Решение № 3 от 8.1.2026 г. на Районен съд - Тутракан по дело № 664/2025 г.

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 4114/22.08.2025 г. на „Б. Д.“ АД с ЕИК ••• против А. Х. И. с ЕГН •••••••••• за осъждането му да плати парична сума по договор за потребителски кредит. За вземането, предмет на осъдителната претенция по реда на чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК, първоначално се е развило производство по чл. 417 ГПК, завършило с Разпореждане № 707/22.05.2025 г. по ч.гр.д.№ 296/2025 г. на Районен съд – Тутракан за частичен отказ да се издаде заповед за изпълнение, потвърдено частично с Определение № 577/23.07.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 336/2025 г. на Окръжен съд – Силистра. Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от цената на иска, която е 1405,62 лева, и от настоящия адрес на потребителя, който е в •••, станал известен от служебна справка на съда в НБД „Население“ – чл. 113 ГПК. Доплатена е държавната такса от 28,11 лева върху цената на иска. Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който тече от влизането в сила на Разпореждане № 707/22.05.2025 г. по ч.гр.д.№ 296/2025 г. на 23.07.2025 г. С исковата молба се претендират на основание договор за кредит за текущо потребление от 26.04.2024 г.: главница 268,68 лева, явяваща се разликата над уважените 5611,11 лева и заявените 5879,79 лева; договорна лихва 1058,05 лева за периода 20.05.2024-22.04.2025 г.; лихвена надбавка за забава 64,07 лева за периода 20.06.2024-22.04.2025 г.; законна лихва за забава 14,82 лева за периода 23.04.2025-29.04.2025 г.; и законна лихва за забава върху отказаната част от главницата от 30.04.2025 г. до изплащане на задължението. Ищецът „Б.Д.“ АД твърди, че е титуляр на вземането, възникнало от процесния договор. Излага доводи в тази насока. Настоява, че ГПР по кредита е изчислен правилно и че размерът му съответства на този, посочен в договора. Ищецът моли за уважаване на осъдителния иск. Претендира разноски. Ответникът А. И. е получил лично Разпореждане № 1392/09.09.2025 г. ведно с исковата молба и представените с нея доказателства на 17.09.2025 г., видно от приложената разписка, удостоверяваща връчването. Същият не е подал отговор на исковата молба в 1-месечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В съдебното заседание ищецът не се явява, представя писмено становище вх.№ 6641/10.12.2025. Ответникът не се явява и не се представлява, не представя становище по спора. В дадения едноседмичен срок за писмени защити такава постъпва от ищеца с вх.№ 6893/17.12.2025, в която признава, че „няма изрична клауза относно капитализирането на лихвата“, но от тълкуване на т.2.2. от договора се налага извод, че няма опрощаване на отложените лихви в гратисния период. Съдът намира от фактическа и правна страна следното: Искът е с правна квалификация по чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за потребителския кредит. От представения Договор за потребителски кредит за текущо потребление от 26.02.2024 г. става ясно, че страните са уговорили заем в размер на 5749 лева, за срок 36 месеца, при ГЛП 19,5% и ГПР 21,37%. Договорен е 3-месечен „гратисен“ период отначало, през който кредитополучателят плаща само 50% от начислената възнаградителна лихва, а главницата ще се изплаща в следващите 33 месечни погасителни вноски. В договора липсва клауза за т.нар. капитализация на другите 50% от начислената през първите три месеца от договора възнаградителна лихва, макар че ищецът не отрича, а и от погасителния план личи, че капитализацията е приложена. Така в началото на оставащите 33 месеца от срока на договора главницата вече е 5879,79 лева. От представените по делото документи – договорът и извлечението от сметката, се доказва, че със сумата от 5749 лева са рефинансирани други задължения на ответника към същата банка. Оттук следва изводът, че ответникът е усвоил изцяло сумата, предмет на договора за кредит. С покана уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, връчена на кредитополучателя А. И. лично на 23.04.2025 г., банката кредитор е обявила предсрочната изискуемост на заема. Според точка 16.2 от Общите условия на банката за този вид договори, за да има право кредиторът да обяви предсрочна изискуемост на заема, са необходими 90 дни в забава. Видно от представеното от ищеца извлечение от счетоводните му книги, кредитът не е обслужван според условията на договора, като към 30.04.2025 г. забавата е 313 дни. Следователно кредитодателят е упражнил надлежно правото си да обяви непогасената главница по заема за предсрочно изискуема. Към 30.04.2025 (от когато е извлечението по чл. 417 ГПК от счетоводните книги на банката) непогасената главница във варианта с капитализация на 1/2 от лихвата за първите три месеца на гратисния период е в размер на 5879,79 лева. Точно това е размерът на претенцията в заявлението по чл. 417 от ГПК, като съдът е уважил същото до размера от 5611,11 лева, за който е издал заповед за изпълнение. Разликата от 268,68 лева, за която не е издадена заповед за изпълнение, е предмет на настоящия осъдителен иск. Така наречената „капитализация“ на 50% от начислената възнаградителна лихва през първите три месеца от срока на договора представлява „анатоцизъм“ – лихва върху лихва, който в гражданските отношения е допустим, ако е предвиден в наредбите на БНБ, по аргумент от чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Понастоящем обаче липсва такава наредба и възможност. Анатоцизмът е допустим само в отношенията между търговци – арг. чл. 294, ал. 1 от ЗЗД. В случая порокът на договора не е само в погасителния план, където е приложена „капитализацията“ на изтеклата лихва (анатоцизма), защото, ако беше включена такава клауза в самия договор, и ГПР я отчиташе, съдът щеше да съобрази нищожността само на въпросната клауза, при което договорът щеше да е частично нищожен. Порокът на договора е, че в него липсва клаузата за анатоцизъм, наричана от ищеца „капитализация“ на изтеклата лихва. Нещо повече, ГПР не отчита като увеличен разход по заема анатоцираните 130,79 лева. За да даде точен отговор за размера на ГПР, при варианта с въпросната капитализация на лихвата, съдът стъпва на огледа, извършен в съдебното заседание, на интернет сайта на Европейската комисия, в който е предоставен калкулатор за ГПР, разработен според клаузите на директивата за потребителския кредит, която пък е транспонирана в Закона за потребителския кредит. Неоснователно е възражението на ищеца, че този калкулатор не може да бъде ползван от съда. Първо, за неговото ползване не са необходими специални знания. Второ, съдът служебно знае от назначени експертизи по други дела, че същият калкулатор се ползва от различни вещи лица за верификация на техните собствени изчисления по формулата в Приложение № 2 към чл. 19 от ЗСВ. Трето, верността на калкулатора се проверява от съда чрез изчисление на база параметрите на договора, както ги е приложила страната, и резултатът в конкретния случай с изчисление № 1 е с точност за ГПР спрямо договора от 0,03% = (21,37% - 21,24%). Така, при сума на главницата 5749,00 лв., незабавно и изцяло усвоена, с честота на погасителни плащания месечно, сумата се изплаща на равни вноски за 36 периода, при приложен лихвен процент еднакъв за целия срок на договора от 19,5%, без такси, /това изчисление е съгласно молба с вх.№ 6641/10.12.2025 г. от ищец „Б. Д.“ АД/, констатираният при огледа от съда резултат за ГПР е 21,34%. Съдът обаче приема, че условието за анюитетни вноски при погасяване на процесния кредит, започва да се изпълнява реално от четвъртия месец и включва общо 33 месечни погасителни вноски, тъй като през първите три месеца главницата не се погасява. Усвоената главница е 5749 лева, като начислената възнаградителна лихва за първите три месеца от т.нар. „гратисен“ период се дължи 50% текущо и веднага, в момента на начислението (130,79 лева), а погасяването на останалите 50% (130,79 лева) се разсрочва в следващите 33 месеца до края на договора. Капитализирането, анатоцирането, или още казано – олихвяването наново на тези 130,79 лева вече начислени възнаградителни лихви, се случва при същия ГЛП, като по договора – 19,5%. И двете суми се явяват разход, който следва да се отнесе като такъв в началото на 33 месечния срок до края на договора, но първият разход от 130,79 лева следва да се въведе в калкулатора за ГПР като нефинансиран, т.к. върху него не се начисляват допълнителни лихви, а вторите 130,79 лева следва да се въведат като финансиран разход. Това е второто изчисление при огледа и полученият резултат за месечната погасителна вноска за 33-те месеца от 4-тия до 36-тия месец на договора е 231,61 лева. Точно колкото е по погасителния план, при лихва 19,5%, което още веднъж доказва точността на калкулатора за ГПР на ЕК. Следователно формулите и алгоритмите за изчисление, които са въведени в калкулатора на ЕК и в този на ищцовата банка, са еднакви. Разликите в изчисленията не са заради инструментариума, а заради изходните данни и условията, които се въвеждат в калкулаторите, за да направят изчисленията. Реалният ГПР, констатиран при второто изчисление от огледа на съда на сайта с калкулатора на ЕК, възлиза на 25,72%, а не както е по договор 21,37%. Разликата между реалния и договорения ГПР е (25,72 – 21,37) = 4,35% и същата е значителна, но по-важното е, че е в резултат на незаконосъобразно приложения „анатоцизъм“ (капитализацията на лихвата) от страна на професионалиста търговец в отношенията му с потребителя, което уврежда последния. В този случай неточно посоченият ГПР следва да се приравни на липсващ. Оттук и на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен. На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на заема, но не дължи лихва или други разходи по него. От усвоените от кредитополучателя 5749 лева съдът изважда направените погасителни плащания в общ размер 137,89 лева. Разликата (5749 – 137,89) е 5611,11 лева. Това е размерът на дължимата главница по заема, на осн. чл. 23 от ЗПК. Съдът вече е издал Заповед № 128 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на 22.05.2025 г. по ч.гр.д. № 296/2025 на ТнРС за същата сума – 5611,11 лева. Ето защо, претендираната в настоящото исково производство главница в размер на 268,68 лева се явява недължима, а искът за нея – неоснователен. Що се отнася до останалите компоненти на претендирания дълг, те също са недължими на осн. чл. 23 от ЗПК. Тоест, исковата молба е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли. Неоснователни са доводите на ищеца в писмената му защита, с които обвързва, от една страна, признатата от него липсата на клауза за капитализиране на лихвата и, от друга, иначе правилното твърдение, че отложените лихви не са опростени. Двете обстоятелства нямат общо, за да се прави извод за едното от другото. Отложените лихви по принцип се дължат, ако договорът е действителен, но върху никоя част от тях не следва да се начислява нова лихва, независимо как ще бъде наречено това начисление – капитализация или анатоцизъм, защото е забранено в гражданските отношения с потребители. И пак, нарушаването на забраната само по себе си не би довело до пълна недействителност на договора, ако капитализираната част от отложената лихва беше начислена като финансиран разход по заема, оттам и ако ГПР беше точно (като в изчисление № 2 на съда). В случая заблуждаващо по-ниският ГПР от действителния води до недействителност на договора. Разноски по делото не се дължат никому от никого. Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд