Решение № 43 от 2.3.2026 г. на Районен съд - Радомир по дело № 338/2025 г.

от 19.02.2025 г. на община Р., от което е видно, че община Р. в качестовото си на компетентен орган съгласно чл.16, ал.1 от ЗЗЖ, не е била уведомена от ищцата за намереното простреляно куче. Представено е и заключение за извършена ветеринарно медицинска ескпертиза от вещо лице д-р Е. Ч., от която е видно че разходите за ветеринарни услуги от този вид, са широк диапазон и се определят от доставчиците на този вид услуги. По делото е разпитана в качеството на свидетел М. П. Д. посочена от ищата, без родство и дела със страните по делото. Свидетелката заявява, че на 04.01.2025 г., ищцата С. С. се е обадила по телефона, че е намерила простреляно куче, което обгрижвала в нейното село. Отишли до Ветеринарен център П., помогнала да свали кучето от колата, след което се направили рентгенови снимки и изследвания. Установило се, че кучето е простреляно, направена е операция и, че ищцата до ден днешен се грижи за кучето. От правна страна. Съгласно чл.61, ал.1 от ЗЗД „Ако работата е била предприета уместно и е била добре управляване в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски, заедно с лихвите от деня на изразходването им“. Искът на управителя на чуждата работа, без пълномощия срещу заинтересованото лице, така наречения гестионен иск (negotiorum gestio), за да възникне право на управителя и съответното задължение за заинтересованото лице за обезщетение за вреди, за личните задължения, които управителят е поел и направените от него необходими и полезни разноски във връзка с изпълнението на чуждата работа, трябва да е налице истинско оправдано водене на чужда работа, без пълномощие, съгласно чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Фактическият състав на гестията (водене то на чужда работа без пълномощие) изисква да е на лице знание от управителя (гестора), че работата е чужда. На следващо място е необходимо наличието на интерес на доминуса (лицето, чиято работа се води при гестия) от предприемане на работата, като тази предпоставка оправдава едностранна намеса на едно лице в чужда правна сфера без негово съгласие. Интересът е задължителен елемент на всички гестионни състави. Доминусът има инетрес от управлението на неговата работа, без неговото знание от лице, което не е упълномощил, само тогава когато по този начин ще се предотврати настъпването на вреди за него. Наличието на интерес на доминуса трябва да се констатира обективно с оглед на това, което добрият стопанин би възприел в конкретния случай. За установяването на чуждия интерес от значение е, с предприемане на работата да се предотвратява настъпването на имуществени и/или неимуществени вреди. Нуждата от вмешателство е предпоставена от невъзможност доминусът лично да извърши необходимите действия за защита на личния си интерес. Следващата предпоставка подчертана от чл.61, ал.1 ЗЗД е чуждата работа да е предприета уместно и да е била управлявана добре. Съгласно чл.16, ал.1 от ЗЗЖ, който намери болно или наранено животно, е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на Министерството на вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите. От събраните писмени и гласни доказателства по делото се установи, че ищцата не е изпълнила задължението съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗЗЖ, а именно - да уведоми съответните органи, които са длъжни да съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или друг обект по чл.16, ал.6, т.1 и т.3 от ЗЗЖ, а също така и че ответникът е един от органите, които дължат съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ по смисъла на чл.16, ал.2 ЗЗЖ. От цитираните разпоредби следва извода, че ако ответникът е бил уведомен своевремнно от ищцата за намерено простреляно куче, то той би могъл своевремнно да предприеме мерки за неговото лечение като го настани в приют по чл.46 от ЗЗЖ, съгласно разпоредбата на която, кучетата се настаняват в приюти, в които ветринарномедицинската помощ се осъществява от ветеринарен лекар, с който има сключен договор съгласно чл.43, ал.1, т.2 от ЗЗЖ и да поеме грижите и разходите за неговото лечение, следствие на което направнеите разходи за лечение на процесното куче биха били по - малки по размер. Съда намира, че не е доказана предпоставката – интереса на доминуса от предприетата работа, за да е осъществен фактическият състав на предявения иск, а именно - да е налице истинско опрадано водене на чужда работа без пълномощия съгласно чл.61, ал.1 ЗЗД, доколкото действията на ищцата не са насочени към защита на интереса на община Р.. Ищцата е предприела управлението на работата в качеството си на доброволец, но работата не е била предприета уместно, предвид това че ищцата не е изпълнила задължението си, съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗЗЖ. В тежест на ищцата бе да докаже твърденията в исковата молба – полагане на грижи за бездомно куче с чип № . и с ушна марка . на община Р., както и размерът на извършените разходи. Положените грижи за процесното куче се доказаха безспорно, но тези си действия ищцата е предприела лично за себе си, а не с цел да защити интереса на ответника. В допълнение следва да се отбележи, че по отношение на извършените разходи ищцата не е представила допълнителни писмени доказателства (платежно нареждане/касов бон), от които да е видно, че в действителност е извършила твърдените разходи. При така установените по делото обстоятелства, съдът намира, че предявение от ищцата искове с правно основание чл.61, ал.1 и чл.86 ЗЗД, за съществуване на нейното вземане, за невъзстановени разходи в размер на 2500 лв., изразяващи се в заплащане на ветеринарните услуги (консумативи и манипулации) за лекуване на куче с чип № . и с ушна марка . на община Р., със законна лихва върху същите, смятано от 04.01.2025 г., както и направените по делото разноски следва да бъдат отхвърлени. По разноските С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на присъждане на разноските по делото. Същият извършването на такива в размер на 368,13 евро (720 лева) - заплатено адвокатско възнаграждение, което е видно от представения списък на разноските, които следва да му бъдат присъдени.