Решение № 1719 от 28.4.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 223/2026 г.

Производството е по Раздел III от Глава десета на АПК. Образувано е по жалба от Н. Р. Н. от [населено място] със съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, срещу чл.55 и чл.56 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. И. (Наредбата), приета от Общински съвет Ивайловград. Жалбоподателката сочи, че е собственик на къща с дворно място в [населено място] дол, община Ивайловград, за който имот ежегодно заплащала такса битови отпадъци. Така се явявала адресат на оспорените разпоредби (оспорената част) от Наредбата, рефлектиращи върху правната ѝ сфера и засягащи я с негативните си хипотези. Излага съображения за нищожност, както и за незаконосъобразност на оспорената част от Наредбата. Разпоредбите на чл.55 и чл.56 от Наредбата преповтаряли дословно тези на чл.128, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и от това следвал извод за нищожността им, поради пряко нарушение на принципите по чл.8 и чл.9 от Закона за нормативните актове (ЗНА) вр. чл. 44, ал.1 и ал.2 от Указ №883/1974г. за прилагане на ЗНА. Ответникът надхвърлил нормотворческите си предели, а оспорената част от наредбата не съответствала на целта на закона. Общинският съвет въобще не следвало да приема оспорените разпоедби. По този начин били създадени двноен стандарт и правна несигурност, тъй като не ставало ясно кои разпоредби ще се прилагат преимуществено – тези на закона или оспорените такива от Наредбата. Освен това, било възможно за едно нарушение да се съставят два АУАН, съответно да се издадат две НП – веднъж по текстовете от Наредбата и втори път – по чл.128 от ЗМДТ. Преповтарянето на текстове от закона се приравнявало на правно нищо, от което следвал извод, че оспорените части от Наредбата са нищожни. Не били спазени и административнопроизводствените правила на чл.2а и чл.26 от ЗНА, тъй като ответникът не публикувал първоначалния проект на наредбата на сайта на Общината поне 30 дни преди нейното приемане, а така отнел възможността на задължените лица да изразят становища и възражения, и били нарушени принципите на откритост, стабилност, съгласуваност, пропорционалност, необходимост, обоснованост и стабилитет. Също така, в нарушение на чл.28 от ЗНА, липсвал доклад и анализ на оспорената част за съответствието й с правото на Европейския съюз, както и информация за очакваните финансови постъпления в общинския бюджет. Процесната наредба не била разгласена на заинтересованите лица по надлежния ред, разписан в чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България, вр. чл.22, ал.2 от Закона местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), които разпоредби били специални спрямо общата норма на чл.37, ал.3 от ЗНА. Тоест, оспорената част била нищожна, защото имала привидната форма на влязъл в сила нормативен акт, какъвто не била (в този смисъл било Решение №2908/12.07.2024г. по адм. д. №391/2024г. на АдмС – Хасково). По изложените съображения жалбоподателката моли оспорените разпоредби да се обявят за нищожни или да се отменят. Претендира разноски. В съдебно заседание оспорването се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката. Ответникът, Общински съвет – Ивайловград, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че Наредбата е законосъобразна, тъй като е приета от компетентен орган, какъвто на основание чл.9 от ЗМДТ се явява Общински съвет Ивайловград, при спазване на изискванията по ЗНА и АПК, и в съответствие с целта на закона. Счита, че оспорените разпоредби на чл.55 и чл.56 от Наредбата не противоречат на Конституцията на РБългария, както и на други нормаивни актове отпо-висока степен. Същите не прповтаряли дословно разпоредбите на чл.128, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ, и това било видно съдържанието им. Разпоредбите предвиждали установяване на нарушения по Наредбата, а не по ЗМДТ, като актовете се съставяли от определени от Кмета на общината длъжностни лица, а НП се издавали от последния т.е. уреждали административнонаказателно производство по Наредбата, а не по ЗМДТ. Моли жалбата да се отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на оспорващата, като в тази връзка излага аргументи, че делото не е с фактическа и правна сложност. Представителят на Окръжна прокуратура Хасково изразява становище за неоснователност на жалбата. Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: С Докладна записка изх.№08-00-128 от 26.07.2017г. от Кмета на община Ивайловград (л.90) е било предложено на Общински съвет – Ивайловград да се приеме (нова) Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територия на община Ивайловград (Наредбата). Като част от преписката по приемане на Наредбата се представят Съобщение – 1 и Съобщение – 2, без дати. Според първото съобщение, на основание чл.44, ал.1, т.1 от ЗМСМА и съгласно чл.26, ал.2 от ЗНА е отправена покана до гражданите и юридическите лица на община Ивайловград за предварителни консултации във връзка с разработването на нова Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград, с дата на провеждане 08.06.2017г., в зала 307 на III етаж на О. И., от 16.30 часа. Съгласно второто Съобщение, на основание чл.44, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл.26, ал.3 и 4 от ЗНА се предоставя на вниманието (вероятно на заинтересованите субекти) Проект на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград (чрез интернет препратка), като е отбелязано, че становища и предложения могат да се предоставят в деловодството на О. И., ул.„•••“ №*, в работни дни от 8.00 до 17.30 часа, или на интернет адрес: oba [електронна поща]. до 12.07.2017г., а проектът ще бъде разгледан на обществено обсъждане на 17.07.2017г., в зала 307 на III етаж на Община Ивайловград, от 16.30 часа. Представено като част от преписката е и Съобщение за „Изменение Наредба“ от 12 юни 2017г., обявено на интернет страницата на Община Ивайловград, съгласно което на основание чл.44, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл.26, ал.3 и 4 от ЗНА се предоставя на вниманието (вероятно на заинтересованите субекти) Проект на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград (чрез интернет препратка), като е отбелязано, че становища и предложения могат да се предоставят в деловодството на Община Ивайловград, ул.„•••“ №*, в работни дни от 8.00 до 17.30 часа, или на интернет адрес: oba [електронна поща]. до 12.07.2017г. и е посочено, че проектът ще бъде разгледан на обществено обсъждане на 17.07.2017г., в зала 307 на III етаж на Община Ивайловград, от 16.30 часа. Видно е, че последното е идентично като съдържание с това на Съобщение – 2. При служебна проверка в сайта на Община Ивайловград, в раздел „Съобщения“ на същия, се установява публикация на горекоментиранто съобщение (съобщение – 2) но без активна интернет препратка. Данни за публикуване на проекта на Наредбата на интернет страницата на Община Ивайловград са отразени в Протокол от 17.07.2017г. от заседание в Община Ивайловград по повод обществено обсъждане на Проекта, на което са присъствали представители на администрацията на Общината. В протокола е посочено, че Проектът за промяна на Наредбата е бил разгледан и обсъден от присъстващите, вкл. и мотивите и основанията, налагащи допълването и промяната на текстове до тогава действащата наредба. На проведеното обществено обсъждането се констатирало, че в Община Ивайловград нямало подадени мнения, предложения, препоръки и др. във връзка с обсъждането на Проекта за изменение и допълнение на Наредбата. С Решение № 93 (л.117) от заседание на Общински съвет – Ивайловград, проведено на 07.08.2017г., колективният орган е приел Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград. Решението е прието с 9 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 1 глас „въздържали се“. С последващи решения на колективния орган Наредбата е била изменяна и допълвана. По делото е представена Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград, в редакцията към момента на приемането й, както и в актуалната й действаща редакция, като видно от същите, оспорените разпоредби на чл.55 и чл.56 не са претърпели изменение от момента на приемането на подзаконовия нормативен акт и до настоящия момент, вкл. към датата на оспорването им. При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В конкретния случай жалбоподателката е обосновала и доказала правния си интерес от оспорване. Видно от представеното заверено копие от нотариален акт, жалбоподателката, притежава недвижим имот на територията на Община Ивайловград, съответно се явява адресат на нормите от подзаконовия нормативен акт, разпоредби от който оспорва. С оглед текста на оспорените разпоредби, е възможно последната да бъде засегната от прилагането им, а именно да й бъде вменена административно-наказателна отговорност при неспазване на изискванията на Наредбата. Оспорването пред съда е частично и касае разпоредбите на чл.55 и чл.56 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград, което е допустимо, съгласно чл.185, ал.2 от АПК. Освен това, чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т. е. без ограничение във времето. Предвид горното, жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, обосноваваща наличието на правен интерес по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Общинските съвети като органи на местното самоуправление на територията на съответната община решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. По силата на чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 8 от ЗНА и с чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, и в изпълнение на предоставените им правомощия, те са овластени да издават административни актове, сред които и подзаконови нормативни актове под формата на наредби. С нормата на чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Република България, на общинските съвети е възложена компетентността да определят размера на местните такси, по ред установен със закон. В съответствие с посочената конституционна разпоредба е налице и изрична законова делегация (чл. 9 от ЗМДТ), даваща право на общинските съвети да приемат наредби за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Предвид изложеното съдът намира, че Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Ивайловград, е издадена от компетентен орган - Общински съвет Ивайловград, в изпълнение на конституционно закрепеното и детайлно регламентирано в ЗМДТ негово правомощие да определя размера на местните такси и цени на услуги на територията на същата община. При приемане на оспорената разпоредба е допуснато съществено нарушение на административно – производствените правила. Не е спорно по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства, че Наредбата, съотв. обжалвания текст от същата, са приети с решение, взето на редовно проведено заседание на общинския съвет при наличие на кворум и мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници т. е. при спазване на изискванията по чл. 27, ал. 2 и ал. 4 от ЗМСМА. Не са спазени обаче изискванията на чл.26 и чл.28 от ЗНА, приложими по силата на препращащата норма на чл.80 от АПК. Съгласно чл. 26, ал.1 от ЗНА, изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗНА изисква в процеса по изработване на проект на нормативен акт да се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица, а ал.3 на чл.26 от ЗНА налага преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, както и че когато съставителят на проекта е орган на местното самоуправление, публикуването се извършва на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет. На следващо място, разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗНА регламентира, че проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, като съгласно ал.2 на същия текст, мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. В конкретния случай няма категорични доказателства за публикуването на проекта на Наредбата на интернет страницата на общината. Налице е единствено публикувано съобщение от 12.06.2017г., в което безадресатно се сочи, че се предоставя такъв и е указана възможността за становища и предложения в срок до 12.07.2017г. , като е посочена дата за провеждане на обществено обсъждане, както и са налице само данни за публикуване на проекта, съдържащи се в приложения Протокол от 17.07.2017г. Така установеното обаче не е достатъчно да се приеме, че е спазена разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗНА, доколкото освен публикуване на проекта, същата изисква да се публикуват и мотивите към него. Следва да се отбележи, че подобно публикуване (на мотивите) в случая не се установява от доказателствата по делото. Освен това , докладната записка с изх.№08-00-128/26.07.2017г., с която е предложено приемане на Наредбата, вкл. на оспорените разпоредби, не съдържа мотиви, съответстващи на реквизитите по чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Така установените нарушения в процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт са съществени, доколкото са довели до невъзможност на заинтересованите лица - потенциални негови адресати и задължени субекти, да ангажират и формират позиция по проекта му. Последното налага и извод за несъблюдаване на въведените в чл.26, ал.1 от ЗНА принципи и е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на оспорения текст от Наредбата. Относно съответствието на оспорената част от Наредбата с материалния закон, съдът намира следното: Правото на общинските съвети да издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, е регламентирано в чл.8 от ЗНА. Подзаконовите нормативни актове, приемани от общинските съвети, се основават на нормативните актове от по-висока степен. Те могат да уреждат обществени отношения от местно значение само и единствено при условията и границите, определени от по - високия по степен нормативен акт като детайлизират неговото приложение. Съгласно чл.21, ал.2 от ЗМСМА, общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Според разписаното в чл.22, ал. 4 ,5 и 6 от ЗМСМА, за нарушаване на наредбите могат да се предвидят глоби в размер [рег. номер]., а за еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000 лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност. Предвидено е също да се издават наказателни постановления от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата, като административнонаказателните производства се развиват по реда на ЗАНН. ЗМСМА обаче като общ закон, не намира приложение в случая, а е приложим специалният ЗМДТ, доколкото Наредбата, част от която са оспорените разпоредби, е приета именно въз основа на регламентираната в чл.9 от същия делегация. Оспорените тектове от Наредбата се намират в Г. Ч. – „Административнонаказателни разпоредби" на същата и имат следното съдържание: Чл.55 „Актовете за установяване на нарушенията по тази Наредба се съставят от определни от Кмета на Общината длъжностни лица от Общинската администрация, а наказателните постановления се издават от Кмета на Общината.“. Чл.56 „Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнениетона наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания “. Съдът счита, че приемайки горецитираните разпоредби, общинският съвет е надхвърлил рамките на делегираната му със закон нормотворческа компетентност. В чл.6, ал.1 от ЗМДТ са регламентирани услугите и правата, предоставяни от общините, за които се събират местни такси, а в ал.2 на разпоредбата, за предоставянето на услуги и права, вкл. по ал.3 и с изключение на тези по ал.1, е предвидено определяне на цена. Съгласно чл.9 от ЗМДТ, Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Съгласно чл. 127, ал.1 от ЗМДТ, при неспазване на разпоредби по този закон извън случаите по чл. 123, 124 и 125 на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв. Съгласно чл. 128, ал.1 от ЗМДТ , актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица, а според ал. 3 на същия, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. От разписаното в горецитираните норми от ЗМДТ е видно, че Общинският съвет не разполага с правомощия да регламентира в наредбата по чл.9 от ЗМДТ състави на административни нарушения за неизпълнение на задължения, свързани с определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, доколкото такива са уредени в по-високия по степен нормативен акт. Следва в тази връзка да се отбележи, че в самата Глава четвърта – „Административнонаказателни разпоредби" на Наредбата, такива състави не са въведени, а последното налага извод, че приемането на текстове със съдръжанието на процесните е безпредметно. Налице е изрична законова регламентация в чл. 128, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ относно компетентните длъжностни лица, които да съставят АУАН и да издават НП, както и относно реда за установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на НП. По изложените съображения, разпоредбите на чл. 55 и чл.56 от Наредбата са приети при липсата на законово овластяване и при отсъствието на материална компетентност на общинския съвет да издаде подзаконовия нормативен акт в тази му част, поради което следва да се обявят за нищожни. За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че не се споделя оплакването за нищожност на оспорените текстове от Наредбата, основано на непубликуване на същата по реда на чл.22, ал.2 от ЗМСМА. След извършена справка в сайта на О. И. съдът установи, че Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ивайловград, макар и със значително закъснение, е публикувана на същия сайт на 30.05.2024г. , което е един от предвидените в чл.22, ал.2 от ЗМСМА способи за разгласявае на акта, приет от Общинския съвет. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл.143 АПК в полза на жалбоподателката се следват такива за заплатена държавна такса от 5,11 евро за образуване на дело, за заплатена държавна такса от 15,34 евро за обявление в Държавен вестник, както и за платено възнаграждение за един адвокат по представения договор за правна защита и съдействие от 09.12.2025г. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Претендираното адвокатско възнаграждение [рег. номер] следва да бъде определено в намален размер при съобразяване на задължителното Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, според което наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не следва да бъдат прилагани от съда и биха могли да се разглеждат единствено като необвързващ ориентир. При това положение и като съобрази, че делото не е с материален интерес и не е с фактическа и правна сложност, и при отчитане обема на осъщественото представителство от упълномощения адвокат, изразяващо се в изготвяне на жалба с включено бланкетно искане по чл.190, ал.1 от АПК и участие в едно открито съдебно заседание, в което не са направени доказателствени искания, нито са представени писмени доказателства, съдът счита, че в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 511,29 евро (равностойност [рег. номер]), който размер съдът намира за справедлив и обоснован по смисъла на чл.36, ал.2 от ЗАдв. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът