Решение № 197 от 10.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1357/2025 г.

Производството е по реда на глава 21 от НПК: С присъда от 18.06.2025г. на Окръжен съд – София, 7 състав, постановена по НОХД № 698/2023г. подсъдимият М. А. Н. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 01.11.2022 г., около 16:15 часа, в гр. Самоков, •••, пред дом № •••, е направил опит умишлено да умъртви А. И. Т., ЕГН: ••••••••••, чрез прострелване в областта на малкия таз в дясната надслабинна област с огнестрелно оръжие - пушка „Mannlicher“, модел М95, калибър 8 мм, със сериен номер: „8404 D“, като деянието е довършено, но не са настъпили предвидените от закона и исканите от дееца обществено опасни последици, по независещи от него причини - поради своевременно прилагане на висококвалифицирА. медицинска помощ и деянието е извършено по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, поради което и на основание чл.116, ал.1, във връзка с чл.115, във връзка е чл.18, ал.1, пр.2 от НК и чл.54 НК, е осъден на “лишаване от свобода” за срок от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ. С присъдата подсъдимият М. А. Н. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 01.11.2022 г. в гр. Самоков е държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривни вещества и пиротехническите изделия - пушка „Mannlicher“, мод. М95, калибър 8 мм, сериен номер „8404D“ и 18 /осемнадесет/ броя патрони, калибър 8 х 56 R „Hungarian Mannlicher“ и 6 /шест броя/ патрони калибър 8 х 50 R „Hungarian Mannlicher“, представляващи боеприпаси по смисъла на чл.7, ал.1 от Закон за оръжията боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, без да има за това надлежно разрешително съгласно чл.56, ал.1 във връзка е чл.50, ал.1 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия“, поради което и на основание чл.339, ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на “лишаване от свобода” за срок от ПЕТ ГОДИНИ. На основание чл.23 от НК, съдът е групирал така определените наказания „лишаване от свобода“ за двете престъпления, като е определил по - тежкото от двете наказания, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 15 /петнадесет/ години и е постановил така определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ да бъде изтърпяно при първоначален „строг режим“, на основание чл.57, ал.2, б. „а“ от ЗИНЗС. Съдът е осъдил подсъдимия М. А. Н. на заплати на А. И. Т. с ЕГН: ••••••••••, обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на престъпното деяние по чл.116, вр.чл.115, вр.чл.18 НК, в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващ частичен иск от общия размер от 250 000 лева. На основание чл.53, ал.2, б. „а“ от НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението по чл.339, ал.1 НК, а именно: 18 /осемнадесет/ броя патрони, калибър 8 х 56 R „Hungarian Mannlicher“ и 6 /шест/ броя патрони калибър 8 х 50 R „Hungarian Mannlicher“, представляващи боеприпаси по смисъла на чл.7, ал.1 от Закон за оръжията боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, притежаването на които без надлежно по закон разрешително е забранено, както и пистолет марка „EKOL Volga Grizzli, заедно с пластмасова кутия за съхраняването му. На основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК е отнета в полза на държавата пушка „Mannlicher“, мод. М95, калибър 8 мм, сериен номер „8404D“ - вещ, послужила за извършване на престъплението по чл.116, вр.чл.115, вр.чл.18 НК. На основание чл.111, ал.1 НПК съдът е постановил остА.лите веществените доказателства: специализиран комплект за изземане следи от изстрел, съдържащ проби от горната част на дланите на лява и дясна ръка от задърЖ.ото по делото лице М. А. Н.; два броя „KIT“, съдържащи проби от лява и дясна буза на задърЖ.ото по делото лице М. А. Н.; три броя хартиени пликове, съдържащи дрехи на задърЖ.ото по делото лице М. А. Н.; 1 бр. хартиен плик запечатан със слепка НИК - МВР с надпис „случай № 2022 - 04481 и Пакет № PKG - 058047; 1 бр. хартиен плик запечатан със слепка ВД на ОДМВР - София, съдържащ част от полиетилен с червенокафява материя върху него; 1 бр. хартиен плик запечатан със слепка ВД на ОДМВР - София, съдържащ обтривка с марлен тампон, иззета от скоростен лост на л.а. “Мерцедес“ с рег. № •••; 1 бр. хартиен плик, запечатан със слепка ВД на ОДМВР - София, съдържащ обтривка с марлен тампон, иззета от волА. на л.а. “Мерцедес“ с рег.№ •••, да се пазят до приключване на производството по делото във всички инстанции с окончателен съдебен акт, след което същите ДА БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ. На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият М. А. Н. е осъден да заплати сторените в хода на наказателното производство разноски в общ размер на 6166.38 /шест хиляди, сто шестдесет и шест лева и тридесет и осем ст./, от които - разноски на досъдебното производство - в размер на 3719,31 лева (три хиляди седемстотин и деветнадесет лева и тридесет и една стотинки) по сметка на ОСлО-СОП, както и по сметка на СОС сумата от 2447.07 лева /две хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и седем ст./, от които - 447.07 лева /четиристотин четиридесет и седем лева и седем ст./ разноски в хода на съдебното следствие, както и сумата от 2000 лева /две хиляди лева/ държавна такса върху размера на присъденото обезщетение по гражданския иск. В законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК, срещу първоинстанционната присъда е постъпила въззивна жалба от А. П. – защитник подсъдимия Н., в която се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се също, че тя е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се съдът да упражни правомощията си по чл.335, ал.2, вр.чл.334, т.1 НПК, а ако счете, че не са налице основанията за това, да измени присъдата, като приложи правомощията си по чл.337, ал.1, т.2, вр.чл.334, т.3 НПК. По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба, в което са развити подробни съображения, подкрепящи искането. В хода на съдебните прения пред САС представителят на АП-София пледира да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, а въззивната жалба оставена без уважение като неоснователна. Счита, че първостепенният е извършил пълен и подробен А.лиз на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и правилно е достигнал до извода за съпричастност на подсъдимия към деянията, за които му е повдигнато обвинение. Изтъква, че материалният закон е приложен правилно и не са допуснати съществени процесуални нарушения. Намира искането за несъразмерност на наказанието за неоснователно, тъй като от съда са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и са взети предвид при определяне на наказанието. Защитникът на подсъдимия пред САС – адв. Б., намира присъдата на първоинстанционния съд за неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, необосновА., постановена при съществени процесуални нарушения и явно несправедлива. Според него, от наличните по делото доказателства не може да се установи обективно и всестранно фактическата обстановка, изложена от съда и умишленото, от субективна стрА., намерение на подсъдимия Н. да умъртви А. Т.. Акцентира, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като СОС е приел, че е осъществен състава на престъплението по чл.116, без да са налице обективните и субективни признаци на посочения състав, като излага съображения за това. Изтъква, че неправилно съдът е приел, че не следва да приложи по-леко наказуемия състав - на чл.118 от НК, като счита, че деянието е извършено в съС.ие на „силно раздразнение“ по смисъла на закона. Моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и да се приеме, че извършеното от подсъдимия Н. деяние, е в съС.ие на „силно раздразнение“ по смисъла на чл.118 от НК. Иска се редуциране на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ до размер около средния. Алтернативно моли да се намали размерът на наложеното наказание, като се определи такова при превес на смекчаващите вината обстоятелства. В лична защита подсъдимият поддържа доводите на защитника си. В последната си дума подсъдимият моли да му бъде намалено наказанието. Апелативен съд – София, проверявайки правилността и законосъобразността на постановената присъда, във връзка с направените оплаквания и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира, че в конкретния казус са налице основанията, визирани в чл.334, т.3 от НПК, но не по причините, посочени от защитниците. Въззивната инстанция напълно споделя приетите от първата фактически положения като правилно установени и съответни на доказателствената съвкупност. Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият М. А. Н. е от гр. Самоков. Той притежавал пушка „Mannlicher“, модел М95“, калибър 8 мм, със сериен номер: 8404D и патрони калибър 8 х 56 R и 8 х 50 R, представляващи боеприпаси за нея. М. Н. не е имал надлежно разрешително, съгласно чл.56, ал.1 във връзка с чл.50, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, както за огнестрелното оръжие, така и за боеприпасите. Според неговите обяснения, след като намерил пушката в гората, я взел със себе си и я съхранявал у дома си. Подсъдимият М. А. Н. и частният обвинител и граждански ищец по делото А. И. Т. от дълги години били съседи в град Самоков, като живеели на една и съща улица - ••• и били в добри отношения. През 2022 г. А. Т. закупил от М. Н. МПС - “Опел“ модел: „Фронтера“ за сумата от 4 500 лев и кон за 3500 лева, като за коня дал на продавача 2000 лева с уговорката, че ще му заплати по - късно остатъка от продажната цена - сумата от 1500 лева. Когато решил да използва закупения от Н. автомобил, А. Т. констатирал, че не успява да го приведе в движение, поради което решил, че му е продаден повреден автомобил и не заплатил остатъка от продажната цена за коня - сумата от 1500 лева на подсъдимия. На 01.11. 2022 г. М. Н. се обадил по телефона на А. Т. и поискал да му заплати дължимата сума от 1500 лева, като му се заканил в присъствието на свидетеля Н. К. /съсед на Т., живущ на ••• № •••/, който в този момент бил заедно с частния обвинител в неговото дворно място и тъй като телефонът на последния бил включен на високоговорител, възприел лично закА.та. По-късно на същия ден - около 16,15 ч. подсъдимият, управлявайки личния си автомобил - джип марка „Мерцедес“, модел „МЛ“ с peг. номер: •••, се отправил към жилището на свидетеля Т., находящо се в гр. Самоков, ••• •••, с цел да си вземе дължимите 1500 лева, като с него в автомобила пътували свидетелите А. М. А. /негов син/ и А. З. Т. /А./ - племенник на подсъдимия. Подсъдимият взел със себе си в автомобила и посочената по-горе пушка „Mannlicher“, мод. М95“, калибър 8 мм със сериен номер 8404D. Когато пристигнал на адреса, на който живеел частният обвинител, М. Н. спрял автомобила на улицата непосредствено пред жилището му. По това време А. Т. бил на двора пред къщата си заедно със свидетеля Н. И. К. от гр. Самоков и при опита на подсъдимия и двамата му спътници да влязат в дворното място, той ги пресрещнал в близост до входната врата на двора. Тогава Н. отново поискал Т. да му заплати дължимите 1500 лева, на което последният отговорил, че не му дължи никакви пари, тъй като му е продал повредена и дефектна кола. Тогава подсъдимият се ядосал и отвърнал, че ще му вземе коня. Наредил на сина си - св. А. А. да отиде в конюшната в дворното място, да вземе животното и да му го доведе. А. А. тръгнал да изпълни нареждането на баща си, но влизайки в дворното място, частният обвинител му препречил пътя, заявявайки, че няма да го пусне. Двамата започнали да се бутат взаимно с ръце, като постепенно конфликтът между тях ескалирал в сбИ.е. В него се включил и племенника на подсъдимия - свидетелят А. Т. /А./. Свидетелите А. и Т. нА.сяли удари на А. Т., а последният се опитвал да ги отблъсне и да им попречи да влязат по - навътре в дворното му място към стопанските постройки. В един момент, подсъдимият, който се намирал в дворното място и наблюдавал сбИ.ето, излязъл обратно на улицата, приближил се до автомобила си, извадил от него инкриминираното оръжие - пушка Манлинхер, описА. по - горе. В този момент синът му и племенникът му - свидетелите А. и Т., били преодолели съпротивата на частния обвинител, държали го от двете страни за ръцете и го влачили напред към входната врата, за да го изведат от двора. Когато А. Т. се намирал в непосредствена близост до входната врата на дворното място, от разС.ие от 2 метра спрямо него, подсъдимият вдигнал пушката, и произвел изстрел във въздуха, над главата на А. Т.. След това подсъдимият заредил пушката, насочил цевта по посока на Т., прицелил се в долната част на корема /в дясната част/ и произвел втори изстрел. Посоката на изстрела била от дясно наляво и отгоре надолу. Проектилът попаднал в областта на малкия таз в дясната надслабинна област на А. Т.. Прострелването било възприето от свидетеля Н. К., който се намирал зад частния обвинител, малко по-навътре в дворното място, както и от свидетелките Я. Л. и З. Ф. Ф.. Привлечени от изстрелите на мястото дошли и свидетелката В. Ч. /леля на пострадалия/ и съпругът й - свидетелят Р. А., които забелязали подсъдимия тичайки и носейки пушка в ръката си. В. Ч. се опитала да вземе пушката от М. Н., за да не може да стреля повече, но той успял да се измъкне като в ръцете й остА.ла блузата му. След като бил прострелян, А. Т. се свлякъл на земята, а присъстващите забелязали, че тялото му кървяло в дясната долна част на корема, в областта на слабините. Свидетелите А. А. и А. Т. се качили в автомобила Мерцедес, с peг. номер: ••• и бързо напуснали мястото на произшествието. Р. А. и Н. К. закарали пострадалия в спешна помощ в гр. Самоков, откъдето бил откаран в Окръжна болница „Света А.“ в гр. София, където били предприети неотложни мерки за оказване на висококвалифицирА. медицинска помощ, посредством оперативна интервенция за спасяване живота на А. Т.. Междувременно органите на МВР били уведомени за случилото се. Полицейските служители – свидетелите С. К., И. И., С. П., Р. Д., Л. Г. и Б. Б. били изпратени от дежурния офицер и посетили мястото на произшествието, където им било разказано /от намиращите са там жени/ за повода и за причината за нахлуването на подсъдимия с още две лица в дома - дворното място на А. Т., както и че подсъдимият Н. прострелял с пушка пострадалия в областта на слабините. Св. И. И. и Л. Г. открили на улицата в близост до входната врата на дворното място, на ••• № •••, един брой гилза, която запазили и предали на разследващите. Извършвайки ОИД мероприятия, свидетелите С. К. и Б. Б., прегледали записи на уличните камери, намиращи се в гр. Самоков в близост до мястото на произшествието, при което лично възприели и установили лек автомобил джип марка Мерцедес“, който преминава по улицата и се насочва към дома на А. Т.. Бил извършен оглед на местопроизшествие и по случая било образувано досъдебно производство. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА Приетата от контролирА.та съдебна инстанция фактическа обстановка, се основава на задълбочен, обективен и правилен А.лиз на събраните по делото доказателствени материали, които в по-голямата си част носят еднопосочна информация за инкриминираните деяния. Основателно в мотивите си Окръжен съд – София на първо място е акцентирал върху протоколите от 01.11.2022 г., с които са доброволно предадени и иззети важни веществени доказателства, по отношение на които впоследствие по делото са извършени редица експертизи, заключенията на които са допринесли за правилното изясняване на настоящия случай. С протокол за доброволно предаване от 01.11.2022 г. /том 1, лист 45/, М. А. Н. е предал 1 бр. болтова карабина (пушка) с надпис Budapest М 95, с номер: 8404D и 1 бр. пистолет марка „EKOL Volga Cal“, 1 бр. черен на цвят пълнител съдържащ 6 патрона. С протокол за доброволно предаване от 01.11.2022 г. /том 1, лист 47- 48/, С. С. Н. - съпруга на подсъдимия, е предала 1 бр. тениска, 1 брой долнище от анцуг, един чифт маратонки, като е вписала в протокола, че със същите дрехи е бил облечен и обут подсъдимият на 01.11.2022 г. С протокол за доброволно предаване от 01.11.2022 г. /том 1, лист 50/, В. А. Ч. /свидетел по делото/ е предала 1 брой блуза с дълъг ръкав, като в показанията си твърди, че с нея подсъдимият Н. е бил облечен непосредствено след деянието и при дърпането, в опита да му отнеме пушка, подсъдимият Н. се е отскубнал, а блузата му е остА.ла в ръцете на свидетелката. С протокол за доброволно предаване от 01.11.2022г. /том 1, лист 52-53/, Е. К. Л. - МС при УМБАЛ „Света А.“, е предала 1 бр. чувал, съдържащ дрехите на пострадалия А. Т.. С протокол за доброволно предаване от 01. 11. 2022 г. /том 1, лист 168/, Я. Б. П. предал 1 бр. информационен оптичен диск, съдържащ записи от камери, поставени на адрес •••. Основателно е кредитиран и протоколът за претърсване и изземване в жилището, обитавано от М. А. Н., находящо се в •••, на 01.11.2022 г. /лист 54- 57, том 1/, при което са открити и иззети патрони, подробно описани в протокола, включително и патрони кал. 8 х 56 R. Протоколът е съставен съгласно изискванията на НПК и одобрен по надлежния ред с определение на СОС. В мотивите си Окръжен съд – София подробно и аргументирано е А.лизирал представените по делото експертни заключения, съпоставил ги е както помежду им, така и с остА.лите доказателствени материали и е стигнал до верни изводи – на първо място, че те следва да бъдат кредитирани, като професионално и компетентно изготвени и отговарящи на поставените задачи /макар и да не го е казал изрично, това става ясно от доказателствения А.лиз/, и второ – те напълно кореспондират помежду си и с болшинството събрани по делото доказателства, което е спомогнало да бъде направен категоричен извод от съдебния състав за авторството от стрА. на подсъдимия на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Правилно е отбелязано от контролирания съд, че от заключението на видео-техническа експертиза /протокол 215/ на приобщения като доказателство оптически носител CD-R, се установява, че същият съдържа видео-файл, на който е заснето преминаващо МПС Мерцедес, движещо се в посока към дома на частния обвинител около 16.00 ч. на 01.11.2022 г., като автомобилът има сходни външни характеристики /марка, модел, светъл цвят/ с превозното средство, управлявано от подсъдимия М. А. Н. на инкриминирА.та дата. Вярно е заключението, че експертизата е в пряка кореспонденция с показанията на свидетелите С. К. и Б. Б., които възпроизвеждат личните си възприятия от наблюдението на записите от охранителната камера, непосредствено след извършване на престъплението. Основателно е акцентирано в мотивите на СОС на заключенията на Съдебно-медицинската експертиза /л.148 – 150, т.1 ДП/ и допълнителна съдебно-медицинска експертиза /лист 153, том 1 ДП/ - и двете извършени от вещото лице д-р В. Т., от които се установяват значими за изясняване на предмета на делото обстоятелства. От заключението на Съдебно-медицинската експертиза става ясно, че вследствие от прострелването, на А. Т. е причинено транзиторно непроникващо в коремната кухина огнестрелно нараняване в областта на малкия таз, с входна рА. в дясната надслабинна област и изходна рА. в лявата седалищна област. Правилни са разсъжденията на контролирания съд, че предвид разположението на входното транзиторно нараняване на пострадалия, което е на по - голяма височина от изходното, води до извода, че направлението на изстрела е отгоре надолу. Вярно е посочено от първостепенния съд, че това обстоятелство опровергава тезата на защитата на подсъдимия, че нараняването е възможно да се дължи на рикоширал от земята куршум. От това разположение на раневия кА.л се установява още, че прострелването е отдясно наляво, тоест позицията на стрелящия е била леко вдясно спрямо пострадалия, което е констатирано от допълнителната СМЕ. От заключенията на медицинските експертизи става ясно също, че огнестрелното нараняване е причинило още счупване на двете срамни кости /пубис/ и масивен подкожен газов емфизем на предната коремна стена, тазовата повърхност и гръбната повърхност на лявото бедро. Нараняването на пострадалия е причинено чрез прострелване с огнестрелно оръжие в областта на малкия таз в дясната надслабинна област с един изстрел, произведен с нарезно оръжие калибър 8 мм с боен боеприпас, който е с много голяма енергия, което обяснява и обширните травматични увреждания около раневия кА.л. В съдебно заседание вещото лице заключава, че с оглед на морфологичната находка на нараняването, не може да се определи с коя ръка е произведен изстрелаът - лява или дясна. Предвид спецификата на огнестрелното оръжие - при произвеждане на изстрела пушката е държА. с двете ръце на стрелящия. Видно от заключението на допълнителна съдебно-медицинска експертиза газовият емфизем, получен в следствие на прострелването, е щял да причини смъртта на А. Т., ако не е била оказА. своевременна медицинска помощ. В разпита си в хода на съдебното следствие вещото лице пояснява понятието „ексцизия“, а именно - изрязване и отстраняване по оперативен път на умъртвени, некротични тъкани. Ако тези тъкани не се изрежат би се създала обща инфекция, която самостоятелно би обусловила смъртния резултат. Това е задължителна оперативна интервенция, за да се преодолее настъпване на обща инфекция на организма - сепсис. Вещото лице е разяснило, че опасността за живота на пострадалия се обуславя от няколко фактори, тя е комплексна. След преминаване на проектила през тялото, вследствие на високата енергия и хидродинамично действие на преминаването на проектила през тях, тъканите вибрират и се разрушават, което обяснява наличието на газовия емфизем - въздушни колекции под кожата по хода на раневия кА.л. Това умъртвява тъканите в по - широка зона по хода на раневия кА.л и отделно, насложената първична инфекция, в комплексното си действие, създават реална опасност за живота на пострадалия, тъй като може да доведе до смърт без своевременна медицинска намеса. Вярно е отразено в мотивите на първостепенния съд, че от заключението на комплексната ДНК експертиза /л.161-165, т.1 от ДП/ се установява, че изследвА.та кръв от четири броя марлени тампона - отривки от полиетилен-пастмасова бутилка и вътрешна и външна повърхност на метална врата /веществени доказателства - обекти № 1,2,3,4/, произхожда от пострадалия А. И. Т.. Вероятността клетъчният материал да произхожда от друго лице е до такава степен пренебрежително малка, че на практика не съществува. Правилно съдът е констатирал, че това заключение потвърждава показанията на свидетелите, които установяват, че в момента, в който е бил прострелян, пострадалият се е намирал в близост до входната врата на дворното място. А намерената от свидетелите - полицейски служители гилза индикира за позицията на стрелящия - на улицата в близост до входната врата. Подробно е обсъдено от СОС и заключението на комплексната трасологична, балистична и физикохимична експертиза - протокол номер 23/БАЛ-22 /на лист 199-209, т.1 ДП/. От него се установява че: Приобщената като веществено доказателство по ДП пушка с надпис „Budapest М 95“, със сериен номер: 8404D и предоставена за изследване, е конструкция „Mannlicher”, мод. „М95“, кал. 8 мм. Същата е годна да произведе изстрели и съгласно чл.4, ал.1 ЗОБВВПИ, представлява огнестрелно оръжие. В отривката от цевта на пушката са регистрирани капсулни микрочастици с непълен състав олово - калий - антимон (Pb-Sn-Sb). Това е указание, че с нея е стреляно след последното й почистване. Иззетите и предоставени за изследване: общо 19 бр. патрони кал. 8 x 56 R „Hungarian Mannlicher“, предназначени за стрелба с пушки „Mannlicher“, кал. 8 мм, включително и за представената за изследване пушка, са годни за употреба по предназначение и съгласно чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ, представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия; 6 бр. патрони кал. 8 x 50 R „Mannlicher“, предназначени за стрелба с пушки „Mannlicher“, кал. 8 мм, включително и за представената за изследване пушка, са годни за употреба по предназначение и съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия. Вещественото доказателство 1 бр. гилза, представено за изследване, е част от патрон кал. 8 x 56 R „Hungarian Mannlicher“, предназначен за стрелба с пушки Маnnlicher, калибър 8 мм., е била изстреляна с представената за изследване пушка „Mannlicher”, мод. „М95“, кал. 8 мм, сер. № 8404D. По гилзата се регистрират капсулни микрочастици с непълен състав: олово - калай - антимон (Pb - Sn - Sb) и в много малък брой капсулни микрочастици се регистрира и наличие на живак (Hg). В пробата, иззета от лявата ръка на М. А. Н., са регистрирани единадесет броя капсулни микрочастици със състав: олово – антимон - барий (РЬ-Sb-Ba), шест броя със състав олово-калай-антимон-барий (Pb-Sn-Sb-Ba) и четири броя с непълен състав олово-калай-антимон (Pb-Sn-Sb). В пробата, иззета дясната ръка на подсъдимия М. А. Н., са регистрирани пет броя капсулни микрочастици със състав: олово- атимон-барий (Pb-Sb-Ba), шест броя със състав олово-калай-антимон-барий (Pb-Sn-Sb-Ва) и шест броя с непълен състав олово-калай-антимон (Pb-Sn-Sb). В пробата, иззета от лявата буза на М. А. Н., е регистрирА. една капсулна микрочастица със състав: олово-антимон-барий (Pb-Sb-Ва) и четири броя с непълен състав олово-калай-антимон (Pb-Sn-Sb). В пробата, иззета от дясната буза на М. А. Н., са регистрирани седем броя капсулни микрочастаци с непълен състав: олово-калай-антимон (Pb-Sn-Sb). В пробата, иззета от левия ръкав на черното горнище на анцуг, са регистрирани две капсулни микрочастици с непълен състав: олово-калайантимон (Pb-Sn-Sb). В пробата, иззета от десния ръкав на черното горнище на анцуг, са регистрирани една капсулна микрочастица със състав оловоантимон-барий (Pb-Sb-Ba) и една със състав: олово-калай-антимон-барий (Pb- Sn-Sb-Ba). В пробата, иззета от левия ръкав на черната на цвят блуза със сини ивици, са регистрирани четири капсулни микрочастици със състав: оловоантимон-барий (Pb-Sb-Ba), една със състав олово-калай-антимон-барий (Pb- Sn-Sb-Ba) и една с непълен състав: олово-калай-антимон (Pb-Sn-Sb). В пробата, иззета от десния ръкав на черната на цвят блуза със сини ивици, е регистрирА. една капсулна микрочастица със състав: олово-антимонбарий (Pb-Sb-Ba) и седем броя капсулни микрочастици с непълен състав: олово-калай-антимон (Pb-Sn-Sb). Експертизата посочва, че капсулните микрочастици, регистрирани по ръцете, дрехите и лицето - бузите на подсъдимия М. А. Н., съответстват по състав с тези, регистрирани в цевта на пушка „Mannlicher”, мод. „М95“, кал. 8 мм, сер. № 8404D, както и тези, регистрирани по гилзата. СОС в мотивите си правилно е отбелязал, че предвид изявлението на експертите при разпита им в съдебно заседание от 20.11.2024 г., че наличието на микрокапсулни частици с посочения по-горе състав по ръцете, дрехите и лицето на подсъдимия, могат да обусловят по категоричен начин извод, че същият е съпричастен към произведен изстрел, непосредствено преди изследването, а и предвид обстоятелството, че в доказателствата по делото не съществуват данни друго лице да е произвеждало изстрел, единственият възможен извод, базиран и на гласните доказателства - свидетелски показания, а и от обясненията на самия подсъдим е, че последният е произвел изстрел с инкриминираното оръжие. Основателно контролираният съд е посочил, че заключението на назначената комплексната съдебна експертиза в областта физикохимията и на трасологията и балистиката (лист 216-220, том 1 ДП), а именно, че изстрелът, предизвикал нараняването на пострадалия, бил произведен от разС.ие наймалко 200 см. се намира в кореспонденция с А.лизираните по - горе експертни заключения, а също и с показанията на болшинството от свидетелите, както и с обясненията на самия подсъдим за разС.ието, от което е прострелял пострадалия /подсъдимият твърди, че се е намирал на 2 метра от частния обвинител, когато го е прострелял/. Правилно СОС е отбелязал, че експертното заключение на последната обсъждА. експертиза кореспондира със заключението на СМЕ, касателно височинното разположение на раните - входно и изходно отверстие една спрямо друга: „При оглед върху представените за изследване сини къси панталони /веществени доказателства, дрехи с които е бил облечен пострадалия/, три проходни нарушения, намиращи се в горната предна дясна част, разположени на една линия. Морфологията и разположението на трите нарушения, както и описаното в СМЕ едно входно нараняване в предната дясна надслабинна област на А. Т., указват, че те са предизвикани от преминаване на един куршум при прегъване на плата на панталоните, като първият вход е най-горе разположеното нарушение“. Заключението в тази част се потвърждава от и показанията на свидетелите – очевидци, което опровергава тезата на защитата за прострелване, вследствие на рикошет в земята, тъй като в случай на рикошет входното отверстие щеше да бъде разположено по-ниско от изходното. Контролираният съд основателно е посочил, че обсъдените по-горе експертни заключения кореспондират и се потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели, най - вече на очевидците на прострелването и отчасти на обясненията на подсъдимия М. Н.. Тези показания съдът е А.