията, изразяващи се в представителство на дружеството пред трети лица в нарушение на дружествения договор, изискващ съвместно представителство - сключване на търговски сделки, назначаване на работници на трудов договор и заплащане на възнаграждения и вноски към бюджета. Дружественият договор, като основен документ, регулиращ жИ.та и дейността на дружеството, е задължителен за спазване от съдружниците, поради което действия, извършени в нарушение на клаузите му, са и действия срещу дружеството. Действията са извършени от К. А. в качеството на управител, но съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК, докладчик съдията •••, санкцията по чл. 126 от ТЗ е приложима по отношение на съдружник за действия, извършени от него в качеството му на управител, когато същите могат да се квалифицират като нарушения по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1-3 от ТЗ. Тази теза се застъпва и в „•••“ от •••, „•••, стр. 78. Предявеният иск се оказа неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. На ответника трябва да бъдат присъдени направените по делото разноски в пълен размер. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Същото е бланкетно и немотивирано. Казусът се характеризира с висока фактическа и правна сложност. Събрани са множество доказателства. Проведени са две открити съдебни заседания. Подадени са два отговора на исковите молби. Представена е и писмена защита. Оплакванията в исковата молба са много и по всяко от тях е взето отношение от адвокат И. С.. Заплатеният хонорар съответства на положения по делото от процесуалния представител на дружеството труд, явява се справедлив и не следва да бъде намаляван. Воден от изложените разсъждения, доводи и аргументи, Окръжен съд Благоевград