Решение № 163 от 24.9.2026 г. на Районен съд - Харманли по дело № 73/2026 г.

№ 20265630100073 по описа за 2026 година Производството е образувано по исковата молба на „Радев-06“ ЕООД, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, бул.“ГСР“ №8, офис 7, представлявано от управителя С. А. Ч.- Р., чрез адв.П. Бостанджиева от АК - Хасково против Община Симеоновград ЕИК ...., гр.Симеоновград, пл. Ш №3, с правно основание чл. 327 ал.1 , чл.309А ал.1 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 вр. чл. 200 от Закон за задълженията и договорите и чл. 86 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ и цена на иска 13448,43 евро. В искова молба ищецът твърди, че с договор от 09.04.2024г. ответникът му възложил упражняването на строителен надзор за обект: Реконструкция на централен парк в гр. Симеоновград. Съгласно договора следвало да му бъде заплатена сумата от 21 600 лева с включен ДДС, която сума се равнявала на 11 043, 90 евро и със срок на изпълнение: до издаване на разрешение за въвеждане в експлоатация на обекта. Видно от приемопредавателен протокол от 15.11.2024г. ищецът предал на възложителя - ответника окончателен доклад, ведно с всички изискуеми документи по закон и съгласно условията на договора. От удостоверение № 6/15.11.2024г. за въвеждане в експлоатация на строеж ’’Реконструкция на централен градски парк” се установявало, че строежът е изпълнен съгласно одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж. Във връзка с пълното изпълнение от страна на ищцовото дружество била съставена и фактура №1000001365/22.11.2024г.,която била приета от възложителя-Община Симеоновград. Ищецът сочи, че до настоящия момент фактурираната и договорена сума не му била изплатена, въпреки, че с писмо №С-6910/18.12.2025г. от Община Симеоновград го уведомили, че салдото им по сметка 4010 „Задължения към доставчици от страната била в размер на 21 600 лева или това била договорената и съответно фактурирана сума. С писмо от 15.01.2026г. ищеца поканил възложителя да му заплати дължимата сума от 21 600 лева.Ответникът не изпълнил задължението си. Съгласно чл.3 от сключения между страните договор плащането следвало да се извърши в 15 дневен срок, считано от датата на въвеждане в експлоатация на обекта. Въвеждането било от 15.11.2024г. и срокът на плащане изтекъл на 30.11.2024г. След тази дата ответника изпаднал в забава. Дължима била мораторна лихва за забава върху сумата от 21 600 лева, считано от 01.12.2024г. до датата на подаване на иска в размер на 3 622, 85 лева или 1 852,33 евро. В чл.16 от сключения между страните договор при неизправност от която и да е страна било предвидено заплащането на неустойка в размер на 0,1 % от цената на договора за всеки ден забава, но не повече от 5% от цената на договора. Неустойката била в размер на 1 080 лева или 552,20 евро, която сума също не била изплатена. Изложеното обуславяло правния интерес от подаване на иска. Моли, съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 11 043,90 евро главница, сумата от 1 852,33 евро мораторна лихва считано от 01.12.2024г. до датата на подаване на иска, сумата от 552, 20 евро, представляваща неустойка за неизпълнение по договора от 09.04.2024г., ведно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и да му бъдат присъдени съдебноделоводни разноски. В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Постъпила е молба от ищеца,в която е отправено искане при наличие на предпоставките на чл.238 от ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските. В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се представлява. Не прави искане делото да се разгледа в негово отсъствие и не изразява становище по предявения иск. Съдът прецени,че направеното от ищеца искане по чл.238 ал.1 от ГПК е своевременно и са налице предпоставките да бъде постановено такова. Видно е, че ответникът не е подал писмен отговор,редовно призован е и не се явява в съдебно заседание.От негова страна не е направено искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие.Съда съобрази, че иска е вероятно основателен,както и своевременно направеното искане от ищеца, за произнасяне при условията на чл.238 от ГПК.Съда намира, че с изброените по-горе аргументи се изпълват в пълнота предпоставките посочени в разпоредбата на чл. 238 ГПК На следващо място съдът съобрази, че са налице предпоставките на чл. 239 ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като съдът установи, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете от размяна на книжата с Разпореждане № 208/17.02.2026г., както и последиците от неявяването на ответника, указани му с Определение № 474/12.08.2026 г. Съдът установи, че от така представените писмени доказателства, приложени към исковата молба, приети без възражение на страните, както и с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства, така предявеният иск се явява вероятно основателен. С оглед на направеното искане от страна на ищеца, при наличие на предпоставките на разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК и чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, да се постанови неприсъствено решение. Съда намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по делото. Това обуславя уважаването на така предявения иск от „Радев-06“ ЕООД, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, бул.“ГСР“ №8, офис 7, представлявано от управителя С. А. Ч.- Р., против Община Симеоновград ЕИК ...., гр.Симеоновград, пл. Ш №3 с правно основание чл. 327 ал.1 , чл.309А ал.1 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 вр. чл. 200 от Закон за задълженията и договорите и чл. 86 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ и съответно осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 043,90 евро главница, сумата от 1 852,33 евро мораторна лихва считано от 01.12.2024г. до датата на подаване на иска-16.02.2026г., сумата от 552, 20 евро, представляваща неустойка за неизпълнение по договора от 09.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. На основание чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви съгласночл.236 ал.2 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.239 ал.2 от ГПК, при постановяване на неприсъственото решение,съда се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК; не се явява и не изпраща представител в първото по делото заседание,за което е редовно призован; не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло. Поради горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 11 043,90 евро главница, сумата от 1 852,33 евро мораторна лихва считано от 01.12.2024г. до датата на подаване на иска-16.02.2026г., сумата от 552, 20 евро, представляваща неустойка за неизпълнение по договора от 09.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца,следва да се присъдят направените по делото разноски в производство.Видно от представен списък за разноските по делото съгласно чл.80 от ГПК,ищеца е заплатил държавна такса 537,94 евро и адвокатски хонорар 1 408,00 евро.За посочените суми в списъка са налични по делото – вносна бележка и договор за правна помощ. Всички претенции, предявени по делото в лева са превалутирани в евро в съответствие с чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ.Пълната числова стойност на официалния валутен курс на еврото към лева, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, се равнява на 1, 95583 лева за 1 евро. Мотивиран от изложеното и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът