Решение № 39 от 4.3.2026 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 692/2025 г.

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда Рег.№ 54/05.11.2025г. постановена по НОХД № 20243630200960 по описа за 2024 година Шуменският районен съд е:

• признал подсъдимия Р. Р. И., ЕГН-•••••••••• за виновен в това, че на 30.10.2022 год. в гр.Шумен, в съучастие като съизвършител с Р. И. М. и Р. З. Р., е причинил на Г. Х. А. от гр.Шумен лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване на челото в окосмената част на главата - челно, две ивицовидни кръвонасядания в лявата поясна област и една обширна прорезна рана, обхващаща областта на дясното рамо, подмишничната ямка и на гърба в дясно, с частично увреждане на делтоидния мускул и на външната глава на триглавия мускул, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия Г. А., като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/.

• признал подсъдимия Р. З. Р., ЕГН-•••••••••• за виновен в това, че на 30.10.2022 год. в гр.Шумен, в съучастие като съизвършител с Р. И. М. и Р. Р. И., е причинил на Г. Х. А. от гр.Шумен лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване на челото в окосмената част на главата - челно, две ивицовидни кръвонасядания в лявата поясна област и една обширна прорезна рана, обхващаща областта на дясното рамо, подмишничната ямка и на гърба в дясно, с частично увреждане на делтоидния мускул и на външната глава на триглавия мускул, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия Г. А., като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/.

• признал подсъдимия Р. И. М., ЕГН-•••••••••• за виновен в това, че на 30.10.2022 год. в гр.Шумен, в съучастие като съизвършител с Р. З. Р. и Р. Р. И. е приничил на Г. Х. А. от гр.Шумен лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване на челото в окосмената част на главата - челно, две ивицовидни кръвонасядания в лявата поясна област и една обширна прорезна рана, обхващаща областта на дясното рамо, подмишничната ямка и на гърба в дясно, с частично увреждане на делтоидния мускул и на външната глава на триглавия мускул, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия Г. А., като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година.

• признал подсъдимия Р. И. М., ЕГН-•••••••••• за виновен и в това, че на 30.10.2022 год. в гр. Шумен, се е заканил на Г. Х. А. с убийство, като е насочил срещу него пистолет и е отправил думите: „Искаш да те убия ли тука?“ и това заканване е могло да възбуди основателен страх у пострадалия Г. А. за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, т.1 от НК, във вр. с чл.144, ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил общо наказание на подсъдимия Р. И. М., ЕГН-•••••••••• измежду наложените му с настоящата присъда две наказания в размер на най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.

На основание чл.66 от НК съдът е отложил изпълнението на така определеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години.

Съдът се е произнесъл по дължимите такси, разноски и веществени доказателства.

Срещу така постановената присъда в предвидените от закона срок и форма е

депозирана жалба от адв. И. Й. от ШАК, защитник на подсъдимите Р. З. Р., Р. И. М. и Р. Р. И.. В жалбата се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, а определеното наказание е прекалено тежко с оглед конкретните обстоятелства по делото и казуалния принос на всеки от подсъдимите. Посочва, че допълнителни аргументи ще развие след запознаване с мотивите на присъдата.

Присъдата се обжалва и от адв. В. П., като упълномощен повереник на частния обвинител Г. Х.а А., като несправедлива по отношение на определените наказания за първите двама подсъдими, които намира за ниски по размер и несъответни на тежестта на извършеното престъпление. По отношение на третия подсъдим - Р. И. М., счита и неговото наказание за ниско по размер и несъответно на тежестта на извършеното престъпление, както и определеното общо такова, включително изразява несъгласие с приложението на чл. 66 от НК. Моли за изменение на присъдата в частта, с която са определени размерите на наказанията, като иска увеличаване на наказанието „глоба“ по отношение на подсъдимите Р. Р. И. и Р. Р. И. към максимално предвидения размер, а по отношение на подсъдимият Р. И. М. след увеличаване на наказанието „лишаване от свобода“ за двете престъпления да се определи общо наказание в размер на по-голямото от двете, а именно лишаване от свобода за срок от 3 години и 3 месеца, което да се търпи ефективно.

В проведеното съдебно заседание съдът докладва междувременно депозираната молба от Г. Х. А., лично и чрез адвокат В. П., с която се прави заявление, че се оттегля депозираната срещу Присъда № 54 от 05.11.2025 въззивна жалба вх. № 20070/13.11.2025 г. по НОХД № 960/2024г. по описа на ШРС. Частният обвинител и повереника му заявиха, че я поддържат, поради което съдът като констатира, че искането за оттегляне на депозираната въззивна жалба е направено преди започване на съдебното следствие, прекрати въззивното производството в частта на подадената въззивна жалба от частния обвинител Г. Х. А. и неговия процесуален представител адвокат В. П..

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Шумен счита, че присъдата на Районен съд - Шумен следва да бъде потвърдена в цялост, като законосъобразна, правилна и мотивирана. Излага, че Районният съд е обсъдил и анализирал всички налични доказателства по делото, че е взел отношение по направените искания от защитата и съответно защитните тези, които са били лансирани по делото. Споделя напълно аргументите на районния съд, че личните мотиви не изключват наличието на хулигански мотив, в каквато връзка съдът е посочил съдебна практика на ВКС, включително и постановления на Пленума на ВС. Споделя напълно и аргументите на съда относно заканата с убийство, а именно, че за да е налице такова деяние не е необходимо пострадалият да се е уплашил от отправената му закана с убийство. Счита наложените наказания за справедливи и предлага присъдата да бъде потвърдена.

Защитата на частния обвинител адв. П. моли съдът да постанови съдебен акт по справедливост, съобразно събраните по делото доказателства както пред първата, така и пред настоящата инстанция, въз основа на депозираната от защитата на подсъдимите жалба.

Частнит обвинител Г. А. изразява съгласие с казаното от адвоката му.

Защитата на тримата подсъдими - адв. Й. поддържа въззивната жалба в цялост, която е депозирана срещу присъдата във всичките й части. Счита, че съдът в мотивите си е допуснал съществени противоречия между възприетото от него, респ. формираното вътрешно убеждение и доказателствата, събрани по делото. Излага доводи, че подходът на ШРП към престъпленията, извършени по хулигански подбуди, всеки път е различен, като в някои случаи се възприема, че личната връзка, личното отношение, личният мотив между страните по делото е водещ и той изключва хулиганските подбуди, а в други случаи със същите аргументи се твърди обратното. Счита, че в разглеждания казус е налице личен мотив, а н е хулигански подбуди, тъй като намерението на подсъдимите е да се саморазправят, а не да демонстрират явно неуважение към обществото, каквато е целта на деянията, извършени по хулигански подбуди. По отношение на престъплението закана с убийство счита, че е налице негоден предмет и липса на намерение за извършване на такова престъпление. Излага доводи, че и лицето не е изпитало основателен страх за живота си. Поради което намира обвинението по чл. 144 за недоказано. Наложените административни наказания намира, че са в много висок паричен размер и това е прекалено тежко за тях. Смята, че присъдата е несправедлива, а наказателноправните изводи в мотивите не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Моли присъдата д а бъде отменена и доверителите му да бъдат оправдани. Алтернативно, по отношение на синовете на Р. М. да се намали размера на административната глоба по чл. 78а на минималния предвиден размер, а самия Р. М. да бъде оправдан.

Защитника на подсъдимия Р. И. М. и подсъдимия Р. З. Р., адв. П., излага доводи, че Р. М. няма никакво участие в нанасянето на леката телесна повреда на пострадалия и само на това основание счита, че той трябва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение за леката телесна повреда по хулигански подбуди. Поддържа доводите по отношение на първото обвинение на колегата си и изцяло се присъединява към тях. Поддържа направените от него искания относно присъдата.

Подсъдимият Р. М. е съгласен с казаното от адвокатите си. Няма какво да добави. В последната си дума моли да бъде оправдан, тъй като „наистина не съм го пипал и с пръст“.

Подсъдимият Р. Р. е съгласен с казаното от адвокатите си. Заявява, че баща му не е пипал с пръст частния обвинител. В последната си дума иска да му се намали глобата, защото е много висока и не му е по силите.

Подсъдимият Р. И. изразява съгласие с казаното от адвоката му. Поддържа Р. З. за това, че баща му не му е навредил с нищо в случая. В последната си дума иска, да му се намали паричната глоба, защото е прекалено много за него.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията НПК установи следното:

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че:

Пострадалият Г. Х. А. живеел в гр.Шумен. А. и подсъдимият Р. И. М. били във влошени отношения. Между тях периодично възниквали скандали, ескалиращи в отделни случаи, до извършване на престъпления. Тримата подсъдими били в родствени връзки помежду си, като подсъдимият Р. И. М. бил баща на подсъдимите Р. Р. И. и Р. З. Р..

На 30.10.2022 год. сутринта, пострадалия Г. А. отишъл до дома на подсъдимия Р. И. М., находящ се в гр.Шумен, ул.„Шеста“ № 5 и счупил една от камерите на монтираната в имота система за видеонаблюдение. Когато М. установил този факт, той се обадил на пострадалия и му поискал обяснение за тези му действия. В проведения разговор двамата си разменили обидни думи и реплики.

По-късно на същия ден - 30.10.2022 год., след обяд, пострадалият А. отишъл до магазин, находящ се в гр.Шумен, на кръстовището между ул.„•••••“ и ул.„••••••“. Там се срещнал със свидетеля М. В. Д. и още едно лице, с неустановена по делото самоличност. Тримата стояли пред заведението, като разговаряли помежду си и консумирали купени от магазина енергийни напитки. Малко по-късно на същия ден - 30.10.2022 год., на улицата пред магазина с автомобил пристигнали и тримата подсъдими. След като видели пострадалия слезли от автомобила и се засилили към него.

При слизането си от автомобила подсъдимият Р. Р. И. носел дървена дебела сопа тип бухалка, а подсъдимият Р. И. М. носел газов пистолет. Последният насочил пистолета към пострадалия А. с думите: „Искаш да те убия ли тука?“. А. възприел оръжието и отправената му закана.

Между тримата подсъдими и пострадалият настъпил физически сблъсък. Тримата подсъдими нанасяли удари на А. по различни части на тялото, като го съборили на земята. Били му нанесени удари с юмруци и с крака, а Р. Р. И. му нанесъл удари с дървената сопа, която носел със себе си. А. също успял да удари подсъдимия И. и да му отнеме сопата, след което започнал на свой ред да нанася удари с нея на тримата подсъдими, за да се защити.

Свидетелят М. В. Д., който бил очевидец на случилото се се опитал да ги разтърве. След отнемането на бухалката, подсъдимият Р. Р. И. извадил нож, който носел със себе си и нанесъл прорезна рана на пострадалия, която обхващала областта на дясното му рамо отпред, подмишничната ямка и гърба вдясно, като били засегнати и частично увредени делтоидния мускул и външната глава на триглавия мускул.

След като А. паднал на земята тримата подсъдими продължили да му нанасят удари с ръце и да го ритат с крака. Свидетелите К. С.С. и Р. Е. А., минавайки по същата улица още в самото начало на инцидента видели случващото се и също спрели автомобила си, слезли и се опитали да ги разтърват.

В един момент тримата подсъдими прекратили боя и си тръгнали, качвайки се в автомобила, с който били дошли. Раната, нанесена с нож на пострадалия, започнала да кърви силно, като кръвта капела по земята пред магазина. Бил подаден сигнал на телефон 112 за случилото се и малко по-късно на место пристигнал медицински екип, който отвел пострадалия А. в МБАЛ-Шумен, където му била оказана медицинска помощ.

На местопрестъплението пристигнали и служители на РУ - Шумен. Пострадалият бил приет в МБАЛ-Шумен, където му била извършена операция. След изписването му от болницата на същия било издадено съдебномедицинско удостоверение №240/2022 год. от съдебен лекар при МБАЛ-Шумен.

Изложената фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на подсъдимите Р. Р. И., Р. И. М. и Р. З. Р.. В подкрепа на същата са показанията на свидетелите Г. Х. А., М. В. Д., К. С.С., Р. Е. А., Н. К.С., на приобщените по реда на чл.285, ал.5 от НПК, във вр. с чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на свидетелите Г. Х. А., М. В. Д., К. С.С., Р. Е. А., Н. К.С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, както и от веществени доказателства по делото. Събраните по делото доказателства се явяват безпротиворечиви и взаимнодопълващи.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 47/2023 год. Видно от същата на пострадалия Г. Х. А. са били причинени следните травматични увреждания: охлузване на челото в окосмената част на главата - челно, две ивицовидни кръвонасядания в лявата поясна област и една обширна прорезна рана, обхващаща областта на дясното рамо, подмишничната ямка и на гърба в дясно, с частично увреждане на делтоидния мускул и на външната глава на триглавия мускул. Описаните травматични увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия с по[1]продължителен възстановителен период от 3-4 седмици. Установеното порезно нараняване на дясното рамо, подмишнична ямка и на гърба вдясно е причинено от действието на твърд предмет, притежаващ режещ ръб/ръбове по механизма на натиск и плъзгане на острието спрямо кожната повърхност, при които режещият ръб на предмета прорязва тъканите, прониквайки навътре в тях. Останалите травматични увреждания са причинени от действието на твърди, тъпи предмети, по механизъм на удар и триене (за охлузването в окосмената част на главата). Установените травматични увреждания могат да бъдат получени по начин, съобщен от пострадалия - при нанасяне на удари с нож и твърди, тъпи предмети.

В досъдебното производство е била изготвена и видео-техническа експертиза - Протокол № 24 от 26.01.2024 год. От същата се установява, че върху оптичния носител, представен за изследване се съдържат два видео файла от 30.10.2022 год., като не се установява целенасочено умишлено изменение (манипулация) на наличната информация, изразяваща се в липсващи фрагменти в записите от хронологията на действията, разминаване и несъответствие на картината, вкопиране на нови кадри. Видеозаписите са заснети от стационарни видеокамери (01 и 02), в светлата част на денонощието, с цветни изображения, без звук, с резолюция 1920x1080 пиксела, наличие на вкопиран в кадрите таймкод. Вещото лице дава заключение, че след кадриране на записите със специализиран софтуер същите са били записани на оптичен носител, който е неразделна част протокола.

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза. Видно от същата е, че към момента на извършване на деянието подсъдимият Р. И. М. е бил под въздействие на негативни емоции – недоволство, раздразнение, яд до гняв, предизвикани от предхождащи и продължаващи във времето действия на пострадалия Г. А., насочени към М., семейството му и неговото имущество. Независимо от това М. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като е запазил пълен контрол над поведението си. Вещото лице дава заключение, че проведеното психиатрично изследване и предоставените за целите на експертизата свидетелски показания и данни по делото не съдържат описания на психичното състояние на дееца към този момент – поведение, емоции, вегетативна симптоматика, преживяване по време на обсъжданото деяние и след приключването му, даващо основание за обсъждане на физиологичен афект.

По делото като веществено доказателство е приет диск, съдържащ записи от охранителните камери, монтирани в дома на подсъдимите. Същият е възпроизведен в съдебно заседание. Въззивният състав също се запозна с него. При възпроизвеждането му се вижда пострадалия, който приближава дома на подсъдимите и чрез хвърляне на предмет, наподобяващ на камък поврежда една от камерите от системата за видеонаблюдение. По делото като веществени доказателства са приобщени и електронни носители, съдържащи записи от охранителни камери, намиращи се в близост на местопрестъплението, които са заснели инцидента от различен ъгъл, които също са възпроизвеждени в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Приет като веществено доказателство и предявен на страните е и електронен носител – диск, съдържащ записи от обаждания на тел.112.

Фактическата обстановка според настоящата инстанция е правилно установена. Същата е резултат от анализа на доказателствения материал.

Правилен и обоснован е извода на основния съд, че подсъдимите Р. Р. И., Р. З. Р. и Р. И. М. са осъществили деяние от общ характер, наказуемо по чл.131, ал.1, т.12 от НК, във вр. с чл.130, ал.1 от НК. Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи неприкосновенността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Субекти на престъплението са пълнолетни вменяеми физически лица.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие – въздействано е върху организма на пострадалия, вследствие на което са м у причинени множество травматични увреждания, които са причинили на пострадалото лице временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Нанесените травматични увреждания представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, в какъвто смисъл е и Постановление № 3 от 27.09.1979 год. на Пленума на ВС.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като всеки един от подсъдимите е предвиждал, че нанасяйки ударите на пострадалия ще предизвика подобни травматични увреждания, съзнавал е обществено опасните последици от деянието си и е допуснал настъпването им и под формата на евентуален умисъл по отношение на хулиганските подбуди.

Деянието по чл.131, ал.1, т.12 от НК, във вр. с чл.130, ал.1 от НК е извършено от три лица, като всеки един от тях е участвал в изпълнението на деянието, поради което престъплението следва да се квалифицира във вр. с чл.20, ал.2 от НК, независимо от конкретно осъществените от всеки един от тях действия и от степента на участието им в деянието. Всеки, който участва в изпълнението на престъплението, в изпълнителното деяние, следва да носи отговорност като съизвършител за общо причинения при общ, съвместен умисъл резултат, независимо, че не е установено конкретно от чии действия е настъпил този резултат. Без значение е кой от нападателите какви удари е нанесъл, с каква сила и насоченост и с какво оръжие са осъществени. Същественото е, че действията на всеки един от нападателите в побоя са били насочени към осъществяването на общия престъпен резултат – телесното увреждане на пострадалия, действайки с общност на умисъла./ Р.96-72-І, Р.208-89-І, Р.231-2011-ІІІ/. Тук е мястото да се отбележи, че когато в рамките на общия умесъл съизвършителите използват различни увреждащи средства и нанасят различни по сила и насоченост удари, нито един от тях поотделно не може да се позовава на ексцес на умисъла, когато възприема и се съгласява с действията на съучастника си. /Р.332-2009-ІІ/.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че всеки един от тримата подсъдими е взел участие в престъплението по чл.131, ал.1, т.12 от НК, във вр. с чл.130, ал.1 от НК. В тази насока са показанията на свидетелите Г. Х. А. и М. В. Д., от които е видно, че и тримата подсъдими са нанасяли удари с ръце или с крака на пострадалия, като при слизането си от автомобила подсъдимият Р. Р. И. е носил дървена бухалка, а подсъдимият Р. И. М. е носил пистолет. В разпита си в съдебнот о заседание пред ШРС пострадалото лице изрично е заявявило, че са го нападнали двамата Р.ци и третия, на който не знае името, но този третия е синът му, като е посочил тримата подсъдими. „Те от двете страни ме нападнаха и ме ръгнаха……Започнаха да ме удрят по глава, по тяло, където намерят. Събориха ме на земята……И тримата ме нападнаха едновременно от лявата и от дясната страна. Всичките бяха отгоре ми и тримата ме удряха.“ Действително във въззивното производство при допълнителния разпит свидетеля Г. А. променя показанията си като заявява, че подс. Р. М. реално не го е пипнал с пръст. Но тези му показания съдът не кредитира. Първо защото са направени декларативно, като свидетеля не обяснява кое е наложило тяхната промяна. Освен това, те са в противоречие не само с показанията му пред основния съд, а и с тези от досъдебното производство, които са били приобщени по съответния ред - чл.285, ал.5 от НПК, във вр. с чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Те са в противоречие и с показанията на свидетеля М. В. Д.. Свидетеля М.Д. заявява: „Подсъдимите дойдоха и слязоха от колата, тримата тръгнаха срещу това момче /сочи частния обвинител Г. А./…..Те нападнаха първи, защото те слязоха от колата……По принцип и тримата скочиха срещу Г.“. Показанията на този свидетел се кредитират, независимо от заявеното от него, че е лежал в ДПБ, с.Царев брод, поради употреба на наркотици. По делото липсват доказателства относно това обстоятелство, като в същото време показанията на Д. напълно кореспондират с тези на пострадалия и на останалите свидетели по делото, поради което за съда не съществува съмнение в тяхната достовреност. Те са в унисон и със възпроизведеното от камерата за видеонаблюдение. Правилно и обосновано първоинстанционния съд е кредитирал показанията на свидетелите Г. Х. А., М. В. Д., К. С.С. и Р. Е. А.. Същите са еднопосочни, последователни и почиват на техни преки впечатления от случилото се. В същото време показанията на посочените свидетели кореспондират помежду си и се подкрепят и от приложените като веществено доказателство по делото записи от камери за видеонаблюдение, намиращи се в близост на местопрестъплението. Същите следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 НПК и имат качеството на предмети, върху които има следи от престъплението, поради което могат да се ползват. Законосъобразно съдът се е позовал на съдебна практика на ВКС по този въпрос, съгласно която случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 НПК, могат да се ползват като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК и не бива да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в разпоредбата на чл.125, ал.1 НПК. При запознаване със същите и настоящия състав възприе, че в момента в който пострадалият се намира паднал на земята на пътното платно в близост до самото кръстовище, му нанасят удари и тримата подсъдими, като подсъдимият Р. Р. И. първоначално му нанася удари с помощта на дървената пръчка, впоследствие и с ръце и юмруци, подсъдимият Р. З. Р. му нанася удари с ръце, а подсъдимият Р. И. М. го рита с крак. С оглед на това съдът не кредитира твърденията на подсъдимите и на защитата им , поддържани и във въззивното производство, че подсъдимият Р. И. М. не е взел участие в нанасянето на удари по А. и в причинените му травматични увреждания.

Във връзка с възражението на защитата, че не е изготвена лицево идентификационна експертиза следва да се отбележи, че не е изготвена, тъй като не е била необходима. Видно от показанията на свидетеля Н. К. С., които няма причина да не бъдат кредитирани изцяло, същият въпреки, че не е пряк свидетел на случилото, се е запознал с представените по делото записи от камери за видеонаблюдение. Свидетелят категорично е посочил тяхната самоличност и участието на всеки един от тях в конфликта, доколкото познава живущите в района от служебната му дейност като служител на РУ Шумен. Освен това показанията му са непротиворечиви, последователни и кореспондират напълно с показанията на свидетелите Г. Х. А., М. В. Д., К. С.С. и Р. Е. А.. Пострадалият Г. А. също е разпознал подсъдимите при възпроизвеждането на записите от видеонаблюдението.

По отношение обясненията на подсъдимите Р. Р. И., Р. И. М. и Р. З. Р. съдът споделя извода на ШРС, че същите следва да бъдат кредитирани в частта, в която заявяват, че на посочения ден и час са се намирали в района на местопрестъплението и че между тях и пострадалия е възникнал физически сблъсък. В тази част обясненията им кореспондират с показанията на свидетелите Г. Х. А., М. В. Д., К. С.С. и Р. Е. А.. В останалата част обясненията им са непоследователни, противоречиви, не кореспондират със събраните по делото доказателства. Те са в противоречие и с приложените записи от камери за видеонаблюдение, намиращи се в близост на местопрестъплението, от които по ясен и категоричен начин се вижда поведението на всеки един от участниците в конфликта, в това число и извършените от подсъдимите действия. Ето защо са оценени като тяхна защитна версия. Поради което от обсъдените по-горе доказателства съдът приема по безспорен начин участието на всеки един от подсъдимите, включително и на подсъдимия М. в нанесените на пострадалия травматични увреждания.

По отношение на причинената на пострадалия прорезна рана, обхващаща областта на дясното рамо, подмишничната ямка и на гърба в дясно, с частично увреждане на делтоидния мускул и на външната глава на триглавия мускул съдът приема за установено по безспорен начин, че същата е причинена по начина, посочен от пострадалия и вещото лице в изготвената съдебно-медицинска експертиза - посредством нож и то от подсъдимия Р. Р. И.. Основание за това му дават показанията на пострадалия Г. А.: „Р. малкия ме наръга. Той ми каза „ей сега те измислих“. Поразната рана е нанесена в момента, в който пострадалият е бил съборен на земята на пътното платно, след което и тримата подсъдими са му нанасяли различни удари. От записа на камерите за видеонаблюдение е видно, че в момента, в който пострадалият се изправя и се връща на тротоара, вече на ръката му има кръв, която започва да капе. Пострадалият е категоричен, че е видял ножа, с който подсъдимият И. му е нанесъл увреждането, като дава подробно описание на същия. В подкрепа на това е и приетата по делото съдебно[1]медицинската експертиза, която дава категорично заключение, че установеното порезно нараняване на дясното рамо, подмишнична ямка и на гърба вдясно е причинено от действието на твърд предмет, притежаващ режещ ръб/ръбове по механизма на натиск и плъзгане на острието спрямо кожната повърхност, при които режещият ръб на предмета прорязва тъканите, прониквайки навътре в тях. Освен това, както беше посочено и по горе без значение е кой от нападателите какви удари е нанесъл, с каква сила и насоченост и с какво оръжие са осъществени след като действията на всеки един от нападателите в побоя са били насочени към осъществяването на общия престъпен резултат – телесното увреждане на пострадалия, действайки с общност на умисъла. Когато в рамките на общия умисъл съизвършителите използват различни увреждащи средства и нанасят различни по сила и насоченост удари, нито един от тях поотделно не може да се позовава на ексцес на умисъла, след като възприема и се съгласява с действията на съучастниците си.

По отношение на квалификацията на деянието, като извършено по хулигански подбуди при условията на чл.131, ал.1, т.12 от НК. За да приеме тази квалификация съдът съобрази обстоятелството, че пострадалите лица са се намирали на обществено место, в градски условия, в район, където се намират множество сгради и където се предполага, че по това време на денонощието обичайно се намират и други хора. Действително между пострадалия от една страна и подсъдимите от друга съществува дългогодишен конфликт, свързан с неуредени роднински и други взаимоотношения, често прерастващ в различни посегателства. Не се оспорва и факта, че в ранните часове в деня на събитието, пострадалият е счупил камера за видеонаблюдение, монтирана в дома на подсъдимия М.. Това обстоятелство обаче не може да бъде оправдаващо поведението на подсъдимите и водещо до извода, че същите са действали изцяло по лични мотиви, като целта им е била единствено саморазправа с пострадалия. Независимо, че действията на подсъдимите са били продиктувани о т лични мотиви, от това не следва автоматично т е да не бъдат квалифицирани като хулигански. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика, съгласно която личният мотив за извършване на едно деяние не изключва престъплението хулиганство, щом посегателствата срещу телесната неприкосновеност, честта и достойнството е съпроводено с нарушаване на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Хулиганските мотиви не са несъвместими с „чисто личните“, тяхното съчетаване е не само психологически възможно, но и стоящо в основата на евентуалния умисъл на престъпното хулиганство. Когато действията са извършени на публично място, макар и в отсъствието на други лица освен пострадалия, ако след това тези действия са станали достояние или са могли да станат обществено достояние, респ. достояние и на други лица (т. I. 3 на ППВС № 2 от 29.11.1974 г.), то при наличието на останалите обективни и субективни признаци те следва да бъдат квалифицирани като "хулигански". Престъпният състав на това деяние се счита за осъществен и тогава, когато деецът извърши действия, с които засяга честта и достойнството на отделен гражданин, независимо от това, дали са присъствали или не и други граждани. В случая инкриминираната проява недвусмислено се характеризира като непристойна, доколкото посегателството върху физическата неприкосновеност на свидетеля Г. А. е било брутално осъществено на публично по естеството си място - на улица в населен жилищен квартал на гр. Шумен, през деня и без всякакви задръжки от страна на извършител ите, че техните действия могат да станат достояние на неограничен кръг странични наблюдатели. С оглед на това неправомерния акт на подсъдимите, не изключва съставомерността им като хулигански, респ. като такива, извършени по хулигански подбуди (в този смисъл е решение № 387 от 30.09.2009 г. по н. д. № 407/2009 г., ІІІ н. о. на ВКС). Съобразно конкретиката по делото деянието на подсъдимите несъмнено демонстрират не само неуважение към личността на св. А. и игнориране на неговите правно защитени (охранявани) права, но са и грубо незачитане на установения в държавата ред и изразяват явно неуважение към обществото, като в цялостен план тяхното поведение е било мотивирано от стремежа им чрез посегателството над А. да поставят и наложат себе си над общоприетите норми на поведение и обществените ценности (Решение № 150 от 2.04.2025 г. на ВКС по н. д. № 124/2025 г., III н. о., НК, докладчик съдията Николай Джурковски). С тези си непристойни действия деецът нарушава установения правен ред в страната и проявява неуважение към обществото като цяло. В какъвто смисъл районния съд е посочил многобройна и константна практика на ВКС. Още повече, че от данните по делото се доказва, че нанасянето на описаните телесни повреди на пострадалия са извършени освен на публично место, пред магазин, не само на тротоара, но и на самото пътно платно, по което обичайно е налице оживено движение. При преценка квалификацията на деянието съдът съобрази константната практика на ВКС и по-конкретно Постановление № 2 от 29.06.1974 год. по н.д. № 4/74 год. на Пленума на ВС, съгласно която явно неуважение към обществото е налице и при действия, с които деецът открито изразява висока степен на неуважение към личността. Същото може да бъде извършено и чрез нанасяне на телесна повреда, какъвто се явява настоящия случай. Не може да бъде оправдано поведение, изразяващо се в извършване на престъпление, независимо от повода или мотива за него.

Оценъчната дейност на районния съд е обоснована и коректна. Обсъдени са всички доказателства по делото. Този правилен подход в аналитичната му дейност е предпоставил и обосновал правилни правни изводи. Същите са в синхрон с доказателствената маса, последователни са и житейски логични и не пораждат съмнения относно своята достоверност. Правилно е приложен и закона. При извършване на деянията си и тримата подсъдими са били водени от хулигански подбуди, т.е. мотивът им за извършеното е хулигански - с действията си са целели да покажат явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност, като само по този начин следва да бъде ценено поведението на тримата подсъдими пред магазина и около него, на обществено место, в градски условия, в район, където се намират множество сгради в гр.Шумен за безцеремонна саморазправа. Правилната оценка на първоинстанционния съд е дала основание да приеме, че не са налице основания за друга квалификация на деянието, освен такава по чл.131, ал.1, т.12 от НК. В тази част присъдата следва да бъде потвърдена.

Не така стои въпроса за съставомерността и авторството на деянието по чл.144, ал.3, т.1 от НК, във вр. с чл.144, ал.1 от НК. Независимо от правилно установената фактическа обстановка, настоящия състав не споделя изводите на ШРС, че подсъдимия Р. М. е осъществил състава на това престъпление.

Действително от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. Х. А. и М. В. Д. се установява, че подсъдимият при слизането си от автомобила е носил пистолет, който е бил насочен към пострадалия. В подкрепа на този извод са отново приобщените по делото записи от камери за видеонаблюдение, от които ясно се вижда, че непосредствено след слизане от автомобила подсъдимиятМ. се засилва към пострадалия и насочва към него пистолет, който държи в ръката си. Тези действия на подсъдимия са били съпроводени с изричането на думите „Искаш да те убия ли тука?“, които са били възприети от А.. За да е налице осъществен състав на престъплението по чл.144, ал.3, т.1 от НК, не е необходимо тези заплахи да са възбудили страх у лицето, срещу което са отправени, а само да са били в състояние да възбудят основателен страх, че заканата може да бъде осъществена. В тази връзка съдът кредитира твърденията, изложени от защитата, че деянието не е съставомерно от обективна страна, доколкото по делото липсват доказателства пострадалият да се е изплашил от отправената му закана за убийство, както и че отправеният от подсъдимия въпрос към пострадалия „Искаш да те убия ли тука?“ не представлява закана за убийство. Действително съществува сериозна съдебна практика, която казва, че закана с убийство може да бъде направена и с негоден предмет. Това е така, тъй като след като не се знае предварително дали този пистолет е газов, няма проблем заканата с убийство да бъде извършена с негоден предмет, но в случая това не е така. Няколко месеца по рано, по повод на друг инцидент случил се в болницата между страните, има образувана преписка. По тази преписка /приложена по делото/ е било установено, че при този инцидент подсъдимият Р. М. е носел газов пистолет. Още тогава пострадалият много ясно е разбрал, че става въпрос за газов пистолет и когато е разпитан в хода на настоящото досъдебното производство, той казва: „Във въпросния ден заплахи не е имало, само където ме е напсувал по телефона“- л. 26 ДП, „Този пистолет е газов, аз знам че е такъв. Знам, че може да ме нарани, да ми изкара очите, колкото и да е човек се пази… - л. 131 ДП.“ „Пистолета, който ми беше насочен от Р. тогава в момента разбрах, че е газов защото го видях. Разбрах, че е газов, защото боен пистолет къде има? Много рядко някой да има боен пистолет, освен полицай. Аз никога не съм виждал боен пистолет и не знам как изглежда. Само газов съм виждал и за това помислих, че е газов. …… Аз се уплаших, защото мислех, че може да ми направи нещо на очите, защото е газов пистолет.“ – л. 149 от с.з. От основно значение е, това дали пострадалият е възприел тези действия като заплаха за собствения си живот. Още на досъдебното производство пострадалия казва, че не е изпитал основателен страх, никакъв страх за живота си, категорично заявава, че дори и да се е уплашил, то това не е за живота си, а да не пострадат очите му, поради което закана с убийство няма как да бъде съставомерна по този критерий. Следващият елемент на престъплението по чл. 144 от НК е намерението. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че не е необходимо извършителят да има намерение да убива, достатъчно е той да заяви такова намерение без психичното му отношение към престъплението да покрива критериите на анимуса. Само че в случая и този елемент също не е налице. Ето защо поради изложеното съдът намира, че в настоящия случай не е доказано от обективна и субективна страна наличието на осъществена от страна на подсъдимия закана за убийство, която е могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.

Но настоящият състав счита, че с действията си подсъдимия Р. М. е осъществил състава на престъплението по чл. 325, ал.1 от НК. Основание за това му дават хронологията от действията осъществени от подсъдимия М., а именно: още при слизането си от автомобила тримата подсъдими са се насочили към пострадалия, като подсъдимият Р. И. М. носел газов пистолет, който насочил към пострадалия А.; отправените от него думи: „Искаш да те убия ли тука?“.; арогантното му поведение. Това поведение на подсъдимия в цялото му разнообразие от прояви е осъществено на инкриминираната дата, пред магазина в населно място – гр. Шумен и в присъствието на други лица. Неговите хулигански действия прерастват впоследствие на нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди.

Впоследствие настъпилия физически сблъсък, при който тримата подсъдими нанасяли различни удари на А. по различни части на тялото, събарянето му на земята, нанесената порезна рана на пострадалия, с което му е причинена телесна повреда, сочат на непристойни действия, които грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Не е спорно, че съставите на убийство и телесна повреда „по хулигански подбуди“ /чл. 116, ал.1, т.11 и чл. 131, ал.1, т. 12 от НК / ще погълнат хулиганството по чл. 325 от НК, ако с едно деяние извършителя е осъществил самото хулиганско действие и причинил смъртта, респк. телесната повреда /ППВС 2/74, Р.134-12-І, Р.307-71-ІІ, Р.546-09-ІІІ/. Принципно двете престъпления не могат да бъдат осъществени в условията на съвкупност, но само на идеална такава. Но това не обхваща случаите на т.нар. „реална съвкупност“ от престъпления, при която когато деецът е осъществил едно изолирано/отделно деяние на хулиганство по чл. 325 НК, а след него поведението му е прераснало в самостоятелно посегателство срещу личността, макар и то да е продиктувано от хулигански мотив, цялата престъплна дейност следва да бъде квалифицирана като съвкупност между хулиганство по чл. 325 НК и убийство, респк. телесна повреда по хулигански подбуди /Р.82-80-ІІ, Р.432-72-І, Р.600-79-ІІ, Р. 360-13-ІІІ/.

Изпълнителното деяние на престъплението хулиганство по чл. 325, ал. 1 от НК се състои в извършване на непристойни действия. Такива са всички неприлични, непристойни действия, които очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък. Действията на подсъдимият представляват отклонение от нормалното поведение на човек в обществото. С тях Р. М. демонстрира едно незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. С действията си, с арогантното си поведение, отправяйки заплашителни изрази и размахването на пистолета, подсъдимия е осъществил състава на престъплението "хулиганство". Действията на подсъдимия са били извършени по хулигански мотиви. Хулигантският мотив се обективира в явно и грубо неуважение към обществото и в частност в противопоставяне на общоприетите правила на приличие. На наличието на хулигански мотив сочат съдържанието, направлението на умисъла на дееца, мотивите и целта на извършваните от него активни действия, нарушаващи в една или друга степен нормалните, съответстващи на правилата взаимоотношения в обществото. Действията са били особено нагли, безсрамни и грубо нарушаващи нравствените принципи и чувства на гражданите и моралните норми на приличие. Подсъдимият е засегнал интересите на обществото, като действията му са изразявали изключително дръзко пренебрежение към обществения ред - Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС.

Според разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни действия". Това показва, че престъплението не може да се осъществи чрез бездействие. "Непристойни действия" са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността. Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. При това антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние. При хулиганството по чл. 325 от НК специалният субективен признак на състава – хулиганският мотив е тясно свързан и със самото изпълнително деяние, доколкото и то самото се изразява в действия, които са скандализиращи. Самият хулигански мотив разбираме като стремеж на дееца да демонстрира явното си неуважение към обществото, нещо повече тази цел се материализира успешно и в изпълнителното деяние, имайки предвид спецификата, с която то се отличава. Деецът смята себе си за необвързан със съществуващите социални норми, същият демонстрира, че стои над тях и се отнася пренебрежително към тях. Поводът за извършването на това престъпление често е незначителен, а това е допълнителен обективен признак, който води до извода, че деецът демонстрира явното си неуважение към цялостно установения в страната ред. Налице са такива непристойни действия, които сами по себе си представляват нарушаване на обществения ред и спокойствие по един груб, циничен, арогантен начин. Явното неуважение към обществото при хулиганството би могло да се прояви, дори когато е насочено само към едно лице.

От материалите по делото и по-конкретно от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. Х. А. и М. В. Д. се установява, че подсъдимият при слизането си от автомобила е носил пистолет, който е бил насочен към пострадалия. В подкрепа на този извод са отново и приобщените по делото записи от камери за видеонаблюдение, от които ясно се вижда, че непосредствено след слизане от автомобила подсъдимият Р. М. се засилва към пострадалия и насочва към него пистолет, който държи в ръката си. Установено е по делото и че тези действия на подсъдимия са били съпроводени с изричането на думите „Искаш да те убия ли тука?“, като тези думи са били възприети от А. и присъстващите. Думите и действията на подсъдимия са били със застрашителна насоченост към пострадалия и същите са били използвани съзнателно и със съдържанието, което имат.

По отношение на престъплението по чл.325, ал.1 от НК:

• обект на престъплението са обществените отношения, които регулират обществения ред и общественото спокойствие;

• субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

• от обективна страна действията на подсъдимия Р. М. представляват отклонение от нормалното поведение на човек в обществото. Характерно за хулиганството е не само обективното несъответствие на извършеното с установения обществен ред, но и фактът, че с действията си деецът демонстрира едно незачитане на обществото и на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Именно тази демонстративна, провокираща непристойност на действията на дееца характеризира същите като посегателство срещу обществения ред. С действията си подсъдимия е осъществил състава на престъплението "хулиганство". Хулигантският мотив, като задължителен елемент от субективния състав на престъплението е стремежът на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото и в частност да противопостави себе си на общоприетите правила на приличие, което е извършил подсъдимия, да демонстрира явно незачитане на установения обществен ред и да покаже своето доминиращо и цинично отношение към останалите членове на обществото.

• от субективна страна престъплението е извършено с внезапно възникнал и пряко насочен умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е желаел настъпването на общественоопасните последици.

Причините за извършването на престъплението се коренят в ниското самосъзнание на подсъдимия, в незачитане на установения правов ред в страната, в неуважението към обществото, като настъпилият общественоопасен резултат е в пряка и причинна връзка с виновното му поведение.

Поради което въззивния съд приема, че престъпленията извършени от подсъдимия Р. М. са в реална съвкупност, тъй като е извършил с отделните деяния две отделни престъпления, а именно по чл.131, ал.1, т.12 от НК и такова чл.325, ал.1 от НК.

Престъплението по чл.144, ал.3, т.1 от НК, във вр. с чл.144, ал.1 от НК е наказуемо с лишаване от свобода до шест години, а това по чл. 325, ал.1 от НК – с лишаване от свобода до две години или пробация, както и с обществено порицание. Ето защо в тази част присъдата ще следва да се измени като се приложи закон за по леко наказуемо престъпление като деянието се преквалифицира от чл.144, ал.3, т.1 от НК, във вр. с чл.144, ал.1 от НК в такова по чл. 325, ал.1 от НК.

При определяне на наказанията на всеки един от подсъдимите за извършените от тях престъпления по чл. 131, ал.1, т.12 от НК съдът е преценил степента на обществена опасност на деянието, която е преценена като висока - касае се за лека телесна повреда, изразяваща се в множество травматични увреждания, като деянието е причинено и по хулигански подбуди, а на пострадалия е било причинено временно разстройство на здравето, продължило около 3-4 месеца, както и за посегателство срещу личността на пострадалия. При преценка степента на обществена опасност на деянието съдът е съобразил обстоятелството, че травматичните увреждания на пострадалия не са причинени с един удар, а с множество удари с ръце и крака по различни части от тялото на А., в резултат на които той е паднал на земята, като в последствие е бил наръган и с нож, като му е била причинена прорезна рана, наложила хирургична интервенция. Степента на обществена опасност на всеки един от подсъдимите съдът приел като сравнително невисока с оглед данните за личността им. Подсъдимите Р. Р. И. и Р. З. Р. са неосъждани, като по делото липсват данни за други извършени от тях противообществени прояви или висящи наказателни производства. Подсъдимият Р. И. М. е бил осъждан два пъти за различни транспортни престъпления, като са му били наложени административни наказания по реда на чл.78а от НК. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът е приел и наличието на дългогодишен конфликт между страните, който е довел до обтягане на отношенията, което обаче не може да доведе до оневиняване на подсъдимите. Като отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимите Р. Р. И. и Р. З. Р. съдът е констатирал, че и двамата са извършили деянието с особена ярост и агресия към пострадалия, като след падането му на земята, на уличното платно са продължили да му нанасят удари по различни части на тялото, както с ръце, така също и с крака. Отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са достатъчни по степен и количество, за да обосноват приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, по отношение на който и да е от подсъдимите.

При преценка наказанието на подсъдимите Р. Р. И. и Р. З. Р. районния съд правилно и законосъобразно и преценил, че в настоящия случай са налице изискуемите кумулативни абсолютни предпоставки, регламентирани в разпоредбата на чл.78а от НК за освобождаване на двамата подсъдими от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба”. Предпоставките по този текст са налице, тъй като за престъплението, в което е обвинен всеки един от тях се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години, същите не са осъждани за престъпление от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, а от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.

За справедливо и съответно на извършеното на подсъдимите Р. Р. И. и Р. З. Р. съдът е преценил, че на всеки един от тях трябва да наложи административно наказание „глоба“ в размер над минимума и под средния, предвиден в закона, а именно по 2500 лева. Същото е определено, като са съобразени всички значими обстоятелства и при правилна преценка на смекчаващите и отегчаващите такива - в случая, при незначителен превес на първите.

По отношение на подсъдимия Р. И. М., следва да се отбележи, че деятелността му касае извършването на множество престъпения по смисъла вложен в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК, поради което спрямо него разпоредбата на чл.78а от НК е неприложима. За престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 от НК съдът е преценил, че констатираните смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни и достатъчни, за да обосноват приложение разпоредбата на чл.55 от НК. Отчитайки горните обстоятелства настоящия състав се солидаризира с районния съд, че е справедливо и съответно на извършеното от него да се наложи наказание в размер над минималния и под средния, предвиден в разпоредбата на чл.131, ал.1, т.12 от НК, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, а именно „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година.

Настоящата инстанция не намира основания, въз основа на които да приеме, че наказанията за това престъпление са несправедливи. Така наложени, по форма и размер същите напълно съответстват както на обществената опасност на деянието, така и на обществената опасност на извършителите. Същите са определени, като са съобразени всички значими обстоятелства и при правилна преценка на смекчаващите и отегчаващите - в случая, при незначителен превес на първите. Наказанията са правилно определени и с оглед не само на личната, но и на генералната превенция и биха постигнали целите си.

В заключение, настоящата въззивна инстанция не намира пороци в дейността на районния съд в наказателно правната част на настоящото производство по отношение на това престъпление. Не се констатират нарушения на материалния закон и процесуални нарушения от кръга на съществените, водещи до несправедливост или основания за отмяна на присъдата в тази й част. Поради изложеното съдът намира, че присъдата на Районен съд Шумен в тази й част ще следва да бъде потвърдена.

По отношение на престъплението по чл. 325, ал.1 от НК извършено от подсъдимия Р. М.. Преценявайки обстоятелствата, при които е извършено престъплението, както и незначителния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът счита, че на подсъдимия Р. М. следва да се определли наказание лишаване от свобода, което да бъде определено в размер над минималния и под средния за това престъпление, а именно “лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, както и обществено порицание. Счита, че алтернативно предвиденото наказание пробация в случая е неудачно, както с оглед предходните осъждания на лицето, така и с оглед на обстоятелството, че се казае за две деяния извършени в условията на реална съвкупност.

На основание чл.23, ал.1 от НК н а подсъдимия М. следва да се определи общо наказание измежду наложените му по това дело наказания „лишаване от свобода“ в размер на най-тежкото от определените, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година.

На основание чл. 23, ал.2 от НК към така определеното общо наказание на Р. М. следва да се присъеди и наказанието обществено порицание, наложено му за престъплението по чл. 325, ал.1 от НК.

По отношение на така определеното общо наказание “лишаване от свобода”, съдът като съобрази тежестта на извършените от подсъдимия престъпления, степента на неговата обществена опасност и изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК не се налага неговото ефективно изтърпяване. Въззивната инстанция споделя напълно доводите на основния съд, че не е необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно за да окаже своето възпиращо и предупредително въздействие. Съдът намира, че с отлагане на наказанието в подходящ изпитателен срок биха се постигнали по добре целите на наказанието, тъй като през този период подсъдимия ще следва да се въздържа от извършване на престъпления и противообществени прояви, поради което споделя доводите за приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отлагане изпълнението на същото за срок от три години. Обоснована и законосъобразна е преценката на районния съд , че целите на наказанието могат да бъдат изпълнени и ако изтърпяването им бъде отложено при условията на чл.66 НК. При определяне размера на изпитателния срок съдът е съобразил гореизложените обстоятелства, както и степента на обществена опасност на деянията, за които се налага наказанието. В тази част присъдата следва да бъде потвърдена.

Съдът се е произнесъл по дължимите такси, разноски и веществени доказателства.

Водим от горното, съдът