Решение № 297 от 17.8.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 362/2026 г.

Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК. Образувано е по жалба на подс. Б. Б. У., чрез защитника му, адв. Х. К., срещу присъда от 03.12.2025 г. по нохд №316/25 г. по описа на ОС, Благоевград. С посочения по-горе съдебен акт подсъдимият Б. Б. У. е признат за виновен в извършено на 20.06.2023 г. престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК и осъден, при условията на чл. 54 НК, на три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години и на две години лишаване от право да управлява МПС. В бланкетна жалба се подържат оплаквания за нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и за явна несправедливост на наказанието. В условията на алтернативност моли за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение, отмяна на присъдата и връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, изменяване на присъдата и налагане на по-леко наказание. Подсъдимият У. е атакувал първоинстанционната присъда и с втора бланкетна жалба, подадена чрез адв. Г. К., в която са заявени алтернативни искания, изцяло идентични с тези в жалбата на адв. К.. В допълнителни писмени изложения адв. К., като защитник на подс. У., привежда аргумент за неправилност на съдебния акт, тъй като необосновано е приета за достоверна и научнообоснована АТЕ без анализ на изложените от защитата дефицити в експертизите. Игнорирани са аргументите на защитата относно изчислителните грешки, които се отразяват на стойностите на скоростите на превозните средства, експертите не са ползвали методите на фотограметрията, за да се фиксират с точност следите и разположението на обектите, направените измервания на страничното отстояние на предното ляво колело на лекия автомобил до банкета и храстите вдясно от платното за движение са некоректни, което променя изминатото разстояние след удара и скоростта на движение на автомобила преди и в момента на удара. Вещите лица са заявили, че не са изчислили отстояния до други автомобили и товарна композиця тир от снимки №№ 4 и 6. Вещите лица не са спазили процедурите и не са правили оглед на автомобила, а вещото лице К. и на място. Първоинстанционният съд е отхвърлил, без да изложи мотиви, искането за повторни експертизи с различни експерти и за оглед на автомобила и снемане на пълен диагностичен протокол посредством телеметрични данни, за изискване от АПИ на записи на трафичното движение с. Корница към с. Долно Осеново. Моли за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен по предявеното му обвинение, алтернативно моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или изменение на присъдата и налагане на по-леко наказание. В срока по чл. 319, ал. 1 НПК, посоченият по-горе съдебен акт е обжалван и от частните обвинители Т. О. Д. и Д. К. К., чрез повереника им, адв. Т. Х.. Жалбата по съдържание е бланкетна, като съдържа искане за изменение на първоинстанционната присъда и увеличаване „наказанието на подсъдимия в максимален размер, както и да не бъде прилаган чл. 66 от НК, а присъдата да бъде изтърпяна ефективно“. В допълнителни писмени съображения частните обвинители Т. О. Д. и Д. К. К., чрез повереника си, адв. Т. Х., посочват, че наложеното наказание от 3 години лишаване от свобода като конкретен размер е правилно индивидуализирано, но е явно несправедливо досежно приложението на чл. 66 НК, при пълно игнориране на генералните възпитателни и предупредителни функции на наказанието, в каквато насока липсват и мотиви в съдебния акт. Излагат съображения, че при преценка обществената опасност на дееца съдът, освен обстоятелствата, отнасящи се до личността му, следва да има предвид и неговото поведение като водач на МПС. Претендират отмяна приложението на чл. 66 НК и постановяване реално изтърпяване на наказанието в ЗО от открит тип, при първоначален общ режим. Изразяват несъгласие с извода на съда, че пострадалият е бил без предпазна каска, без да е отчел показанията на свидетелите А. Т., В. С., видели наличието на предпазна каска в близост до пострадалия, което безспорно доказва обстоятелството, че при настъпване на инцидента пострадалият е бил с поставена предпазна каска и вследствие на удара последната се е отделила от главата му, както и с показанията на преките очевидци на произшествието св. Р. Т. и подс. Б. У.. МО.т за изменение, на основание чл. 337, ал. 2, предл. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 334, т. 3 НПК, на първоинстанционната присъда, като се увеличи наказанието в максимален размер от осем години лишаване от свобода, както и да не бъде прилаган чл. 66 НК. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура, София, пледира за потвърждаване на обжалваната присъда. И в двете фази на наказателния процес не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива, които да са накърнили правото на защита или другите процесуални права на страните по делото и които да са основание за връщане на делото в първоинстанционния съд. Анализът на доказателствената съвкупност е обективен, релевантните факти сочат съпричастност на подсъдимия към престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и правилно и законосъобразно съдът е възприел за доказано обвинението. Правилно наказанието е определено при условията на чл. 54 НК и е приложен чл. 66 НК. Повереникът на частните обвинители адв. Х. моли за увеличаване на наказанието и да не се прилага чл. 66 НК. Изразява съгласие с размера на наказанието лишаване от правоуправление. Защитникът на подсъдимия, адв. К., заявява, че не следва да се дерогира забраната за влошаване положението на подсъдимия и увеличаване на наказанието, тъй като липсва съответен протест на прокурора. Позовава се на нарушения, допуснати при изготвената първоначална автотехническа експертиза и допълнителна такава, посочени в допълнителното писмено изложение. Неуважаването на искането за повторна експертиза преценява за съществено процесуално нарушение. Моли за връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда, алтернативно