Решение № 151 от 5.5.2026 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 53/2026 г.

Производството е по чл.258-273 ГПК. С Решение № 428/10.09.2025 г., поправено с Решение № 579/18.12.2025 г., по гр. дело № 976/2024 г. С.ският районен съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на Л. Ч. П. и Ю. Ч. П., че С. С. П. е собственик на ПИ с идентификатор •••••••••••• целият с площ от 430 кв.м., по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № 300-5-66 от 11.10.2004 г. на изп. директор на АГКК-С., който имот участва в образуването на УПИ V-95, находящ се в кв. 76 по плана на гр.С., кв. Г. В., и ОСЪЖДА Л. П. и Ю. П. да предадат на С. П. владението върху реална част с площ от 1 кв.м. /един кв.м./ от ПИ с идентификатор •••••••••••• , с граници: от север ПИ ••••••••••••, от югозапад ПИ •••••••••••• и изток ПИ •••••••••••••; и която реална част, съгласно комбинирана скица-приложение № 1 към заключението на вещото лице инж. А. С., има формата на триъгълник, тониран в зелен цвят, и е с координатни точки т.1, т.2 и т.3. На следващо място, с решението ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС Л. П. и Ю. П. да премахнат за своя сметка находящите се в ПИ с идентификатор •••••••••••• полумасивна ограда от бетонов пояс със средна височина 0,30 м и дължина 1,40 л.м., върху който бетонов пояс е поставена декоративна ажурна метална ограда/парапет с височина 1,00 м, която на комбинираната скица № 1 на вещото лице инж.А. С. е нанесена с кафяв цвят между координатни точки т.1 и т.3; лоза/асма/ и част от монтирана метална конструкция /асмалък/ - една вертикална и една хоризонтална метални тръби, монтирани по линията на оградата между координатни точки 1 и 3; както и метална входна врата /портал/, монтиран в улична регулация /ПИ ••••••••••••/, пред източната част на лицето на УПИ V-95 /ПИ ••••••••••••/, нанесена на комбинирана Скица-Приложение № 1 към заключението на вещото лице инж. А. С. в цвят маджента. Постановено е комбинираната Скица-Приложение № 1 към заключението на вещото лице А. С. да се счита за неразделна част от решението. Присъдени и са и разноски, като Л. и Ю. П. са осъдени да заплатят на С. П. разноски по водене на делото в размер на 2 010 лв. Срещу основното и поправящото го решения са подадени допустими въззивни жалби от Л. Ч. П. и Ю. Ч. П., чрез пълномощника им адв.С. Н., с искане да бъде обезсилено и делото - върнато на РС-С. за ново разглеждане от друг състав; респективно – отменено и исковете отхвърлени. П. претендират и за разноските пред двете инстанции. В съдебно заседание жалбоподателките, редовно призовани, не се явяват. За тях пълномощникът им адв.С. Н. поддържа жалбите. С отговори по чл.263, ал.1 ГПК въззиваеимят С. С. П., чрез пълномощника адв.Димитър К., оспорва жалбите и моли за присъждане на разноските за въззивното производство. В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява. За него пълномощникът му адв.К. продължава да оспорва жалбата. Съдът установява следното: С нот.акт № 3, т.XXІ, дело № 351/1979 г. на С.ския районен съд, Ч. Я. П. продава на синовете си Ч. Ч. П. и М. Ч. П. следния недвижим имот: на Ч. Ч. П. - празно дворно място от 300 кв.м., представляващо част от имот с пл. № 95, за който е отреден парцел VIII-95, кв.15, по рег.план на гр.С., кв.Г.В.; и на М. Ч. П. - дворно място със застроена и незастроена площ от 430 кв.м., съставляващо част от имот пл.№ 95, за който е отреден парцел VII-95, кв.15, по рег.план на гр.С., кв.Г.В., срещу задължението на купувачите да гледат и издържат продавача до смъртта му. Ч. Ч. П. е баща на ответниците Л. и Ю. П.. С Нотариален акт № 200, т.V, рег.№ 6099, дело № 918/2006 г. на нотариус № 122 по РНК с район на действие РС-С., вписан с Акт № 193, том 14, д. № 3214/2006 г., peг. № 4008/07.12.2006 г., парт. № 16773 на СлВп-С., Ч. Ч. П. и К. Р. П. продават на ответниците Ю. и Л. П. при равни права / по ½ ид.ч./ от ПИ с идентификатор •••••••••••••, целият с площ от 473 кв.м. по КК на гр.С., при граници на имота: ••••••••••••, участващ в образуването на УПИ V-95 г. и УПИ VI-95, по действащия устройствен план на гр.С., идентичен с част от имот пл.№ 95, участващ в образуването на УПИ VIII-95 по стария план на кв.Г.В., гр.С.. С Нотариален акт № 112/16.05.2019 г., т.I, рег. № 1358, дело № 105/2019 г. на нотариус А. С., с №366 по РНК с район на действие района на РС-С., вписан с № 120, том 3, дело № 427/2019 г., peг. № 974/17.05.2019 г., дв.вх. № 964 на СлВп – С., ищецът С. П. е признат за собственик на основание покупка и давностно владение, на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор •••••••••••••, с площ от 411 кв.м., участващ в УПИ V-95, в УПИ VI-95 и в УПИ VII-96, кв.76 по ПУП на гр.С., кв.Г.В.. С Нотариален акт № 184, т.II, рег. № 5210, дело № 354/2020 г. на нотариус №613 по РНК с район на действие района на РС-С., вписан с № 165, том 6, дело № 905/2020 г., per. № 2096/02.10.2020 г., дв.вх. № 2069 на СВ – С., К., С. и А. К.и продават на ищеца С. П. правото на собственост върху реална част от следния недвижим имот, придобит по наследство от С. Е. С., с предишно име С. Ч.ов К., а именнно: ПИ с проектен идентификатор ••••••••••••• с площ от 10 кв.м., който имот представлява реална част от ПИ с идентификатор ••••••••••••• с площ по КК преди промяната 660 кв.м., който имот представлява придаваема част към ПИ с идентификатор •••••••••••••, образуващ УПИ V-95, кв.76 по плана на с.Г.В., съгласно Заповед №УТ 048/13.07.2020 г. на община С., в сила на 18.08.2020 г., по силата на която се променя общата имотна граница на ПИ с идентификатор •••••••••••••, който след промяната ще стане с площ от 650 кв.м., и ПИ с идентификатор •••••••••••••, който имот след промяната ще стане 421 кв.м. С Договор за покупко-продажба на общиски имот № ОС- ПНИ- 20-10-2/ 20.10.2020 г. ищецът С. С. П. купува от община С. правото на собственост на следния недвижим имот: Проектен имот с идентификатор •••••••••••••, с площ от 9 кв.м., при граници: проектен имот с идентификатор ••••••••••••, ПИ с инедтификатор •••••••••••••, ПИ с идентификатор •••••••••••••, представляващ част от ПИ с идентификатор ••••••••••••, целият с площ от 2464 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за второстепенна улица. От основното заключение по СТЕ се установява, че, спорната между страните част, оцветена в зелен цвят на комбинирана скица - приложение № 1 към заключението, е 1,0 кв.м. Същата попада в ПИ идентификатор •••••••••••• по КККР на гр. С. и в УПИ V-95, кв.76, по РП на гр. С., кв. У. от 1980 год. На същата скица вещото лице е нанесло съществуващите на място трайни елементи: масивна ограда (кафяв цвят), стълбища (оранжев жвят), порта (лилав цвят). От т. 4 до т.5 има изградена полумасивна ограда от бетонен пояс със средна височина 0,5 м. и дължината от 2,50 л.м. върху който бетонен пояс има поставена декоративна ажурна ограда с височина от 1,5 м. От т. 6 до т.7 има изградена полумасивна ограда от бетонен пояс със средна височина 0,6 м. и дължината от 3,20 л.м. върху който бетонен пояс има поставена декоративна ажурна ограда с височина от 1,5 м. От т.7 до т.8 има изградена полумасивна ограда от бетонен пояс със средна височина 0,4 м. и дължината от 6,00 л.