Решение № 2017 от 3.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 30499/2024 г.

Предявен е осъдителен иск по чл. 75 ЗС, евентуално съединен с иск по чл. 76 ЗС. Производството по делото е образувано по постъпила искова молба и уточнителна молба от Б. С. Д. срещу В. Г. Д., с която е предявен осъдителен иск по чл. 75 ЗС, евентуално съединен с иск по чл. 76 ЗС с искане за осъждане на ответницата В. Г. Д. да предаде на ищцата Б. С. Д. владението на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор: по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-28/03.04.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота с. Б, район „Искър“, ул. , разположена в поземлен имот с идентификатор предназначите на обекта: жилище, апартамент, с площ по документи: 118,70 кв.м., ниво на обекта: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: над обекта: няма, представляващ източната част от таванското помещение на сграда с идентификатор по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 28/03.04.2012г. на изп.директор на АГКК, с адрес на сградата: с. Бкоято сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор (идентиченформиран от част от поземлени имоти 10 и 11 в кв.2 от ОРП на село Бусманци, Софийска околия, утвърден със Заповед № 3497 от 28.06.1955г.), със застроена площ 103 кв.м., етажи – 3, предназначение - жилищна сграда- многофамилна. В хода на делото ответницата В. Г. Д. е починала, поради което с протоколно определение в открито съдебно заседание, проведено на 16.10.2025 г. съдът е конституирал на осн. чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на делото ответница нейните наследници по закон: Ц. Н. Ц., Х. Е. Д. и Н. Е. Д.. В хода на делото ответникът Ц. Н. Ц. също е починал, поради което с протоколно определение в открито съдебно заседание, проведено на 04.12.2025 г. съдът на осн. чл. 227 ГПК конституира на мястото на починалия ответник Ц. Ц. неговите наследници по закон – преживялата съпруга Х. И. Ц. и сина му Г. Ц. Ц.. Предвид посоченото, към момента на устните състезания страни в производството са ищцата Б. С. Д. и ответниците Х. И. Ц., Г. Ц. Ц., Х. Е. Д. и Н. Е. Д.. Ищцата Б. С. Д. твърди, че по силата на отстъпено право на строеж със Заявление по чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ от 01.06.1984 г. и от 25.06.1984 г. от свекъра на ищцата Н. Д., са изградили заедно с покойния й съпруг в кв. Б част от приземен етаж, трети жилищен етаж и източната част на тавански етаж. Твърди, че заедно с децата си Х. Д. и Н. Д. /конституирани след смъртта на тяхната баба В. Д. като ответници по делото/ ползва жилищния етаж и източната част от таванския етаж от построяването на сградата през 1987 г. до настоящия момент. След смъртта на съпруга на ищцата - Е Д. през 2001 г., отношенията с нейната свекърва В. Д. и нейния свекър Н. Д., така също и с брата на починалия й съпруг Ц. Ц., се влошили. Твърди, че на 29.10.2003 г. в отсъствие на ищцата Б. Д., Ц. Ц. самоволно и по скрит начин е отнел владението на източната част на таванския етаж, поради което за защита на владението си Б. Д. е предявила иск по чл. 75 ЗС срещу Ц. Ц., въз основа на който е образувано гр.д. 731/2003 г. по описа на СРС, 48 състав, по което съдът се е произнесъл с решение, с което е осъдил Ц. Ц. да възстанови на Б. Д. и сина й Х. Д. владението на източната част на таванския етаж. След влизане в сила на решението е образувано изп. дело г. по описа на ЧСИ М. , по което ищцата Б. Д. е въведена във владение на източната част на таванския етаж с Протокол за въвод във владение от 12.07.2006 година. Твърди, че ответницата В. Д. на 17.07.2014 г. е образувала исково производство по чл. 108 от ЗС за предаване на владението на същия имот срещу Б. Д. и синовете й пред СРС, в качеството й на лице със запазено вещно право на ползване, въз основа на което е образувано гр.д. 39270/2014 г. по описа на СРС, 37 състав. С изпълнителен лист, издаден от СРС по гр.д. 39270/2014 г. на основание влязло в сила решение на ВКС, I ГО, постановено по гр.д. 157/2021 г. е образувано изп.д. № . пред ЧСИ М. П по описа на КЧСИ с предмет на производството - предаване на владението на процесния недвижим имот. Твърди, че с протокол за въвод във владение от 28.11.2023 г. съдебният изпълнител по изп.д. г. е извършил въвод във владение на източната част на тавански етаж, находящ се в гр. София, кв. „БТвърди, че въводът е извършен в отсъствие на ищцата Б. Д. и в отсъствие на взискателя В. Д., като в протокола за въвод е посочено, че взискателят се представлява от адвокат Х. Б. от САК. Посочва, че извършеният въвод във владение е незаконосъобразно извършен и е в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като към датата на образуване на изпълнителното дело В. Д. не е била в състояние да разбира и ръководи постъпките си и да разбира правното значение на актовете, които подписва, поради което оспорва договора и пълномощното за процесуално представителство като унищожаемо на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, а наред с това твърди, че В. Д. не е подписала молбата за образуване на изпълнително дело и пълномощното за процесуално представителство. Сочи освен това, че тя, като длъжник по изпълнителното дело за въвод във владение, не е редовно уведомена, а вместо нея е уведомено друго лице на друг адрес и съобщението не е надлежно връчено, което опорочава процедурата за извършване на въвод във владение, поради което извършеният въвод представлява незаконосъобразно изпълнително действие. Поради това поддържа, че в процесния случай е налице отнемане на владение чрез използване на насилие - чрез използване на принуда от съдебен изпълнител незаконосъобразно и по скрит начин, тъй като ищцата не е надлежно уведомена за извършения въвод във владение, а също така поради нередовното упълномощаване на адвокат Б. от страна на взискателя В. Д., а фактически владението е отнето от лица, които не фигурират по изпълнителния лист - Х. Ц. и И Ц. (съответно снаха и внучка на В. Д.), които лица упражняват пряк и непосредствен контрол върху болната и възрастна В. Д.. Твърди, че И Ц. е предоставила на адв. Б. пълномощно за изпълнителното дело, като адв. Б. никога не се е срещал и разговарял с В. Д., което ставало ясно от дадените от адвокат Б. по прокурорска преписка № 58508/2023 на СРП обяснения. В допълнителна уточнителна молба с вх. № 228906/11.07.2024 г. излага твърдения, с които обосновава иска по чл. 75 ЗС, като посочва, че владението на ищцата върху процесния недвижим имот е продължило повече от 6 месеца, а отнемането е осъществено формално от ответницата В. Д. и смущава възможността на владелеца да упражнява фактическата власт върху имота. Въз основа на посоченото моли съда да уважи предявения главен иск по чл. 75 ЗС за осъждане на ответника да предаде неправомерно отнетото владение на недвижимия имот, а в условията евентуалност моли съда да уважи иска по чл. 76 ЗС - поради отнемане на владението от страна на ответницата по скрит начин и чрез насилие. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. Г. Д. (починала в хода на производството) подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално - като неоснователни и недоказани. Оспорва предявените искове като недопустими, с твърденията, че липсва правен интерес от водене на делото, оспорва пасивната процесуална и материалноправна легитимация на ответника, а също така поддържа, че предявените искове се основават на факт, отречен със сила на пресъдено нещо, а именно - влязло в сила решение по иск по чл. 108 ЗС. Твърди, че между страните по настоящото дело през последните 25 години са проведени редица съдебни производства, в които е установено, че Ц. и Х. Ц.и са единствените легитимни собственици на процесния имот, както и че В. Д. притежава вещно право на ползване на основание договор за продажба от 20.11.2002 г. върху реална част от недвижим имот, представляваща източната част на третия надпартерен тавански жилищен етаж, състояща се от три стаи, баня-тоалетна, два балкона и входно антре, находяща се в четириетажна жилищна сграда, като целият етаж е с площ 118,70 кв.м. Посочва, че през 2005 г. Б., Х. и Н. Д.и са предявили иск с правно основание по чл. 108 ЗС срещу В. Д., Ц. и Х. Ц.и за признаване на установено правото на собственост на основание давностно владение по чл. 79, ал. 1 ЗС върху 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния обект. Въз основа на исковата молба било образувано гр.д. № 4839/2005 г. по описа на СРС, 29 с-в, по което съдът се е произнесъл с решение от 21.07.2006 г., с което искът е изцяло отхвърлен. След въззивно обжалване пред СГС, въз основа на което е образувано гр.д. 663/2007 г. по описа на СГС, II-в с-в, по което с решение съдът потвърждава решението на първоинстанционния съд, а ВКС не допуска касационно обжалване и така решението на СГС става окончателен съдебен акт. Сочи, че през 2014 г. В. Д. завежда дело срещу Б., Х. и Н. Д.и по иск с правно основание по чл. 108 ЗС, като иска от съда да признае за установено, че ищцата притежава вещно право на ползване на основание договор за продажба от 20.11.2002 г. върху реална част от недвижим имот, представляваща източната част на третия надпартерен тавански жилищен етаж, състояща се от три стаи, баня-тоалетна, два балкона и входно антре, както и на основание на чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите иска всеки един от ответниците да бъде осъден на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да й заплати сумата от по 2 075 лв. - обезщетение за лишаването от ползването на реална част от недвижим имот, представляваща източната част на третия надпартерен тавански жилищен етаж, състояща се от три стаи, баня-тоалетна, два балкона и входно антре. Въз основа на предявения иск е образувано гр.д. 39270/2014 г. по описа на СРС, 37 с-в, по което съдът постановява решение, с което признава В. Д. за титуляр на вещно право на ползване, придобито въз основа на договор за продажба от 20.11.2002 г. върху реална част от недвижим имот представляваща източната част на третия надпартерен тавански жилищен етаж на процесната жилищна сграда и осъжда ответниците Б., Х. и Н. Д.и да предадат владението върху имота на ищцата. Решението е обжалвано и с решение от 11.10.2021 г. по гр. дело № 156/2021 г. по описа на ВКС, I ГО решението на СРС е потвърдено. Въз основа на постановеното съдебно решение В. Д. се снабдява с изпълнителен лист от 03.12.2021 г. за привеждане в сила на осъдителното решение на съда. Посочва, че В. Д. упълномощава адвокат Калина Беркова да я представлява в изпълнително производство, като е образувано изпълнително дело № г. по описа на ЧСИ Ис рег. № при КЧСИ, в хода на което, на 22.12.2021 г., ЧСИ изпраща покана за доброволно изпълнение до Б. Д., като длъжникът е изрично уведомен, че е насрочен въвод във владение в имота първоначално за 31.01.2022 г., но впоследствие е определена нова дата – 09.03.2022 г. и резервна дата – 23.03.2022 г. Излага, че и на трите дати не е осъществен въвод във владение на ищцата В. Д. по вина на длъжниците - укриването им за получаване на призовки, подаване на молби до ЧСИ за отлагане на въвода и други процедурни похвати. Поради това взискателят В. Д. през м. март 2022 г. наема нов адвокат - адв. А и прехвърля изпълнителното дело при ЧСИ М за продължаване на изпълнителните действия, като на 28.03.2022 г. е образувано изп. дело г. по описа на посочения съдебен изпълнител. По новото изпълнително дело длъжниците се укриват от адресите си и не получават призовки от съдебния изпълнител, като междувременно длъжниците Б. и Х. Д.и чрез адв. Д. подават молба до ВКС с искане за спиране на принудителното изпълнение срещу тях по повод на подадена от тях молба за отмяна срещу окончателното решение по гр.д. 156/2021 г. по описа на ВКС, въз основа на която е образувано гр.д. 1111/2022 г. по описа на ВКС, по което дело на 19.04.2022 г. ВКС постановява определение за спиране на изпълнението - извършването на въвода във владение, срещу внесена по сметка на ВКС сума за обезпечение по искането по чл. 309, ал. 1 ГПК. Въз основа на подадена молба от Б. и Х. Д.и е образувано гр.д. 3283/2022 г. по описа на ВКС, I г.о. с искане за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. 156/2021 г. по описа на ВКС, I г.о., по което ВКС с решение от 27.09.2023 г. оставя молбата за отмяна без уважение. Заедно с това, сочи, че през лятото на 2019 г. Б., Х. и Н. Д.и завеждат гр.д. 48613/2019 г. по описа на СРС, 118 с-в срещу В. Д., Х. и Ц. Ц.и по предявени установителен искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор , т.е. на процесния недвижим имот, а в условията на евентуалност - предявяват иск за признаване за установено, че ищците са собственици на 1/2 ид. ч. от процесния имот въз основа на 10-годишно давностно владение. С решението по делото първоинстанционния съд отхвърля исковете като неоснователни, като в мотивите на съдебното решение констатира недобросъвестността на ищците и опитите им за заобикаляне на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила съдебни решения чрез предявяване на нови искове. Решението на първоинстанционния съд по гр.д. 48613/2019 г. по описа на СРС, 118 с-в е обжалвано от ищците, като в образуваното въззивно производство по гр.д. 13334/2022 г. по описа на СГС, въззивен II-Г състав съдът постановява съдебно решение от 26.04.2024 г., с което потвърждава първоинстанционното съдебно решение, като решението на СГС е обжалвано пред ВКС от Б. Д. и в момента образуваното гр.д. 3601/2024 г. по описа на ВКС, което е висящо към настоящия момент. През месец октомври 2023 г. изпълнителните действия по изп. дело 669/2022 г. по описа на ЧСИ М били подновени и съдебният изпълнител изпратил съобщения до тримата длъжници за насрочения за 28.11.2023 г. въвод във владение, но длъжниците се укривали за получаване на призовките. На 02.11.2023 г. Б., Х. и Н. Д.и били уведомени за насрочения въвод във владение чрез призовка, връчена чрез работодател, но на 20.11.2023 г. Х. Д. депозирал молба пред ЧСИ за спиране на въвода поради това, че процесният имот се намирал във владение на трето лице - Г Д., което е завело установителен иск за придобиване на имота чрез давностно владение пред СГС, по което като ответници са конституирани длъжниците Б., Х. и Н. Д.и и взискателят по изпълнителното дело В. Д.. Сочи, че на 22.11.2023 г. единият от длъжниците - Н. Д., депозирал собственоръчно написана молба до СГС по повод на висящото възз. гр. д. № 13334/2022 г., с която искал да му бъде издадено удостоверение, че делото е висящо и който документ да послужи пред ЧСИ, който е насрочил дата за въвод преди разглеждане на делото. Съдебният изпълнител отказал да спре въвода във владение, като на насрочената дата за извършване на въвода - 28.11.2023 г. присъствали длъжниците Х. и Н. Д.и, като на място присъствала и Г Г. Д., която заявявала, че живее в процесния имот, върху който е насрочен въводът във владение, за първи път разбирала за въвода и се легитимирала като владелец с частен документ - договор за заем за послужване, сключен с Х. Д. като заемодател и Г Д. като заемател, с който се уговаря предоставяне на безвъзмездно ползване на имота от заемателя. Въпреки посочения документ, ЧСИ не спрял извършването на въвода във владение и предприел действия за осъществяване на въвода, като на третото лице, намерено в имота, били предоставени няколко дни, за да го освободи. Третото лице Гергана Д. не подала жалба срещу действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 и 5 ГПК. На 02.12.2023 г. собственикът на обекта бил въведен във владение на имота и сменил ключалката на входната врата. Сочи, че в края на 2023 г. длъжниците подават жалба пред Софийската районна прокуратура, в която посочват неверни твърдения за фалшифициране на подписа на В. Д. в подписани от нея документи към процесуалния й представител адв. Х. Б въз основа на който е образувана пр.пр. 58508/2023 г. по описа на СРП и впоследствие, през м. април 2024 г., преписката била прекратена поради липса на данни за извършено престъпление. Твърди, че ищцата системно злоупотребява с процесуални права, като предявява различни искови производства, укрива се от съдебни изпълнители, шиканира процеса. Твърди се, че съпругът на ответницата - Н. Д., починал на 07.12.2005 г. от инфаркт, дни след като участвал в открито съдебно заседание по дело, което е заведено срещу него и семейството му от ищцата Б. Д. и въпреки опасенията за непосредствената опасност за живота и здравето му поради стреса, който му бива причинен. Оспорва твърденията, че ответницата не може да ръководи действията си и да разбира свойството и значението на извършваните постъпки и обкръжаващата действителност, тъй като ищцата и ответницата не са общували по никакъв начин от датата на смъртта на съпруга на ищцата и син на ответницата - Е Д., а ищцата нямала никакви лични впечатления за физическото, психическото и емоционалното състояние на ответницата към настоящия момент. Твърди, че на 20.01.2025 г. ответницата се явява лично пред нотариус и заявява изрично, че се отказва от вещното право на ползване, което си е запазила с Нотариален акт за продажба па недвижим имот № от 20.11.2002 г. на нотариус Сна НК, с район на действие - СРС, а именно - процесният недвижим имот с идентификатор по КККР. Наред с изложеното, оспорва твърденията на ищцата Б. Д., че тя и покойният й съпруг Е Д. имат учредено право на строеж върху източната част от таванския етаж. Поддържа, че посочените лица никога не стават и не са били собственици на процесния обект. Поддържа, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № нотариуса С с per №от 20.1 1.2002 г., обектът е продаден от В. Д. и покойния й съпруг Н. Д., на Ц. и Х. Ц.и, като продавачите са си запазили пожизненото право на ползване върху имота, като към днешна дата последните са единствените легитимни собственици на процесния недвижим имот. Оспорва също така твърденията, че Б. Д. и семейството й ползват процесния имот от 1987 г., като посочва, че Б., Х. и Н. Д.и се самонастаняват в процесния имот след смъртта на Е Д. през 2001 г., а към 1987 г. таванският етаж, където са намира обектът, все още не съществувал фактически - не е бил построен напълно и е бил негоден за обитаване. Оспорва всички доводи в исковата молба за незаконосъобразност на извършения въвод във владение, като твърди, че от страна на съдебния изпълнител при извършване на въвода във владение не са допуснати материални или процесуални нарушения, пълномощното за процесуално представителство е подписано от ответницата, ищцата е била надлежно уведомена за насрочения въвод на 02.11.2023 г. чрез призовка, получена чрез работодателя на ищцата - “, а също така поддържа, че към посочената дата ищцата е живяла на един адрес с другите двама длъжници по делото, които също са надлежно уведомени - Х. и Н. Д.и, и са имали общ процесуален представител и адресат за получаване на съобщения и призовки - адв. Д., а също така излага, че ищцата е отсъствала по време на осъществяване на въвода напълно осъзнато, целенасочено и тенденциозно, за да може след това да оспорва въвода като незаконосъобразен и да води нови искове срещу ответницата. Посочва, че ищцата Б. Д. не обжалва постановлението на ЧСИ по изпълнителното дело за извършения въвод във владение, след извършването на процесуалното действие, а оспорва постановлението на ЧСИ само в частта относно присъдените разноски. Излага твърдения, че ответницата В. Д. има проблеми със сърцето, кръвната захар, на два пъти се е борила с онкологични заболявания, по-трудно подвижна е, има проблеми със слуха, преди няколко години преживяла тежко вирусна инфекция Ковид- 19 и др., но въпреки това ответницата може да разбира и да ръководи действията си. Посочва, че настоящото съдебно производство, в съчетание с водените в продължение на 25 години съдебни, административни и наказателни производства от страна на ищцата, застрашават живота и здравето на ответницата. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски. Ответникът Ц. Н. Ц. (първоначално конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника, починал в хода на делото) ангажира становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че с влязло в сила съдебно решение по предявен ревандикационен иск, ищцата е осъдена да предаде владението на имота, поради което е извършен законосъобразен въвод във владение, като третите лица - помагачи владеят имота като собственици. Поради тези и останалите изложени аргументи моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Ответницата Х. И. Ц. (първоначално конституирана като трето лице-помагач на страната на ответника, понастоящем ответник) изразява становище, с което оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Посочва, че Б. Д. не е имала качеството владелец на процесния недвижим имот и никога не е имала това качество. Посочва, че в исковата молба е посочено, че на 29.10.2003 г. Ц. Ц. е отнел владението на Б. Д. и доколкото владелчески иск не е заведен в 6-месечен срок от нарушението, оспорва исковата молба като неоснователна. Посочва, че поддържа всички доводи, които са изложени в отговора на В. Г. Д.. Твърди, че на 20.01.2025 г. ответницата В. Д. е направила отказ от запазеното право на ползване върху процесния недвижим имот. Твърди, че в исковата молба ищцовата страна изрично посочва, че Ц. Ц. е отнел владението от Б. Д., поради което оспорва иска срещу В. Д. като неоснователен. Твърди, че на 20.11.2002 година съпругът на Х. Ц. и самата Х. Ц. придобиват чрез договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт на нотариус С процесния недвижим имот, като прехвърлителите си запазили правото на ползване пожизнено и безвъзмездно. Поради това оспорва твърденията в исковата молба, че е налице скрито отнемане на владението върху имота. Посочва, че доколкото в договора за покупко-продажба не е уредено право на ползване на ищцата, последната не може да предявява владелчески искове. Посочва, че по надлежен съдебен ред ищцата е отстранена от владение с влязло в сила решение, поради което поддържа, че силата на пресъдено нещо на съдебните решения изцяло обхваща правната сфера на ищцата и тя не може да претендира правна защита за нарушено владение. Претендира съдебни разноски. В хода на делото и след конституирането си като ответник по делото Х. И. Ц. подава становище, с което оспорва твърденията в отговора на исковата молба на ответниците Н. и Х. Д.и, като подчертава, че съдебното решение, въз основа на което е извършен въводът във владение има спрямо ответниците сила на пресъдено нещо и същите са поканени да предадат имота доброволно. Ответниците Х. Е. Д. и Н. Е. Д. (синове на ищцата Б. Д. и конституирани като ответници след смъртта на тяхната баба – ответницата В. Д.) подават становища с идентично съдържание, в което посочват, че първоначалният ответник В. Д. е тяхна баба, а ищцата по настоящото дело е тяхната майка. Посочват, че баба им В. Д. е починала на 09.08.2025 г. в гр. София, а приживе е живяла на приземния етаж на къщата в с. Б и никога не се е качвала на четвъртия етаж. Посочват, че западната част на четвъртия етаж се владее от Ц. и Х. Ц.и, а източната част – от майката на ответниците Б. Д. и от тях двамата. Твърди се, че на 28.11.2023 г. е осъществен въвод във владение от частен съдебен изпълнител от името на В. Д., но по време на въвода Б. Д. не е присъствала. Заявяват, че баба им В. Д. не е имала каквото и да е отношение към процесния имот, тъй като е била трудноподвижна, възрастна и е живяла на първия етаж, като поради напредналата си възраст е била изцяло под контрола на Ц. Ц., като изразяват съмнение, че въобще е знаела за воденото от нейно име дело и издадения изпълнителен лист за въвод във владение. Поддържат становището, че Ц. Ц. се е възползвал от контрола, който има над майка си В. Ц. поради напредналата й възраст, поради което той е използвал изпълнителния процес, воден формално от името на майка му, за да получи владението върху източната част на четвъртия тавански етаж, от който е бил отстранен принудително през 2006 г. от съдебен изпълнител, въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на Решение от 23.04.2004 г. по гр.д. 731/2003 г. по описа на СРС, 48 с-в, с което е уважен иск по чл. 76 ЗС, предявен от Х. Д. и Б. Д. срещу Ц. Н. Ц.. Въз основа на посоченото, ответниците искат съдът да уважи предявените искове и да възстанови владението върху процесния недвижим имот на тяхната майка и ищеца по делото Б. Д.. Ответникът Г. Ц. Ц. подава становище, с което заявява, че поддържа всички изложени от страна на първоначалните ответници В. Д. и Ц. Ц. твърдения, възражения и оспорвания, предвид което моли съда да прекрати делото като заведено по недопустим иск, евентуално – да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 10.07.2025 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, че: 1/ В. Д. като титуляр на вещно право на ползване е предявила иск по чл. 108 ЗС срещу Б., Х. и Н. Д.и, с искане ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищцата владението на процесния недвижим имот с идентификатор по КККР, въз основа на което е образувано гр.д. 39270/2014 г., СРС, 37 с-в, по което дело съдът постановява решение, с което уважава предявения иск и след обжалване решението е потвърдено от ВКС; 2/ въз основа на решението по гр.д. 39270/2014 г., СРС, 37 с-в е издаден изпълнителен лист, с който е образувано изп.д. г. по описа на ЧСИ , в хода на което на 28.11.2023 г. съдебният изпълнител е осъществил въвод във владение на взискателя В. Д. в процесния недвижим имот с идентификатор по КККР и по време на осъществяване на въвода не е присъствала длъжницата по изпълнителното дело Б. Д.. Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените като безспорни обстоятелства за доказани по делото. Същите се установяват и от събраните по делото доказателство. Като писмено доказателство по делото е представена декларация - отказ от вещно право на ползване с нотариална заверка на подпис от нот. Д на НК, вписана в Служба по вписванията – гр. София с вх. рег. №, видно от която В. Г. Д. се е отказала от вещното си право на ползване върху тавански етаж от сграда, находяща се в гр. София, ул. „А, представляващ самостоятелен обект с идентификатор о КККР, което право на ползване деклараторката е запазила с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № на нот. М (л.103). От приетите в заверен препис доказателства се установява, че въз основа на влязло в сила съдебно решение № 60110 от 11.10.2021 г. по гр.д. 156/2021 г., ВКС, I г.о., е издаден от СРС изпълнителен лист от 03.12.2021 г., с който е признато за установено по отношение на Б. Станкова Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д., че В. Г. Д. притежава вещно право на ползване на основание договор за продажба от 20.11.2002 г. върху реална част от недвижим имот, представляваща източната част на третия надпартерен тавански жилищен етаж, състояща се от три стаи, баня-тоалетна, два балкона и входно антре, находяща се в четириетажна жилищна сграда с адрес: с. Б по иск с правно основание по чл. 108 ЗС и осъжда Б., Х. и Н. Д.