Решение № 47 от 31.3.2026 г. на Районен съд - Разград по дело № 828/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Постъпила е жалба от М. М.ов Ю., подадена чрез адв. С. В., против НП № 431/21.11.2025г. на Директора на РДГ - Русе, с което на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ във вр. с чл.211, ал.2, т.2 от същия закон във вр. с чл.15, ал.1, т.1 във вр. с чл.9а от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии му е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на същите членове. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй като са нарушени процесуалните правила и неправилно е приложен материалния закон. Счита, че не е лице по смисъла на чл.211, ал.1, т.2 от ЗГ, т.е. не е наказателно отговорно лице, липсва индивидуализация на субекта и не е сред хипотезите на наредбата. Навежда доводи за противоречие между изложените обстоятелства и неправилна квалификация на нарушението, като не става ясно за какво точно е санкциониран. Иска се отмяна на обжалваното НП, като претендира и присъждането на сторените разноски. В с.з. процесуалният му представител- адв. В. заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания, налице са съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се производство, които опорочават НП и водят до неговата незаконосъобразност, поради което моли за отмяна. Претендира и заплащането на разноски. Административно – наказващият орган – Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр. Русе, чрез процесуалния си представителюрисконсулт Костадинов, счита жалбата за неоснователна, а издаденото НП за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло. Претендира и заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Районна прокуратура - Разград при редовност в призоваването не се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП. Районен съд - Разград, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 001264 от 12.11.2025г., съставен на жалбоподателя Ю. за това, че „като лице по чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ е издал превозен билет за транспортиране на дървесина с № 7214/02022/08112025/152455-93326 К1 на 08.11.25г. в 15:25ч. без да е спазил реда и условията за издаване на превозни билети, определени от Заповед № 24/18.01.2022г. на Изпълнителния директор на ИАГ за допълване на Заповед № 1019/17.11.21г., а именно прикачените към РБ изображения не са от четирите страни на превозното средство и не обхващат изцяло товара. Дата на извършване на нарушението: 08.11.2025г. Място на извършване на нарушението: гр. Русе, Разград, с. побит камък отд. 182 под.Г. Законови разпоредби, които са нарушени от извършителя: чл.257, ал.1 от ЗГ във вр. с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ във вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.9а от НКОГТ“. Въз основа на този АУАН било издадено процесното НП, в което са отразени по идентичен начин обстоятелствата по акта, поради което на жалбоподателя Ю. е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ във вр. с чл.211, ал.2, т.2 от същия закон във вр. с чл.15, ал.1, т.1 във вр. с чл.9а от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии му е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на същите членове. Към преписката освен цитираните АУАН и НП, са приложени още разписки за връчване, възражение срещу АУАН, Заповед № 24/18.01.2022г. на Изпълнителния директор на ИАГ и Заповед № 1019/17.11.21г., преписизвлечение от проведено на 27.03.2006г. заседание от ОбС - Разград, превозни билети, извадка, разписки за връчване, заповед за определяне на компетентни лица. По делото е разпитани актосъставителят Н., който по същество потвърждава изложеното в АУАН, като уточнява, че акта е съставен след преглед на информационната система на ИАГ, модул Издаване на превозни билети, представил бил 20 билета на които не се виждали ясно регистрационния номер на превозното средство, не се виждало ясно с какво е натоварен, дървесината, а трябва ясно да се вижда височина, ширина, трябва от четирите страни да се снима, а не е направено. Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява основателна и доказана. Съгласно дадените от закона правомощия съдът извърши цялостна проверка и констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. В случая съдът намира, че са налице груби нарушения на процесуалните правила относно съставяне на АУАН и индивидуализиране на нарушението от обективна и субективна страна съгласно изискванията на закона. Нарушението не е индивидуализирано от обективна и субективна страна съгласно изискванията на закона и в този му вид НП не отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН, респ. АУАН на чл. 42, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН, което мотивира съда да приеме, че същите са незаконосъобразни от формална страна и неоснователно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. На първо място в НП е налице несъответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация, поради следното: На жалбоподателя му е наложено адм. наказание, „ глоба" на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, за това че в качеството му на лице по чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ е издал цитирания превозен билет без да е спазил реда и условията за издаване на превозни билети, определени в цитираните заповеди на ИД на ИАГ. Според чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, се налага наказание глоба от 300. 00 до 5`000. 00 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. От анализа на тази разпоредби се установява, че изпълнителното деяние по т. 2 е активно действие. По делото не е доказано по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е субект на нарушението по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Тежестта на доказване в настоящото производство лежи върху АНО, който обаче не е ангажирал доказателства, от които да е видно, че жалбоподателят е длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, по смисъла на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, за да бъде годен субект на нарушението по този текст. Императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изисква в НП да се посочат доказателствата, които потвърждават нарушението. На практика обаче в атакуваното НП не са посочени такива доказателства, нито се представят такива. Според чл. 211, ал. 2, т. 2 от ЗГ, превозните билети се издават: 2. от лицата, упражняващи лесовъдска практика - за дървесината, добита от собствените им гори, както и от горските територии, за които са упълномощени от собственика. По делото липсват доказателства, че Ю. е лице, упражняващо лесовъдска практика, което да е упълномощено от собственика. От приложеното по делото препис-извлечение от решение на ОбС-Разград става ясно, че се създава ОП Разградлес, което е натоварено да стопанисва общинския горски фонд, но конкретно, че Ю. е оправомощен да издава превозни билети по смисъла на чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ не става ясно. За пълнота е необходимо да се отбележи още, че разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от ЗГ, регламентира транспортирането на дървесина от временен склад, което в НП не е посочено като нарушение извършено от жалбоподателя, което на свой ред отново подчертава липсата на тъждество между словесно описание и правна квалификация на процесното деяние. Гореизложеното представлява съществено процесуално нарушение при издаване на НП, което се изразява в противоречие между така описаното деяние, нарушената правна норма и санкционната норма, което е засегнало правото на защита на наказаното лице, поради което НП, предмет на настоящия съдебен контрол, следва да бъде отменен. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноските за адвокат, участвал в производството в размер на 255,65 евро /500 лв./ Воден от гореизложеното, съдът