Решение № 468 от 20.5.2026 г. на Районен съд - Сливен по дело № 36/2026 г.

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за обявяване на нищожността на сключен Договор за кредит с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.11, и чл.19, ал.4 от ЗПК. Ищецът твърди, че на 25.09.2024 г. сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 1387068, по силата на който е усвоила сума в размер 1 500 лв., който следвала да погаси в срок от 12 месеца, при ГПР на разходите в размер на 49.11%, както и ГПЛ 23 %. Общата сума по кредита възлиза на 1845 лева. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради противоречие с императивни норми на закона, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, нарушени са били нормите на чл.10, ал.1 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на императивните правила и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Счита, че договорът е недействителен и на основание чл.22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. На първо място, ищцата твърди, че договорът е недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в процесния договор за предоставяне на потребителски кредит бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да било условия за прилагането му. На следващо място, ищецът твърди, че договора е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, тъй като противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в %, но не е посочен начина на изчисляването му, поради което договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Изтъкват, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора. Ответното дружество не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата, която следва да бъде включена в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид размера и съотношението между главницата и възнаграждение за гаранцията. Посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Счита, че подвежда потребителя, относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Цитира практика: /Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. N2 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен договора за потребителски кредит № 1387068, сключен на 25.09.2024 г. между ищеца и ответното дружество „Фератум България" ЕООД, с ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от Ивет Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност моля да бъде прогласена. В условията на евентуалност, при отхвърляне на първоначалния иск, молят да се провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за потребителски кредит № 1387068, сключен между ищцата Н. И. Б. с ЕГН: 9210125820 и ответното дружество „Фератум България" ЕООД, с ЕИК: 200599406 за заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Ferratum Bank". Претендира за присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение. При условията на чл. 131 от ГПК ответното дружество е подало отговор, с който счита иска за неоснователен. Не оспорва наличието на сключен договор между страните с Н. Инатон Б. за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който е предоставил на ищцата сума в размер на 1 5000 лв. за срок от 12 месеца, както и че ищцата е сключила договор за поръчителство с дружество Мултитюд Банк, като е поело задължение да заплати на това дружество сума за гаранция. Счита за неоснователно твърдението на ищеца, който се позовава на чл. 5 от Договор за кредит. Счита за неоснователно твърдението, относно твърдяната липса на право на избор от страна на потребителя спрямо начина на обезпечаване на задължението за връщане на кредитните средства, че предоставяне на поръчителство от Мултитюд Банк (Малта) е условие за сключване на договор за кредит. Напротив, при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Сочи, че сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от Кредитора условия, като това правоотношение е отделно от договора за кредит. Заявява, че Мултитюд Банк е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не е страна, а кредитополучателят сам е избрал да се ползва от услугите на банката, като техните отношения не засягат отношенията между кредитора и кредитополучателя. Разясняват, че ищецът сам е избрала в електронния формуляр като обезпечение поръчителство от Мултитюд Банк (Малта) и след като се е запознала с дължимите от него такси по Договора за гаранция, е подала заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. След това, ищцата е получила по e-mail преддоговорна информация, в която е посочено изрично, че за сключването на Договора за кредит „Фератум България“ ЕООД изисква от ищцата да обезпечи задълженията си чрез поръчителство, заедно с проекти на Договора за кредит. Отделно потребителят получава по електронна поща и цялата документация от Фератум Банк (Малта), а именно Договора за гаранция и прилежащите му документи. Ищцата, след като е посочила Фератум Банк (Малта) като поръчител и е получила информацията, съответно проектите на договорите, е потвърдил изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия. С оглед изложеното считат, че не е налице твърдяната от ищцата заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП. По никакъв начин и с нито едно от действията си, ответникът не е въвел в заблуждаване ищцата относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищцата суми при всяка една от опциите. При всяка една от стъпките за сключване на договора за кредит, ищцата е била информирана изцяло, относно последиците от нея избор, като дори са посочени сумите, които той би дължал спрямо Мултитюд Банк (Малта), ако избере дружеството за поръчител и сключи Договор за гаранция с него. Съгласно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, считат, че договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя. Ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитодателя, кредитополучателят получава незабавна информация за размера на разхода. Този разход не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит, доколкото касае услуга, предоставяна от трето лице Мултитюд Банк (Малта), която е с незадължителен характер по смисъла на закона. Излага множество възражения по исковата молба. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и на изложените подробни основания в отговора. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Представя доказателства описани в пункт Приложение. В съдебно заседание ищецът, не се явява и не се представлява. С нарочна молба моли съда да уважи исковата молба, като се съобрази с изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание не се явява представител на ответното дружество. С молба моли съда да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Не е спорно, че на 25.09.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1387068, по силата на който ищецът е усвоил сума в размер 1 500 лв., който следвала да погаси в срок от 12 месеца, при ГПР на разходите в размер на 49.11%, както и ГПЛ 23 %. Общата сума по кредита възлиза на 1845 лева. Не е спорно, че Договорът за кредит се обезпечава с поръчителство, видно от чл. 5 в Договор за потребителски кредит № 1387068, като обезпечението се предоставя от "Ferratum Bank" в полза на „Фератум България“ ЕАД, което е изложено в Общите условия към Договора за гаранция поръчителство и в Договора за предоставяне на потребителски кредит. Установи се, че договора за потребителски кредит е сключен на 25.09.2024 г., а Договора за гаранция е предоставен на същата дата, но е сключен с Мултитюд Банк (Малта), съгласно което видно от чл. 1.6 следва да се заплати на дружеството сумата от 1200 лв. Следователно от усвоената главница в размер на 1500 лв. за 12 месеца кредитополучателят следва да заплати 2045 лв. По делото е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза като вещото лице след проверка на приложените по делото документи е установило, че на стр. 3 в табличен вид в заключението съм обяснила нагледно каква сума е задължението. В заключението подробно са изложени обследвания и заключителната част е установено, че ищецът е заплатил на ответното дружество по процесния договор 2536.75 лв., от които 1317.15 лв. за гаранция, 853.27 лв. за главница, 316.33 лв. преведени по лихва и 50 лв. превод за такса напомнително писмо. Лицето остава да дължи сумата от 828.25 лв. разпределени като неплатен остатък от главницата 646.73 лв., лихва 28.67 лв. и остатък по такса за банкова гаранция 152.85 лв. Вещото лице отговаря, че всъщност посочения в процесния договор лихвен процент 23 % не е толкова, а реално е доста по-висок – 40.06 %. Така е формиран размера на лихвата. Що се касае до реалния размер на ГПР се установи, че след като главницата е 1500 лв. при лихвен процент 23 и се добави заплащане на сумата за разход на предвидената гаранция, то размерът на ГПР се променя и става 447.84 %, а не както е посочен 49.11%. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че на стр. 3 в табличния вид е обяснила сумите и ГПР реално се превръща от 49.11 % на 447.84 %. Следователно съдът прави категоричен извод, че наведените аргументи за нищожност на процесния договор са основателни и доказани, тъй като реалния размер на ГПР е в пъти по-висок от максимално предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи: Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал.1 от ЗПК, за прогласяване на нищожен като противоречащ на закона ЗПК на договор за потребителски кредит. Относно прогласянето на нищожността, приложение намират нормите на ЗПК. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Не е спорно, че ищцата, в качеството си на физическо лице, сключило договора е имало качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 от ЗПК, а ответното дружество, в качеството на кредитор, съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато на са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 -12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7 -9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Касае се за изначална недействителност при сключването на договора и когато същият бъде обявен за недействителен, то заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи. Съдът намира, че следва да уважи иска за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума, което е свързано с изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Това изискване на закона е въведено за да се гарантира правото на потребителя да има яснота по какъв начин се формира неговото задължение. Именно ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото в тази величина са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане, управление до съответната възнаградителна лихва. По тази причина в ГПР следва да бъдат описани всички разходи които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочен единствено, че той е във фиксиран размер от 49.11 %, а ГЛП е 23,00 %. Нарушената правна норма е чл. 19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в чл.4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер- пет пъти размера на законната лихва. Съгласно § 1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите на допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя § 1, т.2 ДР ЗПК. В случая ГПР по договора за кредит не е включено задължението, поето по договора за неустойка за представяне в срок на обезпечение. Съдът прави извод, че това са бланкетни договори за парични заеми, които потребителя подписва без да има възможност да договори изрично съответните клаузи на договора, съгласно глава четвърта от ЗПК. В тази връзка е и съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48ЕО на Европейския парламент и на Съвета касаеща договорите за потребителски кредити, съгласно които … „кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор, с цел избягване на такова поведение, като следва да се приложат необходимите средства на кредиторите, в случаите, в които те процедират по този начин.“ Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив - договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка. Следователно процесния договор за кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 19 от ЗПК, тъй като предвидената договорна лихва в размер на 345 лв. не отговаря в никакъв случай на посочения в договора лихвен процент от 23 %, с оглед приетото и неоспорено по делото съдебноикономическо заключение, което установява, че реално приложения лихвен процент по договора е 40.06 %. На следващо място действителния ГПР възлиза на 447.84 %, което води до категоричния извод за нарушаване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговец е безспорно е въвел в заблуда потребителя за действителния размер на ГПР приложим в двустранния договор между страните, което води до заобикаляна на ЗПК за точно посочване на задълженията на длъжника, досежно изплащане на кредита. Следователно процесния договор съобразно практиката на Европейския съюз и Директива за нелоялни търговски практики и Директива 2008/48, която гласи, че „когато в договора за потребителски кредит не е посочен годишен размер на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б.“Ж“ от тази директива разходи посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, поради което съобразно нашето законодателство и европейското такова, съдът счита, че следва да прогласи нищожността на процесния договор. Клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит е неравноправна и нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2 т. 5 от ЗПК и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, тъй като противоречи на добрите нрави и търговски практики. Следователно обезщетението за неустойка не е формулирано ясно и по недвусмислен начин, съобразно изискването на чл.147 от ЗЗП. Следователно наличието на нищожните клаузи на процесния договор като определяне процента на ГПР и размера на ГЛП водят до нарушаване на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, следователно процесният договор е недействителен на осн. чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 141 от ЗЗП. Безспорно практиката е категорична че съгласно чл. 22 от ЗПК когато не е спазено изискването за съдържанието в договора на дори един от посочените елементи какъвто е размерът на ГПР, съгласно чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, то целият договор за потребителски кредит е недействителен. По тези съображения, съдът намира, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, поради релевирани доказателства за наличие на противоречие със закона. В тази връзка съдът намира, че по тежката форма за недействителност на договора, а именно нищожността изключва необходимостта да се обсъждат наведените твърдения и искането за недействителност на договора, поради нарушаване на добрите нрави. Тъй като е налице уважаване на главния установителен иск, то съдът не следва да се произнесе, относно прогласяването на нищожност на клаузата за неустойка по процесния договор за кредит. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 39.73 евро за държавна такса, депозит за вещо лице в размер на 250 евро и възнаграждение за адвокат 247.72 евро. Предвид гореизложеното, съдът