Решение № 737 от 9.6.2026 г. на Административен съд - Силистра по дело № 46/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе срещу решение № 4/08.01.2026 г. по АНД № 724 по описа на Районен съд – Силистра за 2025 г.,с което е отменено Наказателно постановление № 18-2500222 от 01.07.2025 г.,издадено от касатора,санкциониращо клона на „Вианд“ ЕАД в с.Ситово, обл. Силистра, с имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл.415,ал.1 от Кодекса на труда (КТ). В полза на оспорващия са присъдени разноски по делото. В касационната жалба са изложени съображения за постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон. Изложени са доводи за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Сочи се,че въззивният съд е следвало да съобрази разпоредбата на член 270, ал. 1 от КТ и въз основа на нея да определи компетентността на административния орган. Моли се за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на отмененото наказателното постановление. Ответната страна „Вианд“ ЕАД – клон Ситово, с адрес на управление с.Ситово, общ.Ситово, обл. Силистра, [ЕИК], чрез представителя си по пълномощие адв. С. Н. от АК-Силистра, излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на СРС и моли постановеният от него акт да бъде оставен в сила. Претендира и присъждане на разноски по делото. Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна , тъй като решението е правилно, съобразено с материалния закон. С наказателно постановление № 18-2500222/01.07.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Русе, на клон Ситово на ЕАД“Вианд“ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда за това, че не е изпълнил задължително предписание за заплащане на възнаграждение на работник за положения от него труд в ден, обявен за официален празник-22 септември. Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че при проверка от контролните органи при Дирекция“ИТ“ – Русе на място във фуражен завод в село Борисово, общ. Сливо поле, обл. Русе, стопанисван от „Вианд“ ЕАД - клон Ситово, обл. Силистра, е установено, че работодателят не е заплатил на работника Д. С. с необходимото увеличение, положения труд в ден, обявен за официален празник - 22.09.2023 г. Тази констатация била отразена в протокол за извършена проверка ПР № 2409312/24.09.2024 г.,в който е било дадено предписание в срок до 07.10.2024 г. възнаграждението да се изплати. По искане на управителя на клона срокът за изпълнение на разпореждането бил удължен до 24.10.2024 г. На 26.03.2025г., при извършена проверка по документи в Инспекцията в гр.Русе, било установено, че даденото предписание не е изпълнено. Въз основа на констатацията е бил съставен АУАН № 18-2500222/09.06.2025г. за нарушение на чл. 415, ал.1 КТ, изразяващо се неизпълнение на конкретното предписание и посочена датата на извършване на нарушението 25.10.2024 г. Въз основа на акта е било издадено оспореното НП, в което АНО е възприел фактическите и правни рамки на административното обвинение. Съдът е коментирал, че данните за извършеното нарушение и за приетия за нарушител са били налице при контролните органи на 25.10.2024 г., а извършването на проверка през март 2025г. и съставянето на протокола през месец юни 2025г. сочи за несвоевременна организация на проследяване на необходимите данни. Констатацията не е формулирана като отменително основание, респ. липсва установяване относно неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. За да отмени наказателното постановление, съдът е приел, че клонът на търговеца, макар да има относителна правна самостоятелност, не е самостоятелен носител на права и задължения, не е самостоятелен правен субект, а е част от търговското предприятие – част от имуществото на търговеца, поради което няма статут на юридическо лице, респ. не може да е страна в административно-наказателното правоотношение. Настоящият състав, след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното: Неоснователни са оплакванията относно това, че първоинстанционният съд е следвало да съобрази разпоредбата на член 270,ал.1 от КТ и въз основа на нея да определи компетентността на административния орган. Определението, на което се е позовал РС-Силистра, е постановено във връзка с повдигната от него препирня за подсъдност относно разглеждане на жалбата срещу процесното наказателно постановление. Констатацията на ВКС относно мястото на извършване на нарушението, въз основа на която е определена подсъдността на делото, е задължителна за съда. В посочения акт е отразено, че релевантният за възникването на административно-наказателната отговорност факт е неизпълнението на даденото задължително предписание, а не съдържанието на последното,т.е. санкцията не е наложена защото не е изплатено възнаграждението, за да е приложима разпоредбата на чл. 270, ал. 1 КТ. Изрично касационната инстанция е акцентирала, че мястото на осъществяване на нарушение чрез бездействие е мястото, където бездействалият е следвало да има активно поведение - да изпълни предписанието и в конкретния случай това е местонахождението на седалището на юридическото лице, което е адресат на предписанието и в чиято управленска сфера на действие попада задължението за изпълнение на наложената принудителна мярка, а с оглед мястото на извършване на нарушението и съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН компетентен да разгледа спора се явява именно РС-Силистра. При условие, че нарушението е извършено по местонахождението на седалището на санкционирания субект, което е в с. Ситово, област Силистра, то съгласно чл. 399 и чл. 416, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 21, ал. 4 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (УПИАГИТ) служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ Русе не са разполагали с териториална компетентност да установят процесното нарушение. А след като това е така и предвид разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от КТ и чл. 20, ал. 2, т. 2 от УПИАГИТ директорът на териториалната дирекция в гр. Русе не е имал правомощия на административно-наказващ орган. Гореизложеното потвърждава законосъобразността на изводите на първоинстанционния съд относно неправилното ангажиране на административно-наказателната отговорност, защото юрисдикционният акт, който следва пряко да породи неблагоприятните правни последици за него,е издаден от орган без правомощия за това. Доколкото в наказателното право, вкл. в административно-наказателното, не е позната формата на „нищожност“ на санкционен акт (в този смисъл решение № 294 от 21.07.2014 г. на ВКС по н.д. № 823 / 2014 г., II н.о., НК), то в кръга на своите правомощия по чл. 63 ЗАНН, съдът правилно е отменил оспореното пред него НП. Вярна е и констатацията на първата инстанция относно неправилното налагане на санкцията на клон на търговско дружество. Разпоредбата на чл. 412а,т.2 КТ предписва, че адресати на имуществени санкции могат да бъдат юридически лица и еднолични търговци. Такова е и принципното положение, закрепено от чл. 83,ал.1 ЗАНН. Макар съгласно §1 от ДР на КТ на клона на юридическото лице да е призната работодателска правоспособност, съгласно чл. 412а, т.2 от КТ клонът не може да е адресат на имуществена санкция. Следователно надлежна страна в административно-наказателното производство и субект на административно-наказателна отговорност може да е търговецът, но не ѝ регистрираният от него клон на дружеството (в този смисъл Решение от 24.10.2013 г. на АдмС - Силистра по к. а. н. д. № 212/2013 г., Решение от 06. 11. 2013 г. по к. а. н. д. № 211 / 2013 г. на АдмС - Силистра, Решение № 1431/26.07.2019 г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1204/2019 г. и др.). Що се касае до спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, първата инстанция не е формулирала конкретно отменително основание в тази насока, поради което е ненужно обсъждането на оплакванията в жалбата. В заключение на изложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в удостоверения размер на 276 евро(л.23), които следва да се заплатят от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Русе (арг. от чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от УПИАГИТ във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК). Водим от горното, Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал.2, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63вЗАНН