Решение № 259 от 8.6.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 1880/2025 г.

наказателно дело № 20251720201880 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН. С наказателно постановление № НИ-1-13-02094094/14.11.2025 г., издадено от И.М.П. – на длъжност Ръководител на ТП, на основание чл. 350, ал. 2 от КСО и въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № АИ-1-13-02085262/28.10.2025 г., съставен от Ц. И. Д. - Главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ за установено административно нарушение, на „Саламандър – АСО ФЛ” ООД, ЕИК •••••••••, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 349, ал. 1, т. 1 КСО, за нарушение на чл. 57, ал. 1 КСО. Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от „Саламандър – АСО ФЛ” ООД, с която прави искане наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно. Оспорва извършването на описаното в него нарушение, за което е наказан. Излага доводи, че дружеството не е било уведомено от лицето Т.Д.Т., с ЕГН ••••••••••, за настъпила злополука по време на обичайния му път при връщане от работното място в осигурителя „Саламандър-АСО ФЛ" ООД до основното място на живеене. Акцентира, че от това лице е ползван болничен отпуск през 2025 г., но в представените болнични листове, с които е бил разрешен този отпуск, като причина за временна неработоспосбност не е посочена трудова злополука. Поддържа, че с оглед на това и от дружеството не е осъществено административно нарушение, тъй като не е било възможно да се знае дали лицето Т.Д.Т. е претърпяло злополука, кога, къде и при какви обстоятелства, след като нито от това лице е подадено уведомление до „Саламандър Асо ФЛ" ООД за такава злополука, нито за такава злополука е имало данни в издадените болнични листове, които са били представени от Т.Д.Т. на работодателя-осигурител. Съобразно изложеното прави искане обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира разноски за държавна такса в размер на 50 лв. В проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателят се представлява от адв. А. А., която излага подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и прави съответно искане да бъде отменено. За административно-наказващият орган, редовно призован, се явява в проведените открити съдебни заседания главен юрисконсулт Й. С., която излага доводи за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и за неоснователност на жалбата, във връзка с която е образувано делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение. По делото в качеството на свидетели са разпитани актосъставителя на АУАН – Ц. И. Д., относно констатациите при съставянето на акта, А.П.Д.-М. и М. Д. П.. Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното: На 28.10.2025 г. Ц. И. Д. - Главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Перник, е съставила и подписала Акт за установяване на извършено административно нарушение /АУАН/ № АИ-1-13-02085262\28.10.2025 г., срещу „Саламандър – АСО ФЛ” ООД, за това че в срок до 27.02.2025 г. не е представена в ТП на НОИ-Перник декларация за трудова злополука, съгласно чл. 57, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /Приложение към чл. 3, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/ за станала трудова злополука на 20.02.2025 г. с лицето Т.Д.Т., с ЕГН ••••••••••, по време на обичайния път при връщане от работното място в осигурителя „Саламандър- АСО ФЛ“ ООД до основното място на живеене. В АУАН е посочено, че видно от данните, постъпили в информационната система на НОИ, декларацията за трудова злополука е подадена от пострадалото лице с вх. № 5101-13-24 от 19.08.2025 г. Прието е, че нарушението на чл. 57, ал. 1 КСО е извършено на 28.02.2025 г. АУАН е предявен и връчен на управителя на „Саламандър – АСО ФЛ” ЕООД – Л.Д.П., на 28.10.2025 г., с отбелязване, че ще представи допълнително възражения. Въз основа на обсъждания АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка е издадено обжалваното Наказателно постановление /НП/ № НИ-1-13- 02094094\14.11.2025 г. от И.М.П. – на длъжност Ръководител на ТП, на основание чл. 350, ал. 2 от КСО, с което на „Саламандър – АСО ФЛ” ООД, ЕИК •••••••••, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 349, ал. 1, т. 1 КСО, за нарушение на чл. 57, ал. 1 КСО, за това, че в срок до 27.02.2025 г. не е представена в ТП на НОИ-Перник декларация за трудова злополука, съгласно чл. 57, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /Приложение към чл. 3, ал.1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/ за станала трудова злополука на 20.02.2025 г. с лицето Т.Д.Т., с ЕГН ••••••••••, по време на обичайния път при връщане от работното място в осигурителя „Саламандър-АСО ФЛ“ ООД до основното място на живеене. Прието и посочено е, че нарушението е извършено на 28.02.2025 г. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 18.12.2025 г. по поща, видно от приложеното по делото известие за доставяне /л. 9/. Жалбата срещу НП е депозирана на 02.12.2025 г. Във връзка с описаната в наказателното постановление трудова злополука е издадено постановление за отказ от образуване на предварително производство от 28.11.2025 г. от прокурор при Районна прокуратура – Ловеч. В мотивите на същото е посочено, че във връзка със злополуката не е установено и не са събрани данни да е извършено престъпление по чл. 136 НК. Във връзка с нея е извършено и разследване, резултатите от което са обективирани в Протокол № 5103-10-3 от 30.09.2025 г. на ТП на НОИ-Ловеч /л. 21 и сл./. В същия е посочено, че за периода от 20.02.2025 г. до 30.07.2025 г. на служителя Т.Д.Т. са издавани болнични листове с посочена причина „06 – Злополука – нетрудова“. Между страните не е спорно и от материалите по делото се установява, че злополуката е станала на 20.02.2025 г. в село Каленик, Община Угърчин, Област Ловеч, на площадка на АМ „Хемус“, около 08:15 – 08:30 часа. Т.Д.Т. бил нощна смяна за времето от 19.02.2025 г. до 08.00 ч. на 20.02.2025 г. След приключване на дежурството същият напуснал обекта и тръгнал към колега, с когото заедно пътувал работното място до местоживеенето си в гр. Л.. Както вървял, се подхлъзнал на заледена повърхност на изхода на площадката и паднал на земята, като усетил силна болка в областта на десния си крак. Вследствие на падането Т. получил счупване на външен /латерален/ малеолус. Не е спорно и че към датата на инцидента Т. е бил назначен на длъжност „охранител” в „Саламандър - Асо ФЛ“ ООД и е имал сключен трудов договор с дружеството № 4372/29.11.2024 г. на длъжност „охранител“ и място на работа „Авто строй Технополис Ловеч“ обект на „Саламандър - Асо ФЛ“ ООД. На 25.01.2025 г. Т. е сключил Допълнително споразумение към трудовия договор за длъжността, която е изпълнявал към момента на инцидента - „охранител“ и променено място на работа от обект „Авто строй Технополис Ловеч“ на обект на Автомагистрала „Хемус”, село Каленик. Като писмени доказателства по делото са приети медицински документи относно здравословното състояние на Т.Д.Т., касаещи здравословното му състояние след злополуката на 20.02.2025 г., като от представеното образно изследване /л. 27/ се установява, че е с поставена диагноза „Счупване на вътрешния /медиален/ малеолус. Закрито.”. В представения по делото фиш за спешна помощ от 20.02.2025 г. /л. 28/ в графа „Телекомуникационен триаж” е посочено, че се е подхлъзнал на лед и има съмпнение за счупен крак, като е на работното си място. Представени са и болнични листа, издадени на Т.Д.Т., на длъжност „охранител” в „Саламандър – АСО ФЛ” ЕООД за временна неработоспособност за периода от 20.02.2025 г. до 18.08.2025 г. В болничните листа за периода от 20.02.2025 г. до 30.07.2025 г. като причина за временната неработоспособност е посочено „Злополука – нетрудова”, а в болничния лист за периода 31.07.2025 г. – 18.08.2025 г. – „Общо заболяване”. По делото в качеството на свидетел е разпитан актосъставителя Ц. И. Д. относно констатациите при съставянето на акта. Същата сочи, че преди да състави процесния акт за установяване на административно нарушение е извършила проверка, при която е установила, че са представени във връзка със здравословното състояние на пострадалия работник болнични листове с посочена причина „общо заболяване“, които са издадени неправилно. Сочи, че данните за трудовата злополука се изискват от друго място, а не от самия болничен, тъй като лекарят може да е сбъркал. В качеството на свидетел по делото е разпитана и А.П.Д.-М. – служител при дружеството-жалбоподател на длъжност „Специалист труд и работна заплата“, от показанията на която се установява, че през месец февруари, 2025 г. започнали да получават болнични за служителя Т.Д.Т., в които било посочена причина за неработоспособността „нетрудова злополука“. Сочи, че болничните листа в някои случаи са изпращани от самото лице или по имейл. Твърди, че през месец септември били уведомени, че има постъпила декларация за регистриране на трудова злополука и тогава се е разбрало в дружествотожалбоподател за това. Заявява, че до тогава никой не е уведомен – нито тя, нито прекият ръководител на Т.Т. за злополуката, нито управителят на фирмата. Сочи, че дружествотожалбоподател не е уведомено чрез устно уведомление от служителя за трудовата злополука, както и че е имала ежедневен служебен контакт с прекия ръководител на лицето – М. П., който не й е споделял такава информация. Разпитан в качеството на свидетел по делото е и М. П. – пряк ръководител на Т.Д.Т. към датата на процесната трудова злополука, заемащ длъжност „Организатор охрана“ в офис на дружеството-жалбоподател в град Л.. Свидетелят сочи, че когато служителят го е уведомил, че ще отсъства от работа и ще ползва болничен, не му е казал, че е претърпял инцидент на тръгване от работа. Сочи, че може би след първия - втория болничен му е казал „То може би да се тълкува като трудова злополука“. Уточнява, че след като получи болничен лист го сканира и го изпраща на ТРЗ-то. Сочи, че не е казвал на ръководството, че инцидента е станал на прибиране от работа, защото е получил такава информация последствие. Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели, като логични и вътрешно непротиворечиви, включително и като съобрази, че се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. При преценка на достоверността на показанията на свидетелите М. П. и А.Д.-М. съдът съобрази евентуалната им заинтересованост от изхода на делото, предвид факта, че са служители на дружеството-жалбоподател, но не намери основание да не даде вяра на същите по изложените вече съображения – доколкото кореспондират и с останалите доказателства по делото. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира по гореизложените съображения, както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът също кредитира изцяло, включително от приетите заверени преписи от обжалваното наказателното постановление № НИ-1-13- 02094094/14.11.2025 г., АУАН № АИ-1-13-02085262\28.10.2025 г., Декларация за трудова злополука с вх. № 5101-13-24 от 19.08.2025 г. от Т.Д.Т., Протокол № 5103-10-3 от 30.09.2025 г. на ТП на НОИ-Ловеч /л. 21 и сл./ за разследване на трудова злополука, фиш за спешна помощ от 20.02.2025 г. /л. 28/ и резултат от образно изследване от същата дата, трудов договор № 4372/29.11.2024 г. на Т.Д.Т., длъжностна характеристика на охранител, справка за отхвърлени и приети уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ от 29.11.2024 г. от работодател „Саламандър- АСО ФЛ” ООД, Допълнително споразумение № 52 към трудовия договор № 4372/29.л11.2024 г., график на Т.Д. към датата на злополуката, Заповед № 1015-10- 67/29.09.2025 г. на ТП-Ловеч да се извърши разследване на процесната трудова злополука, обяснения на Т.Д.Т. от 31.08.2025 г., график за работа на същия към 20.02.2025 г., болнични листа, издадени на Т.Д.Т., на длъжност „охранител” в „Саламандър – АСО ФЛ” ЕООД за временна неработоспособност за периода от 20.02.2025 г. до 16.11.2025 г., лист за преглед на пациент от 20.02.2025 г. в МБАЛ „Проф. д-р П.С.“ АД, протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 20.02.2025 г. от 29.09.2025 г., При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни за това административни органи. Административно-наказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респективно фактическите констатации, заложени в наказателното постановление. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Те ж е с т т а на доказване е на административо-наказващият орган, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респeктивно, че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда, ако не е доказал възраженията си. В доказателствена тежест на административно-наказващият орган е и да попълни административно-наказателната преписка с всички относими към повдигнатото административно наказателно обвинение доказателства. Съгласно действащата правна уредба, дефиницията на понятието трудова злополука се съдържа в чл. 55, ал. 1 от КСО. За трудова злополука е прието всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. В чл. 55, ал. 2 на КСО изчерпателно са изброени случаите, които са приравнени към трудовата злополука. В този случай те са приравнени към трудовата злополука не по понятие, а по правни последици, възникващи за осигурените лица. Освен дефиниране на понятието трудова злополука, КСО урежда и специален ред за признаването на злополуката за трудова. Визираната правна уредба се съдържа в чл. 57 – 60 от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (Наредбата). Съгласно приетата за нарушена в обжалваното наказателно постановление разпоредба на чл. 57, ал. 1 КСО, осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа - предприятието ползвател, е длъжен в срок от 5 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука. В чл. 57, ал. 1 КСО не е уреден началният момент, от който възниква посоченото задължение за деклариране на трудова злополука. Съгласно чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, когато обстоятелствата, при които е станала злополуката, дават основания да се предполага, че тя е трудова, ръководителят или упълномощеното от него длъжностно лице са длъжни в срок 3 работни дни от узнаването за нейното настъпване да подадат в териториалното поделение на НОИ по регистрация на осигурителя/предприятието ползвател декларация по образец, утвърден от управителя на НОИ, и обнародвана в "Държавен вестник". Декларацията се вписва в регистъра за трудовите злополуки в предприятието. В този смисъл са и указанията, обявени на официалната електронна страница на НОИ /https://nssi.bg/fizicheski-lica/trudova-zlopoluka-i-profesionalnata-bolest/trudovazlopoluka//, съгласно които когато от събраните доказателства може да се предположи, че се касае за трудова злополука, ръководителят на осигурителя или упълномощеното от него длъжностно лице подават декларация по образец в ТП на НОИ по регистрация на осигурителя. Посочено е, че осигурителят е длъжен да декларира всяка трудова злополука в срок от 5 работни дни от узнаването за нейното настъпване. От изложения анализ на приложимата нормативна уредба следва извода, че „Саламандър – АСО ФЛ“ ООД е следвало да декларира процесната трудова злополука в 5- дневен срок от узнаване за същата или от уведомяването за обстоятелства, от които да може да се предположи, че се касае за такава, а не за битов инцидент, при който е пострадал работника Т.Д.Т.. С обжалваното наказателно постановление „Саламандър – АСО ФЛ“ ООД е санкционирано, за това, че в срок до 27.02.2025 г. не е представило декларация в ТП на НОИ-Перник за трудова злополука, съгласно чл. 57, ал. 1 КСО, станала с лицето Т.Д.Т. на 20.02.2025 г., като е прието, че санкционираното нарушение на чл. 57, ал. 1 КСО е извършено на 28.02.2025 г. Между страните не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че в болничните листа за периода от 20.02.2025 г. до 30.07.2025 г. като причина за временната неработоспособност на лицето е посочено „Злополука – нетрудова”, а в болничния лист за периода 31.07.2025 г. – 18.08.2025 г. – „Общо заболяване”. От показанията на свидетелите А.П.Д.-М. и М. Д. П., ценени в съвкупност с посоченото в представените болнични листа от служителя, съдът приема, че към 28.02.2025 г. – датата на санкционираното нарушение, работодателят – осигурител на пострадалото при трудовата злополука лице, не е бил уведомен за осъществяването на същата, нито са били налице данни, въз основа на които да се предположи, че следва да бъде извършена проверка за такава, поради което и за него не е възникнало задължение по чл. 57, ал. 1 КСО да декларира същата. Предвид изложеното, съдът намира, че незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за недеклариране в срок до 27.02.2025 г. на процесната трудова злополука, станала на 20.02.2025 г. с работника Т.Д.Т.. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че свидетелят П. изрично сочи, че не е уведомил ръководството, че злополуката е станала при прибиране от работа на служителя, защото е научил за това „постафктум“, както и изрично сочи, че Т. му е казал, че инцидента може да се тълкува като трудова злополука едва „след първия – втория болничен“, а първоначално, когато го е уведомил, че ще отсъства, не му е казал, че е претърпял инцидент /л. 86 – гръб/. В тази връзка съдът съобрази, че първият представен от служтеля Т. болничен лист № Е20250921308 /л. 48/ е издаден за периода 20.02.2025 г. – 30.03.2025 г., като в същия, съобразно изложеното и по-горе, е отбелязана причина за временната неработоспособност –„Злополука – не трудова“. Съвкупната преценка на посочените доказателства – съдържанието на представените болнични листа и показанията на свидетелите П. и Д.-М., мотивират съда да приеме, че санкционираното нарушение на чл. 57, ал. 1 КСО е недоказано по делото, тъй като към 28.02.2025 г. за „Саламандър АСО – ФЛ“ ООД не е било възникнало задължение за деклариране на процесната трудова злополука, тъй като дружеството не е било уведомено за осъществяването й. Разпоредбите на закона не предвиждат санкциониране на работодателя в хипотезата на пасивно поведение на работника, изразяващо се в неуведомяване на лекуващия лекар и/или на работодателя за обстоятелствата, при които е осъществена злополуката. В обобщение, предвид изложените съображения, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. По разноските: При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателя, който претендира такива в размер на 50 лв. – държавна такса за образуване на делото. Доколкото такава не е дължима и съответно не е събрана за разглеждане на делото, т.е. не е доказано да е сторен от жалбоподателя претендирания разход, искането за възлагането му в тежест на насрещната страна по спора не следва да бъде уважено. Предвид изхода спора, няма основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на административно-наказващият орган, каквото се претендира от него. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, съдът