Решение № 4339 от 30.9.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 673/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на М. Г. Л., чрез пълномощника – адв. Н., срещу Експертно решение на НЕЛК № 92254 от 5/23.04.2026 г., Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ. В жалбата, съдебно заседание и представено писмено становище се твърди, че оспореното Решение е необосновано и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалноправните разпоредби, довело до неизясняване на действителното здравословно състояние на жалбоподателят. Прави се уточнение, че ЕР на НЕЛК се оспорва само в частта, в която е определен срок на ТНР/ВСУ - 3 години, наместо пожизнен такъв. Прави се искане за отмяна на издаденият административният акт, в тази му част, като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се разноски, съгласно представен списък. Ответникът – Национална експертна лекарска комисия, представлявана от директора, в представени писмени становища, молят жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Прави се искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, алтернативно възражение за прекомерност на претендираните от останалите страни адвокатски хонорари. Заинтересованите страни – ТЕЛК при МБАЛ „Св. Панталеймон“ АД- гр. Ямбол; Агенция за хора с увреждания гр. София; ТП на НОИ – Пазарджик; Регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик – редовно призовани, не изпращат процесуални представители и не взимат становище по жалбата. Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна: Производството пред НЕЛК е образувано по жалба на М. Л., срещу Експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Панталеймон“ АД - гр. Ямбол № 90137/15.01.2026г., в което е приета 100% ВСУ без чужда помощ, 100% ТНР с чужда помощ за срок от 3 години с водеща диагноза и общо заболяване: Наличие на трансплантиран бъбрек. Придружаващи заболявания: Сколиоза, неуточнена, Други уточнени придобити деформации на крайниците, Инсулинозависим захарен диабет, без усложнения. ЕР се взема по документи, съгласно чл. 40, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Дата на инвалидизиране – 11.02.2007г.-установена. За състоянието след бъбречна трансплантация – 2018г. са определени 100% по ч.9, р.19, т.6 с пожизнен срок. За средностепенни функционални нарушения при сколиоза са определени 50% по ч.1, р.4, т.5.2 с пожизнен срок. За двустранен пес еквинус са определени 60% по ч.1, р.9, т.38.2. За захарен диабет тип 1, на инсулинолечение, без усложнения са определени 50% по ч.9, р.1, т.2.1. Краен процент – 100% ТНР с чужда помощ за срок от 3 години. След преглед на документите, приложени в МЕД, издадени на, и представени от жалбоподателят, НЕЛК, Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ е потвърдил ЕР на ТЕЛК по срока на инвалидизация /СИ/, като е посочил, че ТЕЛК е оценил заболяванията с определен пожизнен срок: Състояние след бъбречна трансплантация –100% с пожизнен срок; Сколиоза със средностепенни функционални нарушения –50% ТНР с пожизнен срок. ТЕЛК е оценил и заболявания, за които според Наредбата за медицинската експертиза / НМЕ/ не е предвиден пожизнен срок: Двустранен пес еквинус - 60% ТНР; Захарен диабет тип 1, без усложнения - 50% ТНР. В обжалваното ЕР на НЕЛК е посочено, че съгласно чл. 69, ал.5 от НМЕ при наличие на множество увреждания, които не са дефинитивни, в случая не са оценени с пожизнен срок. СИ се определя по ал.1-от една до три години. НЕЛК са посочили, че ТЕЛК и НЕЛК не могат да определят пожизнен срок при лицето, съгласно разпоредбите на НМЕ, без изрично съгласие на лицето, което може да се възползва от чл. 69а от НМЕ, където е предвидено, че ако лицето иска да бъде освидетелствано само по отношение на заболяванията с предвиден пожизнен срок може да представи към заявлението-декларация по чл. 56, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ медицински документи, съдържащи резултати от медико-диагностични изследвания и консултации, свързани само с увреждания, които са дефинитивни заболявания и оценени в НМЕ с пожизнен срок и да се определи пожизнен СИ. Определянето на пожизнен срок, след като се изключат заболяванията Захарен диабет тип 1 и Двустранен пес еквинус би довело до отпадане на чуждата помощ. Наличният Захарен диабет тип 1 изисква 24-часов контрол, проверка на кръвната захар от родителите при дете, навършило 16 години. В ЕР е посочено, че НЕЛК като държавен орган е длъжна да изпълни изискванията на Закона за закрила на детето - чл.1, ал.4, чл.3, ал.3 и чл.4, ал.9, а желанието на бащата нарушава интересите на детето – би го лишило от чужда помощ, и е потвърдила ЕР на ТЕЛК по СИ, за да не се прекъснат средствата за подпомагане отглеждането на детето. В оспореното ЕР е посочено, че родителите следва да преценят възможностите, които им дава чл. 69а от НМЕ и да решат дали да искат ново освидетелстване само за горепосочените две заболявания със срок – пожизнен – Състояние след бъбречна трансплантация и Сколиоза, без да се определи чужда помощ за детето, тъй като те не са достатъчни и при желание да подадат декларация по чл. 56, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. По делото е приложена етапна епикриза от Клиника по нефрология и трансплантация, УМБАЛ „Александровска“ ЕАД от 26.08.2026г., с посочена диагноза: Състояние след бъбречна трансплантация; Артериална хипертония 2-ра степен; ИЗЗД; Лека степен на умствена изостаналост, без нарушение или минимално нарушение на поведението; Смесена звукопроводна и невросензорна глухота –двустранна; Тораколумбална сколиоза; Вродена луксация на ТБС. При така установената фактическа обстановка съдът обосновава следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето решенията на НЕЛК подлежат на обжалване пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспореното решение е постановено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 103, ал. 2 от ЗЗ,вр. чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ - Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, при спазване на разпоредбата на чл.18, ал.3-4 ПУОРОМЕРКМЕ. Административният акт е издаден в предписаната от закона форма, като същият е подписан от председателя на състава и всички членове. Оспореното експертно решение е постановено в нарушение на материалния закон и административно-производствените правила. По делото не е налице спор по фактите, а единствено по приложение на материалния закон. Според ПУОРОМЕРКМЕ при определяне на ТНР/вид и степен на увреждане, ТЕЛК се произнася въз основа на наличната медицинска и друга документация, включително информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система, без да се извършва клиничен преглед. Към заявлението-декларация се прилагат всички медицински документи, които доказват заболяванията и които са направени през последните 12 месеца преди датата на експертиза от ТЕЛК. При преосвидетелстване, за да не се прекъснат правата въз основа на последното експертно решение, е необходимо заявление-декларацията за преосвидетелстване да бъде подадена поне 3 месеца преди изтичане срока на последното експертно решение. Видът и степента на увреждането/степента на ТНР се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система. Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1. При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в Приложение № 1, ТНР (вида и степента на увреждане), се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно Приложение № 2. Решението е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК по отношение на изводите на административния орган за определения срок на ТНР. От тяхното съдържание не става ясно как е определен срокът на ТНР, което се явява нарушен и чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, който изисква НЕЛК да се произнася с мотивирано експертно решение. В тази връзка и предвид установеното необратимо състояние – бъбречна трансплантация на преосвидетелстваното лице, НЕЛК е следвало да съобрази и да се произнесе по отношение на приложимостта на разпоредбата на чл. 69, ал. 4 от НМЕ, според която при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване се определя пожизнен срок на инвалидността. По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на НМЕ „дефинитивни състояния“ са състоянията, които не търпят позитивна или негативна еволюция във времето, т. е това са необратими състояния, такива, при които не е възможна каквато и да е било промяна, или разпоредбата на ал. 5 според която при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, срокът на инвалидност се определя, съгласно ал. 1 на чл. 69 НМЕ, а именно: от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване. Тези две разпоредби регламентират две различни хипотези на намалена работоспособност и са синхронизирани с разпоредбата на чл. 101а от Закона за здравето /ЗЗдр/, съгласно която срокът на решението за степента на трайно намалена работоспособност се определя в наредбата на чл. 101, ал. 7 в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността. Съгласно чл. 101а, ал. 2 от ЗЗдр при дефинитивни състояния, посочени в наредбата по ал. 1, при които няма възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността, степента на трайно намалена работоспособност се определя пожизнено, а съгласно ал. 3 на чл. 101а от ЗЗдр при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни състояния, срокът на решението за степента на трайно намалена работоспособност се определя по реда на ал. 1 или по реда на наредбата по чл. 101, ал. 7 от ЗЗдр. В разпоредбата на чл. 69, ал. 4 от НМЕ попадат лица с „дефинитивни състояния“, а в чл. 69, ал. 5 лицата които имат множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни. Безспорно е, че в случая разграничението се основава на определени медицински критерии, на които отговарят всички лица от една група по ал. 4 - които имат само едно състояние, което е дефинитивно и другата група по ал. 5 - лицата, които имат множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни. Въведените от законодателя разграничения са единствено въз основа на медицински критерии. Съгласно приетата разпоредба на чл. 69а ( Нов - ДВ, бр. 59 от 2021 г., в сила от 16.07.2021 г.) от НМЕ, в ал. 1 е предвидено допускането на изключение от случаите по чл. 69, ал. 5 при множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, лицето да поиска да бъде освидетелствано/ преосвидетелствано само по отношение на тези от тях, които са дефинитивни състояния. Като в посочената разпоредба изрично е предвидено, че в тези случаи се определя пожизнен срок на инвалидност. В ал. 2 на цитираната разпоредба изрично е предвидено, преосвидетелстване на лицата по ал. 1 да може да се извърши освен по искане на самите лица или по искане на контролните органи на медицинската експертиза. С посочената разпоредба целта на законодателя е да преустанови периодичното преосвидетелстване на определени групи лица и за конкретни заболявания, посочени в отправните точки, за които периодично освидетелстване е безпредметно, при положение че не може да настъпи еволюция във времето. В оспорваното решение на специализиран състав на НЕЛК предмет на съдебната проверка липсват мотиви, от които да следва изводът, че от НЕЛК е извършена преценка дали с оглед приетата диагноза са налице едно или повече дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване, съответно липсват указания в тази насока. Съгласно отправните точки на НМЕ, Част Девета, Раздел XIX, т. 6 от Приложение № 1 към НМЕ - Болести на бъбреците и пикочните пътища - Състояние след трансплантация на бъбрек – 100 %, с пожизнен срок на инвалидност. С редакцията на Част Девета, Раздел XIX, т. 6 от Приложение № 1 към НМЕ, /Изм. – ДВ, бр. 59 от 2021 г., в сила от 16.07.2021 г. / законодателят е установил императивно изискване, съгласно което за заболяването „Състояние след трансплантация на бъбрек“ се определят 100 % ТНР с пожизнен срок на инвалидност. Разпоредбата е с абсолютно задължителен характер и лишава административния орган от дискреционна власт (право на преценка) да налага какъвто и да е времеви лимит или срочност на експертното решение. Извършената органна трансплантация представлява окончателна и дефинитивна промяна в анатомичния статус на субекта, която не подлежи на регенерация и изисква доживотна имуносупресивна терапия. Поради това законодателят изрично е заменил стария 3-годишен срок с „пожизнен“. НЕЛК действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да приложи нормата буквално, без да въвежда свои критерии за срочност. Целта на промяната в нормативната уредба (Ratio legis) е да осигури социална защита на лицата с необратими здравословни дефекти и да ги освободи от тежките административни процедури по периодично преосвидетелстване. Тъй като състоянието след трансплантация на бъбрек е признато от нормативния акт като основание за доживотно признаване на 100% ТНР, налагането на краен срок от 3 години от страна на НЕЛК обезсмисля законовата воля и нарушава правата на жалбоподател. На следващо място в оспореното ЕР на НЕЛК се цитират законови разпоредби от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, които са дали основание на административния орган да постанови обжалваното Решение. Според нормата на чл.2 от ЗЗДет „дете“ по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години. Видно от материалите по делото, към момента на постановяване на оспореният ИАА, жалбоподателката е с навършени 19 години, поради която си възраст не попада в законовата дефиниция за „дете“. В този смисъл е налице противоречие в мотивите на ЕР на НЕЛК, тъй като се обсъждат обстоятелства, които биха били относими към възрастта на жалбоподателката, ако същата беше „дете“ по смисъла на ЗЗДет, което от своя страна прави невъзможно съдът да установи, въз основа на каква аргументация и въз основа на кои обективни данни по делото НЕЛК е постановила Решението си, считайки жалбоподателката за „дете“. Като е потвърдил обжалваното пред него решение на ТЕЛК в частта на определения срок, Специализираният състав на НЕЛК е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Доколкото в настоящото производство предмет на обжалване в съответствие с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗдр и чл. 63, ал. 1, т. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ е решението на НЕЛК, постановено в хода на административен контрол, съдът няма правомощие да реши по същество спора, преписката по жалбата срещу това Решение в атакуваната му част следва да бъдат върнати на специализиран състав на НЕЛК за ново произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на делото, и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, и направеното своевременно искане, на жалбоподателят се дължат разноски, съгласно представения списък – 05,11 евро – държавна такса, както и адвокатско възнаграждение в минималния на предвидения в разпоредбата на чл. 8, ал.3 от НВАР размер, с оглед направеното възражение за прекомерност, като се отчете, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, и възложени в тежест на ответника. Водим от горното, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав