Решение № 30 от 12.1.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 3948/2023 г.

Производството е образувано по постъпила искова молба, депозирана от Г. А. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. П., ул. •••, етаж 3, против Сдружение на собствениците по чл. 46а от ЗУЕС, вписано с регистрационен номер 322 в регистъра на Община П. на „Сграда братя П. 1“ - гр. П., ул. „Б. П.“ №1, с адрес на управление: гр. П., ул. „Б. П.“ № 1, представлявано от: Е. К. Ц. - управител, с адрес: бл.262, вх.5, ет.8 ап.37, ж.к. „М. 2“, гр. С., с искане от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищецът не дължи на сдружението на собствениците сумата от 15000 лева /с протоколно определение от 30.04.2025 г. съдът е допуснал изменение на исковата претенция, чрез нейното увеличаване/, търсена от него на основание на прието от общото събрание на сдружението от 30.10.2023 г. решение за вноска на всеки от членовете му към него в този размер. Претендира и разноски. В исковата молба се твърди, че на 01.02.2023 г. ищецът е станал член на ответното сдружение, което е вписано в регистъра на общ. П. като юридическо лице. Твърди, че е прекратил членството си в това сдружение, чрез нотариално заверена декларация на 14.09.2023 г.. Сочи, че съгласно прието от общото събрание на сдружението от 30.10.2023 г. решение за вноска на всеки от членовете му към него в размер на 15000 лева в срок до 2 седмици, ответното сдружение претендирало, че има вземане към ищеца в този размер и на това основание. Оспорва законосъобразността на проведеното общо събрание на 30.10.2023 г.. Смята, че е било свикано и проведено в противоречие с императивните правила на чл.16 ЗУЕС за свикването и провеждането му: от нелегитимни и неоправомощени лица, при непосочени или неверно посочени идеални части от общите части на сградата на всеки етажен собственик, и при взети конкретни решения излизащи извън твърде общите формулировки в дневния ред на поканата за свикване, с неясно мнозинство и без всякаква каузална обосновка на размера на гласуваната вноска на членовете му. В условията на евентуалност, в случай, че общото събрание било проведено законосъобразно, прави възражение за прихващане с негово насрещно право към Сдружението, съставляващо правото му на ликвидационен дял в същия размер при настъпилото прекратяване на членството му. Посочва, че досега освен тази вноска други не са набирани. В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирал е молба, с която моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита. В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, чрез пълномощника си – Еднолично адвокатско дружество „Н. М.”, БУЛСТАТ 177549315, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, район Средец, ул. „6-ти септември” №13, вх. А, ет. 1, ап.3, представлявано от адвокат Н. В. М., в който счита, че предявеният иск е недопустим, неоснователен и недоказан. По допустимостта твърди, че ищецът няма правен интерес от предявяване на настоящата претенция, тъй като нямало предвидена възможност в ГПК и ЗУЕС за предявяване на иск за недължимост на конкретна сума, при положение, че тази сума не е претендирана по съдебен ред и не са извършвани каквито и да е действия за събирането й от страна на ответника. Следователно не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск и поради това исковата молба следва да се остави без разглеждане. На следващо място счита, че към исковата молба липсвали доказателства за основанието и размера на претенцията. По основателността заявява, че не оспорва, че с учредителен протокол от 01.02.2023 г. е учредено сдружение на собствениците на самостоятелни обекти в жилищната сграда с адрес: град П., ул. •••, като ищецът, в качеството си на собственик на ап.3 в сградата, на който се припадат 25% идеални части от общите части на сградата, е придобил качеството на член на сдружението, което функционирало и съществувало. Оспорва, че членството на ищеца в сдружението е прекратено с писмена молба. Такова писмено волеизявление не било подавано и не било стигало по надлежен ред нито до председателя на сдружението, нито до който и да е от останалите негови членове. На сдружението дори не бил известен опит да бъде надлежно отправено такова волеизявление. Посочва, че приложената декларация била със заверка на подписа от дата 14.09.2023 г., положен пред завеждащия консулската служба на Република България в Париж, Франция. Отделно имала поставена заверка на препис от 02.11.2023 г., поставена в гр. П.. Нямало и удостоверяване на връчване, нямало дори отправено адресиране. По изложените съображения счита, че ищецът не е прекратил членството си. Смята, че проведеното общо събрание на 30.10.2023 г. е проведено законосъобразно. Иска от съда да остави без разглеждане възраженията на ищеца, тъй като били направени извън срока по чл.40 ЗУЕС. Твърди, че ищецът не е посочил конкретни пороци и не е ангажирал доказателства в тази насока. На следващо място сочи, че не е налице Решение на ОС на Сдружението на собствениците в процесната сграда, по силата на което да се дължи сума от 1500 лева. Приетият размер на вноската е от 15000 лева. Предвид, че искът не е предявен като частичен, реално не са налице надлежни факти, чието установяване да се иска. В условията на евентуалност, ако съдът счете искът за допустим и основателен, моли да се постанови решение при условията на чл.78, ал.2 ГПК. Претендира разноски. В проведеното съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат М. от САК, които моли съда да отхвърли исковата претенция в цялост. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните, че с учредителен протокол от 01.02.2023 г. е учредено сдружение на собствениците на самостоятелни обекти в жилищната сграда с адрес: град П., ул. •••, като ищецът, в качеството си на собственик на ап.3 в сградата, на който се припадат 25% идеални части от общите части на сградата, е придобил качеството на член на сдружението. Не е спорно и че сдружението съществува и функционира и към настоящия момент, както и че на 30.10.2023 г. е проведено общо събрание на сдружението от 30.10.2023 г., на което е взето решение за вноска на всеки от членовете му към него в размер на по 15000, платима в срок от две седмици от датата на събранието, като след изтичане на срока и при невнасяне, сумата ще се счита за изискуема по съдебен ред. Горното се потвърждава и от приложените по делото писмени доказателства – протокол за проведеното общо събрание на етажната собственост от 01.02.2023 г., удостоверение за регистрация на сдружение на собствениците по чл.46а ЗУЕС, протокол от общо събрание на собствениците от сдружение на собствениците : Сграда Братя П. 1“ от 30.10.2023 г.. По делото е приложена от ищеца декларация с нотариална заверка на подписа от 14.09.2023 г., за прекратяване на членството му в ответното сдружение. По делото няма данни декларацията да е получена от управителя на сдружението или от друго упълномощено от него лице. От приложеното по делото Решение № 1040/05.08.2024 г. по гр.д. № 4134/2023 г. по описа на РС П. се установява, че съдът е отхвърлил предявените от настоящия ищец против настоящия ответник искове за отмяна на всички решения, взети на общото събрание на сдружението от 30.10.2023 г.. Решението е потвърдено от ОС П. с Решение № 472/17.12.2024 г. по в.гр.д. № 665/2024 г. по описа на ОС П.. Съдът счита, че не следва да обсъжда останалите приложени по делото писмени доказателства, тъй като същите се явяват неотносими към настоящи спор. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: РС П. е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК. Настоящия съдебен състав счита, че производството се явява допустимо, тъй като е налице спор между страните относно дължимостта на вземане, произтичащо от решение взето на общо събрание на сдружението, в което изрично е посочен срок, след изтичането на който вземането става изискуемо, и по този начин се застрашава имуществената сфера на ищеца. По основателността на исковата претенция: Възникването на спорното материално право, предявено пред съда с исковата молба, се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти) - прекратяване членството на ищеца в ответното сдружение, респективно че решенията взети на проведеното на 30.10.2023 г. общо събрание на ответното сдружение са незаконосъобразни. Всяка страна е длъжна да докаже пълно и главно фактите и материалните възражения, въз основа на които извлича за себе си благоприятни правни последици, като съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в българския граждански процес – при неустановяване на тези правнорелевантни обстоятелства, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. В чл.30 ЗУЕС са предвидени хипотезите на прекратяване на членството в сдружението. В процесния случай ищецът твърди, че е изпълнил фактическия състав на ал.3 – прекратил е членството си след подаване на писмена декларация с нотариална заверка на подписа до управителния съвет (управителя). Не е спорно между страните, че ищецът е собственик на 25% от общите части на сградата на ул. „Братя П.“ № 1 в гр. П., както и че с учредителен протокол от 01.02.2023 г. е учредено Сдружение на собствениците на самостоятелни обекти в жилищната сграда с адрес: гр. П., ул. •••, като ищецът, в качеството си на собственик на ап.3 в сградата, на който се припадали 25% идеални части от общите части на сградата, е придобил качеството на член на сдружението. Не е спорно, а се установява и от приложена по делото декларация с нотариална заверка на подписа от 14.09.2023 г., че ищецът е заявил, че прекратява членството си в ответното сдружение, но по никакъв начин не бяха ангажирани доказателства, от които да се установи, че това изявление е достигнало до управителния съвет (управителя), т.е. да е породило целения ефект. Поради изложеното съдът счита, че към момента на депозиране на настоящата искова молба ищецът е член на сдружението. По отношение на твърдението на ищеца, че решенията взети на проведеното на 30.10.2023 г. общо събрание на ответното сдружение са незаконосъобразни, съдът намира същото за неоснователно, тъй като тяхната законосъобразно е била предмет на гр.д. № 4134/2023 г. по описа на РС П., по което съдът, с влязло в сила решение е отхвърлил предявените от настоящия ищец против настоящия ответник искове за отмяна на всички решения, взети на общото събрание на сдружението от 30.10.2023 г.. На основание чл.297 ГПК това решение е задължително за съда и в настоящото производството е недопустимо да се преразглежда въпроса отново. Неоснователно се явява и възражението на ищеца за прихващане, доколкото не успя да докаже, че членството му е прекратено. Във връзка с гореизложеното съдът счита, че след като ищецът не успя да докаже, че е прекратил членството си в ответното сдружение, респективно че решенията взети на проведеното на 30.10.2023 г. общо събрание на ответното сдружение са незаконосъобразни, предявената искова претенция се явява неоснователна и недоказана, и като такава следва да се отхвърли. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски в размер на 552,20 евро /1080 лева/. Водим от горното, съдът