Решение № 5 от 8.1.2026 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 607/2025 г.

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№ 261078/11.12.2024 год. на Е. С. Д.,ЕГН •••••••••• от гр.Б., ••• срещу частта от решение № 260003 /18.11.2024 год.,изменено с определение № 26033/23.12.2024 год. по гр.д.№ 129/2021 год. на Районен съд Добрич ,с която в качеството й на наследник на И. Х. С. ,ЕГН ••••••••••, б.ж на гр.Добрич, починал на ••• год. е осъдена да заплати на Гаранционен фонд ,със седалище гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, исковата сума от 24 573.35 лв. , съобразно наследствения й дял от общия дълг на наследодателя в размер на 49 146.70 лв. ,като равностойност на 25 128.31 евро, възстановена от Гаранционен фонд по щета № 220038/2015 год. на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи/НББАЗ/ за изплатено на Националното бюро на Германия/Deutsches Bureau/ обезщетение за медицинско лечение, нематериални вреди-болки и страдания на А. В. С., роден на ••• год. при ПТП, настъпило на 17.11.2010 год., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 24.02.2020 год., до окончателното изплащане на задължението,както и е осъдена да заплати на Гаранционен фонд – със седалище гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 сторените разноски в размер на 982.94 лв. държавна такса, 1080 лв. разходи за експертни заключения, 457 лв. разходи за превод на документи , 400лв. възнаграждение за особен представител, както и 250лв. юрисконсултско възнаграждение С доводи за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон се претендира отмяната му. При данни,че първоинстанционния съдебен акт е бил връчен на дата 27.11.2024 год., жалба рег.№ 261078/11.12.2024 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез уважаване на исковата претенция и е процесуално допустима. Въззиваемата страна Гаранционен фонд гр. София счита,че обжалваното решение не страда от пороци и настоява подадената срещу него неоснователна жалба да не бъде уважавана. Обжалваното решение е постановено по осъдителна претенция на Гаранционен фонд гр.София,ул.“Граф Игнатиев“ № 2 по чл.288а ал.3 ,във връзка с чл.288а ал.1 т.1,чл.288 ал.12 и ал.8 от Кодекса за застраховането (отм.ДВ,бр.10229.12.2015 год. ,в сила от 01.01.2016 год.) , заявена в размер от 49 146.70 лв. с искова молба рег.№ 1476/25.02.2020 год. по т.д.№25/2020 год. на Окръжен съд Добрич,прекратено с определение № 260225/30.12.2020 год. и изпратено по подсъдност на Районен съд Добрич. Първоначално претенцията е била насочена срещу наследниците по закон на И. Х. С. -Д. С. С.,ЕГН ••••••••••, Х. И. С.,ЕГН •••••••••• и Е. С. Д.,ЕГН •••••••••• (възходящи от първа степен и съпруга) ,посочени като такива в удостоверение за наследници изх.№ 10-13-46/••• год. на Община Добрич-град, представено по т.д.№ 25/2020 год. на ДОС . След извършена от ДРС служебна справка в НБД“Население“,с разпореждане от 25.01.2021 год. на ищеца са били дадени указания , да конкретизира претенцията съобразно правата и задълженията произтичащи от наследствено правоприемство , като съобрази,че починалото лице има дъщеря,която като низходящ изключва родителите от наследяването,както и да посочи правния интерес от водене на делото срещу възходящите. В изпълнение на указанията е депозирана уточнителна искова молба рег. № 265411/02.04.2021 год.,с която осъдителната претенция е била насочена срещу наследниците по закон на И. Х. С. -Е. С. Д.,ЕГН •••••••••• и Д. И. С. ,ЕГН •••••••••• (съпруга и низходящ от първа степен),посочени като такива в депозирано с молбата удостоверение за наследници изх.№ 70-00- 847/25.03.2021 год. на Община Добрич-град.Отправено е искане ,всеки един от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от по 24 573.35 лв. С решение № 260003 /18.11.2024 год.,изменено с определение № 260009/26.03.2025 год. по гр.д.№ 129/2021 год. на Районен съд Добрич искът срещу Д. И. С. е бил отхвърлен и Гаранционен фонд гр.София,ул.“Граф Игнатиев“ № 2 осъден да й заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 600 лв.