Решение № 114 от 17.8.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 39/2026 г.

наказателно дело от общ характер № 20264000600039 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК. С Присъда № 12/01.12.2025 г., постановена по НОХД № 312/2024 г., Окръжен съд – Габрово е признал подсъдимия Б. Х. А.за виновен в това, че през периода 07.09.2023 г. - 29.09.2023 г. в гр. Севлиево и в м. „Чешме дере", в землището на с. Кормянско, общ. Севлиево, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП, разпространил на Н. М., Х. Е. и Т. К. и тримата от гр. Севлиево и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп с общо тегло 114.63 грама на стойност 2 292.60 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр. 5 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го осъдил на 5 /пет/ години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 6 /шест/ хиляди лева в полза на държавата. Постановил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС наказанието от 5 години „Лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение наложеното на подс. Б. А. наказание в размер на 2 години „лишаване от свобода по НОХД № 213/2020 г. на Районен съд - Севлиево, влязла в сила на 24.11.2020 г., и постановил същото да се изтърпи при първоначален „строг" режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС. Съдът се произнесъл по разноските и веществените доказателства. Недоволен от така постановената присъда останал подс. Б. А., който чрез упълномощения си защитник адв. Б. е депозирал жалба и допълнителна такава, с наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност - постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон и задължителната за съда тълкувателна практика, както и постановена от незаконен състав. Изтъква се оспорената присъда да почива на предположения - в нарушение на чл. 303, ал. 1 от НПК, като доказателственият материал е тълкуван изключително едностранно и изцяло в ущърб на подсъдимия. В условията на алтернативност се отправя искане атакуваната присъда да се отмени и делото да се върне, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в досъдебното производство; да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в съдебната фаза; да се отмени и постанови нова, с която изцяло подсъдимият бъде оправдан по така повдигнатите му обвинения, поради несъставомерност; да се измени, като по отношение на едното деяние бъде преквалифицирано в обикновено държане, като и за двете деяния се приложи института на чл. 55 от НК с налагане на наказание в предвидения в закона минимум за всяко едно от тях; да се измени и наложи наказание - в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Велико Търново намира оспорената присъда за законосъобразна, а въззивната жалба с допълнението към нея за неоснователни, поради което пледира присъдата да бъде потвърдена. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подс. А. и защитникът му поддържат въззивната жалба и допълнителната такава, развивайки подробно аргументацията си. Подсъдимият, в последната си дума, заявява, че иска справедливост. Великотърновският апелативен съд, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба и допълнителната такава и извърши служебно, съобразно правомощията си визирани в чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Въззивният съд споделя приетата за установена от първостепенният съд фактическа обстановка, която се изразява в следното: Подсъдимият Б. А. към м. септември на 2023 година живеел заедно с вуйчо си - св. А. Д. в гр. Севлиево, в дома му на •••••••••. В този период бил безработен. Използвал мобилен телефон с номер ••••••••••. Имал е и създаден профил в социалната мрежа „Фейсбук" с име „Б. Е.". Подсъдимият се занимавал с разпространение на наркотични вещества - предимно марихуана. Свидетелят Н. М. Й. употребявал наркотични вещества и също бил от гр. Севлиево, като от м. август на 2023 година си закупувал марихуана от подс. А.. Й. се свързал с подс. А. чрез социалната мрежа „Фейсбук" в профила му „Б. Е.". На 07.09.2023 г. св. Й. поискал от св. А. К. /негов приятел/ да му предостави мобилния си телефон, за да се свърже с подс. А., тъй като не разполагал с такъв, към този момент. След като го получил се свързал с подсъдимия чрез профила му във „Фейсбук. Двамата се уговорили св. Й. да отиде до дома му /дома на подс. А. на ••••••••/, тъй като се уговорката е била за закупуване на марихуана за стойност 10 лева. Около 15:00 часа на 07.09.2023 г. св. Й., заедно със св. К., отишли до жилищния блок, където живеел подсъдимия. Св. Й. се качил до апартамента, в който живеел А., а св. К. останал да го чака навън. Подсъдимият продал на св. Й. марихуана за стойност 10 лева, според предварителната им уговорка. Марихуаната е била свита в алуминиево фолио. Св. Й. я прехвърлил в хартиена свивка и я сложил в джоба на панталоните си. След това напуснал сградата. След като излязъл от входа на жилищната сграда, където го чакал св. Колев, и се насочили към центъра, на няколко метра след това двамата били спрени за проверка от полицейски служители от РУ – Севлиево – св. И. С. и св. Б. С.. На запитване от тяхна страна дали св. Й. държи в себе си наркотично вещество, последният отговорил утвърдително и доброволно предал закупената от подс. А. зелена суха листна маса, завита в хартиена свивка, за което е съставен протокол за доброволно предаване /л. 82 от ДП/. При проведения от страна на св. С. разговор със св. Й. последния е заявил, че е закупил марихуаната от Б.. Извършен е оглед на веществено доказателство на предадената от свидетеля зелена суха листна маса, като е установено и теглото и, а именно – 1.29 грама. При направен полеви наркотест същата е реагирала на наркотично вещество марихуана. Хартиената обвивка със зелената листна маса е поставена в плик, запечатан с етикет с подписи на поемните лица - С. И. и Н. Н. и е отбелязана като обект № 1, за което действие по разследването е съставен протокол и фотоалбум към него /л. 39 и л. 60 – л. 61 от ДП/. По делото е прието заключение на физико-химична експертиза № 536/2023 г., изготвено от вещото лице Евгения Николова, защитено от експерта в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и неоспорено от страните по делото. От заключението се установява, че обект на изследване е била суха, зелена листна маса, обозначена като обект № 1, предадена с протокол за доброволно предаване от 07.09.2023 г., както и че сухата зелена листна маса е коноп /марихуана/ с нетно тегло 0.42 грама, съдържаща канабинол и е със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 7.7 %. Стойността на същата е 8.40 лева. Св. Х. Е. също употребявал наркотични вещества и е от гр. Севлиево. Познавал се с подс. Б. А., като на няколко пъти си е закупувал марихуана от него, предимно за сумата от по 10 лева. На 07.09.2023 г. св. Хр. Е. се срещнал със св. И. С., с когото били приятели, в центъра на гр. Севлиево. При срещата им св. С. помолил св. Е. да му закупи от подс. А. марихуана за сума от 20 лева, за което му предал и парите. Св. Е. се съгласил и около 15:00 часа се свързал с подсъдимия по „месинджър" в профила му във Фейсбук - „Б. Е.", като двамата се уговорили за покупката. След това С. и Е. отишли до жилището, обитавано от подс. А. - на •••••••••. Св. Е. влязъл във входа, където го очаквал подс. А., където била и осъществена и сделката. Б. А. предал на св. Е. марихуана, която била поставена в алуминиево фолио, срещу която получил сума от 20 лева. След като взел марихуаната св. Е. се върнал при св. И. С., който го чакал наблизо. Св. Е. прибрал марихуаната в дрехата си, като след това я дал на св. С. да я постави в найлонова торбичка с покупки. След това двамата се отправили към дома на св. С.. На няколко метра от дома на С. обаче били спрени за проверка от полицейски служители на РУ - Севлиево, в състава на които бил св. С. Т.. Попитани от служителите на реда имат ли в себе си наркотични вещества, Е. и С. дали отрицателен отговор, след което били придружени до сградата на РУ - Севлиево. В сградата на управлението св. И. С. предал доброволно закупената от подс. А. марихуана, за което е съставен протокол за доброволно предаване /л. 81 от ДП/, в който С. собственоръчно е посочил, че предаденото е марихуана и е за негова лична употреба. При проведен от св. С. Т. разговор със св. И. С., последният заявил марихуаната да е закупена от подс. Б.. Извършен е оглед на веществени доказателства - предадената от св. И. С. зелена суха листна маса, като е установено, че същата е с брутно тегло 1.56 грама и при полеви наркотест е реагирала на наркотично вещество марихуана. Алуминиевата обвивка със съдържащата се в нея суха листна маса е обособена като обект № 1, запечатана е в найлонов плик с подписи на поемните лица - Н. Н. и С. И. и НТЛ. За това извършено действие е съставен протокол и фотоалбум към него /л. 62 – л. 64 от ДП/. По делото е прието заключение на физико-химическа експертиза № 537/2023 г., поддържано в съдебно заседание от изготвилия го експерт и не е било оспорено от страните по делото, като установимо от същото е, че предадената от св. И. С. суха зелена листна маса, е с нетно тегло 1.09 грама, определена като канабис /марихуана/ и с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 13.8 %, на стойност - 21.80 лева. С протокол за доброволно предаване /л. 83 от ДП/ св. Х. Е. е предал IPhone 12mini IMEI 358027••••••••• и СИМ карта на оператора „Йетел“ с номер ••••••••••, като същият собственоръчно е отразил това да е негов телефон, от който е провеждал кореспонденция по Месинджър с подс. Б. А.. Извършен е оглед на веществено доказателство - предадения от св. Е. телефон, за което е съставен протокол и фотоалбум към същия /л. 76 – л. 80 от ДП/. Огледа е извършен в присъствието на поемни лица - Н. Н. и С. И. и вещо лице – специалист- технически помощник. Св. Т. К., след като заболял от множествена склероза, започнал да употребява марихуана. Намирал да му се отразява положително на здравословното състояние. Живеел също в гр. Севлиево. От м. март на 2023 г. започнал да си закупува марихуана от подс. Б. А.. Предимно си купувал количество на стойност за 10 лева. Св. К. се свързвал с подсъдимия предимно по „месинджър" в профила му във Фейсбук с име „Б. Е.". На 07.09.2023 г. св. К., по „месинджър“ се свързал с подс. А. в профила му във „Фейсбук“ с име „Б. Е.“ и поискал среща, за да си закупи марихуана. Около 15:30 часа на същата дата /07.09.2023 г./ двамата се срещнали на входа на жилищната кооперация на ••••••••, където подс. А. продал на св. К. топче с марихуана. Св. К. поставил част от марихуаната в хартиена свивка във формата на цигара, която държал в себе си. На следващия ден - 08.09.2023 г., около 15:00 часа, св. К. бил спрян за проверка от полицейски служители, в състава на които бил св. И. С.. На въпросът им дали има в себе си наркотични вещества, същият отговорил положително, след което предал наркотичното вещество с протокол за доброволно предаване /л. 85 от ДП/. При проведения със свидетеля разговор от страна на св. С., К. заявил, че е закупил марихуаната от подсъдимия Б.. Извършен е оглед на веществено доказателство - саморъчно свита цигара, съдържаща зелена суха листна маса, предадена с протокола за доброволно предаване и установено същата да е с брутно тегло 0.43 грама. Изпробвана с полеви наркотест, реагирал на наркотично вещество - „канабис". Хартиената свивка със съдържащата се в нея суха зелена листна маса е опакована и запечатана в плик, съдържащ подписите на поемни лица- А. Д. и Н. Н. Н.. По делото е прието заключение на физико-химическа експертиза № 541/2023 г., поддържано съдебното заседание от вещото лице и установимо от същото е, че обект на изследване е предадената от св. К. суха зелена листна маса с нетно тегло 0.24 грама, определена като канабис /марихуана/, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол – 13.09 % на стойност 4.80 лева. Подс. А., във връзка с описаната по - горе дейност по разпространение на наркотични вещества, се снабдявал с такива по неустановен по делото начин, като по - големите количества е укривал, държейки ги в землището на с. Кормянско, м. "Чешме дере". На 29.09.2023 г. в РУ - Севлиево е била получена оперативна информация, че подс. Б. А. държи наркотични вещества - марихуана, която укрива в близост до пътна отбивка в м. „Чешме дере", в землището на с. Кормянско, общ. Севлиево, както и че ще изпрати определено лице да я вземе и съответно да я пренесе в гр. Севлиево. Във връзка с получената информация на 29.09.2023 г. бил сформиран екип от полицейски служители от РУ - Севлиево, в който участвал и св. И. Ц., за провеждане на специализирана полицейска операция в същия този район. Поради създадените близки отношения между подс. А. и свидетеля Ц. П., на 29.09.2023 г., късно вечерта, подсъдимият потърсил П. по телефона, но него открил /не му вдигнал/. Малко по - късно св. П. се свързал обратно по телефона с подсъдимия. А. го повикал пред дома му – в гр. Севлиево на ••••••••• - на къщичките. Поискал да разговарят за една работа, която да му възложи. Свидетелят П. се съгласил и отишъл на уговореното място. При проведения между двамата разговор подсъдимият му предложил да отиде в землището на с. Кормянско, в близост до пътна отбивка, в м. "Чешме дере", откъдето да вземе черен полиетиленов сак със съдържащото се в него, като за това ще му се заплати. Пояснил му, че след като вземе сака, е необходимо да му се обади, след което ще му каже какво да прави. След като св. П. се съгласил, подс. А. му дал велосипед, с който да се придвижи до мястото. Тъй като било късно вечерта, св. П. повикал със себе си брат си - св. К. П.. Последният се съгласил да отиде с него на посоченото от подсъдимия място. Така, късно вечерта двамата свидетели, придвижвайки се с предоставеното им колело, достигнали до описаната от подсъдимия отбивка в землището на с. Кормянско. Оставили велосипеда и продължили пеш, по черен път. Св. К. П. останал да пази в началото на черния път, а св. Ц. П. продължил до мястото, описано му от подс. А.. Там, в близост до храсти, намерил черен полиетиленов сак, такъв какъвто е бил описан от А. и го взел. Непосредствено след като излязъл от храстите, носейки черния сак, излезли от укритието си полицейските служители. В този момент двамата свидетели направили опит да избягат от мястото, като св. Ц. П. хвърлил носения с него фенер и черния сак. Независимо от опита им да избягат и двамата свидетели били задържани веднага от полицейските