постановяване на оправдателна присъда или потвърждаване присъдата на първоинстанционния съд. Защитникът на подсъдимия, адв. К., подкрепя изложеното от адв. К.. Подс. У. изразява съжаление за случилото се. Подчертава, че познава много добре пътя и отбивката, знае какви са ограничителните знаци и бил изненадан от маневрата, предприета от водача на АТВ. Моли за оправдателна присъда. В последната си дума заявява, че няма какво повече да каже. Апелативен съд, София, като обсъди доводите, формулирани и обосновани във въззивната жалби на частните обвинители и на защитника на подсъдимия, както и допълнителните писмени съображения към тях, взе предвид устно развитите становища на страните в открито съдебно заседание и доказателствата по делото и като извърши проверка служебно и изцяло на правилността на обжалваната присъда, в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, намира жалбата на повереника на частните обвинители за частично основателна, поради което следва да бъде уважена, като на основание чл. 337, ал. 2, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 НПК бъде увеличен от три на пет години изпитателният срок, за който се отлага изпълнението на наложеното на подс. У. наказание лишаване от свобода. В останалата част жалбата на частните обвинители, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, така както и жалбата на защитниците на подсъдимите, а първоинстанционната присъда, като правилна и на основание чл. 338, вр. чл. чл. 334, т. 6 НПК, потвърдена. Съображенията за това са следните: Несъмнено е, от доказателствата по делото, че подсъдимият Б. Б. У. е роден на ••• г. в •••. Български гражданин. Със средно образование, собственик на ЕООД „Кнокс“. Неженен. Неосъждан. С постоянен и настоящ адрес в •••. Правоспособен водач, категории АМ, В1, В, СУМПС № 284198141, издадено на 19.12.2019 г., валидно до 19.12.2029 г. На 06.07.2021 г. на подс. У. бил съставен акт № 972171 на ОДМВР Благоевград, РУ Гоце Делчев, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДП, въз основа на който, на 15.07.2021 г. било издадено НП № 21-0266-000550, влязло в сила на 16.12.2021 г., с което, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДП – превишаване на разрешената максимална скорост в населено място над 60 км/ч, бил санкциониран с глоба от 800 лв. и 3 месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство и отнемане на 12 контролни точки. На 20.06.2023 г., около 15 ч., подсъдимият управлявал притежаваното от него МПС - лек автомобил марка „Мерцедес Ц 220 БЛУЕТЕК“ с рег. № ••• в посока от гр. Разлог към гр. Симитли по път II – 19. На предната дясна седалка пътувал неговият братовчед - свид. Р. Т.. Движил се в дясната лента на двупосочното платно за движение. Около 15.15 ч. подсъдимият У. наближил района на км 12 преди отклонението за с. Долно Осеново, общ. Симитли, намиращо се от дясната страна в посока към гр. Симитли и представляващо Т- образно кръстовище, регулирано с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Преди и след отклонението за с. Долно Осеново, по посоката на движение на МПС на подс. У., били поставени два пътни знака - пътен знак А27 „Кръстовище с път без предимство отдясно“ и под него пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ (60 км/ч). Пътният участък, гледано от гр. Разлог към гр. Симитли, бил с десен завой /плавна дясна крива/, с надлъжен наклон на пътя на спускане 5.4 см на един метър и с напречен наклон 1.5 см на един метър. Далечината на видимост на път II – 19 при движение от гр. Разлог към гр. Симитли към отклонението за с. Долно Осеново била 45 м към положението на потегляне на четириколесен мотоциклет АТВ. МПС, управлявано от подсъдимия У., се движило със скорост около 93 км/ч. Подс. У., след преминаването на намиращия се преди отклонението за с. Долно Осеново десен завой, забелязал четириколесен мотоциклет АТВ САМ- АМ, модел HMR-1000, ДКН Е06078, управляван от постр. К. К., с поставена каска на главата, който от отклонението за с. Долно Осеново се включил в път II – 19. Постр. К. потеглил, когато автомобилът на подсъдимия бил извън зоната му на видимост. Предприел завиване на ляво към гр. Разлог. Към момента на потегляне на АТВ автомобилът бил на 86.9 м от мястото на удара. Подсъдимият, с оглед наличната видимост, възприел АТВ когато то изминало след потеглянето около 2.2 м, т. е. възприел опасността по-рано от възприемането на същата от пострадалия. За време 1.85 сек. след потеглянето, при изминат път около 3.1 м и към момента на откриване на видимостта, пострадалият възприел опасност и предприел своевременно спиране. Аварийно спиране предприел и подсъдимият на отстояние около 41,4 м. в момента на първото възможно възприятие на МПС на пострадалия. Поради избора на скорост от 93 км/ч, въпреки ограничената такава от 60 км/ч за конкретния участък от пътя, несъобразена с далечина на видимостта около 45 м., подсъдимият бил в техническа невъзможност да спре пред наличното препятствие на платното за движение. Скоростта, при която подсъдимият би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара към момента, в който реално възприел опасността, била около 64 км/ч и по-ниска. В дясната пътна лента, гледано в посока Разлог-Симитли, настъпил силен удар, челен за лекия автомобил - между левия край на предната броня на лекия автомобил и страничен за АТВ - задно ляво колело и заден ляв калник на мотоциклета АТВ. В момента на удара лекият автомобил бил изцяло в собствената си дясна лента. АТВ в момента на първоначалния контакт било с част от задното си ляво колело в лентата на автомобила, а в останалата си погО.ма част в лявата лента по посока на огледа. В момента на удара скоростта на автомобила била 79 км/ч, а АТВ било в покой, спряло непосредствено преди момента на удара. След удара лекият автомобил продължил движението си в дясната пътна лента в закъснителен режим. От действието на ударния импулс се отклонил леко в дясно спрямо посоката си на движение, оставил следи по предния край на задната лява врата и по левия праг на автомобила и се установил в края на отклонението за с. Долно Осеново. Автомобилът бил със сериозни деформации в предната си дясна част от страната на шофьора – счупен калник и предна броня, извит преден калник, спукано предно стъкло, счупен преден десен фар, който се намирал пред предна дясна гума. Четириколесният мотоциклет се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, бил отклонен косо спрямо оста на пътя в посока към гр. Симитли и се установил с предното си ляво колело опряно в едноредовата предпазна мантинела в лявата страна на платното за движение, гледано към гр. Симитли. Св. М. Т. забелязал четириколесния мотоциклет, който навлязъл в неговата пътна лента, а около АТВ „прехвърчало“ тялото на мъж, който паднал от дясната страна на мотоциклета, като каската му била на около 2 метра от лява задна гума на АТВ. Движението на тялото на пострадалия непосредствено след удара като „пързаляне“ до мантинелата било възприето и от св. Е. М.. На местопроизшествието спрели водачите на движещи се по същия път и други превозни средства. Св. И. Ш. и св. К. П. подали сигнал на телефон за спешни повиквания 112 в 15.24 ч. Присъстващите на местопроизшествието се опитали да окажат помощ на пострадалия К., който се намирал в тежко състояние и с окървавена глава. Пристигнал екип от дежурни полицаи в сектор „ПП“ при ОДМВР, Благоевград – св. Г. Ш. и св. Б. Р., които запазили местопроизшествието и изпробвали подс. У. за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер, като резултатът бил отрицателен. На постр. К. била взета кръвна проба за химичен анализ, в която не се констатирало наличие на етилов алкохол. Екип на ЦСМП, гр. Симитли, с фелдшер св. В. С. и шофьор на линейка св. А. Т. установил претърпяна от постр. К. черепно-мозъчна травма, като след обездвижване на шията той бил транспортиран на твърда носилка в МБАЛ гр. Благоевград. На 21.06.2023 г. в 02.22 ч. постр. К. бил преведен в УМБАЛСМ Пирогов, гр. София в крайно тежко състояние, с данни от образните изследвания за тежка черепно-мозъчна травма - епи и субдурален хематом в дясно, мозъчен оток, травматичен САХ и фрактура на париеталната и темпоралната кости в дясно. Същия ден, в 03.30 ч., в спешен порядък била извършена операция – краниектомия, евакуацио хематомис епи и субдуралис. Декомпресио дуралис. На 23.06.2023 г., в 10,30 ч. била извършена временна трехеостомия и пациентът обдишван чрез апарат. На 26.06.2023 г. лекарска комисия установила трайно и необратимо прекратяване на всички функции на главния мозък, включително на мозъчния ствол. Бил обявен час на мозъчната смърт 21.50 ч на 26.06.2023 г. На 27.06.2023 г. била проведена операция за екстракция на роговиците с донорска цел. На същата дата в 13.16 ч. настъпил екзитус леталис. От заключението на вещото лице д. Б., извършила съдебно-медицинска експертиза на труп се установява, че смъртта на постр. К. се дължи на тежката черепно мозъчна травма и настъпилите от нея усложнения. Черепномозъчната травма се дължала на действието на твърд тъп предмет, със значителна кинетична енергия, с направление на удара отзад - напред и леко отляво - надясно, отчетено при изправено анатомично положение на главата, с оформяне на мозъчна контузия от типа на противоудара. При извършения оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, била намерена следа от гума с дължина 9 м след мерната линия на ориентира /бетонен маркер с височина около 1 м, находящ се на 80 см вдясно от мантинелата/ и 3 метра преди нея, гледано по посока от Разлог към Симитли. Около средата на дясната пътна лента се виждала прекъсната следа от предно ляво колело на автомобила Мерцедес, насочена надясно съобразно положението на автомобила след ПТП и съответната му траектория. Наблюдавали се дъговидни следи от гумите на АТВ /предно ляво колело и задно дясно/ вследствие на неговата ротация след удара. Навсякъде около автомобила и особено в разделителната линия между двете платна се виждали части от бронята. Били фиксирани деформациите на лекия автомобил. Заключението на вещото лице доц. д-р инж. Р. С. е дало отговор относно механизма на възникване на ПТП, взаимната видимост на двамата водачи, която била ограничена и те са могли да се забележат когато взаимното разстояние между тях е било 45 м., отстоянието на автомобила и на АТВ до мястото на удара, предотвратимостта на ПТП при условие, че автомобилът на подс. У. се е движил със скорост равна на максимално допустимата за участъка. От заключението на вещите лица проф. дтн инж. С. К. и доц. д-р инж. Р. С., изготвили допълнителна авто-техническа експертиза се установява, след извършен оглед на мястото на ПТП, контролни и допълнителни измервания, че не нямало данни процесните МПС да са били технически неизправни преди удара. Основната техническа причина за настъпване на ПТП била движението на лекия автомобил „Мерцедес“, при ограничена в завой видимост, несъобразяване с наличната далечина на видимост от 45 м, при регулиран с два пътни знака /пътен знак А27 „Кръстовище с път без предимство отдясно“ и под него пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ (60 км/ч)/ пътен участък, със скорост от около 93 км/ч - значително по-висока от разрешената за съответния участък, като при скорост от 64 км/ч и по-ниска от нея подс. У. би имал техническата възможност да спре пред налично препятствие на платното за движение. ПТП било предотвратимо чрез спиране от страна на водача на лекия автомобил, ако преди ПТП се е движил с технически съобразена с далечината на видимост скорост от около 64 км/ч или по-ниска, респ. с разрешената с пътен знак до 60 км/ч. ПТП не би настъпило и ако водачът на АТВ не е предприел спиране, а е продължил ускорителното си движение, тъй като автомобилът би пропуснал АТВ пред себе си. Според експертите скоростта на движение на лекия автомобил в момента на предприемане на спиране от страна на водача била около 93 км/ч, а в момента на удара около 79 км/ч. Максимално достигната скорост от четириколесния мотоциклет била 15.9 км/ч, в момента, в който пострадалият предприел спиране била около 12 км/ч, а в момента на удара била 0 км/ч. Опасната зона за спиране /пълният спирачен път/ на автомобила при установената начална скорост на движение и съответната пътна обстановка, при своевременно реагиране на водача била 86,5 м. Маневрите и за двамата водачи не били забранени. Технически правилното поведение за пострадалия водач на АТВ било да пропусне видимите за него МПС. Към момента на потегляне от лявата му страна не е имало видими МПС. Въз основа на така установеното от фактическа страна законосъобразен е постановеният от ОС, Благоевград правен извод за обективна и субективна съставомерност на деянието на подсъдимия Б. Б. У., като осъществяващо признаците на престъпния състав на чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК, затова защото на 20.06.2023 г., по път II - 19, с посока на движение от гр. Разлог към гр. Симитли, в района на километър 12, на Т - образното кръстовище при отклонението за с. Долно Осеново, общ. Симитли, при управление на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 БЛУЕТЕК" с рег. № ••• нарушил правилата за движение /чл. 21, ал. 2 от ЗДП/ и по непредпазливост причинил смъртта на К. Д. К., настъпила на 27.06.2023 г. Правилна е констатацията на първостепенната съдебна инстанция за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между поведението на подс. Б. Б. У., като водач на МПС, категория В, на когото по закон /с императивната норма на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДП/ е вменено спазване на конкретно поведение при избор на максималната скорост на движение извън населено място, в участък, в който тя е различна от посочената в ал. 1 на чл. 21 ЗДП от 90 км/ч и това е сигнализирано с пътен знак В26 (Забранено е движението със скорост, по-висока от означената 60 км/ч/) и настъпилия тежък престъпен резултат, изразяващ се в смъртта на К. Д. К. на 27.06.2023 г. От доказателствата по делото е несъмнено установено, че подс. У., въпреки ограниченията за конкретния пътен участък, въведени с пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ (60 км/ч), управлявал лекия си автомобил Мерцедес със скорост от около 93 км/ч, чувствително над разрешената, при ограничена в завой видимост и несъобразяване с наличната далечина на видимост от 45 м. към положението на потегляне на четириколесния мотоциклет на постр. К.. При избора на скорост от около 93 км/ч подсъдимият сам се поставил в техническа невъзможност да спре в зоната на ограничената видимост с далечина на видимостта от около 45 м. Отстоянието, от което подсъдимият У. обективно е имал възможност да възприеме МПС на пострадалия и той реагирал на опасността и предприел спиране, от около 41,4 м, било по-малко от опасната зона за спиране, от пълния спирачен път на автомобила от 86,5 м., поради което и последвал удар между превозните средства, довел до тежкия съставомерен резултат - смъртта на пострадалото лице. За конкретната пътна обстановка подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати произшествието и спре до мястото на удара ако се движил със скорост, която не превишава максимално допустимата такава за участъка, не по-висока от 60 км/ч. ПТП било предотвратимо чрез спиране на управлявания от подсъдимия лек автомобил при технически съобразена с далечината на видимост начална скорост от около 64 км/ч или по-ниска. Въззивната съдебна инстанция се съгласява с извода на предходната такава, че от субективна страна деянието е осъществено при форма на вина престъпна небрежност, „несъзнавана непредпазливост“ по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. първо НК. Подсъдимият не е предвиждал обществено опасните последици, резултатът от деянието си, но е бил длъжен /съобразно правилото на чл. 21, ал. 2 от ЗДП/ и е могъл да ги предвиди /съобразно конкретиката на пътната обстановка, при която реално е могъл да възприеме всички факти и обстоятелства, които са необходими за предвиждане на обществено опасните последици/. С оглед изложеното относно обективната и субективна съставомерност на извършеното деяние, изводите на първостепенната съдебна инстанция относно правната му квалификация са правилни, като наказателната отговорност на подсъдимия У. законосъобразно е ангажирана при наличието на доказано обвинение, в съответствие с предписанията на разпоредбата на чл. 303 от НПК. Въззивният съд отхвърли, като несъстоятелен, наведения във въззивната жалба защитен довод за несъставомерност на деянието, обуславяща отмяна на първоинстанционната присъда и признаване на подсъдимия за невиновен по така предявеното му обвинение. Искането на защитата за цялостно оправдаване на подсъдимия не може да бъде удовлетворено, тъй като от установената фактология не следва извод за това деянието да не е извършено, да не е извършено от подсъдимия, да не е извършено от него виновно или да не съставлява престъпление, поради което разпоредбата на чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК не може да намери приложение. Атакуваната присъда не е необоснована. Въззивният съд намира, че приетите за установени от ОС, Благоевград фактически положения се подкрепят от наличния доказателствен материал. Първостепенният съд е изложил съображенията си относно достоверността и убедителността на доказателствата, поради което изводите му по фактите не са основани на недопустими предположения, превратно интерпретиране на оправдателните доказателства по делото или изопачаване смисъла и значението на онези, които подкрепят обвинителната теза. Въззивният съд намира, че липсват пороци в дейността на първата съдебна инстанция по проверката и оценката на събраните доказателства. Релевираните във въззивната жалба на подсъдимия и поддържани в съдебно заседание защитни упреци за необоснованост на съдебния акт, като лишени от основание, апелативният съд отхвърли изцяло. Правилно, при изграждане на фактическите си изводи ОС, Благоевград се е позовал на показанията на присъствалите на местопроизшествието свидетели, които макар и невъзприели непосредствено механизма на настъпилото ПТП, установяват положението на тялото на пострадалия К. непосредствено след удара – в полет във въздуха и пързаляне, плъзгане на терена /св. М. Т., включително и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 НПК, св. Е. М./, мястото на настъпване на произшествието, разположението на двете МПС след сблъсъка и причинените деформации, конкретната пътна обстановка и пътни условия при настъпване на ПТП /св. И. Ш., св. И. Ш., св. К. П., както и прочетените му показания от ДП при условията на чл. 281, ал. 5 НПК/, състоянието, в което подсъдимият управлявал МПС - без концентрация на алкохол при проверка с Алкотест дрегер /св. Г. Ш. и св. Б. Р., както и дадените на ДП, приобщени чрез процесуалния способ по чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК/, претърпените от постр. К. увреждания и транспортирането му до лечебно заведение /св. А. Т., св. В. С./. Показанията на свидетелите, депозирани в условията на непосредственост, устност, състезателност и равни процесуални възможности за страните да участват в разпита им, са взаимно допълващи се, безпротиворечиви и в кореспонденция с писмените доказателствени средства, така както и със заключенията по съдебномедицинската и допълнителна автотехническа експертиза. Свидетелите непредубедено са възпроизвели лично възприетото от тях, като участници в движението, както и като длъжностни лица, в изпълнение на професионалните си задължения. При извършената задълбочена и детайлна проверка за достоверност и съпоставка с други доказателствени източници и способи на доказване се извежда обоснован извод, че те не се конфронтират и изключват, а се подкрепят изцяло по съдържание и са в хармония с другите източници на доказателствени сведения. Въззивният съд извърши внимателна проверка на показанията на св. Р. Т. /близък родственик на подсъдимия/, от гледна точка на вътрешната им логичност, обективност и убедителност, както и кореспонденцията им с доказателствената наличност. Констатира, че в частта, в която излага фактически данни, че възприел пострадалия в положение на покой на отбивката на с. Долно Осеново, преди да потегли, както и относно параметрите на поддържаната от подсъдимия скорост на управление на автомобила, като противоречащи на експертните изводи, съдът на кредитира. Вещите лица са категорични, че към момента на потегляне на водача на АТВ от кръстовището автомобилът на подсъдимия бил на 86.9 м от мястото на удара, извън зоната на видимост от 45 м, подсъдимият обективно е имал възможност да възприеме МПС на пострадалия не в положение на покой на Т- образното кръстовище, а когато то изминало след потеглянето около 2.2 м. Преценява недостоверност на показанията на св. Т. и в частта, в която отрича тялото на пострадалия в резултат на удара с автомобила да е „изхвърчало“ от АТВ, като опровергани от показанията на напълно незаинтересованите свидетели М. Т. и Е. М.. В останалата им част, показанията на коментирания свидетел са в корелация с останалите доказателства, включени в доказателствената съвкупност, поради което съдът правилно ги е поставил в основата на изводите си по фактите. Апелативен съд, София намира, че изводът за безспорност и категоричност на авторството на деянието от страна на подсъдимия У. се извежда не само от гласните доказателствени източници, но и от намиращите се в пълно съответствие с тях обективни данни от заключението по автотехническата експертиза на вещото лице доц. д-р инж. Р. С., допълнителна автотехническа експертиза на вещите лица проф. дтн. С. К. и доц. д-р инж. Р. С., съдебномедицинска експертиза на труп на д. Б., химическа експертиза на Р. К.. Въззивната съдебна инстанция, както и предходната такава, не намира основания да постави под съмнение заключенията на вещите лица проф. дтн. С. К. и доц. д-р инж. Р. С., установяващи механизма на възникване и развитие на ПТП, причината от техническа гледна точка за неговото настъпване и могъл ли е всеки един от участниците да го предотврати. Това е така, защото експертизите са изготвени от лица, чиято професионална компетентност и специални знания в съответната научна област не са поставени под съмнение от страните както в досъдебната, така също и в съдебната фаза на процеса. Наред с това не са били каквито и да е обективно обосновани съмнения в тяхната безпристрастност и добросъвестност, като предпоставки за законосъобразност на постановените от тях актове, наличието на каквито не е било оспорено от никоя от страните в производство по реда на чл. 148, ал. 3 НПК. На следващо място, постановените изводи не са произволни и базирани на предположения, а са конкретни по съдържание, като съобразени с всички материали по делото, които се отнасят до въпросите на експертизите и при упражнени правомощия от експерта Р. С. по чл. 150, ал. 1 НПК да вземе участие при извършването на отделни действия по разследването, когато това е необходимо, за да изпълни възложената задача. Така експертът Р. С. участвала при проведен допълнителен експертен оглед на местопроизшествие на 16.11.2023 г., доколкото при първоначалния такъв не е взела участие, както осъществила и втори оглед при изготвяне на допълнителната експертиза. При тези следствени действия била набавена информация, от значение за обосноваността на експертните изводи. Били направени контролни и допълнителни измервания на параметри от процесното кръстовище, бил установен радиусът на дясна крива на пътния участък, градусът на надлъжния и напречен наклон на спускане на дясната пътна лента, измерена на място видимостта на път ІІ-19 при движение от Разлог към Симитли към отклонението за с. Долно Осеново, били направени снимки и схеми на мястото на ПТП, ползвани и снимки от сателит. Обогатената база данни послужила за изграждане на експертните изводи и на допълнителната автотехническа експертиза. Ето защо, неизвършването на съвместен повторен оглед от двете вещи лица С. и К., както и на самостоятелен такъв от вещото лице К., включително и на МПС, при неконстатирана експертна потребност за това с оглед изпълнението на поставените задачи, не компрометира, на самостойно основание, правилността на заключението, в каквато насока е лансираната защитна теза. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 НПК, когато вещите лица са повече от едно, те имат право да се съвещават, преди да дадат заключението си. Двамата експерти са изготвили едно общо заключение, никой от тях не е заявил различно мнение и съвместно са защитили пред съд експертното си становище. При изготвяне на допълнителната автотехническа експертиза експертите са посочили материалите по делото, които са използвали, включително и последващо събраните такива при допълнителния оглед на местопроизшествие, изрично са се позовали на констатациите, обективирани в протокола за оглед на местопроизшествие относно разположението на МПС след удара, констатираните сериозни деформации на автомобила, индивидуализирани по своя характер, разположение и посоки /л. 49, т. 2 ДП, л. 39, т. 3 ДП/, детайлно са обяснили използваните научни методи, получените резултати и изводи, поради което добросъвестно и в пълен обем са упражнили правата си и изпълнили задълженията си по чл.150 НПК, респ. чл. 152 НПК, поради което е ясно проследим начинът на формиране на изводите им по всяка една от поставените задачи. Въззивния съд, както и предходната съдебна инстанция, не кредитира експертното заключение на вещото лице С. относно изчислените стойности на лекия автомобил преди ПТП, в момента на удара и опасната зона на спиране, тъй като, според разясненията на експерта в съдебно заседание на 17.09.2025 г., в първоначалната експертиза има противоречиви данни и изводите са формирани в два варианта. Довери се на консолидираното становище на вещите лица от допълнителната автотехническа експертиза. Несподеляемо е защитното възражение за необоснованост на съдебния акт, възприел неправилното, според защитата, заключение по допълнителната автотехническа експертиза, тъй като експертите не са ползвали методите на фотограметрията, за да фиксират с точност следите и разположението на обектите. Упрек към експертите в този смисъл е бил отправен още пред първостепенния съд. Вещото лице С. е дало мотивиран отговор за липсата на експертна необходимост от прилагането на методите на фотограметрията, тъй като съответните данни са съдържими в огледния протокол и заснетите фотоснимки от фотоалбума към него. Неоснователна е защитната претенция, че измерванията на страничното отстояние на предното ляво колело на лекия автомобил до банкета и храстите вдясно от платното за движение са некоректни, което променя изминатото разстояние след удара и скоростта на движение на автомобила преди и в момента на удара. Защитата е получила експертен отговор от вещото лице К., разяснил, че разстоянието от затревения банкет до която и да е част на лекия автомобил Мерцедес, е косвено разстояние за точна мащабна скица на крайпътен обект. То не се отразява на изчисленията на изминалия път, който зависи пряко от величината 35,3 метра от ориентира до предно ляво колело на автомобила, тъй като изминатият път се изчислява до масовия център на автомобила, който е зад предно ляво колело. Обективни данни за наличие на други моторни превозни средства на местопроизшествието към момента на удара не са налице /св. Т. установява, че не е имало „никаква кола от нито една посока в близките 1-2 минути“/. Заснетите такива са към последващия деянието момент, на извършване на огледа, поради което за експертите не е съществувала необходимост да изчисляват отстояния до други автомобили и товарна композиця тир от снимки №№ 4 и 6, както неправилно се претендира от защитата. При изграждане на констатациите си от фактическа страна първоинстанционният съд е ценил и заключението на вещото лице д. Б., изготвила съдебно-медицинска експертиза на труп. След извършен външен оглед и аутопсия на постр. К. К. установила претърпените от жертвата травматични увреждания, които представлявали тежка закрита черепно мозъчна травма, настъпилите усложнения – кръвоизлив в мозъчния ствол, мозъчен оток с мозъчно вклиняване, мозъчна смърт, механизма на получаване на уврежданията в резултат на ПТП и наличието на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между травматичните увреждания от ПТП, техните усложнения и настъпилия смъртен изход. При формиране на изводите си по фактите ОС Благоевград е ценил и заключението на вещото лице Р. К., изготвила химическа експертиза, според което в кръвната проба, иззета от пострадалото лице К. К., не се констатирало наличие на етилов алкохол. Правилно първоинстационният съд е приел за годен източник на доказателствени сведения приобщените по реда на НПК писмени доказателства, неоспорени от страните. Предходната съдебна инстанция е застъпила становище, че в обясненията си подс. У. е описал фактическа обстановка „такава, каквато я представят и разпитаните по делото свидетели“, поради което не ги е изключил като недостоверен доказателствен източник. Възивният съд се дистанцира от позицията на ОС, Благоевград. След задълбочен и всестранен анализ на обясненията на подсъдимото лице, поотделно и във взаимовръзка с останалите доказателства, САС достигна до извод, че в частта в която излага фактически данни, че възприел пострадалия още от излизането на лекия автомобил от лек десен завой, когато АТВ било в покой на кръстовището за с. Долно Осеново, преди да потегли и да предприеме маневра, обясненията се изключват от експертните изводи по допълнителната съдебна автотехническа експертиза, установила, че подсъдимият обективно е имал възможност да възприеме МПС на пострадалия не в положение на покой на същото на Т-образното кръстовище, а когато изминало след потеглянето около 2.2 м. Ето защо, въззивният съд приема, че обясненията на подс. У., в коментираната част, са недостоверни, поради което ги цени като защитна версия, целяща неговото оневиняване. В останалата част обясненията на подс. У. относно време и място на