Решение № 43 от 27.3.2026 г. на Районен съд - Търговище по дело № 1012/2025 г.

Районен съд - Търговище27.03.2026reporting judge ЗОРНИЦА ДОНКОВА ПАВЛОВА

Ruling

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8507406964, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на „АДИОС 2008“ ЕООД със седалище и адрес на управление -гр.Търговище, ул.“•••••••••, ЕИК 204451458, със законен представител А. Б. А., за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева /1278,23 евро/, като незаконосъобразен. ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" - София да заплати на „АДИОС 2008“ ЕООД със седалище и адрес на управление -гр.Търговище, ул.•••••••••, ЕИК 204451458, със законен представител А. Б. А., сумата от 255,65 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________

Grounds

Производството по реда на чл. 5 8д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „АДИОС 2008“ ЕООД, ЕИК 204451458 – гр.Търговище, представлявано от управителя А. Б. А., против електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8507406964, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. /1278,23 евро/. Считайки обжалваният ел. фиш за незаконосъобразен и неправилен, жалбоподателят желае същият да бъде отменен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника. Ответната по жалбата страна - Агенция "Пътна инфраструктура", редовно призована, не изпраща представител в с.з. Представя писмено становище с доводи за неоснователност на жалбата, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Жалбата е подадена в срока по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП и е процесуално ДОПУСТИМА. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна: На 23.08.2024 г. в 10:06 ч. пътно превозно средство /ППС/ - влекач „Волво ФХ 13 440“ с рег. № •••••••• с технически допустима максимална маса 18 000 кг., брой оси 2, екологична категория Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, се движело на територията на община Търговище, по път 74, км. 16 + 687, с посока намаляващ километър. Пътят бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото ППС не била заплатена частично дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за него имало подадена тол декларация за преминаването, но платената категория била по - малка от измерената. Посоченото обстоятелство било установено с устройство № 10712, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, което се намирало на път 74, км 16 + 687. Предвид това, от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8507406964, съобразно утвърден образец, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП на „АДИОС 2008“ ЕООД, като собственик на ППС била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. /1278,23 евро/. Описаната фактическа обстановка се доказва от събрания по делото доказателствен материал - извлечение от създаден доклад от eлектронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП; снимков материал към електронен фиш № 8507406964; справка за собственост на МПС с рег. № •••••; известие за доставяне на ел.фиш; становище от отдел УИСИ, НТУ при АПИ, ведно с таблица с данни за движение на ППС; заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на председателя на УС на АПИ за утвърждаване на образци на електронни фишове, с приложен протокол № 28765/21г. от заседание на УС на АПИ с приложение № 1, 2, 3 и 4; протокол за установяване годността за приемане на дообработването на съществуваща стационарна контролна точка – СКТ – 1071, справка за местоположението на СКТ – 10712 и останалите приложени към делото писмени доказателства. От писмените доказателства по делото се установява, че обжалваният ел. фиш е издаден по образец, утвърден със заповед № РД- 11 -983/13.09.2021г. на председателя на УС на АПИ и съдържа задължителните реквизити, изискуеми от чл.189ж, ал.1 от ЗДвП - посочени са място, дата, час на извършване на нарушението, регистрационен номер на ППС, собственик, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на санкцията, срока и начините за доброволното й заплащане. Налице е яснота относно елементите от състава на административното нарушение, включително време, място на извършване, изпълнително деяние, а така също и относно правното основание за налагане на санкцията. Съгласно Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни. Същите, според съдебната практика, включително на АС - Търговище, са приложими и в производството по издаване на ел. фиш. В случая с ел.фиш е санкционирано нарушение, извършено на 23.08.2024 г. Същевременно от приложената справка по история на обработка на нарушение № 8507406964 е видно, че процесният електронен фиш е издаден на 27.11.2025 г. Следователно от извършване на нарушението до издаване на ел.фиш е изминала повече от една година, което сочи, че същият е издаден в нарушение на чл.34 от ЗАНН, което представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. Независимо от този извод, съдът намира, че спорът следва да бъде разгледан и по същество. Съгласно разпоредбата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Поради това, съдът кредитира приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система, от които следва, че пътната такса, дължима за процесното ППС, частично не е била заплатена, тъй като за същото е получена тол декларация за преминаване, но платената категория е по-малка от измерената: Декларираната категория в тол декларацията е за ППС с технически допустима маса над 12 т. с 2 оси, а процесното ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12 т. с 5 оси. От писмените доказателства по делото се установява, че жалбоподателят е собственик на процесното ППС. Следователно събраните по делото доказателства несъмнено установяват нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, който задължава собственикът/ползвателят да не допуска движението на ППС п о път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП. Същевременно съдът намира за основателно възражението, че обжалваният ел.фиш е издаден в нарушение на общностното право, регламентиращо конкретния тип обществени отношения и по-конкретно въведения общ принцип на правото на Европейския съюз за "пропорционалност". Съгласно § 16 от ЗП: "Този закон въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. " Разпоредба на чл. 9а от цитираната Директива, делегира на държавите членки възможността да установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза. Следователно принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, а от друга страна, при определянето на размера на наказанието, да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП предвижда налагането на имуществена санкция в абсолютно определен размер от 2500 лева. Тя надвишава многократно дължимата тол такса и е повече от очевидно, че е явно непропорционална и противоречи на целите на европейското законодателство, както и на чл.12 от ЗАНН. Макар и държавите - членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава - членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради наднационалното действие на европейското право. В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, българската държава е въвела санкционна система при незаплащане на дължимата тол такса, при която, съгласно чл.10б от ЗП, нарушителят има задължение за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер се определя на база максималната дължима такса, определена в тарифата по чл.10, ал.6 от ЗП за разстояние, съответстващо на най -дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа. Едновременно с това кумулативно е предвидена и административна санкция в чувствително завишен фиксиран размер в чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, която санкция не зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса /изцяло или частично/, причините за това и дължината на изминатото разстояние. Наложеното наказание с обжалвания ел.фиш противоречи на задължителната практика на Съда на ЕС, обективирана в Решение от 21.11.2024 година по дело С-61/23 по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд - Хасково. В Решението си, СЕС приема, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 година, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. Посоченият чл. 9а от Директивата въвежда задължение за държавите-членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по директивата, както и да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Същият принцип на съразмерност е уреден и в българското законодателство, като разпоредбата на чл.12 от ЗАНН предвижда, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на държавата - то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.35, ал.3 от НК, според който наказанието трябва да е съответно на извършеното престъпление, т. е. по аргумент от чл.11 от ЗАНН и административното наказание трябва да е съобразено със степента на засягане на обществените отношения от извършеното административно нарушение. С оглед изложеното, съдът намира, че предвиденото в чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП наказание противоречи на чл.9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност. При нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда т. нар. вертикален директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата. Разглежданата разпоредба на Директива 1999/62 има императивен характер, а след постановяване на Решението от 21.11.2024 година по дело - С-61/23 на СЕС е придобита достатъчна яснота на последната. Така се достига до заключението, че разпоредбата на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3а от ЗДвП противоречи на акт от по-висока степен и наложената санкция не съответства на извършеното административно нарушение, доколкото същата се явява абсолютно определена. Съдът намира, че изложените обстоятелства обосновават извод за незаконосъобразност на обжалвания ел.фиш и представляват също основание за неговата отмяна. С оглед този извод и съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. От материалите по делото е видно, че същият е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. (255,65 евро). Посоченият размер е под минималния, предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 във вр. с чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът, съгласно Решение от 25.01.2024г. по дело С- 438/22 г. на СЕС, не е обвързан от размерите, предвидени в посочената наредба, но настоящият състав намира, че визираният в нея минимум следва да се приеме като ориентир, спрямо който да се преценява дължимия размер на разноските. В случая претендираното възнаграждение, което е било уговорено и действително заплатено на адвоката, не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и труда, положен от процесуалния представител на жалбоподателя. Предвид това, съдът намира, че посочената сума следва да бъде присъдена в полза на жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът

Cited provisions

23