служители. Полицейските служители установили, че освен черния сак, носен от св. Ц. П., в храстите имало още един - бял сак. При проведения разговор с Ц. П., същият заявил, че в саковете има марихуана, която не е негова и се е съгласил да я предаде доброволно, както и сторил след като бил откаран в РУ Севлиево. Там предал с протокол за доброволно предаване от 30.09.2023 г. черен полиетиленов сак и бял полиетиленов сак, съдържащи суха зелена листна маса /л. 86 от ДП/, като в протокола собственоръчно било отразено от св. Ц. П., че „На 29.09.2023 г. Б. ми се обади с предложение да отида до пътя за Кормянско преди чешмата в отбивката да взема пакет от даденото място и да му го занеса стигнах на мястото взех го но там ме хванаха полицията в пакета имаше марихуана." Непосредствено след това - в 01:00 часа на 30.09.2023 г. е бил извършен оглед на веществени доказателства - предадените с протокола за доброволно предаване полиетиленови сакове и съдържащата се в тях суха зелена листна маса. Огледа е извършен в присъствието на поемни лица - Стефан Стойнов и Д. Д. и специалист-технически помощник, включително и в присъствието на св. Ц. П.. Установимо от протокола е, че черният полиетиленов сак съдържа – 50 броя отделни алуминиеви свивки, съдържащи суха зелена листна маса. С част от нея от произволно избрана свивка е извършен полеви наркотест, установил го като наркотичното вещество канабис /марихуана/, брутното му тегло - на цялото количество зелена суха маса – възлиза на 85 грама /обособено като обект № 1, запечатано в плик с подписите на поемните лица и НТЛ/. Белия полиетиленов сак съдържа 50 бр. алуминиеви свивки, съдържащи суха зелена листна маса с брутно тегло 91грама. С част от зелената суха листна маса е направен полеви наркотест, който е реагирал на наркотичното вещество канабис /марихуана/. Алуминиевите свивки със съдържащата се в тях суха зелена листна маса са били обозначени като обект № 2. За извършените действия е съставен протокол и фотоалбум към него /л. 68 – л. 71 от ДП/. Установимо от изготвеното в хода на досъдебното производство заключение по физико-химичната експертиза № 579/2023 г., защитено от вещото лице в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд е, че сухата зелена листна маса в обект № 1 е коноп /марихуана, канабис/ с нетно тегло 56.109 грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидоканабинол 16.5 % и на стойност 1121.80 лева. Представената за изследване зелена суха листна маса обект № 2 е коноп /марихуана, канабис/ с нетно тегло 56.79 грама с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 19.9 % и възлиза на стойност 1135.80 лева. Първостепенният съд приел без съмнение, че предадените с протокола за доброволно предаване от св. Ц. П. 2 /два/ броя полиетиленови сакове със съдържащите се в тях наркотични вещества и приобщени като веществени доказателства, на които е извършен и оглед, са същите, които са обект на посочената експертна справка, обстоятелство неоспорено от страните пред окръжния съд в хода на съдебното следствие, с което се съгласява и настоящата инстанция. Правилно приел първостепенният съд, че конопът /канабисът, марихуаната/ е наркотично вещество и е под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като фигурира в Приложение I към чл. 3, ал. 2 на ЗКНВП, включващо "растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина." В хода на съдебното следствие пред Окръжния съд е допусната и изслушана идентификационна фоноскопна експертиза, обект на която е протокол за изготвяне на ВДС № 42-2269/03.11.2023 г. на ДА „Технически операции" и 1 бр. оптичен носител на еднократен запис - веществено доказателствено средство с уникален номер 43-ГБ- 9/18.10.2023 г. Експертното становище сочи, че представеният оптичен носител съдържащ четиринадесет аудиофайла, поради кратката им продължителност и ниското качество на звукозаписите не е възможно да бъде извлечена съвкупност от характерни лингвистични признаци и да бъдат снети сонограми с цел определяне на индивидуалните особености на говора и извършване на сонографен и фонетично-лингвистичен анализ, поради което записите - обект на същата експертиза се определят като негодни за извършване на сравнително иденетификационно фоноскопско изследване. В хода на съдебното дирене пред окръжния съд, експертите добавяте, че поради негодността на материала за изследване, не може да се даде отговор на въпроса кое е лицето, което е записано. Посочват, че поради изложените причини не е възможно да се даде отговор на въпроса дали мъжкия глас, говорещ от телефонен номер 359886••••• в аудиозаписите - обект на експертизата, е идентичен с гласа на Б. А.. Описаната фактическа обстановка съдът приел за установена и доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели - Н. Н., А. Д., Н. Н. Н., С. С., Д. Д. Г. П. и Р. М.; на св. Н. Й., дадени на досъдебното производство и пред съдия, приобщени по чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, позовавайки се на тези дадени в хода на ДП, като допуснал и изслушал заключение на съдебно-психиатрична експертиза, безспорно установила, че при свидетеля не се установяват болестни психични отклонения, умствено недоразвитие или физически недостатъци, които да възпрепятстват правилното възприемане на явленията в реалността, като същият е в състояние да участва пълноценно в наказателното производство и да дава достоверни обяснения относно фактите и обстоятелствата, имащи значение за делото и обосновано отхвърлил възраженията на защитата за негодност на свидетеля да дава достоверни показания; кредитирал с доверие показанията на св. А. К. дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК; на св. Х. Е. също приобщени по чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК; позовал се на показаният на св. И. С. дадени в хода на досъдебното производство пред съдия и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, като според настоящата инстанция съвсем правилно отхвърлил възражението на защитата да не бъдат приобщавани показанията на този, дадени на ДП, поради неспазване на процесуалния ред при неговия разпит с оглед непълнолетието му. Съдът обосновано се е аргументирал, че разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от НПК не предписва задължително присъствие на лицата по ал. 1, като и това е предоставено в правомощията на разследващия орган и независимо от това, установимо от приложения протокол за разпит на свидетеля, проведен пред съдия е, че на същият е присъствал инспектор от ДПС-Севлиево, както и че неговите родители са били уведомени за разпита. В обобщение правилно се позовал на показанията на свидетелите – С. и Е., кредитирайки тези дадени в хода на досъдебното производство и пред съдия; доверил се на показанията на св. Т. К., дадени в хода на съдебното следствие пред съда и на тези на досъдебното производство, приобщени по чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, като подробно обосновал решението си за това; позовал се и на показанията на св. Ц. П., приобщени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК и кредитирал тези, дадени в хода на ДП и пред съдия на 01.12.2023 г. по отношение на обстоятелството, че е говорил по телефона на 29.09.2023 г. вечерта именно с подс. А., че последният го е извикал до дома си и изпратил на мястото в посочената местност, за да вземе пакет с марихуана. Приел, че същите са дадени почти два месеца след като е бил задържан, което напълно опровергава твърдението му, че е искал да реагира бързо и затова е натопил подс. Б..; обсъдил и анализирал подробно показанията на св. К. П., които не кредитирал с доверие касателно твърдяното от него, че вечерта на процесната дата А. се е обадил на брат му, както и чие е било предложението той да го придружи до местността извън гр. Севлиево, приемайки, че в тези части показанията му противоречат на показанията на св. Ц. П., от които се установява, че след като първоначално не му се е обадил впоследствие той е бил този, който е звъннал на подсъдимия по телефона, а така също и че когато е приел да отиде и да вземе пакета той е помолил брат си да отиде с него, тъй като е било късно. Приел, че тези показания донякъде са продиктувани от близките отношения, в които се намират и стремежът му да „помогне" на подс. А. за избягване на наказателна отговорност; приобщил на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК дадените в хода на ДП /л. 36/ показания на А. Д., в които заявил да е вуйчо на подс. А. и през инкриминирания период са живеели в едно домакинство, като не му било известно А. да се занимава с нередни неща. Съдът не кредитирал с доверие показанията на този свидетел, дадени в хода на съдебното следствие по отношение на заявеното от него, че в конкретния случай /на 29.09.2023 г./ той е изпратил св. П. да вземе пакетите с марихуана, заявявайки, че по този въпрос „конкретния въпрос" той бил виновен. В тази връзка правилно е констатацията на съда, че показанията му противоречат на всички събрани по делото доказателства и подробно обсъдени в мотивите му, като е отчетена близката родствена връзка на подс. А. и свидетеля - негов вуйчо, сочещо на неговата явна заинтересованост от изхода на делото. В този смисъл настоящата инстанция напълно споделя подробната аргументация и доводи на съда; съдът се позовал освен на показанията на свидетелите, протоколите за оглед на веществени доказателства, протоколи за доброволно предаване, заключенията на съдебните експертизи, включително съдебно-психиатрична експертиза и фоноскопна експертиза, ВДС. Извършил подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, приемайки кои от тях следва да се кредитира и поради какви съображения, респективно кои – не, с който анализ и оценка настоящата инстанция се съгласява напълно и не намира за необходимо да ги преповтаря. Правилно първостепенният съд отхвърлил възражението на защитата по отношение годността на доказателствата, събрани в хода на образувани други досъдебни производства, приемайки че действително, след като свидетелите Н. Й., Х. Е. и Т. К. са били установени да държат марихуана, предадена от тях лично с протоколи за доброволно предаване, са били образувани бързи досъдебни производства съответно – ДП № 339/2023 г., № 344/2023 г. и № 340/2023 г. и трите по описа на РУ - Севлиево, по които са извършвани процесуалноследствени действия. Подробно отразил, че на 30.09.2023 г. е образувано ДП № 369/2023 г., при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК. С Постановление от 27.10.2023 г. на прокурор от ОП - Габрово на основание чл. 271, ал. 2 от НПК са обединени ДП № 339/2023 г., № 340/2023 г. и № 344/2023 г. - трите по описа на РУ-Севлиево в едно досъдебно производство, което да се води под № 341/2023 г. по описа на РУ-Севлиево. С Постановление от 15.12.2023 г. на прокурор от Габровска окръжна прокуратура на основание чл. 217, ал. 2 от НПК са обединени ДП № 341/2023 г. и № 369/2023 г. в едно ДП под № 341/2023 г. и обосновано приел процесуално-следствените действия по обединените досъдебни производства да са извършени законосъобразно и в унисон с разписаното в чл. 217а от НПК, като същите са запазили процесуалната си стойност. В тази връзка изложените от първоинстанционния съд доводи и аргументи настоящата инстанция споделя напълно, като намира възраженията на защитата в тази посока за неоснователни. Неоснователно е и възражението на защитата за допуснати нарушения при извършване на огледите на веществени доказателства. В тази връзка окръжният съд допуснал до разпит поемните лица, присъствали по време на извършваните действия, а именно - свидетелите Н. Н., А. Д., Н. Н. Н., С. С., Д. Д. Г. П. и Р. М., като позовавайки се на показанията им установил – начина, по който са били поканени в качеството на такива; действията на които са присъствали, както и че положените върху протоколите подписи са техни, поради което и с основание е приел извършените действия по разследването за законосъобразни, а съставените въз основа на тях протоколи годна доказателствена основа, въз основа на която да гради правните си изводи. Неоснователно е възражението на защитата и във връзка с твърдението за негодност на изготвените ВДС - поради това, че искането за използване на СРС било направено извън процесуалните срокове, както и че не било ясно дали това искане е направено от правоимащо лице, поддържано и пред настоящата инстанция. В конкретния случай, настоящият съд намира, че искането за използване на СРС е направено от орган по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗСРС, по отношение на лицето Б. Х. А., като са изписани номерата на комуникатора, включително и СИМ-карта с абонатен номер ••••••••••, която се ползва от Б. А., като същото е било мотивирано, като въз основа на него е издадено Разпореждане № 50/27.07.2023 г. на Заместника на административния ръководител на Окръжен съд - Габрово, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 вр. чл. 15, ал. 1 от ЗСРЗ е разрешено използването на СРС чрез посочените в него способи, включително подслушване чрез използване на технически средства - по чл. 6 от ЗСРС. Определен е и първоначален срок - от два месеца, считано от 07.08.2023 г., а след прилагане на СРС „звукозапис" е изготвено ВДС за времето от 07.08.2023 г. до 06.10.2023 г., за което е съставен и протокол, приложен в делото /л. 126 и следващите от досъдебното производство/. С постановление от 07.12.2023 г. на прокурор от Окръжна прокуратура - Габрово на основание чл. 177, ал. 3 и чл. 196, ал. 1, т. 2 от НПК е приобщено като доказателствено средство /ДС/ по ДП № 341/2023 г. по описа на РУ - Севлиево протокола, отразяващ изготвянето на ВДС и с регистрационен № 42- 2269/03.11.2023 г. по описа на ДАТО. Установимо от гореизложеното е, че ВДС са изготвени по предвидения в закона процесуален ред и в установените законови срокове, поради което се явява годно доказателство, както е приел първоинстанционният съд, излагайки аргументиран и обоснован отговор на възраженията на защитата в тази насока, и достигайки до извода, че същите представляват годна доказателствена основа, върху която може да стъпи. Предвид изложеното, оплакванията, че присъдата е неправилна, тъй като е необоснована и почива на предположения; че обвинението не е доказано по несъмнен начин и обективната истина по делото не е разкрита, както и че съдът не е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, са неоснователни. В тази насока е константна практиката на върховната инстанция, че присъдата е явно необоснова, когато въобще липсват доказателства за фактическите положения, приети от съда за установени или когато събраните доказателства са в явно противоречие с приетите за установени факти, което изключва възможността да се направи извода, че същите са настъпили. В случая, противно на изложеното във въззивната жалба и допълнителната такава, присъдата е обоснована, тъй като фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото. Мотивирайки присъдата си първият съд е посочил какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните му съображения за взетото решение. Изложени са подробни фактически и правни доводи, защо е кредитирал с доверие показанията св. Н. Й., дадени в хода на досъдебното производство, мотивирайки се, че при разпита в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, първоначално заявил да не си спомня нищо, а непосредствено след това подробно споделил какво, къде и как се е случило на инкриминираната дата, като целенасочено променял само лицето, от което е закупено наркотичното вещество. Позовал се и на това, че показанията му дадени в хода на ДП са депозирани съвсем скоро след осъществяване на деянието и споменът му е бил по ясен и пресен, включително отхвърлили твърденията на Й. същите да са дадени под заплаха, като голословни, аргументирайки се и с това са дадени пред съдия - гаранция, да са депозирани в спокойно състояние и без оказван какъвто и да е натиск. На следващо място, правилно приел показанията на св. Й., дадени в хода на ДП, да се подкрепят и от останалите доказателства по делото - протокол за доброволно предаване /л. 82 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л. 39 от ДП/. Приел, че показанията на коментирания свидетел Й. /дадени в хода на ДП/ се подкрепят и от тези на св. И. С., пред когото непосредствено след задържането му е заявил, че марихуаната е закупил от подс. Б.. С основание приел, че същите са в унисон и с тези на св. А. К., дадени в хода на ДП, приобщени към доказателствената маса чрез процесуалния способ предвиден в чл. 281 от НПК, които съдът кредитирал основателно с доверие. Правилно първостепенният съд отхвърлили, като несъстоятелни възраженията на защитата, свързани с показанията на същия този свидетел Н. Й., дадени в хода на ДП, които според подсъдимия и защитника му, недопустимо били приобщени към доказателствата по делото, тъй като били снети в друго досъдебно производство, а не по настоящото. В тази връзка изтъкнатите доводи във възражението са неоснователни и не почиват на данните по делото, установимо от протокол за разпит пред съдия, проведен по ДП № 341/2023 г. е, че същият е извършен точно по това досъдебно производство - ДП № 341/2023 г., а не по друго, както твърди защитата и поддържа възражението си и пред настоящата инстанция. Допуснал и изслушал заключение по съдебно - психиатрична експертиза, безспорно установила, че при свидетеля не се установяват болестни психични отклонения, умствено недоразвитие или физически недостатъци, които да възпрепятстват правилното възприемане на явленията в реалността, като същият е в състояние да участва пълноценно в наказателното производство и да дава достоверни обяснения относно фактите и обстоятелствата, имащи значение за делото и обосновано отхвърлил възраженията на защитата за негодност на свидетеля да дава достоверни показания. Доверил се на показанията на св. А. К., дадени в хода на ДП и приобщени чрез специфичната техника предвидена в чл. 281 от НПК, в който е заявил, че се познава с подс. А., тъй като са били в един клас, както и че двамата са приятели във „Фейсбук“, а А. имал профил с име „Б. Е.". На инкриминираната дата св. Й. му поискал телефона, за да се обади на подсъдимия, а след като му го предоставил отишъл встрани, за да проведе разговор и не е чул какво си говори св. Й. с Б.. Щом пристигнали на адреса, където живеел подсъдимия К. не е отишъл със св. Й. до блока, а да си купи ядки и при завръщането си възприел свидетеля тъкмо когато излизал от входа на блока, като малко след това били спрени от полицаите за проверка. Съдът кредитирал с доверие тези показания на св. К. /дадени в хода на ДП/, посочвайки че същите кореспондират с кредитираните с доверие показания на св. Й., както и с останалите доказателства, описани по- горе и относими към тази част на обвинението, а именно протоколите за доброволно предаване, протоколите за оглед на веществени доказателства, показанията на св. С.. Съдът надлежно и обстойно изложил, защо кредитира показанията на свидетелите Х. Е. и И. С., дадени в хода на досъдебното производство, като при обсъждането им изрично е изложил доводи в насока - и двамата да са дали показанията си непосредствено след извършване на деянието; да са последователи и кореспонидиращи помежду си и с останалите по делото доказателства, а именно показанията на св. С. Т., пред когото при задържането му св. С. е заявил, че марихуаната е закупена от подс. А.; че се подкрепят и от писмените доказателства - протоколи за доброволно предаване /л. 81 и л. 83 от ДП/ и протоколите за оглед на веществени доказателства /л. 62 и л. 76 от ДП/. Посочил и защо не кредитира показанията на тези свидетели, дадени в хода на съдебното следствие, обосновавайки това си решение с вътрешната им противоречивост, а и противоречивостта им помежду си. Освен това приел, че и двамата свидетели не дават логично обяснения поради каква причина на досъдебното производство са заявили марихуаната да е закупена от подс. А., а не от неговия вуйчо. Констатирал, че по никакъв начин не се подкрепя заявеното от св. Е., че това е направил по молба на св. С., за да не разберат родителите му, което противоречи и с доказателствата по делото, че те вече са били уведомени за провежданото разследване. Не се подкрепят и твърденията на св. С., служител на полицията да му е оказал натиск и какво да говори, като не сочи и конкретно лице. Съдът аргументирано не приел и твърденията на св. Е., че е дал други показания, поради изпитван страх от роднина на подс. Б. А.. Не на последно място, приел дадените показания и на двамата свидетели, извършени пред съдия, да е достатъчна гаранция за това да са депозирани в спокойно състояние и обстановка, без да е оказван какъвто и да е натиск. Обсъдил и се позовал на показанията на Т. К., дадени по реда на съдебното следствие, а така също в хода на досъдебното производство и приобщени по съответния процесуален ред. Анализирал, същите да се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства, като - протокол за доброволно предаване /л. 85 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л. 65 от ДП/, както и от показанията на св. И. С., пред когото св. К., след предаване на наркотичното вещество заявил, че предния ден си е закупил същото от подс. Б. А.. Произнесъл се и по възражението на защитата на подсъдимия относно годността на свидетеля да дава достоверни показания, предвид страданието му от множествена склероза и искането й за извършаване на експертиза в тази връзка, отхвърляйки го съвсем обосновано и законосъобразно с мотивирайки се с цялостното поведение на този свидетел, логичността при изразяването му, последователността на мисълта му, които съдът възприел непосредствено при разпита му и не намерил основание да се съмнява във възможността на свидетеля да възприема фактите, имащи значение за делото, както и да дава достоверни показания за тях. Освен това правилно посочил, че конкретното сочено заболяване не е свързано с психическото му здраве и не е може да бъде фактор, който да оказва влияние върху свидетелската му годност, с които изводи настоящата инстанция се съгласява напълно. Правилно посочил, че нито един от изброените свидетели не е заявявал да е дал показанията си в хода на ДП, по причина да му е било обещано спрямо всеки един от тях да не се проведе наказателно преследване, което да го е мотивирало към неверни такива, с които доводи основателно отхвърлил възраженията на защитата в тази насока. Подробно аргументирал защо и в кои части е кредитирал показанията св. Ц. П., дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 от НПК, по отношение на това, че именно с подс. А. е говорил по телефона на 29.09.2023 г. /вечерта/; че той го е извикал до дома си и го изпратил на мястото в посочената местност да вземе пакет с марихуана, тъй като същите са дадени пред съдия на 01.12.2023 г., а и последното е почти два месеца след като е бил задържан, което напълно опровергава твърдението му да е искал да реагира бързо, поради което и да злепостави подс. А.. На следващо място липсват каквито и да било доказателства във връзка с твърдението му – св. А. Д. /Р./ - вуйчо на подсъдимия да го е заплашвал по какъвто и да било начин, и това да е била причината същият да злепостави подсъдимия. Дори нещо повече, в изложеното липсва каквато и да било логика и поради обстоятелството, че А. Д. и подсъдимия са в изключително близки родствени връзки, а и към този момент са живеели в едно домакинство /на посочения адрес/. Също така, самият свидетел излага в последствие да е водил разговор със св. А. Д., който му е казал да говори истината, включително и на зададения от защитата въпрос, дали преди този разпит от страна на полицията или св. А. Д. е имало спрямо него упражнен натиск, същият категорично е заявил, че не е имало такъв натиск, нито от едната, нито от другата страна. Показанията на обсъждания свидетел, дадени в хода на ДП, не са изолирани от останалата събрана по делото доказателствена маса, а кореспондират и с други доказателства по делото. В тази насока са показанията на св. И. Ц. - служител на РУ- Севлиево, установяващи, че на 29.09.2023 г. е била проведена акция извън града и същата е била във връзка с получена оперативна информация, че подс. Б. А. ще изпрати лица в посочената местност, които да пренесат наркотични вещества. Същевременно при проведената акция са установени и задържани именно свидетелите - Ц. П. и К. П.. В тази насока показанията се подкрепят и от протокола за доброволно предаване /л. 86 от ДП/, установяващ св. Ц. П. да е предал наркотичното вещество - предмет на обвинението, в който собственоръчно е отразил да е бил изпратен в местността „Чешме баир“ точно от подс. А., за да вземе пакет от мястото и да му го занесе. В тази посока показанията се подкрепят и от приложените по делото ВДС. В тази връзка настоящата инстанция се солидаризира с направения извод от първи съд, че с показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, свидетелят цели само и единствено оневиняване на подсъдимия с оглед последния да избегне наказателна отговорност. Анализирал подробно показанията на св. К. П., които не кредитирал с доверие касателно твърдяното от него, че вечерта на процесната дата А. се е обадил на брат му, както и чие е било предложението да го придружи до местността извън гр. Севлиево, приемайки, че в тези части показанията му противоречат на показанията на св. Ц. П., от които се установява, че след като първоначално не му отговорил на повикването впоследствие той е бил този, който е звъннал на подсъдимия по телефона, а така също и че когато е приел да отиде и да вземе пакета той е помолил брат си да отиде с него, тъй като е било късно. Приел, че тези показания донякъде са продиктувани от близките отношения, в които се намират и стремежът му да „помогне" на подс. А. за избягване на наказателна отговорност. Със същата акуратност и съдът подробно анализирал показанията на св. А. Д., посочвайки в кои части ги кредитира и кои не, както и защо, с които анализи и изводи въззивния съд се съгласява напълно и не намира за необходимо да ги преповтаря. Правилно окръжният съд отхвърлили възраженията на защитата, свързани с ВДС, като не ги споделил и приел същите като защитна версия/теза, поддържани и пред настоящата инстанция. Защитата се позовава на обстоятелството, че не можело да се установи кой точно е провел разговорите, а от там и лицето, което е изпратило св. П. да вземе укритите пакети с марихуана, опирайки се основно на заключението на фоноскопната експертиза и показанията на св. Ц. П. и А. Д., дадени на съдебното следствие. В тази връзка следва да се посочи, че заключението по фоноскопната експертиза, приета по делото, само по себе си не може да бъде основание да се приеме неустановеност на лицата, провели разговорите, тъй като не е дала отговор на този въпрос, поради негодността на записите. Освен това идентичността на лицата, участвали в контролираните разговори, се установява не само въз основа на експертиза, но и от останалите доказателствени източници, събрани по делото. Установимо от приложеното по делото искане за разрешаване на СРС, абонатен № ••••••••••, към инкриминирания период се е използвал точно от подс. А., което се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели и обсъдени подробно погоре. Освен това видно е, че от мобилен № 08820•••••, ползван от св. Ц. П. е налице повикване към мобилен № ••••••••••, ползван от подс. А.. Проведен е разговор, като е отразено, че Б. казва на другия мъж - „Айде ела, ма без нищо на къщичките", да отиде празен, пред тях. Този разговор е проведен на 29.09.2023 г. в 22:59 часа. Анализирайки и съпоставяйки проведения разговор с показанията на св. Ц. П. /тези които съдът кредитира с доверие/, и настоящата инстанция намира за безспорно установено този разговор да е проведен между св. П. и подс. А., като следва да се сподели, че в хода на съдебното дирене пред окръжния съд първоначално св. П. е заявил, точно да е подс. Бехран А. да го е извикал на срещата, късно вечерта на 29.09.2023 г., а не неговия вуйчо – св. А. Д.. Законосъобразни са изводите на окръжния съд, че относими към обвинението за държане на наркотични вещества, са и проведените контролирани разговори, посочени в приложения протокол под № 8, 9, 10 и 11, като не е налице съмнение същите да са проведени между св. Ц. П. и подс. А., тъй като при предявяването им на св. Ц. П., последният не е отрекъл, че това е неговия глас в записите, както и че е ползвал мобилен № 0820•••••. В синхрон с това е и заявеното от него, че е говорил с А., като изразява съмнение и несигурност само за един от разговорите /втория или последния/. Правилно съдът не кредитирал с доверие показанията на свидетеля, че разговорите е водил с вуйчото на подс. А. – А. Д., а не със самия подсъдим, установимо от разговор вписан приложения протокол под № 9 - че св. Ц. П. се обръща към лицето, с което говори по мобилния телефон, наричайки го „Б." /всъщност както се е обръщал към подсъдимия още от малък/. Освен това в този разговор е заявил, че е излязъл на широко, където бате А. обърна, като явно в случая става въпрос за вуйчото на подс. А. – св. А. Д.. Също така в този разговор свидетелят е бил напътстван да открие място, отговарящо на описаното, и на което и преди инкриминираната дата е бил изпращан от А. да взема определени количества от укритите наркотични вещества. Предвид изложеното и за настоящата инстанция няма съмнение, че от показанията на св. Ц. П. и данните от ВДС-те, е безспорно установено – посоченото място, подсъдимият да е укривал наркотичните вещества, за които е изпращал други лица да ги вземат и да му носят определени от него количества, които впоследствие е разпространявал. Обясненията на подсъдимия, отричащи участието му в престъпното деяние, за което е предаден на съд, се явяват опровергани по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и настоящата инстанция приема същите като защитна негова позиция. С оглед гореизложеното и в принципен план, за да е нарушен принципът на разкрИ.е на обективна истина, е необходимо до е налице едностранчиво кредитиране на доказателствата при наличие на съществени противоречия в тях, като основно задължение на съда изясни обективната истина по делото, събирайки и проверявайки всички доказателства – както уличаващи, така и оневиняващи дееца, което задължение окръжният съд в настоящия случай съвсем акуратно е изпълнил. Правните изводи на първостепенният съд имат за основа доказателствени факти, събрани и проверени по реда на чл. 106 и чл 107 от НПК, като не са нарушени основни правила при проверката им. Доказателствените източници са пълно и всестранно анализирани, което е гаранция за правилността на приетата фактическа установеност и верността на правните изводи. Показанията на свидетелите са обсъдени в тяхната взаимовръзка и обусловеност – като решаващият съд е обсъдил защо дава вяра на едни и отхвърля други доказателства, при констатирано между същите съществено противоречие относно главните факти по делото. Контролирания съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 13 и чл. 107 от НПК , като е събрал всички доказателства за относимите обстоятелства, както и процесуалното си задължение по начина предписан в чл. 305, ал. 3 от НПК. Извършил е цялостна и обоснована преценка на доказателствения материал, като липсват допуснати нарушения при събирането и проверката им, включително и с оценката на същите, за да обоснове извода си за вината на подс. А., окръжният съд се е позовал на техния действителен смисъл. Вярно е, че е право на подсъдимия да отрича авторството на престъплението, но когато неговата защитна позиция е опровергана по един несъмнен начин от събраните по делото доказателства, какъвто е настоящия случай, то не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита или да се поражда съмнение относно авторството на деянието. Настоящата инстанция намира, че първостепенният съд правилно е изградил вътрешното си убеждение, като при неговото формиране са спазени съответните процесуални правила – изследвани са всички обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, изводите на съда се основават на всички доказателствени материали, а не само на някои от тях, като други са игнорирани, мотивите са пълни, ясни и непротиворечиви. Спазвайки посочените процесуални правила, решаващият съд не е допуснал нарушение на принципа за оценка на доказателствения материал по вътрешно убеждение, залегнал в разпоредбата на чл. 14 от НПК. Извършеното престъпно деяние и неговото авторство е доказано по несъмнен начин, а именно - през периода 07.09.2023 г. - 29.09.2023 г. в гр. Севлиево и в м. „Чешме дере" в землището на с. Кормянско, общ. Севлиево, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП, разпространил на Н. М., Х. Е. и Т. К. / тримата от гр. Севлиево/ и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп с общо тегло 114.63 грама, на обща стойност 2292.60 лева. При установената фактология, материалният закон е приложен правилно, като правилно поведението на подс. А. е съотнесено към престъпния състав на чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр. 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Осъществил е две от формите на изпълнителното деяние на престъпния състав – „разпространение” и „държане с цел разпространение”. Отделните деяния, поради обективната и субективна връзка помежду им, съставляват продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, което поради същностната си характеристика е такова, което от обективна страна е единството на две или повече еднородни прояви, всяка от които поотделно осъществява състав на едно и също престъпление. Предвид фактическата установеност, че с действията си подсъдимият е осъществил състава на едно и също престъпление, извършеното от него правилно е квалифицирано от първия съд като едно деяние, осъществено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. В изложения смисъл подс. А. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. От обективна страна безспорно е установено, че подсъдимият не е имал разрешително, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП, но независимо от това е държал с цел разпространение и е разпространявал чрез продажба наркотични вещества – марихуана /коноп, канабис/, дотолкова доколкото - на 07.09.2023 г., около 15:00 часа в апартамент № 11, находящ се на •••••••••, ет. 4 в гр. Севлиево продал на св. Н. М. високорисково наркотично вещество - коноп с нетно тегло 0.42 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 7.7 %, на стойност - 8.40 лева, на 07.09.2023 г., около 15:00 часа на входа на жилищна кооперация на ••••••••• в гр. Севлиево, продал на св. Х. Е. от същия град високорисково наркотично вещество - коноп с нетно тегло 1.09 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент 13.8 %, на стойност 21.80 лева, на 07.09.2023 г., около 15:30 часа на входа на жилищна кооперация на ••••••••• в гр. Севлиево продал на св. Т. К. от същия град високорисково наркотично вещество - коноп с нетно тегло 0.24 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 13.9 % и на стойност 4.80 лева и на 29.09.2023 г. до пътна отбивка в м. "Чешме дере" в землището на с. Кормянско, общ. Севлиево държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп с нетно тегло 56.09 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 16.5 % и на стойност 1121.80 лева и коноп с нетно тегло 56.79 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 19.9 % и на стойност 1135.80 лева. Несподелими са доводите на защитата за липса на доказателства подс. А. да е държал наркотичните вещества, намерени в м. „Чешме дере", находяща се в землището на с. Кормянско, оспорвайки обективната съставомерност на извършеното деяние. Като форма на изпълнително деяние, държането на наркотични вещества се свежда до осъществяване на фактическа власт върху тях от страна на дееца /в правния смисъл на понятието/, а не до обикновеното им държане във физическия смисъл на думата, както правилно е приел ревизирания съд. Фактическата власт върху вещите, предмет на престъплението, се изразява в отношението на дееца към тях като към свои, както и във възможността да упражнява контрол върху същите и да се разпорежда с тях. Установимо от доказателствата по делото е, че наркотичните вещества, предмет на обвинението са били укрити в гориста местност, извън населеното място – гр. Севлиево, за което е знаел само подсъдимия, а свидетеля Ц. П., който и преди този конкретен случай е ходил до мястото, за да взема от там и занесе съответното количество на подсъдимия. Установено също безспорно е, че точно Б. А. на инкриминираната дата /29.09.2023 г./ е изпратил същия този свидетел - св. Ц. П., да вземе от посоченото място и то част от наркотичните вещества и след това да му ги занесе; че това се е случвало и преди процесната дата, а именно, че е изпращал св. П. да взема част от укритото наркотично вещество и да му го носи. Тези факти, както и безспорно установената разпространителска дейност от страна на подсъдимия на марихуана на различни лица /чрез продажбата им на свивки/, настоящата инстанция намира, че е налична безспорна установеност подс. А. да е имал фактическата власт над наркотичното вещество - предмет на обвинението, установимо от показанията на св. Ц. П., който е посещавал инкриминираното място по негово „поръчение“ /след свързване с него от страна на подс. А./, което сочи, че А. е имал контрол върху мястото, на което са съхранявани обособените в отделни свивки наркотични вещества, поставени в полиетиленови сакове и в този смисъл подсъдимият се е разпореждал с тях като със свои /чрез продажбата им-разпространението/, поради което са верни изводите на проверяваната инстанция – именно подс. А. е държал забранените от закона наркотични вещества в посочената местност /е осъществявал контрол върху същите/ и се е разпореждал с тях. Правилен и законосъобразен е и изводът за наличието на специалната цел на държането на процесните наркотични вещества - марихуана от страна на подсъдимия А. - с цел нейното разпространение, изводима от количеството на държаната марихуана - общо 112.88 грама, на следващо - от начина й на опаковане – свита на дози, в отдели алуминиеви свивки и мястото на съхранение, което е било и под контрола на самия А.; от показанията на свидетелите закупували от подс. А. съответни дози, респективно разпространявал чрез продажбата им на различни лица. От субективна страна А. осъществил престъпния състав на претендираното спрямо същия деяние при форма на вина пряк умисъл - знаейки и осъзнавайки напълно, че без надлежно разрешително е държал и то с цел разпространение и разпространявал, продавайки на различни лица високорискови наркотични вещества – марихуана, поради което е осъзнавал и общественоопасния характер на деянието, като е искал настъпването на общественоопасните последици от него, обективиран от конкретно установените му действия и поведението му при извършване на посочената дейност. В случая отделните деяния са извършени в непродължителен период от време, при наличието на обективна и субективна връзка помежду им, и представляващи елементи от едно продължавано престъпление, поради което възраженията на защитата в тази посока подлежат на отхвърляне. За деянието по чл. 354а, ал. 1 от НК законодателят е предвидел наказание от 2 до 8 години „Лишаване от свобода“, както и „Глоба“ от 5 000 до 20 000 лева. Решаващият съд е наложил наказание – 5 години „лишаване от свода“ и „Глоба“ в размер на 6 000 лева. Постановил е наказанието „Лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “в“ от ЗИНЗС. Заявеното във въззивната жалба и поддържано от защитника на подсъдимия оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. При определяне вида и размера на наложеното на подс. А. наказание за извършеното от него престъпление съдът се съобразил със следните обстоятелства обуславящи наказателната му отговорност: Като отегчаващи отговорността обстоятелства приел - завишената степен на обществена опасност на деянието, обусловена от обекта на защита- обществените отношения, свързани с народното здраве и насочеността към най- младата част на обществото; сравнително големият размер на предмета на престъплението; завишената степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, обусловена от предишното му осъждане за престъпление от общ характер, както и от обстоятелството, че престъпното деяние е извършено в определения му от съда изпитателен срок. Настоящата инстанция ще добави към същите и реализираните продажби на три отделни лица, сочещо развита престъпна мрежа. От друга страна съдът отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство семейното положение на подсъдимия и сравнително ниската му възраст. Обсъждайки тези обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съвсем законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 3 от НК, окръжният съд приел наличието на баланс между обстоятелствата с отегчаващ ефект и тези със смекчаващ, с оглед на което справедливо определил наказанието „лишаване от свобода“ към средния размер на предвиденото в закона, а именно - от 5 години лишаване от свобода, респективно и ориентирал размера на кумулативно предвиденото за извършеното престъпление наказание "глоба", към неговия минимум - в размер на 6 000 лева, като отчитайки размера на последното се съобразил с изложените по-горе обстоятелства и имотното състояние, доходите и семейните му задължения. По този начин Окръжният съд не се е отклонил от критериите по чл. 35, ал. 3 от НК и е постигнал съответствие между извършеното деяние, данните за личността на подсъдимия и наложеното наказание. В случая е съвсем очевидно съответствието на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите, заложени в чл. 36 от НК. Наложените наказания „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в определния им размер, според настоящата инстанция, не се явяват несъразмерно тежки, поради което присъдата и в тази й част не търпи ревизия. Правилно и законосъобразно на основание чл. 57, ал. 1 т.2 б."в" от ЗИНЗС съдът определил наказанието от „Лишаване от свобода“ да се изтърпи от подс. А. при първоначален „Строг“ режим. Установимо от приложения по делото бюлетин за съдимост е, че подс. А. е осъден с присъда по НОХД № 213/2020 г. на Районен съд Севлиево, влязла в сила на 24.11.2020 г., на 2 години и 8 месеца „Лишаване от свобода“, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването му за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, поради което деянието по ревизираната присъда подсъдимият е извършил в определения му от съда изпитателен срок. Предвид това законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, окръжният съд е привел в изпълнение наложеното с посочената присъда наказание от 2 години и 8 месеца „Лишаване от свобода“, като постановил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС, това наказание да се търпи при първоначален „строг" режим. Правилно и законосъобразно ревизираният съд се е произнесъл по разноските и веществените доказателства, като законосъобразно е постановил на основание чл. 354а, ал. 6 от НК отнемане в полза на държавата предмета на престъплението, а именно - наркотичните вещества, предадени на съхранение в ЦМУ - София, с протоколи № 96337/12.10.2023 г. и № 96339/12.10.2023 г. Водим от горното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Великотърновският апелативен съд