Решение № 85 от 8.5.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 91/2026 г.

Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава 21 от ГПК. Образувано е по жалба с вх.№ 20260402214041 , подадена от П. С. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес с. К., общ. С., в качеството си на едноличен собственик на капитала на „Д – А.“ ЕООД (в процес на регистрация), чрез адв. И. И., със съдебен адрес гр. Гоце Делчев, ул. А.С.“ № 10 срещу Отказ № 20260331145914/02.04.2026 г. на Агенцията по вписванията. Твърди се в жалбата, че на 31.02.2026г., по подадено заявление за запазване на фирма /Д1/, длъжностното лице към АВ – ТР е запазило в регистъра за запазени фирми името Д-А., с изписване на чужд език D – AXIS, в полза на лицето П. С. Д., в качеството му на заинтересовано лице. Сочи се, че на 31.03.2026г. е подадено Заявление за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност (А4) вх. № 20260331145914 за вписване на дружество с ограничена отговорност с фирма Д - А. , изписване на чужд език D – AXIS, с прилагане на писмени доказателства. Твърди, че по така подаденото заявление за регистриране на новоучреденото юридическо – лице търговец е постановен отказ № 20260331145914 от 02.04.2026г., с който длъжностното лице по регистрация е отказал регистриране на новоучрееното дружество с мотив, че след справка е установено, че наименованието "Д - А." се употребява от търговец, вписан в търговския регистър "ДА."ЕООД с ЕИК •••••••••••• и е направен извод, че фирмата на търговеца не може да изпълни функцията по неговата индивидуализация и не притежава национална уникалност, така че да не въвежда в заблуждение третите лица. Постановеният отказ се обжалва като незаконосъобразен. Излагат се подробни фактически твърдения и правни доводи, че заявената фирма „Д - А.“ ЕООД се отличава от съществуващата фирма „ДА.“ ЕООД. За този извод не било достатъчно извършената от длъжното лице преценка, а още да се извърши анализ на конкретната и реална вероятност от заблуждение, каквато законът изисква. Твърди се, че заявената фирма „Д - А.“ се отличава от „ДА.“ както графично, така и фонетично. Налице е графично и структурно различие, като се сочи, че „Д - А.“ съдържа тире, което обособява самостоятелен елемент, създава различна визуална структура и възприятие. Налице е фонетично различие, което се изразява в това, че наличието на тире предполага пауза при произнасяне на заявеното име „Д - А.“, и практически и човешки възприето се обособява като име от две съставни части - звука Д (който произнася се дъ) и А., а вписаната вече фирма с име „ДА.“ е без никакво прекъсване, и при прочит тя е една дума от две срички, тъй като съгласната д е слята с гласната а, и се произнасят слято в сричка: да, а и последвалите съгласни к, с, , гласна и, така по естествен начин се чете и произнася ДА., а не Д(ъ) - А., които по лексикалните правила се произнасят по различен начин, което само по себе си се твърди от жалбоподателя, че е съществена разлика, с която може да се приеме, че са спазени изискванията на чл. 21, т. 7 от ЗТР и чл. 91, т. 7 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. В чл. 15 от ТЗ и в ЗТР не се провежда разграничение между звуковото произнасяне и изписването на наименованието на едно дружество. При липса на законодателно изискване, че произнасянето на наименованието на едно дружество не бива да въвежда в заблуждение относно идентичността му с друго, начинът на изписване на фирмените наименования на две дружества обосновава възможността две отделни думи с еднакво звучене и значение да бъдат изписвани като помежду им се постави препинателен знак, тире или пауза, а различното изписване води до различно ритмично и звуково възприемане. Изтъква се, че двете имена "Д- А." и "ДА." ЕООД и по лексикалните правила се произнасят по различен начин, което само по себе си е съществена разлика, с която може да се приеме, че са спазени изискванията на чл. 21, т. 7 от ЗТР и чл. 91, т. 7 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Сочи се още, че е налице цялостно възприятие, и съгласно съдебната практика, фирмите се преценяват в тяхната цялост, а не чрез механично сравнение, като не всяко сходство е основание за отказ, а само това, което създава реална, а не хипотетична възможност за заблуждение. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика, според която се изисква анализ на цялостното възприятие на фирмата, а не само на база фонетично или визуално сходство на отделни елементи, както и да се установи конкретен риск за объркване в търговския оборот. В случая подобен анализ липсва. Постановеният отказ се определян като незаконосъобразен и поради неправилно игнориране на удостоверението за запазено наименование № 20260331144231 / 31.03.2026г. от Агенция по вписванията, което доказвало, че не е установено недопустимо сходство при първоначалната проверка, а от своя страна заявителят е действал добросъвестно и в съответствие с изискванията, като у заявителя са възникнали легитимни очаквания, което също следва да бъде отчетено при крайната преценка. Жалбоподателят изтъква, че със снабдяване преди вписването на дружеството с удостоверение за запазено наименование е спазено изискването на чл.21, т. 7 от ЗТР и не са констатирани достатъчно съществени разлики, за да се приеме, че с вписването на новоучреденото дружество ще бъде спазен принципът на национална изключителност на всички фирми (непререгистрирани, пререгистрирани и новорегистрирани). Налице е била вече извършена проверка в името и такава не е била констатирана, и съответно не е бил постановен отказ вписване на запазване на наименованието като уникално такова. Отказът се сочи, че е незаконосъобразен, защото липса на реална опасност от заблуждение, тъй като вписаният търговец "ДА.ЕООД с ЕИК ••••••••••••, е с абсолютно различен предмет на дейност от учредяващото се дружество, налице е разлика в седалището и адрес на управление на двете дружества. Ето защо се настоява, че не е налице реална опасност от заблуждение в търговския оборот - дружествата имат различен предмет на дейност, седалището и адресът на управление са в различни населени места, не оперират в идентична икономическа среда, не се насочват към една и съща клиентска среда. Тези обстоятелства се сочи, че са релевантни при преценката за заблуждение, тъй като търговският оборот не е абстрактен, а конкретен, а заблуждението не се предполага, а следва да бъде обосновано с конкретни факти, сочещи на вероятност от смесване на търговците, а в процесния отказ подобна конкретна обосновка липсва. Не на последно място се изтъква, че е налице нарушение на принципа на съразмерност и обоснованост, без мотиви относно реалния риск от заблуждение, при формално позоваване на сходство и без анализ на всички релевантни факти. Съгласно този принцип административният орган следва да избира мярка, която не засяга правата на заявителя повече от необходимото, още повече, когато отказът е мотивиран с абстрактно предположение за сходство, без да е доказана реална опасност от заблуждение, каквато законът изисква, което според жалбоподателя води и необосновано ограничаване на правото на свободна стопанска инициатива, когато липсва реален риск за търговския оборот. При поддържане оспорвания в горната насока се иска отмяна на обжалвания отказ № 20260331145914 от 02.04.2026г., за първоначална регистрация на учреденото дружество „Д - А.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление - село К., п.к. 2955, община С., област Благоевградска постановен по заявление с вх. №20260331145914 / 31,03.2026г., да се укаже на основание чл. 25, ал. 5 от 3ТP, на длъжностното лице по регистрация да впише новоучреденото дружество, а на основание чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.78 ГПК се иска присъждане на направените по обжалването разноски. От Агенцията по вписванията, на основание чл.25, ал.2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ, е постъпил писмен отговор свой изх. № 11 – 00 – 2027/07.04.2026г. Подадената жалба се определя като неоснователна, като се преповтарят мотивите на отказа. При поддържане на тези мотиви се иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на постановения отказ № 20260331145914 от 02.04.2026г. на ДЛР при АВ, както и на основание чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ вр. с чл.81 ГПК се иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размерна 150 лв. за настоящото производство. С отговора се прави възражение за прекомерност, в случай на претендиране на разноски от жалбоподателя. Благоевградският окръжен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното: На 27.03.2026г. лицето П. С. Д. е подал Заявление за запазване на фирма /Д1/ до АВ- ТР с вх.№20260327151746, като видно от Справка за запазване на фирма и Удостоверение за запазване на фирма 20260331144231 / 31.03.2026г. се установява, че в регистъра е запазена фирма с търговско наименование – Д-А. и с изписване на чужд език - D – AXIS. На 31.03.2026г. със Заявление за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност (А4) вх. № 20260331145914 чрез адв. И. Т. И. е подадено заявление от П. С. Д. за вписване на дружество с ограничена отговорност с фирма Д - А. , изписване на чужд език D - AXIS. Към посоченото заявлениео бр.А4 са приложени следните документи: учредителен акт; учредителен акт със заличени лични данни; документ за внесен в банка капитал; учредителен протокол; нотариално заверено съгласие с образец от подписа на управителя; декларации по чл.141, ал.8 и чл.142 от Търговския закон; договор за управление; пълномощно; декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Държавната такса е платена по електронен път, както и издадено удостоверение № 20260331144231 / 31.03.2026г. за запазване на наименование от Агенция по вписванията. На 02.04.2026г. е постановен отказ № 20260331145914 от 02.04.2026г. , на длъжностно лице при Агенция по вписванията. В мотивите за това е посочено, че съгласно чл.21, т.7 от Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ задължително условие при регистрацията на търговеца е да бъде извършена проверка относно обстоятелството дали друго лице няма права върху фирмата и дали тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от Търговския закон. От мотивите на отказа се установява, че преди постановяването му, ДЛР е извършило самостоятелна проверка в ТР и установило, че вече вписан търговец с наименование „ДА.“ ЕООД, ЕИК ••••••••••••. ДЛР е изтъкнало, че към индивидуализиращите белези на наименованието на фирмата не се включват препинателни знаци, разстояния (интервали), правна форма, които при изписване и изговаряне на фирмата на търговеца не могат да изпълнят функцията по неговата индивидуализация. Фирмата е означението, с което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Наименованието следва да притежава национална уникалност, така че да не въвежда в заблуждение третите лица. Приел е, че в случая не са изпълнени изискванията на закона по чл.7, ал.2 ТЗ, тъй като е налице еднакво изписване и изговаряне на заявеното за регистрация дружество „Д-А.“ ЕООД и вече регистрираното „ДА.“ ЕООД, което е предпоставка за въвеждане в заблуждение на третите лица, с които договарят. Така установеното сочи на следните правни изводи: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.25, ал.1 от ЗТР, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В разпоредбата на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ е изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по регистрацията следва да извърши. Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Следователно се извършва проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване. В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства, съответно за обявяване на заявените актове. Съгласно чл. 21, т. 7, предл. първо ЗТРРЮЛНЦ, елемент от проверката, която извършва длъжностното лице по регистрацията дали друго лице няма права върху фирмата или наименованието и те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон при първоначално вписване или промяна на фирмата на търговец. Следователно е неоснователно оплакването на жалбоподателя, че длъжностното лице не е следвало да извършва такава проверка след като веднъж вече му е било издадено удостоверение за запазване на фирма. Длъжностното лице по регистрацията разполага с отделно и самостоятелно нормативно разписано правомощие /чл.21, т.3 от ЗТТРЮЛНЦ/ да поверява дали новоучредяващото се дружество има уникално търговско наименование и в този случай не действа при условията на обвързана компетентност и издаденото вече удостоверение за запазено име на фирма не го обвързва с извода за изключителност. Изключителното право на носителя да употребява фирменото си наименование в гражданския и търговския оборот, се ползва както с национална защита съгласно разпоредбите на чл. 7- 11 от Търговския закон /Т3/, така и с международна защита съгласно Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. В чл. 7, ал. 1 ТЗ е дадена легална дефиниция на понятието фирма. Предвидено е, че тя представлява наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Фирмата, с която новоучреденото търговско дружество иска да бъде регистрирано, се изписва на български език съгласно изискването на чл. 7, ал. 3 ТЗ. По силата на чл. 7, ал. 2 ТЗ всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. В чл. 11 ТЗ е регламентирано съществуването в полза на търговеца, който е регистрирал определено фирмено наименование, на изключително право да използва това наименование, както и да иска от всяко едно трето лице да прекрати използването му и да му заплати обезщетение за причинените от това вреди. Съгласно чл. 7, ал. 4 ТЗ всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на недобросъвестното използване на фирма, както и иск за обезщетение за вреди, когато фирмата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма. Следователно, по аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ТЗ, фирмата не трябва да е идентична или сходна с регистрирана по-рано такава, което би било въвеждащо в заблуждение за другите правни субекти. В конкретния случай, е подадено заявление за вписване на еднолично дружество с ограничена отговорност Д- А. ЕООД със седалище в К., община С.. Длъжностното лице е проверило и установило, че вече в ТР има вписана друга фирма с търговско наименование „ДА.“ ЕООД, което е счетено за сходно с това на новоучредяващото се дружество. Длъжностното лице е отбелязало изрично, че в случая не е налице уникалност на търговското наименования на жалбоподателя, като в тази уникалност не се включва правноорганизационната форма, главни и малки букви, препинателни знаци и разстояния /разредки, интервали/, които при изписването и изговарянето на наименованието на фирмата не могат да изпълнят функцията по индивидуализация на търговеца, който е негов съществен правноиндивидуализиращ белег. Следователно, нормативните изисквания към фирменото наименование са за уникалност, липса на сходство и забрана за въвеждане в заблуждение. Съвпадение или сходство в наименованията на две юридически лица е налице, когато наименованията им се изписват идентично, или произнасят идентично или са толкова сходни в смисловото си съдържание, че обективно да се стига до въвеждане в заблуждение на третите лица относно идентичността на лицето, с което влизат в правни или други вид отношения. Търговската фирма се определя от търговеца, но законът предвижда изисквания при нейното формиране. Същата трябва да отговаря на изискванията по чл. 7, ал. 2 от ТЗ - изискване за истинност, да не въвежда в заблуждение - търговската фирма не трябва да подвежда третите лица, да не накърнява обществения ред и морала. Името трябва да е на кирилица и така се вписва в търговския регистър, но може допълнително да се изписва и на друг език. Към индивидуализиращите белези на наименованието на фирмата обаче не следва да се включват препинателни знаци и разстояния, които при изписване и изговаряне на наименованието не могат да изпълняват функциите си по индивидуализация на търговеца. Същественото в настоящия казус е наличието на установено сходството в наименованията на съществуващ търговец и дружеството в процес на регистрация. Търговското наименование въвежда в заблуждение не само, когато е напълно идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между имената им е налице такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение, каквато е настоящата хипотеза. Двете фирмени наименования са сходни до степен, че лесно могат да въведат в заблуждение, както потребителите на стоки и услуги, така и останалите търговци, че договарят с другия търговец със същото наименование, поради което са налице пречките по чл. 7, ал. 2 ТЗ за вписване на новоучреденото търговско дружество. Единствената разлика между вече регистрираното фирмено наименование "ДА. " ЕООД и заявеното от жалбоподателя такова "Д-А. " ЕООД е само пунктуационна, т. е. в изписването им, но не и при произнасянето им, т.е. звуково са напълно еднакви, съдържат еднакви по вид и брой букви. Разликата се състои само в графичното обозначаване чрез разделяне на първата буква от останалите в наименованието с препинателен знак - тире, което не е достатъчно да създаде отличителност на заявеното от жалбоподателя фирмено наименование. С поставянето на тирето в новоуредяващото се дружество дори не става дума за отделяне на и обособяване по този начин на две отделни думи, всяка от които да има самостоятелно значение. Фонетичното звучене на търговските наименования и на двете дружества – учреденото и учредяващото се, е еднакво, тъй като при произнасяне на наименованието тирето не се изговаря. При произнасяне на фирмата не е възможно да се отчитат препинателните знаци в наименованието. Същевременно Търговският закон и ЗТРРЮЛНЦ не правят разграничение между звуковото произнасяне и изписване на наименованието на едно търговско дружество. Следователно препинателните знаци, каквото е тирето, не спадат към индивидуализиращите белези на фирмата, поради което изложените мотиви на длъжностното лице по регистрация в този смисъл са правилни, а оспорванията на жалбоподателя в тази насока относно – графично, структурно и фонетично различие, са несъстоятелни. Формалното различие чрез разделяне с тире на букви и срички от наименованието не дава възможност за ясна различимост между съществуващата и новоучредената фирма. Тирето (-) е препинателен знак, който се използва в писмената реч и има различни функции като може да свърже две думи, да отбележи противопоставяне, прекъсване или промяна в хода на мисълта. Този знак може да има различно значение в зависимост от контекста и мястото му в текста. В жалбата се твърди, че е налице разлика в начина на произнасяне на двете наименования поради наличието на препинателния знак (-), с което първата буква се отделяла като самостоятелна и това водело до последица произнасяне на първата отделена чрез тирето буква по различен начин, като ДЪ. След това обаче при добавяне на отделената част А., следва, че при произнасяне наименованието на учредяващото се дружество по начина, посочен от жалбоподателя, същият ще се изговаря като ДЪА., което произнасяне води до извод за сходство с начина на изговаряне в разговорната реч на наименованието на вече учреденото дружество ДА.. Единственото различие според жалбоподателя е с добавяне евентуално на допълнителен звук „Ъ“, което обаче не обуславя фонетичното словоразличие при изговаряне, не променя ударения върху срички в двете наименования, поради което не намалява или преодолява извода за констатираното сходство между тях. Според настоящият състав двете наименования се произнасят по един и същи начин при употребата им в българския език. При изговаряне на двете наименования същите звучат еднакво и не е възможно да се отчете никакво различие. Но дори да се приеме, че предвид наличието на тире, двете фирмени наименования не са идентични, то те са сходни до степен, че е налице реална опасност правните субекти, които ще влязат в правоотношения с някое от двете дружества, да бъдат въведени в заблуждение при идентификацията на търговеца, ако се допусне исканото вписване. Това обуславя нарушение на чл. 7, ал. 2 изр. второ, предл. второ ТЗ /в този смисъл по сходен казус, сочещ на сходство в търговски наименования между учредено и новоучредяващо се дружество само поради добавено допълнително тире – вж. Решение № 121 от 23.02.2024 г. на САС по в. т. д. № 128/2024 г./. Достатъчно е да се установи сходство в звученето на двете дружества – вече учреденото и учредяващото се, за да се счете, че е нарушен принципът за уникалност и защитимост на търговското наименование по см. на чл.7, ал.2 и ал.4 ТЗ. В случая единствената отлика е начинът на изписване на двете дружества с добавяне на тире между първата и втората буква от наименованието. Начинът на изписване на фирмата на български език, според чл.7 , ал.3 от ТЗ е задължително правилно, но то не е включено в правилото за свободно избрана добавка, която да осигури уникалността по чл.7, ал.2 ТЗ. Правилно ДЛР е отбелязало, че тази разлика в изписването не може да се възприеме при произнасянето по посочения от жалбоподателя начин което има съществено значение именно защото търговския оборот е неформален, бърз и динамичен. Доброто име и оттук репутацията на дадена фирма се създава преобладаващо в неформални /устни/ отношения на търговеца с други търговци или клиенти , а не в писмена кореспонденция, поради което е счетено, че само поставянето на тире между част от буквите не прави новото наименование уникално /при идентичен казус вж. разрешението в Решение № 483/07.12.2023г. по т.д.№ 725/2023г. на АС Пловдив, Решение № 322/09.07.2025г./09.07.2025г. по т.д.№ 399/2025г. на АС Пловдив/. Преценката дали наименованието на ЮЛ въвежда в заблуждение следва да изхожда от обективни критерии за възприятията, които наименованието създава у третите лица, нетърговци, обикновените потребители, които са обичайните участници в търговския оборот, а не да създава за последните задължение да проверяват обстоятелствата във връзка с правноорганизационната форма и наименование на търговеца, с който договарят, предвид неформалността на търговския оборот по начало. В случая при еднакво произнасяне на търговското наименование на двете дружества съществува реална опасност от объркване на средния потребител по отношение на търговеца, с който договарят. Неотносими са възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на отказа, поради неприемане на удостоверение № 20260331144231 от 31.03.2026г. за запазване на наименование на фирма. ДЛР дължи самостоятелна и независима преценка на обстоятелствата па чл.21, т.7 ЗТРРЮЛНЦ и не е обвързан от данните на удостоверението за запазване на фирма. Снабдяването на жалбоподателя с такова удостоверение би могло да се ползва като извод за липса на недобросъвестност, но при евентуално при предявен срещу него иск по чл. 7, ал.4 от ТЗ, но не и в рамките на настоящото производство. Неоснователен се явява също така доводът в жалбата, че двете дружества се различават по други белези, които не позволяват въвеждането на третите лица в заблуждение при идентификацията им, като предмет на дейност, седалище и наличието на реална, а не хипотетична възможност за заблуждение, което длъжностното лице било длъжно да изследва и аргументира. Императивното изискване за уникалност на фирменото наименование до степен на еднозначна отличителност от регистрираните фирми на другите търговци съществува независимо от другите реквизити от статуса на търговеца, каквито са предмет на дейност и независимо от седалището и адресът на управление. Това е така, тъй като последните два елемента са променливи обстоятелства и същите не са така пряко свързани с търговската репутация и име на търговеца. Търговските марки и услуги са пряка последица от търговското наименование, под което оперира търговеца и под което осъществява търговската си дейност. Информация за вида и качеството на услугите и стоките, които предлага търговеца, се носи от търговското му наименование, под което е организирано предприятието му, а не от седалището и адрес на управление и от предмета на дейност. Ето защо тези елементи не са сред индивидуализиращите белези на един търговец и в този смисъл извод за възможно объркване на търговците е достатъчен само при сходство на търговските наименования /фирмите/, без да е необходимо да изследват реална възможност за настъпване и на вреди. В този смисъл е и константната практика на апелативните съдилища, обективирана в Решение № 855/27.04.2015 г. по ф. д. № 1329/2015 г. на Софийски апелативен съд, Решение № 1928/20.07.2018 г. по т. д. № 3589/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд ; Решение № 122 от 17.05.2013 г. по в. т. д. № 147/2013 г. на Апелативен съд - Велико Търново, Решение № 382 от 10.10.2017 г. по т. д. № 277/2017 г. на Апелативен съд – Бургас/. Не е налице нарушение на принципа на съразмерност и обоснованост, тъй като разпоредбите на чб.7 чл.11 от ТЗ и чл.21, т.7 от ЗТРРЮЛНЦ са установени в защита баланса, както на личния така и на обществения интерес. В случая с изпълнение на изискването за проверка по реда на чл.21, т.7 вр. с чл.7, ал.2 и 4 ТЗ ДЛР е приложило правилно закона, като не е засегнало необосновано правата на заявителя, повече от необходимото, както и правото на свободна стопанска инициатива. По изложените съображения, съдът намира, че постановеният отказ следва да се потвърди като законосъобразен, а жалбата - отхвърлена като неоснователна. По разноските: В процеса от страна на АВ са поискани разноски. Настоящото производство е охранително по своя характер, поради което липсва на основание за приложимост на чл. 78 от ГПК вр. с чл.81 ГПК. Налице е изричната разпоредба на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от резултата от обжалването. С изменението на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ (с ДВ бр.105 от 11.12.2020 г.), постановяващо присъждане на разноски на страните по реда на ГПК, не се променя охранителния характер на производството. Същото продължава да е едностранно. Произнасянето по молба за вписване или обявяване на обстоятелство засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата (изрично предвидено с измененията на ЗТРРЮЛНЦ), не й придава качеството страна, поради което не й се следват разноски, независимо от изхода на обжалването /така Определение № 89 от 2.03.2022г. на ВКС по ч.т.д.№ 311/2022г., 1 т.о., ТК; Определение № 31/01.02.2022г. по ч.т.д.№ 2436/2021г. на ВКС, т.о.; Определение по ч.т.д.№ 2250/2021г. 1 т.о. ТК на ВКС; Определение № 60496 от 29.12.2021г. по ч.т.д.№ 2621/2021г., Т.К., 2 т.о. на ВКС и мн.др./. Водим от горното, Благоевградският окръжен съд