Решението на ДРС в отхвърлителната му част не е било обжалвано и по правилото на чл.296 т.2 от ГПК е влязло в сила,а жалбата на Д. И. С. в частта за отговорността за разноските е била оставена без уважение с влязло в сила определение № 838/08.10.2025 год. по в.ч.гр.д.№ 665/2025 год. на Окръжен съд Добрич. Подадената въззивна жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция. При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се установява,същият да страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентост , съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК,поради което е валидно. Правото на иск е надлежно упражнено,а произнасянето на съда съответства на предявеното искане, поради което производството и решението са допустими . Решението е основано на фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени след извършена в съответствие с изискванията на чл.12 и чл.235 ал.2 ГПК преценка на събраните по делото доказателства. С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в първоинстанционното решение, поради което не подлежат на самостоятелно изследване от въззивният съд фактите по делото ,ч е на 17.11.2010 год. в 17.20ч. И. Х. С., управлявайки л.а. „Рено 19 " с рег.№ ••• в центъра на Берлин по Мюлерщрасе, идвайки от посока Африканише щрасе, по посока на Шарнвебер щрасе, в района на имот 85/86, излиза от платното за движение и се удря в стълб за улично осветление № 233 и така причинява ПТП;че немските разследващи органи са установили С. като водача на автомобила,който вече не е бил безопасен за шофиране поради хидравличния теч в спирачния апарат на задно ляво колело и е бил със съществени дефекти по гумите и каросерията; че в следствие пътния инцидент е причинена смъртта на водача на лекият автомобил „RENAULT 19” с per. № ••• И. Х. С. и различни по вид телесни увреждания по пътуващите в автомобила Т. С. Й., Ж. Х., Б. Р. и А. В. С.; че от документацията на немските власти ,съдебно медицинска, автотехническа и икономическа експертизи е установена причината за настъпване на процесното ПТП-неправомерните действия на водача на лекият автомобил „RENAULT 19” с per. № •••, несъобразени с правилата за движение по пътищата, с допустимата скорост и пътната обстановка;че като резултат от ПТП пострадалият А. В. С., роден на ••• год. е претърпял травми от вида високоенергийни: множествено открито счупване на лява подбедрица и черепно-мозъчна травма с разкъсно-контузна рана в челна област,във връзка с които е извършено хирургично лечение по време на боличен престой, като извършените адекватни на уврежданията дейности и разходи за тях са описани в докладите на “ Еврейска болница Берлин “; че управлявания от деликвента автомобил е бил без действаща задължителна застраховка гражданска отговорност към момента на събитието; че до Гаранционен фонд е била отправена претенция вх.№ 08-01-899/12/27.03.2015 год. за възстановяване на изплатено обезщетение в размер на 25 128,31 евро, равняващи се на 49 146,70лв. от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи за незастраховано МПС с български регистрационен № ••• по щета №GF-12- 805-D по описа на НББАЗ и № BG-220.766-2011-B по опис на Deutsches Bureau;че сумата от 49146.70лв. е била преведена с платежно нареждане от 01.04.2015 год. от Гаранционен фонд на НББАЗ. С въззивната жалба не се оспорват и произтичащите от приетата фактическата установеност правни изводи на ДРС, че предявения осъдителен иск е по същество основателен,тъй като съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2, буква „а” от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) Гаранционния фонд изплащал обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; че отговорността на Гаранционния фонд е безвиновна и са били налице условията тя да бъде ангажирана в компенсаторната процедура за уреждане на претенции с посредничеството на Националните бюра на автомобилните застрахователи при безспорно установени събитие, виновно и противоправно поведение на делинквента, вредоносния резултат и причинно- следствената връзка между тях,поради което Гаранционен фонд е възстановил на НББАЗ,платените от него суми по отправена претенция от DEUTCHES BURO за изплатени неимуществени вреди-претърпени болки и страдания в справедлив размер от 12000 евро, разходи за лечение във връзка с уврежданията, както и всички съпътстващи разходи , или общо сумата от 49 146.70 лв., равностойност на 25 128.31 евро.По тези съображения е направен извод ,че са налице всички представки за уважаване на регресен иск на Гаранционен фонд по чл.288а ал.3,във връзка с чл.288а ал.1 т.1,чл.288 ал.12 и ал.8 от Кодекса за застраховането срещу причинителя на щетите и принципно за наследниците на делинквента е възникнало задължение да възстановят изплатената сума по сметка на Гаранционен фонд. Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради което съобразно нормата на чл. 269 изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при постановяване на решението е ограничена до посоченото в нея. Въззиваемата Е. С. Д. е възразявала с подаваните от нея отговори на първоначалната и уточнителната искова молба ,че е материално легитимирана да отговаря по заявената срещу нея претенция с доводи,че наследственото имущество не се придобива по право и кредитор може да насочи претенцията си към наследниците на свой длъжник, само ако те са приели неговото наследство (чл.48 от ЗН) ,изрично с писмено заявление до районен съд или мълчаливо с конклудентни действия ,сочещи намерението му по несъмнен начин (чл. 49 от ЗН).Твърдения в тази насока от ищеца нито били изложени, нито надлежно удостоверени по делото.В хода на производството е заявила отказ от наследството на своя съпруг.Тези свои възражения поддържа и в производството по глава ХХ от ГПК. Спорни между страните във въззивното производство са единствено въпросите дали Е. С. Д. е приела наследството на своя съпруг И. Х. С., б.ж на гр.Добрич мълчаливо с конклудентни действия –участие като трето лице помагач и получаване на съдебни книжа по гражданско дело на СГС,респ. водени срещу нея искови производства,по които е била представлявана от особен представител, респ. провеждано принудително изпълнение ,което да обуслови недействителност на отказа й от наследството. Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва: И. Х. С. е починал на дата ••• год. и негови наследници по закон (съпруга и низходяща от първа степен) са Е. С. Д. и Д. И. С.-така преписизвлечение от акт за смърт от дата ••• год.,издаден от Община Добрич-град въз основа на акт за смърт № ••• год. и удостоверение за наследници изх.№ 70-00-847/25.03.2021 год. на Община Добрич-град. Съгласно приложени по делото удостоверения от сектор „Пътна полиция при Областна дирекция на МВР Добрич и Община гр.Добрич към датата на смъртта ,И. Х. С. не е имал регистрирани МПС , нито пък за негова собственост има данни в информационните масиви на Общината. С решение № 355/14.01.2016 год. по гр.д.№ 183/2013 год. на Софийски градски съд, на основание чл.288 ал.11 ,във връзка с ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ (в сила от 01.01.2006 год. отм.) и чл.86 от ЗЗД ,Гаранционен фонд,гр.София е бил осъден да заплати на Т. С. Й. , от с.Л. К. ,общ.А. сумата от 200 000 лв.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-03.01.2013 год. до изплащането й,представляваща неплатена част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,представляващи болки и страдания от травми,причинени на 17.11.2010 год. в гр.Берлин,на ул.“Мюлерщрасе“,Република Германия от виновно противоправно поведение на И. Х. С.,ЕГН ••• като водач на“Рено 19“,рег.№ ••• без застраховка“Гражданска отговорност“ ,като искът за горницата над 200 000 лв. и предявения размер от 300 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.Посочено е ,че ищцата е поискала от ответника да й заплати обезщетение за процесните вреди в размер на 200 000 лв., а ответникът е приел,че справедливия му размер възлиза на 100 000 лв.Съдът е установил валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 300 000 лв.,поради което и с оглед липсата на спор,че ответникът е погасил чрез плащане задължението до размера от 100 000 лв. е постановил уважаване на иска до размера от 200 000 лв. Решението е било постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на ответника: Е. С. Д.,ЕГН •••••••••• и Д. С. С.,ЕГН •••••••••• (майка на И. Х. С.),за които е посочено в мотивите на съда,че не са изразили становище по исковете.По посоченото дело на дата 16.07.2014 год. на Е. С. Д. е била връчена призовка за явяване в съдебното заседание ,насрочено за 17.12.2014 год.Призовката е връчена на адрес гр.Б.,••• и е получена лично от нея . С решение № 404/07.12.2018 год. по гр.д.№ 571/2017 год. на Окръжен съд Б., Е. С. Д. е била осъдена да заплати на Гаранционен фонд София сумата от 33 333.33лв.,представляваща главница ,която е една трета от доброволно изплатеното от Гаранционния фонд обезщетение в размер на 100 000 лв. ,представляващи част от главница 400 000 лв. от заплатеното обезщетение в общ размер на 561 302.82 лв. по щета № 210183/23.08.2012 год.,ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба и до окончателното плащане. Със същото решение родителите на И. Х. С.: Д. С. С.,ЕГН ••••••••••, Х. И. С. са били осъдени да заплатят на Гаранционен фонд София суми от по 25 000 лв., представляваща главници ,които са една четвърт от доброволно изплатеното от Гаранционния фонд обезщетение в размер на 100 000 лв. ,представляващи част от главница 400 000 лв. от заплатеното обезщетение в общ размер на 561 302.82 лв. по щета № 210183/23.08.2012 год.,ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба и до окончателното плащане. Решението е постановено при участието на Т. С. Й. ,трето лице-помагач на Гаранционен фонд и е влязло в сила на дата 02.01.2019 год.В мотивите на решението е посочено,че ответницата Е. С. Д. е била представлявана от назначения й особен представител адв.Ж. Б., оспорил основателността на претенцията и изложените в исковата молба твърдения,че тя се явява наследница на И. Х. С..Възражението по повод наличието на наследствено правоприемство е счетено за неоснователно поради наличието на удостоверение за наследници,в която Д. е вписана като наследник, както и удостоверение на ДРС,че в регистъра на съда не е вписан отказ от наследството на И. Х. С. от лицата,призовани да го наследят-неговите съпруга и родители. Въз основа на влязлото в сила на дата решение е бил издаден изпълнителен лист № 50/06.02.2019 год. ,депозиран от ищеца Гаранционен фонд с молба вх.№ 2440/22.09.2019 год. пред ЧСИ И. М. рег.№ ••• с искане за принудително събиране на присъдените суми и въз основа на които е образувано изпълнително дело № ••• год.Съобразно изпратените книжа от ЧСИ с писмо изх.№ 21935/23.09.2022 год./вх.рег.№ 262540/28.09.2022 год. на ДРС всичките до длъжника-уведомление изх.№ 6066/05.04.2019 год.,съобщение изх.№5725/21.04.2020 год.,уведомление изх.№7744/22.06.2020 год.,призовка за принудително изпълнение изх.№ 15569/23.10.2020 год.,протокол от 23.11.2020 год.,уведомление изх.№14508/22.06.2022 год.,писмо вх.№ 1641/07.02.2022 год.,уведомление изх.№ 8469/11.04.2022 год. и молба вх.№ 5924/04.05.2022 год.,длъжникът Е. С. Д. не е бил откриван на адреса ,тъй като по сведения на съседи работи постоянно в Германия и рядко се връща,поради което е залепвано уведомление ;поканата за доброволно изпълнение изх.№ 5446/26.03.2019 год. е била получена на дата 11.04.2019 год. ,така също призовка за принудително изпълнение изх.№490/10.01.2022 год. и книжа на дата 13.01.2022 год. от Л. П. ,сестра на длъжника ,част от тях в кантората на ЧСИ;длъжникът Е. С. Д. е била уведомена по телефона на дата 23.11.2020 год., че на 02.12.2020 год. ще бъде извършен опис на възбранения й имот-идеална част от дворно място ведно с построена в северната му част къща жилище с площ от 76.20 кв.м. състояща се от стая,кухня и салонче; уведомление за датата на публичната продан за времето от 28.06.2022 –до 28.07.2022 год. и обявяването на наддавателните предложения на 28.07.2022 год.е получено на дата 28.06.2022 год. от упълномощен от Е. С. Д. адвокат; Е. С. Д. е подала молба от 07.02. 