Решение № 2976 от 21.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 1384/2026 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД , предявена от „* „ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от изпълнителния директор З. С. Б., чрез юрисконсулт Н. А. срещу ответника С. Д. П. ЕГН: ••••••••••, с настоящ адрес *. С Определение № 7/09.1.2026 г. постановено от първоначално сезирания с исковата молба РС Трън, Трънският районен съд е прекратил производството по гр. дело № 1 /2026 г. и постановил исковото производство да бъде изпратено по подсъдност на РС Варна . Видно от материалите по гр.д. № 1/2026 г. и от електронно заповедно дело № 267/2025 г. по описа на Трънския районен съд , исковото производство е надлежно учредено, предявената искова молба по чл.422 ГПК е подадена в рамките на преклузивния срок в изпълнение на указанията дадени от заповедния съд. Правната квалификация на иска е чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, ГПК вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД, като установителните искове са предявени в съда във връзка с Разпореждане по чл.415 ГПК постановено от РС Трън по електронно заповедно частно гр.дело № 267/2025 г. по описа на Трънския районен съд . Исковата си молба ищецът„*“ ЕАД основава на следните твърдени факти и обстоятелства : „*“ ЕАД сочи, че на дата 16.04.2025 г. било подписано Приложение 1 към Договор за продажба прехвърляне на вземания /цесия/ от 1.2.2022 г., сключен между „*“ ЕООД и „*“ ЕАД, по силата на което вземането на „*“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г., било прехвърлено в собственост на „*“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. С Уведомително писмо ,с изх. № */ *, от дата 24.4.2025 г., било изпратено известие за доставяне от страна на „*4 ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента. C В случай, че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, към исковата молба ищецът представя и моли съда да приеме Уведомително писмо Изх. № */*/ 29.12.2025 г., което да бъде връчено на ответника. С цел спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2019/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД) Приложение № 1 сочи ищеца , че се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в настоящият съдебен процес. ( в условията на евентуалност ищецът моли, в случай, че съдът прецени нуждата от представяне на приложение №1 цялост, да бъде уведомен за това с нарочен акт на съда ). Твърди се още в исковата молба , че на * г. между „*“ ЕАД /Кредитодател/ и С. Д. П./Кредитополучател/ бил сключен договор за потребителски кредит с № *, съгласно който Кредитодателят се задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между „*“ ЕООД и С. Д. П. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „*“ ЕООД и „*“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителя се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № *. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „*“ ЕООД. Заемополучателят не възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „*“ ЕАД възниквал правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред. Твърди се по същество от ищеца, че за него е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като по образувано по заявление на заявителя заповедно дело - ч.гр.д. № 267/2025 г., по описа на Районен съд - Трън била издадена Заповед за изпълнение в полза на заявителя * ЕАД против длъжника С. П. . Твърди се, че длъжникът Ст.П. възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна обуславяло правния интерес на * ЕАД от подаването на настоящата искова молба. С оглед горното ищецът е сезирал съда с искането да бъде постановено съдебно решение по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните - ищеца „*“ ЕАД ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *, и ответника С. Д. П. ЕГН: ••••••••••,с настоящ адрес *, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца вземанията за които заповедният съд Районен съд - Трън, II - ри състав е издал Заповед Рег.№ 203 / 10.10.2025г. за изпълнение на парично задължение почл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 267 по описа на съда за 2025 г., а именно , че С. Д. П. ЕГН: •••••••••• ДЪЛЖИ плащане на * ЕАД ЕИК: *, на следните парични вземания : СУМИТЕ : 1 066,34 BGN (хиляда шестдесет и шест лева и 34 стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № */*г. за периода от 20.05.2024 г. до 20.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 08.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 144,19 BGN (сто четиридесет и четири лева и 19 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2024 г. до 20.04.2025 г., 154,04 BGN (сто петдесет и четири лева и 04 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 21.05.2024 г. до 08.10.2025 г., - вземане, произтичащо от следните обстоятелства : Договор за потребителски паричен кредит № */24.4.2024 г. На 16.04.2025 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 1.2.2022 г., сключен между "*“ ЕООД и „ * ” ЕАД, по силата на което вземането на „*“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г., е прехвърлено в собственост на „*” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Уведомително писмо с изх. № */ * от дата 24.4.2025 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „*“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента, на основание чл.422 , ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът отправя искане за присъждане и на сторените в заповедното и в исковото производство съдебно деловодни разноски, като отправя и искане за събиране на доказателства. В срока по чл.131 ГПК ответникът не депозирал отговор на исковата молба. В проведеното по делото открито съдебно заседание от 10.07.2026 г. страните по делото, редовно призовани не изпращат представители . С Молба с рег.вх.№ 50 469 от 23.06.2026 т. юрисконсулт Н.А. – процесуален представител на ищеца ищецът поддържа исковата молба, моли за уважаване на иска ведно с присъждане на разноските в заповедното и в исковото производство, като отправя и искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, след запознаване със становището на ищеца , предвид и процесуалното поведение на ответника , на база приложимия закон приема за установено и изяснено по делото следното от фактическа и правна страна : Предявените по делото ОСИ с правно основание чл.422, ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД исковият съд е намерил и намира за процесуално допустими, предявени в рамките на преклузивния срок по чл.415 ГПК от активно процесуално легитимирана страна против физическо лице - ответник , пасивно процесуално легитимирано . Ето защо и съдът дължи произнасяне по същество по исковете, с които е сезиран . Видно от протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание - страните по делото не са изпратили представители , ответникът не се е не явил . В същото съдебно заседание съдът се е произнесъл по изрично обективираното от ищцовата страна искане за приключване на производството по делото с акт по реда на чл.238, ал.1 ГПК. По отношение на обективираното искане от процесуалния представител на ищеца съдът да се произнесе с акт по същество на спора при условията на чл. 238 от ГПК, настоящият съдебен състав е намерил, че искането за постановяване на Неприсъствено решение е основателно. В този ред на мисли , в о.с.з. съдът е изложил мотиви, че това е така , защото съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на искова молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия казус е налице именно фактическия състав на чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е уважил искането на ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение против ответника , респ. прекратил е съдебното дирене и дал ход на спора по същество , обявявайки на страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение в законовия едномесечен срок . СЪДЪТ, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, без да е поискано делото да се гледа в отсъствие на ответника, както и че предявеният иск вероятно е основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло. При постановяване на крайния си съдебен акт, ВРС уважава изцяло предявените искове изцяло . С оглед изхода на спора, съдът съгласно разпоредбите на чл. 81 и чл. 78,ал.1 ГПК в полза на ищеца и в тежест на ответника следва де се присъдят сторените от ищеца съдебноделоводни разноски . Трайната, а и задължителна съдебна практика, налага определяне на разноските сторени от ищцовата страна първо в заповедното производство, а след това и в исковото , последното продължение на заповедното . Видно от лист 29-ти гръб, ищецът претендира за исковото производство присъждане на платената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение . От електронното заповедно дело – ч. гр.д. № 267 по описа на съда за 2025 г.по описа на РС Трън е видно, че с издадената в полза на „*“ ЕАД Заповед по чл. 410 ГПК заповедният съд е присъдил сторените от * ЕАД в качество на заявител съдебно-деловодни разноски както следва : за държавна такса в размер на: 23,20 BGN (двадесет и три лева и 20 стотинки), а за юрисконсултско възнаграждение в размер на: 50,00 BGN (петдесет лева).Ето защо и исковият съд присъжда същия размер на разноски за заповедното дело – общо 73,20 лв. или 37,43 евро. В исковото производство /л.13 от настоящото дело / ищецът е сторил разноски за заплатена държавна такса в полза на РС Варна в размер на 64,83 € , които съдът присъжда в полза на ищеца и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК като реално сторени съдебно –деловодни разноски. На второ място исковият съд следва съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК да определи и присъди размер на юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца за исковото производство, пред настоящата инстанция . Воден от правилото на чл. 13, б. „в“ от НЗПрПом. съдът определя и за исковото производство размер на юрисконсултско възнаграждение от 50.00 лева, като отчита факта, че производството е приключило без пряко участие на представител на ищеца и в едно открито съдебно заседание . Общият размер на разноските за исковото производство които съдът присъжда в полза на ищеца възлиза на сбора от 64,83+ 25,56 = 90,39 €. И на последно място съдът при постановяване на крайния си акт, съгласно ЗВЕРБ превалутира сумите от лева в евро. Мотивиран от изложеното и на основание чл.238 от ГПК, вр. чл.239 ГПК, Варненският районен съд