Решение № 266 от 8.4.2026 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 1825/2025 г.

Производството е образувано молба с правно основание чл. 135, ал.1 от СК. Ищцата Р. Д. Т. чрез пълномощника си адв. Ж. Ч. твърди, че с Решение № 74/04.03.2022 г., постановено по гр. д. № 3189/2021 г. на РС – Казанлък са предоставени на нея родителските права на детето П. Д. Ж., ЕГН ••••••••••. С решение № 626/18.11.2024 г. по гр. д. № 959/2024 г. на РС – Казанлък е дадена възможност на ответниците / баба и дядо на детето по бащина линия/ да осъществяват режим на лични контакти с детето. Твърди, че се е съгласила с посочения режим, тъй като не искала да прекъсва емоционалната и родствена привързаност на детето с роднините му, но счита, че този режим не е в интерес на детето, тъй като при всяко негово вземане детето било разстроено и манипулирано срещу майка си. Сочи, че ответницата М. А. Ж. е лежала в психиатрия и е правила опити за самоубийство, като счита, че това създава опасности за жИ.та и здравето на детето. Ищцата моли съда режимът на лични контакти на ответниците с детето, определен с Решение № 74/04.03.2022 г., постановено по гр. д. № 3189/2021 г. на РС – Казанлък, да бъде изменен, като отпадне дадената им възможност да осъществяват контакти с детето 14 дни през лятото, когато дните не съвпадат с платения годишен отпуск на ищцата, а останалият режим на лични контакти да се осъществява в присъствието на социален работник. Ответниците М. А. Ж. и Т. Д. Ж. подават отговор на исковата молба в законоустановения срок чрез адв. И. Н., с който оспорват предявения иск като изцяло неоснователен. Считат, че по цитираното съдебно Решение № 74/04.03.2022 г., постановено по гр. д. № 3189/2021 г. на РС – Казанлък е постигната спогодба между страните, която е подписана доброволно в съдебно заседание. Ответниците твърдят, че ищцата не им е предоставяла детето в определените с решението дни. Това ги принудило да депозират молба до СИС при РС – Казанлък, въз основа на която било образувано изп. дело № 2039/2025 г. Това стабилизирало редовното предаване на детето, но за кратък период, след който ищцата отново започнала да осуетява виждането на детето с баба му и дядо му. Относно психичното си състояние ответницата сочи, че вследствие на няколко трагични събития в жИ.та си през 2010 г и 2011 г., когато са починали родителите й, изпаднала в депресия и са й изписани успокоителни. По нейно желание се е подложила на лечение през 2012 г. в ДПБ – Раднево за период от 20 дни. Твърди, че тези факти са известни на ищцата и са се случили далеч преди раждането на внука им. Сочи, че не е диагностицирана с психично заболяване и не е се води на отчет. Била служител на оръжеен завод „А.“ АД и било невъзможно да работи там с психично заболяване. Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство по делото, че ищцата е майка на детето П. Д. Ж., ЕГН ••••••••••, а ответниците са негови баба и дядо по бащина линия. От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното: Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0351/14.08.2019 г., издаден от Община Казанлък, П. Д. Ж., ЕГН •••••••••• е роден на 09.08.2019 г. с родители Р. Д. Т. и Д. Т.ов Ж.. Видно от Решение №74/04.03.2022 г., постановено по гр.д. №3189/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък родителските права по отношение на детето П. Д. Ж. се предоставени на майката Р. Д. Т., като при нея е определено местоживеенето на детето, а бащата Д. Т.ов Ж. е осъден да заплаща издръжка на детето си и му е определен режим на лични отношения с детето. Видно от Решение № 626/18.11.2024 г. по гр. д. № 959/2024 г. на Районен съд – Казанлък е разрешено на М. А. Ж. и Т. Д. Ж. /баба и дядо на детето по бащина линия/ да осъществяват режима на лични отношения с детето поради трайното отсъствие на бащата от страната. От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Казанлък е видно, че към момента преките и непосредствени грижи за детето П. Д. Ж. се полагат от неговата майка Р. Д. Т., която задоволява потребностите му. Установено е, че бабата и дядото по бащина линия М. А. Ж. и Т. Д. Ж. разполагат с отлични условия за отглеждане на детето при посещенията му в определения им режим за лични контакти. Същите обезпечавата потребностите на внука си в пълна степен. Емоцианалната връзка между тях и детето не е прекъсвана. Дирекция „Социално подпомагане“ – Казанлък е констатирала, че въпреки проведените срещи и консултации режима налични отношения с баба и дядото на детето не се осъществява в пълна степен заради липсата на съдействие от страна на упражняващия родителските права родител. В заключение се посочва, че следва да се гарантира запазване на родствените отношения на детето с роднините му по бащина линия. По делото е изслушана и приета съдебно психолого-психиатрична експертиза, съгласно която вещите лица констатират, че психо-емоционалното състояние на детето е нормално за възрастта му и че връзката му с майката е слаба, което поражда тревожност. Не се наблюдават признаци на стрес, страх, тревожност, емоционална нестабилност или манипулирано поведение, свързани с престоя на детето при бабата и дядото. Няма данни детето да е подложено на емоционален натиск, манипулация или въздействие от страна на бабата и дядото. По отношение на майката се наблюдава обсебване от нейна страна, в отговор на това тревожност на детето. Контактите между детето и бабата, и дядото, както и между неговите родители са изцяло в негов интерес. Престоят на детето – 14 дни през лятото има положително въздействие върху неговото психическо състояние и поведение. Експертите са установили, че за детето е полезно да осъществява контакт с баба си и дядо си по бащина линия. По отношение на привързаността на детето, такава се наблюдава, като благодарение на контактите му с бабата и дядото познава и баща си, иска да го види и между тях по време на разговор има радост. Бабата и дядото свидетелстват внимание, уважение и зачитане на интереса на детето. Към майката също има привързаност, но се наблюдава тревожност. Детето е в конфликт на лоялност между страните по делото. Вещите лица посочват, че страните имат умения за родителстване и емоционална зрялост. Вещите лица посочват, че определения режим на лични контакти е полезен за детето. Видно от представената по делото Медицинска бележка №7705/21.10.2025 г. М. А. Ж. не се води на диспансерен отчет за психично заболяване. Съдът при изслушване на всяка от страните констатира, че бабата и дядото по бащина линия на детето имат желание да осъществяват контакт с детето, като изтъкват, че това е единствения начин на детето да осъществява контакт с бащата посредством видео връзка. Наблюдава се обостряне на отношенията между страните, което е провокирало препятстване на режима на лични отношения. От показанията на свидетелите А.Д.Х. и Д.М.П. е видно, че същите не са преки свидетели на отношенията между детето и баба му и дядо му. Показанията им са единствено от разкази на ищцата и нямат конкретна представа за предмета на делото. От показанията на свидетелите И.Д.И. и Ж. Д. Ж. се установява, че М. Ж. и Т. Ж. полагат достатъчно грижи за внука си, осигуряват му всичко необходимо и го отглеждат в сигурна и подходяща среда. От приложеното към настоящото производство Изпълнително дело №2039/2025 по описа на ДСИ при Районен съд – Казанлък е видно, че упражняването на режима на личните отношения на ответниците с детето е осигурено по принудителен ред, поради препятстването му от страна на ищеца. От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи: При преценката относно определянето на лични отношения между баба и дядо с техен внук/внучка се изхожда винаги от интересите на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето е дадено легално определение на понятието "най-добър интерес на детето" с изброяване на обстоятелствата, които във всеки случай следва да бъдат съобразени, а именно: "най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства за всеки един конкретен случай поотделно. В практиката на ВКС са дадени и принципни позиции по отношение на преценката на горните обстоятелства. Сочи се, че по принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес, поради което отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. В приетата по делото експертиза се установи, че контактите на детето с баба му и дядо му по бащина линия са полезни за него и са довели да установяване на стабилна връзка на детето с неговия баща. Още повече се установи, че бабата и дядото свидетелстват внимание, уважение и зачитане на интереса на детето. Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна или от разходка, или го подбуждат да върши протИ.обществени прояви и т. н.). В § 1, т. 5 б. "г", изрично е посочено, че следва да се отчита не само "опасността или вредата, която е причинена на детето", но и всяка опасност или вреда, която "има вероятност да му бъде причинена". Поради това при наведено твърдение, че бабата страда от заболяване, което е от естество, че да породи съмнение за съществуваща вероятност то да стане причина да бъде застрашено здравето или да бъде създадена опасност за детето, съдът е длъжен /и служебно, без изрично искане/ да събере доказателства и да изясни дали – с оглед конкретните данни - съществуват и в каква степен рискове за децата в дома на страдащия от съответното заболяване възрастен, за да се извърши изискуемата се преценка, съответно да бъдат определени найподходящите - и за двете страни мерки за лични отношения. Отделно от това конкретният режим следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време. /В този смисъл Решение № 60270 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 660/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Василка Илиев, Решение № 110 от 7.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4085/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова, Решение № 672 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 914/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев, Решение № 412 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1948/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова/. От приложеното към настоящото производство Решение №74/04.03.2022 г., постановено по гр.д. №3189/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък се установява, че вече е определен режим на лични отношения, които се осъществява по реда на чл. 128 СК от бабата и дядото на детето по бащина линия, поради отсъствието на бащата от страната. Определение режим в решението е подкрепен от приетата по делото експертиза, като вещите лица посочват, че точно този режим е в интерес на детето за изграждане на неговата емоционална стабилност. Същото се установява и от приетия по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Казанлък. Първостепенно значение сред изброените в § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето критерии за преценка на интереса на детето имат желанията и чувствата на детето. В настоящия процес изслушване на детето не е проведено, но липсват твърдения, че детето не желае да осъществяват личен контакт с неговите баба и дядо. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че детето има желание да осъществява контакт с баба си и дядо си. Свидетелите разпитани по искане на ищцата се явяват заинтересовани свидетели по смисъла на чл. 172 от ГПК. Поради това съдът не кредитира техните показания в посочения смисъл, доколкото същите се явяват голословни и неподкрепени от останалия доказателствен материал. По делото са събрани безспорни доказателства, че ищцата е препятствала упражняването на режима на лични отношения на бабата и дядото с детето, поради което е образувано Изпълнително дело №2039/2025 по описа на ДСИ при Районен съд – Казанлък. В приетата по делото експертиза е посочено, че контактите между детето и родителите на баща му са единствено в негова полза и така определеният режим благоприятства неговото развитие. Препятстването на контактите на детето с неговите баба и дядо водят до конфликт на лоялност между страните по делото, което не е в негов интерес. Не се твърди неспособност или невъзможност на ответниците да се грижат за детето в режима на личен контакт. В този случай преценката на съда се основа на физическите, психическите и емоционалните потребности на децата, възрастта, пола и другите характеристики на детето. Съдът взе предвид, че детето е близо до ученическа възраст, поради което режимът на личен контакт на ответниците с него следва да бъде съобразен с учебния им процес и извънкласните му занимания. Децата следва да имат установен режим на учене и почивки при подготовката си за учебни занятия. Подготовката изисква както единни критерии от страна на отговорните възрастни, при които детето се намира, с оглед на това да не се създава възможност за пропуски в учебния материал, така и спокойствие от страна на детето, което следва да има установено място за учене, достъп до своите учебни материали и пр. Поради това съдът намира, че режимът на личен контакт на детето с бабата и дядото не следва да бъде променян. Освен това местоживеенето на ответниците не съвпада с местоживеенето на детето. Това налага пътуване и съгласно практиката на ВКС, личните им контакти следва да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата. Съдът намира още, че е постановен режим на лични отношения на бащата с детето, упражняван понастоящем от бабата и дядото, който постига баланс между интересите на родителите. Постановено е рождения ден на детето да се празнува всяка година с двамата родители. Този факт следва да бъде съобразен в настоящото производство. Макар бабата и дядото на децата да имат самостоятелно право на лични контакти с децата, то не бива защитата на техните права да служи за нарушаване на баланса в контактите между децата и родителите. В конкретния случай съгласно твърденията на страните и събраните по делото доказателства, отношенията между бащата и неговите родители се отличават с разбирателство и хармония. Това дава възможност при осъществяване на режима на личен контакт на децата с бащата, те да общуват пълноценно и със своите баба и дядо по бащина линия. Съгласно неоспорените твърдения на ответницата именно по този начин се осъществяват контактите в действителността. Това положение е допустимо при доброволното осъществяване на личните контакти. Същото следва да бъде взето предвид при постановяване на решението, тъй като представлява част от относимите факти и обстоятелства от значение на спора, доколкото тези реални контакти в режима на бащата също допринасят за поддържането на емоционалната връзка между детето и неговите баба и дядо по бащина линия. С оглед горното съдът намира, че не следва да бъде променян определения режим на лични отношения. Предвид горното, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По отношение на разноските: На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците направените по делото разноски в размер на 383,47 евро, възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 28.08.2025 г. Воден от горните мотиви, съдът