Решение № 2331 от 26.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1256/2025 г.

от Регламент (ЕО) № 883/2004; Анкета за Германия и копия на документи от Германия. Във връзка с така подадените заявления от К., е изпратено искане до КИ на Германия за удостоверяване на осигурителен период, доход и причина за прекратяване на правоотношението (л. 128 и сл.). До изясняване на декларираните от лицето данни в заявлението във връзка с осъществявана трудова дейност и наличие на осигурителни периоди по законодателството на Германия, с цел извършване на преценка за правото на ПОБ, прилагайки чл. 54а – чл. 54в от КСО и чл. 61 – чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., с Разпореждане № 151-00-8581-1/05.10.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, е спряно производството по отпускане на ПОБ, образувано по заявлението на К. (л. 127). От КИ на Германия с вх. № 3209-15-64/15.01.2024 г. (л. 120 и сл.) е постъпил официален отговори, изразен в СЕД U017. С оглед получената от КИ на Германия информация, с Разпореждане № 151-00-8581-2/17.01.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, е възобновено производството по заявление за отпускане на ПОБ, подадено от К. (л. 118). Извършена е справка в Регистъра на трудовите договори и Персоналния регистър на НОИ по отношение на жалбоподателя (л. 113 и сл.). Въз основа на така събраните данни, с Разпореждане № 151-00-8581-3/25.01.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, на жалбоподателя на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО , като е прието, че в случая изключението на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. е неприложим (л. 112). Недоволен от така издаденото разпореждане, жалбоподателят го е оспорил пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив с жалба вх. № 1012-15-79/28.02.2024 г., към която е представил и доказателства (л. 86 и сл.), която жалба с Решение № 2153-15-88/20.03.2024 г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е отхвърлил и е потвърдил обжалваното пред него разпореждане (л. 82-85), като преди да стори това са извършени проверки за датите на излизане и влизането в България през ГКПП на К. (л. 107 и сл.). По жалба на К. срещу така постановеното решение е образувано адм. дело № 784/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХХ състав, приключило с окончателно Решение № 8819/17.10.2024 г., с което решението и потвърденото с него разпореждане са отменени и преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по подаденото от К. заявление при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона (л. 72 и сл. и приложеното по настоящото дело адм. дело № 784/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХХ състав). В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение с Разпореждане № 151-00-8581-4/18.11.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, е отменено Разпореждане № 151-00-8581-3/25.01.2024 г. за отказване на ПОБ по чл. 54а от КСО (л. 63) и до КИ на Германия е изпратено искане за изясняване на обстоятелства, имащи значение за правилното произнасяне по подаденото заявление за отпускане на ПОБ – Н001 (л. 64 и сл.), във връзка с което с Разпореждане № 151-00-8581-5/18.11.2024 г. е спряно производството по отпускане на ПОБ по заявлението на К. (л. 61). От КИ на Германия с вх. № 3209-15-64#1/11.12.2024 г. (л. 60 и сл.) е постъпил официален отговор, изразен в СЕД U004, с вх. № 3209-15-64#3/06.01.2025 г. – Н002 (л. 56 и сл.), с вх. № 3209-15-64#4/05.02.2025 г. – Х011 (л. 52 и сл.) и с вх. № 3209-15-64#5/20.02.2025 г. - U017 (л. 47 и сл.). С оглед получената от КИ на Германия, с Разпореждане № 151-00-8581-6/24.02.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, е възобновено производството по заявление за отпускане на ПОБ, подадено от К. (л. 45). Извършени са справки в Регистъра на трудовите договори и Персоналния регистър на НОИ по отношение на жалбоподателя (л. 38 и сл.). Въз основа на така събраните данни, с Разпореждане № 151-00-8581-7/07.03.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, на жалбоподателя на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от КСО, е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.09.2023 г. до 31.12.2023 г. в размер на 18,00 лв. дневно. Мотивирано е, че съгласно чл. 54б, ал. 4 от КСО, безработните лица, придобили право на ПОБ по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на право на ПОБ, получават минималния размер на обезщетение за срок от 4 месеца. Посочено е, че в СЕД U017, издаден от компетентната институция на Германия е удостоверено, че от 04.01.2022 г. до 28.02.2022 г. лицето е получавало обезщетение за безработица в Германия, поради което има право на обезщетение за безработица по чл. 54б, ал. 4 от КСО. Констатирано е, че лицето е с последно прекратяване на осигуряването от 01.09.2023 г. на основание уволнение от работодателя с регистрация в АЗ на 08.09.2023 г. и минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2023 г. – 18,00 лв. (л. 35). Недоволен, жалбоподателят е оспорил така издаденото му разпореждане в частта на определения размер на ПОБ (л. 17). Въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства, с Решение № 1040-15-156/02.06.2025 г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е отхвърлил жалбата на К. и е потвърдил Разпореждане № 151-00-8581-7/07.03.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив (л. 11-14). За да постанови този резултат, ответният административен орган е възприел изцяло изводите на долустоящия административен орган, като допълнително е посочил, че в случая се касае за искане за отпускане на ПОБ при прилагане на разпоредбите на чл. 61-65 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а – 54б от КСО. Цитирана е разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО, съгласно която право на ПОБ имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО или професионална пенсия по чл. 168 от КСО в РБ, или пенсия за старост в друга държава и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ. В тази връзка и при разглеждането на заявлението на жалбоподателя е посочено, че с цел преценка на правото на ПОБ, същата е извършена в съответствие с разпоредбата на чл. 61 на Регламент (ЕО) 883/2004 г. и на чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО за допустимо сумиране на осигурителни периоди, положени съгласно законодателството на няколко държави-членки, с цел покриване на изискването за внесени или дължими осигурителни вноски за безработица най-малко 12 месеца през последните 18 месеца. Определянето на периода и размера на ПОБ не е извършено в съответствие с изискванията на чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 2 във връзка с § 1 на Регламент (ЕО) 883/2004 г., тъй като в рамките на административното производство по отпускане на ПОБ, чрез формуляр СЕД U017 КИ на Германия е удостоверила период на получено от жалбоподателя ПОБ. Преносимите документи е посочено, че се издават на основание Регламент № 883/2004 г. и Регламента по неговото приложение № 987/2009 г., като служат за удостоверяване на факти, необходими за ползване на правата по този регламент. С формуляр СЕД U017 е мотивирано, че се удостоверяват периоди на осигурена за безработица заетост, периоди, които се зачитат като осигурителни при преценка на правото на ПОБ, както и периоди на самоосигуряване и/или трудова дейност без осигурителни вноски за безработица, като със същия документ се получава информация за причината за прекратяване на последното правоотношение, както и дали лицето е получавало ПОБ в съответната държава-членка. С посочения формуляр е установено, че КИ на Германия е потвърдила конкретно посочени периоди, както и получаването на ПОБ в Германия за конкретно посочени периоди, в т.ч. и за периода от 04.01.2022 г. до 28.02.2022 г., а така също и последна дата на трудова заетост 31.08.2023 г. като дата на прекратяване на работа и съответно като дата, от която следва да се отпусне искането ПОБ – датата 01.09.2023 г., което е прието, че е в съответствие със заявеното от К. в подаденото заявление. Цитирана е разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от КСО, съгласно която безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. По смисъла на § 1, ал. 1, т. 13 от ДР на КСО е посочено, че „Упражняване на правото на обезщетение за безработица“ е наличието на период, за който е изплатено отпуснато парично обезщетение за безработица. А според чл. 10, ал. 2 от НОИПОБ при отпускане на ПОБ по реда на чл. 54б, ал. 4 от КСО, тригодишният период се определя от датата на отпускане на предходно ПОБ. В конкретния случай е прието, че КИ на Германия е удостоверила получено от К. обезщетение за безработица, т.е. наличието на предходно упражнено право на ПОБ с начална дата 04.01.2022 г., по отношение на което е изминал период по-малък от три години, изчислен към датата на придобиване на ПОБ по заявлението на К., което е 01.09.2023 г., поради което и приложение, според административния орган, следва да намери разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от КСО. В хода на съдебното производство не са ангажирани нови доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи. Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, са постановени от материално компетентни органи, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Спорът по делото е във връзка с приложението на материалния закон. Фактическата обстановка не е спорна между страните, в т.ч. и че жалбоподателят има право на ПОБ. Настоящият съдебен състав намира, че спорът в случая е за правото, като касае размера и периода на отпуснатото ПОБ и по-конкретно, коя е приложимата нормативна регламентация за определяне на неговия размер и период на получаване. С други думи казано – приложима ли е за жалбоподателя разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от КСО. Общите правила за определянето на размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица са разписани в чл. 54б, ал. 1 от КСО, според която норма дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Едно от изключенията на това правило е уредено в разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от КСО, съгласно която, безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. За да се приеме, че са налице предвидените в чл. 54б, ал. 4 от КСО правни последици, следва да се установи наличието на фактическия състав, включващ два юридически факта – 1) придобито право на обезщетение за безработица и момента на възникването му и 2) предходно упражнено право на обезщетение за безработица в рамките на три години преди датата на придобиване на новото право на обезщетение. Между страните не е спорно, че жалбоподателят е придобил право на обезщетение по чл. 54а от КСО (на основание положения от него труд и осигуряване в Германия), което е възникнало на 01.09.2023 г. Не е спорно също така и че за периода 04.01.2022 г. до 28.02.2022 г., т.е. по-малко от три години преди датата на придобиване на новото право на обезщетение, лицето е получавало парично обезщетение за безработица в Германия, като от негова страна се твърди, че получаването на ПОБ в Германия не е равнозначно на ПОБ по чл. 54а от КСО, както и че разпоредбата на чл. 54а от КСО регулира единствено националното право на обезщетение за безработица. Именно в тази връзка и е поискано отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Следва в тази връзка да бъде съобразено, че Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на обезщетенията и т.н. Но разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е., съдържащите се в регламента правила като нормативни разпоредби с обща правна сила са пряко приложими във всички държави – членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. В конкретния случай няма спор по делото, че К. е гражданин на Република България, респ. е гражданин на държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от Регламента), с който регламент са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите-членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., сред които е и правилото на § 2, в който е уредено, че напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Приложимото законодателство в настоящия казус е това на държавата-членка по обичайното местопребиваване на жалбоподателя, на която държава той е и гражданин, а именно - законодателството на Република България. С други думи казано, след като в съответствие с посочения по-горе регламент и регламента по прилагането му, на К. следва да бъде признато правото му на ПОБ в държавата-членка по пребиваване (в случая България) на основание осигуряването му в друга държава-членка (в случая Германия), в съответствие с разпоредбата на чл. 61 на Регламент (ЕО) 883/2004 г. и на чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО при сумиране на осигурителни периоди, положени съгласно законодателството на няколко държави-членки, с цел покриване на изискването за внесени или дължими осигурителни вноски за безработица най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, на същото основание следва да бъде зачетено и полученото от него парично обезщетение за безработица в Германия като такова, получено в България, още повече, че Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност не съдържа правило, което надхвърля координационната цел на регламента, задължавайки държава-членка да не може да определи условията за периодичен достъп на заинтересованите лица до ползване правото на обезщетение за безработица, вкл. размер на обезщетението в този случай, поради което и нормата на чл. 54б, ал. 4 от КСО следва да се приеме, че не противоречи на конкретна норма, в т.ч. и на принципите от приложимите регламенти на ЕО. В този смисъл и настоящият съдебен състав намира възраженията на жалбоподателя за нарушаване на основните принципи на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за неоснователни, още повече, че жалбоподателят не е лишен от право на ПОБ, както се твърди. При така установените данни е категорично, че заявеното на 08.09.2023 г. със Заявление вх. № 611-6080/08.09.2023 г. (рег. № 151-00-8581/08.09.2023 г. в ТП на НОИ – Пловдив) право на жалбоподателя К. на ПОБ е придобито в рамките и преди да е изтекъл, визираният в чл. 54б, ал. 4 от КСО тригодишен период, поради което и съдът приема, че органът като е определил размер на отпуснатото му ПОБ от 18,00 лв. дневно за срок от 4 месеца, за периода 01.09.2023 г. до 31.12.2023 г., е постановил решението си, респ. органът по осигуряването е издал разпореждането си, при правилно приложение на материалния закон. Настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 от ДФЕС и направеното от жалбоподателя искане е неоснователно при следните съображения: Отправянето на преюдициално запитване следва да е породено от неяснота в нормата от правото на Европейския съюз и да е свързано с въпроси, релевантни към разрешаването на конкретния съдебен спор (чл. 267 от ДФЕС, респ. чл. 628 от ГПК). Поставените въпроси от пълномощника на жалбоподателя не се отнасят до приложение на национални норми, които да противоречат на норма от правото на Европейския съюз. Техният отговор не е пряко свързан с преюдициалния и тълкувателен характер на запитването, а с произнасянето по конкретния спор, което е задължение на националната инстанция. При съобразяване на изложеното, искането за отправяне на преюдициално запитване от страна на жалбоподателя следва да се остави без уважение. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение № 1040-15-156 от 02.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с в Разпореждане № 151-00-8581-7 от 07.03.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена. При посочения изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски по производството, които се констатираха в размер на 102,26 евро за осъществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на база правилото на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и превалутиран на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона.