Решение № 219 от 12.3.2026 г. на Районен съд - Сливен по дело № 2471/2025 г.

Предмет на производството е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищцата твърди, че е собственик на имот находящ се в град Сливен, общ. Сливен, обл. Сливен на основание наследство и давност, описан в скица № 15- 205915-06.02.2025 г. издадена от СГКК Сливен, както следва: Поземлен имот с идентификатор № •••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, ,общ. Сливен, обл. Сливен одобрени със Заповед № РД - 18 - 31 /19.04.2006 г. на Изпълнителния Директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри : •••• Сочи, че нямала документ за собственост и решила да се снабди с Нотариален акт на основание обстоятелствена проверка. При подаване на молба - декларация в Община Сливен и било отказано и било издадено Удостоверение изх. № 9400- 4725/1/ в което било посочено, че за имота бил съставен АОС № 5040/12.03.2025 г. С атакуването на имота, като общински ответната община оспорва нейната собственост, което обусловило правния интерес от настоящия процес. След изследване на актуалното състояние на имота се установило, че имота не е бил предмет на колективизация, не е бил одържавяван, не е влизал в ТКЗС или други подробни държавни формирования, не е бил предмет на претенции от никого и никога не е бил собственост на Община Сливен. Същият запазил своята индивидуализация в реални граници през годините. Твърди, че била наследник на ••••, която притежавала имот в землището на гр. Сливен, който бил включен в определен блок от 5000 дка на •••• С Протокол •••• за извършване на замяна на полски имоти на граждани включени в блока на •••• край град Сливен имота бил заменен с този, предмет на настоящото дело. Процесният имот имал селищен характер с всички подобрения и трайни насаждения, не се владее от ответника, а наличието на документ за собственост в полза на Община Сливен, смущавала правната сфера на ищцата. Наличието на документ за собственост на общината създавало пречки за свободно разпореждане с имота от ищцата. Иска се от съда признаване на установено между страните, че ищцата е собственик на основание давностно владение, начиная от 15.11.1961г. на посочения по-горе недвижим имот, като приобщава владението на наследодателя си ••••. В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответната община. Счита иска за недопустим, тъй като наследодателката имала и други наследници, които следвало да участват в производството. Счита искът и за неоснователен, тъй като не отговаряло на действителността, че наследодателят •••• била собственик на имот, който в последствие бил заменен с друг държавен имот. Приложеният протокол от 1961 г. не създавал вещно правни последици. Нямало идентичност на лицето, описано в протокол от 1961 г. — •••• с лицето сочено, като наследодател на ищцата - липсвало ЕГН. Нямало идентичност и на имота, описан в протокол от 1961г. с имота предмет на исковете - по площ, граници и местност. Сочи, че нито наследодателят на ищцата, нито самата тя придобили имота по давност. Собственик на имота била Община Сливен, като бил съставен Акт за частна общинска собственост. Иска се отхвърляне на претенцията и се претендират разноски. С Протокол •••• за извършване замянките на полски имоти на граждани в блока на •••• край гр.Сливен, комисия на Градски Народен Съвет решила и извършила замяна на земи на частни стопани от гр.Сливен със земи на ДПФ, като •••• /под номер 9 в протокола/ отстъпила нива 4 дка в м.“Рамануша“ трета категория, а получила в замяна нива от 4 дка в ••••, трета категория при граници: дере, път, наследници на Елкова / б.с. на Нейчо Тодоров Нейчев/. Същото се установява от препис извлечение, имотна партида VII /л.17 от делото/. Видно от удостоверение от 13.03.2019г. на Община Сливен имената •••• и •••• са имена на едно и също лице. •••• починала на 15.10.1983г. и оставила наследници по закон преживял съпруг и две дъщери, една от която ищцата И. А. К.. Установява се от разписка № 9455, че ищцата на 29.09.1973г. декларирала по ЗСГ имот, парцел 3717 в ••••. На 11.10.1985г. ОНС Сливен издал удостоверение на ищцата, че декларирала недвижими имоти по чл.46 ЗСГ, между които и лозе ¼ ид.ч в ••••, цялото 2 дка по наследство – замянка. На 17.01.1986г. ИК ОНС Сливен издал удостоверение на наследниците на ••••, с което установил, че на том VII, стр.5 имало декларирано лозе градина на •••• в м.“Селището“ 2 дка и в •••• 2 дка. Актуалният статут на имота към момента е ПИ с идентификатор № •••• по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, ,общ. Сливен, обл. Сливен одобрени със Заповед № РД - 18 - 31/19.04.2006 г. на Изпълнителния Директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри : •••• За този имот на 12.03.2025г. бил съставен акт за частна общинска собственост № 5040. На 20.03.2025г. ответната Община Сливен, отдел КР, дирекция Устройство на територията уведомила отдел „Общинска собственост“, че имота в протокол •••• не бил индивидуализиран и не можело да се установи идентичност между документите за собственост и имот с идентификатор ••••. Посочено е, че имот с идентификатор •••• бил идентичен с имот пл.№ 3717 по стария кадастрален план на Вилна зона - Изток от 1989г. и записан в разписната книга към плана на имено на ищцата Ирина А., без документ за собственост. На 25.03.2025г. ответната община издала удостоверение, че имота в протокола за замяна от 1961 г. не бил индивидуализиран, поради което не можело да се установи точна идентичност с имот •••• а на 14.05.2025г. издала удостоверение, че бил съставен акт за общинска собственост за процесния имот на 12.03.2025г. В хода на процеса е изслушано и прието заключение на съдебно техническа експертиза. От него се установява, че най - стария известен картен материал георефериран в координатната система на кадастъра бил едромащабната топографска карта (ЕТК). Изработена била на база самолетно летене извършено през 60-те години на миналия век по фотограметричен метод, под формата на Едромащабни топографски карти (ЕТК) в мащаб М 1:5000. Използвайки Протокол № 6 от 1961г. и приложеното копие на преписизвлечение от имотната партида за извършената замяна на 4 дка. нива в м.“Рамануша“, собственост на •••• с нива в м. „Барутни погреби“, експертът открил, че в описанието на границите и при двата документа били посочени дере, път и н-ци на Елкова. Първите две посочени граници идентифицирал на едромащабната топографска карта (единствения съществуващ към него момент картен материал), като топографски елементи „дере“, изобразено в мащаба, като специфична линия за водослив и „път“, изобразен отново със специфична прекъсната линия, с която се означавал път. За процесната територия имало следните планове: Кадастралния план от 1989г., изработен по фотограметричен метод, непроцедиран и неодобрен. По време на изработването му територията, която той обхващал била „земеделска“ по предназначение с начин на трайно ползване предимно „овощни градини и лозя“. Планът бил изработен в графичен вид върху картони на алуминиева вложка и копие на инженерно платно в координатна система 1970г. Към него бил изготвен разписен лист, включващ списък с процесните имоти - тогава с пл.№№ 3717, 3718 и 3719. На по-късен етап / без установена от вещото лице точна година/ било подготвено още едно копие на плана, в което границите били непроменени и били нанесени допълвания от геодезически заснемания на сгради, огради и ситуационни елементи. С решение № 41/29.02.2000г. на Общински съвет Сливен бил одобрен околовръстен полигон за създаване на селищни образувания на земите по §4 ПЗР ППЗСПЗЗ. С него се осъществявало окрупняване на местностите, като •••• Видът територия по предназначение се променила от „Земеделска“ на „Урбанизирана". Във връзка с необходимостта от прилагане на разпоредбите на §4 ПЗР ППЗСПЗЗ, МЗХ възложило изработване на план на новообразуваните имоти /ПНИ/ за м. „Гюргюнлюка“ в землище гр.Сливен, чрез попълване на кадастралния план от 1989г. Планът бил изработен в цифров и графичен вид в координатна система 1970г. и бил одобрен със Заповед № РД-11-09-02/27.02.2002г. Със Заповед РД-18-31 от 19.04.2006г. на ИД на АК били одобрени Кадастралната карта и кадастрални регистри за землище гр.Сливен. Кадастралната карта била изработена по комбиниран метод. За територията на СО „Изгрев“ в механично пренесени планове на новообразуваните имоти, приведени към изискванията на ЗКИР за идентификаторите на поземлените имоти, без промяна на границите им. Имоти с пл.№№ 3717, 3718 и 3719 от неодобрения кадастрален план - 1989г. и от ПНИ получили идентификатори по КККР, съответно •••• •••• В заключение вещото лице посочило, че идентифицирания имот от 4 дка. на ••••, обект на замяна обхващал сегашни имоти с идентификатори •••• •••• За проследяване на „движението“ на имотите по предходните планове са изготвени към заключението Комбинирани скици 2, 3 и 4, на които последователно били комбинирани КККР и геодезическото заснемане, с координиран растер от плановете през годините. Границите на пл. №№ 3717 и пл.3718 по план от 1989г. били с площи от оцифряване съответно 1006 кв.м. и 904 кв.м. В следващия план (допълването на плана от 1989г.), оцифрените площи били 1013 кв.м. (за пл.3717) и 901 кв.м. (за пл.3718), като нямало съществени изменения на границите. В следващия план – ПНИ, площите съвпадали с тези определени при създаването на плана от изпълнителя 1049 кв.м. за пл.3717 и 876 кв.м. за пл.3718. Стария регулационен план на града не е включвал територията на местностите, които са урбанизирани през 2000г. с Решение № 41/29.02.2000г. на Общински съвет Сливен, като СО „Изгрев“. Сегашните граници по КККР съвпадали с границите по предходния - план на новообразуваните имоти и в голяма степен с границите по плана от 1989г. Иначе казано имот пл.3717 записан на името на ищцата по плана от 1989г. бил идентичен с имот •••• по сегашната КККР и имот пл.3718 записан първоначално на наследници на ••••, впоследствие записан на •••• А. Попова по плана от 1989г., бил идентичен с имот 67338.414.290. Екпертът установил, че имота никога не е бил внасян в ТКЗС, ДЗС или др. организация. При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание категорично се установи от къде произлизат леките грешки в границите на имота от към дерето, а именно заради оцифряването, като експерта потвърди, че трите имота •••• ••••са от замяната, направена през 1961г. Процесният имот •••• попадал в §4 ПЗР ЗСПЗЗ, като в разписния лист по плана от 1989г., когато е бил с пл.№ 3717 е бил записан като собственост на ищцата. По-късно към момента на изготвяне на ПНИ този имот е бил със собственик ищцата и не е имало съставен акт за общинска собственост. В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели. Показанията на свидетеля •••• съпруг на ищцата установяват, че двамата са семейство от 1967г. и от тогава свидетелят познавал имота. Той бил на майката на ищцата ••••, но те като семейство го стопанисвали, заедно със семейството на сестра й •••• и нейния съпруг. През годините поддържали имота, копали лозето, ръсили го, брали черешовите дръвчета и ореха. По късно двете сестри си разделили имота, като всеки отделен имот получил самостоятелен номер. Когато имотът бил един цял, той имал ограда с дървени колове и бодлива тел от към пътя от изток. Сега оградата я нямало вече, лозето и черешовите дървета също, само ореховото дърво било в имота и бадемови дръвчета.Между имотите на двете сестри имало изкопан кладенец от съпруга на ••••/ сестрата на ищцата/, който и сега бил там на място. Свидетелят Н. П., собственик на съседен имот от запад на процесния имот установява, че между неговия имот и този на ищцата имало вада, нещо като малка рекичка. Имотът свидетелят знае още от 1964г., когато бащата на ищцата •••• го обработвал – извършвал оран с катър. Двете сестри И. и •••• също идвали в имота да берат ореха, да работят лозето. В имота имало и черешови дръвчета, а по синора и бадемови. В имота копали и кладенец. През годините свидетелят установява, че оградата била окрадена и в имота влизали овце и крави. Към 1973г. ищцата и сестра й ходели много често в имота, а през последните години идвали по-рядко. Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от събраните писмени доказателства и писмени и гласни доказателствени средства, които като неоспорени съдът кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, изготвило съдебно техническата експертиза по делото, като изготвено от експерт, разполагащ със специални знания в съответната област. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в процеса свидетели, тъй като са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи, както едни с други, така и с писмените доказателства по делото. Именно и затова съдът счита, че показанията на свидетеля Казаков не са заинтересовани от изхода на делото. Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи: Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е правен способ за защита правото на собственост, чрез който ищеца предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. С Тълкувателно решение № 8/2018г. от 27.11.2013г. на ОСГТК ВКС РБ се прие, че в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда. Когато защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване /аргумент от чл.124, ал.1 ГПК/. Правният интерес на ищцата от водене на този вид иск е обусловен от обстоятелството, че документално тя не притежава процесният недвижим имот, докато всъщност твърди, че осъществява фактическа власт върху него, като присъединява и владението на своя праводател- майка. При този вид иск ищецът следва да докаже качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание. Ищцата се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност, начиная от 15.11.1961г. към момента, като присъединява и владението на наследодателя си. Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост или ограничено вещно право, чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. За придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично, или чрез другиго като своя. Само владелецът може да придобие право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение. Установи се безспорно в процеса, че въз основа на замяна от 15.11.1961г. майката на ищцата установила владение върху процесният имот, който тя и съпругът й владеели, обработвали и стопанисвали. Впоследствие имотът бил обработван и стопанисван от ищцата и нейната сестра, като те си разделили имота на две и всеки от имотите получил собствен номер. Така имотът на ищцата получил № 2903717, а по-късно и идентификатор •••• като той се владее и към момента от ищцата и семейството й. Доказа се безспорно, чрез съдебно техническа експертиза, че имотът предоставен в замяна на майката на ищцата е идентичен с имот с идентификатор ••••. Доказа се също така, че имота по кадастралния план от 1989г. бил със статут на земеделска земя. Преценката дали даден имот може да бъде обект на придобивна давност се прави, въз основа на действащата в периода на владение нормативна уредба и доказателствата по делото. Земеделски имот може да бъде владян, ако е имал индивидуализация в реални граници и ако в съответния период на владение не е съществувала нормативна забрана за придобиване по давност. В процесния казус не се установи имотът да е бил внасян в ТКЗС, ДЗС или друга организация. Установи се обаче, че с плана за възстановяване на земеделските земи, територията била зона по §4 ПЗР ППЗСПЗЗ, а през 2000г. с одобряването на околовръстен полигон и създаване на СО „Изгрев“ видът територия по предназначение се променил от „Земеделска“ на „Урбанизирана“. Няма данни по делото имотът да е бил предоставян за ползване по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, нито заявяван от бивши собственици за възстановяване/реституиране или изкупуване от страна на ползватели, т.е. в конкретния случай владението е установено през 1961г., въз основа на акт за замяна със собствен недвижим имот, т.е. владението е добросъвестно и не е било отнемано от семейството на ищцата, поради което пет годишната придобивна давност изтекла на 15.11.1966г. много преди да бъде актуван имота с АОС от 12.03.2025г. Следователно ищцата придобила в собственост процесният имот на основание давностно владение осъществено от нея и нейния праводател непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение за своене за периода от 15.11.1961г. – 08.05.2025г. /датата на исковата молба/. В случая макар и да попада имота в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, давността не започва да тече от одобряване на ПНИ / в случая от 27.02.2002г. /когато е одобрен/, тъй като се установи, че нито наследодателя на ищцата, нито тя самата е била ползвател на имота в хипотеза на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, както и, че имота не е бил предмет на възстановяване по ЗСПЗЗ, нито внасян в ТКЗ, ДЗС или др.организация. Напротив владението е предадено въз основа на акт за замяна и то никога не е било отнемано от семейството на ищцата. В разписния лист към плана от 1989г., както и в регистъра към ПНИ имотът е фигурирал като собственост на ищцата, респ. наследодателя й, поради което и тогава не е бил съставен АОС. Всъщност дори и да се приеме, че давността започва да тече от одобряване на ПНИ 27.02.2002г. пак е изминал период достатъчен да се придобие имота по давност от ищцата. По изложените съображения предявеният положителен установителен иск бива уважен. С оглед изхода на спора, ответната страна следва да поеме тежестта за разноски, като заплати сторените такива от ищцовата страна в размер на 1 239,03 евро. Като неоснователно се преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна, предвид обстоятелството, че този вид процеси се открояват с повишена фактическа и правна сложност. Ръководен от гореизложеното, съдът