Решение № 1351 от 6.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 10902/2025 г.

Производството е образувано по искова молба на П. Г. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••, чрез пълномощника адв. К. Д. К., Адвокатска колегия – Варна, с адрес на кантората: гр. Варна, ул. „Русе" № 27А, срещу А. А. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Варна, С.О. ••••, с предявени искове по чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на гражданския брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника, и небрачни искове по чл. 59 от СК, касаещи непълнолетното дете Е. А. Т., ЕГН ••••••••••, родена на •••• г., а именно: предоставяне упражняването на родителските права върху детето на майката; определяне местоживеенето на детето при майката на адрес: ••••; определяне на режим на лични отношения на бащата с детето, включващ преспиване; осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 550,00 лв. за детето, считано от датата на подаване на исковата молба, с падеж от 1-во до 10-то число на месеца, ведно с законната лихва върху всяка закъсняла вноска; и установяване, че вина за прекратяването на брака носи ответникът. Ищцата П. Г. Т. твърди, че на •••• г. е сключила граждански брак с ответника, обективиран в акт за граждански брак № 1242, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна. От брака са родени две деца – А. А. Т., ЕГН ••••••••••, роден на •••• г. (навършил пълнолетие), и Е. А. Т., ЕГН ••••••••••, родена на •••• г. (непълнолетна). Твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, тъй като: считано от 2015 г. ответникът злоупотребява с алкохол и играе хазарт, в резултат на което е станал вербално и физически агресивен; от 2010 г. работи в Швеция и се прибира два-три пъти годишно, без да осигурява в достатъчна степен финансова издръжка на семейството; след завръщането му в България конфликтите са се изострили; завела е производство по ЗЗДН, приключило с Решение № 3520/09.10.2024 г. и издадена Заповед за защита № 139/09.10.2024 г. Счита, че разполага с необходимия родителски капацитет, жилищни условия и финансова възможност за упражняване на родителските права върху непълнолетното дете Е.. Ответникът А. А. Т. не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. В проведените открити съдебни заседания ответникът е заявил, че не оспорва предявените искове и не претендира детето да остане при него. Желае да поддържа контакти с детето без фиксиран режим – в свободна форма, когато то само пожелае да го посещава. В обясненията по чл. 176 ГПК е признал, че е нарушил Заповед за защита № 139/09.10.2024 г., като е посетил веднъж работното място на ищцата в Гранд мол – Варна, погрешно смятайки, че заповедта е отпаднала след оттеглянето на предходно дело по ЗЗДН, и е заявил, че след като е разбрал, че заповедта е все още в сила, е преустановил посещенията. Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане" – гр. Варна е редовно призована, не е изпращала представител в откритите съдебни заседания, но е представила Социален доклад изх. № ПР/Д-В/189- 001/19.02.2026 г., изготвен от Отдел „Закрила на детето" при Дирекция „Социално подпомагане" – Варна. Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните правоотношения, приема за установено следното от фактическа и страна: От удостоверение за сключен граждански брак № 1242 от •••• г., дубликат, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна, се установява, че страните – П. Г. Т. (преди брака с фамилно – П.), ЕГН ••••••••••, и А. А. Т., ЕГН ••••••••••, са сключили граждански брак на •••• г. в гр. Варна. От удостоверение за раждане, съставено въз основа на акт за раждане № 498 от •••• г., се установява, че по времe на брака е роден А. А. Т., ЕГН ••••••••••, на •••• г. Лицето е навършило пълнолетие и не е предмет на небрачните искове по настоящото производство. Видно от удостоверение за раждане, съставено въз основа на акт за раждане № 57 от •••• г., е, че по времe на брака е родена непълнолетната Е. А. Т., ЕГН ••••••••••, на •••• г. – дете, по отношение на което са предявени небрачните искове. По силата на влязлото в сила Решение № 3520/09.10.2024 г. по гр. д. № 20243110111555 по описа на ВРС, 31 състав, приобщено към доказателствения материал по настоящото дело, се установява, че е доказано упражняването на домашно насилие от страна на ответника А. А. Т. спрямо ищцата П. Г. Т.. Решаващият по посоченото дело съдебен състав е установил наличие на трайна злоупотреба с алкохол от страна на ответника, като под нейно въздействие същият е ставал агресивен и е отправял заплахи спрямо молителката. Установено е и предходно осъждане на ответника с наказание лишаване от свобода за три месеца с изпитателен срок от три години за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 2,03 промила. Съдебният акт установява системното упражняване на психическо и физическо насилие от страна на ответника. Въз основа на посоченото решение е издадена Заповед за защита № 139/09.10.2024 г., с която ответникът е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо ищцата, забранено му е да се доближава на по-малко от 100 метра до нея лично, до жилищния й адрес и до работното й място – ••••, Гранд мол, ••••, и да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца. От обясненията, дадени от ответника по реда на чл. 176 ГПК в открито съдебно заседание на 06.03.2026 г., се установява, че ответникът е нарушил Заповед за защита № 139/09.10.2024 г., като е посетил веднъж работното място на ищцата в Гранд мол. Ответникът е признал посещението, обяснявайки, че е смятал заповедта за отпаднала, и е заявил, че след като е разбрал, че тя е все още в сила, е преустановил посещенията. Независимо от изложените мотиви, самото нарушаване на действащата заповед за защита е безспорно установено с признанието на ответника. Видно от Социален доклад изх. № ПР/Д-В/189-001/19.02.2026 г., изготвен от ОЗД при Дирекция „Социално подпомагане" – Варна и приобщен към доказателствения материал в заседанието на 20.02.2026 г., е, че непълнолетната Е. А. Т. живее заедно с майката П. Т. и пълнолетния си брат А. на адрес: ••••. Жилището представлява преустроен двустаен апартамент с усвоени тераси, в който са обособени три самостоятелни стаи, трапезария и кухня, обзаведени с всички необходими мебели и електроуреди. Апартаментът е наследствен имот, в който ищцата и децата притежават дялове. Жилищните условия са оценени като подходящи за отглеждане на дете. Основните грижи за непълнолетната Е. – за здравето, образованието, ежедневните нужди и извънкласните занимания – се полагат изцяло от майката. Детето посещава 10. клас в •••• – гр. Варна, самостоятелна е при подготовката по учебни предмети, адаптирана е в училищна среда и разполага с приятелски кръг. Допълнително посещава школа по модерен балет, чиято такса се заплаща от бащата. Детето е в добро общо здравословно и емоционално състояние – без хронични заболявания, изискващи специален медицински режим. Личният лекар на детето е ••••, ДКЦ III – гр. Варна. Социалното проучване установява, че ищцата П. Т. е работеща, изпитва известни финансови затруднения поради два кредита, единият от които е изтеглен по молба на ответника за погасяване на хазартни задължения. Ответникът А. Т. живее в двуетажен семеен имот в С.О. •••• – семейна имуществена собственост. Кухненските шкафове все още не са окончателно завършени, санитарното помещение на приземния етаж не разполага с душ. Стаята, обособена за Е., е снабдена с легло, но без матрак. Ответникът декларира липса на официален доход, разчита на спестявания и помощ от роднини в чужбина. Поддържа добра емоционална връзка с Е., заплаща таксите за школата по модерен балет и й предоставя джобни. В хода на проучването детето Е. е заявило, в самостоятелен разговор, „че не желае родителите й да се разделят, но може би щом не се разбират, по-добре е да се разделят"; живее основно при майка си; гостува на баща си когато пожелае; отказва да взима страна в спора на родителите; изразява желанието й двамата родители да носят заедно отговорност за отглеждането й. Социалното проучване достига до заключение, че за детето се полагат добри грижи, основните му потребности се задоволяват адекватно, като водещ родител е майката. От показанията на свидетеля В.В.Й., разпитана в открито съдебно заседание на 20.02.2026 г., се установява следното: свидетелката познава ищцата от 7-8 години и поддържат приятелство; наблюдавала е ищцата на родителски срещи и при пазаруване на учебни материали; по информация, споделена лично от ищцата, и въз основа на собствени наблюдения, ответникът е употребявал алкохол, играел е хазарт и е проявявал физически и вербален тормоз спрямо ищцата – хващал я е за гушата, душел я е и я е блъскал; при един конкретен инцидент детето Е. е присъствало, а свидетелката лично е отишла да вземе ищцата и тя е прекарала нощта при нея; ищцата е поемала изцяло физическото и финансовото обгрижване на децата; ответникът е бил продължително отсъстващ поради работа в чужбина; свидетелката лично е оказвала финансова помощ на ищцата в труден период. Свидетелката е заявила, че не познава лично ответника и не е присъствала пряко при проявите на насилие, черпейки информация основно от разказите на ищцата. Съдът кредитира показанията на свидетелката Й. в частта, в която те кореспондират с писмените доказателства по делото – влязлото в сила решение по ЗЗДН и социалния доклад – и ги цени при съответна осторожност, предвид близкото приятелство на свидетелката с ищцата, по правилото на чл. 172 ГПК. По силата на справка на ТД на НАП – Варна, постъпила под вх. № ЕВ- 55-03-3119/27.02.2026 г., ведно с Приложение 1 – Актуално състояние ЕЕТЗ, и Приложение 2 – Справка за данните за осигуряване по ЕГН, изготвени на 04.03.2026 г., се установява, че ищцата П. Г. Т. е в трудово правоотношение при „••••" ЕООД (ЕИК ••••) по безсрочен трудов договор от 18.01.2024 г., при пълно работно времe с 8-часов работен ден и сумирано отчитане; длъжност – „продавач-консултант"; с последно допълнително споразумение в сила от 01.02.2026 г. Декларираният осигурителен доход варира между 1 500,00 лв. и 2 317,69 лв. за различни месеци в периода 2024–2025 г., с последни данни за 01.2026 г. – 834,07 евро. За ответника А. А. Т. справката установява, че за периода 01.02.2024 г. – 31.01.2026 г. няма регистрирани трудови договори и няма данни за осигуряване. Видно от справката на ТП на НОИ – Варна, постъпила на 05.03.2026 г., е, че на ищцата П. Г. Т. са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност в общ размер на 1 404,35 лв. (501,55 лв. за 07/2024 г. и 451,40 лв. за 07 и 08/2024 г.). Обезщетения за безработица, помощи от ДОО или пенсии не са изплащани. По отношение на ответника А. А. Т. справката удостоверява, че за периода 01.03.2024 г. – 05.03.2026 г. не са изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност, за безработица, помощи от ДОО или пенсии от ТП на НОИ – Варна. При изслушването на страните по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, извършено в открито съдебно заседанието на 06.03.2026 г. ищцата заявява, че се грижи изцяло и самостоятелно за двете си деца; посочила е, че детето Е. само изразило нежелание да се премества при баща си; допуснала е бащата да взима детето при него с преспиване, без да оспорва подобни контакти. Ответникът е заявил, че не претендира детето да остане при него, желае единствено да го вижда, когато то само пожелае, осигурил е на детето стая в имота си и й е предоставил ключ за свободен достъп. Въз основа на така приетата фактическа установеност, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 49, ал. 1 от СК, всеки от съпрузите може да поиска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимото разстройство на брака е налице, когато е изчезнала взаимността в брачните отношения, когато помежду им са изчезнали доверието, уважението, духовната и физическата близост, и когато запазването на брака е лишено от смисъл за самите съпрузи и за обществото. От съвкупността на събраните по делото доказателства – влязло в сила решение по ЗЗДН, заповед за защита, социален доклад, гласни доказателства и изслушване на страните – безспорно и категорично се установява, че между страните е настъпило именно такова разстройство. Страните не живеят съвместно и са прекратили общото домакинство; между тях е изчезнала всякаква физическа и духовна близост; конфликтите са достигнали степен на съдебно установено домашно насилие; налице е продължителна фактическа раздяла; страните не проявяват желание за помиряване. Ответникът сам е заявил в откритото съдебно заседание, че не оспорва предявените искове. Запазването на формалната брачна връзка е безпредметно. Поради изложеното, искът за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК е основателен и доказан и следва да бъде уважен. По въпроса за вината Семейният кодекс не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Установено е в съдебната практика и правната доктрина, че вина по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК представлява виновно неизпълнение на брачните задължения – за взаимност, уважение, верност, морална и материална взаимопомощ и съвместно полагане на грижи за семейството и децата, закрепени в чл. 14 и чл. 18 от СК. Брачна простъпка е всяко виновно поведение на единия съпруг, което нарушава тези задължения и допринася за разстройството на брачната връзка. По делото са събрани многобройни, кореспондиращи помежду си и категорични доказателства за виновно поведение на ответника. Видно от влязлото в сила Решение № 3520/09.10.2024 г. по гр. д. № 20243110111555 на ВРС, 31 състав, е, че е установено по безспорен начин упражняването на психическо и физическо домашно насилие от страна на ответника спрямо ищцата. Доказателствената сила на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 298, ал. 1 ГПК е задължителна за настоящия съдебен състав – установените с него факти не подлежат на пререшаване. Системното домашно насилие, свързано с трайна злоупотреба с алкохол, представлява изключително тежка брачна простъпка, при която ответникът е изцяло нарушил задълженията си за уважение, взаимност и недопускане на насилие в семейните отношения. От показанията на свидетеля Й. и от социалния доклад се установява, че ответникът е злоупотребявал с хазарт, поемайки финансови задължения, включително е инициирал теглене на допълнителен кредит от ищцата, който е погасяван изцяло от нея – за покриване на хазартни задължения. С тези действия ответникът е нарушил задълженията си за материална взаимопомощ и е поставил семейството в финансова зависимост. В обясненията си по чл. 176 ГПК ответникът са признава, че е е нарушил действащата Заповед за защита № 139/09.10.2024 г., като е посетил работното място на ищцата въпреки законовата забрана. Същото следва да бъде ценено като обстоятелство, разкриващо продължаващото пренебрежение на ответника към правно установените граници в отношенията му с ищцата. Ответникът не е оспорил вината и не е ангажирал доказателства за насрещни брачни простъпки от страна на ищцата. Не са събрани каквито и да е доказателства, въз основа на които да бъде установено виновно поведение на ищцата, допринесло за разстройството на брака. Поради изложеното, съдът приема, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака носи единствено ответникът А. А. Т., и претенцията следва да бъде уважена. По иска за упражняването на родителските права и местоживеенето на детето Съгласно чл. 59, ал. 1 от СК, при развод, ако съпрузите не постигнат споразумение за родителските права, съдът служебно се произнася по упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата. При решаване на тези въпроси определящ е интересът на детето, преценен с оглед на критериите, установени в задължителните постановки на ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на ВС, запазили своята актуалност при действащия СК. На първо място следва да се отчете възрастта на непълнолетно дете възраст на Е. Т. – 17 години. Лицата на тази възраст притежават достатъчна съзнателност и интелектуална зрялост, за да изразяват осмислена позиция относно желанието си за контакт с двамата си родители. Видно от социалния доклад е, че Е. ясно и последователно е изразила желанието си да живее при майка си, което желание кореспондира с реалното фактическо положение и следва да бъде зачетено с висок приоритет. По отношение на фактически полаганите грижи, от социалния доклад и от всички останали събрани по делото доказателства е установено, че от самото начало на брачния им живот – и в особено голяма степен след заминаването на ответника в чужбина – ищцата П. Т. е поемала изцяло и самостоятелно всички грижи за отглеждането, възпитанието, образованието, здравето и ежедневните нужди на двете деца. Ответникът е участвал периодично в живота на децата по времe на прибиранията си от чужбина. По отношение на жилищно-битовите условия, от социалния доклад е установено, че апартаментът на ищцата е изцяло обзаведен, разполага с три самостоятелни стаи, кухня и санитарно помещение. Е. разполага с лично пространство – собствена стая с бюро и легло. Видно от същия доклад е, че имотът на ответника в С.О. •••• е в процес на довършване – стаята за детето е без матрак, санитарното помещение на приземния етаж е частично изградено, кухненските съоръжения не са напълно завършени. Условията в жилището на ответника към настоящия момент не осигуряват комфортен бит, сравним с този при майката. Касателно финансовите възможности на двамата родители, от справките на ТД на НАП и ТП на НОИ е установено, че ищцата работи по безсрочен трудов договор и получава регулярен осигурителен доход, докато ответникът не разполага с регистрирано трудово правоотношение и не е деклариран осигурителен доход за изследвания период. При съвкупна преценка на всичко изложено, съдът достига до категоричен и безпротиворечив извод, че в интерес на непълнолетната Е. А. Т. е упражняването на родителските права да бъде предоставено на нейната майка – П. Г. Т.. Местоживеенето на детето следва да бъде определено при майката на адрес: ••••. По режима на лични отношения Правото на детето да поддържа редовни лични отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, е основен принцип на семейното право, закрепен в чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от СК. Той произтича и от разпоредбата на чл. 8 от ЕКПЧ, гарантираща правото на зачитане на семейния живот. Чрез режима на личните отношения следва да се осигури пълноценна и устойчива връзка между детето и бащата, без тя да нарушава установения ежедневен ритъм и съвкупния интерес на детето. Съгласно задължителните разяснения, дадени в раздел IV от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, при определяне на режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки конкретен случай, като определящ е интересът на детето с приоритет пред интересите и желанията на всеки от родителите. Мерките следва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за общуване, благоприятстваща за пълноценното развитие на детето под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК, режимът на лични отношения включва определяне на период или дни, в които родителят може да вижда и взема детето, включително през училищните ваканции, официалните и личните празници на детето, както и по друго времe. При определяне на конкретния режим в настоящия случай, съдът отчита следните специфични обстоятелства, налагащи по-гъвкав подход в сравнение с типизирания режим, прилаган при малолетни деца. Непълнолетната Е. Т. е на 17 години – в годината, непосредствено предхождаща навършването на пълнолетие. При тази напреднала възраст детето притежава достатъчна зрялост и самостоятелност, за да участва активно в организирането на собствения си живот, включително в определянето на характера и честотата на контактите с всеки от родителите. Самото дете е изразило категорична и последователна позиция – желае да поддържа контакт с баща си в свободна форма, без строго фиксирани рамки, посещавайки го по свое желание. Тази позиция е заявена пред социалните работници в хода на проучването и е потвърдена от поведението на детето – то редовно посещава бащата, разполага с ключ за имота му и ползва стаята, обособена за нея. Ответникът от своя страна е заявил при изслушването по чл. 59, ал. 6 СК, че не желае фиксиран режим и приема детето да идва при него по собствено желание. Прекалено ригидният и детайлен режим в настоящата хипотеза би противоречал не само на изразената воля на детето, но и на целта на режима – да улесни, а не да затрудни и изкуствено формализира отношенията. Детето на 17 години се нуждае от гарантирана правна рамка, осигуряваща минималния стандарт на контакт, при пълна свобода за по-честото му надграждане по взаимна воля на детето и бащата. Същевременно съдът е длъжен да постанови конкретен режим, а не да остави въпроса в изцяло неуредено, фактическо положение. Пълното отсъствие на правна рамка би поставило контактите в зависимост единствено от волята на родителите, чиито отношения са напрегнати, и би лишило детето от правна гаранция. Установеният с влязлото в сила решение по ЗЗДН конфликт между родителите, нарушаването на заповедта за защита от страна на ответника и ограниченото им взаимодействие обосновават необходимостта от съдебно установена рамка, в която контактите да се осъществяват. Ето защо съдът определя режим, съчетаващ минимален гарантиран контакт с максимална гъвкавост, при наличие на осигурени права на детето и бащата на лични отношения. Не са установени обстоятелства, сочещи риск за детето при общуването с ответника – не е доказано упражняване на насилие спрямо децата, ответникът не е лишен от родителски права. Наличието на заповед за защита спрямо майката не ограничава правата на ответника като родител, но е обстоятелство, което следва да се има предвид при организацията на предаването и взимането на детето, и налага предаването да се извършва без директен контакт между родителите, освен при изрично взаимно съгласие. По издръжката на непълнолетното дете Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, издръжката се определя според нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, минималният размер на издръжката на едно дете е равен на 1/4 от минималната работна заплата за страната. По отношение на нуждите на детето: непълнолетната Е. Т. е на 17 години и е ученичка в 10. клас. Нуждите й включват разходи за храна и ежедневна издръжка, облекло, учебни материали, транспорт, здравно обслужване, такса за школа по модерен балет и джобни за лични нужди. Детето е в добро здравословно общо състояние без хронични заболявания, изискващи особено скъпо специализирано лечение. По отношение на финансовите възможности на ответника: от справките на ТД на НАП и ТП на НОИ е категорично установено, че ответникът няма регистрирани трудови договори и няма деклариран осигурителен доход за периода 01.02.2024 г. – 31.01.2026 г. В откритото съдебно заседание самият ответник е потвърдил, че е безработен, работи на частна практика, но в последните три месеца не е имал доход, и разчита на спестявания и помощ от роднини в чужбина. Независимо от декларираната липса на официален доход, ответникът е в трудоспособна възраст, притежава недвижим имот, придобит по времe на брака, и фактически е заплащал и продължава да заплаща таксата за школата по модерен балет на Е.. Тези обстоятелства сочат, че ответникът разполага с определен финансов ресурс, макар и неустановим по размер чрез официални данни. С оглед установената липса на доказателства за стабилен и редовен доход, съдът определя издръжката в минималния законоустановен размер от 1/4 (една четвърт) от минималната работна заплата за страната. От 01.01.2026 г. Република България е приела еврото като законно платежно средство. Минималната работна заплата за страната, действаща от 01.01.2026 г., е 620,20 евро, при което 1/4 от нея съставлява 155,05 евро. Съдът присъжда издръжка в размер на 160,00 евро (сто и шестдесет евро) месечно, закръглено нагоре в интерес на детето и в границите на законоустановения минимум с незначително превишение, оправдано с конкретните нужди на дете в ученическа възраст, посещаващо платени извънкласни занимания. Предявеният иск за присъждане на издръжка в размер на 550,00 лв. (равностойни на 281,20 евро) надвишава установените финансови възможности на ответника към настоящия момент, поради което за разликата между присъдените 160,00 евро и претендираните 281,20 евро – или за разлика от 121,20 евро – искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Издръжката се присъжда считано от датата на подаване на исковата молба в съответствие с искането и с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК. На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, решението в частта за присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение. По разноските Ищцата е заплатила държавна такса при образуване на производството в размер на 40,00 лв. (20,45 евро) по разписка от 26.09.2025 г. Окончателната държавна такса за производството по развод съгласно чл. 6, ал. 2 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК, е 50,00 лв. (25,57 евро). Доколкото с настоящото решение е установено, че вина за прекратяването на брака носи единствено ответникът, разноските по делото следва да бъдат възложени изцяло в негова тежест. Ответникът следва да заплати на ищцата заплатената от нея при образуване на производството държавна такса в пълния й размер, а в полза на съдебната власт – пълния остатък от окончателната такса за развода, както и дължимата такса върху уважения размер на иска за издръжка. Воден от горното, съдът