Решение № 2826 от 22.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 17236/2025 г.

наказателно дело № 20251110217236 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава III, Раздел V от ЗАНН Образувано е по жалба на „•••“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № BG2025/5800-170/НП от 23.07.2025г., издадено от Заместник-директор на Териториална дирекция „Митница София“ при Агенция „Митници“, с което на основание чл.126а, ал.2, чл.128, ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и чл.53, вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН за нарушение на чл.126а, ал.2 от ЗАДС на Дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева. В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е неправилно, недоказано, необосновано, издадено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят сочи, че Наказателното постановление е издадено за административно нарушение по чл.126а, ал.2 от ЗАДС, изразяващо се в непредставяне на съобщение по чл.76п от ЗАДС, но твърди, че в случая посочената разпоредба е неприложима, тъй като получената от Дружеството стока не е акцизна в страната на изпращане - Република Гърция. В жалбата се изтъква, че Дружеството-жалбоподател е сертифициран получател с Удостоверение № BG005800J0068/22.04.2024г., издадено от Директора на ТД Митница София на акцизни стоки „добавки за бензин и дизел - антидетонаторни препарати“ с код по КН 38119000. Жалбоподателят заявява, че оспореното Наказателно постановление е неправилно и недоказано от фактическа и правна страна, тъй като изложените в него мотиви за нарушение на акцизното законодателство поради неизпълнение на чл.37 от ДОПК са погрешно възприети и интерпретирани от митническите органи в АУАН № BG24022025/5800/A-140 от 24.02.2025г. и в Наказателно постановление № BG2025/5800-170/НП от 23.07.2025г., тъй като не кореспондирали с установените факти и обстоятелства по случая. В жалбата се сочи, че цитираното в Наказателното постановление писмо № 32-1118596/17.12.2024г., с което е представен пътен лист от 16.10.2024г., съдържа в себе си информация, която според жалбоподателя тенденциозно била пропусната или пренебрегната от митническите органи. Жалбоподателят заявява, че няма откъде да се снабди с документите и информацията, които се изискват от митническите органи, тъй като те не съществуват. Сочи се, че не съществува документ на хартиен носител, съдържащ данните на електронен опростен административен документ, заверен от компетентното митническо учреждение на изпращане на стоките в Република Гърция. Твърди се също, че не съществува и детайлна информация за лице - сертифициран изпращач на акцизните стоки в Република Гърция. Жалбоподателят обръща внимание, че стоките - предмет на вътреобщностното придобиване не са акцизни в Република Гърция, като това можело да се провери на https://www.gov.gr/en/sdg/taxes/exciseduties/excise-duties/energy-products. Според жалбоподателя съгласно чл.19, ал.1, т.2 от ЗАДС задължението за заплащане на акциз възниква при въвеждане на акцизни стоки на територията на страната от друга държава членка, поради което към момента на въвеждане на стоката е регистриран е-АДД. Жалбоподателят обяснява, че получаваните от Дружеството стоки са със сложен химичен състав, като съдържали минерални масла, смесени с други продукти на химическата индустрия, които били произведени единствено и само за Дружеството, по негова рецепта и можели да се използват с различно предназначение. Поради това жалбоподателят твърди, че стоките не можело да бъдат класирани като добавки за горива с код по КН 3811 при тяхното закупуване. Жалбоподателят релевира довод, че определянето на тарифното класиране и акцизната ставка се извършвало според предназначението за крайното потребление. В жалбата пише, че проверка в официалния сайт на гръцките митници показвала, че тези продукти, дори и класирани в код по КН 3811, не подлежали на облагане с акциз. Към момента на закупуване на стоките все още не можели да бъдат определени като добавки за горива и да попаднат в обхвата на код по КН 3811, съответно не можела да се определи ставката на акциз, посочена в чл.35 от ЗАДС /дизел, бензин и др./. Поради тази причина Дружеството, след като определи предназначението и вида на горивото, към което ще се предлагат за продажба като добавка, следва да регистрира е-АДД за удостоверяване на начисляването на акциза още при въвеждането им. Посочва се, че стоките били подробно описани по вид и разфасовки. На ТД Митница София бил на разположение и депозит за неговото обезпечаване. В жалбата се поддържа, че по изложените причини Дружеството-продавач в Република Гърция не е регистрирано като „сертифициран изпращач“ и не регистрира е-ОПД. Жалбоподателят счита, че няма как компетентните органи на държавата на изпращане да поставят уникален опростен административен код за стока, която не е акцизна при тях. Жалбоподателят сочи, че не е налице аварийна процедура, нито транзитно преминаване на стоките през територии на страни-членки, поради което не попадат в обхвата на чл.35 от Директива 2020/262 на Съвета или в обхвата на Делегиран регламент № 2022/1636 на Комисията за допълнение на Директива (ЕС) 2020/262 на Съвета чрез установяване на структурата и съдържанието на документите, които се разменят в контекста на движението на акцизни стоки и за определяне на праг за загубите, дължащи се на естеството на стоките. Навежда се възражение, че неправомерно митническите органи изисквали в 3-дневен срок Дружеството – жалбоподател да подаде съобщение за получаване съгласно чл.76п, ал.3 от ЗАДС, тъй като исканото съобщение е в Раздел IX „Документи при процедура за движение на акцизни стоки, освободени за потребление, когато компютърната система не работи“ и няма отношение към случая защото съгласно чл.76п, ал.1 от ЗАДС сертифицираният получател подава пред компетентното митническо учреждение документ при аварийна процедура на хартиен носител, съдържащ данни на съобщението за получаване по чл.76з, ал.4 от ЗАДС при приключване на движението при наличие на извънредни обстоятелства, когато компютърната система не работи или при условие, че от компетентните органи на държавата на изпращане не е определен уникален опростен административен код на подадения електронен опростен административен документ от сертифицирания получател след приключила аварийна процедура в държавата на изпращане. Твърди се, че на интернет страницата на Агенция „Митници“ не е имало обявена неработоспособност в този период, поради което не е било налице основание да се изисква съобщение на хартиен носител. Жалбоподателят счита, че изложените от него аргументи са пренебрегнати от административно-наказващия орган, който е издал Наказателно постановление за нарушение на чл.126а, ал.2 от ЗАДС, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл.37, ал.2 от ДОПК да представи в определения от митническите органи срок исканите с писмо рег. № 32- 1110996/10.12.2024г. на ТД Митници София информация и документи. В жалбата се поддържа, че в качеството си на сертифициран получател и в изпълнение на чл.19, ал.1, т.2 от ЗАДС е бил регистриран е-АДД към момента на въвеждане на стоката - в същия ден, с подробно описание по вид и количество с приложена фактура. Жалбоподателят твърди, че в изпълнение на полученото от митническите органи писмо Дружеството е представило всички документи за стоката, с които е разполагало /фактура, пътен лист/, както и информацията, която е известна по случая. Жалбоподателят релевира възражение, че в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него Наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на конкретен момент на извършване на нарушението и на място на извършване на твърдяното нарушение. Според жалбоподателя непосочването на дата и място на нарушението е в противоречие с чл.41, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. Твърди се също, че в Акта и в Наказателното постановление не била посочена нарушената правна норма от ЗАДС или ППЗАДС. По отношение на разпоредбите на чл.103, ал.1 и ал.2 от ЗАДС и чл.37, ал.2 от ДОПК жалбоподателя твърди, че те не попадат в обхвата на чл.126а от ЗАДС, тъй като не са санкционни норми, а имат уведомителен характер и тяхното неизпълнение не води до ощетяване на бюджета или до нарушаване на правовия ред в държавата. В жалбата се сочи, че в чл.103, ал.1 и ал.2 от ЗАДС е посочен редът и начинът за извършване на контрол и събиране на доказателства, като ал.2 препращала към реда за събиране на доказателства по ДОПК. Жалбоподателят сочи, че не са налице посочените в чл.126а, ал.2 от ЗАДС основания за налагане на административно наказание на „•••“ ЕООД за нарушение, което не било извършено. Изложената в Акта фактическа обстановка не попадала в хипотезата на чл.126а от ЗАДС и деянието е определено като несъставомерно. Жалбоподателят счита, че в настоящия случай не е налице нито възпрепятстване от негова страна при упражняване на правомощията на митническите органи, нито отказ да съдейства на същите. В жалбата се твърди, че Дружеството е представило всички налични у него документи, поради което „•••“ ЕООД не е извършило твърдяното нарушение. Жалбоподателят обръща внимание, че документите, изискани с писмо № 32-1110996/10.12.2024г. били част от аварийна процедура по ЗАДС, която се приема за неотносима към конкретната доставка на неакцизна стока в страната на изпращане. Според жалбоподателя в ЗАДС няма изискване Дружеството като сертифициран получател да търгува само със сертифицирани изпращачи на стоки, които не са акцизни в страната на изпращане. Жалбоподателят сочи, че в качеството си на сертифициран получател е учредило банкова гаранция за обезпечаване размера на акциза за стоките, които ще получава и евентуално ще може да възникне. За процесните стоки бил регистриран е-АДД към момента на въвеждане на стоките на територията на Република България. Размерът на задължението бил обезпечен с паричен депозит. Подадена била акцизна декларация в законоустановения срок и същата била приета от митническите органи, а задължението за акциз било платено. Жалбоподателят изтъква, че е изпълнил задълженията си като сертифициран получател да подаде е-АДД към деня на получаване на стоката в изпълнение на чл.19, ал.1, т.2 от ЗАДС; да подаде акцизна декларация (АД) в срока по чл.43 от ЗАДС и в срок да заплати начисления акциз в изпълнение на чл.44 от ЗАДС. Според жалбоподателя митническите служители от ТД Митница София му изискали да представи документи, които са неотносими към конкретния случай и допълва, че при всеки случай, в който Дружеството начислява, декларира и заплаща акциз, то бива репресирано за действия, които дори и да са необходими, по смисъла на закона биха били извършени от лицето - продавач в Република Гърция. Определя се като „противозаконно“ Дружеството да бъде приканвано да подава документи за действия, които не е задължено да извършва по закон. С оглед изложеното в жалбата се иска съдът отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление. Алтернативно, в случай, че съдът приеме твърдението на административнонаказващия орган за наличие на осъществен състав на чл.126а, ал.2 от ЗАДС, се иска СРС да приеме, че липсват данни за проявена недобросъвестност от страна на Дружеството, тъй като същото било изпълнило останалите си нормативни задължения, свързани с получените от него акцизни стоки - начисляване на дължим за стоките акциз чрез издаване на е-АДД в деня на получаването им и подаване на акцизна декларация в предвидения от закона срок. Жалбоподателят счита, че липсва целен и настъпил вредоносен резултат и не е ощетен фискът. Поради това случаят бил маловажен и се иска да се приложи чл.28, ал.1 от ЗАНН, вр. § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН като се отмени Наказателното постановление на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН. Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „•••“ ЕООД се представлява от Управителя Е. Б.. В съдебното заседание на 25.02.2026г. той заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 21.04.2026г. Управителят на Дружеството-жалбоподател моли съда да уважи жалбата и да отмени Наказателното постановление като неоснователно и недоказано. Посочва, че разпоредбите на чл.103, ал.1 и ал.2 от ЗАДС и чл.37, ал.2 от ДОПК не попадали в обхвата на чл.126а от ЗАДС, тъй като не са санкционни норми, а имат уведомителен характер и тяхното неизпълнение не води до ощетяване на бюджета и правовия ред в държавата. Отрича се Дружеството да е извършило твърдяното нарушение на ЗАДС, тъй като не било налице нито възпрепятстване на митническите органи да упражняват правомощията си, нито отказ да съдейства на същите. Управителят на Дружеството-жалбоподател твърди, че е представил всички налични в Дружеството документи. Уточнява, че документите, които са изискани с писмо от 2024г., са част от аварийна процедура по ЗАДС, която не е относима и се определя като неприложима към конкретната доставка на стока, която не била акцизна в страната на изпращане. От доказателствата по делото не ставало ясно кога, къде и с какво Дружеството е възпрепятствало митническите органи. Преповтарят се твърденията от жалбата, че в законоустановените срокове „•••“ ЕООД е представило и регистрирало изискуемите по закон документи - е-АДД и АД, като същите били приети от митническите органи без забележки. Като сертифициран получател Дружеството било учредило банкова гаранция за обезпечаване размера на акциза за стоките, които ще получава. Твърди се, че неправомерно митническите органи изисквали представяне на документи, които трябвало да бъдат издавани от изпращача, когато стоките са акцизни в страната на изпращане. Управителят на Дружеството-жалбоподател счита, че фирмата е санкционирана за документи, които не съществуват, защото получаваните стоки не са акцизни в страната на изпращане. Поради изложеното се иска СРС да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление като недоказано от фактическа и правна страна. Въззиваемата страна - Заместник-директорът на ТД Митница София се представлява пред СРС в съдебното заседание на 25.02.2026г. от Началник Сектор „Административно – наказателна дейност и разследващи органи“ в Отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница София – Светослава Сърпионова, която заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 21.04.2026г. въззиваемата страна се представлява от гл. инсп. Петков, който пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване на Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Претендира се и Ю.сконсултско възнаграждение в размер, определен от съда. Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: На 29.03.2024г. на „•••“ ЕООД е било издадено от Агенция „Митници“, ТД Митница София Удостоверение за регистрация на сертифициран получател № BG005800J0068, съгласно което Дружеството е сертифициран получател по смисъла на ЗАДС за получаване на акцизни стоки - антидетонаторни препарати с код по КН 38119000. За данъчен период 01.10.2024г. – 31.10.2024г. „•••“ ЕООД подало акцизна декларация за енергийни продукти и електрическа енергия, с която декларирало доставка на получени количества акцизни стоки – „добавки за минерални масла“ с код по КН 38119000 и код на акцизен продукт Е930. Декларацията била приета в Българска акцизна централизирана информационна система с вх. № BG005800/01-06835/20112024. За същите количества Дружеството – жалбоподател подало и акцизен данъчен документ № 0000000003 с уникален контролен № 0000000009004493, като е начислен акциз за доставените количества добавки за минерални масла. Като основание за възникване на задължението за начисляване на акциз или недължимост на акциза (предназначение) било посочено, че стоките са освободени за потребление съгласно чл.20, ал.2, т.13 от ЗАДС. Към акцизната декларация била приложена Проформа фактура № 034/10.10.2024г., издадена от East Import Single Member PS, с адрес в гр. Солун, Република Гърция. При подаване на декларацията към нея не били приложени документи, удостоверяващи датата на получаване на стоките на територията на страната и лицето – изпращач от територията на друга държава – членка. При последваща справка в системата EMCS не бил открит електронен опростен придружаващ документ за движението на акцизните стоки от Република Гърция до Република България с получател „•••“ ЕООД с акцизен номер BG005800J0068. Свидетелят Ю. В. направил проверка в сайта на гръцките митници и установил, че декларираните стоки са акцизни за целия Европейски съюз. От ТД Митница София изпратили до „•••“ ЕООД писмо с рег. № 32-1110996 от 10.12.2024г. С него Дружеството било уведомено, че следва да представи в 3-дневен срок от получаване на писмото съобщение за получаване на хартиен носител за осъществената доставка, транспортен документ за доставката, удостоверяващ датата на получаване на акцизните продукти на територията на Република България и данни за акцизния номер на сертифицирания изпращач на стоките, посочен като продавач в Проформа фактура № 034/10.10.2024г. Писмото с рег. № 32-1110996/10.12.2024г. било получено на 12.12.2024г. от М. М.. В отговор на писмото с рег. № 32-1110996/10.12.2024г. от „•••“ ЕООД изпратили на 17.12.2024г. документ, озаглавен „обяснение“ до ТД Митница София. Към него бил приложен пътен лист от 16.10.2024г., като било посочено, че Дружеството не разполага с информация за гръцката фирма и не е предоставила информация за регистрация по ДДС и за сертифициран износител. Тъй като в дадения с писмо рег. № 32-1110996/10.12.2024г. срок от страна на „•••“ ЕООД не били представени съобщение за получаване на хартиен носител за осъществената доставка и акцизен номер на сертифицирания изпращач по доставката, с писмо рег. № 32- 45161 от 11.02.2025г. била изпратена покана до „•••“ ЕООД да се яви представител на Дружеството на 24.02.2025г. в сградата на ТД Митница София за снемане на обяснения и съставяне на АУАН. Поканата била получена от М. М. на 14.02.2025г. На 24.02.2025г. свидетелят Ю. В. (главен инспектор в ТД Митница София) съставил срещу „•••“ ЕООД Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG24022025/5800/A-140. Актът бил съставен в присъствието на Д. К. и В. А., както и пред Управителя на „•••“ ЕООД. Актът е съставен за нарушение по чл.126а, ал.2 от ЗАДС - за това, че Дружеството не е предоставило в определения срок с писмо рег. № 32- 1110996/10.12.2024г. изисканите от митническите органи съобщение за получаване на хартиен носител и акцизен номер на сертифицирания изпращач на акцизните стоки по доставката. Актът е връчен на Управителя на „•••“ ЕООД на 24.02.2025г. Междувременно, във връзка с доставка от „•••“ ЕООД на други подобни стоки от Република Гърция от ТД Митница София отправили запитване до гръцката митническа администрация относно спазването на акцизното законодателство от страна на гръцкия изпращач - East Import Single Member PS. С писмо рег. № 32-92491/25.03.2025г. бил приложен отговорът на това запитване, според който гръцкото дружество East Import Single Member PS няма дейност, свързана с търговия с енергийни продукти, няма разрешение за сертифициран изпращач или временно сертифициран изпращач на акцизни стоки и няма съоръжения, освен декларирания офис по седалище. По свързания ДДС номер бил установен едноличен собственик и управител на дружеството – Papardov Georgi. При проверка на място на декларирания адрес на дружеството било установено, че няма активно дружество по отношение на търговия с енергийни продукти. Въз основа на АУАН № BG24022025/5800/A-140 от 24.02.2025г. Заместникдиректорът на ТД Митница София издал Наказателно постановление № BG2025/5800- 170/НП от 23.07.2025г., с което на основание чл.126а, ал.2, чл.128, ал.2 от ЗАДС и чл.53, вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН, за нарушение по чл.126а, ал.2 от ЗАДС, на „•••“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева. След издаване на Наказателното постановление до „•••“ ЕООД била изпратена покана с рег. № 32-224351 от 23.07.2025г. за връчване на Наказателното постановление. Поканата била получена на 25.07.2025г. от М. М.. Впоследствие до Дружеството била изпратена втора покана с рег. № 32-331288 от 28.10.2025г., която била получена на 30.10.2025г. отново от М. М.. Наказателното постановление било връчено на Управителя на „•••“ ЕООД на 05.11.2025г., след което било обжалвано с жалба, подадена в ТД Митница София на 19.11.2025г. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на свидетеля Ю. В.; АУАН № BG24022025/5800/A-140 от 24.02.2025г.; Заповед № ЗАМ-503/32- 817193 от 15.04.2024г. на Директора на Агенция „Митници“; покана с рег. № 32-331288 от 28.10.2025г. и известие за доставянето й; покана с рег. № 32-224351 от 23.07.2025г. и известие за доставянето й; покана с рег. № 32-45161 от 11.02.2025г. и известие за доставянето й; обяснения от 17.12.2024г. и пътен лист от 16.10.2024г.; писмо с рег. № 32-1110996 от 10.12.2024г. до „•••“ ЕООД и известие за доставянето му; Удостоверение за регистрация на сертифициран получател № BG005800J0068; извадка от Българска акцизна централизирана информационна система; акцизна декларация за енергийни продукти и електрическа енергия за данъчен период 01.10.2024г. – 31.10.2024г.; акцизен данъчен документ № 0000000003; разпечатка на справка от EMCS; Проформа фактура № 034 от 10.10.2024г.; длъжностна характеристика на Ю. В. - главен инспектор в ТД на Агенция „Митници“; Заповед № 980/06.08.2024г. на Директора на Агенция „Митници“ и писмо с рег. № 32-92491/25.03.2025г. с приложение към него. Удостоверението за регистрация на сертифициран получател № BG005800J0068 е официален документ, издаден от компетентен орган, който има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства. Този документ, както и извадката от Българска акцизна централизирана информационна система са взаимно допълващи се, достоверни и непредубедени писмени доказателства. Поради това съдът ги кредитира и приема за доказано, че на 29.03.2024г. от Агенция „Митници“, ТД Митница София е било издадено на „•••“ ЕООД Удостоверение за регистрация на сертифициран получател № BG005800J0068, т.е. Дружеството-жалбоподател се явява сертифициран получател на акцизни стоки - антидетонаторни препарати с код по КН 38119000. Коментираните тук документи са относими към предмета на доказване по делото, тъй като именно това качество на Дружеството-жалбоподател е посочено като основание митническите органи да упражнят контрол по отношение на получаваните от него стоки и да изискат представяне на документи и информация. Съдебният състав кредитира и акцизната декларация за енергийни продукти и електрическа енергия за данъчен период 01.10.2024г. – 31.10.2024г., и акцизния данъчен документ № 0000000003, тъй като са обективно съществуващи, непредубедени и взаимно допълващи се. От тях се установява, че през месец октомври 2024г. „•••“ ЕООД е доставило акцизни стоки – „добавки за минерални масла“ с код по КН 38119000 и код на акцизен продукт Е930, за които бил начислен и акциз. Освен това от цитираните документи се вижда, че предназначението на въпросните стоки било, че същите са освободени за потребление съгласно чл.20, ал.2, т.13 от ЗАДС. Освен това - от доказателствата на лист 25, лист 27 и лист 28 от делото се установява, че акцизният номер на „•••“ ЕООД е BG005800J0068. Разпечатката на справка от EMCS (на лист 29 от делото) също следва да се кредитира от съда, тъй като е обективно и достоверно доказателство, което намира опора в показанията на св. В. и не се опровергава от нито едно друго доказателство. Въз основа на нея се установява, че в общоевропейската система EMCS не е бил регистриран опростен придружаващ документ на получател с акцизен номер BG005800J0068. Настоящият съдебен състав кредитира и Проформа фактура № 034 от 10.10.2024г., тъй като тя се явява достоверно и непредубедено писмено доказателство, което намира опора в кредитираните по-горе акцизна декларация за енергийни продукти и електрическа енергия за данъчен период 01.10.2024г. – 31.10.2024г. и акцизен данъчен документ № 0000000003. Въз основа на тази фактура се доказва, че въпросните акцизни стоки са били закупени от Дружеството – жалбоподател с документ с дата на издаване - 10.10.2024г. и с изпращач : East Import Single Member PS с адрес в гр. Солун, Република Гърция. Приложените на лист 22-24 и лист 73 от делото писмени доказателства са еднопосочни, достоверни и обективни. Поради това съдът дава вяра на писмото с рег. № 32- 1110996 от 10.12.2024г., адресирано до „•••“ ЕООД и на известие за доставянето му. От тези доказателства се установява, че от ТД Митница София са изпратили до „•••“ ЕООД писмо, което е било получено на 12.12.2024г., според което Дружеството следва да представи в 3- дневен срок съобщение за получаване на хартиен носител за осъществената доставка през октомври 2024г., транспортен документ за същата доставка, удостоверяващ датата на получаване на акцизните продукти на територията на Република България, както и данни за акцизния номер на сертифицирания изпращач на стоките, посочен като продавач в Проформа фактура № 034/10.10.2024г. Приложените на лист 20, лист 21 и лист 74 от делото обяснения от 17.12.2024г. и пътен лист от 16.10.2024г. са обективно съществува и доколкото за тях данни се извличат и в показанията на св. В., съдът приема, че такива документи са били представени пред ТД Митница София. Същевременно СРС счита, че доколкото пътният лист не съдържа данни за доставка на добавки за минерални масла, а носи информация само за дата и маршрут на пътуването, реализирано с този пътен лист, то не може да се направи извод, че пътният лист от 16.10.2024г. се явява транспортният документ, с който са били доставени процесните акцизни продукти на територията на Република България. Това, че на 16.10.2024г. Управителят на Дружеството – жалбоподател е пътувал от гр. София до гр. Солун и обратно не доказва нито целта на пътуването, нито дали са били пренесени стоки от Република Гърция в Република България, още по-малко пък доказва колко и какви са тези стоки. Поради това СРС счита, че пътният лист от 16.10.2024г. е неинформативно доказателство и не следва да се поставя в основата на фактическите и правните изводи на съда. На лист 95-97 от делото са приложени писмени доказателства, които (макар да касаят запитване за доставка на акцизни стоки от 18.05.2024г.) имат общо значение за доставянето на акцизни стоки от Република Гърция с изпращач East Import Single Member PS. Възпроизведената в писмо с рег. № 32-92491/25.03.2025г. информация е предоставена от гръцката митническа администрация след надлежното й сезиране от ТД Митница София. Твърденията в цитираното писмо (чe гръцкото дружество East Import Single Member PS няма дейност, свързана с търговия с енергийни продукти, няма разрешение за сертифициран изпращач или временно сертифициран изпращач на акцизни стоки, няма съоръжения, освен декларирания офис по седалище и при проверка на място на адрес на дружеството не било установено активно дружество за търговия с енергийни продукти) не се опровергават от нито едно друго доказателство по делото. Поради това съдът няма основание да не кредитира цитираното писмо и приложението към него. В показанията на свидетеля Ю. В. се съдържа информация за заеманата от него длъжност, извършената проверка, статута на Дружеството-жалбоподател като сертифициран получател, подадената акцизна декларация за данъчен период октомври 2024 г., липсата на визуализиран електронен опростен придружаващ документ в системата EMCS, изпратеното до „•••“ ЕООД писмо за представяне на документи и сведения, направените проверки в сайта на гръцката митница и съставянето на АУАН. Тези гласни доказателства се явяват относими, информативни, конкретни, последователни и житейски достоверни. Освен това показанията на св. В. намират опора и в кредитираните по-горе Удостоверение за регистрация на сертифициран получател № BG005800J0068, акцизна декларация за енергийни продукти и електрическа енергия за данъчен период 01.10.2024г. – 31.10.2024г., акцизен данъчен документ № 0000000003, разпечатка на справка от EMCS; Проформа фактура № 034 от 10.10.2024г., писмо с рег. № 32-1110996 от 10.12.2024г. и писмо с рег. № 32-92491/25.03.2025г. Поради това съдът се доверява на казаното на Ю. В.. Констатациите в АУАН № BG24022025/5800/A-140 от 24.02.2025г. намират опора в кредитираните по-горе писмени доказателства, както и в показанията на св. В., поради което съдът се доверява и на тях. Поканите с рег. № 32-331288 от 28.10.2025г., с рег. № 32-224351 от 23.07.2025г., с рег. № 32-45161 от 11.02.2025г. и известията за тяхното доставяне имат достоверна дата. Поради това съдът ги кредитира и приема, че до „•••“ ЕООД е била изпратена покана за съставяне на АУАН (получена на 14.02.2025г.) и две покани за връчване на процесното Наказателно постановление (получени съответно на 25.07.2025г. и на 30.10.2025г.). Приложените по делото Заповеди на Директора на Агенция „Митници“ с № ЗАМ- 503/32-817193 от 15.04.2024г. и с № 980 от 06.08.2024г. са издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Длъжностната характеристика на Ю. В. е обективно и непредубедено писмено доказателство. Поради това съдът дава вяра на писмените доказателства, приложени на лист 12, лист 38-41 и лист 42 от делото и приема, че Л. Ф. Т. е заемал длъжността Заместник-директор на Териториална дирекция Митница София и като такъв със Заповед № ЗАМ-503/32-817193 от 15.04.2024г. на Директора на Агенция „Митници“ е бил оправомощен да издава Наказателни постановления за нарушения на ЗАДС, а Ю. В. В. е заемал длъжността „главен инспектор“ в ТД Митница София и е можел да съставя АУАН. Поради това и по аргумент от §1, т.9 от Допълнителните разпоредби на Закона за митниците и чл.128, ал.2 от ЗАДС този съдебен състав счита, че процесните АУАН и Наказателно постановление са издадени от оправомощени лица. Писмо с рег. № 32-97710/28.03.2025г. до Управителя на „•••“ ЕООД представлява покана за съставяне на АУАН на 08.04.2025г., което е след датата на съставяне на процесния АУАН от 24.02.2025г. Поради това СРС счита, че това писмо не касае процесното нарушение и като неотносимо към конкретното административно – наказателно обвинение, не го постави на анализ. Писмо с рег. № 32-924551/08.07.2024г. до Управителя на „•••“ ЕООД, писмо с рег. № 32-953261/31.07.2024г. до Директора на Дирекция „Акцизна дейност и методология“ при Агенция „Митници“ и АУАН № BG15082024/5800/А-725/15.08.2024г. се отнасят до получени от „•••“ ЕООД на 18.05.2024г. акцизни стоки (добавки за бензин и дизел) от Република Гърция, респ. за вменено на Дружеството нарушение по чл.126а, ал.2 от ЗАДС във връзка с посочената доставка. АУАН № BG10092024/5800/A-800/10.09.2024г. и служебната бележка на лист 69 от делото касаят вменено „•••“ ЕООД нарушение по чл.126а,, ал.2 от ЗАДС във връзка с доставка, осъществена на 28.06.2024г. на акцизни стоки (добавки за бензин и дизел) от Република Гърция. Писмо с рег. № 32-45240/11.02.2025г. до Управителя на „•••“ ЕООД, отговор от „•••“ ЕООД до ТД Митница София с вх. № 32-52367/18.02.2025г. с извлечение от системата за сигурно електронно връчване за дата 17.02.2025г., пътен лист от 30.11.2024г., акцизна декларация за енергийни продукти и електрическа енергия за данъчен период 01.11.2024г. – 30.11.2024г., акцизен данъчен документ № 0000000004, Проформа фактура № 062 от 27.11.2024г., служебна бележка с рег. № 32-92620/25.03.2025г. и Протоколи за извършена проверка от 26.03.2025г. и от 11.04.2025г. касаят получени от „•••“ ЕООД през месец ноември 2024г. акцизни стоки (добавки за минерални масла) от Република Гърция. Извлечението от системата за сигурно електронно връчване за дата 14.03.2025г., акцизната декларация за енергийни продукти и електрическа енергия за данъчен период 01.02.2025г. – 28.02.2025г., акцизния данъчен документ с № 0000000001, пътният лист от 28.02.2025г. и Проформа фактурата с № 005 от 26.02.2025г. се отнасят до доставени от „•••“ ЕООД добавки за минерални масла през месец февруари 2025г., отново от Република Гърция. Писмо с рег. № 32-96214/27.03.2025г. до Управителя на „•••“ ЕООД и Проформа фактура № 075 от 23.12.2024г. важат за доставка на акцизни стоки (добавки за бензин и дизел) от „•••“ ЕООД през месец декември 2024г. Видно е, че така цитираните документи не касаят процесната доставка на акцизни стоки – „добавки за минерални масла“, осъществена през месец октомври 2024г. от „•••“ ЕООД. Поради това СРС счита, че цитираните тук документи са неотносими към предмета на доказване по конкретното дело, тъй като касаят други доставки и други нарушения по ЗАДС, вменени на „•••“ ЕООД. Поради това съдът не подложи на детайлен анализ тези документи, а единствено - доколкото те са част от правния мир - приема, че процесното деяние не е инцидентна проява за Дружеството – жалбоподател. Освен това – отговорите на „•••“ ЕООД (приложени на лист 77, лист 104-105 и лист 107-109 от делото) по същество съдържат становище на Дружеството – жалбоподател касателно изисканите им от ТД Митница София документи. Това означава, че тези отговори не носят белезите на писмено доказателство, което е още един /допълнителен/ аргумент съдът да ги остави извън доказателствената съвкупност и да не ги анализира. По сходни съображения съдът остави извън доказателствената маса и писмото с рег. № 32-1071827/08.11.2024г. от ТД Митница София до Управителя на „•••“ ЕООД, тъй като в този документ се цитират правни норми и се прави анализ на същите. По същество писмото на лист 70-72 от делото съдържа правно становище на въззиваемата страна, което не обвързва съда, нито представлява доказателствен източник. Приложените на лист 43-44 и лист 51-55 от делото документи не касаят енергийни продукти с код по КН 38119000 и код на акцизен продукт Е930, поради което тези документи се явяват неотносими към предмета на доказване по това дело и не следва да се подлагат на анализ и съответно да се кредитират. Служебните бележки на лист 82 и лист 103 от делото по същество представляват съпроводителни писма и като такива не носят белезите на писмено доказателство. Поради това СРС не ги прие за част от доказателствената маса, която следва да бъде подложена на анализ. При така приетата фактология и направения по-горе доказателствен анализ съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата на „•••“ ЕООД срещу процесното Наказателно постановление е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в предвидения от закона срок. Последното е така, защото Наказателното постановление е връчено на Управителя на „•••“ ЕООД на 05.11.2025г., а жалбата срещу НП е била подадена в ТД Митница София на 19.11.2025г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за обжалване на Наказателното постановление. С оглед изложените по-горе мотиви относно приложените по делото Заповеди на Директора на Агенция „Митници“ и длъжностната характеристика на актосъставителя, съдът приема, че процесните АУАН и Наказателно постановление са издадени от компетентни лица. В АУАН и в Наказателното постановление е посочено с думи, че до „•••“ ЕООД е било изпратено писмо с рег. № 32-1110996/10.12.2024г. (получено на 12.12.2024г.) за представяне в 3-дневен срок на съобщение за получаване на осъществената доставка на хартиен носител, транспортен документ по доставката, осъществена през данъчен период октомври 2024г. и акцизен номер на сертифицирания изпращач на стоките в Република Гърция. Записано е също, че с писмо от 17.12.2024г. е представен пътен лист от 16.10.2024г., както и че в определения срок регистрираното лице не е представило пред ТД Митница София съобщение за получаване и акцизен номер на сертифицирания изпращач по доставката. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.126а, ал.2 от ЗАДС, като изискването на документи от страна на митническите органи е обосновано от разпоредбите на чл.103, ал.1 и ал.2 от ЗАДС, вр. чл.102, ал.1 от ЗАДС, чл.104, ал.1 от ЗАДС, вр. чл.12, ал.1, т.11 от ДОПК и чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК, както и чл.76з, ал.1 и ал.3, т.2 от ЗАДС, които са цитирани в АУАН и в Наказателното постановление. Поради това СРС счита, че е налице съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. Вярно е, че датата и мястото на извършване на нарушението не са изрични изведени, но доколкото от описанието на нарушението в АУАН и в Наказателното постановление те могат да бъдат разбрани, съдът не счита, че има липсващ реквизит по смисъла на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Доколкото е посочен срокът, в който следва Дружеството да представи цитираните в АУАН и НП документи и е изрично записано, че писмото, с което те са поискани е получено на 12.12.2024г., то е ясно, че нарушението е извършено след изтичане на 3-дневния срок, който е започнал да тече за Дружеството – адресат на писмото на ТД Митница София на 12.12.2024г. В Наказателното постановление е уточнено и това, че изискването на документите от Дружеството е станало на основание чл.103, ал.2 от ЗАДС и по аргумент от чл.22, ал.7 от ДОПК даденият 3-дневен срок изтича на 16.12.2024г. Това уточнение е допустимо с оглед нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН и не обосновава извод за различие във фактите, посочени в АУАН и НП, тъй като правилото, че когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден е разписано в закона и се явява общоизвестно обстоятелство, поради което липсата на посочен чл.22, ал.7 от ДОПК в АУАН не означава, че не е ясна датата на извършване на нарушението. Поради това СРС приема, че при даден 3-дневен срок за представяне на документи от „•••“ ЕООД и при отбелязана дата 12.12.2024г. на връчване на писмото, с което документите са изискани – ясно може да се направи извод, че срокът за представяне на изисканите документи изтича на 16.12.2024г., от където следва, че нарушението е довършено на първата следваща дата, а именно на 17.12.2024г. в мястото, където е следвало да се представят документите, т.е. в ТД Митница София. Гореизложеното означава, че административно – наказателното обвинение е ясно и разбираемо описано, съответства на посочената като нарушена правна норма, от изнесените факти може да се установи времето и мястото на извършване на деянието и реално не са нарушени правата на наказаното лице да организира защитата си. При условие, че от Акта и от Наказателното постановление може да се направи извод, че нарушението е извършено на 17.12.2024г., то съставеният на 24.02.2025г. Акт и издаденото на 23.07.2025г. Наказателно постановление се явяват издадени при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Представени са доказателства, че Дружеството-нарушител е било поканено и реално неговият Управител е присъствал при съставянето на АУАН. Актът е връчен на Управителя на „•••“ ЕООД на 24.02.2025г. срещу подпис. Наказателното постановление също е връчено на лице с представителна власт в санкционираното Дружество. В Акта изрично е отбелязано, че Д. К. и В. А. са свидетели по смисъла на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Поради това СРС счита, че в случая са спазени изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН и чл.58, ал.1 от ЗАНН. Водим от изложеното, съдът прие, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неяснота на административно-наказателното обвинение или ограничаващи правото на защита на наказаното лице. Поради това не са налице и формални основания за отмяна на Наказателното постановление и спорът следва да се реши по същество. На „•••“ ЕООД е вменено нарушение по чл.126а, ал.2 от ЗАДС, изразяващо се в това, че Дружеството не е представило в определения от митническите органи 3-дневен срок изисканите с писмо рег. № 32-1110996/10.12.2024г. документи. От фактическа страна по делото се установява, че с посоченото писмо от ТД Митница София са изискали от Дружеството-жалбоподател да представи съобщение за получаване на хартиен носител за осъществената доставка, транспортен документ по доставката и акцизен номер на сертифицирания изпращач на стоките по доставката East Import Single Member PS, посочен като продавач на стоките в Проформа фактура № 034/10.10.2024г., приложена към акцизната декларация, с която са декларирани обстоятелства по осъществената през данъчен период „октомври 2024г.“ доставка от Република Гърция. Установено е и не се оспорва от Дружеството-жалбоподател, че на 17.12.2024г. от името на „•••“ ЕООД пред ТД Митница София са представени обяснения по писмото с рег. № 32-1110996 и пътен лист от 16.10.2024г. От доказателствата на лист 20, лист 21 и лист 29 от делото, от АУАН, както и от показанията на св. В. се доказва, че нито в дадения 3-дневен срок, нито след това Дружеството – жалбоподател не е представило пред ТД Митница София изисканите от него съобщение за получаване на хартиен носител за осъществената доставка и акцизен номер на сертифицирания изпращач на стоките по доставката от октомври 2024г. По същество Дружеството – жалбоподател не оспорва, че не е представило тези документи/данни, но твърди, че е нямало от къде да се снабди с тях, тъй като такива не съществували. Член 126а, ал.2 от ЗАДС въздига в административно нарушение неоказването на съдействие или възпрепятстването на митническите органи при упражняване на техните правомощия, както и отказът на лице, което е длъжно по ЗАДС да предостави на митническите органи стоки, документи и сведения. За да се прецени дали непредставянето от страна на „•••“ ЕООД на изисканите от ТД Митница София документи/данни е административно нарушение по чл.126а, а.2 от ЗАДС, следва да се направи преценка дали Дружеството е длъжно по ЗАДС да представи на митническите органи въпросните документи/сведения, които са били изискани с писмо рег. № 32-1110996 от 10.12.2024г. и в частност тези, за които са съставени процесните АУАН и Наказателно постановление, а именно съобщение за получаване за осъществената доставка на хартиен носител и акцизен номер на сертифицирания изпращач на акцизните стоки в Република Гърция. От кредитираните по-горе Удостоверение за регистрация на сертифициран получател № BG005800J0068 и извадка от Българска акцизна централизирана информационна система се доказва, че „•••“ ЕООД е сертифициран получател на акцизни стоки - антидетонаторни препарати с код по КН 38119000. Именно това качество на Дружеството е основание митническите органи да упражнят контрол по отношение на получаваните от него стоки и да изискат представяне на документи и информация. От акцизната декларация за енергийни продукти и електрическа енергия за данъчен период 01.10.2024г. – 31.10.2024г. и акцизния данъчен документ № 0000000003 се установява, че през месец октомври 2024г. „•••“ ЕООД е доставило акцизни стоки – „добавки за минерални масла“ с код по КН 38119000 и код на акцизен продукт Е930, като предназначението на стоките е, че са освободени за потребление съгласно чл.20, ал.2, т.13 от ЗАДС. Акцизни стоки с код по КН 38119000 представляват енергийни продукти по чл.14, ал.1, т.9 от ЗАДС. Съгласно чл.76з, ал.1 от ЗАДС движението на тези стоки от територията на друга държава членка до територията на страната, които са освободени за потребление на територията на другата държава членка, се осъществява с регистриран електронен опростен административен документ, издаден от сертифицирания изпращач в другата държава членка. Гореизложеното означава, че за доставката от Република Гърция в Република България на процесните акцизни стоки с код по КН 38119000, които са освободени за потребление съгласно чл.20, ал.2, т.13 от ЗАДС, следва да има регистриран електронен опростен административен документ, издаден от сертифициран изпращач в Република Гърция. Видно от разпечатката на справка от EMCS, както и от показанията на св. В., за процесната доставка на акцизни стоки с получател „•••“ ЕООД не е бил регистриран опростен придружаващ документ. Същевременно, съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2022/1636 на Комисията от 05.07.2022г. акцизният номер на търговеца – изпращач е задължителна част от съдържанието на електронния опростен административен документ. Поради това с писмо рег. № 32- 1110996/10.12.2024г. от „•••“ ЕООД е било изискано да предостави сведения за акцизния номер на изпращача на стоките - East Import Single Member PS. Наред с това – според чл.76з, ал.3, т.2, вр. ал.1, вр. чл.14, ал.1, т.9 от ЗАДС сертифицираният получател на акцизни стоки с код по КН 38119000 има задължение при получаване на стоките да подаде в компютърната система незабавно, но не по-късно от 5 работни дни, съобщение за получаване на стоките. Такова съобщение също не се доказва в случая да е било подадено от „•••“ ЕООД в качеството му на сертифициран получател на стоките от Република Гърция, които попадат в обхвата на чл.76з, ал.1, вр. чл.14, ал.1, т.9 от ЗАДС. Поради това от ТД Митница София са изискали от Дружеството – жалбоподател да им предостави съобщение за получаване на стоките. Изискано е съобщението да се предостави на хартиен носител, тъй като в компютърната система не е било регистрирано съобщение за получаване на стоките, нито е бил регистриран опростен придружаващ документ. От Проформа фактура № 034 от 10.10.2024г. се доказва, че стоката, доставена през октомври 2024г. от „•••“ ЕООД е имала изпращач гръцко дружество - East Import Single Member PS. От писмо с рег. № 32-92491/25.03.2025г. се доказва, че това гръцко дружество не развива дейност, свързана с търговия с енергийни продукти, нито има разрешение за сертифициран изпращач или временно сертифициран изпращач на акцизни стоки. Това обяснява защо за процесната доставка на акцизни стоки не е бил регистриран опростен придружаващ документ. Щом изпращачът няма разрешение за сертифициран изпращач или временно сертифициран изпращач на акцизни стоки, то няма как и компетентните органи в Република Гърция да определят уникален опростен административен код на изискуемия по закон опростен придружаващ документ. Именно поради това правилно наказващият орган е приел, че в случая става въпрос за аварийна процедура – не защото компютърната система не работи, а защото от компетентните органи на държавата на изпращане не е определен уникален опростен административен код. Поради това и на основание чл.76п, ал.1, т.2 от ЗАДС за сертифицирания получател (т.е. за „•••“ ЕООД) е възникнало задължение да подаде пред компетентното митническо учреждение документ на хартиен носител, който да съдържа данни на съобщението за получаване по чл.76з, ал.4, вр. ал.3, т.2 от ЗАДС. При условие, че седалището и адресът на управление на „•••“ ЕООД е в гр. София и от доказателствата по делото не следва процесните акцизни стоки да са били доставена на друго място в Република България, то компетентното митническо учреждение се явява именно ТД Митница София. За приложимостта на чл.76п от ЗАДС аргументи се извличат и от чл.55з, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове (ППЗАДС), тъй като в случая в 1-месечен срок от получаване на процесните стоки (а и след това) не е било подадено съобщение за получаването им. В този случай, за да може българските митнически органи да изпратят на компетентните органи на държавата членка на изпращане документ, съдържащ данни като съобщението за получаване, с който се удостоверява, че движението на стоките е приключило, следва митническото учреждение да разполага с такъв документ, т.е. да му е предоставен от сертифицирания получател – било в компютърен вариант, било на хартиен носител. Едва след представянето на съобщението за получаване митническите органи могат да извършат проверката по чл.76з, ал.5 и ал.6 от ЗАДС. Поради всичко това СРС приема, че в случая за „•••“ ЕООД е възникнало задължение да представи на ТД Митница София съобщение за получаване на хартиен носител на осъществената доставка на акцизни стоки от октомври 2024г. и сведения за акцизния номер на изпращача на стоките. Видно от доказателствата на лист 22-24 и лист 73 от делото на „•••“ ЕООД е било изпратено писмо с рег. № 32-1110996 от 10.12.2024г. от ТД Митница София, което е било получено на 12.12.2024г. С него от Дружеството-жалбоподател са изискани съобщение за получаване на хартиен носител за осъществената доставка през октомври 2024г., транспортен документ за същата доставка, удостоверяващ датата на получаване на акцизните продукти на територията на Република България и данни за акцизния номер на сертифицирания изпращач на стоките, посочен като продавач в Проформа фактура № 034/10.10.2024г. На 17.12.2024г. Дружеството е представило пред ТД Митница София само пътен лист от 16.10.2024г., но не дало съобщение за получаване на доставката от октомври 2024г. и информация за акцизния номер на изпращача на стоките. С изтичането на дадения с писмото срок и при бездействие от страна на адресата на писмото, нарушението по чл.126а, ал.2 от ЗАДС се явява довършено. В случая писмото с рег. № 32-1110996/10.12.2024г. е получено в „•••“ ЕООД на 12.12.2024г. С оглед правилото, разписано в чл.22, ал.7 от ДОПК, определеният в писмото срок изтича на 16.12.2024г. В случая нито до тази дата, нито след това Дружеството – жалбоподател не е представило изисканите му съобщение за получаване и данни за акцизния номер на изпращача на стоките. Поради това следва да се приеме, че от обективна страна с изтичането на дадения срок, т.е. на 17.12.2024г. „•••“ ЕООД е извършила вмененото й нарушение по чл.126а, ал.2 от ЗАДС. Това, че Дружеството не е разполагало с данни за акцизен номер на изпращача на стоките е пряко следствие от факта, че „•••“ ЕООД е внасяла в Република България акцизни стоки от Република Гърция, закупени от лице, което няма разрешение за сертифициран изпращач или временно сертифициран изпращач на акцизни стоки. Това е причината, поради която за конкретната доставка няма регистриран опростен придружаващ документ, респ. съобщение за получаване на стоките. Дружеството – жалбоподател само се е поставило в ситуация, при която да не може да изпълни изискванията на ЗАДС, тъй като е доставяло акцизни стоки от лице, което не е сертифициран изпращач. Поради това невъзможността на сертифицирания получател да представи изисканите му от ТД Митница София документ (съобщение за получаване) и сведение (данни за акцизен номер на изпращача) не следва да се тълкуват в негова полза, тъй като „•••“ ЕООД не е следвало да купува и доставя в Република България акцизни стоки от лице, което не е сертифициран изпращач. Правомощието на ТД Митница София да изисква тези документи/данни от „•••“ ЕООД е разписано в чл.103, ал.1 и ал.2, вр. чл.102, ал.1 от ЗАДС, вр. чл.12, ал.1, т.11 и чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК. Поради това в случая е приложима и нормата на чл.22, ал.7 от ДОПК относно дадения с писмо рег. № 32-1110996/10.12.2024г. 3-дневен срок на „•••“ ЕООД. От субективна страна следва да се посочи, че отговорността на Ю.дическите лица е бизвиновна. Процесното нарушението се извършва с бездействие. То е формално и е довършено след изтичане на дадения срок и при непредставяне на изисканите документи или сведения. За съставомерността на деянието не е необходимо да са настъпили вредни последици, поради което и липсата на такива не е смекчаващо или оневиняващо обстоятелство. Освен това от изложените по-горе мотиви е видно, че това не е първата доставка на акцизни стоки от страна на „•••“ ЕООД от въпросното гръцко дружество, което няма разрешение за сертифициран изпращач или временно сертифициран изпращач на акцизни стоки. Освен това нарушението пряко рефлектира и върху невъзможността на митническите органи да изпълняват правомощията си във връзка с процесната доставка на акцизни стоки. Поради това съдът счита, че случаят не е маловажен и правилно не е бил приложен чл.28 от ЗАНН. Според чл.126а, ал.2, вр. ал.1 от ЗАДС за процесното нарушение на „•••“ ЕООД следва да се наложи „имуществена санкция“ от 500 до 2000 лева. В случая на Дружеството – жалбоподател е наложена минималната по размер имуществена санкция – 500 лева и доколкото съдът не може да влошава положението на жалбоподателя, не може да бъде увеличен размерът на тази санкция, въпреки наличните по делото данни за реализирани и други доставки на акцизни стоки от Република Гърция с изпращач East Import Single Member PS, което според този съдебен състав е отегчаващо обстоятелство, заради което санкцията е следвало да бъде определена в по-висок размер от минималния. С оглед забраната за влошаване положението на лицето, по чиято жалба е образувано делото, съдът не може да увеличи размера на имуществената санкция и следва да потвърди размера на санкцията, определен с процесното Наказателно постановление. На основание §5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България, вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България имуществената санкция в размер на 500 лева се равнява на 255,65 евро. Водим от изложено по-горе, СРС прие, че административно-наказателната отговорност на Дружеството - жалбоподател е законосъобразно ангажирана, в хода на производството не се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не е нарушено правото на защита на наказаното лице и Наказателното постановление следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното Наказателно постановление (Агенция „Митници“ като разпоредител с бюджетни средства, към чията структура спада ТД Митница София) има право на Ю.сконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава НП и процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на Ю.сконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от Ю.сконсулт или друг служител с Ю.дическо образование, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК в полза на Агенция „Митници“ следва да се присъди възнаграждение съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 130 до 190 лева. В случая по настоящото дело е имало две открити съдебни заседания пред СРС, НО, 10 състав, на които е участвал процесуален представител на въззиваемата страна. Доколкото от една страна правният спор се отличава с фактическа и правна сложност, а от друга страна процесуалният представител на въззиваемата страна не е проявил особена активност в защита на административно-наказателното обвинение, СРС счита, че Дружеството - жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на Агенция „Митници“ Ю.сконсултско възнаграждение в размер около средния, т.е. сумата от 160 лева. На основание §5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България, вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България определената сума от 160 лева се равнява на 81,81 евро и „•••“ ЕООД следва да бъде осъдено да плати на Агенция „Митници“ именно тази сума за направени разноски по делото за възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна. Така мотивиран, съдът