Решение № 1267 от 3.8.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 253/2026 г.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1, във връзка с чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Административното дело е образувано по жалба на И. М. П., [ЕГН], адрес: гр. Троян, [улица], ет. 1, ап. 1, чрез адв. С. Г. от ЛАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GРАМ-2204169 от 17.05.2026 г., издадена от П. Н. Н. - мл. автоконтрольор към РУ Троян, ОДМВР Ловеч, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и отнети документи: СУМПС –285932889. С доводи, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалните и процесуални правила, се иска отмяната ѝ като незаконосъобразна. Според изложеното в жалбата, в заповедта не е посочено времето на извършване на нарушението. Сочи се още, че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в това, да разбере какво точно нарушение е извършил. Според жалбоподателя, липсват доказателства, че от Гаранционния фонд е получено уведомление по реда на чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането /КЗ/, както и че в случая нарушителят не е знаел за съществуването на служебно извършена дерегистрация на процесния автомобил. В съдебно заседание, оспорващят – редовно призован, не се явява и не се представлява. В съдебно заседание, ответникът – П. Н. Н. – мл. автоконтрольор към РУ Троян, ОДМВР Ловеч - редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са събрани писмени доказателства. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Настоящият съдебен състав, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните и приложимото право, приема за установено от фактическа страна следното: С обжалваната Заповед № GPAM – 2204169/17.05.2026 г. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В заповедта е посочено, че са отнети документи: СУМПС - 285932889. За да приложи мярката, административният орган се е позовал на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 5047920, съставен на И. П. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, за това, че в гр. Троян, [улица] посока на движение от град Ловеч към центъра на гр. Троян, управлява лек автомобил Тойота Ярис с регистрационен номер [рег. номер], собственост на Н. М. П. от село Черни Осъм, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 12.05.2026 г., като същото е установено след извършена справка в РСОД и в ОДЧ на РУ Троян. Заверено копие от съставения АУАН е приложено към административната преписка /л. 8/. Като част от административната преписка са представени и: Мотивирана резолюция № 26-0359-[рег. номер]/22.05.2026 г. /л. 9/, Сведение от И. М. П. /л. 10/, Справка за прекратяване на регистрация на МПС /л. 11/, Справка за нарушител/водач /л. 12-13/, Заповед № 295з-293/30.01.2025 г. на директора на ОДМВР Ловеч относно оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР Ловеч да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП /л. 14-15/, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по ЗДвП /л. 16-17/. От ответния административен орган с писмо с вх. № 2368/16.07.2026 г. в АдмС Ловеч е представена и справка относно първоначалната регистрация, промяната на регистрацията, прекратяването ѝ, както и нейното възстановяване по отношение на процесния автомобил с рег. № [рег. номер] /л. 31-гръб/. Видно от отбелязването в ЗППАМ, същата е връчена на П. на 17.05.2026 г. /л. 7/. Жалбата срещу заповедта е подадена на 21.05.2026 г., видно от поставения в деловодството на ответника вх. № 359000-5124/21.05.2026 г. /л. 3/. С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в законовоустановения срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Предвид данните, че оспорената заповед е съобщена на 17.05.2026 година, видно от отбелязването върху същата /л. 7/, а жалбата е депозирана в РУ Троян на 21.05.2026 г. /л. 3/, съдът приема, че оспорването е извършено в законоустановения преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на чл.146 от АПК. Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, Ловешки административен съд, първи състав, намира жалбата за основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-2204169 от 17.05.2026 г., издадена от П. Н. Н. - мл. автоконтрольор към РУ Троян, ОДМВР Ловеч, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и отнети документи: СУМПС – 285932889. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон. Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи /чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП/. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С представената с административната преписка Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи /л. 16-17/, издадена на основание чл. 165 от ЗДвП, са определени службите за контрол по ЗДвП. Видно от т. 1.12. от Заповед № 295з-293/30.01.2025 година на директора на ОДМВР Ловеч /л. 14-15/, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, младшите инспектори на длъжност „младши автоконтрольор“ в Районно управление при Областна дирекция на МВР – Ловеч са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 от ЗДвП за нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от съответното Районно управление при Областна дирекция на МВР – Ловеч. Обжалваната заповед е издадена от П. Н. Н., който е мл. автоконтрольор към РУ Троян, ОДМВР Ловеч и в това му качество е налице необходимата компетентност. Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съобразно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Издателят на заповедта е посочил фактическите и правните основания, съобразно изискването за мотивиране. Като правно основание в обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП. От фактическа страна са описани обстоятелства, относими към визираните в посочената норма материалноправни предпоставки за налагането на ПАМ, включително се съдържа препращане към съставен АУАН, което е напълно допустимо. Посочени са и разпоредените с акта правни последици, респ. волята на административния орган, а именно: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства са достатъчни жалбоподателят да разбере за какво се прилага принудителната административна мярка, както и за упражняването на съдебния контрол за законосъобразност на заповедта. С оглед на изложеното съдът приема, че няма нарушение на изискванията за форма по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че развитите в жалбата доводи относно липса на посочване на времето на извършване на нарушението и за неяснота относно извършеното от П. нарушение, са неоснователни. В процесната ЗППАМ е направена препратка към съставения на П. АУАН серия GA № 5047920, в който ясно е посочено, че процесното нарушение е извършено на 17.05.2026 г., около 09:51 часа. ПАМ е наложена въз основа на съставен АУАН, който в настоящото производство е допустимо доказателствено средство и е част от административаната преписка по издаване на оспорената заповед. На следващо място, от словесната формулировка, съдържаща се в мотивите на обжалваната ЗППАМ се установява по безспорен начин, че фактическото основание за издаването ѝ е управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, а не че управляваното от П. МПС не е снабдено с регистрационни табели. С оглед на това, съдът намира, че не е налице нарушение на правото на защита на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение е извършил. Административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК следва да се посочи, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът обаче намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, съставляващо основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 4 от АПК. Съобразно описаното от фактическа страна, приложимият закон в случая е разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, чиито правни последици се свързват с временното отнемане на СУМПС на водача. За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения цитираната разпоредба предвижда прилагането на ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. Фактическият състав по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП визира две материалноправни предпоставки, първата от които е управление на МПС от жалбоподателя като негов водач, а втората, според фактическите установявания, посочени в заповедта, е извършено от водача нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, подлежащо на санкция съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. След изменението на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., е отпаднало задължението за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация от служители на ОДМВР. В действащата нормативна уредба обаче такова задължение за уведомяване продължава да съществува. Разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, изисква при прекратяване регистрацията да се уведомява собственика на ПС, посочен в регистъра. Уведомяване изисква и разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховане. Съгласно същата, информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Съгласно чл. 574, ал. 11, изр. 2 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В настоящия случай, не са налице доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомяван от Гаранционния фонд по реда и при условията на Кодекса за застраховането. Прекратяването на регистрацията на МПС в тези хипотези не настъпва по силата на закона, а е предвидена процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства. Това уведомяване не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, тъй като информацията за прекратяване на регистрацията не е публично достъпна и собственикът на МПС, а и всяко трето лице, на което е предоставено управлението на автомобила, не могат да се сдобият с нея. Именно от узнаването за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила водачът е длъжен да съобрази поведението си с правните последици от това. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателствени средства, в който смисъл са мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС, І и ІІ колегия на ВАС. Предвид липсата на доказателства, а и твърдения за това, че жалбоподателят, който не е и собственик на автомобила, е знаел за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС, то не може да се приеме, че поведението му осъществява състава на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съответно, че са били налице основания за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП. При съобразяване на задължителното за съда Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 година на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС и с оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че не е доказана обуславящата прилагането на процесната принудителна административна мярка противоправна деятелност от субективна страна – виновно извършено от адресата, като водач на МПС, административно нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС. Ето защо съдът намира, че в случая оспорената заповед се явява издадена в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменена. Отделно от горното следва да се посочи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и на друго основание. Административната принуда е вид държавна принуда, която засяга сериозно правната сфера на лицето, спрямо което се прилага. Именно поради това случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ (чл. 23 от ЗАНН). По своя характер те се различават съществено от принудата, изразена като административно наказание, респ. те не са административни наказания. Принудителните административни мерки са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, докато административните наказания – прилагане на нейната санкция. Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП, предвидените в него принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Следователно, предвидените в този законов текст принудителни административни мерки са два вида – превантивни (за осигуряване на безопасността за движението по пътищата) и преустановителни (за преустановяване на административните нарушения). При първият от тези два вида принудителни мерки (превантивните) основанието за налагането им не може да бъде извършено, нито дори започнало и продължаващо нарушение, а опасността от извършване на нарушение. Вторият вид мерки (преустановителните) са предназначени да пресекат, да преустановят продължаването на вече започнало и продължаващо нарушение. Когато нарушението вече е извършено, налагането на мярката не би могло да предотврати евентуалното административно нарушение, нито да преустанови същото или да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му, а се превръща в санкция. Съгласно разпоредбата на 4, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона, а съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В настоящия казус, представените по делото доказателства не обосновават необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. От представената по делото справка относно регистрацията на автомобил с рег. № [рег. номер] /л. 31-гръб/ се установява, че за управлявания от жалбоподателя автомобил е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ още в деня на връчване на ЗППАМ – 17.05.2026 г. и регистрацията е служебно възстановена на следващия ден – 18.05.2026 г. В случая оспорената заповед е несъответна на целта на закона, с оглед настъпилото служебно възстановяване на регистрацията на управляваното от П. МПС. Видно от данните по делото, считано от 09:20 ч. на 18.05.2026 г., процесното МПС е регистрирано по надлежния ред. Сключената застраховка е довела автоматично до служебно възстановяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на регистрацията на лекия автомобил /л. 31-гръб/. Следователно, веднага след извършване на нарушението, същото е отстранено по предвидения за това нормативен ред, поради което е отпаднала целта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Напълно безпредметно е отнемането но СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като законоустановените цели на ПАМ са постигнати. Предвид изложеното и доколкото, принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана само в предвидените от закона случаи, а процесният очевидно не попада сред тях, оспореният административен акт е несъответен и на целта на ЗДвП. Само по себе си това е основание за отмяна на административния акт като несъобразен с целта на закона, в който смисъл е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача би придобило санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието – лишаване от право да се управлява МПС, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен, поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. По делото, не е предявена претенция за присъждане на сторените разноски, с оглед на което съдът не следва да присъжда такива. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само след като бъде надлежно сезиран. Мотивиран така и на основание чл. 172 ал. 1 и ал. 2, предложение второ от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата, Административен съд - Ловеч, първи състав