Решение № 1360 от 29.6.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 434/2025 г.

Административен съд - Търговище29.06.2026reporting judge Албена Стефанова

Ruling

ОБЯВЯВА по жалбата на НЧ „Иван Вазов – 1908“, ЕИК: 000868609, със седалище и адрес на управление: с. Здравец, общ. Търговище, обл. Търговище, ул. „Г. Димитров“ №21, представлявано от Д. Д., подадена чрез адвокат А. С. от АК – Търговище, НИЩОЖНОСТТА на Заповед № РД-3-951 от 20.08.2025г. на Кмета на Община Търговище, в оспорената ѝ част по т.1, с която са утвърдени Вътрешни правила за разпределение и отчитане на субсидии на народните читалища на територията на община Търговище и Механизъм за разпределение на държавната субсидия за читалищата в общината, съставляващ неразделна част от правилата. ОСЪЖДА Община Търговище да заплати на НЧ „Иван Вазов – 1908“, ЕИК: 000868609, със седалище и адрес на управление: с. Здравец, общ. Търговище, обл. Търговище, ул. „Г. Димитров“ №21, представлявано от Д. Д., разноски по делото в размер на 562.42 евро (петстотин шестдесет и две евро и четиридесет и два евроцента). Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване. Препис от решението да се изпрати на страните. СЪДИЯ: �

Grounds

Производството е по реда на Раздел I, Глава десета от АПК. Образувано е по жалба на НЧ „Иван Вазов – 1908“, ЕИК: 000868609, със седалище и адрес на управление: с. Здравец, общ. Търговище, обл. Търговище, ул. „Г. Димитров“ №21, представлявано от Д. Д., подадена чрез адвокат А. С. от АК – Търговище, с посочен по делото съдебен адрес: гр.Търговище, [улица], ет.2, офис 8, против т.1 от Заповед № РД-3-951 от 20.08.2025г. на Кмета на Община Търговище, с която са утвърдени Вътрешни правила за разпределение и отчитане на субсидии на народните читалища на територията на община Търговище и Механизъм за разпределение на държавната субсидия за читалищата в общината, съставляващ неразделна част от правилата. В жалбата като отменителни основания се навеждат некомпетентност на органа издал оспорения акт, неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание, съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Излага се становище, че Кметът на Община Търговище няма компетентността да утвърждава вътрешни правила за дейността на Комисията по чл.23 от ЗНЧ. Навежда се, че одобрените с оспорената Заповед вътрешни правила не са гласувани и приети от Комисия по чл.23 от ЗНЧ. Излага се твърдение, че с оспорената заповед са одобрени задължения за читалищата да се отчитат на Община Търговище, да представят на последната протоколи от свои събрания, поименно разписание на длъжностите и работните заплати, като същевременно Общината няма правомощие да контролира дейността на читалищата. Навежда се, че читалищата са самостоятелни организации на бюджетна издръжка с държавни публични средства – субсидии, които като организации нямат законовото задължение да се отчитат към Община Търговище. Излага се становище, че не са спазени съдопроизводствените правила по приемането на вътрешните правила, предмет на заповедта, тъй като първо е следвало с нарочна заповед Кметът на общината да назначи Комисия по чл.23 от ЗНЧ, след което да се насрочи заседание на комисията, на което заседание членовете на последната да приемат свои вътрешни правила за дейността на работата си по разпределение на публичните средства и едва след това тези вътрешни правила да бъдат одобрени от Кмета. Моли се оспорената Заповед да бъде обявена за нищожна, алтернативно отменена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващият се представлява от председателя Д. Д. и от адвокат А. С. от АК – Търговище, които поддържат изцяло жалбата. От страна на адвокат С. се излагат същите доводи, наведени с жалбата. Моли се жалбата да бъде уважена и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – Кметът на община Търговище, в съдебно заседание се представлява от ст. юрисконсулт Ж., който намира жалбата за неоснователна. Излага становище, че оспорената Заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган. Навежда, че в т.14 от Вътрешните правила е посочено, че неразделна част от тях е Механизъм за разпределение на държавната субсидия за читалищата в общината, и след като същите са утвърдени, те стават част от административната процедура по приемане на решението на Комисията по чл.23, ал.1 от ЗНЧ. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 20.08.2025г. Кметът на Община Търговище е издал Заповед № РД-3-951 от 20.08.2025г. В т.1 от посочената Заповед, органът е обективирал волеизявление, че утвърждава Вътрешни правила за разпределение и отчитане на субсидии на народните читалища на територията на община Търговище, обл.Търговище. Съгласно т.14 от утвърдените вътрешни правила, същите са задължителни за всички читалища и влизат в сила от датата на утвърждаването им със заповедта на кмета. Съгласно същата т.14 изречение второ „… неразделна част от тези правила е Механизмът за разпределение на държавната субсидия за читалищата в общината…“. Заповед № РД-3-951 от 20.08.2025г. на Кмета на Община Търговище е публикувана на 04.09.2025г. на официалната страница в Интернет на Община Търговище. Жалбата на НЧ „Иван Вазов – 1908“ с.Здравец срещу горепосочената Заповед е подадена до Административен съд – Търговище на 29.08.2025г. От приложеното по делото Писмо с вх. № 306/02.02.2026г. на Кмета на Община Търговище и от предоставената с него официална информация, по делото по несъмнен начин се установи, че Вътрешните правила за разпределяне и отчитане на субсидиите на народните читалища на територията на община Търговище, предмет на т.1 от оспорената Заповед, не са приемани от Комисия по чл.23 от ЗНЧ и че същите са единствено утвърдени с оспорената Заповед. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, по отношение на допустимостта на оспорването, съдът приема следното: По делото безспорно се установи, че вътрешните правила, предмет на т.1 от Заповедта, не са приемани от Комисията по чл.23 от ЗНЧ или от друг орган. С издаването на оспорената заповед, с т.1 от същата, Кметът на Община Търговище реално е издал окончателен разпоредителен акт по приемането на тези правила, от който пряко се пораждат задължения и непосредствено се засягат права и законни интереси на читалищата на община Търговище, в т.ч. и за НЧ „Иван Вазов – 1908“с.Здравец, общ.Търговище. С оглед изложеното, съдът приема, че оспорената заповед на Кмета на Община Търговище носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и подлежи на съдебен контрол. Жалбата е подадена от надлежна страна – читалище, явяващо се адресат на акта и при наличие на правен интерес. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. По изложените съображения съдът приема жалбата за допустима. По основателността на жалбата, съдът след като извърши проверка съгласно чл.168, ал.1 от АПК, приема следното. Съгласно чл.23, ал.1 от ЗНЧ „…Предвидените от държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата от комисия с участието на представител на съответната община и на всяко читалище от общината…“. Следователно, по силата на посочената изрична законова разпоредба, приемането на вътрешните правила за разпределение на годишната субсидия между читалищата от съответната община и механизмът за нейното разпределяне са единствено в правомощията на Комисията по чл.23 от ЗНЧ при съответната община и същите могат да бъдат приемани или утвърждавани единствено с решение на тази Комисия. В своята дейност Комисията по чл.23 от ЗНЧ действа при условията на оперативна самостоятелност, при предоставена от закона възможност за преценка за начина на разпределение на субсидията между читалищата на съответната община. В тази връзка единствено в правомощията на посочената Комисия е изработването и приемането на правилата и критериите, по които да бъде разпределена годишната субсидия, което е в съответствие със същността на народните читалища, членове на Комисията - на самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, съгласно чл.2, ал.1 от ЗНЧ. След като държавният и общинският бюджет се определят ежегодно и от тях се заделят за всяка година средства за читалищна дейност, то законосъобразно е всяка година по нов начин да се разпределят и определените за дадената община средства между читалищата, от което следва и правото на преценка на Комисията по чл.23 от ЗНЧ и то за съответната година, на необходимостта от нова методика, нови показатели и критерии за разпределение между читалищата на държавната и общинската субсидия. По делото безспорно се установи, че процесните вътрешни правила и механизъм за разпределяне на субсидиите между читалищата не са приемани от Комисия по чл.23 от ЗНЧ. Следователно в случая Кметът на община Търговище с т.1 от Заповед № РД-3-951/20.08.2025г, е иззел правомощията и правото на преценка на Комисията по чл.23 от ЗНЧ и вместо нея е приел с окончателен акт вътрешни правила и механизъм за разпределяне на субсидиите между читалищата, с което е превишил пределите на материалната си компетентност. Издаването на акт извън материалната компетентност на един орган винаги води до неговата нищожност и до неговата отмяна само на това основание, без да се извършва друга преценка за законосъобразност. По изложените съображения, съдът намира Заповед № РД-3-951 от 20.08.2025г. на Кмета на Община Търговище, в оспорената ѝ част по т.1, за нищожна и следва същата като такава да бъде обявена. Предвид на това, че Комисия по чл.23 от ЗНЧ се назначава за съответната година, не са налице основания за прилагане на чл.173, ал.2 от АПК. Предвид изхода на спора и на основание на чл. 143, ал.1 от АПК, следва искането на оспорващата страна за присъждане на разноски да бъде уважено. В случая претендираният като разход, размер на адвокатско възнаграждение от 1100 лева, е малко над размера на този по чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, която норма не е задължителна за съда, съгласно СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., но може да служи за ориентир, съгласно Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС. Предвид това и след като отчете, че от страна на адвокат А. С. е осъществено реално процесуално представителство, приема, че така претендираният размер на адвокатско възнаграждение от 1100 лева, в случая се явява съответен на предоставената адвокатска защита и следва да бъде уважен. Посоченият размер, след неговото превалутиране от левове в евро по реда на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ, считано от 01.01.2026г., съгласно чл.3 от ЗВЕРБ е в размер на 562.42 евро. Следва на оспорващия да бъдат присъдени разноски в общ размер на 567.51 евро, съставляваща платена държавна такса от 5.11 евро и платено възнаграждение за един адвокат в размер на 562.42 евро. Следва разноските да бъдат възложени на юридическото лице, съгласно пар.1, т.6 от АПК, във вр. с пар.2 от ДР на ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 от АПК, чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Cited provisions

13