Решение № 1930 от 2.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 805/2024 г.

Предявени са искове от „....“ ЕАД /с предишно наименование „...“ ЕАД/ с правно основание чл.538 ТЗ за сумата от 22 774,05 лева, представляваща остатък от дължима сума по запис на заповед, издаден на 29.05.2015 г., ведно със законната лихва от 04.01.2024 г. до окончателното изплащане и евентуален иск с правно основание чл. 534 ТЗ за сумата от 22 774,05 лева, представляваща сумата, с която платецът и /по твърдения на ищеца/ авалистът по записа на заповед, издаден на 29.05.2015 г., са се обогатили във вреда на приносителя. Твърди се в исковата молба, че на 29.05.2015 г. ответникът е издал запис на заповед за сумата от 45 708,49 евро, с падеж на предявяване. Твърди се сумата да не е заплатена отчасти до размера от 22 774,05 лева. Сочи се, че страните са определили по-продължителен срок за предявяване на менителничния ефект до 29.05.2020г. на осн. чл. 487 ТЗ. Сочи, че в този срок, а и след това записът на заповед не е бил предявен на издателя за плащане. Твърди, че е осъществил връзка с издателя и авалиста, като ответниците са отказали плащане по записа. Моли исковете му да бъдат уважени. Претендира разноски по делото. Ответниците „...“ ЕООД и Х. И. Б. са представили в законоустановения срок по реда на чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба, в който оспорват исковете като неоснователни. Сочи се, че записът на заповед не е бил предявен надлежно. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на издателя и авалиста по подробни съображения. Навеждат се твърдения за наличие на каузално правоотношение между страните – Договор за финансов лизинг от 29.05.2015г. на автомобил Maserati Granturismo, за обезпечението на което е бил издаден менителничният ефект. Сочи се, че в резултат на ПТП от 12.01.2016г. автомобилът е погинал – налице е тотална щета по смисъла на КЗ. Твърди се още, че застрахователят на автомобила е отказал плащане на обезщетение по застраховка „Каско“. Навеждат се доводи, че вземането по каузалното правоотношение е станало изискуемо, съгласно условията по договора за лизинг, в едномесечен срок от датата на отказа на застрахователя, съответно, че от този момент следва да се изчислява давността и по абстрактното правоотношение. Евентуално се сочи, че давността е изтекла и считано от падежа на последната вноска по договора - 20.05.2020г. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски по делото. Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното: Представен е запис на заповед, с дата на издаване – 29.05.2015 г. за сумата от 45 708,49 евро, с място на издаване – гр. София, с който „...“ EOOД се задължава да заплати на „...“ ЕАД, посочената сума, без разноски и протест. Записът на заповед е следвало да се предяви за плащане, не по-късно от изтичане на 60 месеца, считано от датата на издаване на документа. Записът е авалиран от Х. И. Б. при условията, при които е издаден. Представен е договор за финансов лизинг от 29.05.2015 г., сключен между „...“ ЕАД /лизингодател/ и „...“ ЕООД /лизингополучател/ и „...“ АД /солидарен длъжник/, по силата на който лизингодателят се задължил да придобие и предостави на лизингополучателя лизингово имущество /автомобил Maserati Granturismo/ с доставна цена – 37 068,66 евро без ДДС. Лизингополучателят се задължил да ползва лизинговия обект, при условия както следва – при първоначална вноска – 5560,30 евро без ДДС, със срок на лизинга – 60 месеца при размер на една лизингова вноска – 595 евро без ДДС, остатъчна стойност – 3706,87 евро без ДДС. Уговорена е била и променлива лихва. Предвидена е такса за управление на лизинговата сделка – 674,51 евро без ДДС. Предвидени са неустойка за забавено плащане, такса за предсрочно погасяване и обезпечение – процесният запис на заповед. Представен е погасителен план към договора, видно от който сборът на лизинговите вноски възлиза на 80 698,09 лв. с ДДС, /35 700 евро без ДДС/, главницата е в общ размер на 27 801,50 евро без ДДС, а лихвата е 7898,50 евро без ДДС. Приложен е приемо-предавателен протокол от 05.06.2015 г., подписан от представител на лизингодателя „...“ ЕАД и на лизингополучателя „...“ ЕООД, за удостоверяване предаването на автомобил Maserati Granturismo от лизингодателя на лизингополучателя. Представено е споразумение към договора за финансов лизинг № 01017343/00001 от 29.05.2015 г., от 19.06.2016 г., сключено между „...“ ЕАД /лизингодател/, „...“ ЕООД /лизингополучател/ и „...“ АД /солидарен длъжник/, по силата на което, лизингодателят се съгласил да отсрочи изпълнението на финансовото задължение на лизингополучателя/солидарния длъжник, като за месеците от юни 2016 г. до август 2016 г. вкл. последните две лица се освобождават от задължението за плащане на главница, като това няма да се счита за неизпълнение. За тези три месеца, се дължи само лихва за остатъчната главница по договора. Към споразумението е приложен нов погасителен план, видно от който сборът на лизинговите вноски възлиза на 81 121,60 лв. с ДДС, /35 916,58 евро без ДДС/, главницата е в общ размер на 27 801,54 евро без ДДС, а лихвата е 8 115,04 евро без ДДС. Представено е уведомление от „....“ ЕАД /с предишно наименование „...“ ЕАД/, адресирано до „...“ ЕООД, с което лизингополучателят е уведомен, че срокът на договора за лизинг е изтекъл, както и че към 01.06.2023 г., е налице задължение в размер на 22 774,05 лв., за което е предоставен 7-дневен срок за плащане. По делото е приложено уведомление от 04.05.2016 г. от ЗАД „Армеец“ АД, адресирано до „...“ ЕАД и до „...“ ЕООД, с което е отказано изплащане на обезщетение за тотална щета на лизинговото имущество вследствие на ПТП от 12.01.2016 г. Приложени са документи от застрахователната преписка във връзка с цялостното увреждане на лизинговото имущество. По делото е допуснато и прието заключение на ССчЕ, от което се установява, че в изпълнение на процесния договор за лизинг, за периода от 20.06.2015 г. до 31.10.2019 г., са заплатени суми в общ размер на 83 887,75 лв. /подробно е посочено какви задължения са погасени/, като е останала неплатена сума в размер на 22 774,05 лв. – лизингови вноски с падежи от 20.06.2019 г. до 20.05.2020 г. По иска с правно основание чл. 538 ТЗ: Процесният запис на заповед, издаден от ответника „...“ ЕООД, съдържа изискуемите от закона реквизити - чл. 535, чл. 536 ТЗ и представлява редовен от външна страна документ. Същият е и обезпечен с валидно и редовно от външна страна менителнично поръчителство по смисъла на чл. 483 и чл. 484 ТЗ от страна на Х. И. Б.. В случая записът на заповед е издаден с падеж „на предявяване“, като по делото не се спори, че записът на заповед не е бил предявен на ответника за плащане. Съгласно решение № 207/12.02.2018 г. по т. д. № 1100/2017 г. п о описа на ВКС, I т. о., решение № 77/14.08.2015 г. по т. д. № 1156/2014 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 162/12.12.2019 г. по т. д. № 651/2018 г. по описа на ВКС, II т. о. и др., предявяването на запис на заповед, с падеж „на предявяване“, има за цел да установи падежа на задължението, а не да осигури съдействието на длъжника за плащането или единствено да го постави в забава. Такива последици има предявяването за плащане при изрично уговорен падеж, за които хипотези е относимо ТР № 1/28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. по описа на ОСТК на ВКС - т. 3. Предявяването на запис на заповед с падеж „на предявяване“ е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалист. Когато записът на заповед определя падежа с израза "на предявяване в определен срок от издаването" (по - къс или по - дълъг от едногодишен - чл. 487, ал. 1 ТЗ) се касае за падеж "на предявяване", по смисъла на чл. 537, вр. чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ, и определен от издателя по - къс, респ. по -дълъг срок за плащане по ефекта, съгласно чл. 487, ал. 1, пр. трето ТЗ, изтичането на който определя началния момент на погасителната давност за вземането по записа на заповед, на основание чл. 531 ТЗ, но не обуславя сам по себе си настъпване изискуемост на вземането по записа на заповед. Така уговорен падеж "на предявяване" предпоставя задължително предявяване на ефекта на издателя му, с цел настъпване изискуемост на вземането по същия, а не и настъпване на изискуемостта, с изтичането на срока по чл. 487, ал. 1 ТЗ/ напр. решение № 113/12.07.2017 г. по т. д. № 640/2016 г. по описа на ВКС, I т. о./ Тоест, в случая не е настъпила изискуемостта на ефекта, респ. не е налице една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 538 ТЗ. Допълнително следва да се разгледа и възражението за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 531 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. Както се спомена по-горе и съгласно съдебната практика /в т. см. реш. № 69/05.07.2016 г. по т. д. № 81/15 г. на първо т. о., реш. № 162/18.12.2015 г. по т. д. № 2514/14 г. на първо т. о., реш. № 1/01.03.2010 г. по т. д. № 590/2009 г. на второ т. о. на ВКС и др./ давността по менителничен ефект с падеж "на предявяване в определен срок от издаването" започва да тече от изтичане на този срок. В случая ефекта е бил издаден на 29.05.2015г., с 60 месечен срок за предявяване, изтекъл на 29.05.2020г. Няма данни по делото тази крайна дата да е била отложена със споразумение от 19.06.2016г. От датата 29.05.2020г. е започнала да тече предвидената в закона тригодишна давност за последната вноска по лизинга /ТР № 3/21.11.2024г. по т.д. №3/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС/, изтекла на 29.05.2023г. Исковата молба е подадена на 04.01.2024г., следователно менителничните искове са се погасили по давност. По тези съображения съдът счита, че исковете с правно основание чл. 538 ТЗ следва да бъдат отхвърлени. По евентуалните искове с правно основание чл. 534 ТЗ: Съгласно чл. 534 ТЗ, когато приносителят по запис на заповед изгуби исковете си по него поради давност или пропускане на необходимите действия за запазване на правата по записа, той може да иска от издателя сумата по ценната книга, с която последният се е обогатил в негова вреда. В постоянната и непротиворечива практика на ВКС се приема, че специалният иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ принадлежи на приносителя на запис на заповед или менителница, чийто менителнични искове са погасени поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или ефектът е преюдициран поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него. Правната последица от погасяване на менителничния иск по давност е прескрибиране на менителничния ефект, а правната последица от неизвършване на необходимите действия за запазване правата по менителничния ефект е неговото преюдициране. От момента на изгубване на исковете по записа на заповед възниква правото на приносителя да предяви специалния менителничен иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 534, ал. 2 ТЗ правото на този иск възниква само и единствено при изгубване на исковете по менителницата, записа на заповед или чека. Следователно, погасяването на правото на приносителя на записа на заповед на пряк иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ е онзи юридически факт, от който за последния възниква право на специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 ТЗ. Следва да бъде подчертано, че преюдицирането на менителничния ефект води до загуба на правата на приносителя само срещу регресните длъжници (джирантите), но не и срещу главния длъжник – платеца и неговите авалисти, които отговарят като платеца (чл. 485, ал. 1 ТЗ). Неизвършването на необходимите действия за запазване на регресните права, включително липсата на протест може да обоснове упражняване на абсолютното менителнично възражение само при обратните искове. По отношение на прекия длъжник менителничният ефект не се погасява съгласно изричната разпоредба на чл. 514, ал. 1 ТЗ. При записа на заповед издателят не нарежда на трето лице да заплати определена сума на поемателя, както е при менителницата, а сам обещава да я плати в определен срок. Затова, когато менителничният ефект е запис на заповед, е налице съвпадане на фигурите на издател и платец. Издателят има положението на платец (приемател), т. е. той е пряк, а не регресен длъжник. От значение за основателността на предявения иск за менителнично неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 ТЗ е наличието на редовен от външна страна менителничен ефект, в случая запис на заповед, и приносителят да е изгубил всички останали искове по ценната книга, което се явява абсолютна материална предпоставка за възникване на претендираното вземане. В производството по този иск, за разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл. 55 - 59 ЗЗД, не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях. Не се изследва и въпросът имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия. При тази форма на неоснователно обогатяване вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а обогатяването на издателя - че не е изплатил сумата за погасяване на задължението поради пропуск да бъдат извършени необходими действия за запазване на преките менителнични права от ползуващото се лице. В този смисъл са решение № 42/07.04.2009 г. по т. д. № 453/2008 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., решение № 135/20.12.2010 г. по т. д. № 13/2010 г. по описа на ВКС, І т. о. и др. На първо място тук следва да се посочи, че искът по чл. 534 ГПК би могъл да бъде уважен и следва да бъде е насочен единствено към издателя на менителничния ефект. Тоест, каквито и да били искове по чл. 534 ГПК насочени към аналиста не биха могли да бъдат уважени. Тъй като ищецът поддържаше тези си, въпреки разясненията на съда в тази насока, искът по чл. 534 ГПК срещу авалиста следва да бъде разгледан и съответно отхвърлен по тези съображения. Тук от съществено значение е направеното възражение за изтекла погасителна давност, що се отнася и до каузалното правоотношение. По делото е безспорно, че каузалното правоотношение, във връзка с което е бил издаден процесния запис на заповед, е било договор за финансов лизинг от 29.05.2015г. По този договор е видно, че последната лизингова вноска е дължима на 20.05.2020г. На осн. чл. чл. 111, б. „в“ ЗЗД погасителната давност на периодичните плащания, каквото е това по договора за лизинг, е 3 годишна/, така напр. Решение № 65 от 23.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 904/2016 г., II т. о.; Решение по т. д. № 50185/2016 г. на ВКС, I г. о.; Решение № 16 от 9.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50185/2016 г., I г. о., ГК, Определение № 298 от 17.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50313/2016 г., IV г. о., ГК, и др./ Следователно, давността за заплащане на последната вноска е настъпила на 20.05.2023г. Исковата молба е предявена на 04.01.2024г. Ето защо следва да се приеме, че вземанията по каузалното правоотношение са били погасени по давност. Широко прието е в практиката, че абстрактното правоотношение следва каузалното, респективно когато каузалното правоотношение е погасено по давност, няма как да се уважи претенцията по абстрактното, било то и за неоснователно менителнично обогатяване. Така се приема напр. в Решение № 11 от 14.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1574/2018 г., I т. о., ТК: Съгласно чл. 534, ал. 2 ТЗ, искът за неоснователно обогатяване по ал. 1 на същия член се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, който започва да тече от деня на изгубване на исковете по записа на заповед, т.е. датата, на която е изтекъл давностният срок за погасяване правото на иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 537 ТЗ, който също е тригодишен. Последният започва да тече от датата на падежа на задължението по записа на заповед. Ако поемателят по записа на заповед разполага с иск за събиране по общия ред на вземането по обезпечената с него каузална сделка, не би било налице неоснователно обогатяване на длъжника по записа на заповед, поради прескрибиране или преюдициране на ефекта, тъй като поемателят разполага с правен способ чрез друг иск да получи вземането си. Ако едновременно със или след загубването на прекия менителничен иск и правото на гражданския иск за обезпеченото вземане се погаси по давност, настъпилите обогатяване на длъжника - издател на записа на заповед и вреда за поемателя, ще се дължат изцяло на бездействието на кредитора да упражни правата си по каузалната сделка, а такова обогатяване правото не счита за незаконно, доколкото не допуска принудително връщане на получената по възмезден договор престация от едната страна, когато другата е пропуснала да упражни правата си в срока на давността. Предявеният на основание чл. 534, ал. 1 ТЗ иск за неоснователно обогатяване би бил неоснователен, когато в хода на образуваното по него производство се установи, че правото на иск за вземането по каузалната сделка е погасено, поради непредявяването му в предвидените за съответното вземане в закона давностни срокове./ Така се приема и в реш. № 133/05.07.13 г. по т. д. № 104/11 г. на второ т. о., реш. № 131/30.08.17 г. по т. д. № 557/16 г. на първо т. о. и реш. № 175/20.11.17 г. по т. д. № 466/17 г. на второ т. о./ В случая е налице гореописанта хипотеза, по тези съображения исковете следва да бъдат отхвърлени. Отделно от това, следва да се спомене също, че договорът за лизинг/каузалното правоотношение/, разбира се, се прекратява по право при погиване на веща – т.е. от настъпването на ПТП-то на 12.01.2016г., от която дата на ищцовото дружество не се следват анюитетите по договора, респ. плащане на тази част от сумата и по абстрактното правоотношение. По разноските: С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се възложат в тежест на ищеца, който следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата от по 3000 лв. на всеки - възнаграждение за адвокат съгласно представените договори за правна защита и съдействие. Всички суми, присъдени с решението, се дължат в евровата им равностойност, съгласно Закон за въвеждане на еврото в Република България. Воден от горното, съдът: