Решение № 1039 от 27.1.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 177/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 12, ал. 4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите. Образувано е по жалба от Н. М. П. от гр. Варна, [ЕГН], срещу Писмо рег. № РД25009323ВН-033ВН/9.01.2026 г., с което Кметът на Община Варна съгласува провеждане на индивидуални протестни действия по повод личен мотив по уведомление рег. № РД25009323Н-031ВН/29.12.2025 г. в периода 12.01.2026 г. -12.02.2026 г., от понеделник до петък в интервала 09,00 – 17,30 ч., в близост до сградите на Окръжен съд – Варна, Районен съд – Варна, Административен съд – Варна и Съдебно-изпълнителна служба, Община Варна, само в частта му, с която на жалбоподателя като организатор на протестните действия е вменено задължение да не използва озвучителна техника. Счита, че липсата на озвучителна техника препятства правото му на протест и нарушава конституционните му права. В оспорения акт не са изложени мотиви защо е постановена забрана за използване на озвучителна техника. Прави искане за отмяна на наложената забрана за използване на озвучителна техника. В с.з. процесуалния представител на П. поддържа жалбата на посочените в нея основания. Моли да се отмени акта в оспорената част. Ответникът в производството, Кметът на Община Варна счита жалбата за неоснователна. В писмена молба изразява становище по съществото на спора. Счита, че не е налице забрана за провеждане на мероприятието, а само предложение за промяна на начина на провеждането му. Преценката на административния орган е по целесъобразност, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане. Използването на озвучителна техника в централната част на града, пред съдебни институции не само застрашава, но и нарушава обществения ред на територията на общината, в посочените сгради е невъзможно пълноценно да се осъществяват трудови и служебни задължения, като на други граждани се нарушава правото да получат достъп до правосъдие. Сочи, че използването на озвучителна техника ще създаде шум. Заявените протестни действия не представляват събрание, митинг или манифестация, което е предпоставка да се забрани изцяло провеждането му. По изложените доводи издаденото разпореждане да не се използва озвучителна техника е правилно. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът като съобрази съдържанието на жалбата, становищата на страните, относимата нормативна уредба и събраните доказателства намира от фактическа и правна страна следното: С уведомление рег. № РД25009323Н-031ВН/29.12.2025 г., подписано с квалифициран електронен подпис и регистрирано в деловодството на Община Варна на 29.12.2025 г., жалбоподателят е уведомил кмета на общината, че от 12.01.2026 г. до 31.12.2026 г. ще провежда индивидуални протестни действия пред и около сградите на Окръжен съд – Варна, Районен съд – Варна, Административен съд – Варна, Съдебно-изпълнителна служба и сградата на Община Варна, по повод протести срещу магистрати и кмета на община Варна. За време на провеждане на протеста е посочил понеделник до петък от 09,00 ч до 17 ч. Като средства, които ще използва, е посочил свирка и високоговорител. Позовава се на чл. 38 и чл. 39 от Конституцията на Република България. Писмото е постъпило в електронната поща на Община Варна на 24.12.2025 г. в 14,34 ч. Ответникът се е произнесъл по уведомлението с Писмо рег. № РД25009323ВН-033ВН/9.01.2026 г. С писмото П. е уведомен, че се съгласува провеждането на индивидуални протестни действия по повод личен мотив за периода от 12.01.2026 г. до 12.02.2026 г. от 9 ч. до 17.30 ч., с локации – в близост до градите на Окръжен съд – Варна, Районен съд – Варна, Съдебно изпълнителна служба, Административен съд – Варна и Община Варна. В писмото е посочено, че използването на озвучителна техника на посочените в заявлението места несъмнено би създало шум, който ще наруши спокойствието на гражданите и ще създаде неблагоприятни условия за всички, които полагат труд в близост. Административния орган е приел, че при осъществяването на протеста чрез използване на озвучителна техника пред административните сгради, които са в близост до жилищни сгради се създават предпоставки за нарушаване на обществения ред и правата и свободите на другите граждани, поради което е определил следните задължения на организатора: да спазва обществения ред, да не пречи на свободния достъп на гражданите до сградите на институциите, да не се използва озвучителна техника. Да се приведе терена в чист и естетичен вид. Оспорения акт е връчен на П. по имейл на 9.01.2026 г. При така установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът приема следното: Предмет на обжалване е разпореждането в уведомителното писмо да не се използва озвучителна техника, което по същество представлява забрана за използване на такава техника. Жалбата е подадена на 12.01.2026 г. следователно е спазен срокът по чл. 12, ал. 4 от ЗСММ. Жалбоподател е организатор на проявата и адресат на обжалваната забрана за използване на озвучителна техника при провеждане на протестните действия, заявени с уведомлението. Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 12, ал.2 от ЗСММ кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато има несъмнени данни, че са насочени към насилствено изменение на конституционно установения ред или срещу териториалната цялост на страната; застрашават обществения ред в съответното населено място; застрашават народното здраве при предварително обявена епидемична обстановка; нарушават правата и свободите на другите граждани. Обжалваното писмо освен съгласуване на действията, изложени в уведомлението, съдържа и частична забрана за използване на озвучителна техника и попада в обхвата на чл.12, ал.2 от ЗСММ. Забраната е наложена в писмен акт в срока по чл.12, ал.3 от ЗСММ, от материално компетентен орган, предвид което съдът приема, че в обжалваната част писмото е валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл.12 ЗСММ. Оспорения акт е издаден в писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за постановяването му. Не се констатират пороци, съществено засягащи процесуалната законосъобразност на оспорената забрана. С оглед нормата на чл. 12, ал.2 от ЗСММ правомощието на Кмета на общината да забрани провеждането на събрание, митинг или манифестация е регламентирано в условията на оперативна самостоятелност. Съгласно АПК, съдът осъществява само контрол за законосъобразност на административните актове, като проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Доколкото в случая е оспорена частичната забрана - за използване на озвучителна техника е постановена в рамките на оперативна самостоятелност на административния орган, на контрол за законосъобразност подлежи само наличието на условията, визирани в чл. 12, ал.2 от ЗСММ. Според настоящия състав на съда, в случая се установява наличие на една от визираните в законовата разпоредба предпоставки, пораждаща правомощието на кмета на общината да постанови забрана за използване на озвучителна техника, предвид разпоредбата на чл.12 ал.1 т.4 ЗСММ, когато то нарушава правата и свободите на другите граждани. В глава ІІ от Конституцията на Република България – чл. 39 е посочено едно от основните права на гражданите - всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Свободата на словото, визирана в чл. 39 от Конституцията се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите. В решение на Конституционният съд по к. дело № 16/1998 г., е посочено, че правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация е прогласено и в чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, но то не е абсолютно. Основания за ограничаването му се съдържат в чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ и не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява права или законни интереси на другия. В уведомлението е заявеното местоположение на протеста – „пред и около сградите“ на съдилищата в гр. Варна, т.е. на места където ежедневно се провеждат съдебни заседания по дела, в които други лица търсят и следва да получат правосъдие, както и на места където освен магистрати и служители полагат труд. Използването на исканото озвучаване нарушава правата на всички останали граждани, които в периода на протеста желаят да осъществяват правомощията и задълженията си в сградите, пред които се протестира. В посочените в уведомлението сгради има не само магистрати и служители, а и страни по делата, свидетели и др. В случая исканото мероприятие не е забранено, а е постановен само отказ за използване на озвучителна техника. Преценката за това е в оперативната самостоятелност на кмета на Община Варна и е съобразен с местоположението на което П. желае да протестира, съобразено е и с материалния закон. Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал.3 и 4 от АПК, правото на разноски за производството е възникнало за ответника. Съдът, след като прецени, че спора не е с високата фактическа и правна сложност, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 51.13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. По гореизложените съображения и на основание чл. 12, ал. 4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите, съдът