Решение № 1035 от 10.7.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4394/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 11 от 31.07.2024 г. на началника на Шесто РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Р. К. К. с ЕГН •••••••••• на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) е наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ. Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли да се отмени НП с аргументи за нарушаване на процесуален закон и недоказване на възприетата в НП фактическа обстановка, във връзка с което посочва становището си по преценката на доказателствения материал. Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което е изпратена преписката на съда, като моли НП да се потвърди като правилно. Не изпраща представител в съдебно заседание. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения. От фактическа съдът намери за установено следното: На 28.07.2024 г. жалбоподателят Р. К. посетил със свои близки футболната среща националното първенство между ПФК „Ботев“ гр. Пловдив и ПФК ‚Локомотив“ гр. Пловдив, която се провела на спортния обект – стадион „Христо Ботев“, намиращ се в гр. Пловдив на бул. „Източен“ № 10. В сектор „Д“ са намирали по-запалените привърженици на ПФК „Ботев Пловдив“, голяма част от които участвали в различни фракции и клубове на привържениците на този отбор. В същия сектор се намирал и жалбоподателят, за когото не се установява по делото към онзи момент да се е причислявал към някой от клубовете. Тъй като футболната среща била определена като рискова, водачите на фенските фракции на ПФК „Ботев Пловдив“ били предупредени за спазване на реда на трибуната и опазване на обществения ред като се грижат сред присъстващите да няма пияни лица или такива, които да предизвикват конфликти. Малко преди 22:48 ч. обаче запалянковци от един от клубовете на привържениците на същия футболен отбор, намиращия се в същия сектор, започнали да хвърлят твърди предмети и факли по терена към футболистите на ПФК „Локомотив Пловдив“. По тази причина останалите зрители от същата трибуна започнали да им отправят забележки, тъй като знаели за възможни провокации и не желаели да се достига дотам, знаейки за последствията за клуба и предполагайки по чия инициатива ще са. По същия начин действал и жалбоподателят, който също отправил забележки към лица, които видимо търсили провокация. В един момент обаче един такъв неустановен категорично по делото привърженик от провокиращата фенска фракция посегнал към главата и лицето на жалбоподателя със свита в юмрук ръка и му нанесъл удар. Жалбоподателят последователно паднал, изправил се и на свои ред замахнал към друг запалянко с фамилията К. два пъти, като успял да го удари, доколкото последният се намирал в посоката, от където жалбоподателят получил удара към себе си. В този момент в сектора настъпила суматоха, като въпреки намесата на стюардите, които се опитвали да издърпват футболните привърженици, се наложило на трибуната да навлязат специализирани полицейски сили. В суматохата жалбоподателят слязъл на пътечката пред първия ред и тръгнал настрани в посока към феновете от фракцията, която предизвикала сбиването, последвал някои от тях, но така и не успял да влезе във физически сблъсък с някого. От удара, който понесъл, и ударите, които нанесъл, жалбоподателят претърпял травматични увреждания, състоящи се в кръвонасядане, охлузване на горни клепач на дясното око; охлузване на носа, охлузване на лигавицата на горната устна, охлузвания, оток и кръвонасядане на десен горен крайник, охлузване на лява подбедрица и охлузване на дясна подбедрица. Това било първо за жалбоподателя провинение във връзка със спорното хулиганство. Затова за установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 11 от 31.07.2024 г., в който е квалифицирано поведението на жалбоподателя по чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ за това, че на същата дата около 22:48 часа извършил противообществена проява (спортно хулиганство), като е участвал в сбиване в спортен обект Стадион „Христо Ботев“, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Източен“ № 10, като е нанесъл множество удари с юмруци по фенове на футболен клуб „Ботев“ Пловдив. В акта нарушителят отразил, че бил провокиран и затова била такава реакцията му. Бил задържан за 24 часа. За извършеното нарушение било издадено и обжалваното, с което на жалбоподателя била наложена глоба общ в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ за същото деяние описано в АУАН. По доказателствата: Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С. С., В. А., Цветан П. и Л. А., както и от приложените писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка от Единния автоматичен регистър по смисъла на чл. 27, т. 3 от ЗООРПСМ, съдебномедицинско удостоверение (СМУ) № 963/2024 г. от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, докладна записка, писмено обяснение от С. С., В. А., жалбоподателя Р. К., протокол за преглед на видеозаписи от футболна среща между отборите на ПФК „Ботев“ гр. Пловдив и ПФК „Локомотив“ гр. Пловдив, състояла се на 28.07.2024 г. на стадион „Христо Ботев“ – гр. Пловдив, бул. „Източен“ № 10, ведно с протокол за доброволно предаване; заповед № 8121з-247 от 05.03.2021 г. на МВР; и вещественото доказателство по преписката – компакт диск, на който се извърши в съдебното следствие оглед чрез възпроизвеждане на съдържанието му, включително в присъствието на свидетелите. Разпитани в съдебно заседание свидетелите потвърждават възприетите от съда факти, които в основата си са посочени и в АУАН и НП, като категорично всички посочват присъствието на жалбоподателя на конкретното място, както и участието му в сбиване, включително генезиса на последното, нанесения първо на него удара и неговата ответна реакция. Същото се потвърждава и от извършения оглед на видеозаписа от футболната среща, констатациите на съда в тази връзка, както и показанията на всички свидетели, в чието присъствие също се възпроизведе видеозаписа. Затова показанията им се прецениха като обективни и достоверни, непротиворечиви, съответни на останали доказателствен материал, хронологични и достатъчно подробни, поради което и съдът им се довери и установи фактическата обстановка по делото. Същевременно се установяват и от СМУ травматични увреждания по лицето на жалбоподателя, което като писмено безспорно доказателство установява нанесения към него удар. Относно приложението на процесуалните правила: При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и чл. 26 от ЗООРПСМ. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице – полицейски орган съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗООРПСМ, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 30 от ЗООРПСМ. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на законосъобразно поведение при провеждане на спортно мероприятие на самия спортен обект, проявило се в участие в сбиване. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед. От правна страна съдът намери следното: На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства (включително и писмените обяснения на нарушителя), съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя за това, че е участвал в сбиване, като нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ. Посочената норма гласи, че противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във: … предизвикване или участие в сбиване. Всички елементи от обективната страна на нарушението съдът намира за установено. Безспорно има извършена проява, в смисъла на действие на жалбоподателя по участие в сбиване, доколкото ответната му реакция, колкото и да се твърди да е защитна, многократно е надхвърлила пределите на защитата, доколкото е понесъл един удар и не веднага, а след известно време се е изправил и е нанесъл от своя страна други два юмручни удара и то не към непосредствения нападател, а към съвсем друго лице, макар и тези други за жалбоподателя съвсем съзнателно, целенасочено и обезпечено да са имали провокативно поведение, което да предизвика търсения резултат. Въпреки това жалбоподателят не се е възпрял дори и дотук и благодарение на случайността, след като последвал други лица от враждебно настроената фенска фракция, не нанесъл други удари. Именно въз основа на цялостното му поведение съдът прецени, че се касае за участие, т.е. активни действия от страна на жалбоподателя, във формираното извън неговата воля сбиване. Доколкото законът забранява подобно поведение, то и същото е общественоопасно, тъй като целите на този специален закон са противодействие на хулиганските прояви на спортни мероприятия, ограничаване на негативните имуществени и неимуществени последици от тези действия и установяването на авторството им. Категорично се установява времето и мястото на извършване на нарушението, а именно на спортния обект – на сектор „Д“ на стадион „Христо Ботев“ в гр. Пловдив, бул. „Източен“ № 10 на 28.07.2024 г. около 22:48 часа. Предвид извършването на нарушението от физическо лице то съдът счита, че следва да бъде разгледан и въпросът за субективните предели на нарушението, а именно проявената от нарушителя вина. Това е неговото субективно отношение към извършеното деяние и неговата обществена опасност. Известен е принципът, че незнанието на правото не извинява и не може да доведе до отпадане на отговорност. В духа на това правило за поведение и съгласно приетото за безспорно установено, съдът