и да предадат на В. Г. Д. владението на посочената реална част (л. 34). Установява се, че с молба вх. № 25002131 от 12.01.2022 г., подадена от Б. С. Д. и Х. Е. Д. е направено искане по чл. 303 и сл. ГПК за отмяна на влязло в сила Решение № 60110 от 11.10.2021 г. по гр.д. 156/2021 г., ВКС, I г.о. Въз основа на молбата по чл. 303 и сл. ГПК е образувано гр.д. 3283/2022 г. по описа на първо гражданско отделение на ВКС, като с Определение № 81/19.04.2022 г. е спряно изпълнението на Решение № 60110 от 11.10.2021 г. по гр.д. 156/2021 г., ВКС, I г.о. в частта, с която Б. С. Д., Х. Е. Д. и Н. Е. Д. са осъдени да предадат на В. Г. Д. владението на реална част от недвижим имот, представляваща източната част на третия надпартерен тавански жилищен етаж (л. 109-110). С Решение № 50076/27.09.2023 г. по посоченото касационно дело съдът е оставил без уважение молбата за отмяна на посоченото решение на ВКС (л. 148 – 152). По настоящото дело е приложено и копие на изп. дело №. по описа на ЧСИ М, образувано по молба на взискателя В. Г. Д. срещу длъжниците Б. С. Д., Х. и Н. Е.и Д.и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.12.2021 г. от СРС въз основа на влязло в сила съдебно решение № 60110 от 11.10.2021 г. по гр.д. 156/2021 г., ВКС, I г.о. (л. 297 – 445). Установява се, че първоначално взискателят В. Д. подава молба вх. № 15362/22.12.2021 г. по описа на ЧСИ Ис приложен изпълнителен лист в оригинал, въз основа на която е образувано изп. дело г. по описа на ЧСИ М (л. 299). С молба вх. № 3024/22.03.2022 г. взискателят В. Г. Д. моли на основание чл. 427, ал. 5 ГПК изп. дело г. да бъде прехвърлено на ЧСИ М, рег. № на КЧСИ за продължаване на изпълнителните действия, като към молбата е приложено пълномощно на адв. Ал и адв. Д П за процесуално представителство по изпълнителното дело и с правото да преупълномощава други адвокати с дадените по пълномощното права (л. 329-330). Със съобщение от ЧСИ И до ЧСИ М делото е препратено на осн. чл. 427, ал. 5 ГПК на ЧСИ М (л. 332), образувано е изп. дело по описа на ЧСИ М (л. 336). Установява се, че Х. Д. е уведомен за прехвърляне на изпълнителното дело със съобщение от 29.03.2022 г. (л. 343), а за длъжниците Н. Е. Д. и Б. С Д. е залепено уведомление по чл. 47 ГПК (л. 339 и 340). По изпълнителното дело е приложен заверен препис от Определение № 81/19.04.2022 г. по гр.д. 1111/2022 г. на ВКС, I г.о., с което е постановено спиране на изпълнението на Решение № 60110 от 11.10.2021 г. по гр.д. 156/2021 г., ВКС, I г.о. (л. 346-347). Установява се, че покана за доброволно изпълнение и уведомление за прехвърляне на изпълнителното дело са връчени на длъжника Н. Е. Д. на 09.05.2022 г. чрез гл. полицейски инспектор В. Г.ев (л. 354-355). По делото е приложено и незаверен препис от решение № 50070/27.09.2023 г. по гр.д. 3283/2022 г. на ВКС, с което молбата по чл. 303 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 60110 от 11.10.2021 г. по гр.д. 156/2021 г., ВКС, I г.о. е отхвърлена (л. 362- 366), предвид което е постановено и Разпореждане за възобновяване на изпълнително дело от 05.06.2023 г. (л. 367). На длъжниците по делото са изпратени съобщения за насрочено принудително изпълнение по делото с насрочени дати 28.11.2023 г. от 13:00 ч. и резервна дата – 05.12.2023 г. от 13:30 ч. и 12.12.2023 г. от 13:00 ч. (л. 368-370), като на длъжника Х. Е. Д. съобщението е връчено по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК на 02.11.2023 г. чрез работодател „Интерацио“ ЕАД, на длъжника Б. С Д. е връчено по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК на 02.11.2023 г. чрез работодател и на Н. Е. Д. съобщението е връчено по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК на 02.11.2023 г. чрез работодателя „Изи Трейд 2017“ ЕООД (л. 368 - 370). На 20.11.2023 г. по изпълнителното дело е регистрирана молба от длъжника Х. Е. Д. с искане за отлагане на въвода във владение, насрочен за 28.11.2023 г. от 13:00 ч., което искане е обосновано с твърдения, че имотът се намира във владение на трето лице, което е завело установителен иск за придобивна давност, висящо пред СГС, а освен това в районната администрация на Столична община се води преписка за незаконно строителство по отношение на процесния имот и в случай, че бъде установено такова имотът ще подлежи на събаряне и няма да има обект, в който да се осъществява въвод (л. 371). По посочената молба е дадено становище от адв. Б., към което е приложено писмено пълномощно, изготвено от В. Д. с право адвоката да я представлява и защита по изп. дело № г. по описа на ЧСИ М и идентично копие представено на л. 107 по делото). По делото е приложено съдебно удостоверение, издадено от СГС, ГО, II-Г въззивен състав, с което се удостоверява, че Н. Е. Д. е въззивник по гр.д. № 13334/2022 г., което производство е висящо и съдебно заседание по делото е насрочено за 09.02.2024 г. от 14:30 ч. и е посочено, че съдебното удостоверение се издава, за да послужи пред ЧСИ (л. 390). По делото е приложено и копие от въззивна жалба от Б. С. Д. срещу Решение № 20052309/09.08.2022 г. по гр.д. 48613/2019 г., СРС, 118 с-в (л. 384-389). В изпълнителното дело се съдържа Протокол за въвод във владение на недвижим имот от 28.11.2023 г., изготвен от ЧСИ М (л. 381- 382). В Протокола е посочено, че в 13 ч. на 28.11.2023 г. са присъствали на място пълномощник на взискателя адв. Б, както и длъжниците Х. Е. Д. и Н. Е. Д., двама полицейски инспектори от VIII РУ на СДВР, като длъжникът Б. С. Д. не присъства на въвода. Посочено е, че Х. Д. представя копие от съдебно удостоверение по гр.д. 13334/2022 г., СГС и 5 страници от въззивна жалба с вх. № 25060415 на СРС и договор за заем за послужване в оригинал от 09.09.2018 г., с който Х. Е. Д. предава за безвъзмездно ползване на Гергана Г. Д. процесния недвижим имот. В Протокола се посочва, че в 13:10 ч. на място се появява Г Д. и е заявила, че ползва процесния имот въз основа на представения договор за заем за послужване. В Протокола е посочено, че ще се извърши въвод в имота и всички лица следва да напуснат имота и да изнесат вещите си от него, като в противен случай ще бъдат изведени принудително. Посочва се, че между представителя на взискателя адв. Б. и третото лице ползвател на имота Г Д. е постигната договорка ползвателят да изнесе вещите си с по-малък обем и повисока стойност преди въвода, а обемните вещи да изнесе на 02.12.2023 г. в диапазона между 9 ч. и 17 ч., като взискателят се задължава да осигури достъп; Г Д. предава ключовете на адв. Б., същият е въведен във владение на имота и в 14 ч. въводът приключва. Посочено е, че присъстващите лица нямат възражения по обективираното в протокола, като същият е подписан от адв. Х. Б., като представител на взискателя, Х. Д., Н. Д. и от трето лице – Г Д.. След посочения въвод изпълнителното дело продължава със събиране на разноските, но посочените действия са извън предмета на настоящото дело и няма да бъдат подробно разглеждани. Представено като писмено доказателство по делото е и препис от Решение № 2563/26.04.2024 г. по възз.гр.д. 13334/2022 г., СГС, II-Г възз. с-в, с което се потвърждава Решение от 09.08.2022 г. по гр.д. 48613/2019 г. на СРС, 118 с-в, с което се отхвърлят предявените от Б. Д., Х. Д. и Н. Д. срещу В. Д., Ц. Д. и Х. Ц. обективно и субективно кумулативно съединени искове по чл.124 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от таванско помещение на сграда с идентификатор 07106.1419.486.1 в с. Б, въз основа на учредено право на строеж, евентуално – на основание 10-годишно давностно владение (л. 234-241). Именно на висящността на посоченото дело досежно процесния недвижим имот се позовава Х. Д. пред съдебния изпълнител, с което обосновава искането си за спиране на делото. По делото са представени писмени доказателства за постановени актове по водени между страните множество други дела по петиторни и посесорни искове за процесния недвижим имот, които не са необходими за разглеждане и решаване на процесния правен спор, предвид което няма да бъдат коментирани. По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита двама свидетели. От показанията на свидетелката ГД., разпитана в открито съдебно заседание, проведено на 22.01.2026 г., се установява, че същата е съпруга на ответника Н. Д. и спаха на ищцата Б. Д.. Свидетелката сочи, че живеела в процесния имот в с. Б заедно със съпруга си от 2009 г. до осъществяване на въвода – на 28.11.2023 г. Свидетелства, че имотът бил разположен в източната част на коридор на четвъртия етаж, състоял се е от хол, спалня, кухня, баня и тоалетна, като разполагал и с отделни бушони. Сочи, че по време на извършване на въвода във владение на 28.11.2023 г. свидетелката е отключила на съдебния изпълнител за осъществяване на въвода. Посочва, че по време на въвода във владение са присъствали Ц. Ц., адв. Б. и съдебният изпълнител, но ищцата Б. Д. не е присъствала. Сочи освен това, че Б. Д. преди въвода, по време на въвода и след въвода е живяла на третия етаж на процесния адрес /а не на процесния четвърти етаж/, както и в притежаван от ищцта апартамент в кв. М в гр. София. По време на въвода свидетелката поискала от съдебния изпълнител и той се е съгласил да й предостави 1 допълнителен час, за да изнесе вещите си, като след това са останали мебели, които свидетелката е изнесла впоследствие от имота. Посочва, че след извършване на въвода свидетелката е предала ключа от имота на съдебния изпълнител, а той от своя страна го е предал на адв. Б.. Твърди, че В. Д. е била болна и възрастна жена, като свидетелката я е виждала рядко. Когато времето е било хубаво, нейният син Ц. Ц. я изкарвал на терасата, понякога Ц. Ц. я водил на лекар с колата си, но през по-голямата част от времето е лежала в една от стаите на първия етаж, като свидетелката не я е виждала да ползва таванския 4 етаж. Посочва, че нито Б. Д., нито свидетелката са полагали грижи за В. Д., тъй като семейство Ц.и не са ги допускали до нея. Твърди, че в двора на имота Ц. Д. е вързал черно куче, което се е държало агресивно към приближаващи оградата хора, като свидетелката посочва, че вероятно затова ЧСИ не е успял да уведоми Б. Д.. Посочва, че в деня на осъществяване на въвода кучето е било вързано. Като свидетел по делото в открито съдебно заседание на 22.01.2026 г. е разпитан и П. Посочва, че майка му е втора братовчедка на ответницата Х. Ц.. Заявява, че не познава ищцата, като е запознат с процесния имот. Посочва, че къщата е построена през 80-те години на миналия век от Ц. Ц., който също така е бил основният инвеститор в къщата. Твърди, че е запознат, че между страните има спор за собствеността на четвъртия етаж, като от Ц. Ц. знаел, че имотът и в частност четвъртият етаж, е негов, а само третият етаж е собственост на брата на Ц.. Заявява, че преди около 3-4 години Ц. Ц. му е споделил, че има затруднения и не може да намери съдебен изпълнител, който да осъществи въвода във владение, поради което свидетелят го запознал с адвокат Рашев, който им е препоръчал съдебен изпълнител. Посочва, че е имало проблеми с намиране на длъжника, за да бъда уведомен за въвода, което е продължило около година. След това Ц. Ц. е казал на свидетеля, че въводът във владение е бил успешен и сега Х. и Г. Ц.и живеят в имота, а на третия етаж живеят наследниците на неговия брат Емил. Посочва, че в последните 5 години баба В. е била трудно подвижна и не е могла да се качва на четвъртия етаж, поради което в последните 3-5 години е живяла само на първия етаж. Съдът намира, че Г Д. е заинтересована страна по смисъла на чл. 172 ГПК, тъй като е съпруга на ответника Н. Д. и снаха на ищцата, изведена от процесния имот вследствие на въвода, поради което съдът следва да подложи показанията й на повнимателен анализ. Съдът кредитира показанията на свидетелката в частта относно обстоятелствата около въвода във владение, относно физическото състояние на В. Д., тъй като в посочената част показанията кореспондират с останалия по делото фактическия и доказателствен материал. Свидетелят П няма отншения с никоя от страните, които да го правят лично заинтересован от изхода по делото. Съдът кредитора показанията му, тъй като ги намира за вътрешно съгласувани, логични и кореспондиращи с останалия по делото фактически и доказателствен материал. При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: По предявения иск по чл. 75 ЗС: В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1/ непрекъснато владение на ищеца върху процесния недвижим имот, осъществявано поне 6 месеца до датата на твърдяното нарушение – 28.11.2023 г.; 2/ извършено нарушение от страна на ответницата, изразяващо се в отнемане на владението от ищцата чрез незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител по извършване на въвод във владение. В тежест на ответниците е да докажат, че въводът във владение е осъществен законосъобразно при спазване правилата на ГПК. С иска по чл. 75 от ЗС се дава защита на владелец на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от 6 месеца срещу всяко нарушение. Съгласно Решение № 45 от 3.02.2011 г. по гр. д. № 242/2010 г. на ВКС, I г. о. под „нарушение“ по смисъла на чл. 75 от ЗС следва да се разбира всяко действие, с което се отстранява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца върху вещта или се създават пречки за спокойното упражняване на тази фактическа власт, като например системно преминаване през имота, изграждане на постройка в него, изграждане на постройка в съседен имот, но на вътрешната регулационната линия между двата имота, заграждането на част от имота по начин, който затруднява достъпа до него и др. Лишаването на владелеца от осъществяваната от него фактическа власт върху имота представлява нарушение по смисъла на чл.75 от ЗС и в случаите, в които лишаването е извършено на основание протокол на съдебен изпълнител за въвод във владение, когато този въвод е незаконосъобразен. Пропускът на владелеца да обжалва въвода във владение в предвидения в процесуалния закон срок не го лишава от възможност да се защити срещу този незаконен въвод с иск по чл.75 от ЗС, когато е владял имота в продължение на повече от 6 месеца. В подкрепа на този извод на съда е и изричната разпоредба на чл. 358 ГПК. Съдът намира, че в настоящото производство не се установиха и двете предпоставки за уважаване на предявени иск. На първо място, от показанията на свидетелката Г Д. се установява, че ищцата Б. Д. преди въвода, по време на въвода и след въвода е живяла на третия етаж на процесния адрес /а не на процесния четвърти етаж/, както и в притежаван от ищцта апартамент в кв. М в гр. София. Ето защо не се установява непрекъснато владение на ищеца върху процесния недвижим имот,, намиращ се на четвъртия етаж, осъществявано поне 6 месеца до датата на твърдяното нарушение – 28.11.2023 г. На следващо място, от материалите по изп. дело г. по описа на ЧСИ М, се установява, че изпълнителните действия, и в частност извършеният въвод във владение, осъществен на 28.11.2023 г., не са опорочени от процесуални нарушения на съдебния изпълнител. Не се установяват и твърдените нарушения на съдебния изпълнител – от доказателствата по делото се установява, че на 02.11.2023 г. длъжникът по изпълнителното дело Б. Д. е била уведомена за насрочения на 28.11.2023 г. въвод във владение на процесния недвижим имот, като съобщението е връчено чрез работодател Налице е редовно връчване по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, като съгласно ал. 4 на същия член при получаване на съобщението от другото лице адресатът се счита за уведомен. Между получаване на съобщението и осъществяване на действието, за което длъжникът е уведомен, има период от 26 дни, които са достатъчен срок за длъжника, за да има реална възможност да защити правата си при осъществяване на въвода. Съдът съобрази, че доколкото съдебният изпълнител е частно лице, натоварено с публични функции по осъществяване на принудително изпълнение, в рамките на тези функции той удостоверява извършените действия. Затова неговото отбелязване, че длъжникът е с посочения в призовката работодател, както и отбелязването на връчителя, че връчването е извършено, има характера на официален удостоверителен документ по чл. 179 ГПК. Този документ се ползва с доказателствена сила и съдът е длъжен да приеме удостоверените обстоятелства за верни, освен ако страната, която ги оспорва, докаже противното. Няма доказателства нито ищцата да е искала възстановяване на срок в изпълнителното производство поради нередовно призоваване, нито да е обжалвала действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 ГПК по тази причина, нито представя по настоящото дело доказателства, че в посочения период не е била в трудово или служебно правоотношение или е имала друг работодател/орган по назначаване. Доколкото ищцата не е доказала твърденията си, обективирани в исковата молба, че съобщението е изпратено на друго лице, което длъжникът не познава, съдът намира, че ищцата е редовно уведомена за извършване на въвода във владение по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК. Неоснователно е и направеното от ищцата възражение, че В. Д. не е упълномощила адв. Б.. Същото се опровергава от приложеното по изпълнителното дело пълномощно за учредена в полза на адв. Б. представителна власт по изп. дело г. по описа на ЧСИ М (л. Твърденията на ищцата, че адв. Б. не се е срещал с В. Д. и същата не е подписвала пълномощното му, са неотносими. Възражението на ищцата, че пълномощното за процесуално представителство в изпълнителния процес не е подписано от В. Г. Д. и адвокатът е действал без надлежно пълномощно, не следва да се обсъжда в настоящото производство, тъй като посочените твърдения са относими към хипотезата на извършване на сделка без представителна власт, при което съгласно т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. по т. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът, респективно – пълномощното, или неговите универсални правоприемници, а ищцата не е страна по упълномощителната сделка и поради това не е легитимирана да предяви такива възражения. По делото действително се установява, че В. Д. е била трудноподвижна и няма данни същата да се е качвала до процесния четвърти етаж, но посоченото обстоятелство е неотносимо към законосъобразността на въвода във владение. В случая с изпълнителния лист, въз основа на който е осъществен въводът от 28.11.2023 г., на В. Д. е признато по съдебен ред право на ползване и ползвателите на имота са осъдени да възстановят на взискателя правото на ползване като правомощие, част от субективното вещно право на ползване. Правомощието владение е признатата и гарантирана възможност на едно лице да осъществява фактическа власт върху определена вещ, като това правомощие може да бъде осъществявано лично или чрез други лица, включително да бъде отстъпено възмездно или безвъзмездно за упражняване от трети лица, например наематели или заематели по заем за послужване. Това по никакъв начин обаче не води до загуба на правото на титуляра му да владее имота, върху който има право на ползване, доколкото друго лице няма противопоставими вещни права спрямо титуляра. С оглед на гореизложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Поради неоснователност на иска по чл. 75 ЗС, съдът следва да разгледа предявения в условията на евентуалност иск по чл. 76 ЗС. По предявения иск по чл. 76 ЗС: В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1/ владение на ищеца върху процесния недвижим имот към датата на осъществяване на въвода – 28.11.2023 г.; 2/ отнемане на владението му от страна на ответника чрез насилие (чрез използване на физическа сила или заплаха срещу лицето, което владее или държи вещта, както и когато се употреби физическа сила по отношение на самата вещ, например чрез разбиване на врата или ключалка) или по скрит начин (по начин и/или по време, което обективно не е позволявало възприемането на нарушението от ищеца); 3/ осъществяване на фактическа власт от ответника върху процесния имот. В тежест на ответника е да докаже, че въводът във владение е осъществен законосъобразно при спазване правилата на ГПК. Както вече се посочи, при предявяване на искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС съдът е ограничен да установи само факти – факта на владение, факта на нарушение и кой владее имота към момента на спора (в този смисъл Решение №733/04.11.2010 г. по гр.д. №1536/2009 г. на ВКС, I г.о.). С иска по чл. 76 ЗС владението се защитава не от всяко посегателство, а само от отнемането му, т.е прекратяване на досегашната фактическа власт и установяване на нова фактическа власт от новия владелец, което следва да е осъществено чрез употреба на сила или заплашване по отношение на владелеца или държателя (Решение № 4/06.02.2012 г. по гр. д. № 388/11 г. на ВКС, І г.о.) или да е осъществено в такова време или по такъв начин, че да не е могло да му бъде известно веднага (Решение №73/02.04.2014 г. по гр.д. №731/2014 г. на ВКС, III г.о.), например като е използвано негово отсъствие, респ. отнемането на имота да е извършено по начин и време, които правят трудно възприемането му от владелеца или държателя (Решение № 490/ 26.11.2010 г. по гр.д. № 1392/2010 г., ВКС, II г.о.). Принудителното изпълнение всякога представлява използване на държавна принуда за установяване на владение на взискателя, но не всяко принудително изпълнение представлява „насилие“ по смисъла на чл. 76 ЗС, а само това изпълнително действие или изпълнително производство, което е незаконосъобразно. Поради това ищецът по чл. 76 ЗС за основателност на предявения иск следва да докаже, че действията на съдебния изпълнител по отнемане на владението са незаконосъобразни. На първо място, както се посочи по-горе от събраните свидетелски показания от разпита на свидетелката ГД. се установява, че ищцата Б. Д. към датата на осъществяване на въвода не е била във владение на процесния имот /такова са осъществявали свидетелката Г а Д. и нейният съпруг Н. Д./, докато ищцата е живяла на третия етаж на процесния адрес /а не на процесния четвърти етаж/, както и в притежаван от нея апартамент в кв. в гр. София. Посочи се на следващо място, че в изпълнителното производство по изп. дело № г. по описа на ЧСИ М и в частност при осъществяване на въвода във владение на 28.11.2023 г. не са допуснати процесуални нарушения, които да опорочат извършването на въвода, а още по-малко целия изпълнителен процес. Съдебният изпълнител е действал въз основа на редовно изпълнително основание, след подаване на молба за образуване на изпълнително дело, подадена от адвокат с редовно пълномощно да действа от името на взискателя по изпълнителния лист, осъществил е изпълнителни действия съобразно посоченото в изпълнителното основание субективно право и е уведомил всички длъжници в разумен срок преди осъществяване на въвода чрез редовни уведомления по чл. 46, ал. 2 ГПК. Макар при въвода във владение длъжниците да са направили опит да спрат изпълнението чрез представяне на договор за заем за послужване относно процесния имот в полза на съпругата на единия от длъжниците /свидетелката Г Д., която заявява, че живее в имота от 2009 г./, както и да са се позовали на висящ процес по петиторен иск по отношение на процесния недвижим имот, воден от длъжник по изпълнителното производство и ищец по настоящото дело, съдебният изпълнител правилно е преценил, че няма основание за спиране на изпълнението по чл. 523 и чл. 524 ГПК и съдебният изпълнител не е допуснал процесуални нарушения чрез отказ за спиране на въвода. Следва само за пълнота на изложението да се посочи, че и от показанията на свид. Г Д., и от протокола за въвод във владение, се установява, че владението е предадено на съдебния изпълнител доброволно – чрез предаване на ключовете за недвижимия имот и не е осъществено насилие и принуда от съдебния изпълнител или друг орган на власт, или от взискателя по време на извършване на въвода във владение. Не се установява и въводът във владение да е осъществен по начин и време, които правят трудно възприемането му от владелеца, т.е. по „скрит начин“. Доказва се обратното: всички длъжници по изпълнителното дело са редовно уведомени, като уведомяването до ищцата е сторено 26 дни преди осъществяване на изпълнителното действие, като двама от общо тримата длъжници са присъствали по време на въвода във владение. Ищцата, макар да е отсъствала, е редовно уведомена за насрочване на въвода и е имала възможност да присъства, така че от доказателствата по делото се доказва, че въводът е осъществен явно, с предварителното уведомяване на длъжниците в изпълнителното производство. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По разноските:. При този изход на спора разноски се дължи на ответната страна на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. В случая обаче следва да се съобрази правоприемството в процеса при определяне отговорността за разноски. Първоначален ответник по делото е била само В. Д.. По делото няма представен договор за правна защита и съдействие и няма доказателства за заплатени разноски за водене на делото. Конституираният на мястото на починалата ответница В. Д. ответник Ц. Н. Ц. е сключил договор за правна защита и съдействие № 037582/02.05.2025 г. с адв. В. П., по който е заплатил сумата от 1000 лв. в брой (л. 292). Ответникът Ц. Н. Ц. е починал в хода на делото и е заместен по чл. 227 ГПК от своите наследници по закон: преживялата съпруга Х. И. Ц. и сина му Г. Ц. Ц.. Ответникът Г. Ц. Ц. е сключил договор за правно обслужване № 13/2025 г. в общ размер на 2300 лв., платими по банков път (л. 509), за което са представени доказателства (л. 510 и 511), а също така е сключен анекс №1 към договора (л. 512), с който възнаграждението на адвоката е увеличено на 250 лв. за явяване в пето о.с.з. по делото, сумата по който анекс е заплатена на 21.01.2026 г. (л. 513). Общият размер на заплатено от ответника възнаграждение възлиза на сумата от 1303,79 евро /2550 лева/, която следва да бъде присъдена в полза на ответника. Съдът намира, че в полза на същия не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение и в качеството му на наследник на Ц. Ц., доколкото съгласно правилото на чл. 78, ал.1, изр. 2 ГПК всяка страна има право на разноски единствено за един адвокат. Ответницата Х. И. Ц. е сключила договор за правна защита и съдействие № 037574/22.02.2025 г. с адв. В. П. (л. 191), по който е заплатила в брой 1022,58 евро /2000 лева/. Впоследствие е конституирана като ответник на осн. чл. 227 ГПК и с молба от 08.12.2025 г. уведомява съда, че упълномощава адв. В. П. да я представлява в производството в качеството й на ответник. В полза на ответницата следва да се присъдят сторените от нея разноски по делото. Ответниците Х. Е. Д. и Н. Е. Д. не представят доказателства за сторени разноски, а претендират да им бъдат присъдени направените от първоначалния ответник В. Д. разноски. Доколкото няма доказателства такива да са направени от ответницата В. Д. преди конституирането на нейните наследници, съдът намира, че не следва да се присъждат разноски на посочените ответници. Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон. Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът