Решение № 5159 от 18.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 52080/2025 г.

Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу Е. Т. П., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ••••, искове за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 775,90 евро (или 1517,53 лв.) дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот с адрес: гр. София, ••••, аб. № •••, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 01.09.2025 г. до окончателното й погасяване, 134,37 евро (или 262,80 лв.) обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 26.08.2025 г., 16,61 евро (или 32,49 лв.) неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 01.09.2025 г. до окончателното й погасяване, и 4,04 евро (или 7,90 лв.) обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 15.02.2023 г. до 26.08.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2089/2025 г. по описа на Районен съд. Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. на стойност 1517,53 лв. и е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 30.4.2023 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 32,49 лв. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока за плащане на общите фактури, поради което твърди, че последният дължи заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 262,80 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 26.08.2025 г., и обезщетение за забава в размер на 7,90 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 15.02.2023 г. до 26.08.2025 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.09.2025 г. до окончателното й погасяване. Ответникът Е. Т. П. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител, в който оспорва иска при възражения, че липсва облигационна връзка между страните по повод доставката на топлинна енергия и същият не живее на адреса. Оспорва също така да е доставено претендираното количество топлинна енергия. Сочи, че представените по делото документи, свързани с избора на лице, което да осъществява услугата дялово разпределение, не установяват ответникът да е собственик на обект в процесната сграда. Счита, че представените към исковата молба общи условия не са приложими в отношенията между страните, доколкото липсват данни същите да са публикувани на страницата на ищеца или публикуването им. Поддържа, че Методиката, въз основа на която се изчислява размера на ТЕ, отдадена от сградна инсталация е отменена, поради което липсва яснота по какъв начин са направени изчисленията. Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „ДАЛСИЯ” ООД в предоставения му от съда срок не изразява становище. Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ••• том II, рег. № •••••от 11.09.2017 г., с който М. Е. С. е дарила на ответника Е. Т. П. недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••• по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. ••••• Представен е Договор № ••••г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ж.к •••• и „Бруната България“ ООД, с променено фирмено на „ДАЛСИЯ“ ООД, за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 12.09.2002 г., както и Договор от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач „ДАЛСИЯ“ ООД с предишно фирмено наименование „БРУНАТА“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост. Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София. Представени са месечни фактури, издавани в периода от 01.12.2022 г. до 31.07.2023 г., съобщение към фактура № •••• г., в която е отразено потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. след изготвяне на изравнителната сметка и дължимата цена в размер на 1028,52 лв., а след приспадане на извършеното плащане в размер на 525,10 лв., съобщение към фактура № ••••••••••/31.07.2024 г., в която е отразено потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. след изготвяне на изравнителната сметка и дължимата цена в размер на 1082,95 лв., а след приспадане на извършеното плащане в размер на 907,23 лв. По делото са представени също така извлечение от сметка, в която са отразени дължимите суми за дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 30.04.2024 г., изравнителна сметка, изготвена от третото лице-помагач и документ за отчет на показанията на измервателните уреди. За процесния имот през 2021 г. и през 2022 г. е подадена молба до третото лице – помагач, че няма да се ползва топлинна енергия. Представен е протокол от 25.08.2021 г., подписан от домоуправителя в сграда на ••••• и две други лица, в която е удостоверено премахване на лирата в банята на Апартамент № 8, находящ се в ••••• Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „ДАЛСИЯ“ ООД с предишни наименования „БРУНАТА“ и „Бруната България“ ООД. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на индивидуалните разпределители за разходите за отопление и водомера и главните отчети са подписани от същия. През процесния период, според главния отчет и изравнителните сметки на ФДР в имота има три броя радиатори с индивидуални разпределители за разходите за отопление, записана е и щранг – лира в банята, но не е отразена в изравнителните сметки. За процесния период абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия за отопление на имот. Абонатът заплаща и Топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемия обем на процесния имот, съгласно Акта за разпределение на кубатурата е 181 м3. За процесния период топлинната енергия за битово гореща вода се начислява според показанията на 2 бр. водомери за топла вода в имота. Вещото лице е установило, че топломерите, въз основа на които е отчитана топлинната енергия са изправни. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 2195,12 лева. Вещото лице е заключило, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание. Предвид изложеното и видно от представените по делото писмени доказателства (Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 173, том II, рег. № 8257, дело № 309 от 11.09.2017 г.), може да се обоснове извод, че през процесния период именно ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот. Без значение в случая е дали предишният собственик (дарителя) М. Е. С. е останала в имота след прехвърлянето му, доколкото с нотариалния акт, в която е обективиран договора за дарение дарителят не е запазил правото на ползване върху имота, респективно същият не е носител на вещно право на ползване. В същото време ответникът не твърди, а и не представя доказателства да е налице друго основание, във връзка с което лицето М. Е. С. да е останала в имота. В този смисъл по делото не е установено наличието на облигационна връзка между страните по нотариалния акт, респекттивно съгласие от страна на собственика именно това лице да остане ползвател в имота. Без значение относно възникването на облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника е обстоятелството, че партидата е останала на името на прехвърлителя и същата не е променена, доколкото това зависи изцяло от волята на приобретателя, който има задължението да декларира промяната в собствеността. Следователно качеството потребител на топлинна енергия до процесния имот има ответникът като собственик на имота. Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответникът е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото събрание на етажните собственици, договор за извършване на дялово разпределение и от представените изравнителни сметки, се установи, че дяловото разпределение е възложено на третото лице – помагач „ДАЛСИЯ“ АД. Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, както писмени (счетоводна справка и изравнителна сметка), така и от неоспореното от страните заключение на приетата Съдебно-техническа експертиза беше доказано, че за процесния период в имота на ответника е доставена топлинна енергия на стойност 2195,12 лв. В тази връзка и с оглед представените от ответника документи, удостоверяващи демонтиране на щранг – лирата в банята, пак от заключението но СТЕ се установи, че ищецът не е начислявал топлинна енергия за отопление на имота, в това число за лирата в банята. Потребената топлинна енергия в имота на ответника през процесния период е формирана от топлинна енергия за битово гореща вода и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Ищецовото дружество е признало извършени плащания от страна ответника при издаването на общите фактури, съответно в размер на 503,42 лв. за сезон м.5.2022 г. – м.4. 2023 г. и в размер на 175,72 лв. за сезон м. 5. 2023 г. – м. 4.2024 г. Следователно неплатена остава сума в размер на 1515,98 лв. (775,11 евро), до който размер се явява доказана претенцията на ищеца. Ответникът е реливирал възражения относно дължимостта на цената за доставена топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, тъй като Методиката, по която същата се изчислява не използва обективни критерии и същевременно същата е отменена със съдебно решение. Действително с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм.д. № 85/2024 г. по описа на ВАС, 5-членен състав, е оставено в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. по описа на ВАС, 3-членен състав, с което са отменени т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД- 04-01/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № ЕРД- 04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Решението за отмяната обаче има действие от влизането му в сила съобразно разпоредбата на чл.195, ал. 1 АПК, т. е. отмяната засяга правоотношения, развили се след влизане в сила на решението, какъвто настоящият случай не е, поради което отмяната е ирелевантна за основателността на исковите претенции. От друга страна, дори да се приеме, че същата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не следва да бъде прилагана, респ. че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на Решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело С-289/21, то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид обективното и вярно заключение на вещото лице по СТЕ. Горното е важи и по отношение на служебно известното на съда Решение от 23.10.2025 г. по дело С – 760/23 на СЕС. С цитирането решение се приема, че член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В т. 62 от мотивите на решението е посочено, че макар математическата формула, посочена в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение, да се основава на обективни данни, тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация, като подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. С приемането на това решение обаче, възникването на задължението на собствениците на индивидуални обекти в сградата в режим на етажна собственост да заплащат разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на апартаментите по проект, не е отречено, а предмет на изясняване е единствено точността на методиката за определяне на неговия размер – в този смисъл е Решение № 6747/07.11.2025 г. по в. гр. д. № 2694/2025 г. по описа на СГС. В тази връзка съдът съобрази, че в разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЕ законодателят е предвидил обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, който е съобразен от експертното заключение. В конкретния случай количеството и цената на доставената енергия се доказват от приложените от третото лице-помагач писмени доказателства, които са проверени от вещото лице по СТЕ, съобразени са отчетите на уредите за дялово разпределение в конкретното жилище, които са годни измервателни уреди, респ. отчетите за отделните жилища в сградата, в които са разположени годни измервателни уреди и при приспаднати технологични разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество е установена разлика, която се разпределя между потребителите в сградата - етажна собственост. Следователно, по делото се установява количеството доставена топлинна енергия в имота на ответника въз основа на редовно отчитане на доставената топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, при спазване на разпоредбите на чл. 145, ал. 2 и 3, вр. чл. 145, ал. 1 ЗЕ и цените, действали към процесния период (в този смисъл е Решение № 6361/24.10.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 806/2025 г.). По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и издаването на обща фактура за отчетния период. Ищецът претендира обезщетение за забава за периода от 15.09.2023 г. до 26.08.2025 г., което изчислено служебно от съда по реда на чл. 162 ГПК върху основателната част от главницата е в размер на 258,62 лв. (132,23 евро), до който размер се явява основателна претенцията на ищеца, а за горницата до пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне. По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените по делото писмени доказателства, в това число протокол от общото събрание на етажните собственици в процесната сграда, същите са избрали „ДАЛСИЯ“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение в сградата и съответно са сключили договор с това дружество да тази услуга. Горното беше потвърдено и от заключението на СТЕ. От представеното извлечение по сметки се установи, че за периода от 01.08.2023 г. до 30.04.2024 г. дължимата сума за предоставена услуга дялово разпределение е в размер на 32,49 лв. (16,61 евро). Ответникът не твърди и не сочи, доказателства същата да е заплатена, поради което предявеният иск за дялово разпределение се явява изцяло основателен, поради което следва да бъдат уважен. По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна. По разноските: В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 30,95 лева - заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното производство разноски, а именно сумата от 110,12 лв. (56,30 евро). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в размер 81,05 лв. (41,44 евро) платена държавна такса, 400 лв. платен депозит за особен представител на ответника, 204,52 евро (400 лева) платен депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 102,23 евро (200 лв.) съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ в редакцията, действаща към момента на предявяване на иска, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 675,95 лв. (345,61 евро). Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски, съобразно отхвърлената част на предявените искове, но същият не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл. Водим от горното, съдът