счита, че поведението на жалбоподателя сочи на неговото безразличие към нарушаването на закона и обществената опасност на извършеното. Затова той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, доколкото се засягат защитаваните от ЗООРПСМ обществени отношения, предвиждал е последиците на извършеното и е допускал тяхното настъпване. Предвид всичко изложено съдът намира, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението. По наказанието: Коректно административнонаказващият орган е определил санкционната норма, като е наложил глоба на основание чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ, която предвижда за извършени противообществени прояви по чл. 21, т. 1 - 10 да се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години. В конкретния случай с обжалваното НП на жалбоподателя е наложена глоба в максимален размер от 2000 лв., което съдът прецени като несправедливо определено наказание, доколкото наказващият орган е разполагал с възможност за преценка на всички обстоятелства, които характеризират нарушението и личността на самия нарушител и след това в определения диапазон да определи санкцията с оглед на всичко това. В конкретния случай санкцията е била определена в максимален размер без да са посочени каквито и да било обстоятелства и мотиви за определянето й така, което е самостоятелно основание, дори и без да се обсъждат смекчаващите или отегчаващите отговорността обстоятелства, за определянето й в минимален размер от 1000 лв., в който смисъл би сторил съдът, ако с това се изчерпваха решаващите му мотиви. Независимо от това съдът намира, че именно санкцията в минимален размер би отговаряла на целите на наказанията по смисъла на чл. 12 от ЗАНН и е достатъчна за постигане на генералната и специалната цел, която има предимство, а именно предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Този размер отговаря и на преценката между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН. Така е следвало да се констатира от наказващия орган, че не се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства, а за сметка на тях се доказват като смекчаващи следните – липсата на предходни нарушения от жалбоподателя по ЗООРПСМ, за което е представена справка от единния автоматизиран регистър, осъществената от други лица целенасочена и търсена провокация, началото на конфликта извън волята на жалбоподателя, като му бил нанесен удар и то в областта на главата (лицето), от който претърпял и немалко травматични увреждания, и минимални му принос в цялостното сбиване, което по същество се е изразило единствено в два ответни удара от него и за негов голям късмет не е нанесъл други, въпреки че напуснал мястото, където се е намирал. Независимо от горното следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 51 от ЗООРПСМ повелява за маловажни случаи на нарушения на този закон да се налага глоба в размера и по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. По този начин се създава привилегирован състав на нарушението и възможност при констатирането му на място от актосъставителя да се наложи санкция в помалък размер. Константна е практиката на съдилищата, че съдът не може едва и за първи път в производството по преценка на законосъобразността на НП да приложи разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. Последната изрично овластява само актосъставителя при определени предпоставки да не съставя АУАН, а директно да наложи глоба, като издаде фиш. Затова не се изключва възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за основния състав на нарушението по чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ, при наличие на основания за това. Касае се за различни правни институти, а именно на привилегирован състав, уреден със специален закон чрез препращаща норма, и на обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност изобщо, за което не се налага наказание, включително и глоба с фиш. Нормата на чл. 51 от ЗООРПСМ се явява не специална спрямо чл. 28 от ЗАНН, а допълнително основание за квалифициране на случая като маловажен с оглед разпоредбите на специалния закон. Затова именно е дадена и дефиниция на „маловажен случай“, който съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗООРПСМ е всяко нарушение, при което настъпилите вредни последици от проявата са несъществени. Същевременно съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Следователно определението за „маловажен случай“ по ЗООРПСМ изключва от преценката на съда обстоятелствата, които биха определили нарушението с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случай от съответния вид. От друга страна чл. 59, ал. 3 от ЗООРПСМ установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН – т.е. принципно за неуредените случаи се прилагат правилата на общия закон. Определянето на наказанието се включва в преценката за издаване на НП, а за това е изрично предвидено субсидирано приложение на ЗАНН. Следователно за приложението на чл. 28 от ЗАНН административнонаказващият орган следи служебно като част от преценката по издаване на НП. Независимо от разликата в определенията на „маловажен случай“ по ЗООРПСМ и ЗАНН и предвид субсидиарното положение на ЗАНН и неприложимостта на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН от съда, настоящият състав намира, че чл. 51 от ЗООРПСМ не може да изключи приложението на чл. 28 от ЗАНН. Буквалното приложение на чл. 51 от ЗООРПСМ изключва от приложното му поле формалните нарушения, а включва само резултатните, доколкото маловажен би могъл да се счита случай, само когато вредните последици са несъществени, т.е. все пак да има такива. Това би поставило в поблагоприятно положение нарушителите, чиито деяния са предизвикали вреди, отколкото тези, които не са. Затова следва да се имат предвид и другите обстоятелства около нарушението и дееца, които биха определили деянието му или личността му с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушението от същия вид. По същата причина следва да се прилагат и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съгласно които съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние и деецът се характеризират със смекчаващи отговорността обстоятелства, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. От посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства с най-голяма тежест съдът прецени целенасочените, търсещи и външно подтикнати провокативни действия на футболни запалянковци от една от фенските фракции, която е първоизточникът на възникналото сбиване. Като противовес се проявява ответното поведение на други фенове, намиращи се на същата трибуна, които са се опитвали да възпрат това поведение с ответна реакция, която е значително по-ниска по интензитет от действията на другите, а именно вербално, чрез отправянето на забележка за спазване на реда, здравето на футболистите и избягването на ескалация. Сред тази група безспорно се установява и жалбоподателят, като ескалацията е настъпила, след като той първи е понесъл удар с юмрук в главата (лицето си) и до някаква степен може да се оправдае ответната му реакция. Неоправдано, лекомислено и глуповато с оглед на цялостната обстановка, установеното спрямо личността му за липсата на влязло в сила наказателно постановление (без такива, които са били отменени по реда на обжалването пред съда, а съдебният акт е влязъл в сила) за извършване на нарушение по ЗООРПСМ, както и оглед на всички други социални обстоятелства около личността му, включително рискуването на здравето на свои близки – свидетеля Л. А., съдът прецени липсата на вътрешен възпиращ мотив, което единствено благодарение на случайността не е намерило продължение за участието му в сбиването, поради липсата на други лица около него, независимо от безцелното, на пръв поглед смехотворно, и лишено от себеуважение и уважение към другите присъстващи на футболната среща лица, вкл. негови близки, поведение, принизено до първичен инстинкт, лишен от разум, което не се очаква от възрастен и отговорен човек. Независимо от това, след цялостен анализ на смекчаващите отговорността обстоятелства и липсата на каквито и да е било отегчаващи (посоченото по-горе не представлява изложение на такива, а укор, целящ осъзнаване от жалбоподателя на собственото му поведение и възпиране от бъдещи такива прояви) съдът счита, че на основание чл. 27 от ЗАНН с оглед тежестта на нарушението, най-вече подбудите на извършването му и другите смекчаващи отговорността обстоятелства и с целта по чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, е било достатъчно да бъде предупреден по чл. 28 от ЗАНН без да му се налага наказание,като се предупреди, че при повторно нарушение ще му бъде наложено такова. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на имуществена санкция в размер от 2000 лева, следва да бъде с равностойност евро, а именно 1022,58 евро, което само по себе си не представлява изменение на санкцията. От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено наличието на хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като не е взето това предвид и е наложена санкция в максимален размер от 2000 лв., административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно НП, което на това основание подлежи на отмяна. По правните си последици това представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност, поради което обжалвания акт подлежи на цялостна отмяна. По изложените съображения съдът