Решение № 336 от 13.10.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 988/2026 г.

Производството е по реда на глава XXXIII НПК. С определение от 24.03.2026г. по НОХД № 17 745/2025г. на Софийски районен съд (СРС) - Наказателно отделение (НО), 20 състав е одобрено споразумение, с което А. С. З. е призната за виновна в извършване на Д.ие, квалифицирано като престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК и при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК й са й наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 (три) години и „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева – 511, 29 (петстотин и единадесет евро и 29 цента) евро. На основание чл. 343г НК З. е лишена от право да управлява моторно превозно средство за срок от 7 (седем) месеца, от който срок, на основание чл. 59, ал.4 НК, е приспаднато времето, през което й е било отнето свидетелството за управление на МПС, считано от 02.09.2025г. до влизане на определението в сила. На осн. чл. 343б, ал.5 от НК З. е осъдена да заплати равностойността на МПС, послужило за извършване на престъплението, което не е нейна собственост – л.а. „Фолксваген“, мод. „Поло“ с рег. № •••••••• в размер на 4 349,05 ( четири хиляди триста четиридесет и девет евро и 5 цента) евро. Апелативен съд - София е сезиран с искане от временно изпълняващ функциите Главен прокурор на Република България за възобновяване на наказателното дело поради допуснати в съдебното производство нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. В искането се посочва, че при одобряване на внесения проект за споразумение, съдът е нарушил закона, като е наложил наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок извън рамките, визирани в разпоредбата на чл. 343г, ал.2 НК /ДВ бр.61/2025г. в сила от 29.07.2025г./. Според новосъздадената правна норма, действаща към момента на Д.ието, срокът на лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, когато се налага заедно с наказание лишаване от свобода, не може да бъде по-малък от срока на лишаването от свобода и го надминава за срок от една до пет години. Според изложеното в искането, съдът е следвало да определи това наказание в рамките между една година и три месеца и пет години и три месеца и така с одобряване на споразумение за наказание за срок от седем месеца, е нарушил закона. На следващо място прокурорът изтъква, че в нарушение на разпоредбата на чл. 383, ал.2 от НПК, препращаща към процедурата по чл. 306, ал.1,т.1 от НПК, съдът е одобрил съгласието на страните относно прилагането на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК за присъждане на равностойността на МПС, послужило за извършване на престъплението, с което също е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Изразява се становище за нарушения на процесуалните правила и на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, представляващи основание по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Прави се искане за възобновяване на производството по НОХД № 17 745/2025г. на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 20 състав, отмяна на постановеното по него определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районен съд. В съдебно заседание пред настоящия състав прокурорът от Апелативна прокуратура – София, поддържа искането по изложените в него доводи и моли да бъде уважено. Осъдената А. С. З., редовно призована пред САС, не се явява и не изпраща свой представител. Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от процесуалнолегитимиран за това субект, в рамките на предвидения в чл. 421, ал.1 от НПК 6 – месечен срок (подадено е на 05.05.2026 г.) от влизане в сила на окончателното определение на СРС, НО, 20 с-в по делото и срещу акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, искането е неоснователно Разгледано по същество, искането на временно изпълняващ функциите Главния прокурор на Република България е частично основателно. На първо място то е неоснователно в първата си част – в която се твърди нарушение на материалния закон - чл. 343г, ал.2 НК. Производството по НОХД № 17 745/2025г. на СРС - Наказателно отделение, 20 състав е образувано по внесен в съда обвинителен акт, като в хода на съдебното производство страните са постигнали споразумение, с което подс. А. С. З. се е признала за виновна за извършено на 02.09.2025г. престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК и страните са постигнали съгласие за това Д.ие да й бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години, „глоба“ в размер на 1 000 лева или 511, 29 евро и на основание чл. 343г НК - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от седем месеца, от който срок, на основание чл. 59, ал.4 НК, е приспаднато времето, през което й е било отнето свидетелството за управление на МПС, считано от 02.09.2025г. до влизане на съдебния акт в сила. С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 24.03.2026г., 20 състав на Софийски районен съд - Наказателно отделение е одобрил постигнатото споразумение. Този състав на Софийски апелативен съд счита, че така посоченото съдебно действие по реда на чл. 382, ал.7 от НПК не противоречи на закона в претендирания от искателя смисъл. Разпоредбата на чл. 343б, ал.3 НК предвижда в санкционната си част наказания лишаване от свобода за срок от 1 до 3 години и глоба от 1 000 до 5 000 лв. Същевременно чл. 343г, ал.1 НК предвижда налагането на допълнително наказание – лишаване от право по чл. 37, ал.1, т.7 НК (лишаване от право да се управлява моторно превозно средство), а ал.2 на същия текст определя времевите му рамки, когато то се налага заедно с наказанието лишаване от свобода, които следва да надминават основното наказание в интервала от една до пет години. С цитираното споразумение прокурорът, защитникът и подсъдимата З. са постигнали съгласие основното наказание – лишаване от свобода – да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК в размер под минималния, предвиден в закона, а именно – три месеца. Подобно процедиране е в съответствие с чл. 381, ал.4 от НПК и след одобрението му, не подлежи на последваща съдебна преценка. Спорният момент, въведен с тази част от искането за възобновяване, е свързан със срока на кумулативно предвиденото наказание и в частност дали е определен в рамките, посочени от чл. 343г, ал.2 НК /ДВ бр.61/2025г. в сила от 29.07.2025г./ и дали спрямо това наказание е приложима нормата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК при наличие или без наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства /предвид характера на проведената диференцирана процедура/. Според временно изпълняващия функциите Главен прокурор съдът в конкретния случай и поради наложеното на З. основно наказание лишаване от свобода за срок от три месеца е следвало да определи кумулативното наказание в рамките между една година и три месеца и пет години и три месеца съобразно правилото на чл. 343г, ал.2 НК. Този състав на Апелативен съд не споделя изложеното в искането становище, според което за предвиденото наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство /в редакцията на актуално действащата и приложима към конкретния случай разпоредба на чл. 343г, ал.2 НК/, когато е кумулативна санкция наред с лишаването от свобода, да е неприложима разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК и съответно определянето му под най – ниския предвиден в закона размер, който в настоящия случай, според правилото на чл. 343г, ал.2 НК, е бил една година и три месеца, да е било незаконосъобразно. Подобно становище е в противоречие с разпоредбата на чл. 57, ал.2 от НК: “Когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36“. Тази норма не поставя друго изискване при определяне размера на предвидените кумулативни санкции освен съответствието им в съвкупност с целите по чл. 36 от НК. Изложената в искането за възобновяване позиция е в противоречие и със задължителните за съдилищата указания относно приложението на чл. 55 от НК, дадени в Тълкувателно решение №1/13.04.2023г. по Тълкувателно дело №1/2022г. на ОСНК на ВКС и Тълкувателно решение №2/13.05.2025г. по Тълкувателно дело №2/2024г. на ОСНК на ВКС. В първото от цитираните решения е прието, че разпоредбата на чл. 55 /и ал.3/ НК се явява универсално приложима към нормите от Особената част на НК, включително и в случаите на чл. 343г НК и липсват пречки за приложението й, когато основното наказание за извършено престъпление по чл. 343, чл. 343а, чл. 343б и чл. 343в, ал.1 НК е определено при условията на чл.55 от НК. Относими към разглеждания случай са залегналите във второто решение постановки /въпреки концентрирането му върху проблематиката при налагане на кумулативна санкция, включваща наказанията лишаване от свобода и глоба/. В него изрично е изяснена позицията на върховната съдебна инстанция в общ план при определянето на кумулативна санкция, а именно: „….законът не въвежда каквито и да е ограничения пред прилагането на правилата по чл. 55, свързани било то с вида на престъпленията, или с техния характер (умишлени или непредпазливи), или с вида на предвидените за тях санкции (прости или усложнени) и не изключва възможността за определяне на кумулативните санкции по правилата на чл.55. Тази възможност е изрично предвидена в специалната разпоредба на чл. 57, ал. 2 от НК … Единственото специално изискване на чл. 57, ал. 2 към индивидуализацията на кумулативната санкция е за определяне на всяко от включените в нея наказания по такъв начин, че те да осигурят комплексно въздействие върху дееца, което ще е най-подходящо за целите по чл. 36. … Чл.57, ал.2 НК, насочвайки съда към определяне на всяко от кумулативно предвидените наказания (очевидно включая и допълнителното), като се ръководи от правилата на предходните членове, тоест и на чл. 55, допуска определяне и на допълнителното наказание по тези правила….“. Изложеното дотук тълкуване на материалния закон означава, че за кумулативното наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, което в случая, според правилото на чл. 343г, ал.2 НК, е с вече определяем специален минимум (надминаващ с една година срока на основното наказание лишаване от свобода) е напълно приложима разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК и в ситуация като настоящата, когато и основното наказание – лишаването от свобода – е определено по този ред. Наличието на рамкирано в закона наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - от една до пет години над определеното наказание лишаване от свобода, не само обвързва това наказание с основното наказание, но и го оразмерява, което дава възможност на съда да приложи нормата на чл. 55, ал.1, т.1 НК и спрямо това допълнително наказание. По конкретното наказателно производство, страните по постигнатото по НОХД № 17 745/2025г. на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 20 състав споразумение, определяйки както основното наказание лишаване от свобода, така и кумулативно предвиденото лишаване от право да се управлява моторно превозно средство по реда на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, не са се отклонили от правилното приложение на материалния закон (чл.55, ал.1, т.1 НК и чл. 343г, ал.2 НК), а СРС не е допуснал нарушение на процесуалния закон, като е одобрил съгласието на страните по въпросите, визирани в чл. 381, ал.5, т.2 от НПК, свързани с вида и размера на наказанието. Не така стои въпросът с процедирането на Районния съд относно одобреното от него съгласие на страните относно прилагането на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК за присъждане на равностойността на МПС, послужило за извършване на престъплението. Подобен подход е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 383, ал.2 от НПК, според която съдът се произнася по прилагането на чл. 53 от НК по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, т.е. в отделно производство и с подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт (определение). Несъмнено визираното в чл. 343б, ал.5 от НК отнемане на МПС или присъждане на неговата равностойност, когато не е изключителна собственост на дееца, се явява конкретно уредена хипотеза на предвиденото в Общата част на НК отнемане в полза на Държавата - чл. 53 от НК. В случая когато в диференцираната процедура по реда на глава 29 от НПК „Решаване на делото със споразумение“ страните са постигнали съгласие и по отношение на предвиденото в чл. 343б, ал.5 от НК отнемане/ присъждане на равностойност, районният съд не е следвало да одобри споразумението с тази негова клауза, защото тя противоречи на процесуалния закон - чл. 383, ал.2 от НПК. Следвало е да прикани страните да отстранят коментираната нередовност и в зависимост от позициите им или да се предприемат съответните действия за промяна в споразумението, или то да не бъде одобрявано в предложения вид. Като не е предложил промени в съдържанието на споразумението и го е одобрил в този му вид съдът е нарушил процесуалния закон, като този пропуск на съда да прикани страните да внесат промени в съдържанието на споразумението обосновава извод за допуснато съществено процесуално нарушение. От изложеното следва, че доводите, наведени в искането на временно изпълняващия функциите на Главен прокурор, са основателни по развитите в тяхна подкрепа съображения. Тъй като е налице възобновителното основание на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, то определението за одобряване на споразумението в тази му част следва да се отмени, а производството по делото относно приложението на чл. 343б, ал.5 от НК да се възобнови за новото му разглеждане по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК от друг състав на същия съд. САС счита, че може да процедира по реда на чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК единствено в частта на споразумението, касаеща присъждане на равностойността на МПС, послужило за извършване на престъплението, тъй като в останалата част атакуваното понастоящем определение е законосъобразно, а искането за възобновяване по отношение на този пункт от одобреното от съда споразумение е в полза на осъдената З., доколкото й предоставя възможност да инициира инстанционен контрол за проверка на правилността на приложението на чл. 343б, ал.5 от НК.