м. върху който бетонен пояс има поставена декоративна ажурна ограда с височина от 1,5 м. На същата скица вещото лице е нанесло описаната в исковата молба порта към имот с кратък идентификатор .192 с цвят маджента, като тази порта се намира пред източната част на лицето на УПИ V-95, кв. 76 и ПИ с кратък идентификатор .302 на ищеца по КККР. На същата скица с черен цвят са нанесени границите и номерата на имотите по действащата КККР на гр. С., в червен и син цвят - границите и номерата на парцелите по Заповед № УТ-048/13.07.2020 год. за промяна на ПУП – ПРЗ, в оранжев цвят - границите и номерата на парцелите по ЗРП на гр. С., кв. У. от 1965 год. В кафяв цвят са заснетите от него огради и подпорни стени. На скица-приложение № 2 в черен цвят са отразени границите и номерата на имотите по действащата КККР на гр. С.; в червен и син цвят - границите и номерата на парцелите по Заповед № УТ - 048/13.07.2020 год. За промяна на ПУП - ПРЗ в зелен цвят границите и номерата на парцелите по Заповед № 17/22.04.1981 год. за промяна на ПУП – ПРЗ. В зелен цвят (пунктирана линия) са строителните граници по Заповед № 17/22.04.1981 год. за промяна на ПУП - ПРЗ и Декларация от 19.06.1981 год. в кафяв цвят - заснетите огради и подпорни стени.; в кафяв цвят (пунктирана линия) - границите на старата жилищна сграда в УПИ VII -95, кв. 15 по ЗРП от 1965 г. по чиято източна фасада се определя на основание Заповед № 17/22.04.1981 год. за промяна на ПУП - ПРЗ и Декларация от 19.06.1981 год. новата парцелна линия между УПИ V-95 и VI-95, кв.76. Може да се заключи при данните от СТЕ и сравняване на скицата на л.20 от делото на РС, скицата-приложение № 4 към допълнителната СТЕ, скиците на л.55-57, л.60, 99-100 и л.134 от приложеното адм.дело № 33582022 г. на Административен съд-С., че спорната площ по иска по чл.108 ЗС от 1 кв.м., представляваща оцветен в зелено триъгълник на скицата към обжалваното решение и заключена между т.1, т.2 и т.3, попада в рамките на имот с проектен идентификатор ••••••••••••• с площ от 9 кв.м. /в зелено между т.4.5 и 6 на скицата на л.20 от делото на РС/, който е образуван чрез отделянето му от ПИ с идентификатор ••••••••••••, целият с площ от 2 464 кв.м., отразен като собствен на община С., с начин на трайно ползване – за второстепенна улица /в случая ул.Ц. С./, публична общинска собственост. Този имот с проектен идентификатор ••••••••••••• е продаден на ищеца С. П. от общината с горния договор за покупко-продажба на общински имот № ОС-ПНИ-20.10-2 от 20.10.2020 г. В договора е отбелязано и че същевременно се образува нов УПИ V-95, в който участват проектен имот с идентификатор ••••••••••••• и ПИ •••••••••••••. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза в допълнителното заключение от 14.04.2025 г. и в обясненията си на съдебното заседание от 28.04.2025 г. установява, че към датата на одобряване на КККР на гр.С. със заповед от 11.10.2004 г. процесната площ от 1 кв.м. се намира в ПИ с идентификатор ••••••••••••, участващ в УПИ VІ-95, кв.76, отразено на скица-приложение № 4 към същото заключение. С одобряването на кадастралната карта с тази заповед процесната площ става общинска, видно от приложените скици /обяснение в с.з./, т.е., процесната площ става общинска собственост с приемането и. Същото е местоположението на процесната площ и към датата на издаване на нот.акт № 112/16.05.2019 г., дело № 105/2019 г., на нотариус А. С., с който ищецът С. П., е признат на осн.чл.587, ал.1 ГПК за собственик по покупка и давностно владение на ПИ с идентификатор •••••••••••••, с площ от 411 кв.м., участващ в УПИ V-95, УПИ VІ-95 и в УПИ VІІ-96, кв.76, по ПУП на гр.С., кв.Г. В.. В същото заключение инж.С. установява, че по регулационния план от 1965 г. част с площ от 0,26 кв.м. от процесната от 1 кв.м. попада в УПИ VІ-95, кв.15, а по-голямата част с площ от 0,74 кв.м. попада в улична регулация, видно на скицата-приложение № 4, и тя става изцяло общинска собственост по-късно с приемането на кадастралната карта, одобрена със заповед от 11.10.2004 г. По регулационния и кадастрален план на гр.С. от 06.10.1980 г., действал преди одобряване на кадастралната карта през 2004 г., процесната площ от 1 кв.м., попада в имот пл.№ 95 и в УПИ VІ-95, кв.76. Съгласно заповед № 17/22.04.1981 г. за промяна на ПУП- ПЗР/л.47 от делото на РС/ и декларация от 19.06.1981 г., процесната площ от 1 кв.м. попада в имот пл.№ 95 и в УПИ VІ-95, кв.76, по регулационния и кадастрален план на гр.С. от 06.10.1980 г., действал преди одобряване на кадастралната карта през 2004 г. Това е видно на скицата-приложение № 5 към допълнителното СТЕ, на която границите на парцели V-95 /на М. П./, баща на праводателя С. П. на ищеца/ и VІ-95 /на бащата на ответниците Ч. П./ са нанесени с оранжеви линии/. Отреждането по действащия ЗРП на гр.С., кв.У., и по Заповед № УТ-048/13.07.2020 г. за промяна на ПУП-ПРЗ за УПИ V-95, кв.76, е за жилищна зона /Жм/ със застрояване до три етажа и височина кота стреха до 10 м, максимален № на застрояване – 60%, максимален Кинт 1,2; минимален процент на озеленяване – 40 %. С посочената по-горе декларация /л.46 от делото на РС/ бащата на праводателя на ищеца – М. Ч. П., с нотариална заверка на подписа му от 19.06.1981 г., той, като собственик на парцел V-95, кв.76, по плана на гр.С., кв.Г. В., дава съгласие парцелната линия между неговия парцел и този на брат му Ч. Ч. П. с номер VІ-95, да мине по линията на калкана на къщатаблизнак, която ще се строи в двата парцела съгласно определеното петно от съвета, и след това с чупка да мине така, че двата парцела да имат еднаква площ. С декларацията М. П. декларира и че за разликата в квадратурата сметките за уредени по взаимно съгласие помежду им. Разпитаният по делото свидетел С. П., първи братовчед на ответниците и праводател на ищеца С. П. /продава му ПИ с идентификатор •••••••••••••, който е бил собствен на баща му М. П. или М. К./, дава показания, че дядо му е имал един голям имот, който разделя между неговите синове - М. Ч. П. /негов баща/ и Ч. Ч. П. /баща на ответниците/. Свидетелят описва границите на имотите и че в тях е осъществявано владение от страните, както ги знае от едно време: от север на юг по калканова линия на къщата на чичо му Ч., а след къщата имотът прави малка чупка. Имотите на баща му и чичо му са били с различна площ, и, с цел да бъдат поравно площите, баща му отделя малко от имота си и затова има чупка. От 1998 г. свидетелят не е живял в С., връща се през 2018 г. Не може да посочи коя година е направен порталът, но знае, че през 2000 г. ответниците са получили разрешение за пристройка, затова предполага, че тогава са правили и двора. Не мисли, че общата граница през годините се е променяла, има предвид фактически на място. Имотът е бил едно цяло, те си го разделят като братя. Свидетелката Б. В. установява, че оградата, портата съществуват повече от 25 години. Тя е снаха в същата махала в съседна къща от 1975 г., като счита, че може и по-късно портата и асмата да са правени. При свързания анализ на свидетелските показания и установеното от СТЕ относно имотите и парцелите, включително разположението на процесните 1 кв.м., полумасивната ограда от бетонов пояс със средна височина 0,30 м и дължина 1,40 л.м., с поставения върху същия пояс декоративна ажурна метална ограда/парапет с височина 1 м., нанесена с кафяв цвят между т.1 и т.3 на скицата към решението, лоза/асма и част от металния асмалък-една водоравна и една отвесна метални тръби, монтирани по линията на градата между координатни точки 1 и 3, се налага извод, че ответниците са осъществявали владение върху своя имот в рамките на УПИ VІ-95, кв.76, както е разположението и конфигурацията му съгласно заповед № 17/22.04.1981 г. за промяна на ПУП-ПЗР, отразила и дадената от М. Ч.ов декларация от 19.06.1981 г., от 1981 г. насетне и понастоящем. Т.е., осъществявали са такова владение и върху процесната площ от 1 кв.м., попадаща в същия УПИ, от 1981 г. насетне, като порталът, оградата и асмата, са поставени от семейството на ответниците на местата им не по-късно от 2000 г., предвид съобщеното от св.Петков и св.Вулджева, и признанието в отговора на въззивната жалба от 25.10.2025 г., и то очевидно със съзнанието, че се поставят в техен собствен имот, за което не е имало противопоставяне или оспорване от М. П., предишен собственик на УПИ V-95 по плана от 1981 г. Предвид обстоятелството, че по плана от 1965 г. една част от спорната – с площ от 0,74 кв.м., видна на скицата на л.120 от делото на РС /приложение № 4 към допълнителната СТЕ/, ако се приеме, че не е в рамките на допустимата грешка при измерването, е владяна от праводателите на ответниците като включена със заповедта от 1981 г. по плана от 1980 г. в техния УПИ VІ-95, кв.76, наред с останалата площ от 0,26 кв.м., която още според плана от 1965 г. е част от имот пл.№ 95 на общия наследодателя Ч. Ясенов Петков и съответно от парцел VІІ-95. Това означава, че праводателите на ответниците са придобили на осн.чл.79, ал.1 ЗС по давност, като попадаща не в улична регулация, при което би действала забраната за придобиване по давност на имот-държавна собственост, сътв. публична общинска собственост, а в техния УПИ, и онази част от последния, която е част от спорната – 0,74 кв.м. Останалата част от 0,26 кв.м., плюс останалата площ от имота, продаден на ищеца от общината с договора от 20.10.2020 г., отразени със зелено на скицата на л.20 от делото на РС, са станали собственост на праводателя на ответниците още към 1981 г. по регулация на осн.чл.110, ал.1 във вр. с чл.111, ал.1, изр. 1 ЗТСУ /отм./ към неговия УПИ VІ-95, кв.76, която е и приложена. Процесният 1 кв.м., както и останалите., продадени на ищеца от общината, са владени от ответниците и техните праводатели в в рамките на този УПИ. Вместо обаче в кадастралната карта и регистри на гр.С. от 2004 г. границите на техния УПИ VІ-95 по действащия тогава план от 1980 г. да са станали имотни и да са граници на заснетия по КККР от 2004 г. техен ПИ с идентификатор ••••••••••••, съгл.§5 ЗКИР във вр. с чл.43, ал.1, т.5, б.“г“ ЗКИР, тази площ, сред която и процесният 1 кв.м., са отразени в същата карта като част от улица „Ц. С.“ с идентификатор ••••••••••••. Липсва обаче каквото и да е основание за отразяването на спорното място, както и на включващата я площ от 9 кв.м., от продадения от общината на ищеца през 2020 г. ПИ с проектен идентификатор •••••••••••••, като част от имотпублична общинска собственост - улица „Ц. С.“ с идентификатор •••••••••••• в приетата през 2004 г. кадастрална карта и регистри на гр.С.. Няма данни тя да е отчуждавана от ответниците или от техните праводател, поради което е останала в собственост на праводателите на ответниците, които са я прехвърлили на последните. Това означава, че общината е продала на ищеца имот, на който не е била собственик, и това прехвърляне е непротивопоставимо на действителните собственици-ответниците. Затова искът на С. П. по чл.108 ЗС за собственост и предаване владението върху спорния 1 кв.м. следва да се отхвърли, след отмяна на решението в същата част. В тази връзка следва да се има предвид и изложеното в мотивите разяснение по т.5 на ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, че: „Грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма вещнопрехвърлително действие. Както бе посочено в т. 4, в производството по иск за собственост с предмет реална част от урегулиран поземлен имот, която поради непълнота или грешка в плана е заснета като част от съседен имот, съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и съответно отразява това в диспозитива на решението си. При уважен иск за ревандикация ищецът ще може да ревандикира спорната част, попадаща в урегулирания поземлен имот на ответника, без да изчаква провеждането на административна процедура по отстраняването на непълнотата или грешката в кадастралната карта и последващата процедура по изменение на подробния устройствен план.“ В останала част, касаеща признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на целия останал ПИ с идентификатор ••••••••••••, с площ от 430 кв.м., решението е недопустимо и следва да се обезсили, тъй като няма спор между страните относно собствеността на целия имот, освен процесния 1 кв.м./съобразно изменението на иска, допуснато с протоколно определение от 24.05.2025 г./ В този смисъл е напр.Решение № 110 от 20.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3890/2018 г., I г. о., според което предмет на защита с ревандикационен иск може да бъде и само реална част от имот и когато страните спорят за правото на собственост само върху конкретно посочена в исковата молба реална част от имот, липсва правен интерес за предявяване на иск за собственост за останалата част от имота, за която между ищеца и ответника няма спор за собствеността. В тази връзка следва да се отчете как, ако се приеме, че искът за целия имот в случая е допустим /съгласно възражението в отговора на въззивната жалба/, но бива намерен за неоснователен, тогава би следвало да се отрече правото на собственост на ищеца върху целия ПИ с кратък идентификатор .302. Това в случая е недопустимо с оглед действителния спор по делото. Процесните полумасивна ограда от бетонов пояс със средна височина 0,30 м и дължина 1,40 л.м., с поставения върху същия пояс декоративна ажурна метална ограда/парапет с височина 1 м., нанесена с кафяв цвят между т.1 и т.3 на скицата към решението, лоза/асма и част от металния асмалък-една водоравна и една отвесна метални тръби, монтирани по линията на оградата между координатни точки 1 и 3, не попадат в имот на ищеца, тъй като се намират в собствената на ответниците спорна площ от 1 кв.м., която е част от предмета по договора с общината от 2020 г. Исковете на П. по чл.109 ЗС за премахването им се основават само на това, че са в негов имот, поради което той не може да го ползва пълноценно. Поради тези две обстоятелства, исковете му по чл.109 ЗС са неоснователни и подлежат на отхвърляне, след като се отмени в тази част обжалваното решение. В настоящия случай решението по исковете по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат металната порта с две крила, означена с цвят маджента на скицата към решението, разположена в ПИ с идентификатор 67653. ••••••••••••, който е улица, публична собственост на община С., не се явява недопустимо поради ненасочването на тези искове и спрямо община С., и съответно – неучастието и по делото. В случая не се касае за подобрение в имота на общината, а за вещ-метална порта към входа на ответниковия имот откъм същата улица, която може да се отдели; ищецът цели защита на своето право да упражнява безпрепятствено правото си на собственост върху имот ПИ с идентификатор 67653.92.302, като се премахне портата, която според твърденията му, пречи на достъпа му до неговия имот, а не брани правото на собственост на общината върху улицата. /Определение № 5722 от 9.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 813/2025 г., I г. о./ Относно позоваването във въззивната жалба на решение № 14/22.02.2016 г. на ВКС по гр.дело № 4205/2015 г., ІІ г.о., следва да се има предвид разяснението, дадено в Определение № 3366 от 26.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3951/2024 г., I г. о., а именно: „В практиката на ВКС, включително и в посоченото от жалбоподателя решение № 14 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4205/2015 г., II г. о., се приема, че надлежни ответници в производството по предявен негаторен иск, с който се претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и други постройки и изобщо всичко, което по естествен начин или от действието на човека е трайно прикрепено към земята или постройката /чл. 110, ал. 1 ЗС/, са всички лица, които притежават вещни права върху земята - собственикът и носителите на ограничени вещни права, като тези лица са задължителни необходими другари по предявения иск. Идеята тук е, че когато с иск по чл. 109 ЗС се иска премахване на вещи, трайно прикрепени към земята, като ответници следва да бъдат конституирани всички онези лица, чието право на собственост би било засегнато при уважаване на този иск. Те са необходими задължителни другари, тъй като трябва да имат правна възможност да защитят собствеността си, която е застрашена в случай на уважаване на иска. Настоящият случай не е такъв и тази практика на ВКС не е относима към него. С иска по чл. 109 ЗС по настоящото дело се цели премахването на незаконно ограждение около жилищна сграда в режим на етажна собственост. Уважаването на този иск няма да засегне по негативен начин правната сфера на неучастващата в делото собственица на втория етаж от жилищната сграда, тъй като не засяга нито правото й на собственост върху втория етаж, нито правото й на собственост върху земята. Напротив, премахването на въпросното ограждение би било изцяло в нейна полза.“ Настоящият случай е аналогичен – с исковете по чл.109 на П. се цели премахването от улицата на порта към ответниковия двор, поставена от ответниците, която улица е собственост на общината, защото ищецът счита, че портата ограничава свободното преминаване и ползване на дворното му място и подхода към него от същата улица на север, заедно с другите поставени от ответниците ограда, асмалък с асма. Ако тези искове се уважат, това няма да засегне по негативен начин правната сфера на неучаствалата в делото община С., тъй като няма да се засегне правото и на собственост върху улицата. Исковете обаче са неоснователни и следва да се отхвърлят. При положение, че ищецът не е собственик на спорната площ от 1 кв.м., оцветена в зелено, металната порта с две крила на мястото, на което е поставена, не пречи на свободното преминаване и ползване на дворното му място, защото той не би могъл, за да влезе в последното, да премине през тази спорна част, включително и защото не подлежи на премахване оградата по хипотенузата на процесния оцветен в зелено триъгълник. А само ако можеше да преминава през нея, би му пречила порталната врата; при положение и че е налична площадката на мястото за паркиране, защриховано със сини черти на скицата към решението, чиито южна и източна стени са на около 1 метър над нивото на терените от ищцовия и ответниковия УПИ, разположени на юг от хипотенузата на спорния триъгълник. Вещото лице в обяснението си от заседанието на 24.03.2025 г. изтъква, че подходът, отбелязан като метална порта, ситуационно се намира пред лицето на УПИ V-95, като той към момента не пречи за преминаването към същия парцел. Наред с това, СТЕ изяснява и че на подхода на ищеца към имота му пречат намиращият се в последния ел.стълб, означен на същата скица на югозападния ъгъл на същата площадка за паркиране; както и на пожарен кран, означен със зелено на същата скица, намиращ се пред лицето на имота му на ул.“Ц. С.“ - обясненията на експерта инж.С. на съдебното заседание от 24.03.2025 г., установяват, че определено стълбът и хидрантът пречат на застрояването и трябва да се изместят; стълбът категорично следва да бъде изместен, независимо какво ще се строи в парцела. На осн.чл.78, ал.2 и 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски за двете инстанции за възнаграждения на адвокат и на вещо лице от общо 1 497 евро. По изложните съображения С.ският окръжен съд