Решение № 8094 от 3.7.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1202/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/. Образувано е по жалба от д-р Д. И. – председател на медицинска комисия по чл. 98, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) към ТП на НОИ – Пловдив срещу Експертно решение № 91337/99/11.03.2026 г. на НЕЛК – Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, издадено на К. К. В. от [населено място], общ. Марица, обл. Пловдив. Жалбата е насочена срещу крайния срок на определения процент ВСУ и чужда помощ, като се счита, че в решението на НЕЛК следва да бъде изрично отбелязано, че те се определят до навършване на 16 годишна възраст на детето. Твърди се, че това уточняване на крайната дата на срока на определения процент ВСУ и чужда помощ е необходимо, тъй като оценката на дете с диабет се извършва по различна отправна точка на НМЕ/2017 след навършване на 16 години и чужда помощ не би се обсъждала. Иска се отмяна на ЕР на НЕЛК в тази му част и се претендира възстановяване на разноските по делото. Ответникът - НЕЛК - София, в становището, с което е изпратена жалбата до Административен съд Пловдив, оспорва жалбата. В допълнително подадена писмена молба-становище от 26.05.2026г, чрез юрк. З. представя съображения относно законосъобразността на процесното ЕР. Счита, че при издаване на ЕР правилно е приложен материалния закон и няма допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Не счита, че е необходимо в допълнителен лист НЕЛК да уточнява кога детето навършва 16 годишна възраст, както и че определения процент и вид увреждане и срок на чуждата помощ е именно навършването на тази възраст, то ва било ясно посочено в титулната страница на решението, като изцяло е съобразена Методиката по Прилагане на отправните точки по степента на увреждане съгласно Приложение № 2 към чл. 63 ал.3 от НМЕ. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а ЕР потвърдено. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност в случай на процесуално представителство на жалбоподателя и на заинтересованата страна. Конституираните в производството заинтересовани страни: К. К. В., чрез адвокат К., счита, че жалбата в частта относно срока на определената чужда помощ е недопустима, а в останалата част- относно срока на определения процент ВСУ е неоснователна. Останалите заинтересовани ТЕЛК при "МБАЛ- Силистра"АД, Агенция за хората с увреждания; ТП на НОИ – Пловдив; РДСП – Пловдив не вземат становище по жалбата. От приложената административна преписка и от събраните по делото писмени доказателства, се установява следното от фактическа страна: С ЕР 0119 зас. 007/12-01.2022 г. на УМБАЛ Пловдив, детето К. К. В. е било освидетелствано и му е определено 80 процента вид и степен на увреждане с чужда помощ. С ЕР № 94229 зас. № 222/19.11.2025 г. на МБАЛ- Силистра“ АД на лицето било преосвидетелствано и му било определено 80% ВСУ със срок до 01.11.2026 г., както и срок на чуждата помощ до 01.11.2026г. В т.11, където бил посочен вида и степента на ВСУ, била посочена и дата 06.07.2026 г., на която детето навършвало 16 г. На допълнителен лист № 1 към ЕР за срок на чуждата помощ било посочено, че следва да се приеме датата на навършване на 16 годишна възраст 06.07.2026 г. По повод на ЕР № 94229 зас. № 222/19.11.2025 г. на МБАЛ- Силистра“ АД било взето решение № 19098 зас.955/24.11.25 г. на МК при ТП на НОИ Пловдив, с което било решено да се обжалва ЕР в частта относно срока на определения % и степен на увреждане, като комисията приела, че следва да е до 16 г. възраст, тъй като за това увреждане след 16 годишна възраст се следва друг процент трайно намалена работоспособност. Ето защо, ЕР № 94229 зас. № 222/19.11.2025 г. на „МБАЛ- Силистра“ АД било обжалвано от Председателя на МК при ТП на НОИ Пловдив пред НЕЛК София само в частта относно срока на инвалидизиране. НЕЛК се произнесла по жалбата, като издала Експертно решение № 91337/99/11.03.2026 г. на НЕЛК – Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, с което изцяло потвърдила ЕР на“ МБАЛ- Силистра“. В т.12 на ЕР, НЕЛК се произнесла и по определената чужда помощ, както посочила, че срока за чужда помощ е до 01.11.2026 г. В т.13 относно срока за ТНР било посочено, че същият е в размер на 1 година до 01.11.2026 г., както било отбелязано, че лицето навършва 16 години на 06.07.2026 г. В заключението на допълнителен лист № 1 било отбелязано, че НЕЛК потвърждава решението на ТЕЛК по срок на инвалидизация- една година, в съответствие с Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на степен на увреждане в проценти от Приложение № 2 към чл. 63 ал.3 от НМЕ. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съдът намира, че жалбата е допустима. Оспорването е направено от Председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ Пловдив - лице с право на жалба съгласно чл. 112 от ЗЗ, при наличието на правен интерес. Подадена е и в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок, тъй като е депозирана чрез НЕЛК на 30.03.2026 г., а процесното ЕР на НЕЛК е получено от ТП на НОИ Пловдив на 17.03.2026 г. видно от извлечението по деловодната система. Предмет на оспорване е Експертно решение № 91337/99/11.03.2026 г. на НЕЛК – Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, издадено на К. К. В. от [населено място], общ. Марица, обл. Пловдив в частта му с която се определя срока на определената чужда помощ- т.12.2, както и относно срока за определения % ВСУ- т.13. Определения % ВСУ не се обжалва и в тази част, решението е влязло в сила. По отношение срока за определената чужда помощ, съдът констатира следното: Доколкото се касае за непълнолетно лице, ненавършило 16 годишна възраст, съгласно чл. 2 от НМЕ, при извършването на медицинска експертиза им се определя вид и степен на увреждане. Тази експертиза на вид и степен на увреждане, съгласно чл. 61 ал.2 т.2 от НМЕ включва и определянето на потребността от чужда помощ и срока за тази чужда помощ. При ТНР/степен на увреждане/ над 90%, ТЕЛК и НЕЛК се произнасят и по потребността от чужда помощ. Съгласно чл. 68 ал.4 от НМЕ, при децата е налице субективна възможност да бъде определена чужда помощ и при степен на увреждане под 90%, какъвто е и процесния случай. В т.12 на ЕР № 94229 зас. № 222/19.11.2025 г. на „МБАЛ- Силистра“ АД по отношение на освидетелстваната В. е определена чужда помощ със срок до 01.11.2026 г., като в допълнителен лист 1 към ЕР е пояснено, че за срок на чуждата помощ следва да се приеме датата на навършване на 16 год., а именно 06.07.2026 г. В частта относно чуждата помощ и нейния срок, ЕР на „МБАЛ- Силистра“ АД не е обжалвано, видно от жалба № 057811/27.11.2025 г. на председателя на МК при ТП на НОИ Пловдив, както и от т.7 на решение № 19098/24.11.25 г. на МК при ТП на НОИ Пловдив. Противно на твърденията в писмената защита на ЗС, необжалването на решението на ТЕЛК пред НЕЛК по съответния повод, не прави процесната жалба недопустима, като лишена от предмет, тъй като НЕЛК се е произнесла в т.12.2 от своето решение, като е определила срок на чужда помощ до 01.11.2026 г., без да е бил сезирана със съответна жалба по този въпрос. След като е налице произнасяне на НЕЛК по съответния повод, е допустима и жалба срещу решението й в тази част, още повече, че с решението си НЕЛК изменя срока за чуждата помощ. Това е така, тъй като срока на чуждата помощ, определен от НЕЛК е до 01.11.2026 г., т.е за срок след 06.07.2025 г./в решението на ТЕЛК изрично е посочено че срока на чуждата помощ е до навършване на 16 г. на детето, на дата 06.07.2025 г., каквото уточнение липсва в ЕР на НЕЛК/. Основният въпрос който трябва да намери своето разрешение в настоящия спор е дали НЕЛК е имала компетентност да се произнася относно срока за чуждата помощ без да е била сезирана със съответната жалба по този повод. Съгласно чл. 45, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето – НМЕ. В случая, определянето на чужда помощ и срока на тази помощ не са били обжалвани от Председателя на МК при ТП на НОИ Пловдив, а и липсват данни да са обжалвани от други лица. Поради това ЕР № 94229 зас. № 222/19.11.2025 г. на „МБАЛ- Силистра“ АД в тази си част е влязло в законна сила и е станало стабилен административен акт. По отношение това експертно решение на ТЕЛК в частта относно определения срок на чуждата помощ, още преди произнасянето на НЕЛК с Експертно решение № 91337/99/11.03.2026 г. правомощието на НЕЛК да го изменя или отменя по нейна инициатива е било преклудирано, тъй като е изтекъл тримесечния срок по чл. 113, ал. 1 ЗЗдр./ ЕР на МБАЛ Силистра е от 19.11.2025 г., а ЕР на НЕЛК е с дата 11.03.2026 г./. Налага се изводът, че в случая НЕЛК е излязла извън пределите на материалната и темпоралната си компетентност при произнасянето по въпроса за срока на определената чужда помощ и в тази й част, решението й е нищожно. По отношение на срока за определения % ВСУ: В тази част, оспореният акт е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ, чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, чл. 49, ал. 1, чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ. НЕЛК е потвърдила решението на ТЕЛК по срок на инвалидизация като се е позовала на разпоредбите на чл. 69 от НМЕ и Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на степен на увреждане в проценти от Приложение № 2 към чл. 63 ал.3 от НМЕ. В решението на ТЕЛК е посочен срок на определения % ВСУ една година до 01.11.26 г., т.е след като детето навършва 16 г. на 06.07.2026 г. Оплакванията в жалбата са свързани с това, че неправилно НЕЛК е определила 80% ВСУ за срок до 01.11.2026 г., тъй като детето навършва 16 годишна възраст на 06.07.2026 г. и след тази дата оценката на заболяването на детето се извършва по друга отправна точка на НМЕ и се следват друг %ТНР,както и чужда помощ не би се обсъждала. Тези оплаквания съдът намира за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.69 ал.1 от НМЕ, срокът на инвалидността е от една до три години и се определя от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване. Трайната съдебна практика приема, че въпросът свързан със срока на инвалидността е изцяло в оперативната самостоятелност на органите по медицинската експертиза. За определянето на този срок е възприет медицински, а не възрастов критерий. Липсва законова разпоредба, която да въвежда срок за инвалидизация под една година/каквато би била хипотезата, ако срока на инвалидизация се определи до навършване на 16 годишна възраст на детето/. Без значение е в случая, че за заболяването „Захарен диабет тип 2“ на детето до навършване на 16 години се следва 80 % ВСУ съгласно част 9 т. 2.3 по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на степен на увреждане в проценти от Приложение № 2 към чл. 63 ал.3 от НМЕ, а след навършване на тази възраст, оценката на заболяването се извършва по друга отправна точка на НМЕ. Неправилно жалбоподателя смесва срока на инвалидизация с определянето на процента ТНР/ВСУ, които са различни правни категории. Част 9 т. 2.3 от Приложение № 2 към чл. 63 ал.3 от НМЕ, е относима единствено относно към критерия за определяне на процента ВСУ, но не съдържа правило относно срока на инвалидността или автоматично прекратяване на този срок при промяна на възрастта на лицето. От друга страна, законосъобразността на експертното решение се преценява към момента на освидетелстването, като настъпването на нови факти, относими към срока на инвалидизация, могат да бъдат основание за преосвидетелстване на лицето, но не обуславят незаконосъобразност на ЕР, към момента на издаването му. Дори и да се приеме, че диагнозата на освидетелстваната след навършване на 16 годишна възраст „инсулинозависим диабет без усложения“ касае част 9 т.2.1 от Приложение № 2 към чл. 63 ал.3 от НМЕ, за това заболяване отново се следват 50% ТНР и се определя срок на инвалидизация, който както се посочи съгласно чл.69 ал.1 от НМЕ е от една до три години. Като краен се налага изводът, че в частта в частта му,в която се определя срока на определената чужда помощ- т.12.2 от титулната част, оспореното ЕР е нищожно, а относно срока за определения % ВСУ- т.13, същото е законосъобразно и жалбата срещу него в тази част следва да бъде отхвърлена Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В случая, на страните се дължат разноски съобразно уважената/отхвърлената част на жалбата, т.е. ½ от съответната претенция. Жалбоподателят претендира сумата от 25,56 евро заплатена държавна такса и му се дължи 12,78 евро, ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи в размер на 102,26 евро, съответно му се следва 51,13 евро а заинтересованата страна- адвокатско възнаграждение в полза на адв. К. в размер, определен от съда, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Този размер се определя в размер на 255,65 евро съгласно чл. 19 от Наредбата и по съразмерност на адв. К. се дължи сумата от 127,82 евро. По компенсация, жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата от 38,35 евро, както и в полза на адв. К.- сумата от 127,82 евро Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът