Решение № 166 от 11.5.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 1344/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Супремиус“ ЕООД, ЕИК 207946674, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „З.Ч. против Наказателно постановление № 13-2500352 /02.09.2025 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. С жалбата се заявява незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и се иска отмяната му. В съдебно заседание управителят на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи за отмяна на атакуваното НП . Въззиваемият орган, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Настоява за потвърждаване на издаденото НП. Претендираюрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Дружеството-жалбоподател „Супремиус“ ЕООД стопанисва ресторант „Forte premium“, находящ се в гр. Пазарджик, бул. „Христо Ботев“ № 61. На 23.05.2025 г., следобяд , била извършена проверка в ресторанта от служители на ОД МВР Пазарджик и инспектори в ДИТ – Пазарджик. На 06,06,25г. , около 20ч., била извършена втора проверка отново от служители на ОД МВР Пазарджик и инспектори в ДИТ – Пазарджик, сред които били св. Д. и колегата му А. Г.. Ресторантът бил отворен за посетители, масите били заредени с храни и напитки и на тях имало и клиенти. Контролните органи установили на място няколко лица, които извършвали фактическа работа, свързана с дейността на ресторанта – зареждали се масите с храни и напитки, чаши, чинии, готови ястия, а в ресторанта се подготвяла храна . В ресторанта инспектор Г. заварила св. Г., която не била с формено облекло, да носи чинии. Същата в предоставената й декларация ( л.18) относно условията, при които полага труд, посочила, че „ е пенсионер“ , , в „Супремиус“ ООД е както“ съветник“ , с „неопределено работно време“ , като не получава трудово възнаграждение и допълнителни към него. Като приела, че Г. е полагала труд по трудово правоотношение към момента на проверката на 06,06,25г., св. Г. извършила допълнителна проверка и установила, че към тази дата дружеството-жалбоподател не е било сключило с нея трудов договор. Затова и съставила на дружеството процесния АУАН за нарушение на чл. чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, свидетелката, надлежно предявен и връчен на управителя на дружеството. Въз основа на съставения АУАН, директорът на „ДИТ“ Пазарджик издал атакуваното наказателно постановление. АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи ( виж заповед на л. 2 и нормите на раздел І, гл.ХІХ КТ ). В описателната част на двата акта се съдържат достатъчно по обем и яснота обстоятелства по извършеното нарушение, което е получило и своята съответна правна квалификация, като и двата акта отговарят на изискванията за тяхното съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Напълно голословни за упреците, свързани с описанието в обстоятелствената част на акта и НП на изпълняваната работа. Обстоятелствата по извършване на нарушението са в необходимата степен ясни и детайлни – завареното на работа лице само признало, че било там с „консултативна цел и от 15ч. в деня на проверката“, като декларирало в предоставената от контролните органи декларация, че работи като „съветник“ при „неопределено работно време“ . Ясно и разбираемо е посочено и в двата акта ( констативен и санкционен ) в какво се изразява вмененото като нарушение неизпълнение – дружеството, като работодател по отношение на св. Г. , не е уредило като трудови отношенията си с нея по предоставяне на работна сила , като не е сключило писмен трудов договор с това лице. При горния анализ следва изводът, че описанието на нарушението не страда от дефицити, не е неясно и непълно, а обратното- е ясно и достатъчно детайлно, за да гарантира правото на защита и възможността за съдебен контрол , а описаното нарушение е получило своята съответна правна квалификация. Спазени са били нормативно-установените процедури по съставяне, предявяване , връчване на акта и съставяне НП. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на законовия представител на дружеството , надлежно предявен и с връчен препис ( както се установява от оформената в него разписка). По делото не се спори и е несъмнено установи, че св. Г. е била заварена на датата на проверката, около 20ч., в кухнята на ресторанта . Тя сама признава това в показанията си, като не сочи детайлно какви точно фактически действия е извършвала , а такива конкретно се установяват от показанията на св. Д. , комуто колегата му Г. споделила, че я видяла да носи чинии. Следователно, не са спорни по делото фактите, че Г. е полагала труд в стопанисвания от дружеството-жалбоподател заведение, като е давала вкл. съвети, насоки за сервиране и вкл. е участвала в подреждането на масите. Въпросът е дали тези фактически действия са били част от възникнали между нея и дружеството трудово-правни отношения. Отговорът на въпроса дали по своята правна природа възникналите отношения са трудово-правни трябва да се търси чрез изследване наличието на елементите на трудовия договор. Трудовият договор се сключва между работника и служителя за възмездно предоставяне на работна сила на работника/служителя( чл. 61, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ). С трудовия договор, съгласно чл. 66, ал.1 от КТ, се уреждат мястото и характера на работа и трудовото възнаграждение, което се дължи. Трудовото възнаграждение е основен елемент на трудовия договор. Съгласно чл. 242 КТ „положеният труд по трудово правоотношение е възмезден“ , като чл. 269, ал.1 от КТ установява, че трудовото възнаграждение се изплаща в пари. В процесния случай е безспорно установено, че Г. е изпълнявала консултантски функции –давала е съвети, насоки, показвала е изпълнението на редица действия, пряко свързани с предмета на дейност на заведението. Безспорно е установено също така, че тя не е имала установено работно време , което също е елемент на трудовото правоотношение. Посочила е в декларацията на л. 18, че работното време е „неопределено“ и го потвърди в съдебно заседание с убедителните си и подробни показания, които не бяха опровергани , вкл. от писмената й предварително подготвена декларация, че работи от 15 ч в обекта. Г. се е намира в обекта по молба на майката на законовия представител на дружеството, стопанисващо заведението, с която се познавала много години. Молбата да окаже консултантска помощ е била резултат от факта, че тя дълги години е работила в ресторантьорския бизнес и има опит, познания, умения, които може да предаде. Нито едно доказателство по делото не сочи, че тя е получила възнаграждение за положения от нея в полза на дружеството труд на 06,06,25г.. Категорично не съставлява възнаграждение по смисъла на чл. 269, ал.1 от КТ заплащането на нощувките за хотел , в който свидетелката Г., живуща в Пловдив, била настанена, докато извършвала своята консултантска дейност. Липсват и другите елементи на трудовото правоотношение. Не се установи по делото: Г. да е била задължена и да е имала работно време – за деня и в седмицата, респ. да са били уговорени почивките й и отпуск, да е спазвала установена трудова дисциплина, да е била подчинена по някакъв начин и да е изпълнявала разпорежданията на дружеството ( чрез законовия представител, управителя З.), което административните органи неоснователни приели като неин работодател. Наличните по делото доказателства обосновават категорично извод, че Г. не е полагала труд по трудово правоотношение на 06,06,25г. , като без значение за верността на този извод е обстоятелството дали след тази дата е работила известно време по трудово правоотношение с дружеството. Предвид горното обсъждане НП , с което на дружеството е наложена санкция за неизвършено от него нарушение, подлежи на отмяна. Затова и неоснователна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрискунсултско възнаграждение, но в полза на дружеството следва да се присъди заплатената от него ДТ 150 лева/76,69 за разглеждане на касационна частна жалба, която е била е уважена ( л. 7, искане за разноски и л. 21-22 от чканд 62/26). Водим от горното,Съдът