Решение № 63 от 9.2.2026 г. на Районен съд - Дупница по дело № 799/2025 г.

Производството е образувано по искова молба от „КОМФОРТ КЕ” ЕООД, ЕИК: 200392101, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Георги Бенковски” № 14, ет.2, срещу „МАГ” ООД, със седалище и адрес: гр. София, район „Студентски“, ул. „Андрей Ляпчев“ №1, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е собственик на СГРАДА с идентификатор 04501.101.1.78 /нула четири хиляди петстотин и едно точка сто и едно точка едно точка седемдесет и осем/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бобов дол, общ. Бобов дол, област Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-10-27, издадена на 08.04.2013г. от Началника на СГКК-Кюстендил, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо сградата е със Заповед № 18-6723-29.06.2022г. на Началник на СГКК-Кюстендил, с адрес на сградата: град Бобов дол, ул. •••, със застроена площ от 1019 /хиляда и деветнадесет/ квадратни метра, брой етажи – 1 /един/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: Сграда на транспорта, със стар идентификатор: няма и номер по предходен план: няма, разположена в поземлен имот с идентификатор 04501.101.1. Собствеността е придобил на основание постановление от 26.01.2017г. по т.д. № 3/2006г. по чл. 717з от ТЗ, влязло в сила и вписано в Служба вписвания при ДРС. След влизане в сила на постановлението за възлагане, дружеството-ищец било въведено във владение на същата с протокол за извършен въвод във владение от 02.05.2017г., изготвен от синдика на „Мини Бобов дол“ ЕАД - в несъстоятелност. Самата сграда на място се състои от седем броя гаражни клетки, като две от общо собствените на ищеца седем такива се ползват и са заградени неправомерно от ответното дружество, без да има основание за това. На място тези две гаражни клетки, които се ползват от ответника, са с площ от около 300 /триста/ квадратни метра и се намират от южната й страна, от към сграда с идентификатор 04501.101.1.79. Това заграждане и ползване станало самоволно от ответника, през лятото на 2021г., без разрешение и съгласие на ищеца като собственик, след като ищецът продал на ответника съседната на тази сграда с идентификатор 04501.101.1.79, което станало с нотариален акт за покупко-продажба № 124, том I, дело № 111 от 02.04.2021г. на нотариус Л. С.. През лятото на 2021г. ••• на дружеството-ищец била в дълъг отпуск, като повече от месец и половина пребивавала в Република Гърция със семейството си и когато се върнала на работа установила, че в периода на отсъствието й, ответникът е заграбил част от навеса и паркоместата й, като бил завзел площ от около 300 кв. метра от сградата. Същият бил поставил термопанели, които играят ролята на стени, като неговата част от навеса, заснета като сграда на транспорта с идентификатор 04501.101.1.79, ведно със заграбената част от навеса на ищеца /също сграда на транспорта/ ги бил направил като едно свое производствено помещение. Когато ищецът потърсил за среща ••• на ответното дружество, последният започнал да обяснява, че щял да освободи собствеността в сграда с идентификатор 04501.101.1.78 и да си премести съхраняваните вещи в друга сграда, след като придобие собствеността на „Мини Бобов дол“ - в несъстоятелност. Помолил ••• на дружеството-ищец да не подава сигнал за незаконното му преустройство, тъй като нямало къде да работи. Управителите на двете дружества се разбрали ответникът да освободи сградата, като премахне панелите с които е изградил стените, с които прегражда сградата и да освободи собствеността на ищеца. Понеже това не се случило, ищецът предявил иск с правно основание чл.108 ЗС, за осъждането на ответното дружество да му отстъпи собствеността и предаде владението на реална част от собствената на дружеството-ищец Сграда с идентификатор 04501.101.1.78, която реална част е с площ около 300 /триста квадратни метра/ и на място представлява две гаражни клетки от общо седемте, от които се състои цялата сграда и находящи се от южната страна на сградата - от към страната на сграда с идентификатор 04501.101.1.79, като поискал от съда процесната реална част да бъде надлежно индивидуализирана по изготвена скица на вещо лице, която да представлява неразделна част от решението. В срока за отговор, ответникът с насрещен иск претендирал заплащането на извършените самоволно от него незаконни преустройства, които пречат на достъпа на ищеца до тази част от сградата и я да ползва съгласно предназначението й, като по този начин засяга собствеността му и му пречи да реализира правото си на собственост както намери за уместно съгласно нуждите си. Извършеното преграждане на сградата от ответника с три стени от термопанели, поставени на формата на „П“ ограничава собствеността на ищеца и пречи на нормалното й ползване. Ответникът, без съгласие на ищеца и без надлежно строително разрешение, е изградил стени на навеса на ищеца от термопанели и поликарбонатни плоскости, което пречи на свободния достъп на ищеца до собствеността му, още повече че тази сграда по своята същност е ползвана от ищеца като свободна площ и паркоместа за производствената сграда в съседство. Наличието на преградни стени пречи на нормалното ползване на сградата от ищеца. Също така ищецът претендира обезщетение за липсата на ползване на частта му от сградата с площ от около 300 кв.м. за периода от 01.09.2021г. до датата на депозирането на исковата молба в съда сумата от 24 750.00 лв., или по 550 лв. за всеки един месец в който е бил лишен от ползването на собствеността си. Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да премахне незаконно извършените преустройства, с които е видоизменил реална част с площ от около 300 /триста/ квадратни метра от собствената на ищеца сграда с идентификатор 04501.101.1.78, като премахне стените, с които е преградил тази част от сградата, като стените са изградени от термопанели и поликарбонатни плоскости, монтирани между стоманобетонните колони, разположени под формата на „П“ и разделянето по този начин на сградата и обособяването на част от нея в свое производствено помещение, с които си действия ответникът пречи на свободния достъп на ищеца до собствеността му и незаконно променя начина на ползване на частта от сградата от паркинг и складова площ в производствено помещение, която реална част на място представлява две гаражни клетки от общо седемте от които се състои цялата сграда и находящи се от южната страна на сградата - от към страната на сграда с идентификатор 04501.101.1.79, както и да премахне ел. инсталацията на тези стени, която твърди, че е поставил, както и на основание чл. 59 ЗЗД, да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 24 750.00 лв., с която сума същото се е обогатило, като си е спестило разходи в претендирания размер, тъй като ползва неправомерно реална част с площ от 300 кв. метра от сградата с идентификатор 04501.101.1.78, в периода от 01.09.2021 г. да датата на депозирането на настоящия иск в съда, ведно със законната лихва от датата на която на ответника му е връчен отговора по насрещния му иск по гр. дело № 2452/2024г. на ДРС, в който отговор имплицитно се съдържа поканата, до окончателното изплащане на сумата. В последното открито съдебно заседание, проведено на 08.01.2026г., ищецът е направил и съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, като същият да се счита предявен за сумата от 22 724.71 лв. В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва, че ищецът е собственик на сградата с идентификатор 04501.101.1.78. Също сочи, че пред РС - гр. Дупница е висящо гр.д. 2452/2024 г., което е с предмет предявения от „Комфорт КЕ” ЕООД иск с правно основание чл. 108 от ЗС на същите гаражни клетки, а „МАГ“ ООД е предявило насрещен иск за заплащане на сторените подобрения в имота и е въвело насрещно възражение за право на задържане на имота до заплащането им. С Определение № 731/10.06.2025г., гр.д 2452/25024г. е спряно до влизане в сила на съдебното решение по настоящия иск. Ответникът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 04501.101.1 и на сгради и индивидуални обекти в сгради, изградени в имота, съгласно Постановление за възлагане в собственост на СОС по т.д. 3/2006г. по описа на Окръжен съд-гр. Кюстендил, вписано под акт 139, том 20 по описа на Имотен регистър по служба по вписванията при ДРС. Поземлен имот с идентификатор 04501.101.1, съгласно издадената от Агенция по кадастър и картография. Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Кюстендил скица на поземлен имот, е с площ от 204 308 кв.м. намира се в гр. Бобов дол, Трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Със сгради и съоръжения за добив на полезни изкопаеми. Имотът е част от инфраструктурата на бившата мина „Бобов дол“. Сгради с идентификатори № 04501.101.1.78 и 04501.101.1.79 са придобити от „Комфорт Ке“ ЕООД от публичен търг като част от осребряване на имуществото на „Мини Бобов дол“ в производството по несъстоятелност. Още преди провеждането на търга, управителите на двете дружества-ищец и ответник са постигнали устна договорка, че „Комфорт Ке” ЕООД ще прехвърли правото на собственост на сграда 04501.101.1.79 и две индивидуално определени гаражни клетки, част от сграда 04501.101.1 .78 на „МАГ” ООД. На 02.04.2021 година, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 57, том 5 по описа на Имотен регистър, Служба по вливанията при РС - град Дупница, „Комфорт КЕ“ ЕООД продало на „МАГ” ООД сграда с идентификатор 04501.101.1.79. Правото на собственост на две гаражни клетки, част от сграда с идентификатор 04501.101.1.78 не е прехвърлено, тъй като за сключване на сделката е следвало „Комфорт КЕ“ ЕООД да извърши определени правни и фактически действия-да бъдат заснети и нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри тези обекти като индивидуален самостоятелен обект в сграда, тъй като това е условие, за да могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. „Комфорт КЕ” ЕООД, което е поело задължението да прехвърли двете самостоятелни клетки, е забавило във времето процедурата по изпълнение на задължението, а в резултат на постигнатото между страните съгласие за извършване на продажбата „КОМФОРТ КЕ“ ЕООД е предало владението на „МАГ“ ООД на двете гаражни клетки и от тогава „МАГ“ ООД ги владее за себе си. „МАГ“ ООД е направило значителни по обем подобрения на имота със знанието и без противопоставянето на „Комфорт КЕ“ ЕООД. Всеки ден, ежедневно и ежечасно, ищцовото дружество ползва собствените си обекти в сграда с идентификатор 04501.101.1.78, възприемало е непосредствено упражняването на фактическа власт от представители и служители на ответника „МАГ“ ООД на процесните части от сграда, извършването на подобрения и ремонтни дейности и не е възразявало на фактическата власт и извършването им. Това е така, тъй като упражняването на фактическа власт oт ответното дружество на процесиите гаражни клетки е започнало и се е осъществявало не само без противопоставянето от страна на ищеца, а със изричното предаване на владението като част от постигнатата между двете дружества договорка, че правото на собственост на двете гаражни клетки ще бъде прехвърлено на „МАГ“ ООД в бъдещ момент след нанасянето им в кадастралната карта като самостоятелни обекти в сграда. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че се е самонастанил в процесните гаражни клетки, като твърди, че владението му е предадено от ищеца в изпълнение на постигната между страните договорка. Оспорва и твърдението, че в гаражните клетки е извършено „незаконно строителство“. Видно от извършените проверки от служители на РДНСК - гр.Перник, при извършената проверка на място не са констатирани нарушения на строителните норми. „Комфорт Ке“ ЕООД е предявило срещу „МАГ” ООД иск с правно основание чл. 108 от ЗС и не с спорно, че ищецът е титуляр на правото на собственост на процесните гаражни клетки. „МАГ“ ООД е предявило насрещни претенции относно заплащане на направените със знанието и без противопоставянето на „Комфорт Ке“ ЕООД подобрения на гаражните клетки. Всички тези обстоятелства са предмет на гр.д. 2452/2024 г. на ДРС. Ответникът оспорва и предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Излага съображения, че не дължи обезщетение за ползване на гаражните клетки, тъй като упражнява фактическа власт върху тях на самостоятелно правно основание-устна договорка с дружеството-ищец за ползването им с оглед предстоящото прехвърляне на правото на собственост от „Комфорт Ке“ ЕООД на „МАГ” ООД. Дружеството-ищец е предало владението на обектите на „МАГ” ООД и то за безвъзмездно ползване до финализиране на договорената сделка по придобиване правото на собственост върху процесните обекти от „МАГ“ ООД. В условията на евентуалност, ако съдът уважи предявения от „Комфорт Ке“ ЕООД иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, ответникът моли съдът да разгледа и уважи насрещно възражение за прихващане на присъденото по чл. 59 от ЗЗД обезщетение със задължението на „Комфорт КЕ” ООД да заплати на „МАГ” ООД вредите, настъпили от недобросъвестно водените преговори и неизпълнение на задължението по постигната устна договорка за сключване на нотариален акт за прехвърляне на правото на собственост на процесните гаражни клетки, в размер на 24 750.00 лева - на правно основание чл. 12 от ЗЗД, вр. с чл. 82 от ЗЗД. В конкретния случай са налице преки преговори между страните, в резултат на които те са постигнали устна договорка, че „Комфорт КЕ” ООД ще прехвърли правото на собственост на „МАГ“ ООД на две гаражни клетки, представляващи част от сграда с идентификатор 04501.101.1.78. В изпълнение на договорката, „Комфорт КЕ“ ЕООД е предало владението на имотите на „МАГ“ ООД и е дало съгласие за извършването на строително-ремонтни дейности. Три години по-късно ищецът се отказва от изпълнение на договорката и претендира обезщетение за ползването от „Комфорт КЕ” ЕООД за периода от 01.09.2021г. до 08.04.2025г. Подобно поведение от ищеца е недобросъвестно, тъй като е поел обещание за сключване на сделка и не я е изпълнило и в случай, че „МАГ” ООД бъде осъдено да заплати обезщетение на „КОМФОРТ КЕ“ ЕООД, това представлява пряка вреда от тази недобросъвестност но смисъла на чл. 12 от ЗЗД, изречение второ. За „МАГ” ООД е налице вреда - пряка и непосредствена последица от недобросъвестността на ищеца. Вредата представлява сумата, която дружеството следва да заплати като обезщетение по предявения иск по чл. 59 от ЗЗД. Тази вреда би настъпила само от поведението на ищеца - ищецът е допуснал ответника да владее безвъзмездно и пак ищецът се е отметнал от договорките си недобросъвестно и недобросъвестно е предявил иск за обезщетение, което знае, че не се дължи. Размерът на вредата е сумата по предявения и уважен иск по чл. 59 от ЗЗД. Ако ищецът би изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, за ответника не би възникнало задължението да заплаща обезщетение за ползване за собствения си имот. С оглед изложеното моли съда да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените от ищеца претенции по чл. 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, а в условията на евентуалност, ако уважи предявения иск по чл. 59 от ЗЗД, да разгледа и уважи насрещното възражение за прихващане на присъденото обезщетение с дължимото от ищеца на ответника обезщетение по чл. 12 от ЗЗД, вр. с чл. 82 от ЗЗД. В последното открито съдебно заседание, проведено на 08.01.2026г., ответникът е направил и съдът е допуснал изменение на размера на насрещното възражение за прихващане на присъденото обезщетение с дължимото от ищеца на ответника обезщетение по чл. 12 от ЗЗД, вр. с чл. 82 от ЗЗД, като същото да се счита направено за сумата от 22 724.71 лв. И двете страни са претендирали присъждане на сторените разноски по делото, като и двете са възразили срещу прекомерността на сторените от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните,а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че дружеството-ищец е собственик на СГРАДА с идентификатор 04501.101.1.78 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бобов дол, общ. Бобов дол, област Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-10-27, издадена на 08.04.2013г. от Началника на СГКК-Кюстендил, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо сградата е със Заповед № 18-6723-29.06.2022г. на Началник на СГКК-Кюстендил, с адрес на сградата: град Бобов дол, ул. •••, със застроена площ от 1019 /хиляда и деветнадесет/ квадратни метра, брой етажи – 1 /един/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: Сграда на транспорта, със стар идентификатор: няма и номер по предходен план: няма, разположена в поземлен имот с идентификатор 04501.101.1. Собствеността е придобил на основание постановление от 26.01.2017г. по т.д. № 3/2006г. по чл. 717з от ТЗ, влязло в сила и вписано в Служба вписвания при ДРС /представено с исковата молба и прието като доказателство по делото/. След влизане в сила на постановлението за възлагане, дружеството-ищец било въведено във владение на същата с протокол за извършен въвод във владение от 02.05.2017г., изготвен от синдика на „Мини Бобов дол“ ЕАД - в несъстоятелност /препис от протокола е приет като доказателство по делото/. По силата на същото постановление за възлагане ищецът е придобил в собственост и СГРАДА с идентификатор 04501.101.1.79 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бобов дол, общ. Бобов дол, област Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-10-27, издадена на 08.04.2013г. от Началника на СГКК-Кюстендил, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо сградата е със Заповед № 18-6723- 29.06.2022г. на Началник на СГКК-Кюстендил, с адрес на сградата: град Бобов дол, ул. •••, със застроена площ от 1019 /хиляда и деветнадесет/ квадратни метра, брой етажи – 1 /един/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: Сграда на транспорта, със стар идентификатор: няма и номер по предходен план: няма, разположена в поземлен имот с идентификатор 04501.101.1, която впоследствие прехвърлил в собственост на дружеството-ответник, с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №124, том I, рег.№1730, дело №111/02.04.2021г. по описа на Л. С.-нотариус с район на д-вие ДРС, който нотариален акт е вписан под № 57, том 5, дело №68 по описа на Имотен регистър, Служба по вливанията при РС – град Дупница. На съда е служебно известно обстоятелството, че „Комфорт Ке“ ЕООД е предявило срещу „МАГ” ООД иск с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждането на ответното дружество да му отстъпи собствеността и предаде владението на реална част от собствената на дружеството-ищец Сграда с идентификатор 04501.101.1.78, която реална част е с площ около 300 /триста/ квадратни метра и представлява две гаражни клетки от общо седемте, от които се състои цялата сграда и находящи се от южната страна на сградата - от към страната на сграда с идентификатор 04501.101.1.79, като е поискал от съда процесната реална част да бъде надлежно индивидуализирана по изготвена скица на вещо лице, която да представлява неразделна част от решението. От своя страна „МАГ“ ООД е предявило насрещни претенции относно заплащане на направените със знанието и без противопоставянето на „Комфорт Ке“ ЕООД подобрения на гаражните клетки. Всички тези обстоятелства са предмет на гр.д. 2452/2024 г. по описа на ДРС, производството по което е спряно, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до приключване с влязло в сила решение на настоящото дело. С исковата молба са представени и сигнали, подадени от дружеството ищец до РДНСК-гр. Кюстендил, до Кмета на общ.Бобов дол и до Окръжна прокуратура-гр. Кюстендил, във връзка с твърдения за осъществено незаконно строителство от ответника в сграда с идентификатор 04501.101.1.78, собственост на ищеца, както и за престъпно неизпълнение на задължения на служители на РДНСК във връзка с извършена от тях проверка на 20.03.2025г. В констативния протокол на РДНСК-гр. Кюстендил за извършената проверка на 20.03.2025г. е отразено, че в проверявания обект се извършват строежи от IV категория, контролът върху които е от компетентността на Кмета на общ.Бобов дол, поради което с писмо от 24.03.2025г. началникът на РДНСК-гр. Кюстендил е дал указания за извършване на проверка от компетентния орган-Кмета на общ.Бобов дол. Не е спорно между страните и обстоятелството, че дружеството-ответник е извършило в сграда с идентификатор 04501.101.1.78, собственост на ищеца, преустройства, състоящи се в преграждане със стени от термопанели и поликарбонатни плоскости, монтирани между стоманобетонните колони, разположени под формата на „П“, на площ около 300 /триста/ квадратни метра. Спорно по делото е дали това преустройство /преграждане/, извършено от ответното дружество, е станало със знанието и съгласието на дружеството-ищец и е резултат от устна договорка между страните за бъдещо прехвърляне собствеността на сградата от ищеца на ответника, или е станало без знанието и съгласието, респ. въпреки противопоставянето на ••• на дружеството-ищец. За изясняване на това обстоятелство са ангажирани от страните гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите: М. С. В.-служител в „Комфорт Ке“ ЕООД на длъжност „•••“; Б. Д. К.-служител в „Комфорт Ке“ ЕООД на длъжност „•••“; З. Е. Л. и Н. В. К.-••• на ••• на „МАГ“ ООД и служител на длъжност „•••“ в същото дружество. Показанията на всички свидетели съдът прецени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид възможната им заинтересованост от изхода на делото в полза на някоя от страните. Свидетелите В. и К. дават показания, че ••• на „Комфорт Ке“ ЕООД не е давал съгласие за извършеното от „МАГ“ ООД заграждане на част от халето, собственост на ищеца. Свидетелят К. обаче споделя за споразумение между ••• на ищеца и ••• на ответното дружество последното да ползва две от клетките на халето, за да паркира автомобили. След като се увеличили МПС, собствени на ищеца, ••• Д. помолила ••• на ответника-Карипов да освободят ползваните клетки, но това не било сторено. Споделя, също така, че „МАГ“ ООД ползва въпросните клетки /част от сграда с идентификатор 04501.101.1.78/ още от момента на закупуване на сграда с идентификатор 04501.101.1.79. през м.август 2021г. ги заградили и започнали да ги ползват като работни помещения. Многократно управителката на дружеството-ищец Д. е молила представители на ответника да освободят гаражните клетки и да премахнат извършените преустройства, включително е сигнализирала и компетентните държавни институции. Свидетелят Л., който е представител на синдика на бившето предприятие „Мини Бобов дол“, дава показания, че между двете дружества /страните по делото/ са водени преговори и е имало постигната уговорка за продажба на четири гаражни клетки, а впоследствие се решило те да са само две. Преговорите се водели между ••• на „МАГ“ ООД и ••• на ••• на „Комфорт Ке“ ЕООД-В. Д.. Въз основа на тези уговорки „МАГ“ ООД започнало да ремонтира и изгражда съответната част, като това ставало със знанието на „Комфорт Ке“ ЕООД. Ремонтните работи продължили около година, започнали през м. август 2021г., със съгласието на дружеството-ищец, което било в течение на случващото се и се извършвали ежедневно. Отношенията между страните се влошили през 2024г., след като през 2022г. „МАГ“ ООД придобило собствеността върху цялата промишлена площадка на бившето предприятие „Мини Бобов дол“. Свидетелката К. дава показания, че преговорите между страните за прехвърляне на сграда с идентификатор 04501.101.1.79 и част от сграда с идентификатор 04501.101.1.78 са водени още преди „Комфорт Ке“ ЕООД да закупи двете сгради от синдика на „Мини Бобов дол“. Тогава В. Д. /••• на ••• на ищеца/ заявявал, че ищецът иска само две от всичките клетки, а останалите ще прехвърлят на ответника. През м. април 2021г. „Комфорт Ке“ ЕООД продало на „МАГ“ ООД сграда с идентификатор 04501.101.1.79 и му предало владението на две от клетките на сграда с идентификатор 04501.101.1.78. През есента на 2021г. ответното дружество започнало да преустройва както вече собствената си сграда с идентификатор 04501.101.1.79, така и частта от сграда с идентификатор 04501.101.1.78,владението върху която му била предадена от ищеца, като това ставало със съгласието и знанието на дружеството-ищец, вследствие на уговорката между страните собствеността върху въпросните клетки да бъде прехвърлена в бъдеще върху ответното дружество.Впоследствие отношенията между двете дружества се влошили и до сделка не се стигнало. По делото е изслушано заключение на вещото лице инж. К. С. по назначената от съда съдебно-оценителна експертиза, от което се установява,че размерът на средното месечно обезщетение /в размер на наемната цена/ за преградената от ответното дружество площ от собствената на ищеца сграда с идентификатор 04501.101.1.78, за периода от 01.09.2021г. до 08.05.2025г./датата на предявяване на иска/ се равнява на 22 724.71 лева. Не подлежат на обсъждане останалите събрани по делото доказателства, тъй като те не се отнасят до обстоятелства, релевантни към предмета на доказване по делото. Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага следните правни изводи: Искът по чл. 109 ЗС предоставя правна защита на собственика срещу всяко пряко/косвеноне основателно въздействие/създадено състояние, посегателство/вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика й според нейното предназначение. Уважаването на негаторния иск е обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки: ищецът да е носител на право на собственост или ограничено вещно право върху процесната вещ; неоснователно въздействие върху вещта от страна на ответника, което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на имота според предназначението му. От друга страна, защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля ( в този смисъл Решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 457/2009 г., г. к., І г.о. на ВКС; Решение № 152 от 13.09.2011 г. по т.д. № 950/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). Следователно такъв иск може да се води успешно само ако е налице конкретно нарушаване на правата на ищеца. В настоящия случай, от събраните в производството доказателства се установява по безспорен начин, че дружеството-ищец е собственик на СГРАДА с идентификатор 04501.101.1.78, разположена в поземлен имот с идентификатор 04501.101.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бобов дол, общ. Бобов дол, област Кюстендил. Собствеността е придобил на основание постановление от 26.01.2017г. по т.д. № 3/2006г. по чл. 717з от ТЗ, влязло в сила и вписано в Служба вписвания при ДРС /представено с исковата молба и прието като доказателство по делото/. След влизане в сила на постановлението за възлагане, дружеството-ищец било въведено във владение на същата с протокол за извършен въвод във владение от 02.05.2017г., изготвен от синдика на „Мини Бобов дол“ ЕАД - в несъстоятелност /препис от протокола е приет като доказателство по делото/. По силата на същото постановление за възлагане ищецът е придобил в собственост и СГРАДА с идентификатор 04501.101.1.79, разположена в поземлен имот с идентификатор 04501.101.1, която впоследствие прехвърлил в собственост на дружеството-ответник, с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №124, том I, рег.№1730, дело №111/02.04.2021г. по описа на Л. С.-нотариус с район на д-вие ДРС. Не е спорно между страните и обстоятелството, че дружеството-ответник е извършило в сграда с идентификатор 04501.101.1.78, собственост на ищеца, преустройства, състоящи се в преграждане със стени от термопанели и поликарбонатни плоскости, монтирани между стоманобетонните колони, разположени под формата на „П“, на площ около 300 /триста/ квадратни метра. Спорно по делото е дали това преустройство /преграждане/, извършено от ответното дружество, е станало със знанието и съгласието на дружеството-ищец и е резултат от устна договорка между страните за бъдещо прехвърляне собствеността на сградата от ищеца на ответника, или е станало без знанието и съгласието, респ. въпреки противопоставянето на ••• на дружеството-ищец. Двете задължителни условия за уважаване на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователност на действията на ответника и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем – виж задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2015 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2015 год., ОСГК. С оглед на тази дефинитивност на претенцията по чл. 109, ал. 1 от ЗС, се налага извода, че не всяко въздействие върху имота можа да бъде предмет на петиторна защита, а само това въздействие, което е неоснователно, т.е. противоречи на установения правен режим на ползване на имотите и по този начин накърнява чуждите права, предмет на съдебна защита. Искът, основан на разпоредбата на чл. 109, ал.1 от ЗС, предпоставя защита на правото на собственост, не срещу всякакви, а само срещу неоснователни, противоправни и неправомерни действия на трети лица, с които се ограничава накърненото право или се смущава упражняването му в пълен обем. В ТР № 31/1984 г. на ОСГК на ВС, се дават на съдилищата задължителни указания, че петиторната защита може да е насочено срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение върху обекта на собственост, което може и да не накърнява владението, но да ограничава, пречи или смущава допустимото и пълноценно ползване на имота според неговото предназначение, стига действията да са неправомерни и в противоречие с установения правен ред, като функцията на иска с правно основание чл. 109, ал.1 от ЗС е да отрече неправомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахването на последиците от тях чрез възстановяването на състоянието на имота, такова каквото то е било преди нарушението. Неоснователно действие е налице при всяко пряко въздействие върху имота на ищеца, без негово съгласие, от страна на ответника, който няма право да осъществява такова въздействие. Подобни действия без права могат да се осъществяват от ответника единствено като търпими от ищеца, но неприкосновеността на частната собственост изисква тяхното незабавно преустановяване при първото противопоставяне, извършено от страна на собственика на вещта. Всяко неоснователно преминаване през чужд имот, изграждане на съоръжения в него или осъществяването на други системни въздействия, което се осъществява без ответникът да има право на това, пречи на ползването на имота на ищеца и е основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. В светлината на гореизложеното, неоснователно се явява възражението на ответното дружество,че е извършило преустройства и упражнява фактическа власт върху процесните гаражни клетки, част от имота на ответното дружество, на самостоятелно правно основаниеустна договорка с дружеството-ищец за ползването им с оглед предстоящото прехвърляне на правото на собственост от „Комфорт Ке“ ЕООД на „МАГ” ООД. Дори и да се приеме, че е било налице такова съгласие в миналото, видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства, понастоящем е налице явно изразено несъгласие и противопоставяне от страна на ищеца срещу ползването на процесните гаражни клетки от ответното дружество, както и срещу извършеното в тях преустройство. Нещо повече, ответното дружество не доказа при условията на главно доказване възражението си за устна договорка с дружеството-ищец за ползването на процесните гаражни клетки, както и че извършеното в тях преустройство е станало със знанието и без противопоставянето на дружеството-ищец. Между страните не е подписан какъвто и да било документ, който да обосновава такова предаване на владението /предварителен договор, споразумение или др./, а единствените събрани доказателства в тази насока са показанията на свидетелката К., които съдът няма как да кредитира като достоверни, предвид очевидната й заинтересованост от изхода на делото в полза на ответното дружество-същата е ••• на неговия управител и изпълнява ръководна длъжност в същото- ••• „•••“. Показанията на свидетеля Л. също не следва да бъдат кредитирани, тъй като той споделя, че знае за такива предварителни договорки от ••• на ответното дружество, който му разказал, че е разговарял с В. Д.-••• на ••• на ищеца. С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че безспорно установените по делото действия и създадени състояния: преграждане със стени от термопанели и поликарбонатни плоскости, монтирани между стоманобетонните колони, разположени под формата на „П“, на площ около 300 /триста/ квадратни метра в сграда с идентификатор 04501.101.1.78, собственост на ищеца, несъмнено пречат на упражняването на правото на собственост на ищеца върху собствения му недвижим имот в пълен обем и следва да бъдат преустановени/премахнати. Поради това предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС се явява основателен и ще бъде уважен. Основателен се явява и предявеният кумулативно съединен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗС. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че процесните гаражни клетки са преградени и се ползват от ответното дружество от края на м.август 2021г., поради което то се е обогатило неоснователно, за сметка на дружествотоищец със средномесечния пазарен наем, дължим за ползването им, за периода от 01.09.2021г. до 08.05.2025г./датата на предявяване на иска/, чийто размер е установен от вещото лице по назначената експертиза и се равнява на 22 724.71 лева /11 618.96 евро/, поради което предявеният иск /изменен в последното открито съдебно заседание/ ще бъде уважен изцяло. С оглед уважаването на предявения от ищеца кумулативно съединен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗС, следва да се разгледа насрещното възражение на ответника „МАГ“ ООД за прихващане на присъденото обезщетение с дължимото от ищеца на ответника обезщетение по чл. 12 от ЗЗД, вр. с чл. 82 от ЗЗД. Отговорността по чл. 12 от ЗЗД е особена деликтна /извъндоговорна/ отговорност и за възникването й следва да е налице осъществен сложен фактически състав: действие, противоправност на действието, вреда, вина и наличие на причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите и вина. Искът /респ. възражението/ с посоченото правно основание е средство за защита на страната, която твърди че е била добросъвестна при воденето на преговорите за сключване на договор и в резултат на недобросъвестното поведение на другата страна /бъдещият съконтрагент/ не е сключен договор, в резултат от което изправната страна е била принудена да извърши разходи /респ. е претърпяла вреди/. В настоящия случай не е установено наличието на състав на горепосочената извъндоговорна отговорност. Както беше обсъдено подробно по-горе, ответното дружество не доказа при условията на главно доказване възражението си за наличие на устна договорка с дружеството-ищец за ползването на процесните гаражни клетки, в резултат на водени между тях преговори за покупко-продажба на същите, не са доказани и настъпили във връзка с тях имуществени вреди, както и причинна връзка между тях. С оглед на това, направеното възражение за прихващане е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответното дружество следва да заплати на ищеца сторените разноски в производството в размер на общо 1831.19 евро, от които 555.22 евро-внесена държавна такса, 253.39 евро-депозит за възнаграждение за вещото лице по назначената експертиза и 1022.58 евро-адвокатско възнаграждение, което съдът прецени като съразмерно и справедливо с оглед действителната правна и сложност на делото, а възражението на ответника за прекомерност на същото-за неоснователно. Така мотивиран, съдът