лизирал подробно и задълбочено. СОС е достигнал до верен извод, че както въз основа на показанията на частния обвинител и граждански ищец А. Т., така и от тези на присъстващите на местопроизшествието свидетели - Н. К., З. Ф. и Я. Л., В. Ч. и Р. А. /пристигнали на мястото след прострелването/, а също така и от придружаващите подсъдимия лица - А. А. /син на подсъдимия/ и А. Т. /племенник на подсъдимия/, които относно значимите за обвинението факти и обстоятелства кореспондират помежду си, се потвърждава описА.та по-горе фактическа обстановка. Тук следва да се посочи, че НПК дава възможност на пострадалия от престъплението да бъде разпитан в качеството на свидетел. Свидетелят А. Т. е конституиран и като стрА. в процеса /частен обвинител и граждански ищец/. В този смисъл, показанията му са едновременно източник на доказателства, но и средство за защита на накърнените от престъплението права. Това налага, когато съдът преценява показания на пострадалото лице, да ги подложи на много подробен и задълбочен А.лиз. Следвайки тези принципни положения, според въззивния съд, в контролирания съдебен акт коректно са А.лизирани показанията на свидетеля А. Т. и са преценени като достоверен източник на доказателства, като те кореспондират както с тези на гореизброените свидетели, така и със заключенията на назначените експертизи, протоколите за претърсване и изземване и доброволно предаване, а също и с веществените доказателства по делото. На първо място те се потвърждават от показанията на свидетеля Н. К., от които се установява, че на инкриминирА.та дата - 01.11.2022г., около 30 минути преди пристигането на подсъдимия в дома на пострадалия, последният е получил телефонно обаждане от М. А., който му е поискал разлика от договорената продажна цена на автомобила и при отказа на А. Т., е произнесъл думите: „сега ще видиш какво ще стане“, чути от св. К., стоящ в непосредствена близост в този момент до частния обвинител, като твърди, че мобилният апарат е бил включен на високоговорител по време на обаждането. СОС правилно е дал вяра на показанията на двамата свидетели, тъй като няма основание да се съмнява в достоверността им. Липсват данни свидетелят Н. К. да е бил заинтересован по някакъв начин да даде неверни показания. А и последващият развой на С.тията, който е удостоверен от изобилни доказателствени материали, потвърждава истинността на тези показания. От показанията на всички гореизброени свидетели се установява безпротиворечиво пристигането на мястото на произшествието - дворното място на пострадалия А. Т. - на подсъдимия, придружен от сина си - св. А. А. и племенника си - св. А. Т., придвижвайки се с автомобил „Мерцедес“, в следобедните часове на инкриминирА.та дата 01.11.2022г. и спирането на автомобила на улицата, непосредствено до оградата на дворното място, както и нахлуването на подсъдимия и спътниците му в дворното място. От тях се и изяснява също поводът и причината за посещението на подсъдимия в дома на пострадалия - финансови претенции за заплащане на парична сума в размер на 1500 лева, във връзка с неуредени договорни отношения от продажбата на кон и на автомобил от М. Н. на А. Т.. Правилно е заключението на контролирания съд, че от показанията на посочените по-горе свидетели, еднопосочно, с несъществени спрямо значимите факти противоречия, се установява и продължилият развой на С.тията, довели до прострелването на А. Т.. СОС обосновано е приел, че след опита на частния обвинител да препречи пътя на нападателите, насочвайки се от вътрешността към портата на дворното място, е последвало физическо съприкосновение /сборичкване между него и синът и племенникът на подсъдимия - свидетелите А. и Т./, което прераснало във взаимна размяна удари. По време на сбИ.ето подсъдимият излязъл от дворното място, като се върнал обратно до автомобила си на улицата и извадил от него пушка. Когато свидетелите А. и Т., поради по-младата си възраст и обстоятелството, че превъзхождат силово пострадалия, успели да сломят съпротивата му, хвА.ли го от двете страни, опитвайки се да го изведат извън дворното място, близо входната врата, от разС.ие най - малко 2 метра, подсъдимият произвел един изстрел във въздуха, след което заредил пушката, прицелил се и стрелял в тялото на А. Т., като го улучил в дясната част на корема - слабините и Т. паднал на земята, като от рА.та му започнала да блика кръв. За тези обстоятелства първостепенният съд основателно се е позовал на показанията на свидетелите: А. Т.: “хвА.ха ме за ръцете от двете страни, подсъдимият стреля един път нагоре, след това ме простреля в слабините“; Н. К., който се е намирал в непосредствена близост зад подсъдимия в същото дворно място: „Подсъдимият застреля А. с пушка... М. беше на около 2-3 метра от А. /пострадалият/, А. /синът на подсъдимия/ и А. бяха хвА.ли А. за ръцете от двете страни и го дърпаха към улицата. А. се опитваше да се отскубне от тях, но не успяваше“ „Подсъдимият каза „Сега ще те тепам“ - стреля 3 пъти в А.. Свидетелят посочва, че след последния изстрел, А. бил прострелян в слабините, двамата са го пуснали и са избягали, а А. паднал на земята по гръб, при което свидетелят забелязал кръв, бликаща от тялото му в областта на слабините. След прочитане на показанията му от ДП и съпоставяне с тези от съдебната фаза, касателно броя на произведените изстрели, свидетелят потвърждава, че подсъдимият е произвел 2, а не - 3 изстрела; Я. Л.: „Подсъдимият, заедно със сина си и племенника си, дойде до къщата на А.. Каза на сина си да вземе на А. коня. А. каза - „как ще ми вземеш коня?“ Двете момчета го хвА.ха от двете страни и подсъдимият го застреля с пушка. Подсъдимият стреля 3 пъти. С последния го простреля горе по десния крак в близост до корема му“. Подсъдимият и двамата други нападатели избягали, свидетелката възприела бликащата кръв от слабините на пострадалия. Настоящият съдебен състав счита, че от показанията на свидетелката В. Ч. – съседка, която била повикА. на мястото на инцидента заедно със съпруга си - св. Р. А., се установява по-скоро, че не е видяла факта на самото прострелване, а е пристигнала на мястото на инцидента, след като е чула изстрелите и е била повикА. от друго лице, поради което тя не следва да бъде третирА. като очевидец на самото прострелване. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Р. А., който заявява, че е чул изстрели, видял пострадалият да пада в близост до неговата порта, но не е възприел прострелването. Видял също подсъдимият да бяга с пушката. От показанията на свидетелката В. Ч. се установява също, след произвеждането на фаталния изстрел, опитът й да отнеме пушката на подсъдимия, при което в ръцете и е остА.ла ризата му /предадена по-късно на разследващите като веществено доказателство/, а също и относно бягството на тримата от мястото на произшествието. Първостепенният съд правилно е А.лизирал и показанията на свидетеля А. А. /син на подсъдимия/. В тях той действително възпроизвежда добросъвестно действията на баща си, като обяснява, че вдигайки пушката, той е произвел два изстрела – един във въздуха и вторият - в слабините /на пострадалия/. В същото време твърди, че вторият изстрел е бил от рикошет. Това твърдение е оборено от всички остА.ли доказателства по делото. За огнестрелното оръжие свидетелят твърди: “пушката беше в джипа, пушката е незаконна“. След изстрела твърди, че са избягали. Идентични са и показанията на свидетеля А. Т.: „Вуйчо ми стреля по А.“. Свидетелят признава, че са започнали да се бият с пострадалия, след като последният се противопоставил да му вземат коня от конюшнята. Дава колебливи показания относно това, дали подсъдимият е произвел един или два изстрела. След като са прочетени показанията му от ДП заявява: „Мисля, че чух 2 изстрела“. Основателно е прието от СОС, че източниците на преки доказателства, се подкрепят от тези на косвени такива. Правилно са третирани показанията на свидетелите, полицейски служители, посетили мястото на произшествието непосредствено след прострелването и след получаване на сигнал и разпореждане от дежурния офицер. Свидетелите И. И., С. П., Р. Д., Б. Б. и Л. Г., посещавайки мястото на произшествието, разговаряйки с роднини, които последният свидетел назовава с имената А. И. и З. Я.. Възпроизвеждайки разказаното им от тези лица, възприето от очевидци, свидетелите посочват, че „М.“ дошъл до къщата на А. и прострелял с пушка А. в слабините“. Двама от свидетелите - И. и Г. открили на улицата в близост до портата на дворното място на пострадалия 1 бр. гилза, от изстрелян куршум, която предали с протокол за доброволно предаване на разследващите. Вярно е отбелязаното от първостепенния съд, че от показанията на свидетелите К., В. Ч., Р. А. и Я. Л. се установява, че след прострелването, пострадалият е бил откаран незабавно до болнично заведение от св. Р. А., придружен от св. Н. К., с личния автомобил на Р. А.. Правилен е изводът на СОС, че А.лизираните по-горе показания си кореспондират и взаимно се допълват, тъй като между тях има съвпадения по отношение на главните обстоятелства, които подлежат на доказване с оглед конкретното обвинение – осъществено ли е деянието, начина на осъществяването му и авторството му. Относно тези обстоятелства свидетелските показания се подкрепят и от остА.лите даказателствени материали – писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени погоре. В този смисъл САС не приема за основателни възраженията, направени в допълнението към въззивната жалба, за наличие на съществени противоречия в показанията на разпитаните свидетели, касаещи предмета на делото и основния факт на доказване. Напълно се споделят изложените в мотивите към присъдата доводи, че незначителните разминавания и противоречия в показанията на свидетелите, касаещи второстепенни детайли, не съставляват основания да се приемат показанията за недостоверни. Различията в някои показанията, касаещи детайлите, СОС правилно е отдал на различното място на наблюдаване и възприемане на фактите от свидетелите, както и на индивидуалните им възрастови, интелектуални, личностни особености и способностите на всеки от тях да възприема, както и да пресъздава възприетата информация. Още повече, че в настоящия случай, главните и значими за обвинението факти се установяват еднопосочно и от двете, така да се каже, противоположни страни. Твърденията на частния обвинител са подкрепени не само от показанията на свидетелите К., Л., Ч., Р. А. и Ф., но в голяма степен от тези на свидетелите А. и Т., които освен роднини на подсъдимия, са и непосредствени участници в инцидента, довел до прострелването. СОС подробно е обсъдил в мотивите си въпросните разминавания в показанията на разпитаните свидетели, относно обстоятелства: от какво разС.ие е бил прострелян пострадалият - 2 или 3 метра; колко изстрела е произвел подсъдимият 1, 2 или 3 изстрела; как е напуснал мястото на произшествието след извършване на престъплението подсъдимият М. Н. - с автомобила или е избягал по улицата. По отношение на всички тези обстоятелства, според въззивния съд, е достигнал до верни изводи. По първия въпрос правилно е посочено, че съвкупната преценка на гласните доказателства - свидетелските показания, А.лизирани по-горе, включително и показанията на полицейските служители Г. и И., които твърдят, че са намерили гилза от куршум, съответстващ на пушката - средство на извършване на престъплението, на улицата, но в близост до портата на дворното място на пострадалия; обясненията на подсъдимия, които са в смисъл, че е произвел изстрел на разС.ие 2 метра от пострадалия; заключението на комплексната експертиза в областта на съдебната балистика и трасология, според което пострадалият е прострелян от не по - малко от 2 метра; обосновават извода, че следва да се приеме, че разС.ието, от което е произведен изстрелът, е два метра. По втория въпрос – преценката на доказателствата в тяхната съвкупност, обосновава категоричен извод, че подсъдимият е произвел два изстрела, като вторият от тях е попаднал в тялото на пострадалия и е причинил нараняване, опасно за живота на последния. По третия въпрос СОС правилно е приел, че след извършване на престъплението, подсъдимият М. Н. се е отдалечил от местопрестъплението, бягайки с пушката в ръка надолу по улицата, както описват свидетелите В. Ч. и Р. А., в чиито показания съдът не намира основание за съмнения. Тези свидетели са имали и най-адекватно поведение след прострелването на частния обвинител, като свидетелят Р. А. незабавно е предприел действия за откарване на пострадалия в болнично заведение, с което обективно е допринесъл за спасяване на живота му, а свидетелката В. Ч. е имала пряк физически контакт с подсъдимия, в опита си да отнеме оръжието от ръцете му. При обсъждане на обясненията на подсъдимия, първостепенният съд се е съобразил с обстоятелството, че те са доказателствено средство, но и средство за защита, А.лизирал ги е внимателно и в съпоставка с остА.лите доказателствени материали, и е стигнал до верни изводи. Правилно той е дал вяра на твърденията му, в които признава, че е произвел два изстрела с пушка, като вторият е попаднал в тялото на А. Т., както и тези, касаещи повода и причината да го посети, начинът по който се е придвижил, лицата които са го придружавали и разпорежданията, които им е дал. В тези части обясненията му са в унисон с всички остА.ли доказателствени материали. Освен това същият признава, че е държал ловната пушка и боеприпасите - патрони намерени в дома му, без да има надлежно разрешение по закон за това. Последното обстоятелство кореспондира с показанията на св. А. А. - син на подсъдимия: „Пушката е незаконна“. Поради изложеното, основателно СОС е кредитирал обясненията на М. Н. и в тази им част. В остА.лата част, в която твърди, че не и целял да простреля смъртоносно пострадалия, че е искал само да го сплаши, като първият изстрел е произведен във въздуха, а вторият е бил случайно попадение в тялото на А. Т. - от автоматичен откат от оръжието или рикоширал куршум в земята при произвеждането на втория изстрел, обясненията му правилно не са кредитирани, тъй като се опровергават от остА.лите събрани по делото доказателства. Както вече беше отбелязано, повечето от разпитаните свидетели – очевидци са възприели насочването на оръжието от подсъдимия към тялото на частния обвинител преди произвеждането на втория изстрел /А. Т.: “Тръгна с насочена към мен пушка...След като я зареди отново я насочи пак към мен и ме простреля в слабините“; Н. К.: „М. застА. тогава пред тях с насочена пушка...и след малко насочи пушката към него и застреля А.“; З. Ф.: „ХвА.ха го от двете страни за двете ръце в горната им част и тогава стреля М.. Когато застреля А..“/. Опровергават се и от заключенията на изготвените експертизи, които вече бяха обсъдени именно в този контекст. Основателно в тази насока са изтъкнати разпитите на вещите лица С. С. и А. П., при защитата на заключението им в съдебното следствие, че предвид вида на оръжието на престъплението - пушка „Манлихер“, която не представлява автоматично оръжие, е невъзможно фаталното прострелване да се получи в резултат на откат на оръжието, тъй като преди произвеждане на изстрел оръжието трябва механично да бъде презаредено от стрелящия. Същите по категоричен начин изключват и нараняването да се дължи вследствие на рикоширал от терена куршум. По горните съображения, изложените в допълнението към въззивната жалба на подсъдимия възражения в тази насока не се споделят и от състава на САС. ОТ ПРАВНА СТРА.: При така изложената фактическа обстановка, въззивният съдебен състав намира, че Софийски окръжен съд законосъобразно е приел, че са налице всички обективни и субективни признаци на състава на престъпленията по чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.115, вр.чл.18, ал.1 пр.2 от НК и по чл.339, ал.1 НК. На 01.11.2022 г., около 16:15 часа, в гр. Самоков, на •••, дом № •••, подсъдимият М. Н. е направил опит умишлено да умъртви А. И. Т. с ЕГН: ••••••••••, чрез прострелване в областта на малкия таз в дясната надслабинна област с огнестрелно оръжие - пушка „Mannlicher", модел М95, калибър 8 мм със сериен номер: 8404D, като деянието е довършено, но не са настъпили предвидените от закона и исканите от дееца общественоопасни последици по независещи от него причини — поради своевременно прилагане на висококвалифицирА. медицинска помощ и деянието е извършено по начин и със средства, опасни за живота на мнозина. Правилни са изводите на контролирания съд, че прострелването на пострадалия е осъществено с огнестрелно оръжие, от близко разС.ие в жизнено важна област, при което е създадена реална, а не хипотетична опасност за живота му. Престъплението е остА.ло недовършено - във фазата на довършен опит, тъй като поради действията на св. Р. А. и приложената своевременна и висококвалифицирА. медицинска помощ, е прекъсната причинната връзка между деянието и обусловения от него смъртен резултат, който е щял да настъпи /видно от заключението на СМЕ по делото/. Основателно е прието от първостепенния съд, че от обективна стрА. е налице квалифициращият признак по пр.1 на т.6 на чл.116 НК: „по начин и средства, опасни за живота на мнозина“. Вярно е отбелязаното в мотивите, че според константната практика на ВКС, използването на огнестрелното оръжие е възможно да създаде такава опасност. Тази преценка се извършва съобразно спецификата на всеки конкретен случай, като следва да бъде установено обстоятелството, дали с произведените изстрели могат да бъдат засегнати и други лица. В настоящия случай са произведени два изстрела от съвсем близко разС.ие - два метра, като прицелването е в тялото на пострадалия, но оръжието е насочено към него в момент, в който от двете страни за ръцете са го държали други лица - свидетелите А. и Т., които са стояли плътно до него и св. К., който се е намирал в същото дворно място на известно разС.ие зад пострадалия. При тези данни, е правилен изводът на СОС, че едно макар и неволно потрепване на ръката на подсъдимия при произвеждането на първия или втория изстрел, е могло да нарани, дори смъртоносно, някои от изброените по-горе лица. САС се солидаризира и с направения от първостепенния съд извод, че от субективна стрА., деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл. Умисълът на дееца се извлича от всички обстоятелства от обективна стрА., осъществени от подсъдимия. В конкретния случай, той е произвел изстрел с огнестрелно оръжие, притежаващо голяма поразяваща сила и способно да умъртви жертвата при прострелването й, който изстрел е произведен след насочване на оръжието в тялото на пострадалия от разС.ие два метра. Изстрелът е насочен в коремната област - където се намират жизнено важни за човешкия организъм органи и системи, както и на големи кръвоносни артерии, съсредоточени в тази област, поразяването на които, неминуемо би обусловило смъртта на жертвата. Всички тези обстоятелства подсъдимият е съзнавал, което обосновава субективното му намерение да умъртви жертвата си. Тук следва да се добави и поведението на подсъдимия след извършване на престъплението. Когато той е прострелял частния обвинител и последният се е свлякъл на земята със шуртяща от тялото му кръв, което обстоятелство е било забелязано и от остА.лите присъстващи на инцидента свидетели, Н. по никакъв начин не се е опитал да помогне на А. Т. кръвотечението му да бъде спряно или да го закара до болница, при положение, че автомобилът му се е намирал до мястото на инцидента. Той просто е избягал с пушка в ръка. Това поведение категорично не резонира с изложеното в допълнението на въззивната жалба, че Н. не е искал да убива А. Т., а просто да го сплаши. Няма логично обяснение за това, да простреляш човек в коремната област от два метра с пушка, да го виждаш, че пада кървящ на земята, а ти да избягаш от местопрестъплението, освен това, че пряко целиш причиняване на смъртта му. Поради това не се споделят изложените във въззивната жалба доводи, че умисълът не бил пряк, а евентуален и че изстрелът бил произведен с цел сплашване. Не могат да бъдат споделени и релевираните в пледоарията на защитника пред САС доводи, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като СОС е приел, че е налице състава на престъплението по чл.116, без да са налице обективните и субективни признаци на посочения състав, а не тези по по-леко наказуемия състав на чл.118 от НК. Според защитника, деянието е извършено в съС.ие на силно раздразнение по смисъла на закона, тъй като преди осъществяването му същият е бил нападнат и бит, както и синът му, от пострадалия А. Т., който е съборил на земята сина на подсъдимия и е започнал да му нА.ся удари, т.е . е било възможно да настъпят тежки последици за неговия ближен. Няма как в конкретния случай да бъде приложен чл.118 от НК, тъй като не подсъдимият е бил нападнат от частния обвинител, а е стА.ло точно обратното. Простреляният пострадал А. Т. е бил нападнат в дома си от три лица, едно от които е било въоръжено с пушка. Те са нахлули в двора на къщата му с намерение да вземат от там продадения му кон. На това място – в собствения си дом, той е имал законното право да се отбранява и да не допуска нападателите вътре. Умишленото му прострелване от подсъдимия, вследствие на тези действия на частния обвинител, не могат да обосноват квалификация по чл.118 от НК. Освен гореописаното престъпление, подсъдимият Н., на 01.11.2022 г. в гр. Самоков, е държал огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал.2 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия - пушка „Mannlicher“, мод. М95, калибър 8 мм със сериен номер: 8404D, 18 /осемнадесет/ броя патрони кал. 8 х 56 R „Hungarian Mannlicher“ и 6 /шест/ броя патрони кал. 8 х 50 R „Hungarian Mannlicher“, представляващи боеприпаси по смисъла на чл.7, ал.1 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, без да има за това надлежно разрешително съгласно чл.56, ал.1 във връзка с чл.50, ал.1 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, с което е осъществил от обективна и субективна стрА. състава на престъпление по чл.339, ал.1 НК. Осъществяването на това престъпление не се оспорва по настоящото дело. Подсъдимият обяснява, че е намерил пушката в гората и я е задържал в дома си, с намерение да я ползва, като е знаел, че няма разрешение по закон. Това се отнася и за боеприпасите, намерени в дома му и приобщени като веществени доказателства с протоколи за доброволно предаване и за претърсване и изземване. Подсъдимият е съзнавал, че се касае за огнестрелно оръжие и боеприпаси, за които е валиден специален разрешителен режим от държавните структури за притежаването и носенето им. Въпреки това ги е държал и дори ги е употребил по предназначението им, застрашавайки човешки живот. Първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт законосъобразно в съответствие с разпоредбите на чл.301, ал.1 и чл.305 от НПК, като е посочил правната квалификация на деянията и конкретните квалифициращи обстоятелства, като е изложил и мотиви в тази насока, поради което волята на съда е ясна и непротиворечива. ПО НАКАЗАНИЕТО СОС правилно е отразил в мотивите си, че по отношение на първото от двете престъпления, специалната разпоредба на чл.116, ал.1 НК предвижда три алтернативни наказания: лишаване от свобода за срок от 15 до 20 години, доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за това престъпление, първостепенният съд основателно е отчел като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, че той е нахлул в дворното място на пострадалия с още две лица, както и че прострелването е стА.ло с користен мотив - заради неуредени финансови отношения с частния обвинител. Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства вярно са посочени необремененото съдебно минало на подсъдимия, дадените обяснения и съдържащите се в тях самопризнания, проявеното разкаяние и съжаление за случилото се и това, че деянието е остА.ло недовършено, като не е настъпил престъпният резултат. При това положение, според САС, правилно е преценено от контролирания съд, че е налице превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, без да са налице многобройни такива или изключително по своя характер обстоятелство и наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 НК, в неговия минимум - в размер на 15 /ПЕТНАДЕСЕТ/ години „лишаване от свобода“. Неоснователни са претенциите на защитниците на подсъдимия за намаляване на размера на наложеното му наказание, при положение, че то е определено в законоустановения минимум, а липсват законовите предпоставки за слизане под минимума. За престъплението по чл.339, ал.1 НК, е предвидено наказание от две до осем години „лишаване от свобода“. Като отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство за това престъпление, правилно е посочено, че подсъдимият е държал три различни предмета на престъплението, забранени за притежаване, без надлежно разрешение по закон: огнестрелно оръжие - пушка, заедно с боеприпаси - патрони с два различни по размер калибъра. Като смекчаващи обстоятелства основателно са отчетени необремененото съдебно минало на подсъдимия и направените от него самопризнания. При съвкупната им преценка САС намира, че за това престъпление резонно е отмерено наказание при баланс на двете групи обстоятелства, в средния му размер от 5 /ПЕТ/ години „лишаване от свобода“. Законосъобразно в случая е приложена разпоредбата на чл.23, ал.1 НК, тъй като са налице всички условия за това: наказанията „лишаване от свобода“ са наложени за престъпления, осъществени в съвкупност и съдът ти е групирал, като е определил за изтърпяване по - тежкото от двете наказания, а именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 15 ГОДИНИ. Резонно е преценено от СОС, че предвид чувствителната разлика в размерите на двете наказания, подлежащи на групиране, а и предвид достатъчно голямата тежест на едното от тях, в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл.24 НК за увеличаване на общото наказание. Така определеното наказание съответства на целите на чл.36 НК и е в съС.ие да обезпечи изискванията на специалната и генералната превенция. Законосъобразно е определен първоначалният режим на изтърпяване на наказанието като „строг“, но както в присъдата, така и в мотивите погрешно е посочено основанието за това. В тази насока присъдата следва да бъде изменена, като се посочи правилното правно основание - не чл.57, ал.2, б. “а“ ЗИНЗС /такава не съществува/, а чл.57, ал.1, т.2, б. “а“ ЗИНЗС. ПО ПРИЕТИЯ ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕГРАЖДАНСКИ ИСК Гражданският ищец А. И. Т. е предявил против подсъдимия М. А. Н. граждански иск за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.116 НК. Искът е предявен като частичен. В настоящия случай са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД - извършено е противоправно деяние от М. А. Н., от което са настъпили неимуществени вреди за А. И. Т.. Неимуществените вреди са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на делото. Те представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, като не биха могли да бъдат възстановени, а обезщетението се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД - по справедливост от съда. Правилно в конкретния случай първостепенния съд е взел предвид характеристиките на нараняването, начинът на причиняването му, обстоятелството, констатирано от СМЕ, че е създадена реална, а не хипотетична опасност за живота на пострадалия, вида на приложеното лечение и продължителността на оздравителния период. От друга стрА. са оценени и липсата на провокация от стрА. на гражданския ищец, нападението в дома му, упражненото насилие върху него пред близките му хора, осъществено чрез нападение от повече лица. При изложените аргументи, според САС, контролираният съд правилно е приел, че претенцията в размер на 50 000 лева е основателна и следва да бъде уважена. На основание чл.53, ал.1 б. „а“ НК, правилно е отнето в полза на държавата оръжието на извършване на престъплението чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.115, вр.чл.18, ал.1 пр.2 от НК - пушка „Mannlicher“, модел М95, калибър 8 мм, със сериен номер: „8404 D “ , като вещ, послужила за извършване на престъплението. На основание чл.53, ал.2, б. “а“ НК, законосъобразно са отнети в полза на държавата веществените доказателства, представляващи предмет на престъплението по чл.339, ал.1 НК, както следва: 18 /осемнадесет/ броя патрони, калибър 8х 56 R „Hungarian Mannlicher“ и 6 /шест/ броя патрони калибър 8х 50 R „Hungarian Mannlicher“, представляващи боеприпаси по смисъла на чл.7. ал.1 от Закон за оръжията боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, притежаването на които без надлежно по закон разрешително е забранено, както и пистолет марка „EKOL Volga Grizzli, заедно с пластмасова кутия за съхраняването му. ОстА.лите веществени доказателства по делото: СОС правилно е разпоредил да се пазят до приключване на наказателното производство във всички инстанции с окончателен съдебен акт, след което да бъдат унищожени. Предвид изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, основателно в тежест на подсъдимия са възложени всички направени в двете фази на наказателното производство разноски. С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция намери, че присъдата на СОС следва да се измени в коментирА.та по-горе част, а в остА.лите части следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Така мотивиран и на основание чл.334, т.3, НПК, Апелативен съд – София