2022 год. че е ангажирала адвокат и очаква потвърждение за документи за отказ от наследство;подадена е молба на дата 04.05.2022 год. от адвокат на Е. С. Д. с искане на него да бъдат връчвани всички книжа по делото. Съгласно изпратени от ЧСИ до ищеца уведомления по посоченото изпълнително дело изх.№№1901/17.01.2024 год. и 6808/25.03.2024 год., по делото е проведена публична продан,приключила с постановление от 25.03.2024 год. за възлагане на купувача Л. П. П. на недвижим имот :1/4 ид.ч. от дворно място от 24.55 кв.м.,представляващо идеална част от ПИ с идентификатор 07079.614.178 по КККР на гр.Б., ведно с 1/8 идеална част от жилищна сграда с идентификатор 07079.614.178.1 със застроена площ от 77 кв.м.,за който имот е посочено ,че е собственост на длъжника –въззиваемата по делото. В хода на производството Е. С. Д.,чрез упълномощен на дата 05.05.2022 год. процесуален представител адв.И. Л. Н. е подала до Районен съд Добрич заявление за отказ от наследство рег.№ 7878/12.05.2022 год. С определение № 1097/12.05.2022 год. по гр.д.№ 1353/2022 год. , съдът е разпоредил извършеният отказ от заявителя от наследството на И. Х. С.,ЕГН ••••••••••,б.ж. на гр.Добрич да бъде вписан в особената за това книга при ДРС на основание чл.52 ,във връзка с чл. 49 ал.1,във връзка с чл.1 от ЗН.Видно от удостоверение изх.№ 2683/13.05.2022 год. отказът е бил вписан в особената книга при ДРС по реда на чл. 52,във връзка с чл. 49 ал.1 от ЗН под № 89/12.05.2022 год. В съдебно заседание 07.07.2022 год. е заявено възражение за нищожност на извършения отказ по причина,че е последващо на приемане на наследството с конклудентни действия : получаване на покана по изп.д.№ ••• год. на ЧСИ И. М.,рег.№ ••• в КЧСИ с район на действие БОС,участие като трето лице помагач по гражданско дело,водено в СГС,подадено заявление от лице без представителна власт ,тъй като пълномощното е без подпис ,респ.подписа не е на наследника и не е нотариално заверено.Съобразно протокол за графическа експертиза № 112/08.09.2022 год. ,вещото лице е изследвало копие от пълномощното, а съобразно протокол за допълнителна графическа експертиза № 174/08.12.2022 год. е изследвало оригинала на пълномощното,приложено с молба рег.№ 262858/16.11.2022 год. и е заключило ,че подписа на пълномощното ,с което е подадено заявление за отказ от наследство е положен от Е. С. Д.. Приемането и отказът от наследство произвеждат действие от откриване на наследството съгласно чл.48 и чл. 52 от ЗС и са безусловни и неотегляеми по аргумент от чл. 54 от ЗН,поради което е недействителен отказът от наследство,ако преди това наследникът е приел наследството изрично или чрез конклудентни действия,показващи по недвусмислен начин воля за това. Както приемането на наследството, така и отказът от наследство изчерпват възможността след неговото надлежно изразяване да се извърши точно обратното му действие. Второто по ред изявление е нищожно поради липса на предмет. Въззивникът Е. С. Д. е извършила отказа от наследството на своя съпруг в хода на настоящото производство на дата 12.05.2022 год. ,поради което на изследване подлежат действията й до този момент и доколко те съставляват такива по мълчаливо приемане на наследството. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството. Приемането на наследството не се предполага, а трябва да бъде безспорно установено, дори когато е мълчаливо. Съобразно разрешението по т. 1 тълкувателно решение № 148 от 10.XII.1986 год. на ВКС , ОСГК и определение № 283 от 21.06.2018 год. на ВКС по ч. т. д. № 1583/2018 год., I т. о. , наследството не се придобива автоматично, а едва с приемането му, т. е. не съществува презумпция за прието наследство.Според чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриване на наследството независимо от начина и от момента на приемането. При всички случаи приелият наследството е наследник от датата на откриване на наследството. Лице, което не е приело наследството, не е наследник. Отказът от наследство е равносилен на неприемане на наследството. По силата на чл. 52 ЗН отказът от наследство става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 ЗН , и се вписва по същия ред. Както приемането и неприемането на наследството произвеждат действие от откриване на наследството, така и отказът от наследство произвежда действие от същия момент. Това означава, че отреклият се от наследство не е придобивал правата, включени в наследството, а също така, че той не отговаря за задълженията на наследодателя, т. е. не е бил наследник. Отказалият се от наследство в нито един момент след откриването му не е имал право върху него. С решение № 95 от 9.07.2024 год. на ВКС по т. д. № 1515/2023 год., II т. о. е даден отговор на въпроса , счита ли се за прието открито наследство, когато лицето, призовано към наследяване, не е направило изричен отказ от него съгласно чл. 52 ЗН, във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН. Съгласно тълкувателното разяснение по т. 14 от ППВС № 4/30.10.1964 год. приемането на наследството може да стане мълчаливо – с конклудентни действия, когато от тези действия на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Този въпрос е фактически и подлежи на установяване съобразно конкретните обстоятелства по съответното дело. В мотивите по т. 2 от ТР № 1/23.01.2024 год. на ВКС по т. д. № 1/2021 год., ОСГК е изяснено, че при действащата система на приемане на наследството до момента, в който призованият към наследяване не обективира волята си да приеме наследството, е налице незаето (вакантно) наследство, при което все още не е ясно кой е субект на включените в състава му имуществени права и задължения. До приемането на наследството призованите към наследяване (наследниците по закон) не се легитимират като носители на наследствените права и задължения, поради което те нито са материалноправно легитимирани да предявяват иск за наследствени вземания, нито могат да отговарят по искове за наследствени задължения, а и не могат да се разпореждат с наследствени права. За гарантиране интересите на кредиторите и други лица, които са заинтересовани да настъпи определеност на титулярството на наследственото имущество, законодателят от една страна е уредил производството по чл. 51 ЗН, целящо да изясни кои от призованите към наследяване приемат наследството, а от друга страна – фигурата „управител на наследството” в чл. 59 ЗН за частта на тези лица, които са призовани към наследяване, но не е ясно дали ще станат наследници чрез приемането му. Назначаването на управител на наследството се налага, когато наследниците са неизвестни или макар да са известни никой от тях не е поел управлението на наследственото имущество, както и когато някой от наследниците не е приел наследството. Управителят предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. Неговите права включват както процесуално представителство, така и цялостно управление на наследствените имоти, а разпоредителни действия с наследствено имущество управителят извършва с разрешение на съда.Отказът от наследство е изричен формален акт на разпореждане с откритото наследство като съвкупност от имуществени права и задължения, принадлежащи на наследодателя. По своето правно естество то представлява едностранна формална сделка, която е неотменима и поражда конститутивното действие, към което волеизявлението на призованото към наследяване лице е насочено – с вписването на отказа в особената книга по чл. 49 ЗН, в предписаната от правната норма на чл. 52 ЗН форма за действителност. Съгласно определение № 85/20.04.2022 год. на ВКС по ч. гр. д. № 799/2022 год., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, до вписването на отказа в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН частта, припадаща се на призования към наследяване, съставлява незаето (вакантно) наследство, като включените в него имуществени права и задължения нямат носител.В този случай кредиторите на наследството могат да удовлетворят своите притезания от имуществените права, намиращи се в наследствената маса – чрез назначен от съда управител на наследството. Съгласно чл. 59 ЗН именно той отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения, не само когато наследниците са неизвестни или макар да са известни, никой от тях не е поел управлението на наследственото имущество, но и когато някой от наследниците не е приел наследството (в този смисъл са мотивите по т. 2 от ТР № 1/23.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1/2021 г., ОСГК). Според установената съдебна практика действията по т.нар. мълчаливо приемане на наследство трябва да са недвусмислени, така че да водят до единствен извод за намерение за приемане на наследството. Тези фактически или правни действия на наследника могат да са различни по вид и във всеки конкретен случай съдът извършва преценка дали са израз на волята на наследника да приеме наследството .Мълчаливо приемане е налице, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството му на наследник. Приемането на наследството следва да се изрази в активни действия, които водят до промяна в наследственото имущество - прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване или прекратяване на права и задължения на наследодателя,укриване от другите наследници определено имущество, т.е. действията трябва пряко да засягат обема и размера на наследствената маса. Конституирането на наследници като трети лица и получаването на книжа по дела не са действия, сочещи изрично намерение за приемане на наследството, така че същото не е прието при условията на чл. 49, ал. 2 от ЗН-така определение № 860 от 17.07.2012 год. на ВКС по гр. д. № 721/2012 год., IV г. о. Участието по изпълнително дело не съставлява приемане на наследство. Изпълнителният процес се насочва върху личното имущество на наследниците на длъжника, а не на наследството. Наследниците могат да докажат, че са се отказали от наследството или че го приели по опис, което позволява на съдебния изпълнител да не разпростира субективните си предели спрямо отказалия се от наследство наследник С оглед на така посоченото, след като считано от смъртта на своя съпруг и до 12.05.2022 год. , Е. С. Д. не е направила изричен отказ от наследството, то не следва извод по тази причина ,тя да е приела откритото наследството и наследството е било незаето (вакантно),т.е. не е следвало да отговаря по водените дела за наследствени задължения, а кредитора на наследството- Гаранционен фонд е следвало да удовлетвори вземането си от имуществените права ,включени в него ,чрез назначен от съда управител на наследството,респ. да поиска по реда на чл.51 от ЗН , на наследника да бъде определен срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Не се спори относно обстоятелството, че Е . С. Д. никога не се е явявала нито лично, нито чрез упълномощен представител по гр.д.№ 183/2013 год. на Софийски градски съд и по гр.д.№ 571/2017 год. на Окръжен съд Б., не е изразявала становище по предявените искове и не е сочила доказателства, следователно не е упражнила никакви свои процесуални права или изпълнила задължения. Получаването от Е . С. Д. на призовка за явяване в съдебно заседание в качеството на трето лице помагач по гр.д.№ 183/2013 год. на Софийски градски съд, респ. участието й по гр.д.№ 571/2017 год. на Окръжен съд Б. като ответник по иск на Гаранционен фонд във връзка с изплатено обезщетение на друг пострадал при ПТП, по което не е могла да бъде призована и да участва в процеса лично или чрез упълномощен от нея представител, а интересите й са били защитавани от назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, който е носител само на определени процесуални задължения за защита на интересите й, а не представлява страната и в материалното й правоотношение, по никакъв начин не води до извод, че е приела наследството на своя съпруг.Не следва друго и от наличието на заведено изпълнително дело,по което е извършена публична продан на притежаван от длъжника Е . С. Д. недвижим имот-не се касае до активни действия на наследник за заплащане задължения на наследодателя ,сочещи намерение за приемането на наследството му , а такива на кредитор на наследството за принудителното им събиране. Горното води до извод,че Е. С. Д. не е извършила недвусмислени фактически или правни действия, с които да е приела наследството на своя съпруг И. Х. С. , починал на дата ••• год.Направеният от нея отказ от наследство , вписан в особената книга при ДРС по реда на чл. 52,във връзка с чл. 49 ал.1 от ЗН под № 89/12.05.2022 год. е действителен.С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник но се счита, че не е бил такъв, тъй като всеки отказ от наследство ретроагира, т. е. произвежда действие от откриване на наследството. По тези съображения, Е. С. Д. не е материално легитимирана да отговаря за задълженията на И. Х. С. , починал на дата ••• год. ,тъй като не е била и не е негов наследник,т.е.предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Обжалваното решение е незаконосъобразно постановено и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде отменено и спора решен съобразно настоящото изложение. ОТНОСНО ОТГОВОРНОСТТА ЗА РАЗНОСКИ: Въззивникът претендира заплащане на сторените от него разноски в първоинстанционното производство, а процесуалния му представител адв. И. Л. Н. претендира да му бъде присъдено възнаграждение по чл.38 от ЗА,като представя договор за правна услуга, че е осъществил във въззивното производство безплатно представителство на въззивника. Представени са доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на две лица :ответнците Е. Д. и Д. С. в размер на 3000 лева по договор за правна услуга от 28.06.2022 год. и допълнително увеличение от 3000 лева по договор за услуга от 02.04.2024 год. , приложени в двустранно копие на л.644 от делото, без да е конкретизирано възнаграждението на адвоката дължимо за защита на всяко едно лице.В чл.2 от договора за правна услуга от дата 28.06.2022 год. е посочено, че договореното възнаграждение за представителство от И. Л. Н. на две ответници: Е. Д. и Д. С. е в размер на 3 000 лева и следва да бъде изплатено по банков път в едномесечен срок от подписване на договора по банкова сметка с IBAN: BG68••••••.Приложена по делото е референция от дата 14.07.2022 год. ,документираща превод на сумата от 3061.50 лева не от ответниците на адв.И. Л. Н., а от MEINERT CHRISTIAN въз основа на Legal services invoice № 508,която не съставлява документално установено със съответен банков документ плащане от страна на въззивника на договорено адвокатско възнаграждение по настоящото дело , респ. от трето неучастващо по делото лице плащане на адвокатско възнаграждение от нейно име. В договора за правна услуга от дата 02.04.2024 год. за увеличаване на възнаграждението на адвоката И. Л. Н. за процесуално представителство на две ответници: Е. Д. и Д. С. с още 3 000 лв., изрично е посочено ,че са изплатени в брой и че договора служи за разписка. С решение № 260003 /18.11.2024 год.,изменено с определение № 260009/26.03.2025 год. по гр.д.№ 129/2021 год. на Районен съд Добрич искът срещу Д. И. С. е бил отхвърлен и Гаранционен фонд гр.София,ул.“Граф Игнатиев“ № 2 осъден да й заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 600 лв.,а жалбата на Д. И. С. в частта за отговорността за разноските е била оставена без уважение с влязло в сила определение № 838/08.10.2025 год. по в.ч.гр.д. № 665/2025 год. на Окръжен съд Добрич. С оглед данните за общо договорено и заплатено по първоинстанционното дело възнаграждение на адвоката в размер от 3000 лв. от две лица и възмездени разноски за възнаграждение на едно от тях Д. С. в размер от 2 600 лв., на въззивника Е. Д. следва да бъде присъдена като разноска за първоинстанционното производство разликата от 400 лв. С оглед данните за оказана безплатна адвокатска помощ за въззивното производство на Е. С. Д. от адв. И. Л. Н., съдът му определя възнаграждение в размер на 2 000 лв. и постановява ,то да му бъде изплатено от Гаранционен фонд гр.София. С определение № 260000/07.01.2025 год. по гр.д.№ 129/2021 год. на Районен съд Добрич Е. С. Д. е освободена на основание чл.83 ал.2 от ГПК от внасянето на държавна такса за въззивно обжалване.Тъй като делото е решено в полза на лице,освободено от държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, Гаранционен фонд гр.София следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд държавната такса за въззивно обжалване в размер на 491.46 лв. По изложените съображения,съдът