Решение № 100 от 28.9.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 28/2026 г.

Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД. Постъпила е искова молба от Ж. Д. К., ЕГН •••••••••• чрез пълномощника й адв. Ж. Д., с посочен съдебен адрес в гр. Велико Търново против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. София, •••, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД за сумата от 100 000,00 евро, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на Н.Л.П., с когото ищцата е била във фактическо съжителство, вследствие настъпило ПТП на ••• по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2023 г. – датата на предявяване на извънсъдебната претенция до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че на ••• около 13:10 часа на път ПП •••, км.100+040 водачът А. Б. К., ЕГН ••••••••••, от гр. София, при управление на МПС - товарен автомобил марка „•••", модел „•••“, с рег. № ••• с прикачено полуремарке марка „•••" с peг. № •••, нарушил правилата за движение по пътищата - когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, в резултат на което допуснал пътнотранспортно произшествие с движещия се в насрещната пътна лента лек автомобил „•••", модел „•••", с peг. № •••, управляван от Н.Л.П. и по непредпазливост причинил смъртта на водача на лекия автомобил и средна телесна повреда на ищцата, която била пътник в лекия автомобил. Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 53/••• Образувано е досъдебно производство № ЗМ 146/••• по описа на РУ - Велико Търново. Твърди се, че виновният водач А. Б. К. попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност", полица № BG/22/122001147537, валидна от 22.04. 2022 г. до 21.04.2023 г., издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС" АД за товарен автомобил марка „•••", модел „•••“, с peг. № •••, с прикачено полуремарке марка „•••" с peг. № •••. Твърди се, че с присъда № 11/13.03.2025 г., постановена по НОХД № 741/2024 г. по описа на ОС - В. Търново, А. Б. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3 б.„б" пр.1 вр. ал.1 б.„б" и б. „в" вр. чл.342 ал.1 пред.3 от НК вр. чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.63 ал.2 т.1 пр.1- во от ППЗДвП вр. чл.343 ал.2 от НПК вр. чл.58а вр. чл.36 и чл.54 от НК, като му е наложено наказание в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с четиригодишен изпитателен срок. На основание чл.67 ал.3 от НК е постановено през изпитателния срок да се изпълнява пробационна мярка по реда на чл.42а ал.2 т.1 вр. чл.426 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично. На основание чл.343г от НК на подсъдимия А. Б. К. е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години и четири месеца, считано от отнемането а СУМПС. С решение № 123/21.08.2025 г., постановено по ВНОХД № 131/2025 г. по описа на ВтАС е изменена Присъда № 11/13.03.2024 г., постановена по НОХД № 741/2024 г. по описа на Вт.ОС, като е признат подсъдимия А. Б. К. за невинен в това да е нарушил чл.63 ал.2 т.1 пр.1 от ППЗДвП и е оправдан по обвинението в тази му част, както и е отменена присъдата в частта относно приложението на чл.66 ал.1 от НК и наложената пробационна мярка по чл.67 ал.З от НК вр. чл.42а ал.2 т.1 вр. чл.42б от НК, като вместо това е постановено наложеното наказание лишаване от свобода в размер на две години и четири месеца да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.З от ЗИНЗС. Увеличено е наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ от две години и четири месеца на четири години, като е отменена присъдата в частта, в която е приложен чл.59 ал.4 от НК. С Решение № 10/12.01.2026 г., постановено по КНОХД № 1013/2025 г. по описа на ВКС е изменено Решение № 123/21.08.2025 г., постановено по ВНОХД № 131/2025 г. по описа на Вт.АС, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода от две години и четири месеца, наложено на подсъдимия А. Б. К. с петгодишен изпитателен срок. В останалата му част решението е оставено в сила. от пет години. Решението е окончателно. В исковата молба се посочва, че ищцата Ж. Д. К. е живяла 14 години на семейни начала с починалия Н.Л.П., без да имат сключен граждански брак. Твърди се, че причинените травми на Н.Л.П., довели до неговата смърт, са в пряка причинно-следствена връзка с виновното поведение на водача на товарен автомобил марка „•••", модел „•••“, с peг. № •••, с прикачено полуремарке марка „•••" с peг. № •••. Твърди се, че в резултат на виновно причинената смърт на човека, с когото е живяла 14 години на семейни начала 14 години, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които продължава да търпи до настоящия момент и ще търпи и занапред, които се изразяват в непрекъсната болка и страдание от неочакваната загуба на близък човек, който е бил на 61 години и в добро здравословно състояние и работоспособен преди инцидента. Спазени изискванията на чл.380 ал.1 от КЗ, като е подадена претенция за извънсъдебно изплащане на обезщетението на 10.10.2023 г. с посочване на банкова сметка, в резултат на която в ответното дружество е заведена щета № 0000-100001-23-7187, по която към настоящия момент не е изплатено обезщетение от ответника, въпреки че са изминали повече от три месеца от момента на депозирането й. По отношение на размера на претенцията се твърди, че претърпените болки и страдания нямат материален единен еквивалент за партньора при фактическо съжителство с пострадалия, но в настоящото производство целта на ищцата е да се търси от съда справедливо репариране на реално претърпените болки и страдания, вследствие на ПТП, при което е починал мъжа, с който е живяла на семейни начала. Ищцата моли съда да осъди ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ••• да й заплати сумата от 100 000,00 евро, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, както и тези, които ще търпи за цял живот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2023 г. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.6 от ГПК вр. чл.36 ал.1 и ал.2 и чл.38 ал.2 от ЗА. В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговори от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК •••, чрез Адвокатско дружество „Н. М. и И. М.“, представлявано от адв. Н. М. от ПлАК и адв. И. М. от Пл.АК, в който се изразява становище, че предявеният иск неоснователен, необоснован, недоказан. Ответникът заявява, че претенциите се явяват недължими или ако съдът счете, че същите следва да бъдат разгледани като репариращи за нанесени и търпени неимуществени вреди от ищцата, то са прекомерно завишени по размер. Ответникът оспорва допустимостта на предявения иск, поради липса на предпоставките, регламентирани в чл.380 вр. чл.432 от КЗ. Твърди, че преди предявяване на исковата молба, ищцата е предявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с щета № 0000-1000-01-23-7187, като с писмо ответникът е уведомил ищцата за документите, които следва да бъдат представени. Поради това, ответникът счита, че не е налице основание да бъде уважена предявената претенция, предвид разпоредбите на чл.496 от КЗ. Твърди, че съобразно действащият към момента на настъпване на събитието и на предявяване на исковата претенция КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение, след заявяване на извънсъдебна претенция и след изтичане срока по чл.496 ал.1 от КЗ, като този срок не е започнал да тече, предвид недоказаното основание на извънсъдебно предявената претенция. Предвид обстоятелството, че по образуваната застрахователна преписка не са представени изисканите документи по реда на чл.106 ал.3 от КЗ ответникът счита, че не е изпаднал в забава. Ответникът оспорва изцяло исковата претенция за неимуществени вреди както по основание, така и по размер, като счита същата за недължима и отделно - прекомерна. Оспорва твърденията в исковата молба, неимуществените вреди на ищцата да са настъпили по причина от виновно противоправно поведение само и единствено на водач на товарен автомобил марка „•••“, модел „•••“, с рег. № •••. Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило по причина от действията само на водача А. Б. К., управлявал товарен автомобил марка „•••“, модел „•••“, с рег. № •••. Ответникът твърди, че причината за настъпване на процесното ПТП са действията на водача Н.П., управлявал лек автомобил марка и модел „••• •••“ с рег. № •••. Твърди, че ако Н.П. се е съобразил с предписаните от ЗДвП правила, то нямало да се стигне до процесното ПТП. Твърди, че лек автомобил марка и модел „••• •••“ с рег. № ••• се е движил с превишена скорост и/или несъобразена с пътната обстановка скорост, не е осигурил достатъчно странично разстояние и е имал техническа възможност да предотврати процесното ПТП. Твърди изключителен принос на пострадалия за настъпване на травми при осъществяване на транспортния инцидент, поради извършени като водач на лек автомобил марка и модел „••• •••“ рег.№••• нарушения на правилата, установени от ЗДвП. Твърди, че причина за настъпване на телесните травми, от които е последвал летален изход е извършено нарушение на разпоредбите на ЗДвП и Правилника за прилагането му и са възникнали поради липсата на обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по време на превоза. С това си поведение, в нарушение на разпоредбата на чл.137А от ЗДвП, Н.П. е създал предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на произшествието и е улеснил тяхното възникване. Твърди, че травмите на пострадалия са настъпили в резултат от липсата на поставен предпазен колан, от което е бил възможен контакта с елементи от вътрешното оборудване на автомобила и/или изпадане от превозното средство на терена, предвид на което са възникнали само по причина от собствено поведение на пострадалия и в тази връзка, ответникът твърди, че възникналия летален изход е в условията на самоувреждане. Счита, че са налице условията на чл.51 ал.2 от ЗЗД - „допринасяне за настъпване на вреди“, от което следва намаляване на отговорността на застрахователя. Ответникът оспорва твърденията за естеството и за съществуването на описаните отношения между ищцата и пострадалия, като твърди, че няма достатъчно данни и доказателства за близките отношения между тях. Ответникът оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди като претендираното обезщетение е прекомерно и не кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Счита исковата претенция за изключително завишена и не съответстваща на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”, указани от Върховния съд и определени като елементи за обезвреда. Претендира направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. В срока по чл.372 ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищцата Ж. Д. К., в която се поддържа изцяло изложеното в исковата молба, както и направените доказателствени искания. Според ищцата абсурдно и безпредметно е да се обсъжда вината на водача на товарния автомобил, предвид това, че е налице влязла в законна сила присъда, която по смисъла на чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от престъплението относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е два елемента от фактическия състав на непозволеното увреждане са установено по силата на цитираната норма и не следва да се доказват отделно. В съдебно заседание ищцата Ж. Д. К. се явява лично и с процесуалния си представител адв. Ж. Д. от АК – Хасково, като моли да бъде уважен предявения иск като основателен и доказан. Претендира направените разноски по делото. Представена е писмена защита от адв.Ж. Д.-процесуален представител на ищцата Ж. К. ,в която са развити съображения по съществото на правния спор. В съдебно заседание ответникът Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ••• чрез адв. Н. М. от Пл.АК моли, да бъдат отхвърлени. Предявения иск като неоснователен и недоказан. Представена е писмена защита от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК •••, чрез Адв. дружество „Н. М. и И. М.“, представлявано от адв. Н. М. от Пл.АК, в която са развити съображения по съществото на правния спор. Претендират се направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество. Разгледан по същество, същият е частично основателен. Пред Плевенски окръжен съд е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД от Ж. Д. К., ЕГН •••••••••• против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ••• за сумата от 100 000,00 евро, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на Н.Л.П., с когото ищцата е била във фактическо съжителство, вследствие настъпило ПТП на ••• по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2023 г. – датата на предявяване на извънсъдебната претенция до окончателното изплащане на сумата. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна: На ••• около 13:10 часа на път ПП •••, км.100+040 водачът А. Б. К., ЕГН ••••••••••, от гр. София, при управление на МПС - товарен автомобил марка „•••", модел „•••“, с рег. № ••• с прикачено полуремарке марка „•••" с peг. № •••, нарушил правилата за движение по пътищата - когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, в резултат на което допуснал пътно-транспортно произшествие с движещия се в насрещната пътна лента лек автомобил „•••", модел „•••", с peг. № •••, управляван от Н.Л.П. и по непредпазливост причинил смъртта на водача на лекия автомобил и средна телесна повреда на ищцата, която била пътник в лекия автомобил. Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 53/••• Образувано е досъдебно производство № ЗМ 146/••• по описа на РУ - Велико Търново. Във връзка с процесното ПТП, на 10.10.2023 г. ищцата е отправила Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди до ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр. София с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП, с посочване на банкова сметка, в резултат на която в ответното дружество е заведена щета № 0000-100001-23-7187, по която към настоящия момент не е изплатено обезщетение от ответника, въпреки че са изминали повече от три месеца от момента на депозирането й. От доказателствата по делото е видно, че към датата на настъпване на процесното ПТП е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите с ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ••• за товарен автомобил марка „•••", модел „•••“, с peг. № •••, с прикачено полуремарке марка „•••" с peг. № •••, по полица № BG/22/122001147537, валидна от 22.04.2022 г. до 21.04.2023 г. Със сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил марка „•••", модел „•••“, с peг. № •••, с прикачено полуремарке марка „•••" с peг. № •••, ответното дружество е покрило при условията на чл.493 от КЗ отговорността на застрахованото лице по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ и в този смисъл, ищцата Ж. Д. К. има качеството на увредено лице по смисъла на чл.477 ал.3 от КЗ. В производството по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи противоправно поведение от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина /която се презюмира/, наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и настъпване на застрахователно събитие, като юридически факт, пораждаш отговорността на застрахователя. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди при същите условия, при които отговаря самия причинител на вредите. По делото не е спорно наличието към датата на процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение между причинителя на вредата и ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 53/••• Образувано е досъдебно производство № ЗМ 146/••• по описа на РУ - Велико Търново. С Присъда № 11/13.03.2025 г., постановена по НОХД № 741/2024 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, А. Б. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3 б.„б" пр.1 вр. ал.1 б.„б" и б.„в" вр. чл.342 ал.1 пред.3 от НК вр. чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.63 ал.2 т.1 пр.1-во от ППЗДвП вр. чл.343 ал.2 от НПК вр. чл.58а вр. чл.36 и чл.54 от НК, като му е наложено наказание в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с четиригодишен изпитателен срок. На основание чл.67 ал.3 от НК е постановено през изпитателния срок да се изпълнява пробационна мярка по реда на чл.42а ал.2 т.1 вр. чл.426 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично. На основание чл.343г от НК на подсъдимия А. Б. К. е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години и четири месеца, считано от отнемането а СУМПС. С Решение № 123/21.08.2025 г., постановено по ВНОХД № 131/2025 г. по описа на ВтАС е изменена Присъда № 11/13.03.2024 г., постановена по НОХД № 741/2024 г. по описа на ВтОС, като е признат подсъдимия А. Б. К. за невинен в това да е нарушил чл.63 ал.2 т.1 пр.1 от ППЗДвП и е оправдан по обвинението в тази му част, както и е отменена присъдата в частта относно приложението на чл.66 ал.1 от НК и наложената пробационна мярка по чл.67 ал.3 от НК вр. чл.42а ал.2 т.1 вр. чл.42б от НК, като вместо това е постановено наложеното наказание лишаване от свобода в размер на две години и четири месеца да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.З от ЗИНЗС. Увеличено е наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ от две години и четири месеца на четири години, като е отменена присъдата в частта, в която е приложен чл.59 ал.4 от НК. С Решение № 10/12.01.2026 г., постановено по КНОХД № 1013/2025 г. по описа на ВКС е изменено Решение № 123/21.08.2025 г., постановено по ВНОХД № 131/2025 г. по описа на Вт.АС, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода от две години и четири месеца, наложено на подсъдимия А. Б. К. с петгодишен изпитателен срок. В останалата му част решението е оставено в сила. от пет години. Решението е окончателно. Съгласно ТР № 5 от 05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд, съгласно чл.413 от НПК и чл.300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, в гражданския процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, респективно споразумение или решение. В този смисъл, не се нуждае от доказване, а и съдът е обвързан да приеме установеното с Присъда № 11/13.03.2025 г., постановена по НОХД № 741/2024 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, изменена с Решение № 123/21.08.2025 г., постановено по ВНОХД № 131/2025 г. по описа на Вт.АС, изменено с Решение № 10/12.01.2026 г., постановено по КНОХД № 1013/2025 г. по описа на ВКС. Поради това, в случая, не се налага изследването на въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а се приема установеното в проведеното наказателно производство. Независимо от това, с оглед направените оспорвания от ответника на механизма на процесното ПТП, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение от страна на водача на товарния автомобил, по делото е допуснат до разпит като свидетел А. Б. К. – водач на товарен автомобил марка „•••", модел „•••“, с peг. № •••, с прикачено полуремарке марка „•••" с peг. № •••, участник в процесното ПТП на ••• Свидетелят установява, че е пътувал от гр. Русе за гр. София, като минавал през гр. Велико Търново. Катастрофата е станала на права отсечка, като лекият автомобил е изскочил от завоя. Твърди, че още след самия завой е навлязъл в насрещното движение и се е движел срещу него. Твърди, че от височината на камиона не може да прецени, но си е личало, че лекият автомобил се движи с по-висока скорост, отколкото трябва. Твърди, че преди това е валяло, а и все още е ръмял дъжд и не е могъл да избегне удара. В момента, в който с муцуната на камиона избягва, за да спаси автомобила, ремаркето се занася и се удря, като впоследствие се е видяло, че той се е ударил в борда на ремаркето. Свидетелят твърди, че не е видял знак за ограничението по пътя, като е убеден, че не се е движил бързо. Не е обърнал внимание за знак, но твърди, че никога не е минавал с недопустима скорост и то с камиона. Свидетелят заявява, че ако не е предприел тази малка маневра, буквално са били под него. Твърди, че в неговата лента е настъпил удара, бил е в неговата лента, а това, че при спиране е навлязъл леко в насрещната лента, не го е направил нарочно. Свидетелят не може да обясни къде се е намирал товарния автомобил, но твърди, че няма как нарочно да влезне в насрещната лента. Твърди, че при самия удар, при самото спиране и при мокрия участък, който е бил преди това, автомобилът е навлязъл малко в насрещната лента. Твърди, че след като е слезнал, товарният автомобил е бил разположен напред на пътното платно, съвсем леко усукан след удара и при спирането. Твърди, че хладилното ремарке 99% е било в дясната пътна лента. Кабината е била леко вдясно, а ремаркето е леко вляво. Ако се погледне отвеса, борда, където се е ударил е бил в неговото платно. Както се посочи по-горе, съдът е обвързан от влязлата в сила присъда, която съгласно чл.413 от НПК и чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, следва да се посочи, че показанията на водача на товарния автомобил А. Б. К. в настоящото производство не кореспондират с установеното в наказателното производство, проведено по реда на Глава 27 от НПК – чл.371 т.2 от НПК, по което подсъдимият А. Б. К. е признал всички факти, изложени в обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тях. С постановената присъда А. Б. К. е признат за виновен, че е нарушил правилата за движение, а именно: чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне“ и чл.63 ал.2 т.1 пр.1 от ППЗДвП – „Надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения: „Единична непрекъсната линия“ 0 М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат“. Т.е. заявеното в настоящото производство от свидетеля е в противоречие с направеното от него в наказателното производство признание на посочените нарушения по реда на чл.371 т.2 от НПК. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на ответното дружество относно механизма на настъпване на процесното ПТП,както и наличието на противоправно поведение от страна на делинквента, вината на същия, както и причинната връзка между деянието и вредата. Наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя на вредата и ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на настъпване на процесното ПТП е възникнало по силата на сключената застраховката „Гражданска отговорност", полица № BG/22/122001147537, валидна от 22.04. 2022 г. до 21.04.2023 г., с която е ангажирана отговорността на водача на товарен автомобил марка „•••", модел „•••“, с peг. № •••, с прикачено полуремарке марка „•••" с peг. № •••, застрахован в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК •••. С оглед изложеното, съдът намира, че в настоящото производство по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ по безспорен начин е установено противоправното поведение от страна на делинквента, вредата, причинната връзка между деянието и вредата, вината, наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и настъпването на застрахователно събитие, като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Ищцата претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилото ПТП на •••, при което е настъпила смъртта на Н.Л.П., с когото същата е била във фактическо съжителство. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В посоченото Тълкувателно решение е прието, че създаването на трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания е възможно и между лица, които не се намират в семейни, родствени и наподобяващи ги фактически отношения. Обезщетяването и на други лица, извън близкия родствен и семеен кръг на починалия е предвидено като правна възможност, но само в изключителни случаи – когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. За изясняване на посочените обстоятелствата, по делото са събрани гласни доказателства, като са разпитани свидетелите Н.Н.П., Е.П.Т.. В показанията си, свидетелката Н.Н.П., която е дъщеря на починалия Н.Л.П. заявява, че баща й Н.П. е живеел с ищцата Ж. К. от 2009 г. до смъртта му. Посочва, че родителите й не са разведени, но са разделени, още преди да започнат баща й и Ж. да поддържат отношения. Посочва, че Ж. и баща й са живеели като семейство в апартамента на ищцата в гр. Плевен, кв. „•••“. Наблюденията на свидетелката са за хармоничен живот между Н. и Ж.. Посочва, че тя и брат й с баща й и Ж. са прекарвали време като семейство, а след това, когато са имали семейства – и с техните деца. Твърди, че Ж. е приела внуците на Н. като нейни, грижела се е за детето й и за децата на брат й. Твърди, че винаги са празнували семейно, били са заедно на рождени дни, на Коледни и Великденски празници. Според свидетелката Н. и Ж. са били като мъж и жена. Посочва, че Ж. има син и една внучка, която познават и до ден днешен поддържат отношения. Познават и сина й, с който са се събирали заедно на празненства, като продължават да поддържат добри отношения. Свидетелката твърди, че Ж. е преживяла тежко катастрофата и загубата на Н.. Вследствие на катастрофата, ищцата е била в тежко състояние в болницата и поради това не е присъствала на погребението на Н.. Свидетелката твърди, че и до ден днешен ищцата го преживява тежко. Доста време й е трябвало да осъзнае, че него вече го няма, разстройвала се е. Твърди, че заедно посещават гроба на Н.. Твърди, че има промяна в поведението на ищцата, тя не е ведра, не е щастлива. Твърди, че ищцата е посещавала психолог. Според свидетелката, Ж. няма да може да преодолее смъртта на Н.. В разпита си, свидетелката Е.П.Т., която е приятелка и колежка на ищцата заявява, че познава Н. от 2009 г., откакто Ж. и Н. съжителстват заедно. Твърди, че те са били хармонична двойка и са се разбирали добре. Свидетелката посочва, че тя и съпругът й са семейни приятели с Н. и Ж., ходили са заедно на почивка в страната и чужбина, празнували са заедно празници. Твърди, че Ж. е преживяла трагично и стресиращо кончината на Н., като и до сега не е преживяла загубата му. Твърди, че Н. и Ж. са съжителствали на семейни начала, като според нея са поддържали много добри отношения, тя не е чувала да има някакви дрязги между тях. Твърди, че Ж. се е отнасяла много добре към децата и внуците на Н., те са й гостували, ходили са на разходка, споделяли са свободното време заедно. Свидетелката твърди, че след катастрофата, в началото Ж. е била твърде затворена в себе си, не е искала да излиза, била е притеснена и това е продължило около шест месеца. Посочва, че ищцата е ходила на консултация при психолог. Твърди, че Н. е имал чудесно отношение към ищцата, бил е внимателен, любвеобвилен и съпричастен към нейните проблеми. Твърди, че двамата са показвали любовта си чрез милувки, целувки, жестове, символични подаръци, цветя по поводи. Твърди, че към настоящия момент ищцата не е преодоляла напълно загубата на Н., като партньор, с който е живяла 14 години. Твърди, че Ж. приема децата и внуците на Н. като свои деца и към настоящия момент продължава да провежда телефонни разговори и да се среща с тях. Свидетелката посочва, че преди катастрофата, Ж. е била ведра, усмихната, темпераментна, а сега е тиха и затворена в себе си. През първите шест месеца се е разстройвала, когато говори за Н.. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, като пресъздаващи техни непосредствени впечатления, еднопосочни и непротиворечиви, като по делото не са събрани други доказателства, които да ги оборват или да поставят под съмнение тяхната достоверност. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт следва да се преценява от съда във всеки отделен случай, въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност, морални болки и страдания. Това предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване, съобразно принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се ръководи от принципите на справедливостта. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Специфичното при неимуществените вреди, причинени от смъртта на близък е, че те имат много по-дълго проявление. При определяне дължимия размер следва да се отчитат не само наличните вреди, а и това трайно проявление във времето, което до голяма степен оставя непрежалима следа в целия живот на пострадалите. Следва да се отчете, че претърпените болки и страдания от загубата на близък човек са изключително интензивни, както на емоционално ниво, така и от гледна точка на подкрепа, грижи и внимание. Следва да се има предвид, че смъртта поставя край на живота, като найвисшето човешко благо, което прави вредите от настъпването й невъзвратими и най-големи, поради което обезщетението за това житейско събитие следва да се определи в размер, по-висок от този, за претърпени неимуществени вреди от телесни повреди. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Посочената задължителна за съдилищата практика е доразвита в редица постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 242 /12.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3319/2015 г., II т. о., ТК, решение № 15 /19.02.2020 г. на ВКС по т.д. № 146/2019 г. , II т. о., ТК, решение № 50041 от 7.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 915/2022 г., II т. о., ТК, и много други, в които е прието, че правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застраховател, е обусловено от съобразяване на указаните в горецитираните Постановления общи критерии – датата и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, възрастта и общественото положение на починалия, степента на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения, интензитета и продължителността на психическите страдания, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната към датата на смъртта, а като ориентир за последните – нивата на застрахователно покритие към същия момент, макар последните да нямат самостоятелно значение, както и следва да бъдат съобразени и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи. Правнорелевантните, общи и специфични за отделния спор, факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. В настоящия случай, съдът намира, че безспорно е установено по делото, че ищцата Ж. Д. К. попада в кръга от лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, като лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. От показанията на свидетелките Н.Н.П. и Е.П.Т., които, както се посочи по-горе са непротиворечиви, а освен това са дадени от лица, които нямат връзка помежду си се установява, че ищцата Ж. Д. К. и починалият Н.Л.П. в продължение на 14 години /от 2009 г./ са били във фактическо съжителство, живеели са като семейство в апартамента на ищцата. Дъщерята и синът на починалия Н.П. са прекарвали време като семейство с Н. и Ж.. Ищцата е приела внуците на Н. като нейни, грижела се е за тях. Заедно са празнували рождени дни, Коледни и Великденски празници. Синът и дъщерята на Н. се познават и поддържат и досега добри отношения със сина на Ж.. Н. и Ж. са ходили заедно на почивка в страната и чужбина, празнували са заедно празници, съжителствали на семейни начала, като са поддържали много добри отношения. При определяне на характера и тежестта на претърпените от ищцата неимуществвени вреди, съдът съобрази, че в случая, Н.П. е починал внезапно и ненадейно, на 61 години, вследствие на ПТП, при което той е управлявал автомобила, бил е активен и деен, отговорен, грижил се е за неговите деца и внуци, както и тези на ищцата, с която е живеел на семейни начала. Между него и ищцата е съществувала хармонична връзка и подкрепа. Ж. К. е преживяла тежко загубата на Н.П., като следва да се вземе предвид немалкия период от 14 години, в който същата е съжителствала с починалия Н.П. на семейни начала. И досега ищцата преживява тежко загубата на Н., като й е трябвало доста време да осъзнае, че него вече го няма. И към настоящия момент ищцата не е преодоляла напълно загубата на Н., като партньор, с който е живяла 14 години. Установява се, че е налице промяна в поведението на ищцата, която преди катастрофата е била ведра, усмихната, темпераментна, а сега е тиха и затворена в себе си, през първите шест месеца се е разстройвала, когато говори за Н., като е посещавала и психолог. Следва, обаче, да се вземе предвид и обстоятелството, че по делото няма данни за сериозни здравословни проблеми в психическото състояние на ищцата, което да е налагало провеждане на лечение. Извън посещенията при психолог през първите шест месеца, няма данни към настоящия момент при ищцата да е налице необходимост от психологическа или психиатрична помощ. Няма данни за силна и продължителна скръб, извън обичайната при подобно житейско събитие, както и няма данни за промяна в ежедневието на ищцата и за социална изолация. Няма данни за нарушение на съня при ищцата, както и други продължителни по интензитет прояви на страдание. По възражението на ответното дружество за съпричиняване, следва да се отбележи, че съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Следователно, релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало до вредоносен резултат, наред с проявеното неправомерно поведение от страна на виновния за непозволеното увреждане. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Възражението за съпричиняване в случая се основава на твърдение на ответника, че причина за настъпване на телесните травми, от които е последвал летален изход е извършено нарушение на разпоредбите на ЗДвП и Правилника за прилагането му от страна на водача на л.а.“•••“,модел „•••“, №•••,управляван от Н.П.. На първо място следва да се посочи, че данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н.П. не се съдържат в проведеното наказателно производство и такива не са установения в крайния акт на съда, а именно постановената присъда, с която същото е приключило. В хода на развилото се наказателно производство са изследвани подробно и въпросите за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на процесното ПТП,относно избора на скорост за движение съобразно конкретната пътна обстановка ,дали тази скорост е била съобразена с конкретните пътни условия,като категорично е прието,че подобно нарушение не е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Причина за настъпването на процесното ПТП е движението на товарен автомобил марка „•••", модел „•••“, с рег. № •••,който е нарушил правилата за движение по пътищата - когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, в резултат на което е допуснал пътно-транспортно произшествие с движещия се в насрещната пътна лента лек автомобил „•••", модел „•••", с peг. № •••, управляван от Н.Л.П.. При това положение съдът намира, че ответното дружество не е установило при условията на пълно и главно доказване наличието на съпричиняване от страна на пострадалия Н.П., поради което възражението му е неоснователно. Съобразявайки така установените обстоятелства и конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, съдът намира, че в конкретния случай справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от ищцата неимуществени вреди е в размер на по 50 000,00 евро, която сума е съобразена със социално-икономическата обстановка към датата на настъпване на процесното ПТП – •••, когато минималната работна заплата в страната е била 780,00 лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл.492 от КЗ е в размер на 10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите. Освен посочените обстоятелствата, относими при определяне на справедливия размер на неимуществените вреди, съдът съобрази и практиката на ВКС и съдилищата в РБ по аналогични случаи, като счита, че същата представлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди. За разликата над посочения размер до предявения размер от 100 000,00 евро, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. Неоснователно е и възражението на ответника досежно претенцията за лихва за забава. В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ /по аргумент от чл.493 ал.1 т.5 от КЗ/, т.е. застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за нея пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Въпреки това, в чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.2 т.2, за които той отговаря пред увреденото лице се заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този случай, от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването на застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, т.е. отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата /по силата на КЗ/ се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. По делото безспорно е установено, че ищцата е отправила Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди до ответното застрахователно дружество на 10.10.2023 г., видно от приложената Претенция, ведно с обратна разписка /л.8-9 от делото/, респективно, не се установява друга по-ранна дата, на която застрахованият да е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият доказан момент, в който на застрахователя му е станало известно настъпването на застрахователното събитие е 10.10.2023 г., която дата следва да се приеме за датата, от която тече законната лихва за забава върху присъденото обезщетение. Предвид изложеното, следва да бъде осъден на основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ••• да заплати на ищцата Ж. Д. К., ЕГН •••••••••• сумата от 50 000,00 евро, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на Н.Л.П., с когото е била във фактическо съжителство, вследствие настъпило ПТП на ••• по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2023г. – датата на предявяване на извънсъдебната претенция до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 100 000,00 евро следва да бъде отхвърлен искът, като неоснователен. При този изход на делото, следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК •••, гр. София, да заплати в полза на Плевенски окръжен съд държавна такса върху уважената част от предявения иск в размер на 2000,00 евро, тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси по делото. Следва да бъде осъдена ищцата Ж. Д. К., ЕГН •••••••••• да заплати на ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ••• направените разноски в настоящото производство в размер на 403,47 евро, съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от предявения иск. Следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ••• да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. Ж. Д. Д. от АК – Хасково възнаграждение за осъществено безплатно представителство в размер на 2377,50 евро съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразно уважената част от иска. Водим от горното, съдът