Решение № 441 от 19.5.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 828/2026 г.

наказателно дело № 20262120200828 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалба от „А“ ЕООД, ЕИК: ••••, представлявано от Ц.М.К. срещу Наказателно постановление № 873047-F867779/09.02.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.15,ал.4 от Закон за въвеждане на еврото в РБ и на основание чл.59,ал.5,т.6 ЗВЕРБ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2600 евро. Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради процесуална и материалноправна незаконосъобразност. Възражението за допуснати съществени процесуални нарушения е мотивирано с оглед липсата на достатъчно ясно описание относно начина на формиране цената /повишена към 12.01.2026 г./ и факторите, въз основа които е извършено увеличението., с което е дерогирано изискването на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН.Твърди се,че в хода на административно-наказателното производство не са били изисквани доказателства от жалбоподателп за обективни икономически фактори по см. на чл.15,ал.4 ЗВЕРБ, което задължение е било заместено от представяне на таблица с размера на цените на предлаганите услуги за различни периоди.По същество са релевирани контрааргументи, обосноваващи извода за недоказаност на нарушението, предвид обвързването на влияещите обективни икономически фактори с увеличаване разходите за трудови възнаграждения на персонала и осигуровки. В открито съдебно заседание „А“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от упълномощения адв.А. В., който настоява за отмяна на обжалваното НП, поради неправилно приложение на материалния закон поради липса на ясни и предвидими критерии, които да позволяват обоснована преценка за необоснованост на промяната в цената. За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Д.Ч., която счита, че нарушението е безспорно доказано, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.9- НП е връчено на законния представител на жалбоподателя на 12.02.2026г., а жалбата е депозирана по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН на 26.02.2026 г. с куриер- л.62) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след индивидуална и комплексна оценка на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното: Имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател „А“ ЕООД е ангажирана за това, че при извършена на 12.01.2026 г. в 14.15 ч.проверка в търговски обект – пункт за годишни технически прегледи, находящ се в ••••, стопанисван от жалбоподателя, е установено съгласно приложен ценоразпис следните цени за предлагана услуга в обекта за дата 12.01.2026 г.: -годишен технически преглед на лек автомобил, категория М1-97,60 лв. /49,90 евро/. За целите на проверката била изискана за дати 11.08.2025 г., 11.10.2025г. и 12.01.2026 г. справка за актуални цени на предлаганите в обекта услуги. От монтираното и въведено в експлоатация свързано с НАП ФУ били изведени 3 бр. справки КЛЕН за дните 11.08.25 г., 11.10.2025 г. и 12.01.2026г., и след анализ на същите контролният орган констатирал,че цената на предлаганите услуги в пункт за годишни технически прегледи:годишен технически преглед на лекотоварен автомобил, категория N1 на 11.08.25 г. и на 11.10.25 г. е в размер 79,90 лв. /40,85 евро/,а на 12.01.2026 г. е в размер на 97.60 лв. /49.49 евро/. Според приходният орган увеличението възлиза на 17,70 лв. или с 22,15 % и се счита за необосновано от обективни икономически фактори. Формулиран е заключителният извод,че жалбоподателят необосновано е повишил цените на предлаганите услуги в обекта и е нарушил разпоредбите на чл.15,ал.4 ЗВЕРБ. Фактическите констатации в АУАН са приети за доказателствено мотивирани чрез оргинерно възприетите и документирани факти при проверката в ПИП сер.АА №0094080/12.01.2026г., както и приложените справки КЛЕН от 11.08.25г.,11.10.25 г. и 12.01.26 г., отразяващи възходяща градация в размера на цените на предлаганата идентична услуга – 79,90 лв. към 11.08.25г., 79,90 лв. към 11.10.25г. и 49,90 евро /97,60 лв./ към 12.01.26г. На жалбоподателя бил съставен АУАН от 21.01.2026г. Актът бил предявен на същата дата на упълномощено лице от законния представител на жалбоподателя, което го подписало и получило препис от него. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 15,ал.4 ЗВЕРБ, на осн. чл.59,ал.5,т.6 ЗВЕРБ на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 2600 евро. Съдът кредитира като вътрешно последователни, безпротиворечиви и логически завършени показанията на актосъставителя Б., която при разпита си заяви,че въпреки предоставената възможност на задълженото лице, не са били предоставени доказателства, икономически обосноваващи процента на завишение в цените на предлаганите услуги – напр. договор за наем, фактури за закупени машини, за повишение в цените на заплатена ел.енергия и др., предвид което ценовото завишение от 22,15% е прието за необосновано.При разпита си св.Б. заяви,че в отговор на отправеното искане по реда на чл.55а ЗВЕРБ не са й били предоставени приложените към жалбата разчетно-патежни оборотни ведомости за периода януари 2024- декември 2025г. Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказателствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които пресъздават стройна последователност от факти, представляваща кредитируема доказателствена основа. В пределите на възприетите фактически положения от АНО липсват спорни моменти. Във фокуса на обсъждане са поставените от жалбоподателя правни въпроси – относно правилното приложение на материалния закон предвид липса на разписани обективни критерии за преценка „необосноваността“ в икономически фактори завишението на цените, както и неизпълнение на изискванията на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН и чл.52,ал.4 ЗАНН. От правна страна: Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице,съгласно разпоредбата на чл.55,ал.3 ЗВЕРБ и видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-ОПР-30-1/13.01.2026 г. Що се отнася до критериите на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН и чл.42,ал.1,т.4 ЗАНН, доколкото изводите на съда са иманентно въплътени и неразривно свързани с приложимия материален закон, който стандартизира определен обем неизпълнени доказателствени усилия, отразяващи се и върху непълнотата на описание на нарушението, съдът прие следното: Съгласно чл.15,ал.4 ЗВЕРБ: “ В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.“ Предвид материално-правна същност на предписанието в чл.15,ал.4 ЗВЕРБ законодателя разглежда изпълнителното деяние като кумулативна даденост от две условия. На първо място, позитивния факт, свързан с реално наличие на увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените - от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. На второ място, действието на едно отрицателно условие, това увеличение да не е икономическа закономерност от влиянието на обективни /измерими и документируеми/ икономически фактори. Касае се за фактически състав, който всякога изисква доказване, което трябва да обхваща всички, а не избирателно подбрана част от фактите и спецификите на конкретния състав на административно нарушение, свързани със естеството на защитения с него правен интерес. В закона – пар.1,т.6 от ДР на ЗВЕРБ се съдържа легална дефиниция на понятието „обективни икономически фактори“, като в обхвата на това понятие попадат външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността. В конкретно разглеждания случай се констатира увеличение на цената на една от предлаганите от търговеца услуги – годишен технически преглед на лекотоварен автомобил , категория N1-49,90 евро /97,60 лв./, като това повишаване касае именно периода на двойно обозначаване на цените. При това положение следва да се изяснят пределите на заложения в чл.15,ал.4 ЗВЕРБ оценъчен критерий и конкретните и съществени негови отлики и степен на проявление, а именно,дали констатираното повишаване на цената се дължи на обективни икономически фактори или не. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че липсват единни критерии, въведени от законодателя за извършване на преценка,което е значителен пропуск, непозволяващ на търговците да организират работата си по начин такъв, че да спазят изискванията на ЗВЕРБ. Фактическото установяване в тази му част не може да е основано на избирателно или абстрактно селектирани обективни икономически фактори, които да запълват в едни случаи бланкетното определение на пар1.,т.6 от ДР на ЗВЕРБ, а в други, съществуването и релевирането на фактори, влияещи върху икономическото поведение на търговеца при ценообразуването да бъдат игнорирани. Щом законодателят е скрепил фактическото установяване в административнонаказателния процес с издирване на указаните в пар.1,т.6 ДР на ЗВЕРБ обективни икономически фактори, чрез примерното и неизчерпателно изброяване на промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, форсмажор, и „други фактори“ / с цялата поливариантност на индивидуалните икономически причини за възходяща корекция в цената при отделния търговец/, то липсата на единни критерии, отразяващи алгоритъм на изчисление на обосновано спрямо необосновано завишение по определени фиксирани в закона показатели, прави практически трудно доказването на отговорността по чл.15,ал.4 ЗВЕРБ поради дебютния характер на използваните критерии и средства за установяването им. Независимо от гореизложеното и предвид заложените в чл.13 и чл.14 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства изисквания за образователна степен, допълнително обучение и професионален опит на техническите специалисти, както и предвид многообразието на уреди, съоръжения и средства за измерване, които съгласно чл.8 от цит.Наредба следва да са на разположение и поддържани в техническия пункт, ведно със заложеното в чл.12 от Наредбата изискване за наличие на компютризирана система за управление на работата на средствата за измерване и информационна система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС, може да се заключи,че основният обективен икономически показател, влияещ върху ценообразуването на годишните технически прегледи (ГТП), са текущите експлоатационни разходи на пунктовете. Те се формират от няколко строго специфични фактора. В случая според настоящия състав обосновката на възходящата корекция в цената при отделния търговец е изводима от отразени в обичайната практика документируеми показатели,влияещи върху ценообразуването: -Инвестиции в апаратура и софтуер: задължителното използване на калибрирани газанализатори, димомери, стендове за спирачки и връзка с информационните системи на ИА „Автомобилна администрация“ изискват първоначални и периодични разходи, като корекцията в цената на тези разходи следва да е документируема по см. на пар.1,т.6 от ДР на ЗВЕРБ. -разходи за труд и квалификация- ангажираността на обучени технически специалисти, чиито заплати, работодателят следва да осигури в рамките на пазарните нива и ръста на минималната работна заплата. -оперативни разходи: наеми на помещенията, комунални услуги и лицензи за софтуер и т.н. Видно от разпита на актосъставителя отсъствието на доказаност на влияние на обективни икономически фактори в случая е изведено чрез липсата на представена документируема обосновка в завишението на разходите на „А“ЕООД, като в услуга на този извод са взети предвид само част от горепосочените обективни икономически показатели. А доказателства / приложени с жалбата разчетно-платежни ведомости относно изплащани трудови възнаграждения / за обусловения от икономическата конюнктура, процесите на инфлация повисок разход в размера на изплащаните от дружеството работни заплати, изобщо не са били предмет на анализ,респ. възражението по реда на чл.44,ал.1 ЗАНН е било произволно и неаргументирано отхвърлено. Наличието на допълнителни и документируемо завишени от жалбоподателя разходи към изследвания период 12.01.2026 г. се установява именно чрез представените към въззивната жалба разчетно-платежни ведомости, подкрепящи възражението за по-високи разходи за трудови възнаграждения.От приложените писмени доказателства е видно,че към м.08.2025г., когато цената на предлаганата услуга е била 79,90 лв., разходите за трудови възнаграждения са били в общ размер на 6888,30 лв., като към м.октомври 2025 г. се наблюдава ръст на разходите за трудови възнаграждения 8328,97 лв., и през м.12.2025 г. – 7254,37 лв. Следователно и за да се приеме или отхвърли тезата за икономическа обоснованост на завишението в ценовото равнище на услуга „годишен технически преглед на лекотоварен автомобил, категория N1 – 22.15% към 12.01.26 г., е следвало да се определи влиянието и степента на проявление на фактора –завишение в разхода за труд и квалификация на техническите специалисти, респ. чрез ясно обоснован изчислителен алгоритъм, който да е проследим в мотивите на АУАН, да се определи процентното изражение на обоснованото ценово завишение, респ. стойността в проценти и/или в лева/евро на необоснованото ценово завишение, с което обективният икономически предел е преминат. В случая неясен остава и предметът на отправеното от контролния орган искане по реда на чл.55а,ал.1 ЗВЕРБ,в отговор на който „А“ЕООД е представило с писмо единствено таблична справка, която съдържа ценовите равнища на предлаганата услуга за три различни периода - 11.08.25 г.,11.10.2025 г.,12.01.2026г. Неизяснен остава обхватът на процесуална активност по реда на чл.55а ЗВЕРБ,който да обоснове валидно изпълнение на правомощията по чл.52,ал.4 ЗАНН на наказващия орган относно преценката за законосъобразност и обоснованост на акта, и подкрепящите я доказателства, а при непълнота на доказателствения материал и постъпили възражения, както в конкретния случай предприетите действия за провеждане на допълнително разследване на спорните обстоятелства. Чрез пределите на доказване се определя, дали в конкретния случай следва да бъдат събрани всички възможни доказателства или е достатъчно активността на съответния орган да бъде ограничена само до някои от тях, за да се постигне обективност, всестранност и пълнота на разследването и да се обоснове достоверност на крайния правен извод, което в случая не е било изпълнено с оглед поставеното доказателствено ограничение до изискване единствено на ценова справка, проследяваща трите периода 11.08.25 г., 11.10.25г. и 12.01.26г., ерго на наеми, фактури за закупуване на машини и ел.енергия. Изложеното означава, че преценката, която органите правят е немотивирана, т.к. не обхваща всестранно проведена доказателствена дейност, нито обективно проследим алгоритъм на изчисление на запазили или видоизменящи своето влияние икономически фактори, валидни за ценообразуването към всеки от трите периода. Така контролният орган предлага свое знание и изчисления /непроследими според изискванията на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН/ ,т.к. само поради непредоставяне на конкретни документи / за които по преписката липсва информация да са били изискани/ – договори за наем, фактури, в т.ч. завишени сметки за ел.енергия и пренебрегвайки специфичното проявление на всички „други фактори“ по см.на пар.1,т.6 от ДР на ЗВЕРБ, по недопустим начин ограничава пределите на проверката, респ. лишава съда от обективен ориентир за преценка на обосноваността на ценовото повишение. В тази връзка следва изрично да се подчертае и че в закона липсва пълна забрана за повишаване цената на услугите през периода на двойно обозначаване, а единствено съществува изискване то да бъде обосновано. В конкретния случай икономическото влияние на отделни фактори върху предоставяните услуги не е задължително да е съобразено единствено с промяната в технологичното и ресурсно обезпечаване чрез нова техника, увеличение в наема на помещенията, а и с други обективни фактори като: наличната в страната инфлация през периода, повишаване на заплатите на служителите и т. н. Следва да се има предвид,че в Република България липсва регулация на цените на услугите в контролно-техническите пунктове, като търговците са свободни да ги определят в зависимост от пазарните условия и конкурентната икономическа конюнктура. При положение,че цената на една и съща услуга може да разкрие вариации в различните обекти на контролно-технически пунктове,предвид което макар и със завишение разглежданата цена от „А“ЕООД да е по-ниска от цената за същата услуга в други обекти, които не са увеличили цените си, които изначално са били по-високи. На следващо място имуществената санкция по чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ не е съобразена с изискването в тази разпоредба размерът да се определя, като се отчитат тежестта, продължителността и последиците от нарушението. Това е така, защото в случая е налице необосновано тежка санкция в абсолютно измерение спрямо незаконосъобразното увеличение на цената на годишен технически преглед на лекотоварен автомобил, категория N1 – санкция в размер на 2 600 евро, в съпоставка с размер на увеличение от 17,70 лв., т. е. санкцията е около 287,30 пъти по-висока от увеличението. Съдът приема,че е налице и неправилно приложение на материалния закон от страна на наказващия орган предвид манифестирания подход за издаване на 4 бр. наказателни постановления, с които за увеличението с 22.15% на всяка различна по вид услуга в пункта за годишни технически прегледи за визирания период 12.01.2026 г. спрямо 11.10.25 г. и 11.08.25 г., на жалбоподателя са наложени отделни имуществени санкции, поради следното: С Решение на СЕС от 3 юли 2025 година по дело C‑733/23 г. е утвърден единен механизъм за спазване баланса при отмерване на наказанията като адекватен показател за тежестта и степента на обществена опасност на нарушението, както и за укрепване принципа на пропорционалност на предвидените в националната правна уредба санкционни мерки спрямо тежестта на наказваните с тях деяния. От мотивите на цит. решение се извежда еднозначно,че обективен измерител на тежестта на нарушението се извлича от правната му квалификация от една страна, а от друга на плоскостта на конкретната фактология –чрез съотнасянето му с процентното измерение, в т.ч.ценова стойност на увеличението на всяко от услугите, приета в случая за 17,70 лв. или 22,15%, Така в Решение на СЕС от 3 юли 2025 година по дело C‑733/23 „Съгласно практиката на Съда според последния принцип предвидените в национално законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект, като същевременно не се надхвърля необходимото за постигането на споменатата цел“ В заключение в Решение на СЕС от 3 юли 2025 година по дело C‑733/23 г. се приема следното обвързващо настоящия съд разрешение: „Член 273 от Директива 2006/112 и член 49, параграф 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като административно наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.“ Съгласно санкционната разпоредба на чл.59,ал.1,т.6 ЗВЕРБ: „Който извърши или допусне извършване на нарушение на член 15, ал. 4, се наказва с глоба от 1000 лв. до 10 000 лв.; А съгласно чл.59,ал.5,т.6 ЗВЕРБ за нарушения от юридически лица и еднолични търговци по ал.1, т. 6 се налага имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 100 000 лв. В случая съдът използва за формален мащаб при регулиране административнонаказателната отговорност за съответното нарушение разпоредбата на чл.27,ал.5 ЗАНН, според която: „Не се допуска също така определяне на наказание под предвидения найнисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи.“ Дължимото от съда произнасяне е само в обсега на наказанието „имуществена санкция“ и размерът на това наказание –за юридическите лица е от 5 000 лв. до 100 000 лв., т.е. с фиксиран минимален праг, предвид ограничителната разпоредба на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН. Следователно това наказание не може да бъде определено в по-нисък размер, който да е съразмерен на стойността на твърдянието от приходния орган необосновани превишения в цените на всяка от извършените за периода 12.01.2026 г. услуги, респ. да се спази съотношението със създаденото с увеличението неблагоприятно финансово положение за потребителите. В случая, с постановките на Решение по дело С-733/2023 г. на СЕС, съдът е длъжен да приеме,че преценката за пропорционалност и съразмерност на санкцията от гл.т.на границите, в които е допустимо да се преследват легитимните санкционни и предпазващи цели, се извършва в контекста на характеризиращите всеки отделен случай обстоятелства. С цит.Решение на СЕС се аргументира виждането,че административното наказание в същността си е отговор на извършеното нарушение, поради което и следва да се приеме,че при диференциране на неговия вид и размер, всякога основният, водещият ориентир се явява деянието с неговите обективни характеристики, тежест и социална укоримост, а не и формалните предпоставки за санкциониране на проявата, произтичащи от абстрактната законова формулировка – в случая на чл.59,ал.5,т.6 ЗВЕРБ. Предвид изложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено. Предвид изхода на спора, разноски се дължат в полза на дружеството-жалбоподател, което своевременно е направило искане за присъждането им, ведно с писмени доказателства, документално обосноваващи реалното извършване на разноски в размер на 270 евро за заплатен адвокатски хонорар. Посочените разноски следва да се възложат в тежест на НАП,гр.София. Водим от горните съображения, съдът