Решение № 3225 от 23.7.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 380/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Х. Ж. К. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г., за кампания 2024 г., с изх. № 02-260-6500/8401 от 16.09.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която е извършено прихващане на сумата в размер на 831,30 лева. В жалбата се твърди, че уведомителното писмо е незаконосъобразно в обжалваната му част, поради липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. На първо място се посочва, че уведомителното писмо било нищожно поради непосочване в него на правната норма, учредяваща материалноправна компетентност на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да разпорежда или да извършва прихващане с вземания, оторизирани по заявената интервенция. На следващо място, не били спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т .4 от АПК. В обясненията за прихващането в писмото били изброени общо пет хипотези, като поради дадената обща формулировка не ставало ясно въз основа на кое, или кои конкретно/и основания, или административни актове, издателят на оспорения акт удържал, или разпоредил да бъде удържана от оторизираната сума тази в размер на 831,30 лева. Не бил посочен размер на задължение или задължения, липсвали данни кога то станало ликвидно и изискуемо, дали с прихващането на сумата задължението било погасено, а ако не било – какъв бил размерът на останалия дълг. От друга страна, не се сочило приложение на нормите на ДОПК във връзка с издаване и изпълнение на акт за установяване на публично държавно вземане. Действително съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на РБ мотивната част на акта можело да се съдържа и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в случая липсвало позоваване в на такъв документ. Не било налице и посочване на конкретното правно основание за извършеното прихващане, нито посочване на административния акт, от който произтичало насрещното вземане, не били визирани размер и падеж на това вземане, не се сочило обстоятелството дали същото влязло в сила и кога подлежало на изпълнение. Посочени били единствено бланкетни текстове от различни нормативни актове, без индивидуализация към конкретния случай и без препращане към индивидуален административен акт, на който жалбоподателката да била адресат. Всичко това правело невъзможно упражняването на ефективен съдебен контрол и нарушавало правото на защита. Съгласно трайната практика на ВАС по дела с ДФЗ по директни плащания, непосочването на конкретни фактически и правни основания представлявало самостоятелно основание за отмяна. Липсата на фактически констатации и обвързаност на същите с конкретно правно основание водели до невъзможност да се установи начина на определяне на изложените в таблица „Извършени плащания“ суми, съответно дали били налице предпоставките за тяхното определяне, както и до невъзможност да се извърши проверка дали същите били правилно изчислени. На трето място, съгласно общите правила, формулирани в чл. 103 и сл. от ЗЗД, прихващането се извършвало чрез изявление на едната страна, отправено до другата. В този смисъл, преди да получи оспореното писмо жалбоподателката не била уведомена за това действие на ДФЗ, нито тя, от своя страна, изразила воля в този смисъл. В уведомителното писмо липсвали данни за това кога било извършено процесното прихващане, както и за оторизацията на полагащата се сума, за да можело да бъде осъществен съдебен контрол дали към тази дата били налице законовите условия за това. По изложените съображения се претендира отмяна на оспорения акт и присъждане на съдебни разноски. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката – адв. Д., поддържа жалбата и моли съда да отмени процесното уведомително писмо в оспорената част. Излага съображения, че при извършено прихващане на суми административният орган дължи излагане на конкретни фактически и правни основания, каквито в случая изцяло липсвали. Сочи, че жалбоподателката не можела да установи в коя от посочените в уведомителното писмо хипотези попада извършеното спрямо нея приспадане, както и какво евентуално неизпълнение или задължение към ДФ „Земеделие“ е обусловило прихващането на процесната сума. Поддържа, че липсата на мотивираност на акта създава неяснота за адресата относно предмета и основанието на защитата му, тъй като в уведомителното писмо не било посочено конкретно правно основание за прихващането и не бил индивидуализиран административен акт, от който да произтича насрещно вземане. Ответникът – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител, в писмена молба изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира отхвърлянето й и присъждане на разноски за юрисконсулт в минимален размер. Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното: Оспорващата Х. Ж. К. е регистрирана с уникален регистрационен номер (УРН) ••• в Интегрираната система за администриране и контрол (И.). По делото е представено заявление за подпомагане за кампания 2024 г., с УИН 26/110724/50010 – л. 26 и л. 29, като по преписката са налице данни за входяща регистрация на заявлението в И. на 17.05.2024 г. – л. 26, а в заявлението е отразена дата на подаване 29.06.2024 г. – л. 29. Заявлението е подадено по схеми, мерки и интервенции, сред които и интервенция „Биологично растениевъдство“ (БР). По тази интервенция са заявени за подпомагане 15 броя парцели с обща площ 3,45 ха, находящи се в землището на [населено място], като е попълнено и приложение за кандидати по биологични интервенции за поемане на петгодишен ангажимент – л. 35. Във връзка с така подаденото заявление са били извършени административни проверки на въведените данни по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, обективирани в разпечатки „Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2024“ и „Резултати от автоматични проверки на въведени данни по Е.-РОК и ДЗЕС 7 и ДЗЕС 8 в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2024“, за УРН •••, при които са открити несъответствия (вж. л. 26 и 27). По делото не са представени материали и липсват данни за извършване на проверки на място. С процесното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г., за кампания 2024 г., с изх. № 02-260-6500/8401 от 16.09.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, по отношение на Х. Ж. К. е била оторизирана сума по интервенция/операция БР, по втора година от ангажимента, в размер на 8 312,93 лева, но изплатена 7 481,63 лева, като разликата в размер на 831,30 лева е посочена като прихваната. Това е обективирано в таблиците „Оторизирани плащания“ и „Извършени плащания“, инкорпорирани в уведомителното писмо. За колона 3 – „Прихваната сума“ от таблица „Извършени плащания“, в административния акт е посочено, че „отразява приспаднатите суми от оторизираното финансово подпомагане, в резултат на наложени административни санкции за бъдещ период, или недължимо оторизирани суми, за които има издаден акт за установяване на публично държавно вземане или акт за недължимо платената финансова помощ по чл. 73, ал. 1 от ЗПЗП, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ и/или „Удържан данък общ доход“ - отразява сумата на данъка, който на основание чл. 65, ал. 14 във връзка с чл. 38, ал. 15 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) се удържа и внася от ДФ „Земеделие“, в качеството му на администратор на съответната помощ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода. Съгласно чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет.“. Уведомително писмо е било изтеглено от Системата за електронни услуги на ДФЗ на 22.03.2026 г. (л. 23). Жалбата е подадена чрез Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ на 27.03.2026 г. (л. 2). Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във вр. чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи: Жалбата е допустима. С частта от уведомителното писмо, с която ответникът е прихванал сума в размер на 831,30 лева, правната сфера на оспорващата е засегната неблагоприятно, поради което е налице правен интерес от обжалването. Последното е насочено срещу годен за оспорване административен акт, а жалбата е подадена в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Отношенията, свързани с администрирането, контрола, оторизацията и изплащането на финансово подпомагане по интервенциите от Общата селскостопанска политика, включително по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г., се уреждат от Закона за подпомагане на земеделските производители, приложимите подзаконови нормативни актове и относимото право на Европейския съюз. Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява функциите на Разплащателна агенция, като в това качество приема, проверява и извършва плащания по заявленията за подпомагане. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП той организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция, а съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от действащия към датата на издаване на оспорения акт Устройствен правилник на ДФ „Земеделие“ изпълнителният директор взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Предвид изложеното, оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, поради което не се споделя доводът на жалбоподателката за нищожност на акта в оспорената част поради липса на компетентност. Оспореният индивидуален административен акт е постановен в писмена форма, но при липса на мотиви – не са изложени фактическите и правни основания, въз основа на които административният орган е приел, че посочената в колона 3 „Прихваната сума“ от Таблица „Извършени плащания (в лева)“, представляваща неразделна част от уведомителното писмо, сума в размер на 831,30 лева следва да бъде прихваната от оторизираната с писмото сума. От колона 3 на Таблица „Извършени плащания (в лева)“, се установява единствено размерът на прихванатата сума. Нито от обстоятелствената част на писмото, нито от поясненията под таблицата, могат да бъдат установени задълженията, с които е извършено прихващането, като не е посочено от какъв акт произхождат и дали същите са ликвидни и изискуеми. В пояснението към таблицата са изброени редица възможни задължения - наложени санкции или недължимо оторизирани суми, издаден АУПДВ, приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, и/или удържан данък общ доход, без да е уточнено кое от основанията в случая е относимо. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той задължително трябва да съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност, а липсата им препятства извършването на този контрол. Липсата на конкретни мотиви представлява съществен порок, когато фактическите и правните основания за издаване на акта не могат да бъдат установени нито от самия акт, нито от друг документ от административната преписка, съставен във връзка с издаването му и позволяващ да се установи формираната от органа воля. В настоящия случай от съдържанието на уведомителното писмо и приложената административна преписка не може да се установи по несъмнен начин кое от няколкото алтернативно изброени основания е приложено спрямо жалбоподателката. За изхода на спора не е необходимо да се обсъжда приложимостта на общите правила на чл. 103 и сл. ЗЗД, на които се позовава жалбоподателката. Процесното финансово подпомагане се администрира в рамките на специален публичноправен режим, при който приспадания и прихващания могат да бъдат извършвани при наличие на предвидено в закона основание. Това обаче не дерогира задължението на административния орган да индивидуализира основанието за конкретното приспадане и да изложи фактическите и правни съображения за него в акта или в относим документ от преписката. При така установеното съдът намира, че оспореното уведомително писмо в частта относно прихванатата сума от 831,30 лв. е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. По изложените съображения жалбата следва да бъде уважена, като Уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/8401 от 16.09.2025 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, бъде отменено в оспорената част. Предвид факта, че естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да бъде върната на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне в отменената част, при спазване на изискванията за мотивиране на административния акт и съобразяване на дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на производството, основателна е претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски по делото, представляващи заплатена държавна такса в размер на 5,11 евро и адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 27.03.2026 г. в размер на 800 евро. Водим от горното, съдът