Решение № 194 от 23.3.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1971/2024 г.

С Решение № 2209/28.10.2024г., постановено по гр. дело № 6393/2023г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас за осъждане на Д. В. Д., И. В. Д. и И. В. Д. - тримата в качеството им на наследници на В. Д. В., да заплатят на ищеца в равни части следните парични вземания: 622,65 лева – неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода в обект, находящ се на посочения адрес на ответниците, с абонатен № 864468, начислени за периода 30.09.2020г. - 17.03.2023г. - за всеки от ответниците от по 207, 55 лв.; 78,58 лева – обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 26.12.2020г. – 24.10.2023г. – за всеки от ответниците от по 26,19 лева; ведно със законните лихви върху главниците от подаването на исковата молба на 25.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, с която се претендира да бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на жалбата, с което да бъдат уважени предявените обективно кумулативно съединени искове. Посочва се, че атакуваното решение е неправилно. В жалбата се посочва, че съдът е приел, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване качеството – материално правна легитимация на ответниците в твърдяното облигационно правоотношение, като с тези единствени доводи и без да изследва останалите факти, обуславящи основателността на исковите претенции съдът е постановил обжалвания акт. Във въззивната жалба се посочва, че решението е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон – съдът е приел, че не е установено качеството „потребител“ на ответниците и съответно – тяхната материално правна легитимация, тъй като по делото липсват доказателства, установяващи действията на ответниците по приемане на наследството без да вземе предвид разпоредбите на чл. 59 и чл. 62 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор – Бургас. Навеждат се доводи във връзка с изводите на районния съд, че в производството по делото не се установява качеството ,,потребител“ на ответниците и тяхната материалноправна легитимация, като се сочи, че ответниците са наследници на починалия наследодател В. Д. В.. В жалбата се твърди, че от момента на откриване на наследството, въззиваемите са станали собственици на процесния недвижим имот и потребители на услугите, предоставяни от оператора. Развиват се съображения в тази насока, като се цитира разпоредбата на чл. 62 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги и се посочва се, че съгласно цитираната разпоредба, в определен срок, наследниците следва да подадат заявление за промяна на данните по партидата, представяйки удостоверение за наследници и акт за собственост. Отбелязва се, че в конкретния случай, наследниците са бездействали и не са изпълнили посоченото задължение. В жалбата се посочва, че разпоредбата на чл. 48 от ЗН, съставлявала законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 от ЗН от открИ.е на наследството, по смисъла на чл. 1 от ЗН до доказване на противното. В тази връзка се изразява несъгласие с изводите на съда за липса на доказателства по делото, че наследниците на В. Д. са приели наследството на наследодателя си, поради което не следва да се ангажира тяхната отговорност за негови задължения. Подчертава се, че поради регистрираното потребление на вода в имота, можело да се приеме, че се осъществяват действия, сочещи на намерение за приемане на наследството. Отбелязва се, че в приложеното по делото Удостоверение за наследници, се посочва като постоянен адрес на въззиваемите, този на процесния имот - с. ••••••••, ул. ,,•••••••••••“ № ••. В жалбата се излагат аргументи за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, довело до неправилност на постановения съдебен акт. Посочва се, че в изготвения на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК доклад по делото, съдът не е посочил правната квалификация на възраженията на ответника, както и кои права и кои обстоятелства се признават, не е указал и не е разпределил доказателствената тежест, не е била дадена възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия. В тази връзка се сочи като нарушение, че съдът не е извършил преценка на всички доказателства по делото. Подчертава се, че отчитането през процесния период се извършва единствено посредством електронен карнет, поради което няма възможност за полагане подписа на потребителя. Пояснява се, че доколкото за карнета не се поставят изисквания за форма, неговата достоверност се установява посредством специални знания на вещо лице по извършената по делото експертиза. Ответната страна по въззивната жалба - Д. В. Д., И. В. Д. и И. В. Д. - всички чрез назначения им особен представител - адвокат Стоянка Димитрова – Маджарова депозират писмен отговор на въззивната жалба, с който се излагат съображения за неоснователност на същата. Оспорват се доводите на въззивната страна за необоснованост на атакуваното решение. Посочва се, че правилно районният съд е приел, че по делото липсват доказателства за наличието на наследствено правоприемство на основание чл. 48, ал. 1 от ЗН, въз основа на което наследниците да са придобили собствеността върху имота след смъртта на наследодателя В. Д., респективно, качеството на потребители. Излага се становище във връзка с материалноправната легитимация на ответниците. Отбелязва се, че по делото не е установена и собствеността на наследодателя върху процесния имот. В писмения отговор се посочва, че водоснабдения имот е бил придобит през 1965г. от Д. Д. В., а през 1998г. деклариран в данъчна служба Камено от И. Г. В., която в декларацията посочила като съсобственици и децата си В. Д. Д., Е. Д. М., В. Д. В. и Д. Д. В.. Пояснява се, че след нейната смърт, данъчна декларация за имота е подал В. Д. Д., който е посочил като собственици и останалите трима наследници. В писмения отговор се навеждат доводи, че правилно съдът приел, че на основание чл. 62, ал. 2 от публично оповестените Общи условия на оператора, последният следвало още след смъртта на И. Г. В. да открие партиди и на декларираните четирима наследници, всеки от които на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН, се легитимира като собственик, респективно потребител за 1/4 идеална част от имота. Заявява се, че не се установява по делото ответниците да са от кръга лица по чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за да се приеме, че е възникнала облигационна връзка. Отбелязва се, че като задължено лице по представените по делото фактури и потребител на ВиК услуги, се посочва В. Д. В., но исковите претенции били предявени срещу наследниците на В. Д. Д.. Подчертава се, че въззиваемите нямали задължение по чл. 62 от ОУ да подават заявление за промяна на данни по партидата, тъй като последните не са ,,титуляри на правото на собственост“ на процесния имот. Оспорват се наведените в жалбата твърдения за нарушение на съдопроизводствените правила. Подчертава се, че първоинстанционният съд е предоставил възможност на ищцовото дружество да предприеме необходимите действия, с които да докаже, че ответниците се явяват потребители на ,,ВиК“ услуги. С писмения отговор се отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и се претендира да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски, както и присъждане на възнаграждение за въззивното производство за особен представител. В съдебно заседание – въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа депозираната въззивна жалба и счита, че следва да бъде уважена. Във въззивното производство ангажира писмени и гласни доказателства. В съдебно заседание - ответната страна по въззивната жалба чрез назначения им особен представител оспорват въззивната жалба и считат, че следва първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Окръжен съд – Бургас, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са субективно съединени искове от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас против Д. В. Д., И. В. Д. и И. В. Д. (тримата в качеството им на наследници на В. Д. Д., б.ж. на с. ••••••••, Област ••••••••, починал на 10.01.2021г.), с които се претендира да бъдат осъдени тримата ответници да заплатят на ищцовото дружество следните суми – от всеки един от ответниците се претендира сума в размер от 207, 55 лева, дължима по издадени фактури за периода от 25.11.2020г. до 24.03.2023г., с отчетен период по фактури – 30.09.2020г. до 17.03.2023г., представляващи стойността на предоставени услуги – вода, канал и пречистване, както и от всеки един от ответниците се претендира заплащане на сума в размер от 26, 19 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 26.12.2020г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба се посочва, че наследодателят на ответните страни – В. Д. В. е бил клиент на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас и страна по валидно облигационно правоотношение с предмет – предоставяне на ВиК услуги по отношение на следния водоснабдяван обект – имот с административен адрес – Община •••••••, с. •••••••, ул. „•••••••“ № ••, със заведена партида в базата данни с абонатен номер ••••••••• и до момента, в който е починал е имал качеството на потребител по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004г., а впоследствие – неговите наследници са придобили качеството на потребители на ВиК услуги в резултат на наследяване по закон. Посочва се, че за процесния период от време отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство и след всяко отчитане – в законоустановения срок са издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетеният период, за който всяка фактура се издава, както и единични цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал, пречистване и по този начин се отразяват компонентите на процесното задължение и се формират претендираните задължения. В исковата молба изрично се посочва, че наследниците на починалото лице е следвало да заплатят, но не са заплатили своевременно задълженията си по издадените фактури в 30 – дневен срок от датата на издаване на всяка една от тях, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия и това бездействие поражда правото на водоснабдителното дружество да предяви своите вземания. Ответната страна по молбата – Д. В. Д., И. В. Д. и И. В. Д. – всички чрез своя назначен особен представител – адвокат Димитрова – Маджарова депозират по делото писмен отговор на исковата молба пред първоинстанционния съд, в който се сочи, че се оспорват твърденията, че за отчетния период ответниците са собственици на самостоятелен обект с административен адрес – с. •••••••••, Община ••••••••, ул. •••••••• № ••, неоснователно се твърди, че ответниците са потребители на ВиК услуги и че е налице облигационно правоотношение между страните по делото за процесния отчетен период. В писмения отговор на исковата молба се оспорват твърденията за извършени доставки на „ВиК“ ЕАД и потребление от ответниците за периода от 25.11.2020г. до 24.03.2023г., както и твърдението в исковата молба, че ответниците са придобили качеството на „потребител на В и К услуги“ в резултат на наследяване по закон, както и твърдението, че по силата на универсално правоприемство всеки един от тях е станал собственик на водоснабдявания обект. За да отхвърли предявения иск, първоинстанционния съд е приел, че по делото не е надлежно установена собствеността на посочения наследодател върху процесния имот. Съдът изрично е приел, носещият доказателствената тежест ищец не е провел пълно главно доказване на материално-правната легитимация на ответниците в твърдяното облигационно правоотношение, по което претендира изпълнение на парични задължения. На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Окръжен съд – Бургас намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт. По отношение на наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, съдът намира следното: По делото е безспорно, че първоначално претенцията е била предявена против наследниците на В. Д. Д., ЕГН ••••••••••, бивш жител на с. ••••••••, Община •••••••, починал на 10.01.2021г., а след представено Удостоверение за наследници от 15.11.2023г., издадено от Община Камено в производството са конституирани наследниците на починалото лице – Д. В. Д. – негов син, И. В. Д. – негов син и И. В. Д. – негова дъщеря, като е уточнено, че от всеки един от тези ответници се претендира сума в размер на от по 207, 55 лева – главница и сума в размер на от по 26, 19 лева, представляваща обезщетение за забава. По делото е представен Нотариален акт № 58 от 08.12.1965г., нот. дело № 455/1965г. по описа на Айтоски народен съдия, от който е видно, че Д. Д. В. е придобил недвижим имот, находящ се в с. •••••••, представляващ дворно място с площ от 1 681 кв.м., заедно с построената на това място къща от две стаи и сълма. Пред настоящата инстанция е представено Удостоверение за съпруга и родствени връзки, както и Удостоверение за наследници на Д. Д. В. от 13.03.2025г., изд. от Община Камено, от което е видно, че В. Д. Д., с посочен единен граждански номер – •••••••••• е негов син, който е починал на 10.01.2021г. и е оставил за свои законни наследници тримата ответници по делото – внуци на Д. Д. В. – Д. В. Д., И. В. Д. и И. В. Д.. От представеното удостоверение се установява и обстоятелството, че освен наследодателя на ответниците – В. Д. Д., Д. Д. В. има още три деца – син – Д. Д. В., и две дъщери – В. Д. В. и Е. Д. М. – негови законни наследници. От събраните по делото доказателства, както и от предсатвените по дело – Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, както и от представените от Община Камено и от Агенцията по вписване се установява обстоятелството, че наследодателят на тримата ответници – В. Д. Д. е декларирал наличието на право на собственост върху ¼ ид.ч. от недвижимия имот, находящ се в с. •••••••••, ул. ••••••••• № ••, получен по правилата на наследственото правоприемство. Видно от представената по делото декларация останалите трима декларатори са именно децата на Д. Д. В. – Е. Д. М., В.. Д.. В. и Д. Д. В.. Следва да се отбележи, че по делото следва да се направи извод, че имената В. Д. Д. и В. Д. В. са имена на едно и също лице, като този извод се налага от обстоятелството, че единния граждански номер на това лице е еднакъв в различните документи, дори и при посочване на фамилното му име по различен начин. Мотивиран от изложеното и като взе предвид представените по делото документи, настоящата инстанция приема, че водоснабдения имот, за който се претендира стойността на доставена и потребена вода, находящ се в с. •••••••, ул. •••••••• № •• първоначално е придобит от Д. Д. В. по силата на сключен Договор за покупко – продажба с Нотариален акт № 58 от 08.12.1965г., нот. дело № 455/1965г. по описа на Айтоски народен съдия, а след неговата смърт по силата на наследственото правоприемство този имот е преминал в патримониума на неговите четири деца - Е. Д. М., В.. Д.. В., Д. Д. В. и В. Д. Д. (В.) – наследодателя на ответниците по делото, при квоти от по ¼ ид.ч. за всеки един от тях. Безспорно е и обстоятелството, че след смъртта на наследодателя на ответниците - В. Д. Д. (В.), починал на 10.01.2021г. неговата идеална част от водоснабдения обект по силата на наследственото правоприемство е преминала в патримониума на неговите наследници – тримата ответници по делото – Д. В. Д., И. В. Д. и И. В. Д. и всеки един от тях е станал собственик на от по 1/3 ид.ч. от наследството на своя баща и съответно – на от по 1/12 ид.ч. от процесния водоснабден имот. Безспорно е, че на основание § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищцовото дружество, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В случая, по делото не е спорно, че процесният имот, находящ се в с. •••••••, Община •••••••, област •••••••• е водоснабден и водоснабдителните услуги се доставят от ищцовото дружество, както и че за този имот е открита партида с абонатен номер •••••••. Не се оспорва и обстоятелството, че стойността на тези услуги не е заплатена от ответната страна. От изготвеното по делото заключение на допусната съдебнотехническа експертиза от 19.09.2024г. се установява, че водоснабденият имот се намира в Община •••••••, с. ••••••••, ул. „••••••••••“ № •• и представлява дворно място, урегулирано в УПИ V-228, кв. 48 по действащи регулационен план на с. Винарско от 1938г., ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда и сграда – лятна кухня. Вещото лице в своето заключение изрично посочва, че имота е необитаем. Посочва, че за снабдяване на поземления имот с вода е изградено едно водопроводно отклонение с водомер, разположен във водомерна шахта и за имота е заведена партида с абонатен номер ••••••• с титуляр – наследници на В. Д. Д.. Вещото лице в своето заключение посочва, че през процесния период от 30.09.2020г. до 17.03.2021г. изразходваното количество вода е отчетено по два водомера, както следва – за периода от 30.09.2020г. до 29.07.2022г. с водомер за студена вода е отчетено изразходвано количество от 147 куб.м. Посочва се, че впоследствие – на 29.07.2022г. в имота е монтиран нов водомер за дистанционно отчитане и отчетеното и изразходвано количество вода по новия водомер е в размер на 165 куб.м. Вещото лице в своето заключение изрично посочва, че общото изразходвано количество вода, преминало през измервателното устройство през процесния период във водоснабдения обект е в размер от 312 куб.м. и е на стойност от 622, 65 лева. Вещото лице в своето заключение изрично посочва, че отчетеното количество вода е фактурирано по цени, определени от КЕВР с конкретни решения. В този смисъл – като съсобственици в процесния недвижим имот при квоти в съсобствеността в размер на от по 1/12 ид.ч. за всеки един от тях – ответниците – Д. В. Д., И. В. Д. и И. В. Д. имат качеството на потребители на ВиК услуги, поради което са и задължени лица по смисъла на Наредба № 4/2004г. и следва да се приеме, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение и те са потребители на доставените до съсобствения им имот ВиК услуги, поради което дължат заплащане на доставената услуга – доставена и потребена вода. По делото – пред настоящата инстанция е разпитана в качеството й на свидетел и Ж. Т. Ш. – назначена на длъжност – отчетник на водомери в дружеството – жалбоподател от 2008г., от показанията на която се установява, че познава процесния имот и го посещава редовно, за да отчете показанията на водомера, който се намира в него. Свидетелката посочва, че от 2022г. водомерът се отчита дистанционно и не се налага да влиза в имота. Свидетелката посочва, че в имота е живеела И. – дъщеря на В. Д., заедно със своето семейство, а нейните братя – И. и Д. не ги познава. Свидетелката посочва, че често И. й е предоставяла достъп до имота когато си е била у дома и тъй като от 17 години работи тази работа вече си познава абонатите и без да й се представят. Свидетелката сочи, че от 2022г. – 2023г. семейството живее в Гърция и обяснява, че отчитането вече е дистанционно, като в случай на засечен теч в имота, който е след водомера това се отчита и тя следва веднага да се обади на водомайстор, за да спре водата и да се преустанови теча. Мотивиран от изложеното и като взе предвид събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намира, че предявеният иск е частично основателен – с оглед приетата пред първата инстанция експертиза, безспорно се установява, че изразходеното количество вода в периода на претенцията е в обем от 312 куб.м., на обща стойност от 622, 65 лева, а съобразно идеалната част от съсобствеността на недвижимия имот на всеки един от ответниците – 1/12 ид.ч. – сума в размер от 51, 89 лева за всеки един от ответниците. В тази връзка, от неоспореното заключение на експертизата е видно, че данните от мобилното устройство, с което е направено отчитането на водомера се зареждат автоматично в електронния карнет на абоната и не могат да се променят, поради което представената справка-извлечение от ответното дружество, представляваща извлечение от електронния карнет на процесния обект е достоверна и следва да се приеме, че същата отразява обективно снетите от процесното СТИ показания за изразходваното количество вода, преминало през измервателното устройство за периода по делото в обем от 312 куб.м. на стойност от 622, 65 лева, изчислена в съответствие с решението на КЕВР от 2021г., 2022г. и 2023г. за единичните цени на всяка от предоставените от В и К оператора услуги – вода, канал и пречистване. Настоящата инстанция кредитира експертното заключение, като обосновано и професионално изготвено от лице с необходимите специални познания, същото кореспондира със събраните по делото писмени доказателства, поради което Окръжен съд – Бургас намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, но единствено до размера на притежаваната от всеки един от ответниците идеална част в съсобствеността, а именно – 1/12 ид.ч. Ответната страна по делото не е доказала да е разходвано количество вода, различно от обективираното в представената справка и осчетоводено при ищцовото дружество, като това количество е установено и от неоспореното по делото експертно заключение. Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция приема, че ответниците по делото дължат заплащане на количеството потребена, отведена и пречистена вода за отчетния период от време на стойност от по 51, 89 лева (в съответствие с идеалната част от съсобствеността на недвижимия имот за всеки един от тях – 1/12 ид.ч.) и фактурираните суми не са начислени без основание. По делото не са представени доказателства от които да се направи извод, че така възникналото задължение за заплащане на стойността на доставените услуги е погасено от страна на ответницата, поради което и следва извода, че предявеният установителен иск, че вземането на ищцовото дружество съществува е основателен и следва да бъде уважен, а в останалата му част – за сумата над 155, 66 лева до претендирания размер от 622, 65 лева претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като е безспорно установено, че ответниците по делото не са собственици и на останалата част от имота, а притежават единствено частта, която е наследил техния баща – В. Д. Д. (В.) от своя баща – Д. Д.. На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че е основателна и претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане върху дължимата главница за периода от 26.12.2020г. до датата на предявяване на исковата молба, както и за присъждане на законна лихва върху сумата от 155, 66 лева от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от настоящата инстанция фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния съд в атакуваното решение, съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска по отношение на Д. В. Д., И. В. Д. и И. В. Д. за сумата от 155, 66 лева, представляваща главница, дължима по издадени фактури за периода от 25.11.2020г. до 24.03.2023г., с отчетен период от 30.09.2020г. до 17.03.2023г., както и за сума в размер от 19, 65 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 26.12.2020г. до датата на предявяване на иска – 25.10.2023г., както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 155, 66 евро от датата на предявяване на исковата молба – 25.10.2023г. до окончателното плащане. Вместо това, съдът намира, че следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, по силата на което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество дължимите суми съобразно наследствените квоти на всеки един от тях – тоест – сума в размер от по 51, 89 лева – дължима главница за всеки един от тях (26, 53 евро), сума в размер от по 6, 55 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане (3, 35 евро), ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 51, 89 лева от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. В останалата му – отхвърлителна част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважено искането на дружеството – жалбоподател и да му бъдат присъдени направените по делото разноски, съразмерно с уважената част на претенцията. По делото е безспорно, че направените разноски в първоинстанционното производства са в размер на 1 410 лева (с включено възнаграждения за юрисконсулт в размер на 200 лева, държавна такса в размер на 300 лева, възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лева, възнаграждение за особен представител в размер на 500 лева и такса за удостоверения в размер на 10 лева) и съразмерно с уважената част на претенцията на ищцовото дружество следва да се присъди сума в размер на 352, 45 лева или 180, 20 евро. Във въззивната инстанция, дружеството – жалбоподател е направило разноски в общ размер от 560 лева (с включена в тази сума 200 лева за възнаграждение за юрисконсулт, 150 лева – държавна такса, 200 лева – възнаграждение за особен представител и сума в размер на 10 лева – такса за издадени удостоверения) и съразмерно с уважената част на претенцията следва да се присъди сума в размер на 134 лева или 68, 51 евро. На основание приетия Закон за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да бъдат присъдени на дружеството – жалбоподател в евро, като сумите в лева бъдат превалутирани съгласно приетите в закона правила. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид обстоятелството, че се касае за предявен иск с цена на иска под 5 000 лева. Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас