Решение № 346 от 23.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 22/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушение и наказания/ЗАНН/ и е образувано по жалба на •••• ЕООД, представлявано от Б. Г. В., чрез адвокат И. Г., редовно упълномощен, против наказателно постановление № 23-0004054 от 24.11.2025 г., издадено от Областен отдел Автомобилна администрация/ООАА/-Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1533.88 евро на основание чл.104 ал.12 от Закона за автомобилните превози/ЗАП/ за извършено нарушение на чл.104 ал.12 от ЗАП.

С въззивната жалба се счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата обстановка, неправилно е приложен материалният закон и е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, изложени са доводите в тази насока и се моли съда да го отмени и да им бъдат присъдени направените разноски.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично, не се представлява. Преди съдебното заседание е постъпила писмена защита от адвокат И. Г., редовно упълномощен, с която не възразява делото да се гледа в тяхно отсъствие. По същество поддържа жалбата, излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, моли съда за отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не се представлява. Преди съдебното заседание е постъпило писмено становище от Т.К. – изпълняващ длъжността •••• на Областен отдел Автомобилна администрация – Варна, с което не възразява делото да се гледа в негово отсъствие, изразява становище по същество, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, да потвърди наказателното постановление и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна следното:

От служители на Областен отдел Автомобилна администрация-Варна била извършена комплексна проверка на документацията относно транспортната дейност на •••• ЕООД за периода 01.06.2024 г. – 30.08.2024 г.

С покана рег.№ 62-00-10-3/29.01.2025 г. от ••••а на Областен отдел Автомобилна администрация-Варна до управителя на •••• ЕООД/служебно изискана от съда и приложена по делото/ е изискано в 7-дневен срок предоставяне на подробно изброени документи, между които и: пътни листи, товарителници и тахографски листи за периода по дати и във възходящ ред.

С приемо-предавателен протокол регистрационен индекс и дата 62-00-10- 3/2/21.02.25 г./приложено заверено копие/ във връзка с покана № 62-00-10-3/29.01.2025 г. към •••• ЕООД Б. Г. В., управител, предал на З. А. от Областен отдел Автомобилна администрация-Варна заверени копия от изисканите документи, като в т.5 от протокола са посочени пътни листи, товарителници и тахографски листи за автомобили •••• и •••• за проверявания период - 4 броя папки.

От З. Д. Ю. – инспектор към ООАА-Варна е изготвен констативен протокол регистрационен индекс и дата 62-00-10-3/6/28.07.25 г./приложено заверено копие/ за извършена комплексна проверка на •••• ЕООД с управител Б. Г. В. в периода от 01.06.2024 г. до 30.08.2024 г. по спазване изискванията на законовите и подзаконовите нормативни актове, касаещи компетенциите на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация. В протокола, Раздел 19. Изводи, в т.6 е отразено, че на 19.08.2024 г., в гр. Варна, ••••••, превозвачът „••••“ ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 12475, валиден до 20.10.2034 г., не е осигурил поправката от одобрен сервиз на аналоговия тахограф марка „Siemens VDO", тип: 1324.51001, сер. № 02201122, монтиран в МПС с рег. № ••••, от кат. №3, попадащ в обхвата на Регламент (ЕС) № 165/2014, с който е извършен обществен превоз на товари с водач К.С.Т., видно от пътен лист № 0000106577/19.08.2024 г. и тахографски лист от дата 19.08.2024 г.

На 28.07.2025 г. З. Д. Ю. – инспектор към ООАА гр.Варна съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 351224/приложен оригинал/ против •••• ЕООД, ЕИК •••••••• за това, че на 19.08.2024 г., в гр.Варна, ••••••, превозвачът •••• ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари № 12475, валиден до 20.10.2034 г., не е осигурил поправката от одобрен сервиз на аналоговия тахограф марка "Siemens VDO", тип: 1324.51001, сер. № 02201122, монтиран в МПС с рег. № •••••, от кат. №3, попадащ в обхвата на Регламент (ЕС) № 165/2014, с който е извършен обществен превоз на товари с водач К.С.Т., ЕГН:••••••••••, видно от пътен лист № 0000106577/19.08.2024 г. и тахографски лист от дата 19.08.2024 г. Повредата на тахографа е установена на дата 15.08.2024 г., видно от тахографски лист от дата 15.08.2024 г., като превозното средство е върнато в помещенията на транспортното предприятие на 17.08.2024 г., видно от пътен лист № 0000106574/17.08.2024 г. и тахографски лист от дата 17.08.2024 г., а ремонта е извършен на 21.08.2024 г., видно от протокол от дата 21.08.2024 г. Нарушението не е изолиран случай, видно от тахографски лист от 20.08.2024 г., пътен лист № 0000106579/20.08.2024 г., тахографски лист от 21.08.2024 г. и пътен лист № 0000106582/21.08.2024 г. Актът е съставен в гр. Варна при приключване на проверка в ООАА - Варна на •••• ЕООД, предявен и подписан от управителя Б. В.. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.104 ал.12 от ЗАП. В АУАН е посочено, че са иззети като доказателства следните писмени материали: 6 броя тахографски листи, 5 броя копия на пътни листи, копие от протокол от извършен ремонт, копие протокол от контролна проверка, справка за актуално състояние.

Към преписката са приложени заверени копия и тахографски листи за автомобил с рег.№ •••••:

• тахографски лист от 13.08.2024 г. – 11.08.2024 г.;

• пътен лист № 0000106569/15.08.2024 г. и тахографски лист за 15.08.2024 г., изминати 62 км;

• пътен лист № 0000106574/17.08.2024 г. и тахографски лист за 17.08.2024 г., изминати 348 км;

• пътен лист № 0000106577/19.08.2024 г. и тахографски лист за 19.08.2024 г., изминати 386 км;

• пътен лист № 0000106579/20.08.2024 г. и тахографски лист за 20.08.2024 г., изминати 129 км;

• пътен лист № 0000106582/21.08.2024 г. и тахографски лист за 21.08.2024 г., изминати 56 км;

• протокол за извършен ремонт от •••• ООД на 21.08.2024 г. на тахограф марка Siemens VD0, тип 1324.51001, сериен номер 02201122, номер на одобрен тип e1-83 с идентификационен номер /VIN/: YS 2R6Х20002014975, монтиран на автомобил Скания Р 420 с регистрационен номер ••••• с посочена причина за ремонт прекъснат кабел за захранване на тахографа и отбелязан извършен ремонт подменен кабел за захранване на тахографа;

• протокол от контролна проверка № BG 224/1188 място Варна и дата 02.08.2023 г., собственик на автомобила (съгласно свидетелството за регистрация): •••• ЕООД, за калибриране и проверка, автомобил Скания •••••, периодична проверка, идентификационен номер /VIN/: YS2R6X20002014975, регистрационен номер: •••••, тахограф: марка Siemens VD0, тип 1324.51001, сериен номер 02201122, номер на одобрен тип e1-83. Резултати от проверката: Тахографът отговаря на изискванията;

• справка от Търговски регистър за актуално състояние на •••• ЕООД, от която е видно, че управител на дружеството е Б. Г. В..

АУАН е предявен на Б. Г. В. на 28.07.2025 г., който се запознал със съдържанието му, не направил възражения, подписал го и на същата дата получил копие от него.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 23-0004054/24.11.2025 г./приложен оригинал/, издадено от К.Р.П. – •••• на Областен отдел Автомобилна администрация гр.Варна. Административнонаказващият орган е възприел изцяло констатациите, отразени в АУАН, квалифицирал е нарушението по чл.104 ал.12 от ЗАП и е наложил на •••• ЕООД имуществена санкция в размер на 1533.88 евро на основание чл.104 ал.12 от ЗАП.

Според служебно изискана и приложена по делото справка с писмо рег.№ 819000-4167/26.01.2026 г. от ••••а на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна специален автомобил Скания Р 420 рег.номер ••••• от дата 09.07.2015 г. е собственост на •••• ЕООД.

За съдебно заседание бе призован за разпит в качеството на свидетел актосъставителят З. Д. Ю., който не се яви поради ползване на отпуск. Съдът прецени, че твърдяното нарушение е установено изключително по документи почти една година след извършването му, че тези документи са приложени по преписката и че непосредствения разпит на Ю. в съдебно заседание няма да допринесе за разкриване на обективната истина, поради което го заличи от списъка на свидетелите.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът кредитира изцяло писмени доказателствени средства, изброени по-горе, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в хронологичен ред събитията.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314 ал.1 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на въззивната жалба:

Наказателното постановление е получено на 11.12.2025 г. от Б. Г. В., видно от разписката към него, жалбата срещу него е входирана на 22.12.2025 г. в ООАА-Варна, видно от печата върху нея.

Жалба рег.№ 62-00-10-65#1/22.12.2025 г. е подадена от •••• ЕООД чрез адвокат И. Г. против наказателно постановление № 23-0004054 от 24.11.2025 г., издадено от Областен отдел Автомобилна администрация – Варна.

Към въззивната жалба е приложено пълномощно от •••• ЕООД, ЕИК ••••••••, подписано от Б. Г. В., за адвокат И. Г. да го представлява пред съдилищата на територията на Република България. Към въззивната жалба е приложен и договор за правна защита и съдействие от 17.12.2025 г. между •••• ЕООД и адвокат И. Я. Г. за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в изготвяне на жалба срещу наказателно постановление № 23-0004054 от 24.11.2025 г. и осъществяване на процесуално представителство по делото.

От приложената към административната преписка справка от Търговски регистър за актуално състояние на •••• ЕООД е видно, че управител на дружеството е Б. Г. В..

От служебно направената проверка в регистри на българската адвокатура се установи, че И. Я. Г. е практикуващ адвокат с личен номер •••••••••, регистриран в Адвокатска колегия Шумен.

Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.

По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:

Съгласно чл.91 от ЗАП Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" осъществява контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация.

По силата на чл.92 ал.1 от ЗАП в изпълнение на задълженията си по чл.91 длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения.

От служебно изисканата и приложена по делото заповед № 149/28.02.2024 г. от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация е видно, че З. Д. Ю. е преназначен на длъжност инспектор в Областен отдел Автомобилна администрация Варна считано от 06.03.2024 г.

АУАН е съставен от компетентен орган - З. Д. Ю. – инспектор към ООАА- Варна – длъжностно лице от служба за контрол, предвидена в ЗАП.

Съгласно чл.92 ал.2 от ЗАП наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица.

Със Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на министъра на транспорта и съобщенията/приложено заверено копие/, в точка I.6 са определени началниците на областен отдел Автомобилна администрация да издават наказателни постановления за установени нарушения по Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.

От служебно изисканата и приложена по делото заповед № 926/06.11.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация е видно, че считано от 10.11.2025 г. К.Р.П. е възстановен на длъжност •••• на областен отдел Автомобилна администрация Варна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - К.Р.П. – •••• на Областен отдел Автомобилна администрация гр.Варна съгласно чл.92 ал.2 от ЗАП и заповед № 926/06.11.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация.

По процесуалния закон:

Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.

На първо място: несъставомерност на описаното деяние.

В АУАН и в наказателното постановление нарушението словесно е описано като “…не е осигурил поправката от одобрен сервиз на аналоговия тахограф…“ и като нарушена е посочена нормата на чл.104 ал.12 от ЗАП, следователно може да се направи извод, че на жалбоподателя е повдигнато обвинение по чл.104 ал.12 пр.1 от ЗАП, според която превозвачът трябва да осигури поправката на тахографа от одобрен сервиз. Но още в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление е налице противоречие в отразените констатации – първоначално се посочва, че не е осигурена поправката, а малко след това е отразено, че ремонтът е извършен на 21.08.2024 г. По този начин не може да се установи какво точно приема наказващия орган – че не е извършена поправката на тахографа от одобрен сервиз или че е извършена, а от там да се разбере какво точно обвинение е повдигнато, за да организира привлеченото към административно-наказателна отговорност лице адекватно защитата си.

В посочената като нарушена норма на чл.104 ал.12 пр.1 от ЗАП не е посочен срокът, в който следва да се осигури поправката на тахографа от одобрен сервиз.

Така описаното в наказателното постановление поведение на дружествотопревозвач не осъществява обективните признаци на състава на нарушение по чл.104 ал.12 от ЗАП, тъй като е изпълнено посоченото задължение да се осигури поправката на тахографа от оторизиран сервиз, видно и от текста на самото наказателно постановление. Ако наказващият орган е искал да ангажира отговорността на дружеството за това, че този ремонт не е осигурен веднага след завръщане на автомобила в предприятието, то е следвало е да се подведе деянието на въззивника под нормата на чл.37 § 1 изр.1 от Регламент/ЕС/ № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт и тя да бъде посочена като нарушена материално-правна норма, тъй като там е посочено задължение на транспортното предприятие да даде за ремонт тахографа веднага щом обстоятелствата позволят това.

Явна в случая е волята на административния орган да ангажира отговорността на дружеството за допускане на извършване на превози с автомобила с повреден тахограф в периода преди извършване на ремонта на тахографа, но това е състав на друго административно нарушение и описаното деяние не е съставомерно по чл.104 ал.12 от ЗАП.

На второ място: издаване на акта за установяване на административно нарушение в нарушение на законоустановения в чл.34 ал.1 от ЗАНН срок.

Съгласно тази правна норма не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя.

В константната съдебна практика се приема, че "откриването" на нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и от субективна страна. В настоящия казус нарушението е станало известно на наказващия орган на 21.02.2025 г., когато са предадени тахографските листи и другите изискани документи по протокол от управителя на •••• ЕООД Б. Г. В. на служител от Областен отдел Автомобилна администрация гр.Варна.

Съдът приема, че нормите на чл.34 жт ЗАНН, конкретно ал.1, са приложими и по отношение на обжалваното наказателно постановление, тъй като съгласно чл.92 ал.3 от ЗАП съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват съгласно ЗАНН. В предвидената поЗАП процедура по издаване на наказателни постановления за посочените нарушения не са предвидени норми по отношение на давностните срокове за започване, провеждане и приключване на административно-наказателното производство. Следва да се приеме, че в производството по издаване на наказателни постановления се прилагат общите разпоредби за давностните срокове, предвидени в ЗАНН, тъй като съгласноал.1 от ЗАНН той определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. Наказателното постановление представлява властнически акт на администрацията, с който се реализира административно-наказателната отговорност на нарушителя – налага се административно наказание или имуществена санкция. Производството по издаване на наказателното постановление започва от установяване на нарушението и нарушителя, като акта за установяване на административно нарушение следва да бъде издаден в сроковете начл.34 от ЗАНН, а именно в тримесечен срок от откриване на нарушителя.

В настоящия казус АУАН е издаден на дата 28.07.2025 г., значително след изтичане на давностния срок по чл.34 ал.1 он ЗАНН, тъй като откриването на нарушителя е станало на 21.02.2025 г. Съгласно императивната разпоредба на чл.34 ал.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, а според т.1 от Тълкувателнопостановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС, сроковете почл.34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно.

С оглед законосъобразното развитие на производството, същото е следвало да бъде образувано в рамките на тримесечния срок от откриване на нарушителя, а именно - от 21.02.2025 г. Това обаче не е било направено. Напротив, производството е било образувано с надлежен акт - акт за установяване на административно нарушение от 28.07.2025 г., съставен от компетентен за това орган, но след изтичане на предвидения в закона срок, преклудиращ възможността на административно-наказващия орган законосъобразно да ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя за извършеното от него административно нарушение.

Следва да се отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административно-наказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й. Законодателното отношение по този въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл.34 ЗАНН в закона. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно да се избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир. Следователно неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на съответния акт, с който такова е било наложено.

Доколкото в ЗАНН не е предвидена възможност за спиране и прекъсване на давността, то същата е абсолютна и с изтичане на определените в закона срокове възможността да бъде реализирана административно-наказателната отговорност на нарушителя винаги се погасява. Действията по ангажирането й, извършени след изтичането им, са винаги незаконосъобразни, опорочаващи административнонаказателното производство и нарушаващи правото на защита на нарушителя.

Предвид горното и обстоятелството, че допуснатото нарушение не може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството, то съдът прие, че същото представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Поради наличието на формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателното постановление, съдът намира, че е безпредметно обсъждането на правилността на така издаденото постановление, а именно налице ли е административно нарушение, авторството му и как същото следва да се квалифицира.

Само за пълнота съдът по-горе посочи и своите аргументи за несъставомерност на описаното деяние.

По възраженията на въззивника:

Съдът приема възражението на процесуалния представител на въззивника, изложено във въззивната жалба, че е допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в това, че актът е съставен след изтичането на тримесечния срок от откриване на нарушителя, като своите аргументи за това обстоятелство съдът изложи по-горе.

Съдът не приема възражението на процесуалния представител на въззивника, изложено в писмената защита, че няма доказателства, че повредата в тахографа е установена на 15.08.2024 г. Към административната преписка е приложен тахографския лист за тази дата за автомобила, предоставен от въззивника, от който ясно е видно, че няма отразени в него данни от тахографа за движението и престоя на автомобила, този тахографски лист е придружен от пътния лист за тази дата, който е приключен при завръщането на автомобила в предприятието, отразени са изминатите километри и е резонно при приключване на документите за деня да е установена повредата в тахографа.

Съдът не приема възражението на процесуалния представител на въззивника, изложено в писмената защита, че е имало седемдневен срок за отстраняване на предполагаемата повреда в тахографа. Този срок съгласно разпоредбата на чл.104 ал.12 от ЗАН касае единствено хипотезата, когато поправката на тахографа не е извършена на пътя, когато в рамките на 7 дни от откриване на неизправността на тахографа превозното средство не може да се върне в предприятието. В настоящия случай не е налице тази хипотеза, тъй като превозното средство още в деня на откриване на повредата се е върнало в предприятието.

Съдът не приема възражението на процесуалния представител на въззивника, изложено в писмената защита, че липсва посочване на конкретна повреда в тахографа, както и в какво се изразява тя, че не е извършена насрещна проверка за това дали тахографа не е отчел правилно изминато разстояние, време за управление, прекъсване, почивки или други дейности, т.е. отсъстват съставомерни за нарушението факти, и в какво точно се изразява неправилното функционирането на тахографа. Нормата на чл.104 ал.12 от ЗАП изисква единствено да е налице повреда на тахографа, без да е посочено в какво следва да се изразява тази повреда и дали тя е повлияла върху правилното отчитане на разстояние, време, почивки и др. дейности, тези елементи не са съставомерни за нарушението, поради което тяхната липса не е съществено процесуално нарушение.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

От въззиваемата страна в придружително писмо е направено възражение за прекомерност и искане за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство в полза на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация. Същото искане е направено и в писменото становище от въззиваемата страна.

Искането за присъждане на разноски от страна на въззиваемата страна е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /наказателното постановление следва да бъде отменено/, по аргумент на противното на чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение от съда.

От въззивника във въззивната жалба е направено искане за присъждане на направените разноски. Същото искане е направено и в писмената защита от адвокат И. Г..

Към въззивната жалба е приложено пълномощно от •••• ЕООД, ЕИК ••••••••, подписано от Б. Г. В., за адвокат И. Г. да го представлява пред съдилищата на територията на Република България като извършва всички процесуални действия от негово име и за негова сметка, да подава възражения, жалби, искови молби, отговори и всички други документи. Пълномощното е безсрочно и за пред всички инстанции, както и за всички производства.

Към въззивната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие от 17.12.2025 г. между •••• ЕООД, ЕИК: •••••••• и адвокат И. Я. Г. за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в изготвяне на жалба срещу наказателно постановление № 23-0004054 от 24.11.2025 г. и осъществяване на процесуално представителство по дела пред родово и местно компетентните съдилища в страната, като договорено възнаграждение в размер на 600 лева е платено към датата на сключване на договора за правна помощ с удържан авансов данък по чл. 36 от ЗДДФЛ в размер на 60 лева, общо заплатена изцяло в брой сума от 660 лева.

Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от въззиваемата страна.

В чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата е посочено, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, размерът на който се определя в договор между адвоката и клиента, който трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно Наредбата, в редакцията от 18.02.2025 г., когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. В случая е наложено административно наказание глоба в размер на 1533.83 евро/3000 лева и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 600 лева. Според спецификата на настоящия случай – отмяна на наказателното постановление, факта, че процесуалният представител не е взел участие в съдебното заседание, специфичната материя, изискваща време и усилия за преглед и усвояване на нормативната база и практиката по нея и ръководейки се от принципа за разумно остойностяване на положения труд, прецененото с оглед на правната и фактическа сложност на случая съдът счита, че в случая справедливо адвокатско възнаграждение за въззивника е в размер на 600 лева/ евро.

Съдът намира, че именно посоченият минимален размер от 600 лева следва да бъде присъден в полза на въззивника и 60 лева ДДС върху сумата или сума в размер на 337.45 евро/660 лева.

С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 и чл.63д ал.1 от ЗАНН съдът