Решение № 1109 от 24.7.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5917/2025 г.

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. С Наказателно постановление № КД-3/01.07.2025 г., издадено от изпълнителен директор на Агенция за качеството на социалните услуги (АКСУ), на „МЕДИ КОРЕКТ“ ООД, ЕИК 201901105, със седалище и адрес на управление: гр.Хисаря, ул. „Илин Паунов“ №7, представлявано от Л. С. Д., е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева, за нарушение по чл.134, ал.3 от Закона за социалните услуги и на основание чл.170 от Закона за социалните услуги. Наказателното постановление е обжалвано от „МЕДИ КОРЕКТ“ ООД, ЕИК 201901105, със седалище и адрес на управление: гр.Хисаря, ул. „Илин Паунов“ №7, представлявано от Л. С. Д., като се прави искане за неговата отмяна като незаконосъобразно. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адвокат С.ов, АК- Варна, който поддържа жалбата и моли да бъде постановено решение, с което наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски. Въззиваемата страна – изпълнителен директор на Агенция за качеството на социалните услуги (АКСУ), редовно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, в което се прави искане жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира разноски. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С АУАН № АКД-16/04.06.2025 г. при извършена на 04.06.2025 г. проверка за съответствието с изискванията на ЗСУ и нормативните актове по неговото прилагане и спазване правата на потребителите в социалната услуга „резидентна грижа“, с целева група „възрастни хора в надтрудоспособна възраст“, е констатирано, че „МЕДИ КОРЕКТ“ ООД, ЕИК 201901105, представлявано от Л. С. Д., предоставящо социална услуга „резидентна грижа“, по чл.15, т.8 от ЗСУ за целева група „възрастни хора в надтрудоспособна възраст“, по чл.14, ал.2, т.6 от ЗСУ от същия, за която има издаден лиценз № Л-3129-383/14.07.2024 г. от изпълнителния директор АКСУ, предоставя едновременно в същата обща специализирана среда в социалната услуга „резидентна грижа“ на лица извън обхвата на целевата група, за която е издаден лиценза, а именно „пълнолетни лице в трудоспособна възраст“, с което е допуснал интегрирано предоставяне на отделни социални услуги за резидентна грижа в обща специализирана среда. Констатирано е, че лицето Б.Й.С., ЕГН •••, с когото е наличен сключен договор за услуга № 255/24.05.2025г. за предоставяне на резидентна грижа с целева група „възрастни хора в надтрудоспособна възраст“ за срок от три години, е извън посочената група- нарушение по чл.134, ал.3 от Закона за социалните услуги. Актът е връчен същия ден на „МЕДИ КОРЕКТ“ ООД, ЕИК 201901105, със седалище и адрес на управление: гр.Хисаря, ул. „Илин Паунов“ №7, представлявано от Л. С. Д. В законоустановения срок изпълнителният директор на Агенция за качеството на социалните услуги е издал обжалваното наказателно постановление против „МЕДИ КОРЕКТ“ ООД, ЕИК 201901105, със седалище и адрес на управление: гр.Хисаря, ул. „Илин Паунов“ №7, представлявано от Л. С. Д.. В съдебно заседание на 07.05.2026 г. е разпитан, в качеството на свидетел, актосъставителят С. Й. В.. Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съдът намира, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в наказателното постановление. Събраните гласни и писмени доказателства са еднопосочни относно датата и мястото на извършената проверка, както и относно обстоятелството, че жалбоподателят е предоставил едновременно в същата обща специализирана среда в социалната услуга „резидентна грижа“ на лица извън обхвата на целевата група, за която е издаден лиценза, а именно „пълнолетни лице в трудоспособна възраст“, с което е допуснал интегрирано предоставяне на отделни социални услуги за резидентна грижа в обща специализирана среда. В случая е констатиран сключен договор за услуга № 255/24.05.2025г. за предоставяне на резидентна грижа с целева група „възрастни хора в надтрудоспособна възраст“ за срок от три години, с лицето Б.Й.С., ЕГН •••, който е извън посочената целева група, за която доставчикът има лиценз. За посочените обстоятелства способстват и показанията на актосъставителя С. Й. В., които съдът кредитира изцяло като добросъвестно дадени и съответни на останалите кредитирани от съда писмени доказателства, и тези приложени към АНП, Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и наказателното постановление. В процесния казус неправилно отговорността на дружеството жалбоподател е ангажирана на основание чл.170 от ЗСУ. Тази разпоредба е приложима само спрямо орган на управление на социална услуга, който не изпълни задължение по този закон и нормативните актове, приети в изпълнение на закона - това изрично е визирано. Поради което чл.170 от ЗСУ не следва да се прилага спрямо доставчиците на социални услуги, какъвто е дружеството– жалбоподател. ЗСУ ясно разграничава органите на социални услуги – тези на централно и на местно ниво от доставчиците на социални услуги, уреждайки статута им в три отделни раздела на глава трета от ЗСУ. Видно е, че органите на социални услуги имат властнически правомощия, докато доставчиците осъществяват прякото предоставяне на услугите и не може да има смесване на функциите им. Поради това отговорността на дружеството не може да бъде ангажирана по реда на чл.170 от ЗСУ, както е подходил наказващият орган. Евентуално това би могло да стане по реда на чл. 169 от ЗСУ, но след дадено предписание във връзка с неспазването на чл.134, ал.3 от ЗСУ и неизпълнението му. Съдът счита, че деянието съставлява нарушение по чл. 166 от ЗСУ, тъй като дружеството е имало лиценз за предоставяне на социалната услуга „Резидентна грижа“; целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“, а е предоставяло социални услуги на лица от други целеви групи - лица в трудоспособна възраст и лица с увреждания. т.е. предоставяло е социална услуга на целеви групи, невключени в издадения му лиценза или с други думи – без лиценз да предоставя на тези целеви групи такива услуги. АНО неправилно е приложил и материалния закон, което обуславя отмяната на наказателното постановление. По разноските: На основание чл.63д от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за дружеството - жалбоподател. По делото е представен договор за правна защита и съдействие серия Б № 0000365123 от 04.05.2026 г., с който жалбоподателят доказва заплащането на сумата от 3000 евро адвокатско възнаграждение, изплатено в брой. В случая не е направено възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна, поради и което съдът не може да редуцира същото, въпреки че намира така претендираното възнаграждение за прекомерно, не съответстващо на действителната фактическа и правна сложност на делото. Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът