Решение № 315 от 13.10.2026 г. на Районен съд - Костинброд по дело № 24/2026 г.

Делото е образувано по искова молба на ищеца – А. А. А., ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес в гр. Г. срещу „Лендиво“ ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление в гр. Ш., с която се иска да бъде признат за недействителен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № •••• г., поради неточно посоченото в него ГПР. Исковата молба е предявена чрез упълномощения представител – адвокат Д. Г.. Твърди се в ИМ, че на 07.12.2025 г., ищецът е сключил с ответника цитирания договор за заем, като е постигната договореност за предоставяне на заемната сума от 1 500 лева, при условия да я върне за срок от 30 дни при лихва от 36%, ГПР от 42.58%, като общата дължима сума е в размер на 1 545 лева. Твърди, че договора е създадено задължение за представяне на обезпечение поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение в уговорения 3-дневен срок се дължи и неустойка в размер на 0.9% на ден върху усвоената сума. Твърди нищожност на клаузата за неустойка, поради неизпълнение на обезщетителната й функция, че е неприсъща и заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Твърди се недействителност на договора, поради невключване на неустойката в ГПР. Позовава се на съдебна практика на СЕС относно недействителност на договора при посочване на ГПР в по-нисък размер. Твърди недействителност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – непосочване на действителния ГПР. В срока за отговор ответника подава такъв, чрез адвокат Х. М., като оспорва иска за недействителност. Твърди сключване на договора по електронен път, при насрещни изявления за това. Твърди, че неустойката е дължима само при неизпълнение на задълженият, поради което не следва да се включва в ГПР. Твърди, че ищеца е разполагал с възможност да се откажи от договора, както и че е бил наясно с условията след като е ползвал различни кредитни продукти. Твърди съответствие на ГПР с изискванията на закона. Твърди, че надлежно са посочени допусканията при изчисление на ГПР. Оспорва твърдения за заблуждаваща търговска практика. Иска отхвърляне на иска. В срока за отговор, чрез адвокат М., ответника „Лендиво“ ООД подава насрещен иск, с който иска осъждане на ищцата А. А. да му да заплати сумата от 475.51 евро неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № ••• от 07.12.2025 в общ размер от 766.94 евро, ведно със законната лихва за забава от подаване на насрещната искова молба – 04.03.2026 г. до окончателното плащане. Предявява и евентуална претенция – при уважаване на иска на ищеца за недействителност на договора в цялост, да бъде осъден да върне неизплатената чиста сума по кредита, а именно 475.51 евро, ведно със законната лихва за забава от подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението. Твърди сключване на посочения договор при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, както и при общи условия на кредитодателя. Твърди се отпускане на обща сума от 1 500 лева, с падеж 06.01.2026 г., като счита, че с исковата молба се признава получаване на сумата. Твърди, че кредитополучателя не е изпълнил задължението си за плащане на дължимото в размера и срока по договора. Твърди се плащане от страна на А. А. в размер на 291.43 евро на дата 09.01.2026 г., с което не е погасена никаква част от главницата. Твърди се, че в момента задължението по договора включва 766.94 евро – главница, 23.01 евро – договорна лихва, 268.43 евро – неустойка и 50.73 евро такси, като общо дължимото е в размер на 1 109.11 евро. В срока за отговор по насрещния иск А. А. не подава такъв. В съдебно заседание ищеца и ответника не се явяват, като не се явяват и упълномощените представители, от които са постъпили изявления, с които искат разглеждане на делото в тяхно отсъствие. И двете страни претендират присъждане на разноски. Предвид направените изявления и представените писмени доказателства, неоспорени съдът приема за установено по несъмнен начин следното: На 07.12.2025 г., А. А., в качеството на кредитополучател, е сключил договор за паричен заем № ••• с ответника „Лендиво“ ООД. Договорено е отпускане на заемна сума от 1 500 лева, която е следвало да бъде върната след тридесет дни, при обща дължима сума от 1 545 лева. Договорен е лихвен процент 36%, като е посочено ГПР в размер на 42.58%. По отношение на ГПР в договора е посочено, че не включва възможни неустойки при неизпълнение. С договора – чл. 1, т.10, и чл. 17 е създадено задължение за кредитополучателя, в срок от три дни от сключване на договора от страна да представи обезпечение – поръчител, одобрен от ответника или банкова гаранция. Уговорено е – чл. 27, ал. 1, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение от страна на ищцата се дължи в полза на кредитодателя неустойка в размер на 0.9% на ден върху усвоената заемна сума. В същата разпоредба е посочено, че оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита се базират на предположение, че ще бъде представено обезпечение. В погасителния план, създаден при сключване на договора, е посочено и задължение за плащане на неустойката – с погасителната вноска, при което общия размер на тази вноска възлиза на 2 070 лева, в което число сумата от 1 500 лева за заемна сума, сумата от 45 лева за месечна лихва и сумата от 525 лева за неустойка. По този начин общата дължима сума по договора е в размер на 2 070 лева. Договора е сключен по реда на ЗПФУР. Предвид изявленията на страните съдът приема за доказани фактите, че сумата от 1 500 лева е предадена на А. А., както и че от негова страна е направено едно плащане по договора в размер на сумата от 291.43 евро на дата 09.01.2026 г. При тези несъмнено установени факти, без да са налице никакви основания да бъдат игнорирани представените писмени доказателства съдът намира, че представения писмен договор е недействителен, предвид следното. В представения договор изрично е записано, че ГПР не включва възможни разходи, които може да се заплатят при неизпълнение на договорни задължения. В същото време обаче е налице начисляване на суми за неизпълнение на договорното задължение за представяне на обезпечение, което разгледано самостоятелно също е недействително предвид факта, че задължение за обезпечение се въвежда като условия за сключване на договора, а не може да се формулира като последващо задължение, при неизпълнение на което се предвижда санкция в размер на определена парична сума. Доколкото разходите за неустойка не са включени в ГПР, съобразно мотивите на Решение на СЕС по дело C-714/22 от 21.03.2024 г., това се приравнява на липса на ГПР и на това основание е нищожен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е на основание чл. 23 от ЗПК потребителя дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви. Допълнително в този съдебен акт е посочено, че лишаването на кредитодателите от възнаграждение и лихви в такъв случай следва да е пропорционално и да има възпиращ ефект. Съдът намира, че лишаването на заявителя от възнаграждение по договора за кредит е пропорционално и ще има възпиращ ефект за прекратяване на практиката, която е трайна в използването на именно кредитодателя за договаряне на поръчителство и осигуряване на поголямо възнаграждение, което се осъществява чрез заобикаляне на изискванията на закона за максимален ГПР. Според съда уговарянето на такъв вид и размер неустойка няма нищо общо с обезпечителната функция на неустойката, предвидена като предварително определяне на възможните вреди от неизпълнение на договорни задължения. Размера на неустойката, която надхвърля заемна сума и възнаградителна лихва, както е в случая, представлява недопустимо задължаване на потребителя в противоречие с морала. Основание за този извод на съда е и факта, че съгласно цитираната част от разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от договора показва установеното с договора задължение за представяне на обезпечение, а определянето на неустойката по месеци съобразно уговореният й размер от 0.9% показва ясно целта за реализиране на допълнително възнаграждение над максимума, определен в чл. 19 от ЗПК. Извън това може да се отбележи, че извън уговорените плащания на главница, договорна лихва, лихва при забава и неустойка за непредставяне на обезпечение, с чл. 28 от договора е уговорена допълнителна неустойка в размер на 1% на ден на ден от размера на просрочената сума. Видно е от представените ОУ, че е необходимо обезпечението да обхваща всякакви дължими суми по договора, в това число и такси и самата неустойка, което е нелогично, след като няма основание за неустойка при представяне на обезпечение, като по този начин се създава невъзможност да се осигури обезпечение и на задължението за неустойка при непредставяне на обезпечение. Според съда това показва и очевиден стремеж от заобикаляне на закона от страна на ответника при сключване на договора, който е по реда на ЗПФУР, като този начин не предполага повече действия след предаване на заемна сума, а така също следва да се отбележи, че представянето на обезпечение предхожда сключването на договора, а не се представя впоследствие. Поради това е основателен първоначалния иск и следва да бъде признат за недействителен – нищожен, Договор за паричен заем № •••• г., сключен между А. А. и ответника по този иск - „Лендиво“ ООД, като основание за това е чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, а извън това може да се говори за недействителност поради противоречие с морала. По исковете на Лендиво ООД кредит съдът намира за неоснователен иска за осъждане на ищцата да му заплати сумата от 475.51 евро, представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № ••• от 07.12.2025 в общ размер от 766.94 евро, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. При недействителност на договора за кредит няма задължение за заплащане на суми по посочения договор, след като на основание чл. 23 от ЗП при недействителност се дължи чистата заемна сума. Поради това следва да бъде отхвърлен този насрещен иск. Основателен е заявения евентуално съединен насрещен иск, като бъде осъден А. А. да заплати на Лендиво ООД чистата стойност на кредита – заемната сума, намалена с платените суми по заемното правоотношение – сумата от 291.43 евро, тоест е основателна изцяло заявената претенция за сумата от 475.51 евро, представляваща неизплатената част от чистата стойност на договор за заем от 07.12.2025 г. Основателна е претенцията за заплащане на лихва за забава, след като с заявяване на тази насрещна претенция, на основание чл. 240 от ЗЗД заемателят трябва да върне заетите пари, като трябва да стори това в срок от един месец от поканата, съответно един месец след отправяне на поканата той е в забава и дължи лихва за забава. Съответно следва да се отхвърли иска за заплащане на законна лихва за периода от 04.03.2026 г. – датата на предявяване на насрещния иск, до 04.04.2026 г. Според съда следва да бъдат оставени без уважение исканията и на двете страни за присъждане на разноски, като основание за този извод на съда е отговорността и на двете страни за образуване на делото, както и неизпълнение на задължения от тяхна страна, които са довели до образуване на делото и съответно разходването на средства, след като претенциите и на двете страни са основателни, но принципно причина за водене на делото е едно и също правоотношение, по което и двете страни са в неизпълнение или злоупотреба с права, и в същото време част от заявените претенции са основателни и уважени. Предвид всичко изложено съдът