Решение № 30 от 18.6.2026 г. на Районен съд - Кнежа по дело № 6/2026 г.

наказателно дело № 20261430200006 по описа за 2026 година за да се произнесе,взе предвид следното : Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на ЕТ„Зако–З. С.“,с ЕИК106546982,със седалище и адрес на управление гр.Вр.,общ.Вр.,обл.Вр.,ул.„•••“№••,вх.*,ет.*,ап.••,представляван от З. С. Й., против Наказателно постановление №69/16.10.2025г.,издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните-гр.Плевен. Въззивникът твърди,че с обжалваното наказателно постановление на му е наложена имуществена санкция в общ размер на 8000лв.,разпределена както следва:имуществена санкция в размер на 4000лв. на основание чл.128,ал.2 във връзка с чл. 128,ал.1,т.1 от Закона за храните за нарушение на чл.4,ал.1 от Закона за храните,и имуществена санкция в размер н а 4000лв. на основание чл.131,ал.2 във връзка с чл.131,ал.1,т.4 от Закона за храните за нарушение на чл.10 от Закона за храните. Въззивникът твърди,че процесното наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно като навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,за липса на конкретно описание на изпълнителното деяние,за неправилна правна квалификация, за липса на доказаност на вменените нарушения,както и за неправилна преценка относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Въззивникът иска от съда да отмени процесното наказателното постановление и присъждане на сторените разноски. Поделото се проведоха 2 бр. о.с.з. на 17.03.2026г. и на 19.05.2026г. ,за които страните и свидетелите им са били редовно призовани. В съдебно заседание жалбоподателят се яви лично и с процесуалния си представител адв.П. К. от ПлАК,който поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи. Административнонаказващият орган,чрез процесуалния си представител адв.С. П. от ПлАК,оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда обжалваното наказателното постановление да бъде потвърдено. В предоставения от съда срок на страните за писмени бележки/писмени защити/ такива са представени само от въззивната страна. Процесуалният представител на въззиваемата страна е изложел своите доводи и аргументи в хода по същество на делото. Жалбата е подадена от надлежна страна,срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт и в законоустановения срок,тъй като процесното НП е било връчено на въззивника на 01.12.2025г.,а тя е подадена на 15.12.2025г.-видно от пощенското клеймо на плика, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 11.07.2025г.,около 16:15ч.,служители на ОДБХ–гр.Плевен извършили проверка по повод постъпил сигнал в смесен магазин за търговия с хранителни и нехранителни стоки,находящ се в гр.Кн.,ул.„•••“№••, регистриран като обект с рег.№152100557 и удостоверение за регистрация по Закона за храните №101-11050/02.05.2018г.,стопанисван от ЕТ„Зако–З. С.“. За проверката е съставен Констативен протокол № 0028444/11.07.2025г. в него били отразени констатации,че в обекта се съхраняват храни от животински и неживотински произход с изтекъл срок на годност,с нарушена цялост на опаковката,с видими признаци на развала,както и храни без информация на български език и без етикет и/или идентификационна маркировка. Посочени са храни от животински произход: салам „Наполи“,кренвирши „Бони“,селски петрохан,пилешки кренвирши „Интермес“,свинско рагу,свински ребра,кашкавал и сирене от краве мляко и други,общо количество 21,558кг., както и храни от неживотински произход — шарена сол,маги сочно пиле, горчица,вегета,ръчни точени кори „Йована“,домати на кубчета и други, общо количество 14,754кг. В констативния протокол и впоследствие в АУАН е било посочено още,че не се представят записи за лична хигиена и обучение на персонала, както и записи за входящ контрол на приетите храни и опаковъчни материали. Представени са били записи в дневник за поддържане на хигиенното състояние на обекта, водени до 26.02.2025г.,и записи за температурен контрол на хладилните съоръжения в чек-лист, водени до 28.12.2024г. На 16.07.2025г. е съставен АУАН№001660 срещу ЕТ„Зако–З. С.“,представляван от З. С. Й. и въз основа на този акт било издадено процесното наказателно постановление №69/16.10.2025г. В хода на съдебното производство са разпитани актосъставителят Д. В. А. и свидетелите П. Ц. Й. и Н. М. Й.–служители на ОДБХ–гр.Плевен,участвали в проверката. Актосъставителят св.Д. А. каза,че проверката е била извършена по сигнал за развалена храна,лепеща,с плесен,сив цвят и лош мирис.При проверката били установени храни от животински и неживотински произход с изтекъл срок на годност,с нарушена цялост на опаковката,без етикет и без превод на български език,като част от тях според свидетелката били с видими признаци на разваляне и лош мирис.Свидетелката посочи още, че не били налице актуални записи за температурен контрол, лична хигиена и хигиена на персонала,като последните записи били от края на 2024г. Според нея храните били в търговската зала и по витрини,поради което не можело да се приеме,че са отделени от продажба. Свидетелят П. Й. каза,че при проверката били установени храни с изтекъл срок на годност,като стоките били описвани по марка, производител, срок на годност и тегло. Според него, когато храните са изложени на витрина, те се предлагат за продажба.Същият сочи, че в обекта липсвали или не били актуално водени дневници за температурен контрол, хигиена, лична хигиена на персонала и други документи, свързани със самоконтрола. Свидетелката Н. Й. потвърди,че в проверявания обект са били установени стоки от животински и неживотински произход с изтекъл срок на годност,изложени на стелажи и витрини,както и стоки без етикет на български език.Тя посочи,че във витрина е имало храни с изтекъл срок, в друга витрина-месни продукти без етикет,а отдолу —продукти с явни признаци на развала и неспецифична миризма.Според свидетелката чекмеджето,в което били намерени част от продуктите,не е било обозначено. В хода на съдебното производство беше разпитана и свидетелката Л. Х. Л.,продавачконсултант в обекта и лице,живеещо на семейни начала с жалбоподателя.Тя заяви,че проверките срещу обектите на жалбоподателя били интензивни от 2024г.до сега.Според нея част от продуктите,посочени от проверяващите,били отделени като брак/СЖП в обозначен хладилен шкаф, не били предназначени за продажба и следвало да бъдат описани и изнесени от магазина. Свидетелката сочи още,че по време на проверката магазинът е работ ил, тя е обслужвала клиенти,не е бил предявен опис на констатираните продукти и не е подписвала констативен протокол. Съдът отчита,че свидетелката Л. Х. Л. е лице,живеещо на семейни начала с жалбоподателя,както и работещо в проверявания обект-хранителен магазин, поради което показанията следва да бъдат преценявани с повишено внимание и в съвкупност с останалите доказателства по делото. Това обстоятелство обаче не е основание показанията на тази свидетелка да бъдат изцяло игнорирани,доколкото част от изложеното от нея намира опора и в останалите доказателства,а именно,че проверката е извършена в работещ търговски обект-хранителен магазин,при обслужване на клиенти,при интензивни контролни действия и без да е налице безспорна яснота относно точния произход,местонахождение и предназначение на всяка група от описаните продукти. Съдът счита,че не следва да изследва мотивите за извършване на проверката извън предмета на административно-наказателното производство,нито да прави извод дали спрямо жалбоподателя е бил упражняван целенасочен административен натиск.Дори обаче да се приеме,че проверката е била обусловена от засилен контрол или от предходни сигнали срещу обекта, това не освобождава административно-наказващия орган от задължението да спази изискванията на ЗАНН и Закона за храните при формулиране,доказване и правна квалификация на всяко конкретно нарушение. Въз основа на установената фактическа обстановка,съдът направи следните с и правни изводи: Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и формално съдържа посочване на нарушените и санкционните разпоредби. Въпреки това съдът намира,че при реализиране на административнонаказателната отговорност са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и до невъзможност за пълноценен съдебен контрол относно съставомерността на вменените нарушения. Съгласно чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено,както и законните разпоредби,които са нарушени. Съгласно чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението,датата и мястото на извършването му, обстоятелствата,при които е било извършено,както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Тези изисквания не са само формални,но и имат гаранционен характер и обезпечават правото на защита на санкционираното лице. Административно-наказващият орган следва да посочи не само нарушената правна норма, но и конкретното изпълнително деяние, времето, мястото, начина на извършване и обстоятелствата, при които е осъществено нарушението. Липсата на яснота относно това за кое точно поведение въззивника се санкционира представлява съществено процесуално нарушение,тъй като препятства както защитата на нарушителя,така и съдебната проверка за материална законосъобразност. В този смисъл следва да се съобрази и съдебната практика в Тълкувателно решение №8/16.09.2021г. по тълк.д.№1/2020г. на ОСС на ВАС,според което районният съд разполага с правомощие да измени наказателното постановление и да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение,но само когато това може да стане въз основа на описаното в наказателното постановление изпълнително деяние и без съществено изменение на фактическите обстоятелства на нарушението. От това следва,че съдът не може да замества административно-наказващия орган,като дописва липсващи факти,избира вместо него точния състав или реконструира съставомерността на съответните административни нарушения въз основа на предположения. Относно нарушението по чл.4,ал.1 от Закона за храните: Съгласно чл.4,ал.1 от Закона за храните, храната трябва да е годна за консумация от хора по отношение на нейните физични,химични,радиологични и микробиологични качества и състав,както и да не представлява опасност за човешкото здраве. Разпоредбата съдържа общо материално изискване към храната,но за да бъде ангажирана отговорността на бизнес оператор по тази норма,административно-наказващият орган следва да опише конкретно и я с н о кои храни приема за негодни или опасни,на какво основание приема тази негодност или опасност, в какво се изразяват физичните, химичните, радиологичните или микробиологичните отклонения, респективно кои конкретни факти сочат на опасност за човешкото здраве. В случая в АУАН и в процесното наказателното постановление са изброени множество продукти,като едновременно са посочени различни фактически признаци —изтекъл срок на годност,нарушена цялост на опаковката,видими признаци на развала,липса на етикет,липса на информация на български език и липса на идентификационна маркировка.Обаче тези признаци са от различно естество и не се покриват автоматично с един и същи административноправен състав. Липсата на етикет или информация на български език може да има значение за други изисквания на законодателството относно храните,но сама по себе си не доказва непременно негодност по чл.4,ал.1 от Закона за храните.Нарушената опаковка също може да е индиция за риск,но не освобождава наказващия орган от задължението да опише защо конкретната храна е негодна за консумация или опасна. Изтеклият срок на годност е съществен факт,но при избрана правна квалификация по чл.4,ал.1 ЗХ административнонаказващият орган следва ясно да разграничи дали санкционира предлагане/съхраняване на храни с изтекъл срок, или действително установена негодност/опасност на храната по смисъла на чл.4, ал.1 ЗХ. В процесното наказателно постановление е използвано общо описание,при което фактическите признаци са натрупани и смесени, без ясно разграничение кои точно продукти са с изтекъл срок, кои са с нарушена опаковка, кои са без етикет, кои са без информация на български език, кои са с видими признаци на развала и кои от тях конкретно са приети за негодни за консумация.Това нарушава изискванията на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Отделно от това в процесното наказателно постановление е употребено понятието,че храните „се съхраняват“в обекта като не е ясно дали административно-наказващият орган приема,че храните са били предлагани на потребителите,държани за продажба,съхранявани като налична търговска стока или отделени като брак/СЖП.Това не е маловажна терминологична неточност, защото от него зависи както съставомерността, така и преценката за обществената опасност на деянието. Разпитаните по делото свидетели от ОДБХ сочат,че част от продуктите са били във витрини и търговска зала,поради което са приели,че са предлагани за продажба.От друга страна, свид.Л. заявява,че част от продуктите са били отделени като брак/СЖП в обозначен шкаф.При липсата на подробен и еднозначен опис на местонахождението на всяка група продукти,снимков материал,конкретна индивидуализация и ясно разграничаване на предназначението им,това противоречие не може да бъде преодоляно във вреда на санкционираното лице. Съдът не приема,че във всяко производство по Закона за храните е задължително лабораторно изследване,за да се установи нарушение.Когато обаче наказващият орган вменява нарушение именно по чл.4,ал.1 от ЗХ- т.е. негодност или опасност на храната,а не само нарушение на правила за етикетиране,срок на годност,маркировка или съхранение — той следва да докаже конкретните признаци на тази негодност или опасност. Ала това в случая не е сторено в достатъчна степен. Относно нарушението по чл. 10 от Закона за храните: Съгласно чл.10 от Закона за храните бизнес операторите,с изключение на изрично посочените в закона случаи,въвеждат,прилагат и поддържат постоянна процедура или процедури в съответствие с чл.5 от Регламент (ЕО) №852/2004 и приложения II и III от Регламент (ЕО)№853/2004 и технологична документация за храните,които произвеждат, и/или национални, утвърдени или браншови стандарти. В процесното наказателно постановление е посочено,че не се представят записи за лична хигиена и обучение на персонала и за входящ контрол на приетите храни и опаковъчни материали,както и че записите в дневник за хигиенно състояние на обекта и температурен контрол са водени до определени дати.Тези факти са описани общо,но не е конкретизирано коя именно процедура по чл.10 от ЗХ не е въведена,коя не е прилагана, коя не е поддържана, за кой точно период, спрямо кои конкретни храни или дейности и въз основа на кое конкретно изискване от приложимите регламенти или технологична документация. Нормата на чл.10 от ЗХ не санкционира абстрактно всяка непълнота в дневник.Тя урежда задължение за въвеждане,прилагане и поддържане на постоянна процедура или процедури.Ето защо в АУАН и процесното НП следва да бъде ясно посочено дали се твърди липса на процедури,неприлагане на въведени процедури, неподдържане на процедури или непълно водене на записи като елемент от процедурата. Такова разграничение обаче липсва. Неяснотата е съществена,тъй като препятства правото на защита на жалбоподателя.Санкционираното лице следва да знае кое конкретно задължение не е изпълнило и срещу какво точно следва да се защитава —срещу твърдение за липса на система за самоконтрол,срещу твърдение за неприлагане на система,срещу твърдение за непълно водене на дневници,или срещу отделни пропуски в документирането. Съдебната практика по дела,свързани с чл.10 от ЗХ,също прави разграничение между нарушения,свързани с документацията и системата за самоконтрол на бизнес оператора, и нарушения, свързани с качеството, годността или безопасността на самите храни.Когато се санкционира неизпълнение на чл.10 от ЗХ,следва да бъде ясно дали се твърди липса на въведена процедура,неприлагане на такава процедура или неподдържане на вече въведена процедура чрез непълно/нередовно водене на конкретни записи.В процесното НП подобно ясно разграничение липсва, като са посочени общо липсващи или непълни записи,без да е индивидуализирана конкретната процедура по смисъла на чл.10 ЗХ. Относно твърдението за извършване „за втори път“ и индивидуализацията на наказанието В АУАН е отразено,че нарушението е извършено „за втори път“,а в процесното наказателно постановление тази квалификация не е изведена като самостоятелно основание по чл.135 от Закона за храните,но в същото време наказващият орган е възприел фактическите констатации от акта и преписката. По делото не са представени доказателства за влязло в сила наказателно постановление за същото по вид нарушение,извършено в тригодишния срок по смисъла на чл.135 от Закона за храните.Също така не е индивидуализиран предходен санкционен акт,не е посочена дата на влизането му в сила и не е доказана идентичност на нарушението. Дори да се приеме,че административно-наказващият орган не е приложил санкционния режим за повторност,самото включване на това обстоятелство в акта и фактическата рамка на нарушението създава неяснота относно това дали то е било отчетено при преценката за вида и размера на наказанието и при отказа да се приложи чл.28 от ЗАНН. Според съдът тази неяснота следва да се прецени в полза на санкционираното лице. Относно приложимостта на чл.28 ЗАНН В наказателното постановление административно-наказващият орган е приел, че не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН,тъй като не се установявала изключително ниска степен на обществена опасност,а нарушението било свързано с обществени отношения относно здравеопазването и безопасността на храните. Съдът споделя принципното разбиране,че нарушенията,свързани с безопасността на храните,по начало са с висока обществена значимост,но в конкретния случай мотивите на административно-наказващия орган относно чл.28 ЗАНН са твърде общи и не съдържат индивидуална преценка на всички релевантни обстоятелства -конкретните продукти,точния начин на съхранение,дали са били предлагани на потребители, дали част от тях са били отделени като брак/СЖП,дали са настъпили вредни последици,дали има доказана повторност и какво е конкретното поведение на бизнес оператора. Въпреки това съдът намира, че изходът на делото не следва да се основава на маловажност,а на незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и недоказаност на съставомерните факти в необходима степен. Относно възможността за изменение на наказателното постановление Съдът обсъди и възможността за изменение на наказателното постановление чрез намаляване на размера на наложените имуществени санкции.Такава възможност в случая практически не съществува,доколкото и двете санкции са наложени в минималния предвиден в закона размер от по 4000лв. Съдът не може да определи санкция под законовия минимум при потвърждаване на отговорността,освен в хипотеза на приложим институт,който води до освобождаване от санкция или предупреждение,но в случая съдът не изменя наказателното постановление,а следва да го отмени като неправилно и незаконосъобразно. Според съдебния състав не е налице и хипотеза,при която наказателното постановление може да бъде изменено чрез преквалификация или чрез заместване на фактическите изводи на административнонаказващия орган. Констатираните пропуски засягат съставомерността на установените административни нарушения и не могат да бъдат преодолени в съдебната фаза, без да се наруши правото на защита на жалбоподателя. Съдът не игнорира данните за проблемна организация в търговския обект, нито значимостта на контрола върху безопасността на храните. Според него административнонаказателната отговорност обаче не може да се основава на обща отрицателна характеристика на търговската дейност или на предположение,че обектът по принцип се стопанисва недобросъвестно,а тя може да бъде реализирана само за конкретно,точно описано,правилно квалифицирано и доказано административно нарушение. Дори при наличие на фактически нередности в обекта,съдът не може да потвърди наказателно постановление,когато административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.42 и чл.57 от ЗАНН да посочи конкретно изпълнителното деяние, обстоятелствата, при които е извършено, и точната правна квалификация на всяко отделно нарушение. Процесуалната форма в административно-наказателното производство не е самоцел,а гаранция за правото на защита и за законосъобразното реализиране на държавната санкционна власт. Административно-наказателната отговорност е форма на държавна санкционна отговорност. Тя може да бъде реализирана само при ясно, точно и пълно описание на нарушението,при правилна правна квалификация и при доказване на всички съставомерни факти.В конкретния случай допуснатите неясноти и непълноти в АУАН и НП не са формални,а съществени,защото засягат предмета на административно-наказателното обвинение и възможността на съда да извърши пълна проверка за законосъобразност. Въз основа на изложеното,съдът счита,че следва да постанови съдебно решение,с което да отмени Наказателно постановление №69/16.10.2025г.,издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните–гр.Плевен,като неправилно и незаконосъобразно. Да осъди Областна дирекция по безопасност на храните–гр.Плевен да заплати на ЕТ„Зако– З. С.“,с ЕИК106546982,със седалище и адрес на управление гр.Вр.,общ.Вр.,обл.Вр.,ул. „•••“№••,вх.*,ет.*,ап.••,представляван от З. С. Й.,сумата от 700,00евро/седемстотин евро/,представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съдът