настъпване на ПТП, за съвместно пътуване със св. Т. и положението на същия в автомобила, действията на полицейските органи по вземане на проба за алкохол с техническо средство, предвид съответствието, подкрепата и взаимно допълване от доказателствената съвкупност, въззивният съд приема за годен източник на доказателствени сведения и кредитира при формиране на фактическите си констатации въз основа на тях. Апелативната съдебна инстанция провери и съблюдаването на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита на подсъдимия в процеса и констатира, че са спазени всички процесуални гаранции за правото на защита. Проверката на съдопроизводствените действия на първата инстанция не сочи да са допуснати претендираните съществени процесуални нарушения както в доказателствената, така и в аналитично-оценъчната й дейност. Същата се преценява от въззивния съд за извършена в съответствие с процесуалните изисквания, свързани с основните принципи на наказателния процес по чл. 13 и чл. 14 НПК, както и с общите положения за доказване по чл. 107 НПК, гарантиращи равенство на процесуалните средства за участие и защита на страните в процеса. Настоящият съд не съзира да са допуснати нарушения на правото на страните да искат допускане на доказателства и да участват при тяхното събиране, да изложат възраженията и доводите си по повод на представените от държавното, частното обвинение и защитата доказателства. Не се констатира наведеното от защитата процесуално нарушение, произтичащо от безмотивно отхвърляне на искането за назначаване на повторна експертиза с различни експерти и изискване от АПИ на записи на трафичното движение с. Корница към с. Долно Осеново. Искане в този смисъл било заявено от защитата в съдебно заседание на 17.09.2025 г. В това заседание съдът отказал да се произнесе по него поради неизслушването на заключението по съдебно-медицинската експертиза. В съдебно заседание на 03.12.2025 г. ОС изслушал вещото лице д-р Б., позицията на държавното и частно обвинение, че нямат други доказателствени искания, както и подновеното искане на защитата за допускане на повторна АТЕ. След проведено тайно съвещание огласил позицията на съдебния състав, че намира делото за изяснено от фактическа страна и е отхвърлил защитната претенция. Макар и лаконично, формирал достатъчно ясни мотиви за причините, поради които отхвърля доказателственото искане. Суверенно право на органа, осъществяващ ръководство и решаване в съдебната фаза на процеса, е извършването на преценка за доказателствена нужда и необходимост от извършване на допълнителни следствени действия за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В настоящия казус първостепенният съд е заключил, че от събраните доказателства и доказателствени способи релевантните обстоятелства са изяснени, поради което е отхвърлил искането за назначаване на повторна експертиза и за събиране на писмени доказателства, като съображенията му за това са били обявени на участващите по делото страни, поради което не е налице ограничаване правото на участие в процеса на която и да е от тях. По изложените съображения, въззивният съд не констатира по делото съществени процесуални нарушения, които да са ограничили процесуалните права на страните и да съставляват основание за отмяна на процесната присъда и връщането на делото от съответния процесуален стадий. Основателно, макар и по съображения, различни от така наведените в жалбата, се явява оплакването на частните обвинители за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода. Изрично е искането за изменение на присъдата, с посочено основание, на което се прави по чл. 337, ал. 2, предл. 2, т. 1 и т. 2 НПК - утежняване положението на подсъдимия като се увеличи размера на наказанието и се отмени условното осъждане. При определяне на санкционните последици по вид, размер и начин на изпълнение ОС, Благоевград е отчел като значими за индивидуализацията на наказателната отговорност обстоятелства чистото съдебно минало, което следва да се цени в полза на дееца, изразеното съжаление за случилото се, трудовата му ангажираност. При отчитане особеностите на конкретния случай на транспортно престъпление следва да бъде съобразено и наличието на допуснато от подсъдимия само едно нарушение на правилата за движение, както и чувствителното превишаване режима на разрешената скорост на движение на лекия автомобил. Неправилно като отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство е прието непоставянето на предпазна каска, с позоваване на констатациите от съдебно-медицинската експертиза. Апелативният съд намира за невярна интерпретацията на експертното заключение в тази част, доколкото вещото лице е констатирало кафеникави ухлузвания в тилната област на главата леко в задната срединна линия. Според дадените устни разяснения, те насочвали към действието на твърд тъп предмет с неравна контактна повърхност, какъвто е теренът. Експертните изводи в тази част установяват единствено, че пострадалият е бил без поставена каска върху главата към момента на осъществяването на контакта между тялото и терена. Показанията на св. Р. обаче, установяват категорично, че в момента преди сблъсъка на АТВ с автомобила постр. К. е бил с поставена каска. Същата е намерена на местопроизшествието, видно и от фотоалбума и от показанията на разпитаните свидетели, които безпротиворечиво установяват наличието й в непосредствена близост до тялото на пострадалия след инцидента. Ето защо, апелативната съдебна инстанция се дистанцира от извода на предходната такава за доказано наличие на съпричиняване от пострадалия в каквато и да е степен за настъпването на съставомерния резултат, обуславящо облекчаване на наказателната санкция на дееца. На следващо място, вън от дължимата оценка относно релевантните за наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства са останали миналите нарушения на правилата за движение, за които той е бил санкциониран с фишове, както и с наказателно постановление, влязло в сила на 16.12.2021 г. за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 1 НК - превишаване стойностите на максимално разрешената скорост, което е аналогично на допуснатото в настоящия случай. Коментираните данни дават основание подс. У. да бъде определен като недисциплиниран водач, който нарушава правилата за движение. Адекватната оценка за относителната тежест на утежняващите и облекчаващи вината обстоятелства обуславя заключение, според САС, за определяне на наказание при превес на смегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, както законосъобразно е приел и ОС, Благоевград в минималния размер, предвиден за инкриминираното престъпление, от 3 години лишаване от свобода. Защитната претенция за неговото увеличаване по размер, като неоснователна, остави без уважение. Повереникът обосновава претенцията за по-тежко наказание с изключителната динамика на този вид престъпления против транспорта, които увеличават своя дял в структурата на престъпността и за постигане целите на генералната превенция. Не може високият ръст и динамика на транспортните престъпления и обществените настроения да детерминират и да доминират дейността на съда по индивидуализация на наказателната репресия. Това е така, защото наказателната отговорност, принцип утвърден в чл. 35, ал. 1 и ал. 2 НК, е лична и се понася от дееца в зависимост от тежестта на деянието и неговата личност, с оглед постигане на целите по чл. 36 НК. Безспорно изискването за справедливост на наказанието означава то да изпълнява и целите на генералната превенция, но преди всичко следва да е съответно на престъплението и да е насочено към поправянето и превъзпитанието на извършителя. С оглед установената конкретна тежест на деянието и данните за степента на обществена опасност на дееца, общото възпитателно и възпиращо въздействие е възможно да бъде успешно постигнато и с налагане на наказание в така отмерения от първата съдебна инстанция минимален размер, предвиден в закона. САС отхвърли, като неоснователно, възражението на частните обвинители за явна несправедливост на наказанието, произтичаща и от неправилно приложение на чл. 66, ал. 1 НК. При индивидуализация на наказанието апелативната съдебна инстанция отчете, че приложението на института на условното осъждане не е изключено за нито едно престъпление. В разпоредбата на чл. 66 НК законодателят е поставил акцент върху индивидуалната превенция, върху поправянето на подсъдимия, което обуславя отчитането на индивидуалните особености на извършителя на престъплението САС направи обективна преценка на всички установени по делото факти, свързани със съществения за приложението на чл. 66, ал. 1 критерий – постижимостта на проправянето на подсъдимия У. извън условията на затворническата среда, доколкото формалните предпоставки за отлагане изпълнението на наказанието са на лице. При тази оценка заключи, че специалната превенция е приоритетна цел при решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като не допусна подценяване и на общопревантивния ефект на наказанието. Комплексно обсъдените данни за личността на подсъдимия обосновават извод, че търсеният от закона поправителен и превъзпитателен ефект е постижим и без да е необходимо той да бъде отделен от нормалната социална среда, поради което несподеляема е позицията на частното обвинение за ефективно изтърпяване на наказанието. Въззивният съд намира, че незаконосъобразно ОС, Благоевград е отмерил размера на изпитателния срок по чл. 66 НК в минималния такъв от три години, за който е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Апелативната съдебна инстанция, като съобрази данните за поведението на подс. У. като водач на МПС преценява, че следва да бъде увеличен периодът, в който подсъдимият е заплашен от ефективно изтърпяване на така наложеното наказание и увеличи на пет години изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК. С увеличаването на изпитателния срок от три на пет години реално се увеличава обема на държавната принуда и се утежнява положението на подсъдимия, с каквото искане настоящата съдебна инстанция е изрично сезирана от частните обвинители. В заключение, така определената по размер и начин на изтърпяване санкция лишаване от свобода ще осигури необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия У. и общопревантивната функция на наказанието. Апелативната съдебна инстанция намира, че съществено значение за постигането на целите на индивидуалната и генералната превенция има и кумулативно разписаното наказание, свързано с лишаването от правото подсъдимият да управлява моторно превозно средство, което наказание, отмерено в срок от две години, за по-кратък срок от размера на наложеното наказание лишаване от свобода, се преценява за незаконосъобразно, като постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 49, ал. 3 НК и задължителната съдебна практика - т. 6 ТР № 61/1980 г. на ОСНК на ВС. Доколкото жалбата на частните обвинители не съдържа изрично искане за увеличаване на допълнителното наказание лишаване от правоуправление, а изразява съгласие с така определения размер, апелативният съд, при спазване на забраната за reformatio in peius и в рамките на процесуалните си възможности, констатира обсъжданата незаконосъобразност, без да изменява присъдата в тази част. Мотивиран от всички изложени по-горе съображения, въззивният съд направи извода, че първоинстанционната присъда, на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК, следва да бъде изменена в частта относно наказанието, а именно: се увеличи от три на пет години изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 НК, за който е отложено изпълнението на наказанието от три години лишаване от свобода на подс. Б. У.. В останалата част първоинстанционната присъда, на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, следва да бъде потвърдена. Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 337, ал. 2, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 и чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Апелативен съд, София