Решение № 5498 от 16.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 12963/2025 г.

дело № 20251100512963 по описа за 2025 година Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба , вх. № 288375/01.09.2025год. от С. П. В.,ответник по делото против Решение № 14976/01.08.2025год. постановено по гр.дело № 48018/2024год. по описа на СРС,69 състав ,в частта ,в която е признато за установено , по предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. П. В. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 47791/2023 г. по описа на СРС, 69 състав: сумата от 5 500 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 4053624676/20.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 28.08.2023 г., до изплащане на вземането, и сумата от 69,28 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.09.2022 г. до 27.02.2023 г. С решението съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 225,45лв.,деловодни разноски в исковото производство. Във въззивната жалба се съдържат доводи за нищожност на решението ,предвид липсата на мотиви,също така на противоречиви и неясни фактически констатации.Поддържа се ,че решението е недопустимо и неправилно като постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон.В тази връзка се излага ,че съдът се е произнесъл по непредявен иск ,тъй като искът бил осъдителен,а не установителен и в диспозитива неправилно бил отразен адреса на управление на дружеството-ищец.Навеждат се доводи за неправилност на изводите на съда ,като се твърди ,че договор № 5049295/20.08.2022год. за покупко-продажба извън търговски обект липсвал, поради което не съществува и акцесорния договор ,какъвто се явява този за потребителски кредит,същите са нищожни ,поради което и цесията не е породила действие. Отправя се искане за прогласяване на атакуваното решение за нищожно и връщането на делото на друг състав на първоинстанционния съд за ново произнасяне. Претендират се направените по делото пред въззивната инстанция . Със становище от 16.02.2026год. въззивницата поддържа въззивната жалба на заявените в нея основания за нищожност на съдебното решение.Излага ,че поради направения от нея отказ от договора за покупко-продажба извън търговски обект и връщането на системата за домашно почистване на продавача на 19.12.2022год. са се прекратили задълженията на страните по него,както и че е заявила и отказ от договор за потребителски кредит №4053624676/20.08.2022год.Освен това се позовава и на нарушения на разпоредбите на чл.146,ал.1 и чл.145,ал.2 вр. чл.143 от ЗЗП.Счита ,че няма задължения към „Велмакс Лукс“ЕООД нито към „Ти Би Ай Банк“ЕАД ,поради своевременния отказ от договорите ,поради което и издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист са издадени без правно основание.Поради това счита и че банката не е цедирала на „ЕОС Матрикс“ЕООД надлежно вземане.Моли съда да отмени решението на първата инстанция ;да го прогласи за нищожно и върне делото на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане.Претендира деловодни разноски пред въззивната инстанция. Въззиваемата страна „ЕОС Матрикс “ЕООД в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирала отговор на въззивна жалба.Оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да потвърди решението на СРС ,което намира за допустимо ,правилно и обосновано,тъй като е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.Претендира и деловодни разноски. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Пред СРС са предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу С. П. В., по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 5 500 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 4053624676/20.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 28.08.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 287,04 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.09.2022 г. до 27.02.2023 г., и сумата от 330,64 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.09.2022 г. до 27.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 47791/2023 г. по описа на СРС, 69 състав. В исковата молба ищецът твърди, че на 20.08.2022 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като кредитор и С. П. В. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 4053624676, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 5 500 лв., срещу което последният се задължил да върне отпуснатия и усвоен кредит, чиято обща стойност с включен ГПР била в размер на 6 810,24 лв., на 48 месечни погасителни вноски с краен срок на издължаване - 25.08.2026 г. Поддържа, че след усвояване на кредита ответницата не изпълнила задълженията си по договора, като на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 16, т. 2 от договора и поради непогасяване на вноски с падежи 25.09.2022 г., 25.10.2022 г. и 25.11.2022 г. цялото задължение по договора било обявено за предсрочно изискуемо. Ответницата била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по договора на 27.02.2023 г. Поддържа, че по силата на договор за цесия от 25.04.2024 г., сключен между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ищецът придобил вземанията на цедента спрямо ответницата по договора за потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности съгласно Приложение № 1 към договора за цесия ,за което на адреса на ответницата било изпратено уведомление.В условията на евентуалност поддържа с връчването на ответницата на приложеното към исковата молба уведомление по чл. 99 ЗЗД, същата следва да се счита за надлежно уведомена за извършената цесия. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК ответницата С. В. е оспорила предявените искове. Не оспорва, че на 27.02.2023 г. е получила уведомление от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за потребителски кредит. Излага, че на 20.08.2022 г. сключила Договор № 5049295 за покупкопродажба извън търговски обект с „Велмакс Лукс“ ЕООД, като на същата дата била одобрена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за сключване на договор за потребителски кредит.На 19.12.2022 г. направила валиден отказ от договора за покупко-продажба извън търговски обект , за което уведомила чрез изпратено по електронна поща уведомление както дружеството, така и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Поддържа, че съгласно чл. 53 ЗЗП упражненото право на отказ води до прекратяване на задълженията на страните по договора. Счита, че по този начин е направила валиден отказ и от двата договора. Поддържа още, че на 19.12.2022 г. е заплатила транспортните разходи на куриерска фирма „Еконт“ за връщане на продуктите на фирма „Велмекс Лукс“ ЕООД от гр. София до гр. Пловдив, с оглед на което на практика няма други неуредени финансови взаимоотношения нито с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, нито с „Велмакс лукс“ ЕООД. Твърди, че не е заплащала суми по договора за потребителски кредит. Релевира възражение за нищожност на договора за потребителски кредит поради липса на представителна власт на лицето Н.Г.С., вписано като пълномощник на кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в договора. Ето защо счита, че не дължи претендираните вземания. Твърди, че не е дала повод за завеждане на делото, съответно не дължи на ищеца разноските по делото. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, както и е приложено ч.гр.д.№ 47791/2023год. по описа на СРС,69 състав.Последното е образувано по подадено заявление от „Ти Би Ай Банк“ЕООД срещу С. П. В. като въз основа на същото е издадена Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК . На основание чл.415,ал.1,т.1 от ГПК на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземанията си,предвид постъпилото в срок възражение.Пред заповедния съд ищецът е представил доказателства ,че е предявил иска си в срок ,като е налице пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и исково производство,което прави исковете допустими. С обжалваното решение първоинстанционния съд е приел за установено наличието на възникнало на 20.08.2022 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в качеството на кредитор и ответницата С. П. В. в качеството на кредитополучател облигационно правоотношение въз основа на Договор за потребителски кредит № 4053624676, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 5 500 лв. под формата на разсрочено плащане за стока „1 бр. система за почистване“ с единична цена от 5 500 лв., която последният се задължил да върне в срок до 25.08.2026 г. на 48 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер по 141,88 лв., ведно с дължимата се договорна /възнаградителна/ лихва, съгласно погасителния план по чл. 11.2. от договора, при годишен лихвен процент на кредита в размер на 10,90% и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 11,36%, като общата дължима от потребителя сума е в размер на 6 810,24 лв. Представен по делото е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Приета по делото е декларация от 20.08.2022 г., че потребителят е получил от продавача стоката, описана в чл. 8 от договора за потребителски кредит. Декларацията е подписана от ответницата, която не оспорва положения подпис. На 20.08.2022 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като доставчик на платежни услуги и ответницата като потребител е сключен и Рамков договор за платежни услуги за физически лица, на основание чл. 14.1. от договора за потребителски кредит за откриване на сметката по чл. 7.2.1. , по силата на който доставчикът се е задължил да предоставя на потребителя платежни услуги, изброени в чл. 1, и банкови карти – дебитни и кредитни, както и интернет банкиране, срещу задължението на потребителя да заплаща такси и комисионни съгласно стандартната тарифа на банката. Приобщени по делото са Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Общите условия са приети с подписването им от ответницата на 20.08.2022 г., която не оспорва положения подпис. Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на ответницата за нищожност на процесния договор за потребителски кредит , поради липса на представителна власт на лицето Н.Г.С., вписано като пълномощник на кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД ,предвид че евентуалната липса на надлежно представителство поначало касае вътрешните отношения между представляван и представител, респ. представлява обстоятелство, релевантно именно за представляваната страна. Приел ,предвид че договора е потребителски по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК ,че съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /арг. чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/. В тази връзка е изложил съображения ,че процесният договор е действителен, тъй като съдържа всички посочени в чл. 11, ал. 1 ЗПК задължителни реквизити, без да са налице уговорени между страните по него неравноправни клаузи .Изключение е предвидената в клаузата по чл. 16.2., изр. 3 от договора т.н. „автоматична предсрочна изискуемост“ ,която клауза обаче не е довела до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя, тъй като по делото се установява, а и с отговора на исковата молба ответницата изрично признава, че на 27.02.2023 г. надлежно е получила уведомление за предсрочна изискуемост от 10.02.2023 г. Съдът е обсъдил и възраженията на ответницата за правото й на отказ ,както от договор за покупко-продажба извън търговски обект ,така и на договора за потребителски кредит,след което е приел ,че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответницата е възникнало валидно и действително облигационно правоотношение въз основа на процесния договор за потребителски кредит, чиято предсрочна изискуемост е надлежно обявена от кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на кредитополучателя, поради което същата следва да се счита за настъпила, считано от 27.02.2023 г. По делото е допусната ССчЕ ,по която вещото лице е дало заключение ,че към датата на договора за цесия от 25.04.2024 г. ищцата не е извършвала плащания към предишния кредитор „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като непогасеният остатък от просрочените задължения по договора за кредит е в общ размер на 6 117,68 лв., от които 5 500 лв. – главница, 287,04 лв. – договорна лихва и 330,64 лв. – мораторна лихва. На 18.06.2024 г. по сметка на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД е постъпило плащане в размер на 237,81 лв., получено вследствие извършено действие по принудително изпълнение на вземанията по договора по изп. д. № 20238440403633 по описа на ЧСИ С.Я.. На основание чл.235 от ГПК това плащане е съобразено ,поради което с извършеното след образуване на производството плащане на сумата от 237,81 лв. ответницата е погасила изцяло задължението си за мораторна лихва в размер на 20,05 лв. и частично задължението си за договорна лихва до размера от 217,76 лв. Като непогасени следва да се считат остатъка от дължимата договорна лихва за периода от 25.09.2022 г. до 27.02.2023 г. в размер на 69,28 лв. и пълния размер на дължимата главница в размер на 5 500 лв. Именно в тези размери са уважени и предявените положителни установителни искове на ищеца срещу ответницата. Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо като възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни. В съдебната практика и в правната теория се приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав (еднолично вместо от съдебен състав; с участие на лице което не е било избрано за съдия; с участие на лице, което не е взело участие при разглеждането на спора), произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване.В случая решението на СРС е постановено от надлежен орган на съдебната власт при законен състав и произнасянето е в рамките на правораздавателната дейност на съда.Решението е изготвено в изискуемата писмена форма и е подписано от съдията ,участвал в заседанието при приключване разглеждането на делото. Правораздавателната воля на съда е достатъчно ясно и разбираемо обективирана в акта, което изключва хипотезата на абсолютна неразбираемост, водеща до нищожност. Изложени са ясни фактически и правни изводи при обсъждане на твърденията и доводите на ищеца в исковата молба и тези на ответницата в писмения отговор. Развити са разбираеми съображения относно приетите от съда фактическа обстановка и правни изводи , които съответстват на напълно разбираемата диспозитивна част от решението. Следва да бъде отбелязано ,че твърдяното от въззивника нарушение на императивна материалноправна или процесуалноправна норма при постановяване на крайния съдебен акт може да доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и до нищожност. Също така обжалваното решение е и допустимо ,тъй като СРС се е произнесъл именно по предявените пред него по реда на чл.422 от ГПК положителни установителни искове , с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ,които противно на доводите на въззивника не са осъдителни. Неправилно посочения адрес на управление и седалище на ищеца в диспозитива на съдебното решение не го прави недопустимо ,а е основание за развиване на производство по отстраняване на очевидна фактическа грешка по чл.247 от ГПК ,което може да бъде инициирано от всяка от страните ,както и от съда служебно. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното: Положителните установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК са допустими - предявени са от лице , имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр. д. № 47791/2023 г. по описа на СРС, 69 състав, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това въз основа на събраните по делото доказателства да се установи, че е сключен договор за кредит, по силата на който за ответника е възникнало задължение да върне предоставената сума ведно с възнаградителна лихва, че е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на претендираното вземане,както и че процесните вземания са предмет на договора за цесия и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.. От представените пред първата инстанция писмени доказателства се установява ,че на 20.08.2022год. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и С. П. В. е сключен договор за потребителски кредит № 4053624676 , по силата на който страните са уговорили, че банката предоставя на ответника сумата от 5500лева за закупуване на стока – 1 бр. система за почистване срещу задължение за връщането й до 25.08.2026 г. на 48 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер по 141,88 лв., ведно с дължимата се договорна /възнаградителна/ лихва, съгласно погасителния план по чл. 11.2. от договора. Уговорено е, че лихвеният процент по кредита, с който се олихвява предоставената сума, изразен като годишен лихвен процент е 10,90% ,а годишен процент на разходите /ГПР/ е в размер на 11,36% , като общата дължима от потребителя сума е в размер на 6 810,24 лв. Представен по делото е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Приета по делото е декларация от 20.08.2022 г., че потребителят е получил от продавача стоката, описана в чл. 8 от договора за потребителски кредит. Декларацията е подписана от ответницата, която не оспорва положения подпис. В хода на съдебното дирене пред първа инстанция е изслушано и прието заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което настоящата инстанция кредитира като обективно и изчерпателно, тъй като съответства приобщения по делото доказателствен материал. От същото се установява ,че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е превело чрез преводно нареждане за кредит превод от 24.08.2022 г. на „Велмакс Лукс“ ЕООД сумата в общ размер от 43 400 лв., към което преводно нареждане е предоставен списък на лицата, закупили стоки от „Велмакс Лукс“ ЕООД, в който списък ответницата С. П. В. фигурира като клиент, закупил система за почистване на цена от 5 500 лв. От представения пред първата инстанция Договор № 5049295/20.08.2022 г. за покупко-продажба извън търговски обект, сключен между „Велмакс Лукс“ ЕООД като продавач и ответницата С. П. В. като купувач, се установява ,че продавачът продава на купувача стоките съгласно спецификацията по чл. 2 от договора срещу задължението на последния да заплати продажна цена в общ размер на 13 540 лв. Съгласно чл. 2 от договора продавачът направил отстъпка на купувача в размер на 8 040 лв., като остатъкът от сумата за плащане е в размер на 5 500 лв.Съгласно декларация от 20.08.2022 г., , ответницата е декларирала, че е информирана относно това, че ще изплаща продуктите, закупени от „Велмакс Лукс“ ЕООД, чрез стоков кредит, сключен с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, съгласно условията, посочени в договора за кредит, с които е предварителна запозната и е съгласна с разходите по кредита.Представен е и приемо-предавателен протокол от 20.08.2022год. ,съгласно който на ответницата са предадени вещите ,предмет на договора за покупкопродажба. При съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени доказателства и съдебна експертиза, въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че страните са били в договорни отношения по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит № 4053624676 /20.08.2022год., поради което длъжникът по договора има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и по отношение на договора са приложими разпоредбите на ЗПК и на ЗЗП, както и че по отношение на претендираните вземания е настъпила предсрочна изискуемост, надлежно обявена на ответницата с писмо с обратна разписка, считано от 27.02.2023год. Процесният договор е действителен, тъй като съдържа всички посочени в чл. 11, ал. 1 ЗПК задължителни реквизити, без да са налице уговорени между страните по него неравноправни клаузи, като клаузата по чл. 16.2., изр. 3 относно т.н. „автоматична предсрочна изискуемост“,която и настоящата инстанция намира за неравноправна ,предвид че противоречи на чл. 60, ал. 2 ЗКИ , не се е отразила на действителността на целия договор ,предвид че по делото е установено ,че ответницата е била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост . Не е основателно възражението на ответницата ,че поради извършения от нея отказ от договор № 5049295/20.08.2022год. за покупко-продажба извън търговски обект ,както и от процесния договор за потребителски кредит са отпаднали задълженията й към ищеца . Кредитополучателят-потребител има право да се откаже от сключен договор за потребителски кредит без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина. Това право е изрично уредено в чл. 29 ЗПК и не може да бъде предварително изключвано или ограничавано като нормата на закона е възпроизведена в чл.20.1 и сл. от договора за потребителски кредит . Последният съдържа информация за наличието или право на отказ, срока и условията за упражняването му, включително задължението за връщане на усвоената главница и лихвата, както и размера на лихвения процент на ден ,с което е изпълнено и изискването на чл. 11 ЗПК. Правото се счита за упражнено, ако потребителят изпрати уведомление до кредитора преди изтичане на 14-дневния срок от датата на сключване на договора на хартиен или друг траен носител .В случая при сключване на договора на ответницата е получила условията на договора и информацията по чл. 11 и чл. 12 ЗПК,поради което срокът за отказ започва да тече от датата на сключването му. Въззивната инстанция намира ,че правилно първоинстанционния съд е приел ,че от страна на ответницата не е заявен надлежно отказ от сключения договор,предвид че не е доказано отправяне на писмено уведомление в 14 дневния срок ,считано от 20.08.2022год. ,което да е изпратено по начин, който може да бъде доказан - напр. препоръчано писмо, куриер с обратна разписка, електронно съобщение при доказуемо получаване/изпращане.Следва да бъде отбелязано и че при упражнен отказ потребителят трябва да върне на кредитора усвоената главница и лихвата за периода от датата на усвояване до датата на връщане на главницата,което следва да стане без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращане на уведомлението за отказ. Ето защо отказът не е влязъл в сила и договорът не е прекратен. Аналогични са и съображенията по отношение на възражението за прекратяване на договора за покупко-продажба ,поради отказ. Съгласно чл. 11 от договора за покупко-продажба купувачът има право да се откаже от него по реда на ЗЗП в 14-дневен срок от датата на приемане на стоките. От чл. 11.2. следва, че при отказ купувачът е длъжен на основание чл. 55 ЗЗП да върне стоките напълно опаковани и окомплектовани с всичките им принадлежности в срок до 14 дена от заявяване на отказа.Следователно ответницата е разполагала с правото да се от откаже от сключения договор за покупко-продажба извън търговския обект от 20.08.2022 г., в 14- дневен срок от приемане на закупените стоки чрез изпращане на писмено уведомление на основание чл. 50, ал. 1 вр. чл. 52, ал. 1 ЗЗП.Предвид че съгласно приемо-предавателен протокол от 20.08.2022год. стоките ,предмет на договора за покупко-продажба са предоставени на купувача ,то следва че от тази дата започва да тече и срокът по чл.11 за отказ от договора. В тази връзка по делото не са представени доказателства ,че ответницата е информирала търговеца за решението си да се откаже от договора преди да изтече 14 дневния срок от получаване на стоката по начините ,посочени в чл.52,ал.2 от ЗЗП, следователно не може да се позовава на разпоредбата на чл.53 от ЗЗП и не е освободена от задължението да изпълни договора. Предвид извода за възникнало валидно и действително облигационно правоотношение въз основа на процесния договор за потребителски кредит, чиято предсрочна изискуемост е надлежно обявена от кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на кредитополучателя ,то е неоснователно и възражението на въззивника ,че банката не е цедирала на „ЕОС Матрикс“ЕООД надлежно/съществуващо вземане. Съгласно Договор за продажба на вземания (цесия) от 25.04.2024 г., Приложение № 1/25.04.2024 г. и Приложение № 2/25.04.2024 г. „Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД“, представляващи неразделна част от договора за цесия, се установява, че на 25.04.2024 г. цедентът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземането си в размер на 5 500 лв. За цесията длъжникът е надлежно уведомен на 01.07.2024 г. от новия кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕООД, надлежно упълномощен от цедента „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по силата на т. 5 от пълномощно от 25.04.2024 г. с правото да уведомява на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за сключения договор за цесия. Ето защо ,съобразно направеното плащане в хода на процеса ,правилно СРС е уважил претенциите на ищеца до размера от 5 500 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 4053624676/20.08.2022 г.,и сумата от 69,28 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.09.2022 г. до 27.02.2023 г.,поради което решението в обжалваната му част подлежи на потвърждаване като правилно и законосъобразно. В частта ,в която иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважената сума от 69,28 лв. до пълния предявен размер от 287,04 лв. ,както и изцяло иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 330,64 лв. ,поради плащане в хода на процеса ,първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в законна сила. По разноските: На основание чл.283, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има въззиваемата страна,която във въззивното производство е представлявана от юрисконсулт. На основание чл.78,ал.8 вр. чл.37 ЗПП и чл.25,ал.1 от НЗПП следва да се определи възнаграждение за юрисконсулт 76,79 евро / превалутирани 150лв./. Водим от горното, съдът