Решение № 354 от 9.7.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 264/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК Образувано е по въззивна жалба на „Овергаз Мрежи“ АД, подадена чрез пълномощника му адв. Л. Н. от САК против решение № 277/23.12.2025г. по гр.д. № 573/2022г. на РС - П., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ответника Ю. Е. М. искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че последната дължи на ищеца сумата от 965, 62 лв. – стойност на доставен и потребен природен газ за периода от 01.12.2021г. до 31.01.2022г. в обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „А.С., аб. № ....., ведно със законната лихва върху тази сума от 22.07.2022г. до окончателното плащане и сумата от 48, 55 лв. – лихва за забава, начислена за периода 31.12.2022г. – 24.07.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 428/2022г. на ПРС. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Оспорва се решаващият извод на районния съд да отхвърли предявените искове, поради недоказаност на потребеното от абоната количество природен газ за процесния период. В тази връзка се изтъква, че по делото е изслушано заключение на СТЕ, съгласно което, претендираните от жалбоподателя количества природен газ са консумирани от ответника, както и че вещото лице е посочило какви документи и справки е използвало, за да направи този си експертен извод. Акцентира се, че с оглед периода на потребление вещото лице няма как да работи с данни от самия разходомер, поради което правило е ползвало предоставените му от ищеца отчети на същия. Изтъква се, че първата инстанция необосновано не е възприела заключението на СТЕ, доколкото не е възлагала извършването на оглед на разходомера и не е посочвала материалите, въз основа на които да се извърши експертизата. Прави се оплакване за нарушаване на задължението на съда по чл. 146 ал. 1 ГПК, тъй като не указано на жалбоподателя, за които твърдени от него факти и в частност относно претендираното количество газ, не сочи доказателства. Сочи се, че съдът, без по реда на чл. 195 ал. 1 ГПК да е преформулирало задачите към експертизата и без да е посочило с кои материали да работи вещото лице, не е възприел заключението му, тъй като не е боравило с първични документи за отчет. Отделно от това се оспорва като необоснован горния правен извод на районния съд, като се изтъква, че според вещото лице, то е изготвило заключението по справка за отчетено количество природен газ, предоставена му от жалбоподателя. Подчертава се още, че по делото е установено, че разходомера е бил в метрологична годност и че абоната не е възразил в срок относно качеството на доставения му продукт. Прави се оплакване, че районният съд необосновано не е приел и заключението на ССчЕ, доколкото нито е посочил материалите въз основа на които то да се изготви, нито по делото е оспорена редовността на водените от ищеца счетоводни книги. По тези съображения се смята, че направения от първата инстанция извод за недоказаност на доставените количества газ се дължи на нейни процесуални пропуски и доколкото предявените искове се доказани по основание и размер, се иска от ВТОС да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да ги уважи с присъждане на разноски за двете инстанции и за заповедното производство. В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата не е депозирала отговор на така подадената въззивна жалба. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост, тъй като са били налице положителните респ. са липсвали отрицателните предпоставки за предявяване на исковете, а първостепенният съд се е произнесъл в рамките на сезирането си с исковата молба, без да има произнасяне в повече от поисканото. При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното: Първостепенният съд е бил сезиран с установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 184 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за приемане на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 965, 62 лв. - главница, представляваща обща стойността на доставен и потребен газ за периода от 01.12.2021г. до 31.01.2022г. в обект, находящ се в гр. П., ул. „А.С., аб. № ....., ведно със законната лихва върху тази сума от 22.07.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 48, 55 лв. – лихва за забава, начислена за периода 31.12.2022г. – 24.07.2022г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 428/2022г. на ПРС. Ищецът твърди, че страните по делото са обвързани от облигационна връзка за продажба и доставка на природен газ в горепосочения обект, за което са сключили договор за присъединяване № 191/11.11.2011г., регламентиран от Общи условия /ОУ/. Допълва, че в процесния период в изпълнение на задълженията си по този договор е доставил на потребителя природен газ в количества на обща стойност 965, 62 лв., за което е издал фактури от 31.12.2021г. и от 31.01.2022г. Ищецът посочва, че ответникът не е заплатил на падежа горепосочената сума, поради което му дължи и мораторна лихва в размер на 48, 55 лв. от падежа на всяка фактура до 24.07.2022г. В тази връзка ищецът отправя искане до съда да приеме за установено, че ответникът му дължи вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение. С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразява страните да са обвързани от валиден договор за продажба и доставка на природен газ, доколкото договора от 11.11.2011г. и заявлението за присъединяване към газопреносната мрежа не са подписани от него. Оспорва ОУ към договора за доставка да са надлежно оповестени, както и оспорва в исковия период в обекта на потребление да е доставен природен газ с нужното качество и във фактурираното количество. При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изслушаните съдебни експертизи, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. В тази връзка по делото е безспорно установено, че в процесния период ответникът е собственик на имота, находящ се в гр. П., ул. „А.С., който е присъединен към газоразпределителната мрежа на ищеца на основание договор № 191/11.11.2011г., регламентиран от ОУ, публикувани в един официален ежедневник на 11.12.2006г., чрез изградена и въведена в експлоатация, в съответствие с нормативните изисквания, вътрешна газова инсталация. Ищецът притежава лиценз от КЕВР за разпределение на природен газ на територията на Община П. и за исковия период е издал за доставката му в имота на ответника фактура от 31.12.2021г. на стойност 823, 72 лв. за 5, 1646 мвтч. и на фактура от 31.01.2022г. на стойност 144, 10 лв. за 1, 79265 мвтч. Въз основа на извършени прехващания с вземания на ответника, задължението по първата фактура е намалено до размера на 821, 52 лв., като съгласно заключението на СИЕ, горепосочените суми се водят като дължи в счетоводството на ищеца и липсва осчетоводяване на плащания по тях. Вещото лице по тази експертиза е изчислило, че обезщетението за забава върху дължимите главници по процесните фактури от падежа на всяка от тях до 24.07.2022г. възлиза в общ размер на 48, 55 лв. От заключението на изслушаната СТЕ се установява, че потреблението на природен газ в имота на ответника през процесния период е измервано с метрологично годен газомер и че съгласно справка от информационните масиви на ищцовото дружество доставеното и потребено количество газ за периода от 01.12.2021г. до 31.01.2022г. е в общ размер на 625 куб.м. Видно от приложеното ч.гр.д. № 428/2022г. на ПРС ищецът се е снабдил със заповед изпълнение № 226/25.07.2022г. за вземанията си по фактурите и лихвата за забава върху главниците по тях, която е връчена на длъжника и същият в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК е подал възражение срещу нея. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявените обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 184 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД са процесуално допустими, като наред с общите предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск, са налице и специалните такива – депозирано от длъжника възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и предявяване на специалния установителен иск в указания на ищеца едномесечен срок, чийто предмет са вземанията, за които има издадена заповед за изпълнение. В случая за успешното му провеждане в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение по договора за продажба и доставка на природен газ за процесния обект на потребление и че за исковия период са доставени и потребени фактурираните количества природен газ, чиято цена е в размер на претендираната сума. Пред настоящата инстанция, с оглед на наведените във въззивната жалба оплаквания и при липсата на подаден отговор по нея, наличието на облигационна връзка между страните по договор за доставка на природен газ от 11.11.2011г. и присъединяването на собствения на ответника обект към газоразпределителната мрежа на ищцовото дружество, чрез надлежно въведена в експлоатация вътрешна инсталация, не са спорни по делото релевантни факти. Спорът пренесен пред въззивната инстанция е съсредоточен във въпроса доказал ли е ищецът доставката и потреблението на фактурираните количества природен газ в обекта на ответника през процесния период. Както при всяка продажбена сделка, каквато в случая е й доставката на природен газ, задължението на купувача да плати цената на стоката, възниква при получаването й. С оглед специфичният характер на предмета на продажбеното правоотношение, приемането на доставения природния газ и прехвърлянето на собствеността върху него се осъществява след измерването му от средството за търговски измерване – СТИ, в място на доставка, находящо се непосредствено след монтирания уред /чл. 44 - чл. 46 от ОУ/. Според чл. 49 от ОУ количества природен газ, показни от СТИ и коригирани с коефициент за преизчисление /в случаите на чл. 47/ се считат за единствено меродавни и задължителни за двете страни. Отчитането на показанията се извършва от доставчика ежемесечно по определен от него график, като абонатът лично или чрез свой представител има право да присъства на това отчитане /чл. 51 и чл. 66 от ОУ/. Следователно, съобразно действащите между страните ОУ, само измереното и отчетено количество природен газ от монтирано в обекта на потребление метрологично годно СТИ поражда задължението на купувача да плати неговата цена. В тези ОУ не е предвиден нарочен начин за отчитане и доказване на отчетените показания на СТИ, по подобие на ОУ при другите доставчици на енергия или ВиК услуги като карнетен лист или др. идентичен документ. Това обаче не означава, че ищецът е освободен от задължение, при възникнал спор между него и абоната, да доказва в провеждания исков процес как е отчел СТИ и какво е точно отчетеното количество потребена газ. В случаят ищецът не е ангажирал по делото първични документи, удостоверяващи извършването на отчет на процесното СТИ през исковия период и съдържащи данни за показанията на газовия разходомер. Представените от него фактури са едностранно съставени частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила за отразените в тях количества потребен природен газ. Същите имат производен характер, по правило се съставят на база първични документи, и при оспорването им от страна на потребителя, доставчикът следва да докаже в процеса пълно и главно, че реално е доставил фактурираното с тях количество стока. Подобно доказване по делото не е проведено, тъй като вещото лице по изслушаната СТЕ, за да направи извод за обема на консумирания природен газ, не е боравил с данни от отчета на СТИ за исковия период, който е единствено меродавния измерител на доставеното количество, съгласно чл. 49 от ОУ. Ползваната от вещото лице справка, за която същият дава обяснения по реда на чл. 200 ГПК, нито е приложена по делото, нито сама по себе си е годна да докаже отчетени показания от СТИ, тъй като се сочи да е едностранно съставена от ищеца. При предприетото от ответника изрично оспорване на представените с исковата молба фактури и в частност относно потребеното количество природен газ, последните не могат да служат като сигурна основа за извода както на вещото лице по техническата експертиза, така и на това по счетоводната експертиза, за точния обем на консумираната стока. В тази връзка правилно районният съд не е възприел заключенията по двете експертизи относно факта на доказване на точното количества потребена газ, доколкото ги е счел за необосновани предвид на начина изготвянето им и ползваните от вещите лица материали. Безспорно доказателствената сила на експертните изводи е разколебана, тъй като същите са изградени само и единствено въз основа на едностранно съставени документи от ищеца, които го ползват и които са с производен характер. Възраженията на жалбоподателя, че на вещото лице по техническата експертиза не възложен оглед на разходомера и не са посочени материалите за изготвяне на заключението, не държат сметка, че назначаването на същата е по искане на ищеца, а не по почин на съда. А и индивидуализирането на материалите, по които вещото лице да работи, се налага при възникнала необходимост, при наличие на спор между страните по отношение на тяхна достоверност и относимост към спора. Още повече, че съдът трябва да знае с какви документи разполагат страните, за да възложи задача на вещото лице да борави с тях. В случая ищецът нито твърди, нито представя по делото, вкл. пред въззивната инстация, извършените от негови служители отчети на процесното СТИ, за да се възложи изготвянето на експертиза по тях. Липсва и нарушение на задълженията на съда по чл. 146 ал. 1 ГПК във връзка с доклада на делото, тъй като той дължи указания за кои релевантни факти не се сочат доказателства, само ако такива изобщо не са представени респ. не се иска тяхното събиране или поисканите са изначално негодни да установят твърдения факт. В случая не сме изправени пред подобна хипотеза, тъй като ищецът с исковата молба е ангажирал писмени доказателства и е поискал назначаването на СТЕ за установяване на факта на потребеното количество природен газ. Мотивиран от всичко изложено, настоящият състав на ВТОС намира, че ищецът не можа да установи в условията на пълно и главно доказване, че е доставил през процесния период в обекта на потребление, находящ се в гр. П., ул. „А.С., фактурираното от него количество природен газ, за да възникне задължението на ответника да заплати неговата стойност, съгласно издадените фактури. В тази връзка предявеният иск за установяване дължимостта на задължението на абоната към доставчика в размер на 965, 62 лв. като стойност на доставен и потребен природен газ в периода 01.12.2021г. – 31.01.2022г. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Липсата на главно задължение отрича съществуването и на акцесорното задължение за мораторна лихва по чл. 86 ал. 1 ЗЗД върху стойността на всяка от фактурите, считано от падежа им до 24.07.2022г., поради което претенцията за установяване дължимостта на сумата от 48, 55 лв. също подлежи на отхвърляне. До същите правни изводи и краен резултат по спора е достигнал Павликенският районен съд с обжалваното решение, поради което като правилно и законосъобразно същото следва да се потвърди. При този изхода на делото претенцията на въззивника за разноски за двете инстанции се явява неоснователна. Право на разноски пред настоящата инстанция, с оглед резултата от въззивното обжалване, има въззиваемата страна, но същата не е претендирала такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,